Р Е Ш Е Н И Е №254
04.11.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ДИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при секретаря Пенка Маринова
и в присъствието на прокурора Константин Тачев
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №198 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І, изр.2 от
ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №154 от 26.05.2022г., постановено по анд
№358/2022г., РС Казанлък потвърдил наказателно постановление № 62 от 08.02.2022г.
на Директор на РИОСВ Стара Загора, с което на осн. чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО на А.Т.Л.
***, ЕГН – ********** било наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 2500 лева, като НАМАЛИЛ размерът на наложената санкция на 1400 лева
Обстоятелства по
обжалването
Недоволен от решението останало административно –
наказаното лице, което го обжалва чрез процесуален представител в срок. Касаторът сочи, че решението било незаконосъобразно,
постановено при неправилно приложение на закона. РС не отчел и не обсъдил
допуснати процесуални нарушения в съставения акт и издаденото наказателно
постановление /НП/.
Допълнително мотивира, че от решението на РС не ставало ясно как същият
достигал до извода, че установените в процесния имот МПС били излезли от
употреба /ИУМПС/. Касаторът сочи какво се разбирало
под „излязло от употреба МПС“ съгласно легалната дефиниция, дадена в §1, т.1 от
ДР на Наредбата за излезлите от употреба МПС, като въз основа на нея мотивира
довод, че от събраните пред РС доказателства по никакъв начин не се установило
посочените в НП МПС да отговаряли на това легално понятие. В допълнителна молба,
депозирана преди с.з., се навежда и доводът, че в
АУАН се сочело, че проверката била извършена в имот с идентификатор
49494.90.771 и 49494.93.772, докато в НП било посочено, че нарушението било
извършено в имот с идент. 49494.93.771, който се
явявал напълно различен от тези, посочени в акта. Налице било противоречие в
соченото място на извършване на нарушението. По тези съображения се иска отмяна
на въззивното решение и на процесното НП.
Касаторът, редовно призован в с.з., не
се явява е не се представлява.
Ответникът по касация, редовно призован, не се представлява. В депозирано
по делото становище от негов процесуален представител се мотивират довод за
правилността на решението на РС, като се моли съда да го остави в сила.
ОП Стара Загора изразява становище за правилност и законосъобразност на
решението и че няма основания за неговата отмяна.
Правни съображения
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка,
намира жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да потвърди процесното НП, състав на РС Казанлък приел въз основа на
събраните входа на производството доказателства, че на 09.07.2021г. при
извършена комплексна проверка от служители на РИОСВ Стара Загора, Община Мъглиж
и ОДМВР Стара Загора в имот идент. 49494.93.171 по
плана на гр. Мъглиж същите установил, че имотът бил с площ от 6006 кв.м., ограден с телена мрежа, като към момента на
проверката в него се съхранявали 48 броя автомобили от посочени марки, като
всички МПС били без регистрационни номера и с видимо увредени конструкции.
Имотът бил без трайна непропусклива повърхност.
Въззивният съд още приел от фактическа страна, че безспорно се установило,
че посоченият имот се ползвал съобразно договор за наем на недвижим имот от
05.01.2021г. именно от наказаното лице А.Л. и че в него се намирали ИУМПС. Също
за безспорно въззивният съд приел обстоятелството, че Л. нямала издадено
разрешение по чл.35 от ЗУО.
От правна РС посочил, че АНО възприел като изпълнително деяние „съхранение
на отпадък“, като цитирал даденото в §1, т.42 от ДР на ЗУО определение на
понятието, като посочил и че съгласно §1, т.17 от ДР на ЗУТ излезлите от
употреба МПС представлявали „отпадък“. Съдът заключил и, че нарушението,
изразяващо се в „съхранение на ИУМПС“ било доказано и че жалбоподателката
осъществила състав на нарушение по чл. 17, ал.1 от НИУМПС, вр.
с чл.35, ал.1, т.1 от ЗУО, вр. с чл.133, ал.3, т.3 от
ЗУО и поради правилно била ангажирана нейната административно наказателна
отговорност. За горното нарушение законодателят предвиждал налагане на санкция
в размер от 1400-4000лева за нарушител ФЛ, каквото се явявала Л..
РС посочил, че АНО определил конкретен размер на санкцията над предвидения
минимум, като не изложил мотиви, но това било неправилно, тъй като не се
установявали обстоятелства, които да оттегчавали
отговорността на дееца. Това мотивирало Съдът да приеме извод за частична
основателност на жалбата, като изменил процесното НП, като намалил размера на
наложената санкция на законово предвидения минимум.
Касационната инстанция споделя крайния правен извод на РС за потвърждаване
на жаленото НП.
Споделя се изводът на РС, че няма допуснати съществени процесуални
нарушения при провеждане на АНП /такива оплаквания касаторът
не навежда/, че актовете са съставени и издадени от компетентни длъжностни
лица, както и че правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на А.Л. за извършено от нея нарушение по чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО.
Не е налице неправилно приложение на закона, така както се мотивира в
касационната жалба и допълнителната молба.
Видно от описанието, дадено в НП, органът претендира, че наказаното лице
извършва дейност с ИУМПС и в частност такава по съхраняване на отпадък /ИУМПС/ в
нает недвижим имот, като тази дейност лицето извършва без да има регистрация по
Търговския закон. Фактът, че наказаната няма регистрация по ТЗ не е спорен. Фактът,
че в имота, стопанисван от наказаната има складирани множество МПС, всички без
регистрационни номера, вкл. и частично увредени, не е спорен. Този факт обаче
сочи еднопосочно на извършване на дейност по съхранение на отпадък по см. на
ЗУО, за която дейност и съгласно чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО се изисква
регистрация по ТЗ, каквато Л. не доказва да има.
Спорът, който се повдига пред касационната инстанция е относно правилността
на извода на РС, че въпросните и установени при проверката МПС, представляват
ИУМПС по см. на специалната наредба /§1, т.1 от ДР/, тъй като липсвали
обективни данни в НП, от които можело да се изведе такъв извод.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „ИУМПС“, което е дадено в §1, т.1 от ДР на НИУМПС, е отпадък по смисъла на § 1, т. 17 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗУО, в т.ч.: а) (изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г. ) моторно превозно средство с прекратена регистрация, което се намира върху имот – държавна или общинска собственост, за повече от три месеца от датата на прекратяване на регистрацията; б) (изм. – ДВ, бр. 2 от 2021 г. ) моторно превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. или съгласно чл. 38 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за повече от три месеца от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост; в) изоставено регистрирано МПС.
Тълкуването, което прави пълномощникът на
касатора обаче не е правилно. Законът не признава за
ИУМПС само тези, които се визират в трите подточки на §1, т.1 от ДР на
наредбата. Описаните там МПС допълват понятието за ИУМПС, НО главното е, че за закона,
всяко ИУМПС съставлява „ОТПАДЪК“ ПО СМ. НА §1, Т.17 ОТ ЗУО, т.е., такова е
всяко вещество/предмет, от които притежателят му се освобождава или възнамерява
да се освободи, или е длъжен да го направи.
Не е спорно, че едно МПС има
характеристиката на предмет, а от даденото описание в НП на състоянието на
намерените в наетия имот МПС – без регистрационни номера и в частично
разглобено състояние, несъмнено сочи на предмети, от които техните собственици
са се освободили. Т.е., същото е напълно достатъчно, за да се приеме извод, че
тези МПС са ИУМПС и съотв. „отпадък“ по см. на ЗУО,
като по отношение на дейността по съхраняването им, която фактически се
извършва от Л., законът възлага определени изисквания, едното от които е
лицето, което извършва тази дейност да има регистрация по ТЗ. Такава Л. не
доказва да има към датата на установяване на фактическото съхранение на отпадък
/ИУМПС/. При това положение напълно правилно и законосъобразно РС извежда извод
за доказаност от обективна и субективна страна на противоправното деяние, като
извършено от наказаното лице, поради което и правилно и законосъобразно по
отношение на същото е ангажираната неговата административно – наказателна
отговорност на осн. чл.133, ал.3, т.3 от ЗУО. Изцяло се споделя изводът на РС,
че първоначално определеният размер на санкцията не е бил законосъобразно
определен от органа и поради това следва да се намали на законовия
минимум.
В заключение следва да се посочи и, че
касационната инстанция намира за неоснователно възражението на касатора, което той въвежда едва в молба, депозирана по
делото пред провеждане на с.з., с която се претендира
разминаване между АУАН и НП в частта на посочените идентификатори на имотите, в
които се сочи, че се извършва нерегламентираната дейност от Л..
Действително в АУАН се визират два имот с
техните идентификатори и това са имот 49494.90.771 и 49494.93.772 по плана на
гр. Мъглиж. В НП вече органът сочи, че дейността по съхранение на отпадък
„ИУМПС“ се извършва само в имот идент. 49494.93.771,
какъвто номер не се визира в акта. От приложеното обаче писмено доказателство
- договор за наем на недвижим имот /л.
13-15 от делото на РС/, се удостоверява по несъмнен начин, че наетият от Л.
имот е именно този с идент. 49494.93.771. При това положение, дори и да се приеме, че в акта
има допуснато нарушение, то същото следва да се приеме, че е било изправено по
реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Последното сочи, че не е налице основание за
отмяна на наказателното постановление.
Горното обосновава извод за
неоснователност на касационната жалба и за правилност на въззивното решение,
което следва да се остави в законна сила.
При този правен резултат, съдът намира за
своевременна и основателна претенцията на ответника по касация за присъждане в
негова полза на направените деловодни разноски за един адвокат. По делото се
прилага пълномощно в полза на адв. Петко Петков, удостоверяващ сключен договор
за правна защита и съдействие, за което клиентът РИОСВ Стара Загора е
договорила възнаграждение за един адвокат в размер на 405лв., платими по
банкова сметка, ***спорено писмено доказателство
/л.22/. Касаторът не прави възражение за
прекомерността на същото, поради което настоящата инстанция не намира основание
за неговото намаляване.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2
от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№154 от 26.05.2022г., постановено по анд №358/2022г., по
описа на РС Казанлък, с което е потвърдено наказателно постановление №62 от 08.02.2022г.
на Директор на РИОСВ Стара Загора.
ОСЪЖДА А.Т.Л. от гр. Казанлък, ЕГН ********** ***
разноски пред касационна инстанция за един адвокат в размер на 405,00 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.