РЕШЕНИЕ
№ 1660
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря Д. Ц.
като разгледа докладваното от И. М. Административно наказателно дело №
20211110216323 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на АТ. ХР. Б. с адрес:
гр...................... в качеството му на представител на ,,ОББ ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД,
с ЕИК: .................... против Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
5372010 на СДВР с който е било установено, че на 20.10.2021г. в 16:30ч. в гр.
София, на ул.,,Даскал Стоян Попандреев“ до спирка ,,Гробищен парк" Бояна,
с посока на движение от ул.,,Кумата" към ул.,,Околовръстен път", при
въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. в населено място с пътен знак
В 26, управлявал лек автомобил Т. с рег.№ ........................... със скорост 83
км/ч., превишавайки максимално разрешената скорост с 33 км/ч., с което
извършил административно нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се съдържат оплаквания, че по данни на лизингополучателя
заснетият лек автомобил е бил на ремонт на посочения във фиша дата, поради
което и не е възможно да се е движел по посочания маршрут. Ето защо се
иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания електронен
фиш за налагане на глоба.
Жалбоподателят А.Б., редовно призован, не се явява и не се
1
представлява.
Административно – наказващият орган - СДВР, редовно призован, не
изпраща представител. В писмено становище намира жалбата за
неоснователна и моли електронния фиш следва да бъде потвърден.
Претендират се и разноски.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана в това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като съобрази приобщените по делото писмени доказателства
намира за установено следното от фактическа страна:
На 20.10.2021г. в 16:30ч. в гр. София, на ул.,,Даскал Стоян Попандреев“
до спирка ,,Гробищен парк" Бояна, с посока на движение от ул. ,,Кумата" към
ул.,,Околовръстен път", при въведено ограничение на скоростта от 50 км/ч. в
населено място с пътен знак В 26, жалбоподателят А.Б. управлявал лек
автомобил Т. с рег.№ ......................, собственост на търговското дружество
,,ОББ ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД, с ЕИК: *********, на което бил законен
представител и управител, със скорост 83 км/ч., превишавайки максимално
разрешената скорост с 33 км/ч. Скоростта била установена и заснета с
мобилна система за видеоконтрол АТСС CORDON M2. При извършената
служебна справка да собственост на заснетия лек автомобил е видно, че
същият е бил регистриран на името на търговското дружество ,,ОББ
ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД, с ЕИК: ......................, чиито представител бил самия
жалбоподател. Същият не попълнил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установи по категоричен и несъмнен
начин от приложените към делото писмени доказателства.
Предмет на преценка в настоящето производство е съответствието на
санкционният акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
С промените в ЗДвП / ДВ.бр.10 от 2011г./, законодателят е предвиди
възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно
постановление, но и с ,,електронен фиш”, като по този начин се гарантира
бързина на процедурата по установяване и налагане на наказанията.Съгласно
2
чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен талон и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с техническо средство мобилна
система за видеоконтрол на стационарен режим, т.е. да няма възможност за
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне
субективния човешки фактор. Ето защо текстът по чл.189, ал.4 от ЗДвП
следва да се тълкува в следния смисъл – когато нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство, се издава електронен фиш,
като в процеса на неговото издаване, не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно – наказателното производство.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, при
която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от
система радар – камера – компютър, като единствената роля на оператора на
системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията на
скоростта на този участък. Към делото били депозирани като писмени
доказателства Протокол № 3 – С – ИСИС/12.02.2021г. от проверка на мобилна
система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126, въз основа на които може да се направи еднозначен
извод за техническата изправност на устройството, с което е било заснето
нарушението.
Съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря
на изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и
заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка
намеса при установяване и заснемане на всяко конкретно нарушение. Именно
поради тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен
издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това
качество.
Съдът не възприема оплакването на жалбоподателя, че към момента на
заснетото нарушение, автомобилът е бил в сервиз от 19.10. до 21.10.2021г.
Освен, че липсват каквито и да са доказателства в тази насока, приложени
3
към жалбата срещу електронния фиш, липсата на депозирана декларация,
относно истинския водач на заснетото МПС, обуславя презюмирането, че той
е авторът на изпълнителното деяние. Жалбоподателят не е упражнил правото
си да декларира писмено, че процесното движение на 20.10.2021 г. с
превишена скорост и в нарушение на правилата по ЗДвП е осъществено при
управлението на автомобила от друго лице, съобразно реда по чл. 189, ал. 5,
изр. 2-ро от ЗДвП. Следователно установената от закона презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, то именно той се смята за извършител на нарушението,
санкционирано с електронния фиш, се явява необорена, а издаването на
процесния ЕФ против жалбоподателя е направено при правилно прилагане на
закона. Дори и хипотетично твърдението в жалбата да отговаря на истината,
то е напълно възможно автомобилът да е бил изведен от сервиза, където се е
намирал във връзка с неговото изпорбване за техническа изправност.
Несъстоятелно е и оплакването за опорочаване на процедурата по съставяне и
връчване на електронния фиш. Законодателят не е въвел задължение в
диференцираната процедура на дееца да бъдат връчвани копия от
доказателствата, въз основа на които е бил съставен електронния фиш, нито
по какъв начин същият да бъде връчен.
При извършена служебна проверка съдът констатира, че
административно наказващият орган правилно е подвел жалбоподателя под
отговорност за извършено нарушение по чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП. В
случая е била налице въведена забрана за ограничение на скоростта по силата
на пътен знак В 26, която е била фиксирана на 50 км/ч. Заснемащото
автоматизирано устройство е било изрядно и за него са налице писмени
доказателства, удостоверяващи неговата техническа годност.
Санкционната норма на чл.182, ал.1 т.4 от ЗДвП предвижда при
превишаване на максимално разрешената скорост в населено място от 31
км/ч. до 40 км/ч. водачът на МПС да бъде наказван с глоба 400 лева. В случая
жалбоподателят попада именно под тази хипотеза на закона, тъй като е
превишил максимално разрешената скорост с 33 км/ч.
Предвид обстоятелството, че размерът на наказанието е строго
регламентиран в закона, същият не подлежи на последваща редукция. Освен
4
това видно от постъпилата справка картон на водач е, че жалбоподателят
многократно е бил наказван за същото по вид нарушение по ЗДвП и то от
различни дирекции на МВР. Ето защо в случая се касае за системен
нарушител, чието наказание се явява справедливо и в най - пълна степен
постигащо целите по чл.12 от ЗАНН.
При разглеждане на делото от съда не са констатираха съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното
производство, които да обосноват отмяната на акта на процесуално
основание.
Поради тази причина съдът прие, че електронният фиш за реализиране
на административно – наказателна отговорност е бил издаден
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърден.
При този изход на делото жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СДВР сумата от 100.00 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05. 00
лева в случай на издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.2 т.5 във вр. с чл.58д т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К №
5372010 на СДВР, с който, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1 т.4
от ЗДвП, на АТ. ХР. Б. с адрес: .................... в качеството му на представител
на дружеството ,,ОББ ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД, с ЕИК: ......................... е наложено
административно наказание глоба 400 лева за извършено нарушение по чл.21,
ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, ОСЪЖДА АТ. ХР. Б. с
адрес: .............................., в качеството му на представител на дружеството
,,ОББ ИНТЕРЛИЙЗ" ЕАД, с ЕИК: ............................ да заплати по сметка на
СДВР сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, както и по сметка на СРС сумата от 05.00 лева в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
5
съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6