Присъда по дело №522/2008 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 14
Дата: 6 февруари 2009 г. (в сила от 23 февруари 2009 г.)
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20084410200522
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 ноември 2008 г.

Съдържание на акта Свали акта

п р и с ъ д а

№ ________

 

гр. ЛЕВСКИ,     06.02.    2009 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд на    шести февруари   през две хиляди и девета година в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:С.М.

                            ЧЛЕНОВЕ: К.Ц.

                                               В.В.

 

на секретаря И.П. в присъствието на прокурор Ч.М.  разгледа докладваното от съдия М. наказателно н.д.о.х. №  20084410200522 и на основание данните по делото и закона

 

П Р И С Ъ Д И :

 

            ПРИЗНАВА подсъдимата М.И.Л. – родена на 02.10.1990 г. в гр.Левски, живуща ***, българка, българска гражданка,  учи в СОУ Крум Попов в 12 клас, с основно образование, работи, неомъжена, ЕГН **********, за ВИНОВНА това, че на 06.08.2008г. в гр. Левски, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнела от владението на Б.С.С. *** движими вещи: 1 брой дамска чанта от изкуствена кожа – розова, на стойност 6.00 лв.; 1 брой мобилен апарат марка  LG KF 600” , на стойност 60.00 лв., 1 брой СИМ карта на стойност 10.00 лв., 1 брой дамско портмоне на стойност 2.00 лв.;1 брой лична карта на стойност 36.00 лв.; 1 брой свидетелство за управление на МПС на стойност 25.00 лв., 1 брой контролен талон на стойност 0.00 лв.; 3 броя ключове на стойност 6.00 лв. и 2 броя дебитни карти на стойност 6.00 лв. и сумата от 70.00 лв., или всичко на обща стойност 221.00 лв., поради което и на основание чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 63, ал.1 т.3, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК я ОСЪЖДА на наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата в СОУ „Крум Попов”.

          На основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД, ОСЪЖДА подсъдимата М.И. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.С. ***„Хан Аспарух”, №1, вх. „Д”, ет.3, ап.9, ЕГН **********, сумата от 221.00 (двеста двадесет и един) лева,  представляваща обезщетение за претърпените от С. имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието - 06.08.2008г., до окончателното й изплащане.

          ОСЪЖДА подсъдимата М.И.Л. – със снета по делото самоличност да заплати на Б.С.С. направените деловодни разноски в размер на 120 лв..

          ОСЪЖДА подсъдимата М.И.Л. – със снета по делото самоличност да заплати сумата от 50 лв.-държавна такса върху уважения размер на граждански иск.

          ОСЪЖДА подсъдимата М.И.Л. – със снета по делото самоличност да заплати направените деловодни разноски в размер на 60 лв.

          ПРИСЪДАТА подлежи на жалба и протест  пред ПОС  в 15-дневен срок от днес.

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

                                                                                         2.

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ ПО НОХД 20084410200522

 

Обвинението срещу подсъдимата М.И.Л. – родена на 02.10.1990 г. в гр.Левски, живуща ***, българка, българска гражданка,  учи в СОУ Крум Попов в 12 клас, с основно образование, работи, неомъжена, ЕГН **********, е по чл.194, ал.1, във връзка с чл. 63, ал.1, т.3 от НК, за това, че на 06.08.2008г. в гр. Левски, като непълнолетна, но могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнела от владението на Б.С.С. *** движими вещи: 1 брой дамска чанта от изкуствена кожа – розова, на стойност 6.00 лв.; 1 брой мобилен апарат марка  LG KF 600” , на стойност 60.00 лв., 1 брой СИМ карта на стойност 10.00 лв., 1 брой дамско портмоне на стойност 2.00 лв.;1 брой лична карта на стойност 36.00 лв.; 1 брой свидетелство за управление на МПС на стойност 25.00 лв., 1 брой контролен талон на стойност 0.00 лв.; 3 броя ключове на стойност 6.00 лв. и 2 броя дебитни карти на стойност 6.00 лв. и сумата от 70.00 лв., или всичко на обща стойност 221.00 лв.

Подсъдимата е получила препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 06.08.2008г. в гр. Левски, подсъдимата М.Л. заедно с майка си – свидетелката Е.Л. се намирали в клубен комплекс „Дани”. Двете били седнали на служебната маса, намираща се до входната врата на комплекса, пред бара на заведението. На служебната маса имало оставени пазарски и дамски чанти на лица от персонала на комплекса. Една от посочените чанти, оставени там, била собственост на пострадалата Б.С.. Последната през този период от време работила като готвачка в клубния комплекс и се намирала на работното си място – в кухнята.

По твърдение на подсъдимата Л., месец и половина преди посочената по-горе инкриминирана дата, същата била заложила всичкото си злато в заложна къща в гр. Левски. Нуждата от пари я мотивирала да вземе решението и да извърши кражба на чантата с намиращите се в нея движими вещи, собственост на свидетелката С.. За целта изчакала майка си – свидетелката Е.Л. да стане от масата, след което грабнала дамската чанта на С. и отишла с нея в тоалетната на комплекса. Там Л. изпразнила съдържанието на чантата: 1 брой мобилен апарат марка  LG KF 600”, 1 брой СИМ карта, 1 брой дамско портмоне;1 брой лична карта; 1 брой свидетелство за управление на МПС, 1 брой контролен талон; 3 броя ключове и 2 броя дебитни карти и сумата от 70.00 лв.

Подсъдимата изхвърлила дамската чанта в коша за отпадъци. Непосредствено след това се върнала на масата и след около 15-20 минути напуснала заведението.

На следващия ден - 07.08.2008г. подсъдимата Л. продала инкриминирания мобилен телефон на свидетеля М.М. за сумата от 180.00 лв., като освен сумата от 180 лв. свидетелят М. й дал и мобилен телефонен апарат марка „Нокиа” на цена 50,00 лв.

В показанията си свидетелят М. твърди, че няколко дни след това продал закупения от Л. телефон на неизвестно лице от гр. Плевен.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността на 1 брой дамска чанта от изкуствена кожа – розова на цвят, е 6.00 лв.; 1 брой мобилен апарат марка  LG KF 600е на стойност 60.00 лв., 1 брой СИМ карта е на стойност 10.00 лв., 1 брой дамско портмоне е на стойност 2.00 лв.;1 брой лична карта е на стойност 36.00 лв.; 1 брой свидетелство за управление на МПС е на стойност 25.00 лв., 1 брой контролен талон е на стойност 0.00 лв.; 3 броя ключове са на стойност 6.00 лв. и 2 броя дебитни карти са на стойност 6.00 лв., или всичко на обща стойност 151.00 лв.

С протокол за доброволно предаване от 25.09.2008г., подсъдимата Л. предала на Ася Квецинска – разследващ полицай при РПУ-Левски откраднатите вещи, с изключение на мобилния телефон, СИМ картата и сумата от 70 лв.

Подсъдимата и защитникът й, както и гражданската ищца и повереника й са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

По време на извършване на деянието подсъдимата Л. е била непълнолетна, но е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.

Подсъдимата Л. е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти. 

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл. 371 от НПК съдът я е уведомил, че съответните доказателства, събрани по досъдебното производство и направеното от нея самопризнание по чл. 371 т.2 от НПК ще се ползва при постановяване на присъдата.

На основание чл.373 ал.3 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл. 372 ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, направено от подсъдимите, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

 На основание чл. 283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.   

 На основание чл. 373 ал.2 от НПК съдът не е извършил разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

 Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Безспорно установено по делото е, че подсъдимата Л. е отнела от владението на Б.С.С. движими вещи, без съгласието на собственика, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. По време на извършване на престъплението подсъдимата не е навършила пълнолетие, но е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Налице е извършено деяние. Същото е извършено от подсъдимата при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимата е съзнавала, че вещите не са нейна собственост, а чужда такава, съзнавала е, че отнема от владението на собственика, поради което и умисъла на Л. обхваща всички елементи на извършеното престъпление. Същата макар и непълнолетна, е разбирала свойството и значението на извършеното и е била в състояние да ръководи постъпките си.

Причина за извършване на престъплението е желанието на подсъдимата да се облагодетелства по неправомерен начин и неспазване на установения в страната в правов ред.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимата Л. съдът взе предвид младата й възраст,  признанията, които прави за извършеното деяние, съдействието, което е оказала на органите на съдебното и досъдебно производство, доброто й процесуално поведение, изразеното разкаяние, както и целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК,  с оглед на превъзпитанието на подсъдимата.

Съдът съобрази и разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, според която при постановяване на осъдителна присъда, следва да определи наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

С оглед на изложеното и на основание чл. 194 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 т.3, във вр. с чл. 55 ал.1 т.2 б.”б”  от НК осъжда подсъдимата Л. на наказание обществено порицание, което да бъде изпълнено чрез прочитане на присъдата по радиоуредбата на СОУ „Крум Попов”.

 

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

 

В наказателния процес е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от Б.С. срещу подсъдимата Л. за сумата от 221.00 лв., представляваща причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 06.08.2008г. до окончателното изплащане на сумата.

Б.С. е конституирана в качеството на граждански ищец.

Повдигнатото обвинение срещу подсъдимата Л. е за кражба на движими вещи, собственост на Б.С. на стойност 221 лв.

Видно от заключението на вещото лице, стойността на 1 брой дамска чанта от изкуствена кожа – розова на цвят, е 6.00 лв.; 1 брой мобилен апарат марка  LG KF 600е на стойност 60.00 лв., 1 брой СИМ карта е на стойност 10.00 лв., 1 брой дамско портмоне е на стойност 2.00 лв.;1 брой лична карта е на стойност 36.00 лв.; 1 брой свидетелство за управление на МПС е на стойност 25.00 лв., 1 брой контролен талон е на стойност 0.00 лв.; 3 броя ключове са на стойност 6.00 лв. и 2 броя дебитни карти са на стойност 6.00 лв., или всичко на обща стойност 151.00 лв.

  Предмет на кражба от страна на подсъдимата Л. е също сумата от 70 лв., собственост на пострадалата Б.С..

С оглед на събраните по делото доказателства, съдът приема, че гражданският иск се явява основателен и доказан до размера на сумата 221, 00 лв., така както е предявен.

Безспорно установено по делото е, че подсъдимата Л. е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение. За извършеното от нея престъпление съдът сред като я признава за виновна, й налага съответното наказание.

С оглед на изложените съображения съдът приема, че искът се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Следва на основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 52 от ЗЗД, подсъдимата М.И. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.С. ***„Хан Аспарух”, №1, вх. „Д”, ет.3, ап.9, ЕГН **********, сумата от 221.00 (двеста двадесет и един) лева,  представляваща обезщетение за претърпените от С. имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на деянието - 06.08.2008г., до окончателното й изплащане.

При този изход на делото следва подсъдимата М.И.Л. да бъде осъдена да заплати на Б.С.С. направените деловодни разноски в размер на 120 лв.

Следва подсъдимата М.И.Л. да бъде осъдена да заплати сумата от 50 лв. държавна такса върху уважения размер на граждански иск, както и направените деловодни разноски в размер на 60 лв.

 

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: