№ 1502
гр. София , 09.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно частно гражданско
дело № 20211000500607 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. с чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба срещу постановено от Софийски градски
съд /СГС/ решение в частта му, имаща характер на определение, с която е
оставена без разглеждане жалба на частния жалбоподател, сезирал
настоящата съдебна инстанция, в частта от жалбата му, с която се обжалва
действието на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху собствени
на това лице недвижими имоти, представляващи апартамент и земеделска
земя, което е извършено в хода на изпълнително дело № 20199240400095 по
описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Г. К., рег. № 924 на КЧСИ.
В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на
постановеното решение в обжалваната му част, в която същото има характер
на определение, иска се отмяната му, съответно, по същество - отмяна на
наложените от ЧСИ възбрана на ½ от апартамент и земеделска земя, и
постановяването на замяна на същите с възбрана върху посочен от частния
жалбоподател имот, поради несъразмерност на наложените от ЧСИ мерки по
см., и при условията на чл. 442а от ГПК.
Лицата на противната страна по жалбата оспорват същата, претендират
адвокатско възнаграждение за защита в настоящото производство.
1
В останалата му част, с която спорният в производството въпрос е
разрешен от СГС по същество, решението не подлежи на обжалване /чл. 437,
ал. 4, изр. 2 от ГПК/.
Софийски апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната
жалба и след съвкупна преценка на доказателствата по делото, намира
следното:
Частната жалба е подадена от страна в производството, в
законоустановения в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което и се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Обжалваното решение в частта му, въобще подлежаща на обжалване, и
в която част има характер на определение е валидно, допустимо и правилно
по същество.
Жалбоподателят има качеството на длъжник в производството.
По отношение на предмета на обжалване, съдът е обвързан от
съдържанието на жалбата, която е депозирана пред окръжния съд по реда на
чл. 436 от ГПК и поначало е спорно доколко същата въобще инкорпорира
единство от твърдения и искане /петитум/, обективиращи същинско
обжалване на действията на ЧСИ в изложената насока, но доколкото е
обжалван и постановеният от СГС съдебен акт в тази му част, съответно – в
изпълнение на указанията на същия съд, частният жалбоподател поне е
внесъл указаната му такса за обжалване по сметка на САС, настоящият състав
намира, че следва да разгледа и частната му жалба по същество.
В отлика от отменения такъв, действащият процесуален закон урежда
лимитативно и изчерпателно подлежащите на обжалване по реда на Глава
тридесет и девета, Раздел първи от ГПК от страна на участниците в
изпълнителното производство и на трети за същото лица, действия и актове
на съдебния изпълнител, и отказът на ЧСИ по реда и при условията на чл.
442а от ГПК, по възражение на длъжника и при установяване на визираната в
същия законов текст несъразмерност, да вдигне, респ. – да замени
съответните обезпечителни мерки, не е сред тях.
2
Процесуалното право на жалба възниква пряко и единствено от
уреждащия го процесуален закон, и само при императивно определените от
него условия, и на съществуването или несъществуването му не се отразява
субективното убеждение на участниците в съдебните производства относно
наличието или липсата на законоустановените предпоставки за пораждането,
и упражняването му.
Правото на длъжника да иска отмяна или замяна на несъразмерните,
според него по смисъла на чл. 442а от ГПК, обезпечителни мерки и
изпълнителни способи, се реализира, както това ясно се вижда от
съдържанието на самия законов текст /ал. 2/, чрез възражение, отправено до
съдебния изпълнител, а от също ясният /уреждащ, както се каза, изчерпателно
действията и бездействията на ЧСИ, които подлежат на обжалване от страна
на длъжника/, текст на чл. 435 от ГПК / е видно, че отказът, бил той изричен
или мълчалив, на ЧСИ да вдигне съответните обезпечителни мерки, не
подлежи на съдебен контрол по реда на обжалването, законоустановено в
Глава тридесет и девета, Раздел първи от ГПК.
При така изложеното, за евентуалната незаконосъобразност на
действията или бездействията на ЧСИ в тази им, конкретна тяхна част, в
която същите не подлежат на обжалване пред окръжния съд по посочения
вече двукратно ред /гл. 39, р. I от ГПК/, съответно – за евентуалната
незаконосъобразност и на отказите на ЧСИ да вдигне иначе несъразмерни по
см. на чл. 442а от ГПК обезпечителни мерки в случаите, в които е сезиран за
това от длъжника с възражение по посочения ред, ЧСИ носи съответната
дисциплинарна и гражданска /имуществена/ отговорност за вреди, която
обаче не се реализира по реда на чл. 435 и сл. от ГПК в производство, като
настоящото, а депозираната, както в случая, жалба от длъжника срещу
неподлежащи на обжалване по посочения ред, действия на ЧСИ, се явява
недопустима.
Поради изложеното и жалбата, с която СГС е сезиран, като недопустима
в процесната и част, правилно е оставена в тази и част с обжалваното
определение без разглеждане.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция, апелативният състав
на основание чл. 272, по препращане от чл. 278, ал. 4 от ГПК, препраща и към
3
мотивите на обжалваното определение в относимата им част.
При изложеното частната жалба, с която настоящата въззивна
инстанция е сезирана, се явява допустима, но неоснователна, а обжалваното с
нея решение, в частта му, имаща характер на определение, като валидно,
допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран по гореизложеният начин, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5384 от 16. 10. 2020 г., постановено от
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-17 състав по ч.гр.д. № 9821
по описа на съда за 2020 г. в частта му, имаща характер на определение, с
която е оставена без разглеждане жалбата на А. А. Ф., в нейната част, с която
се обжалва действието на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху
недвижими имоти, представляващи апартамент и земеделска земя, което е
извършено в хода на изпълнително дело № 20199240400095 по описа на
частен съдебен изпълнител Г. К., рег. № 924 на КЧСИ.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4