Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 12.02.2020 година

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в следния състав:

     

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

                                                              Секретар: Цветана Коцева

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1560 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно осн. чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК, Осъдителни искове по чл.79 ЗЗД, вр.чл.92 ЗЗД и вр.чл.205 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника му адв. В.П.Г. от САК, със съд. адрес ***, срещу С.Н.С., ЕГН: ********** ***.

 Предявени са ОСИ, а именно: установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за установяване наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата в размера на 295,08лв. – главница представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 05.10.2016 г. до 04.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата, представляваща част от задължение по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като и осъдителни искове по чл.79 ЗЗД, вр. чл.205 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 733,34лв. - сбор на дължими лизингови вноски, в това число: 308,72лв., представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 30.09.2015г. за мобилен номер 0897/789248 за периода от м.02/2017г. до м.08/2017г., и 424,62лв.  представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.07.2016г. за мобилен номер 0892/404740 за периода от м.02/2017г. до м.06/2018г., с абонатен номер №*********, произтичащи от Договор за мобилни услуги от дата 16.01.2016г.

 

Ищецът твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу С.Н.С. е образувано ч.гр.д №1074/2018г., 5 с-в по описа на PC Велинград. Против длъжника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 1028.42 лв. (Хиляда двадесет и осем лв. и 42 ст.) за незаплатени далекосъобщителни услуги.

Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на парично задължение на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, ищецът предявява на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение до размера на 295,08лв., която сума представлява цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.

Наред с установителния иск по чл.422 ГПК и при условията на обективно кумулативно съединяване с исковата молба предявава и осъдителен иск срещу ответника за плащане на дължими лизингови вноски в размер на 733,34лв. /седемстотин тридесет и три лева и тридесет и четири ст./.

Настоява се на това, че е допустимо съдът да е сезиран с установителен иск по чл.422 ГПК за сума, по-малка от тази по заповедното производство, но на същото основание - вземане за незаплатени далекосъобщителни услуги. Допустимо е също така, заедно с установителния иск да бъде предявен и осъдителен иск, при условията на обективно съединяване на искове, за чието разглеждане се прилагат общите правила.

По повод договор за мобилни услуги от дата 27.07.2015г., сключен с мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ответникът С.Н.С. станал абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер №********* и титуляр по предпочетения мобилен номер 0897/789248 с избрана абонаментна програма НонСтоп 29,99лв., с уговорен срок на действие до 27.07.2017г.

Отношенията по повод титулярния мобилен номер 0897/789248 били новирани посредством подписано между страните Допълнително споразумение от дата 18.09.2015г. , като абонатът е удължил срока на ползване на абонаментен план НонСтоп 29,99лв. за срок до 18.09.2017г.

На дата 30.09.2015г. бил сключен и лизингов договор, като абонатът при възползване от преференциални условия на Оператора е взел мобилно устройство SAMSUNG модел Galay S6 32GB Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 38,59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Като лоялен абонат на Оператора и при възползване от префенциални условия да ползва повече от една услуга, абонатът-ответник е взела втори абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0892/404740 по програма Стандарт 15,99лв. по клиентски номер №*********, съгласно Договор за мобилни услуги от дата 18.04.2016г.

С Допълнително споразумение от дата 12.07.2016г. отношенията по повод мобилен номер 0892/404740 били новирани, като абонатът е предпочел да ползва абонаментен план НонСтоп 40,99лв. за срок на действие до 12.07.2018г.

На същата дата 12.07.2018г. бил сключен и Лизингов договор от към мобилен номер 0892/404740, като абонатът взел мобилно устройство Apple модел iPhone SE 16GB Silver на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 23.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Въз основа на посочените договори ответникът ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №*********.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител —страна по договора бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не освобооюдава потребителя от задълз/сението му за плащане на дълоюимите суми. “.

За потребените от абоната-ответник услуги за периода 05.10.2016г. до 04.02.2017г. „Теленор“ издал следните фактури:

1.  Фактура №**********/05.11.2016г. за отчетения период на потребление 05.10.2016- 04.11.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 125,66лв./с ДДС/ от които:

-    за мобилен номер 0892/404740 - 25,82лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент НонСтоп 40,99лв, вноска за лизинг - 23,59лв., кратки текстови съобщения (SMS) - 0,32лв/без ДДС/,

-    за мобилен номер 0897/789248 - 20,41лв./без ДДС/- за пропорционален месечен абонамент НонСтоп 29,99лв.; 38,59лв. - дължима лизингова вноска, 0,48лв./без ДДС/- кратки текстови съобщения (SMS), 1,29лв./без ДДС/ - международни разговори.

Дължимата сума била платима в срок 20.11.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

2.  Фактура №**********/05.12.201бг. за отчетения период на потребление 05.11.2016- 04.12.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 124,95лв./с ДДС/ от които:

-    за мобилен номер 0892/404740 - 25,82лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент НонСтоп 40,99лв, вноска за лизинг - 23,59лв.,

-    за мобилен номер 0897/789248 - 24,99лв./без ДДС/- за пропорционален месечен абонамент НонСтоп 29,99лв., 38,59лв. - дължима лизингова вноска.

Дължимата сума била платима в срок 20.12.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания номер.

Настоява се на това, че Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 250,61лв., фактурирани за два последователни отчетни месеца - за месец 11/2016г. и за месец 12/2016г. Към всяка от фактурите имало приложено извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.

С Кредитно известие №**********/05.01.2017г. била извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 17.71лв./с ДДС/ за върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, от които -7,50лв./без ДДС/ за мобилен номер 0892/404740 и - 7,26лв./без ДДС/ за мобилен номер 0897/789248.

Начислена била и дължимата лизингова вноска за мобилен номер 0892/404740 в размер на 23,59лв. и дължимата лизингова вноска за мобилен номер 0897/789248 в размер на 38,59лв., като е отразен незаплатения баланс в размер на 250,61лв., за предходните два отчетни периода, при което задължението за плащане възлизало на сума в размер на 295,08лв.

Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 295,08лв., ангажирало договорната отговорност на абоната по т.11 от процесиите договори за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, Теленор прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника С.Н.С. за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер №********* на дата 05.02.2017г. крайна фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1888,99лв.

В издадената крайна фактура била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 860,57лв.; фактурирана била и цената, на дължимите се оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 733,34лв. и включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните два отчетни периода в размер на 295,08лв.

Датата на деактивация на процесния абонамент била 27.12.2016г., като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.

Така, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като същият не спазил крайния срок за ползване на абонамента НонСтоп 29,99лв. за мобилен номер 0897/789248 за срок до 18.09.2017г., съгласно Допълнително споразумение от дата 18.09.2015г., и на абонамента Стандарт 15,99лв. за мобилен номер 0892/404740 за срок до 12.07.2018г., съгласно Допълнително споразумение от дата 12.07.2016г.

В настоящото производство ищецът нямал претенция по отношение на начислената неустойка при предсрочно прекратяване на договорите за услуги в размер на 860,57лв., като същата не била част от предмета на иска.

Поради прекратяване на договорите за мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите условия, приложени към лизинговите договори, дължимите месечните вноски за предоставените на абоната мобилни устройства били обявени за предсрочно изискуеми.

Съгласно чл.3(2) от всеки от договорите за лизинг, сключени към абонаментите за мобилни номера 0897/789248 и 0892/404740, „Месечните лизингови вноски се фактурирали от лизингодателя и заплащали от лизингополучателя, съгласно сроковете, условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.

При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите 5-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски бил указан в месечните фактури - срок за заплащане на фактурираните услуги.

Поради неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания“/, били обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след     месец 02/2017г., когато е издадена крайната фактура №**********/05.02.2017г., съгласно уговорения погасителен план, както следва:

За устройство SAMSUNG модел Galay S6 32GB Gold, взето във връзка с мобилен номер 0897/789248, се дължала цената в размер на 308,72лв. след месец 02/2017г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски бил от м.02/2017г. до м.08/2017г.

- За устройство Apple модел iPhone SE 16GB Silver, взето във връзка с мобилен номер 0892/404740, се дължала цената в размер на 424,62лв. след месец 02/2017г. Съответно периодът, за който били дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски бил от м.02/2017г. до м.06/2018г.

Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕА,  ответникът С.Н.С. се съгласил и приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.Н.С., тъй като при неспазване на което и да е задължение по част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него“.

Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имали права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагали клаузите на публикуваните общи условия и те били неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влизал в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

В чл.20 от Общите условия било посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор. Съгласно чл. 23, б) месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождавало потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и на всякакви допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен ред. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената във фактурата сума се извършвало в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. При неспазване на срока, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение.

В конкретният случай ответникът С.Н.С. бил подписал договор за услуги с мобилния оператор, ползвал е мобилни номера 0897/789248 и 0892/404740 и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил. Изпълнен била фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.

Настоява се и на това, че представените фактури сами по себе си не са основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, задължил се е да заплаща цената на предоставеното устройство, съгласно уговорения погасителен план, респ. същият е в неизпълнение на договора си.

Поради това и предявявал в условията на комулативно съединянване установителен и осъдителни искове.

Въз основа на така очертаната обстановка се иска установяване наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на сумата в размера на 295,08лв. – главница представляваща незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от 05.10.2016 г. до 04.02.2017г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на сумата, представляваща част от задължение по издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като и осъдителни искове по чл.79 ЗЗД, вр. чл.205 ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати сумата от общо 733,34лв. - сбор на дължими лизингови вноски, в това число: 308,72лв., представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 30.09.2015г. за мобилен номер 0897/789248 за периода от м.02/2017г. до м.08/2017г., и 424,62лв. – сбор от дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.07.2016г. за мобилен номер 0892/404740 за периода от м.02/2017г. до м.06/2018г., с абонатен номер №*********. Претендира и разноски.

В определения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му от съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител - адв.А.. В него ответника оспорва предявените искове по основание и размер и като счита същите за неоснователни, се иска да бъдат отхвърлени.

Оспорва всички твърдения в исковата молба, касаещи възникването на вземанията, предмет на претенциите. Прави възражение за липса на съгласие по приложените договори за мобилни услуги и договори за лизинг (основание за нищожност на договора по чл. 26 ал. 2 от ЗЗД). В тази връзка излага следните съображения: След запознаване с приложените писмени доказателства от страна на ищеца, на които основава своята претенция, то се виждало при съпоставка на положените за потребител подписи и изписани три имена, че съществено се различават един от друг. Както почерка, така и подписа на потребител във приложените документи от пръв поглед се виждало, че са коренно различни.

Поради което, оспорва истинността на приложените Договори за доставка на мобилни услуги, Допълнителните споразумения към тях, както и Договорите за лизинг. Оспорва и всички твърдения в исковата молба, касаещи възникването на вземанията, предмет на претенциите. Оспорва наличието на сключен Договор за мобилни услуги от 27.07.2015г. между ищеца и ответника. Оспорва Допълнително споразумение от 18.09.2015г. към договор за мобилни услуги от 27.07.2015г. и Ценова листа към него. Оспорва Договор за лизинг и общи условия към него от 30.09.2015г. Оспорва Договор за мобилни услуги от 18.04.2016г. Оспорва Допълнително споразумение от 12.07.2016г. към договор за мобилни услуги/18.04.2016г./ Оспорва Договор за лизинг от 12.07.2016г. 

 Намира исковете за неоснователни, тъй като представените договори били неистински, и не са могли да породят правни последици, тъй като не са подписани от ответницата. С оглед на което се явявали неоснователни и акцесорните искове за неустойка и лихви.

На отделно основание възразява, че искът по отношение на главница и акцесорните вземания е неосновател и на отделно основание, а именно поради изтекла погасителна давност.

По тези съображения ответника счита, че предявените искове са изцяло неоснователни, поради което се иска да бъдат отхвърлени.

В о.с.з. ищецът в молба становище, чрез пълномощника си  адв.Г.,   поддържа иска и иска уважаване на същия и оспорва възраженията на ответника, в условията на евентуалност прави искане да бъде изменен размерът на претенцията за неустойка до три месечни абонаментни такси- 3х39.99 лева. Исканото изменение не допуснато от съда.

В о.с.з. ответникът, чрез особения си представител адв.А., подържа възраженията си и иска отхвърляне на иска. 

Съдът, като разгледа събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

От приложеното ч.гр.д. № 1074/2018г. на ВлРС, с постановената по същото Заповед № 616/14.08.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК се установява да е разпоредено С.Н.С., ЕГН: ********** *** да заплати на  „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ” ЕАД, ЕИК ********* - гр.София, следните суми: Сумата от  1028.42 лева-главница, представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 27.07.2015г., потребени в периода 05.10.2016г.-04.02.2017г.,  сумата от 152.60 лева -  мораторна лихва за периода от 21.02.2017г. до 08.08.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 13.08.2018г. до изплащане на вземането, както и 25.00  лева -държавна такса и 187,60 лева  - адвокатско възнаграждение.   

Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1074/2018г. на ВлРС е връчена на длъжника С.С. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и на осн. чл. 415  вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е указал на заявителя възможността да предяви иск за вземането си   по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1074/2018г. на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 16.11.2018г., а настоящият установителен иск е предявен на 19.12.2018г., изпратен по пощата с клеймо от 17.12.2018г. – ден понеделник. Изложеното сочи, че установителният иск е допустим.

Ответникът е оспорил твърдението на ищеца, че между страните е съществувало облигационно отношение произтичащо от сключените Договор за  мобилни услуги от 27.07.2015г.;  Допълнително споразумение от 18.09.2015г. към договор за мобилни услуги от 27.07.2015г. и Ценова листа към него. А също така и Договор за мобилни услуги от 18.04.2016г. Оспорил е и Договор за лизинг и общи условия към него от 30.09.2015г. и Договор за лизинг от 12.07.2016г., като е твърдял, че тези документи са неистински, тъй като не са подписани от ответника. 

Във връзка с оспорването истинността им, след като ищеца е заявил, че ще се ползва от оспорените документ и е представил оригиналите им, е открито производство по оспорване и е назначена СгрЕ.

Видно от приетата по делото СгрЕ, изготвена от в.л. Ш., неоспорена от страните, която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна и от заключение по нея е следното: Подписите положени в документите : Договор за  мобилни услуги от 27.07.2015г. и Ценова листа към него, както и Договор за мобилни услуги от 18.04.2016г. и Ценова листа към него; Договор за лизинг  от 12.07.2017г. и приложените към него Декларация за съгласие и ценова листа, са изпълнени от ответника С.Н.С..

А в документите Допълнително споразумение от 18.09.2015г. към договор за мобилни услуги от 27.07.2015г.; Договор за лизинг от 30.09.2025г. Приложение към него не са изпълнени от ответника С.Н.С..

 По установителния иск съдът намира следното:

При данните от СГрЕ съдът намира за напълно неоснователно възражение на ответника, че не сключил въпросните 2бр. Договори за мобилни услуги  от 27.07.2015г. и от 18.04.2016г., тъй като видно от представените такива раздел за потребителя фигурира подпис на лицето С.Н.С., а е СГРЕ е установила, че точно това лице ги е подписало. При което и те са годни доказателства, удостоверяващи възникването и съществуването на облигационната връзка между ищеца и ответника, по повод предоставяне и заплащане на мобилни услуги.  

Видно от Договор за  мобилни услуги от 27.07.2015г. и Ценова листа към него, пописването на договора са предоставени на ответника -потребител мобилни услуги по избрана абонаментна програма НонСтоп 29,99лв., с месечна такса от 29,99лв. за срок от 2 години и до 27.07.2017г. Потребителят С.С. е подписал приложение – ценова листа за абонаменти планове  за частни лица, както и  декларация-съгласие от 27.07.15г.

От представеното Допълнително споразумение от 18.09.2015г. към договор за мобилни услуги от 27.07.2015г., което според СГрЕ не подписано от ответника, се установява с него само да е удължен срока на действие на първоначалния ДМУ – до 18.09.2017г., като е запазено ползване на абонаментен план НонСтоп  с месечна такса от 29,99лв.

Тъй като ищеца претендира незаплатени месечни такси за периода 05.10.2016- 04.12.2016г., а абонаментния план е същия, тоест по основния договор, то неподписване на ДС за удължаването на срока е без значение за дължимостта на стойността на предоставените и незаплатени от ответника мобилни услуги.

Безспорно се установява също така, че ответника е сключил и втори Договор за мобилни услуги от 18.04.2016г., подписан от него. По силата на този договор му е предоставено ползването на мобилни услуги за още един телефонен номер. Потребителят С.С. е подписал приложение – ценова листа за абонаменти планове  от 18.04.16г., при месечна абонаментна такса от 15,99лв. за срок от 2 години и до 18.04.2018г.

По силата на ДС  от 12.07.2016г./ не оспорено от ответника/ тарифния план за мобилния номер 0892/404740 и променен абонаментния плана на НонСтоп 40,99 с промоционална абонаментна такса от 30,99лв.

Представени са от ищеца и издадени от него на името на ответника с абонатен номер №********* фактури за потребените от него услуги за двата мобилни номера 0892/404740 и 0897/789248  за периода 05.10.2016- 04.12.2016г., а именно:  1. Фактура №**********/05.11.2016г. за отчетения период на потребление 05.10.2016- 04.11.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 125,66лв./с ДДС/ от които:

-           за мобилен номер 0892/404740 - 25,82лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент НонСтоп 40,99лв, вноска за лизинг - 23,59лв., кратки текстови съобщения (SMS) - 0,32лв/без ДДС/,

-           за мобилен номер 0897/789248 - 20,41лв./без ДДС/- за пропорционален месечен абонамент НонСтоп 29,99лв.; 38,59лв. - дължима лизингова вноска, 0,48лв./без ДДС/- кратки текстови съобщения (SMS), 1,29лв./без ДДС/ - международни разговори.

Дължимата сума е платима в срок 20.11.2016г.

2.         Фактура №**********/05.12.201бг. за отчетения период на потребление 05.11.2016- 04.12.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 124,95лв./с ДДС/ от които:

-           за мобилен номер 0892/404740 - 25,82лв./без ДДС/ за пропорционален месечен абонамент НонСтоп 40,99лв, вноска за лизинг - 23,59лв.,

-           за мобилен номер 0897/789248 - 24,99лв./без ДДС/- за пропорционален месечен абонамент НонСтоп 29,99лв., 38,59лв. - дължима лизингова вноска.

Дължимата сума е платима в срок 20.12.2016г.

Към фактурите е приложено извлечение от потреблението на ползваните номера.

Ето защо и съдът намира за установено обстоятелството, че между страните са били сключени и валидно са действали Договор за мобилни услуги 27.07.2015г. и Договор за мобилни услуги от 16.04.2016г., въз основа на които на ответника са предоставени мобилни услуги  за мобилни номера 0892/404740  и 0897/789248  за срок от две, предоставените услуги са и потребени от ответника, но той не заплатил стойността им, до колкото няма данни, а не се твърди това да направено.

Предвид представените от ищеца фактури, издаден на името на ответника Ст.С., като се приспаднат от общите суми начислените лизингови вноски, то и се установява наличие на задължение на ответника към ищеца за заплащане на следните суми:  1.  По Фактура №**********/05.11.2016г.  - 63,48 лв.= (125,66лв. -23,59лв.- 38,59лв.); 2. По Фактура №**********/05.12.201бг. –62,77лв. =(124,95лв. -23,59лв.- 38,59лв.). Всъщност точно в тези размери е посочено във въпросните фактури като стойност за плащане на ползвани мобилни услуги.  Тоест общото задължение на ответника по тези две фактури за предоставени мобилни услуги е 126,25лв.

 Като се приспадне от тази сума сторнираните 17,71лв. с фактура № ********** /л. 32/, то е останало неизплатено задължение на ответника към ищеца на ползвани мобилни услуги в размер на 108,54лв.

По делото е приета и ССЕ, изготвена от в.л.Т.. Според заключението дължимата сума за предоставени мобилни услуги за периода на фактурите 05.10.2016г. -04.02.2017г. за тел. номера 0892/404740 и 0897/789248  е общо 295,08лв. Размерът на лизинговите вноски дължими за телефон марка „SAMSUNG модел Galay S6“ по договор за лизинг от 30.09.2015г. е – 308,72лв. Размерът на лизинговите вноски дължими за телефон марка „Apple модел iPhone SE“ по договор за лизинг от 12.06.2016г. е – 424,62лв.

Съдът не кредитира с доверие заключение по ССЕ в частта по т.1, в която е посочен размер на дължими незаплатени предоставени мобилни телефонни услуги, тъй като видно от констативно-съобразителна част на същото в процесните две фактури са начислени задължения за лизингови вноски, които се дължат по сключени договори за лизинг и не представляват цена на потребени и незаплатени мобилни услуги.  

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че действително във представената от ищеца фактура № ********** и крайна фактура № ********** е  отразено задължени в размер на общо 295,08 лв. Тази сума е формирана като сбор от задълженията по посочените по-горе две фактури на стойност съответно от 125,66лв. и 124,95лв. /с ДДС/ или общо 260,61лв.  Напълно неясно защо върху сбора от тези суми, които са с ДДС отново е начислено ДДС и вече сумата за плащане е станала 295,08 лв. Но така или иначе и във двете фактури са начислени за плащане лизингови вноски, които на са предмет на установителния иск, а на предявения от ищеца осъдителен иск.

Ето защо и съдът намира за установено по делото наличие на задължение на ответника Ст.С. към ищцовото дружество за предоставени и незаплатени мобилни услуги в размер на 108,54лв. в периода  от 05.10.2016г. до 04.12.2016г. по Договор за мобилни услуги 27.07.2015г. и Договор за мобилни услуги от 16.04.2016г. А над този размер до пълния претендиран такъв от 295,08 лв. искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

 

По осъдителния иск за заплащане на лизингови вноски, съдът намира следното:

Според представения Договор за лизинг от 30.09.2015г., по силата на него е предоставено мобилно устройство - телефон марка „SAMSUNG модел Galay S6 32GB Gold“ с цена 887,57лв., която цена се заплаща на 23 вноски по 38,59лв.

Установява се от СГрЕ, че Договор за лизинг от 30.09.2015г. не е подписан от ответника С.С., при което и няма как за него да са възникнали задължения за заплащане на лизингови вноски по 38,59лв.  за телефон марка „Самсунг“ с цена 887,57лв.

Ето защо и претенцията на ищеца за заплащането им е неоснователна и като такава ще се отхвърли.

Според представения Договор за лизинг от 12.07.2017г., по силата на него е предоставено мобилно устройство - телефон марка Apple модел iPhone SE 16GB Silver с цена 542,57лв. на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 23.59лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор.

Установява се от СГрЕ, че Договор за лизинг от 12.07.2016г. е подписан от ответника С.С., при което и за него да са възникнали задължения за заплащане на лизингови вноски по 23,59лв. 

Ищеца претендира заплащане на неизплатени лизингови вноски от общо  733,34лв. - сбор на дължими лизингови вноски за периода м.02/2017г. до м.06/2018г., в това число: 308,72лв., представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 30.09.2015г. и 424,62лв. – сбор от дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.07.2016г. за мобилен номер за периода от м.02/2017г. до м.06/2018г. за периода м.02/2017г. до м.06/2018г.

До колкото се установява, че за ответника е възникнало задължение за заплащане на лизингови вноски само от Договор за лизинг от 12.07.2016г., а ответника не оспорил размера на задължението си по този договор, то  и основателна съдът намира претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от 424,62лв. – сбор от дължими лизингови вноски дължими по Договор за лизинг от 12.07.2016г., установено по размер в ССЕ. А над този размер и до пълния претендиран такъв от общо 733,34лв. и за сумата от 308,72лв., представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 30.09.2015г., искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

Следва да се отбележи само, че в искова молба ищецът твърди, че договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг са прекратени на 27.12.2016г.  поради не плащането на  потребените услуги. По делото няма данни за това дали действително ищцовото дружество е прекратило договорите на ответника и кога и по какъв начин е станало това. Вместо това в молба-уточнение ищеца твърди, че всъщност договорите между него и ответника са прекратени на 12.01.2017г., когато ответника Стойка С. е подала заявление за на мобилен № 0897/789248  към мобилния оператор „БТК“., за което обстоятелство е представено Заявление за пренос към друг оператор.  Факта на прекратяване на договора на ответника с ищеца сам по себе си е без значение, тъй като към момента сроковете на ДМУ и Договора за лизинг вече са изтекли, тоест всичко което се дължало по тях и е останало неизплатено подлежи на изпълнение.

Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски, като е представляван от адвокат и представил доказателства за направени такива в размер на общо 744.60  лв., в това число 75.00 лева - държавна  такса, 187,60лв.  - адвокатско възнаграждение и 302лв. за особен представител и 180 лв. за ССЕ, съобразно списък по чл.80 ГПК. Предвид  частичното уважаване на исковете ищеца има право на разноски по съразмерност в размер на 386,02лв. която и сума ще се осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 1074/2018г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 212.60 лв.,  а установителния иск се уважава до размера от 108,54лв., то и следва на ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 19,54лв. по съразмерност с уважената част от иска и определени на база цената на претенцията по заповедното производство, която сума ответникът ще се осъди да му заплати.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът,  който е представляван от особен представител и не представил доказателства за договорени и направени разноски за адвокатско възнаграждение няма право на разноски.

На осн. чл.78, ал.7, вр. ал.6 ГПК ще се осъди ищеца да заплати на РС Велинград, сумата от 150лв., направени разноски за СГрЕ, при изпратени в този размер от БС.

Мотивиран от горното съдът,

Р     Е     Ш     И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София,  Ж.К.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, ЧЕ  СТОЙКА Н.С., ЕГН: ********** ***, МУ ДЪЛЖИ следните суми: сумата от 108,54лв. (сто и осем лева и 54ст.)– главница, представляваща незаплатени ползвани далекосъобщителни услуги в периода  от 05.10.2016г. до 04.12.2016г. по Договор за мобилни услуги 27.07.2015г. и Договор за мобилни услуги от 16.04.2016г., ведно със законната лихва считано от 13.08.2018г.,  КОЯТО СУМА е разпоредено  Стойка С. да заплати със  Заповед № 616/14.08.2018г. по ч.гр.д.№1074/2018г. по описа на РС Велинград, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до пълния претендиран такъв от 295,08 лв. -незаплатени ползвани далекосъобщителни услуги, като неоснователен.

ОСЪЖДА СТОЙКА Н.С., ЕГН: ********** ***,   да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София,  Ж.К.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА от 424,62лв. (четиристотин двадесет и четири лева и 62ст.) –главница, представляваща  сбор от дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 12.07.2016г., като отхвърля иска над този размер до пълния претендиран такъв от общо 733,34лв. и за сумата от 308,72лв., представляваща дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 30.09.2015г., като неоснователен.

ОСЪЖДА СТОЙКА Н.С., ЕГН: ********** ***,   да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София,  Ж.К.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, СУМАТА от  19,54лв. (деветнадесет лева и 54ст.) представляваща разноски, направени в заповедното производство по съразмерност, както и СУМАТА от 386,02лв. (триста осемдесет и шест лева и 02ст.) представляваща разноски направени в исковото производство по съразмерност.

ОСЪЖДА ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес управление гр.София,  Ж.К.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, да заплати в полза на държавата по сметка на РС Велинград, Сумата от 150лв. /сто и петдесет лева/ - направени разноски за СГрЕ.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина Иванова)