РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Пловдив, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Даниела Минкова Стоянова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно
административно наказателно дело № 20215300601722 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Глава XХІ от НПК.
Образувано е по жалба на РП-Пловдив срещу Решение
№170/08.03.2021г. постановено по АНД №932/2021г. по описа на ПРС, ХІV -
ти н.с.
С Решение №170/08.03.2021г. постановено по АНД №932/2021г. по
описа на ПРС, ХІV-ти н.с, обвиняемият В. Л. Ц. е признат за невиновен в
извършване на престъпление по чл. 316, вр. с чл.308 ал.1 от НК и на
основание чл. 304 от НК е оправдан по така повдигнатото му обвинение.
На осн. чл.190 ал.1 от НПК направените по делото разноски е
постановено да останат за сметка на Държавата.
Срещу постановеното решение е постъпил протест от РП-Пловдив, с
който се иска да се отмени решението, като неправилно, необосновано и
незаконосъобразно. В срока по чл.320 ал.4 от НПК е изготвено и допълнение
към него, в което се излагат доводи за неправилен анализ на събрания по
1
делото доказателствен материал и погрешен извод на първостепенния съд, че
деянието вменено във вина на обв.Ц. е несъставомерно от субективна страна.
В производството пред въззивната инстанция ОП- Пловдив поддържа
протеста и допълнението към него по изложените в тях съображения, предвид
което и моли решението на РС-Пловдив да бъде отменено и да се постанови
ново, с което обв. Ц. да бъде признат за виновен и наказан за извършено
престъпление по чл. 316, вр. с чл.308 ал.1 от НК.
Защитникът на обвиняемия- адв.К.Д. счита постановеният съдебен акт
за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. В пледоариарията
си адв.Д. анализира показанията на свид. Д.Ч., свид.К. и обясненията на
обвиняемия, както и приложените по делото писмени доказателства въз
основа на които сочи, че обвинението спрямо подзащитния му не е доказано
по категоричен и несъмнен начин. Сочи, че вписванията в трудовата книжка
на обвиняемия, удостоверяващи трудовия му стаж в „***“ 3 са направени от
свид. Р.А., която е била счетоводител в дружеството през този период.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по делото,
изразеното от страните в протеста и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл. 313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Протестът е процесуално ДОПУСТИМ, подаден в срок, от процесуално
легитимирани лица и е насочен срещу подлежащ на обжалване по реда на
глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
За да постанови решението си, Пловдивският районен съд е възприел за
установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа
обстановка:
Обвиняемият В.Л.Ц. е роден на 31.03.1953г. в гр.Л., живущ в с.***,
обл.Пловдив, ул. „***“ №***, българин, български гражданин, с висше
образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
На 15.02.2017г. обвиняемият Ц. чрез пълномощника си- свид.Б.Ч., подал
заявление до ТП на НОИ-Пловдив за издаване на документ за трудов стаж за
периода 01.01.1971г. – 21.12.1981г. Заявлението било заведено с входящ
номер ***/15.02.2017г. като в него било посочено, че в горепосочения период
обвиняемият е работил в „***“- гр.София и „***“- гр.София. Същото било
2
препратено по компетентност в ТП на НОИ – Кюстендил, отдел “Обединен
осигурителен архив“. При извършената от служителите на НОИ проверка се
оказало, че при тях е приета разплащателната документация на осигурителя
„***“ АД гр.София, правоприемник на „***“ при Автокомбинат София град“,
като за периода месец 01.1972г. до месец 03.1981г. не са открити данни за
обв.Ц..
Извършена била проверка и в документацията на осигурителя- „***“
ЕООД гр.София /***/, при която било установено, че за периодите:
01.01.1972г. до 31.12.1975г. и от м.01.1981г. до м.06.1981г. липсват данни в
приетите от НОИ разплащателни ведомости и Заповеди свързани с трудовата
дейност обв.Ц. да е работил там, за което същият бил уведомен.
На 06.08.2017г. обв.Ц. отново чрез пълномощника си свид.Ч., подал
ново заявление до ТП на НОИ Пловдив, с което поискал отпускане на пенсия
на осн. чл.68, ал.1 от КСО, което било заведено с вх.№ *** от същата дата.
Към заявлението били приложени: Удостоверение образец УП - 30 с изх.
№42/04.06.1988г., издадено от „***“ гр.София за трудов стаж в периода
05.01.1972г. – 05.03.1981г. и трудова книжка № 725/12.12.1974г. на
обвиняемия с вписан трудов стаж за същия период в посочената фирма.
Административното производството обаче било спряно, поради предходното
искане на обвиняемия, в което бил посочен друг работодател, както и
данните, че липсва при осигурителя информация обв.Ц. да е работил там.
Служителите на НОИ се усъмнили в истинността на представеното УП-30 и
отбелязването в трудовата книжка на В.Ц., поради което сезирали РП-
Пловдив.
По случая било образувано досъдебно производство в хода на което бил
разпитан обв. Ц., който посочил част от регистрационните номера на
управляваните от него таксиметрови автомобили и марката им, както и
имената на свои колеги, с които работил в автостопанството в София.
Въпреки положените усилия от разследващите органи не били намерени
всички лица, които обвиняемият посочил, че са му били колеги, както и
информация за автомобилите с посочени регистрационни номера. Изискана
била информация за ръководителите на „***“ и „***“ София за
инкриминирания период. От получения отговор се установило, че
ръководителите на „***“ не могат да бъдат разпитани, тъй- като били
3
починали, както и че в съхраняваната в НОИ информация не се съдържат
данни за ръководители на „***“ за инкриминирания период с ЕГН и три
имена. Изпратено било копие от разплащателна ведомост за месец декември
1988г., в която били посочени свид. Н.Т. като директор и свид. Р.А. като
счетоводител в „***“. Същите били разпитани в качеството на свидетели по
делото и им бил взет сравнителен материал от подписите и от почерка на
свид. Р.А..
Първостепенният съд е приел заключението на изготвената в хода на
досъдебното производство съдебно почеркова експертиза № 371/2019г. от
което се установява, че ръкописния текст, изписан в полетата за данни на
стр.10 и стр.11 в трудова книжка №725 на името на обвиняемият е изписан от
Р.А., а ръкописния текст изписан в УП-30 № 42/04.06.1988г. не е изписан от
нея и от другите лица представили сравнителен материал по делото.
Подписите положени на стр.11 за „касиер“, „гл. счет.“ и „директор“ в
трудовата книжка, както и подписите за „изготвил“, „гл.счетоводител“ и
„ръководител“ в УП-30, според вещото лице са несравними с образците на
всички лица, поради което и не може да се отговори дали са изпълнени от
някое от тях или не.
Гореизложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
възприел за категорично установена, след обстоен и задълбочен анализ на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства – обясненията
на обвиняемия, показанията на свидетелите- Ю.К., Л.Ч., С.С. и Г.Г., свид.
Г.Д., Д.Ч., С.Ч., Ц.А.-С., Р.А., Б.Ч., Т.П., З.В., Н.Т., писмените и веществени
доказателства- Удостоверение УП 30, трудова книжка, справки от НОИ,
съдебно почерковата експертиза и свидетелството за съдимост на обв.Ц..
Обосновано са ценени с доверие обясненията на обв. В.Ц., в които
същия сочи, че документите необходими за пенсионирането му са били
подготвени от баща му и оставени в папка в офиса им, което се потвърждава
напълно и от показанията на свид. Ч. - негов служител. Наведените в протеста
аргументи, че обясненията на обвиняемия имат и защитна функция, поради
което същите не следва да се ценят с доверие, не могат да бъдат възприети,
тъй- като кореспондират с показанията на свид. Ч., която се явява
незаинтересовано от изхода на делото лице.
Правилно показанията на разпитаните в хода на досъдебното
4
производство свидетели: Ю.К., Л.Ч., С.С. и Г.Г. са кредитирани с доверие.
Същите са последователни, взаимодопълващи се, относно факта, че
обвиняемият е работил като таксиметров шофьор в гр.София, докато е учил
медицина /в периода от 1971г. до 1980г./ без да са категорични дали в периода
е работил в „***“ или „***“.
Не се споделят като основателни възраженията в протеста, че
показанията на свид. Ю.К. и свид.Ч. не следва да се кредитират с доверие, тъй
като същите били в близки отношения с обвиняемия. Свид.Ч. е била
счетоводител в търговско дружество управлявано от обвиняемия до м.май
2017г. и именно в това й качество е оформила и представила в НОИ
документите му за пенсия. Към датата на разпита й в качеството на свидетел-
27.07.2018г. обаче същата не е работила при обвиняемия, следователно не би
могло да се възприеме, че е била зависима от него и показанията й са дадени
под каквото й да е давление, закана или желание да потвърди неговата
защитна теза. По отношение на показанията на свид.К. следва да се посочи,
че от една страна същата е бивша съпруга на обвиняемия, с която се е развел
през 1981г. и оттогава не поддържат близки отношения, а от друга
показанията й, че обв. В.Ц. е работил като таксиметров шофьор в София в
инкриминирания период кореспондират напълно с показанията на свид.С.С. и
свид.Г.Г.. Ето защо и направените в протеста възражения не се приемат като
основателни.
Обосновано първостепенният съд е ценил като обективни и достоверни,
показанията на свид.Г.Д., Д.Ч., С.Ч., Ц.А.-С. - служители на ТД на НОИ-
гр.Пловдив, които са приели заявленията на обвиняемия и са извършили
проверка на трудовия му стаж посочен в УП-30 с изх.№ 42/04.06.1988г. и
трудовата книжка, запознали са се с отговорите на изпратените от тях
запитвания до други териториални отделения на НОИ във връзка с трудовия
стаж на обв.Ц., приложени като писмени доказателства по делото.
Правилно показанията на свид. Р.А., в които твърди, че не познава обв.
Ц. и че не е попълнила в трудовата му книжка ръкописно данните му, данните
на дружеството и наличието на трудов стаж от 05.01.1972г. до 04.03.1982г. не
са възприети като достоверни от съда, предвид заключението на изготвената
съдебно почеркова експертиза, която категорично заключава, че същите са
изпълнени от свид.Р.А..
5
Обосновано са ценени с доверие показанията на свид.Н.Т., от които се
установява, че е бил директор на *** през 1988г., доколкото това
обстоятелство се потвърждава от приложените по делото разплащателни
ведомости и копие на трудов договор.
Правилно първостепенният съд е кредитирал с доверие като
компетентно и обективно изготвено експертното заключение, отговорило в
пълнота на поставените им въпроси.
Законосъобразно с оглед приетата фактическа обстановка и обстойният
анализ на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционен
съд е признал за невиновен обвиняемият В. Л. Ц. в извършване на
престъпление по чл. 316, вр с чл.308, ал. 1 от НК, а именно, че на 06.08.2017г.
в гр.Пловдив, като посредствен извършител, чрез Б.Г.Ч. ЕГН **********,
съзнателно се е ползвал пред ТП на НОИ – гр.Пловдив от неистински
официални документи –Удостоверение образец УП-30 с изх.
№42/04.06.1988г., издадено от „***“-гр.София и вписване в трудова книжка
№725/12.12.1974г. на трудов стаж на В. Л. Ц. на длъжност „шофьор ІІІ к.“ за
периода от 05.01.1972г. до 05.03.1981г. в „***“-гр.София, като от него за
самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност, и го е
оправдал по повдигнатото му обвинение.
Настоящият съдебен състав счита, че изводът на първостепенният съд е
правилен и обоснован. Обвиняемият добросъвестно е подал заявление в ТД
на НОИ- Пловдив на 15.02.2017г. , чрез пълномощника си –свид. Б.Ч., с което
е поискал да му бъде издаден документ за трудов стаж в периода от
01.01.1972г. до 31.12.1981г. за който период е посочил, че е работил в *** 2 и
3 в гр.София. С подаването на заявлението, обв.Ц. е поискал компетентния
държавен орган да го снабди с документи удостоверяващи трудовия му стаж в
този период, очевидно предвид липсата на такива. Същият не е представил
заявлението УП-30 с изх.№42/04.06.1988г., издадено от „***“-гр.София и
трудова книжка №725/12.12.1974г., поради което и извода на
първоинстанционният съд, че те не са били в неговата фактическа власт в
това време е правилен и законосъобразен.
Изложеното обуславя извод, че в съзнанието на обв.Ц. е била налице
субективната представа, че същият е работил в *** 2 и 3 в гр.София през
инкриминирания период. Тази негова представа не е абстрактна, а базирана на
6
обективни фактически обстоятелства, потвърдени от свид. Ю.К., свид.С.С.,
свид. Г.Г., както и на вписания, не от него в трудовата му книжка, трудов
стаж от 05.01.1972г. до 04.03.1982г. в *** 3 София, а от оторизирано лице-
Р.А., счетоводител в дружеството. Ето защо и правилно
първоинстанционният съд е признал обв.Ц. за невиновен по повдигнатото му
обвинение, тъй като същият не е съзнавал, че представя документи с невярно
съдържание, липсва умисъл за извършване на престъплението по чл. 316, вр с
чл.308, ал. 1 от НК, поради което и правилно съобразно чл.304 от НПК е
оправдан.
ПРС се е произнесъл правилно, съобразно разпоредбата на чл.190 от
НПК, относно направените по делото разноски.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен съд намира атакуваното
решение за обосновано и съответно на събраните по делото доказателства. Не
са налице основания за неговата отмяна и изменение, поради което следва да
се потвърди. Протестът срещу него като неоснователен следва да се остави
без уважение.
Пред настоящата инстанция не са направени разноски, поради които и
такива не се присъждат.
С оглед на изложеното и на основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №170/08.03.2021г. постановено по АНД
№932/2021г. по описа на ПРС, ХІV – ти н.с.
Решението е окончателно и не подлежи на протест и обжалване.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7