Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1354 15.07.2019 година гр.Б.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Б.кият административен съд,
XXII-ри административен състав,
на осми юли две хиляди и деветнадесета
година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
като разгледа докладваното от съдията Колева
административно дело № 1250 по описа
за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. счл.186, ал.4 от ЗДДС.
Съдът е сезиран с
жалба, подадена от „Ф.Б.“ЕООД, ЕИК *********, представлявано от К.Д.Д., с адрес
за кореспонденция гр.Б., кв.Сарафово, ул. „Буревестник“ №10 против заповед №
ФК-137-0310396/20.05.2019г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП за налагане на
принудителна административна мярка. Със заповедта, на основание чл.186, ал.1,
т.1, б „а“ и чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, за нарушение
на чл.25, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните
устройства по отношение на дружеството – жалбоподател е наложена ПАМ –
запечатване на търговски обект –бързо хранене „Ф.Б.“, находящ се в гр.Б., ж.к.
„Зорница“, УПИ 07079.601.76, стопанисван от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* и
забрана за достъп до него за срок от 15дни.
Дружеството жалбоподател оспорва заповедта за налагане
на ПАМ, като твърди че не е извършено посоченото нарушение. Твърди се, че
контролната покупка била регистрирана, но проверяващият служител не останал, за
да получи касов бон. Сочи се, че служителката била от скоро на работа и не била
запозната със спецификите на работата, което най-вероятно е довело до забавяне
в издаването на касовия бон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не изпраща представител.
За ответника – началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция
„Оперативни дейности“ Б., ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, наложил
принудителната административна мярка се явява юк. К. Л.. Оспорва жалбата и
поддържа, че извършеното нарушение е доказано и иска съдът да постанови
решение, с което да отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на принудителна
административна мярка. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя
административната преписка. Не ангажира допълнителни доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства. По
представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на
чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Съдът като взе предвид събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 12.05.2019г., около 11:02ч. органи по приходите извършили
проверка на търговски обект –бързо хранене „Ф.Б.“, находящ се в гр.Б., ж.к.
„Зорница“, УПИ 07079.601.76, стопанисван от „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********. При проверката
била извършена контролна покупка на 1бр. чийз бургер на стойност 6,50 лв. от
Андрей Митрев –инспектор по приходите, която е заплатена в брой от проверяващия
и след приемане на плащането от продавача в обекта- Ива Бумбалова не е бил
издаден фискален касов бон от монтираното и работещо в обекта фискално
устройство, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. След като
проверяващите са се легитимирали е
отпечатан дневен финансов отчет с № 0013032 от 12.05.2019г. , от който е видно,
че цитираната продажба не е регистрирана.
Констатациите от проверката били отразени в протокол №
0310396/12.05.2019г. (л.61). Проверяващите описали, че контролната покупка е
извършена в 11:02ч., а като час на изготвяне на протокола посочили 11:15ч.
Въз основа на горните фактически данни ответникът –
началник отдел „Оперативни дейности“ Б., дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната заповед за прилагане на
принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена
нормата на чл.25, ал.1, т.1 вр. с чл.3, ал.1 от Наредба Н-8/13.12.2006г. на МФ
за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискалните
устройства, вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“
от ЗДДС, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на
търговски обект – бързо хранене „Ф.Б.“ и забрана за достъп до него за срок от 15
дни.
Заповедта била връчена
лично срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател на 29.05.2019г.
В резултат на служебния и цялостен съдебен
контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно
нормата на чл.168,
ал.1 от АПК,
съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради
служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това,
възведен с нормата на чл.9
от АПК.
Разпоредбата на чл.146
от АПК
сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице
във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а
именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено
нарушение на административно производствените правила, противоречие с
материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка
законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с
обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на
представените от страните доказателства да провери законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При така вменената на съда от закона
служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл.168 от АПК, съдът приема следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена
в срокапо чл.149,ал.1 от АПК, отнадлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Заповедта
е връчена на 29.05.2019г. и обжалвана пред съда на 03.06.2019г.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, съобразно изискванията за това по чл.186, ал.3 от ЗДДС –
началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция
по приходите (л.92), който е упълномощен с надлежна заповед на изпълнителния
директор на НАП (л.90).
Заповедта е в предвидената от закона форма
и е мотивирана – съдържа фактически и правни основания за нейното издаване –
наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за обжалване и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган.
Съдът не констатира допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила при издаването на
обжалвания акт.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвидследното:
Според чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство
(фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана
автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон),
независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен
да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на
обекта. Видно от ал.4 на същата
разпоредба условията, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните
касови бележки се определят с наредба на министъра на финансите.
В разпоредбата на чл.25
от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. е
посочено, че лицата,задължени да използват фискално устройство, издават фискална касова бележка
за всяка продажба, независимо от документирането й с първичен счетоводен
документ, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на
същия член сочи, че фискалната касова бележка се издава при извършване на
плащането.
Нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС указва, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Анализът на посочените правни
норми налага извод, че в конкретния случай при извършване на контролната
покупка е възникнало задължение за издаване
на фискална касова бележка от наличното в обекта фискално устройство за
извършената продажба – чийзбургер, като тази касова бележка е следвало да бъде
издадена в момента на извършване на плащането. В случай на неиздаване на
съответния документ за продажба, компетентният орган прилага принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни.
Оспорващият възразява, че касов
бон бил издаден, но неопитността на служителката довело до забавяне, а
проверяващият не изчакал издаването на касовия бон. Съдът намира това
възражение за неоснователно. Действително, възможно е един служител да работи
по-бавно с касов апарат от друг, но това не дерогира задължението за издаване
на касовия бон в момента на плащането. Т.е. в момента, в който плащането е
получено, служителят следва да регистрира продажбата и да издаде касовата
бележка, без значение колко бързо или бавно ще направи това. Дори клиентът да
не изчака, за да получи касовия бон, продажбата задължително се регистрира и
касов бон се издава. Касов бон с отразена продажба – 1бр. чийзбургер на
стойност 6,50лв. в часа на проверката 11,02ч. не е представен по делото.
Представен е такъв за продажба на 2 бр. чийзбургер на стойност 13лв., който е с
час 11,25ч. (л.69). Този касов бон е издаден 23мин. след извършване на
контролната покупка, поради което съдът приема, че същият не отразява
извършената контролна покупка. В конкретния случай, за да се приеме, че
касовият бон отразява процесната контролна покупка, следа да бъде издаден в
часа, в който същата е извършена.
Съдът намира за необходимо
да изясни още, че административно-наказателната отговорност се реализира
независимо от налагането на принудителната административна мярка, тъй като
единият акт цели налагане на санкция за извършено нарушение, а другия съгласно
разпоредбата на чл.22, ал.1 от ЗАНН цели да
се предотвратят и преустановят
административните нарушения, както и да се предотвратят и отстранят вредните
последици от нарушенията. Следователно общото между двете процедури е факта на
нарушението, но като производства те протичат независимо едно от друго. Отделно
от изложеното органът по приходите правилно се е позовал на нарушението на
цитираната разпоредба и е упражнил правомощието си по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като в условията на обвързана компетентност
е издал оспорената заповед. В този смисъл контролните органи нямат право на
преценка дали да наложат принудителна административна мярка.
Останалите обстоятелства по случая са без правно
значение, тъй като стоят извън очертания от закона фактически състав, при който
за контролния орган възниква задължението да наложи съответна принудителна
мярка. В тези случаи преценката на органа се свежда само до продължителността
на срока за налагане на принудителната административна мярка. Разпоредбата на
чл.186, ал.1 от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната
административна мярка „запечатване на обект“ да се прилага за срок до 30 дни.
След като законодателят е предвидил такъв срок за налагането на мярката – без
минимум и при посочен максимум в широк диапазон, то административният орган се
явява задължен да обоснове размера, определен от него. Административният орган
е изложил мотиви по отношение на продължителността на наложената ПАМ, които се
възприемат от съда с оглед установените по делото факти. Наред с това съдебният
състав намира срока и за правилно обоснован с оглед необходимостта от защита на
обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване на нови
нарушения. При наличието в търговския обект на констатирана касова разлика,
неиздаване на фискален бон, ниския среднодневен оборот, наличие на непогасени
публични задължения в размер на 6035лв. със затварянето на обекта за петнадесет
дни фискът ще бъде минимално ощетен, а евентуални загуби, претърпени вследствие
противоправното поведение на оспорващата страна, ще му въздействат
предупредително-възпиращо. В този смисъл определената продължителност на
мярката е правилна. Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗАНН
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна. Влияние
върху продължителността на ПАМ в този случай оказва целта по реализирането й,
която в случая е не само на преустановителната, но и на превантивната функция.
Предвид неоснователността на направените
оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка по чл.168 АПК съдът
прие, че оспорената заповед е законосъобразна, поради което оспорването следва
да се отхвърли, на основание чл.172 ал.2 АПК, във връзка с чл.186 ал.4 от ЗДДС.
С оглед изхода от спора се явява
основателно своевременно направеното от ответника искане за присъждане на
разноски, основано на обстоятелството, че е бил представляван по делото от
пълномощник-юрисконсулт. Съгласно тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по т.д.
№ 5/2009г. на Върховния административен съд в случая следва да се приложи
правилото на чл.78 ал.8 ГПК, съгласно което в полза на ответника се присъждат
разноски в размер, който не може да надхвърля максималния такъв, определен по
реда на чл.37 от Закона за правната помощ. В процесния случай, предвид
характера и сложността на делото съдът приема, че следва да се присъдят
разноски в размер 100лв.
Мотивиран от гореизложеното
и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Б.кият административен съд, двадесети втори
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от К.Д.Д., с адрес за кореспонденция гр.Б., кв. Сарафово, ул.
„Буревестник“ №10 против заповед № ФК-137-0310396/20.05.2019г., издадена от
началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, ГД
„Фискален контрол“, ЦУ на НАП за налагане на принудителна административна
мярка– запечатване на търговски обект – бързо хранене „Ф.Б.“, находящ се в гр.Б.,
ж.к. „Зорница“, УПИ 07079.601.76, стопанисван от „Ф.Б.“ ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 15 дни.
ОСЪЖДА „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 100 (сто) лева – разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: