Определение по дело №1824/2020 на Окръжен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 419, ал. 1 и чл. 420, ал. 3, вр. чл. 274 ГПК.

Образувано е повод два броя частни жалби, подадени от А.Г.Д., гражданин на ******** ********, роден на **.**.**** в чрез адв. Цветомир Милатов, с адрес на кантората: гр. Бургас, ул. Александър Стамболийски  № 5, ет. 3, ап. 5, както следва: частна жалба с вх. № 2368/13.03.2020 г против Разпореждане за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист, обективирано в Заповед №572 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.12.2019 г. по ч.гр.д. № 1265/2019 г. по описа на Районен съд Несебър и частна жалба с вх. № 2916/21.04.2020 г. против Определение №196/13.03.2020 г., с което е отхвърлено искането за спиране на изпълнението, допуснато въз основа на посочената по – горе заповед за изпълнение по същото ч.гр.д. № 1265/2019 г. по описа на НРС.

С частна жалба с вх. № 2368/13.03.2020 г се оспорва Разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за сумите, присъдени с издадената по ч.гр.д. № 1265/2019 г. по описа на НРС заповед за изпълнение, а именно: сумата от 1984,56 евро, представляваща сбор от авансово платими годишни такси за 2019 г. и 2020 г. по т. 2.1. от договор за управление и поддръжка на общите части  в жилищен комплекс от затворен тип „Златно око Резиденс“  от 22.08.2011 г., с нотариална заверка на подписите с рег. № 5285 от 22.08.2011 г., заверен от Нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 на НК, ведно със законната лихва върху главницата считано от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 595, 36 евро, представляваща сбор от неустойки за забава по т. 8.1 от договора, начислена върху всяка една от таксите за 2019г. и 2020г., както и сумата от 350,92 лева, представляваща разноски по заповедното производство.  В същата се сочи, че въз основа на издадения по делото изпълнителен лист срещу жалбоподателя е образувано изпълнително дело № 20208030400259 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, по което на 24.02.2020 г. му била връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от издадената заповед за изпълнение. Възразява се за допуснато нарушение на чл. 418, ал. 2 от ГПК като счита, че заповедният съд неправилно е преценил, че представеният документ, въз основа на който се иска издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК - договор с нотариална заверка на подписите удостоверява съществуването и още по – малко изискуемостта на претендираното вземане. От съдържанието на чл. 7.1. от договора ставало видно, че същият е сключен за срок от 5 години, като влизането му в сила било поставено под условие- сключването на договор за покупко – продажба в нотариална форма. Към заявлението по чл. 417 от ГПК не бил представен окончателния договор за прехвърляне на собствеността, поради което съдът не можел да извърши преценка относно началната дата на срока на договора за поддръжка. При условията на евентуалност твърди, че дори да се приеме, че договорът имал действие от датата на подписването му, то към датата на подаване на заявлението срокът му бил изтекъл и считано от 2016 г. жалбоподателят не бил обвързан от същия и не дължал претендираните със заявлението суми. Допълнително заявява, че договорът бил и развален с нарочна нотариална покана с рег. № 148, том 1, акт № 12 от 12.01.2019 г., връчена на заявителя по реда на чл. 47 от ГПК на 12.03.2019 г. и приложена към жалбата като доказателство. Излага доводи относно основанията и приложимия извънсъдебен ред за разваляне на процесния договор за поддръжка като намира, че надлежно е упражнил това свое право. Посочва, че липсва правно и фактическо основание за претендиране на неустойките в размер на 595,36 евро. Сочи, че при издаването на заповедта за изпълнение съдът допуснал нарушение на чл. 411, ал. 2 т. 3 и т. 4 от ГПК, тъй като длъжникът бил чужд гражданин и нямал нито постоянен адрес, нито обичайно местопребиваване в Република България. Регистрацията по Булстат била за данъчни и статистически цели, но същата не можела да служи при обосноваване на извод за обичайно местопребиваване на чужд гражданин поради наличието на специална разпоредба в КМЧП /чл. 48, ал. 7/. Жалбоподателят работел и живеел в град ******, *****, а по делото липсвали доказателства, които да обосноват различен извод относно обичайното му местопребиваване. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и се претендират разноски по делото. С жалбата е формулирано особено искане за спиране на изпълнението на обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение, както и обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист. Към жалбата са представени писмени доказателства и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Препис от частната жалба с вх. № 2368/13.03.2020 г. е връчен на заявителя по заповедното производство „Голдън пик“ ЕООД на 01.06.2020 г., което дружество чрез упълномощения си представител – адв. Женета Иванова е депозирало писмен отговор в срок. С отговора частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение се оспорва като неоснователна и се прави искане за нейното отхвърляне. Намира, че доводите в жалбата не попадат в кръга на допустимите възражения, които могат да се основават само на актовете по чл. 417 от ГПК, докато в настоящия случай жалбоподателят черпел аргументи от други документи, стоящи извън представения договор за поддръжка с нотариална заверка на подписите. В заповедното производство съдът проверявал само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и не можел да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание. Оспорва твърденията на жалбоподателя, че договорът за поддръжка бил развален и прекратен, както и възражението, че срокът на договора бил изтекъл, тъй като в същия имало предвидена клауза за автоматично продължаване. Излага аргументи за неоснователност на оспорването на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 411, ал. 2 т. 3 и т. 4 от ГПК, като се позовава на разпоредби от Закона за регистър Булстат и правното значение на вписания адрес в този регистър като адресна регистрация.  Искането за спиране се оспорва като недопустимо и неоснователно, с аргумент, че реда за произнасяне по това искане е друг, а не в производството по частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение. Възразява се срещу приемането на писмените доказателства, приложени към частната жалба. Излагат се аргументи в подкрепа на заявеното с отговора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

С втората частна жалба с вх. № 2916/21.04.2020 г се оспорва Определение № 196 от 13.03.2020 г. по ч.гр.д. № 1265/2019 г. по описа на РС Несебър, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за спиране изпълнението на Заповед за парично изпълнение № 572/19.12.2019 г. Излагат се подробни съображения относно редовността на връчването на нотариалната покана, съдържаща изявление за разваляне и прекратяване на договора за поддръжка, сключен между страните, като се настоява на твърдението, че считано от 12.03.2019 г. договорът е преустановил действието си, поради което и претендираните суми не се дължат. Правят се идентични възражения като изложените в първата частна жалба относно допуснати нарушения на чл. 417, т. 3 ГПК, чл. 418, ал. 2 ГПК, свързани с преценката на договора за поддръжка като редовен документ от външна страна, удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане/, както и на чл. 411, ал. 2 т. 3 и т. 4 ГПК, с оглед обстоятелството, че ответникът по заявлението е чужд гражданин, който няма постоянен адрес и/или обичайно местопребиване в България. От наличната регистрация на ответника в Регистър Булстат не можело да бъде направен извод относно обичайното му местопребиваване в България. Прави се възражение за недопустимо кумулиране на неустойка и лихви за едно и също неизпълнение. Сочи се, че по отношение на сградите в комплекса е приложим ЗУЕС считано от 2019 година. Искането си за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение обосновава с наличието на предпоставките на чл. 420, ал. 2 от ГПК в редакцията й след изменението с ДВ бр.86/2018г./. Намира, че са налице убедителни писмени доказателства, че договорът, на основание на който се претендират сумите, предмет на заявлението по чл. 417 ГПК, е прекратен с нотариалната покана, отправена до дружеството –заявител. Посочва, че срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение по чл. 414 ГПК. Моли за отмяна на обжалваното Определение № 196/13.03.2020 г.  и прави искане за спиране на основание чл. 420, ал. 2 от ГПК, което мотивира с твърдения за предприети изпълнителни действия по изп. дело № 20208030400259 спрямо имущество на жалбоподателя /наложена възбрана на недвижим имот/ и опасност от увреждане на неговите права и интереси. 

Препис от втората частна жалба с вх. № 2916/2020 г. е връчен на другата страна, чрез упълномощения й представител адв. Женета Иванова, с указана възможност за подаване на отговор, но такъв не е постъпил в указания срок.

Съдът по допустимостта на подадените частни жалби намира, че всяка от тях е подадена против самостоятелен и подлежащ на обжалване съдебен акт, в съответния законоустановен срок и от надлежно упълномощен представител на легитимирано лице, имащо право на жалба, поради което същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

            Съдът като взе предвид възраженията и становищата на страните, събраните доказателства по делото и като съобрази, че настоящото производство се провежда по правилата на пълен въззивен контрол /ТР 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г на ОСГТК на ВКС/, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред Районен съд – Несебър е постъпило заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от „Голдън Пик“ ЕООД против А.Г.Д., с посочен в заявлението адрес: гр. *** за заплащане на следните суми: сумата от 1984,56 евро, представляваща сбор от авансово платими годишни такси за 2019 г. и 2020 г.., по договор за покриване на разходите за управление и поддръжка на комплекс Златно око Резиденс“ с нотариална заверка на подписите с рег. № 5285 от 22.08.2011 г., заверен от Нотариус Линка Чуткина с рег. № 600 на НК; сумата от 595,36 евро, представляваща сбор от неустойки за забава върху неплатените такси за 2019г. и 2020г, ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от 19.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното производство в общ размер на 350.92 лева.

В заявлението са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за управление и поддръжка на общите части в жилищен комплекс от затворен тип „Златното око резиденс“, сключен на 22.08.2011 г с нотариална заверка на подписите с рег. № 5285 от 22.08.2011 г. по регистрите на Линка Чуткина – Нотариус с рег. № 600 на НК, в който комплекс ответникът по заявлението е придобил и притежава и до момента право на собственост върху самостоятелен обект с идентификатор № 11538.2.37.2.12. Посочено е, договорът за управление е сключен при изключението на чл. 2 от ЗУЕС и за срок от 5 години, считано от датата на сключване на  окончателен договор за придобиване на правото на собственост.  При условията на т.7.2 от договора, срокът му на действие бил продължен автоматично за нов срок от 5 години. Дължимата годишна такса, съгласно уговореното в т. 2.1. от договора била в размер на 12.00 евро на един квадратен метър застроена площ от притежавания от ответника апартамент, който бил с площ 82.69 кв.м. Годишната такса била дължима в срок не по – късно до 30 август на съответната година. За 2019 г. и 2020 г. сбора на дължимите такси възлизал на 1984.56 евро. Претендира се и уговорената в т. 8.1. от договора неустойка за забава в размер на 1% на ден върху дължимата сума на всеки просрочен ден, но не повече от 30 % от дължимата сума, или в случая за всяка година се претендира сума от 297.68 евро, или общия сбор от 595.36 евро. Претендира се и законната лихва за забава върху дължимите главници, считано от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумите.

Към заявлението са представени оригинал и копие на договора за управление и поддръжка с нотариална заверка на подписите; нотариален акт № 61 от 22.08.2011 г., вписан в СВ под дв.вх. рег. № 7384/23.08.2011 г. на Нотариус Линка Чуткина; справка от Имотния регистър; извлечение от Регистър Булстат.

Несебърския районен съд, след извършена преценка относно наличието на предпоставките за уважаване на искането е издал Заповед № 572/19.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е осъдил ответника по заявлението да заплати претендираните със заявлението суми. Постановил е и обжалваното в настоящото производство разпореждане за незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист за сумите.

Въз основа на издадения изпълнителен лист, заявителят „Голдън Пик“ ЕООД е образувал изпълнително дело № 20208030400259 по описа на ЧСИ Таня Маджарова. На 24.02.2020 г. на длъжника по делото А.Д., чрез упълмощения от него адвокат Цветомир Милатов от БАК, е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за изпълнение.

          На 13.03.2020г. в РС-Несебър е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, подадено от пълномощника на А.Д., с което вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение е оспорено по основание и размер.

На същата дата в НРС е входирана частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, с която настоящият съд е сезиран, както и молба за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 2 от ГПК, която първоинстанционния съд е оставил без уважение.

По възражението за допуснато нарушение на чл. 411, ал. 2 т. 4 и 5 ГПК , формулирано и в двете частни жалби, съдът намира следното. От разпоредбата на чл.411, ал.2, т.4 и т. 5 ГПК следва, че предпоставка за издаване на заповед за изпълнение е длъжникът да има формална или фактическа връзка с територията на Република България: при физическите лица - постоянен адрес или обичайно местопребиваване в страната, а при юридическите лица - седалище или място на дейност. Постоянен адрес по смисъла на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК могат да имат както местните лица, така и чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанци (чл.31 ал.2, т.2 от ЗГР). Останалите чужденци, които пребивават на територията на страната (временно или постоянно), но нямат издадено разрешение не биха могли да имат постоянен адрес в Република България (по аргумент от §1, т.3 от ЗБЛД). Това обаче не означава, че същите не могат да имат обичайно местопребиваване в България. Съгласно чл.48, ал.7 от КМЧП "Под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки". Следователно, достатъчно е наличието на посочената в т. 4 на чл. 411, ал. 2 ГПК връзка с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника - физическо лице по териториален признак. Тази предпоставка е успешно установена за целите на заповедното производство чрез направената справка в Регистър Булстат /л.24 от делото на НРС/, от която е видно, че ответника  по заявлението, в качеството си на собственик на недвижим имот е регистриран в България  със следния „постоянен адрес“ : гр. ***.  По аргумент от чл. 411, ал. 1 ГПК, заповедният съдът извършва проверка единствено на местната подсъдност и не следи служебно за наличието на предпоставките по чл.411, ал.2, т.4 и 5 ГПК, доказателства за съществуването на които не биха и могли да бъдат събирани в това производство.  Налице е и задължителна съдебна практика по въпроса - ТР №4/2013г.- т.3б /мотиви/“ "Макар и да са уредени по негативен начин като предпоставки за издаване на заповедта, обстоятелствата по чл.411, ал.2, т.3 и 4 ГПК по естеството си не подлежат на проверка преди връчване на вече издадената заповед".

На следващо място съдът намира, че в настоящото производство не подлежи на разглеждане и другото, общо и за двете частни жалби, правопрекратително възражение за прекратяване на договора поради изтичане срока му на действие, както и евентуалното възражение за  извънсъдебното му разваляне чрез отправената от жалбоподателя нотариална покана.  Правилно първоинстанционният съд е приел, че тези възражения са по съществото на спора, и че всяка от страните има различни твърдения по този въпрос, които подлежат на доказване и установяване в исковото производство по предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Преценката за основателност на тези възражения не може да бъде извършена само въз основа на съдържанието на документа по чл. 417 от ГПК, поради което същите не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство.

             По оспорването на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение, предмет на частна жалба с вх. № 2368/13.03.2020 г. , съдът на основание чл. 419, ал. 3 от ГПК и в изпълнение на указанията на ТР 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г на ОСГТК на ВКС, намира същото за основателно по следните съображения.

            Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 3 от ГПК, при проверка на правилността на обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение, въззивния съд извършва преценка на предпоставките по чл. 418, ал. 2 изречение първо и ал. 3 от ГПК, а именно дали документът по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна, удостоверява ли същия подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, и съответно ако изискуемостта на вземането е поставена в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или настъпване на друго обстоятелство, съществуват ли доказателства, установяващи настъпването на тези условия.

            Съдът, с оглед задължението си за проверка редовността на документа по чл. 417 от ГПК, констатира, че клаузата на чл. 2.2, уговаряща размера на претендираното вземане на база конкретен период от време, е със съдържание, различно от уточненото в заявлението по чл. 417 от ГПК. В същата е уговорено, че таксата за управление в размер на 12 евро за един кв. м. /съобразно чл. 2.1. от договора/ е годишна такса дължима за предоставените услуги за календарна година, ограничена във изрично уговорените от страните времеви предели, а именно от 30.08 до 31.12. на съответната календарна година. Същевременно в заявлението по чл. 417 от ГПК, заявителят изрично е заявил, че претендираното вземане за годишна такса за управление и поддръжка е в размер на 992,28 евро, покриваща предоставените услуги за една година, считано от 01.01. до 31.12 на съответната година. Разликата между посочения в заявлението времеви период, за който се претендира съответната такса и времевия период , уговорен между страните в чл. 2.2. от договора, заявителят е обяснил като „допусната техническа грешка“.  

Едностранното изявление на една от страните по договорното правоотношение, за допусната грешка в уговорка, касаеща съществен елемент от договора, какъвто се явява цената, определяема за посочен период от време, не обвързва другата страна, ако същата не е изразила изрично съгласието си за това.  Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат изменени само по взаимно съгласие на страните, данни да каквото в случая липсват.

Същевременно заявяването на различен период, за който се претендира вземането /01.01. – 31.12./, в сравнение с периода, за който страните са постигнали съгласие в сключения между тях договор /30.08-30.12./, обуславя извод за липса на документ, от който по надлежен начин, само при проверката му от външна страна, може да бъде установено подлежащо на изпълнение вземане в претендирания със заявлението размер. Аргумент за това е и самото изявления на заявителя за съществуващо несъответствие между обективираната в документа по чл. 417 от ГПК воля на страните, и действителната им такава. Доколкото предмет на жалбата е разпореждането за незабавно изпълнение, съдът не може да излиза от обхвата на инстанционния контрол, който е оправомощен да упражни в настоящото производство като присъжда по –различен размер на вземането от този, за който вече е налице издадена заповед за изпълнение. Дали вземането съществува и в какъв размер е въпрос, който ще бъде разгледан в производството по установителния иск по чл. 422 от ГПК, данни за предявяването на който се съдържат в заповедното производство /представен препис от искова молба вх. № 4969/01.07.2020 г. на л.74 от ч.гр.д.1265/2019 г. на НРС/.

            На следващо място със заявлението по чл. 417 от ГПК са претендирани и вземания за неустойка в общ размер на 595.36 евро като основанието, за тяхната изискуемост е чл. 8.1. от представения договор за поддръжка и управление с нотариална заверка на подписите. От съдържанието на тази клауза се установява, че вземането за неустойка е определено като процент от дължимата годишна такса по чл. 2.1. от договора, за която както вече бе посочено по – горе съществува неяснота относно срока, за който същата е дължима, с оглед изявлението на заявителя за съществуващо противоречие между действителната воля на страните и отразената такава в договора, представляващ основанието по чл. 417 от ГПК. При невъзможност да бъде ясно и безпротиворечиво определен размера на изискуемото вземане за дължимите за 2019 и 2020 годишни такси, изхождайки само от съдържанието на документа по чл. 417 от ГПК, то тази невъзможност засяга и претендираните вземания за неустойки, изчислени като процент /30 %/ от дължимите такси.

При липса на процесуални средства в рамките на едностранното заповедно производство, чрез които да бъде извършена проверка на твърденията на заявителя относно действителния период, за който се дължи претендираното вземане, а именно 01.01. – 31.12. на съответната година, който е различен от уговорения в чл. 2.2. от договора срок, съдът намира, че същите разколебават изводът на заповедния съд за наличие на предпоставките за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение. С оглед изложените от самия заявител твърдения за съществуваща грешка в отразената воля на страните в договора, то същия като документ по чл. 417 от ГПК се явяван  негоден да удостовери по ясен начин конкретния размер на вземанията, подлежащи на изпълнение. Това налага извод за отмяна на обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение и обезсилване на издадения въз основа на него изпълнителен лист за присъдените със заповедта по чл. 417 от ГПК суми.

По частна жалба с вх. № 2916/21.04.2020 г. против определението, с което е отхвърлена молбата за спиране по чл. 420, ал. 2 от ГПК.

Постановената отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и обезсилването на издадения въз основа на него изпълнителен лист води до отпадане на правния интерес от искането за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК, поради което жалбата против определението на НРС, с което същото е оставено без уважение, следва да се остави без разглеждане.

По тези съображения съдът не следва да се произнася и по самостоятелно отправеното искане за спиране на изпълнението на заповедта, съдържащо се в частна жалба с вх. № 2916/21.04.2020 г. Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 от ГПК има за последица последващо отпадане на правния интерес на жалбоподателя да иска спиране на това вече несъществуващо изпълнение.

При този изход по делото отговорността за разноски в настоящото производство следва да се понесе от ответната страна – „Голдън пик“ ЕООД. Искане за присъждане на разноски се съдържа само в частната жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, като към нея е представен договор за правна защита и съдействие и списък на разноски, в който претендираните разноски са 600 лева – адвокатско възнаграждение и 16.02 лева – за държавна такса и банкова комисионна.  В отговора по тази частна жалба е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като се иска в случай на уважаване на жалбата, същото да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения в редакцията й след частичната отмяна, постановена с Решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС, обн. ДВ бр. 45 от 15.05.2020 г.  

Съдът по направеното искане за присъждане на разноски, като съобрази съдържанието на договора за правна помощ и съдействие и като взе предвид направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, намира, че същото е неоснователно, и в полза на частния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените разноски в пълния претендиран размер. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, същият е сключен на 18.02.2020 г.  и към тази дата уговореното адвокатско възнаграждение е съобразено с действащата по това време редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдвС. Основание за този извод, съдът намира в естеството на отговорността за разноски и момента на нейното възникване, който се свързва с този на възникване на процесуалното правоотношение между страните. Доколкото се претендират разноски за производство по подадена на 13.03.2020 г. частна жалба, съдът намира, че процесуалното правоотношение между страните пред въззивната инстанция възниква с момента на връчване на частна жалба на ответната страна, за упражняване на предоставените й от закона процесуални права. Именно към този момент възниква и отговорността за разноски за съответния етап от производството, която следва да бъде понесена от страната, за която решението по делото е неблагоприятно. В настоящия случай действащата редакция на Наредба № 1/2004 г. към момента на възникването на процесуалното правоотношение между страните във връзка с подадената частна жалба по настоящото дело, който момент е обуславящ за  възникването на отговорността за разноски за този етап от производството, е именно тази преди отмяната й с решението на ВАС, обн. На 15.05.2020 г. В настоящия случай при материален интерес в размер на 2522.94 лв – половината от 5045.88 лева, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство пред  въззивната инстанция, определен по реда на чл. 7, ал. 2 т. 2, във връзка с ал. 7 от Наредба №1/2004г./ в редакция преди изм. ДВ. бр.45 от 15 май 2020г./, е в размер на 300 лева + 7 % за горницата над 1000 лева. Претендираното за настоящото производство адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева, което съдът намира за съобразено с фактическата и правната сложност на делото. Ето защо възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК следва да се отхвърли като неоснователно.

Възприетите в т. 8 на ТР № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС постановки  относно характера на заповедното производство и най- вече възприемането му като двуинстанционно такова, обуславят извод за необжалваемост на настоящото въззивно определение, в частта, в която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е обезсилен изпълнителния лист за присъдените със същата суми. В частта, в която съдът остави без разглеждане частната жалба срещу определението на НРС, с което е оставено без уважение искането по чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на производството, подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас по аргумент от чл. 274, ал. 2, изречение второ във връзка с чл. 274, ал. 1 т. 1 ГПК.

Ето защо и на основание чл. 419, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 418, ал. 2 ГПК, както и на основание чл. 420, ал. 3 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

           

ОТМЕНЯ Разпореждането за незабавно изпълнение на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК № 572 от 19.12.2019г. по ч.гр.д. № 1265/2019 год. по описа на НРС

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 10747/19.12.2019 г. на НРС от „ГОЛДЪН ПИК“ ЕООД, ЕИК ********* в ЧАСТТА МУ, относно искането за допускане на незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист против А.Г.Д., гражданин на ******** ********, дата на раждане: **.**.****г.,с адрес: гр. ***.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист №1 от 03.01.2020 г за сумите, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК № 572 от 19.12.2019г. по ч.гр.д. № 1265/2019 год. по описа на НРС против А.Г.Д., гражданин на ******** ********, дата на раждане: **.**.****г., адрес: гр. ***.

ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба с вх. № 2916/21.04.2020 г против Определение № 196/13.03.2020г. по ч.гр.д.№ 1265/2019г. на РС Несебър, с което е отхвърлена молбата на  А.Г.Д., гражданин на ******** ********, дата на раждане: **.**.****г. с адрес: гр. *** за спиране на изпълнението, допуснато въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК № 572 от 19.12.2019г. по ч.гр.д. № 1265/2019 год.  и ПРЕКРАТЯВА производството по тази жалба.

ОСТАВЯ без разглеждане искането за спиране на изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл.417 ГПК № 572 от 19.12.2019г. по ч.гр.д. № 1265/2019 год. по описа на НРС, инкорпорирано в частна жалба с вх. № 2916/21.04.2020 г.

ОСЪЖДА „ГОЛДЪН ПИК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Свети Влас, местност „Юрта“, к-с „Голдън Ай Резиденс“, вх. Б, ет. партер, ап. 4, представлявано от Управителя И. З.К. да ЗАПЛАТИ на А.Г.Д., гражданин на ******** ********, дата на раждане: **.**.****г. с адрес: гр. ***, сумата от 616.02 лева – разноски за настоящото производство.

Определението в частта, в която е отменено разпореждането за незабавно изпълнение и е обезсилен издадения въз основа на него изпълнителен лист не подлежи на касационно обжалване.

Определението в частта, в която е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 2916/21.04.2020 г против определението на НРС, с което е отхвърлена молбата за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение и производството по същата е прекратено подлежи на касационно обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от връчването на съобщението на страните по делото.

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ:1/

 

 

                                                                                                     2/мл.с.