№ 97
гр. Кюстендил, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, V СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
Членове:Мирослав М. Начев
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221500600214 по описа за 2022 година
Производството е по реда глава XХІ НПК- “Въззивно производство”.
С присъда №9 от 24.02.2022 г. по НОХД №764/21 г. на Дупнишкия районен съд подс.
Р. ИВ. К. от гр.Дупница е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.172б, ал.1 НК-
затова, че на 24.09.2020 год. в търговски обект-магазин, находящ се в гр. Дупница, ул.“Иван
Вазов“ № 27, без съгласието на притежателите на изключителното право върху марките ARMANI
JEANS и EMPORIO ARMANI, а именно GIORGO ARMANI S.P.A Италия, на марките
„DSQUARED“ „DSQUARED2“, а именно „DSQUARED2 TM S.A. Люксембург“, и марката
„PHILIPP PLEIN“ с притежател „PHILIPP PLEIN“-Швейцария, съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗМГО
и на чл. 22, ал. 1 от ЗМГО е използвал в търговската си дейност по чл. 13, ал. 2, т. 2, във вр. с ал. 1
от ЗМГО търговски марки, обекти на тези изключителни права, като е предлагал за продажба
стоки- дрехи, носещи посочените марки, всички дрехи на обща стойност 17 872.00 лева.
Производството по делото е протекло при усл. на глава ХХVІІ НПК и на осн. чл.58А, ал.1 от НК на
подсъдимия е наложено наказание ЛС за срок от 4 месеца и глоба в размер на 500 лева.
Наказанието ЛС е отложено при условията на чл.66 от НК с изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда на подс. К. са възложени разноските
по делото; както и постановено отнемане в полза на държавата на вещите, предмет на
престъпленето и е постановено тяхното унищожаване.
Присъдата се обжалва от адв. Х.Х.- адвокат от САК в частта на наложеното наказание,
като са наведени съображения за несправедливост на същото. Иска се изменение на присъдата и
приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, определяне на наказание при условията на чл.55, ал.1,
т.2, б. „Б“ НК, респ. определяне на наказание „пробация“.
1
Окръжна прокуратура Кюстендил чрез своя представител изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба.
Защитникът на подс. К.- адв.Хр. Х. поддържа жалбата си пред въззивния съд. Пледира
за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2 и ал.3 НК.
Подсъдимият подс. Р. ИВ. К. съжалява за случилото си иска налагане на наказание
„пробация“ при условията на чл.55 НК.
Кюстендилският окръжен съд, след проверка на фактическия и доказателствен
материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и съобразно
правомощията си, установени в чл. 334 НПК и след като провери на осн.чл. 313 и чл.314 НПК
изцяло правилността на присъдата, счита, че въззивната жалба е допустима, доколкото е предявена
от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, е
основателна по следните съображения:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от ДнРС. Производството по делото е
протекло пред ДнРС по реда на диференцираната процедура на глава ХХVІІ НПК- по чл. 370 т.2
НПК. Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи
съществено значение за правилното му решаване. Доказателственият материал по делото от
досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК, е анализиран от
първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Той изяснява по несъмнен начин
всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От
доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка, споделена изцяло от
въззивния съд:
Подсъдимият К. и М.Х. живеели на съпружески начала, като от съжителството си има
дете. Х. била едноличен собственик на капитала и управител на търговска дружество
**********************, със седалище и адрес на управление гр. Благоевград. Дружеството
притежавало търговски обект -магазин „**********************, находящ се в гр.
Д**********************, където се извършвало търговска дейност главно с дрехи. Подс.К.
изпълнявал длъжността продавач –консултант в магазина и го зареждал със стоки. В магазина, без
съгласието на притежателите на марките „ARMANI JEANS“, „EMPORIO ARMANI“, а именно:
GIORGO ARMANI S.p.A Италия, на марките „DSQUARED“, „DSQUARED2, а именно
„DSQUARED2 ТМ S.A. Люксембург и „PHILIPP PLEIN“; с притежател PHILIPP PLEIN -
Швейцария, подс. К. изложил за продажба различни дрехи с тези марки.
На 24.09.2020 г. в магазина в Дупница било извършено процесуално следственото
действие претърсване и изземване. При претърсването от различни части на магазина- от
търговска площ и от складово помещение, били намерени и иззети -4бр. дънкови панталони с
надпис на марка ARMANI JEANS“;11 бр. тениски с къс ръкав с надпис на марка „DSQUARED2“
;10 бр. тениски с къс ръкав с надпис на марка „PHILIPP PLEIN“; 16 бр. тениски с къс ръкав с
надпис на марката „EMPORIO ARMANI“; 6 бр. дънкови панталони с надпис на марката
„DSQUARED2“; 3бр. блузи с дълъг ръкав с надпис на марката „ARMANI JEANS“; 1бр. блуза с
дълъг ръкав с надпис на марката „EMPORIO ARMANI“ и 14 бр. тениски с къс ръкав с надпис на
марката „ARMANI JEANS“. Подс. К., направил възражение, че за иззетите артикули разполагат с
фактури. Такива фактури в хода на разследването не били представени.
Видно от заключението на извършената комплексна маркова и оценителна експертиза
2
гореизброените вещи са означени с регистрирани търговски марки, за които подсъдимият не
притежава право да съхранява с цел продажба и предлага за продажба в търговската мрежа.
Всички посочени марки с действащи по време на задържане на стоките -24.09.2020 г. и по време
на експертизата са собственост на марките GIORGIO ARMANI“ S.P.A., „DSQUARED 2“ и
„PHILIPP PLEIN. Всички марки са действащи по време на задържане на стоките и по време на
експертизата.
Поради идентичността и сходството на стоките и идентичността и/или сходството между
знаците върху задържаните ВД и регистрираните марки, потребителят може да бъде заблуден или
да направи връзка. Стойността на предлаганите маркови дрехи е размер на 17 872 лева.
Първоинстанционният съд правилно е преценил, че доказателствата по делото, които не
са оспорени от подсъдимия, се подкрепят от направеното от него самопризнание на фактите в
обстоятелствената част на обвинителния акт, доколкото производството пред КнРС е протекло
съгласно диференцираната процедура по чл. 371 т.2 НПК и е действувал в съзвучие с разп. на чл.
372 ал.4 НПК. Съответно така възприетите доказателства по делото- пок. на св.Дунчев, Богданова,
Атанасиадиу, Сотирова, Велинова, И.К., съдебно марковооценителна експертиза, бюлетин за
съдимост съгласно разп. на чл. 373, ал.4 НПК са довели до законосъобразното възприемане на
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт. ДнРС е дал отговор на осн. чл. 373, ал.3 НПК в
мотивите на присъдата си на приетите от него за установени обстоятелства, като се е позовал на
доказателствата, които го подкрепят. В този аспект първоинстанционният съд е преценил, че
доказателствата от досъдебното производство имат процесуална годност, както и че са несъмнени
и безпротиворечиви. От друга страна самопризнанието на подсъдимия на свой ред придава
съдържание на обвинителната теза, която иначе би страдала от възможни непълноти. В тази
насока при мотивиране на своето вътрешно убеждение, ДнРС е изложил достатъчно убедителни
аргументи и законосъобразни доводи, поради което въззивната инстанция няма основания да
променя направените в атакувания съдебен акт фактически констатации, в това число и относно
авторството на деянието. Затова и ДнРС не е допуснал нарушение на закона при оценката на
доказателствата, доколкото същият е длъжен да събере, оцени и провери всички събрани по делото
доказателствени източници, за да изгради изводите си по фактите от кръга на чл. 102 НПК.
При така приетата фактическа обстановка и направеното признание деянието правилно е
квалифицирано като такова по чл.172б, ал.1 НК. Обосновано и законосъобразно съдът е заключил,
че от обективна страна изпълнителното деяние съставлява използване на знаците, чрез предлагане
за продажба на стоки описани по-горе в търговския обект. Предмет на престъплението са
съответните търговски марки, чието използване се изразява в излагането и предлагане за продажба
на стоки, носещи знаци, които включват в състава си един или повече знаци, а те от своя страна,
разгледани поотделно, съдържат фонетична и смислова идентичност на словните елементи и
визуално сходство на съответната регистрирана търговска марка и сходно графично оформление
на образите елемент. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗМГО, съдържанието на
изключителното право върху марка включва: "правото на притежателя й да я използва, да се
разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската
дейност знак, който: 1. е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които
марката е регистрирана; 2. поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността
или сходството на стоките или услугите на марката и знака съществува вероятност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката, т. е. от обективна
3
страна използването на съответната търговска марка включва по своята същност както
използването на знак идентичен с нея така и сходен, но до степен водеща до объркване на
потребителя, че сходния знак съответства именно на определената търговска марка. Съгласно
разпоредбата на чл. чл. 22, ал.1 от същия закон: Притежателят на право върху марка може да
разреши използването й за всички или за част от стоките или услугите, за които е регистрирана, и
за част или за цялата територия на Република България с лицензионен договор в писмена форма.
Такъв договор, разрешаващ на "Интер М"ЕООД гр.Благоевград за използването на горепосочените
марки по наказателното дело не е представен.
Деянието е осъществено от обективна и субективна страна от страна на подсъдимия; в
тази насока са изтъкнати убедителни и подробни доводи, споделени изцяло от настоящата
инстанция и допълнителни съображения вън от тези на първостепенния съд, не е необходимо да се
излагат.
Съобразно доводите в жалбата, КнОС следва да прецени справедливостта на
наложеното наказание. Както бе посочено, в настоящия случай производството пред ДнРС е
протекло съгласно диференцираната процедура по глава ХХVІІІ НПК по чл. 371 т.2 НПК. Този
облекчен ред на протичане на наказателното производство е свързан с последиците на чл. 373,
ал.2 НПК, като съдът е длъжен при наличие на признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителия акт, да приложи разпоредбата на чл. 58А НК. В
настоящия случай, видно от мотивите на съда, ДнРС е приложил разпоредбата на чл.58А, ал.1 НК
и е определил наказанието на подсъдимия при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
като, след като е определил наказание ЛС в размер на 6 месеца и го е редуцирал с 1/3, го е
определил в окончателен размер на 4 години, с приложение на разпоредбата на чл.66 НК.
КнОС счита, че наложеното на подсъдимия К. наказание е несправедливо и се
солидаризира с доводите на защитата за необходимостта от приложение на чл.55 от НК. В случая
самия ДнРС е отбелязал наличието на многобройни обстоятелства, обуславящи необходимостта от
приложение на тази разпоредба- чисто съдебно минало, трудова ангажираност, добри
характеристични данни, оказано съдействие за разкриване на обективната истина. Като друго
такова обстоятелство настоящата инстанция отбелязва и факта, че подс. К. има малолетно дете,
както и факта, че същият е бил продавач – консултант в процесния обект, респ. не той е
осъществявал търговска дейност. Посочените обстоятелства са многобройни по смисъла на чл.55
от НК, поради което КнОС коригира присъдата на ДнРС в частта по определяне на това наказание
и прилага тази разпоредба. При наличието на посочените многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът счита, че е най- лекото, предвидено в разп. на чл.172б, ал.1 НК би се оказало
несъразмерно тежко с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца. В тази насока
се отчита от настоящия съдебен състав факта, че деянието не се отличава със завишена степен на
обществена опасност. Този извод произтича от обстоятелството, че са били засегнати правата на
малък брой маркопритежатели и от друга страна подс. К. е бил продавач- консултант в търговския
обект. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че от показанията на управителя на обекта се
установява, че стоките са получавани от доставчици по категории, опаковани в чували в голямо
количество, предварително запечатани и че от стоки с чужда търговска марка са предлагани
минимално количество за продажба в магазинната част на обекта, а друга от тях са били открити в
складовото помещение. Това обстоятелство сочи, че деянието не е с висока степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия вид. Чистото съдебно минало на подсъдимия от
друга страна и липсата на каквито и да други противообществени прояви пък сочи, че самият деец
4
е с по- ниска степен на обществена опасност. Тези обстоятелства обосновават извода, че и най-
лекото, предвидено закона наказание ЛС би се оказало несъразмерно тежко с оглед конкретната
степен на обществена опасност на деянието и дееца, поради което същото следва да се замени
(доколкото в случая не е предвиден минимум на предвиденото в чл.172б, ал.1 НК наказание ЛС)
на основание чл.55, ал.1, т.2, б. „Б“ НК с наказание пробация. Същевременно, доколкото по
делото няма доказателства относно финансовите доходи на подсъдимия, съдът на основание
чл.55, ал.3 НК не налага кумулативното наказание „глоба“, предвидено в разп. на чл.172б, ал.1 от
НК, респ. отменя присъдата в частта на това наказание.
При определяне на размера и вида на самото наказание „пробация”, КОС счете, че на
подс. К. следва да се наложат пробационни мерки по чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2 НК- ”задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година при периодичност два пъти седмично и
”задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от 1 година. Този размер на
пробационните мерки се явява достатъчен за постигане целите на специалната и генералната
превенции, визирани в чл.36 НК и ще въздейства поправително-възпитателно и предупредително-
възпиращо по такъв начин, че същият в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
Ето защо по горепосочените съображения присъдата на ДнРС следва да се изменена в
частта на наложеното наказание в горепосочения смисъл, а в останалата- да се потвърди като
правилна и обоснована.
По тези съображения и на осн. чл. 314 НПК, вр. чл.334 т.3 и т.6 НПК вр. вр. чл.337, ал.1,
т.1 НПК вр. чл.338 НПК, окръжният съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 9/ 24.02.2022 г., постановена от Дупнишкия районен съд по
НОХД № 764/2021 г. по описа на същия съд в частта на наложеното наказание, като
ОТМЕНЯВА наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца, чието
изтърпяване е отложено с изпитателен сорк от 3 години и кумулативното наказание „глоба“ в
размер на 500 лева и
ПРИЛАГА разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2,б. „Б“ и ал.3 НК при условията на чл. 58а,
ал.4 вр. чл.373, ал.2 НПК, като
НАЛАГА на подс. Р. ИВ. К. наказание „пробация“ със следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал.2, т.1 НК- ”задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1
година при периодичност два пъти седмично и
-по чл.42а, ал.2, т.2 НК- ”задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от 1 година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6