№ 146
гр. София , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000206 по описа за 2021 година
Производството е по чл.25,ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лице с нестопанска цел.
Образувано е по жалба на Агенция по вписванията против решение №260055 от 11.01.2021
г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав, постановено по т.д.№40/2021 г., с което е
отменен отказ № 20201223141246 от 23.12.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията
при Агенция по вписванията да извърши вписване на промени в обстоятелствата по
партидата на „Ц и В груп“-ООД – прехвърляне на дружествен дял от единия съдружник на
другия, както и нов устройствен акт, отразяващ промяната в собствеността на капитала и
трансформиране на дружеството в еднолично ООД.
В жалбата се излагат доводи за недопустимост и незаконосъобразност на решението, като
същата е подробно мотивирана. Твърди, че отказа е постановен по заявление образец Ж1, с
което се изпълняват указанията по чл.22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ. А такъв акт не попада в
обхвата на подлежащите на обжалване откази на ДЛР по реда на чл.25 от закона. По този
ред се обжалват откази, постановени по повод искания за вписване, заличаване или
обявяване.
Поддържа също, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е
предоставил възможност на Агенцията да представи отговор по подадената жалба и да
представи доказателства. Съдът не й е връчил препис от жалбата за отговор така, както
предвижда новото изменение на чл.25,ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ.
1
Излага доводи и за неправилно приложение на материалния закон от съда. Твърди, че
изискването за представяне на нарочна декларация за удостоверяване липсата на трудови и
осигурителни задължения касае и двете хипотези на прехвърляне на дружествен дял –както
между съдружници, така и на трети лица.Представя относима съдебна практика на
съдилищата в тази насока. Поради изложеното моли съда да обезсили като недопустимо или
алтернативно да отмени като незаконосъобразно обжалваното решение и потвърди отказа на
длъжностното лице при Агенцията по вписвания.
Препис от жалбата е връчен на дружеството, но в законния срок не е постъпил отговор.
По делото е представена цялата преписка на Агенцията по вписванията, ведно с
постановения отказ.
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със
събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Обжалваното решение е правилно и съобразено със закона.Мотивите на
първоинстанционния съд за отмяна на отказа на ДЛР изцяло се споделят и от въззивния съд,
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към тези мотиви. Въпреки това, във
връзка с оплакванията във въззивната жалба, съдът намира следното:
От данните по делото е видно, че със заявление обр.А4, вх. № 20201218145232/18.12.2020 г.,
подадено от упълномощен адвокат, представляващ „Ц и В груп“-ООД, е поискано вписване
в ТР по партидата на дружеството прехвърляне на дружествен дял на стойност 10 лева от
капитала на дружеството, притежаван от съдружника В. Д. В. в полза на съдружника Ц. В.
М., въз основа на сключен на 07.12.2020 г. договор за прехвърляне на дружествени дялове, с
нотариално удостоверени подписи и съдържание. Със заявлението е представен и нов
устройствен акт, отразяващ промяната в собствеността на капитала и трансформирането на
дружеството в ЕООД. Декларации по чл.129, ал.2 ТЗ както от прехвърлителя, който е и
управител на дружеството към момента на прехвърлянето, така и от приобретателя не са
представени, включително след изрично дадени от длъжностното лице указания за това по
реда на чл.22,ал.5 от ЗТРРЮЛНЦ.
Длъжностното лице при АВ постановило обжалвания отказ като приело, че към
разглежданото заявление не са представени декларации по образец по чл.129 ТЗ от
управителя и праводателя, въпреки дадените указания за това. Представената обяснителна
записка не представлявала търсената декларация за обстоятелствата, визирани в чл.129, ал.2
във вр. ал.1 от ТЗ.
От данните по делото се установява следното:
2
Обжалвания от дружеството отказ е постановен по заявление Ж1, с което заявителят е
депозирал обяснения за липсата на необходимост от представяне на декларации. Както е
приел и първоинстанционният съд обаче, регистърното производство има за предмет
вписване на промени по партидата на дружеството. Представянето на допълнителни
документи не представлява ново сезиране на регистърния орган с ново искане, поради което
постановеният отказ следва да се счита по същество за отказ по подаденото заявление А4,
вх. № 20201218145232. Последващият такъв отказ е процесуално недопустим, тъй като е
постановен след изчерпване на компетентността на длъжностното лице да постанови акт по
заявлението, с което е сезирано. Вторият отказ е нищожен, тъй като към този момент вече
не е било налице висящо регистърно производство, съответно административният орган не е
има правомощия и компетентност да се произнася. Затова обжалването на отказа е
допустимо, както и постановеното по жалбата решение.Развитите доводи в тази насока са
неоснователни.
Неоснователни са и доводите за допуснато от съда съществено процесуално нарушение
поради това, че съдът не е връчил на Агенция по вписванията препис от жалбата за отговор
така, както предвижда новото изменение на чл.25,ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ. По този начин не бил
предоставил възможност на Агенцията да представи отговор по подадената жалба и да
представи доказателства.
Възраженията в тази насока са неоснователни.
Последното изменение на разпоредбата на чл.25,ал.2 от ЗТРРЮЛНЦ предвижда, че жалбата
срещу отказа се подава чрез агенцията. Агенцията изпраща незабавно на съда подадената
жалба заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към
него, както и доказателства за връчването му. Агенцията може да подаде отговор по
жалбата с писмени доказателства по нея.
Смисълът на разпоредбата е, че Агенцията може да упражни правото си на отговор при
изпращането на жалбата на съда. Съдът не дължи последваща размяна на книжа. Абсурдно е
твърдението администриращият жалбата орган да изисква последващото й връчване
(връщане на агенцията), с оглед упражняване правото на отговор на жалбата. Препис от
жалбата се връчва на Агенцията единствено в случаите, когато съдът потвърди отказа и
постъпи въззивна жалба против решението от другата страна /заявителя/.Настоящият случай
обаче не е такъв.
Неоснователни са и развитите доводи за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон.
За да отмени отказа, първоинстанционният съд е приел, че подаването на декларация за
липсата на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски при прехвърляне на дружествен дял между съдружници, което
прехвърляне се извършва свободно, не е необходимо и липсата на подобна декларация не
3
може да обоснове отказ за вписване на извършеното с дружествен дял разпореждане.
Въззивният съд изцяло споделя този извод.
С §6, т.2 от ЗИД на Кодекса на труда /ДВ, бр.102/2017 г./, е изменена разпоредбата на
чл.129 ТЗ. В новата редакция, която влиза в сила от деня на обнародването – 22.12.2017 г., е
предвидено, че прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг се извършва
свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и
ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и
служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял. С последващо изменение /ДВ, бр.15 от 2018 г. - в сила
от 16.02.2018 г./, е допълнена ал.2 на чл.129 от ТЗ и е предвидено, че прехвърляне на
дружествен дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на подписите
и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския регистър след
представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по образец, че
няма изискуеми и неизплатени задължения.
Съобразно чл.46, ал.1 от Закона за нормативните актове, разпоредбите на нормативните
актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който
най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала
на правото на Република България.
По аргумент и от разпоредбата на чл.46, ал.3 ЗНА, нормите, които установяват забрани,
санкции, ограничения или въвеждат допълнителни условия за упражняване на определени
субективни права на правните субекти, като такива, въвеждащи отклонения от общите
норми на действащия обективен правов ред в насока утежняване режима на това
упражняване, когато са неясни, се тълкуват ако не стеснително, то поне стриктно
(буквално), но никога разширително.
С оглед изложеното, при систематичното и граматическо тълкуване разпоредбата на
чл.129,ал.1 ТЗ, ясно могат да бъдат разграничени двете предвидени от законодателя
хипотези - първата е прехвърлянето на дружествен дял от един съдружник на друг, което се
извършва свободно, а втората – такова прехвърляне на трети лица, което само се извършва
при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения
дял.
Използването между двете хипотези на противоположния съюз „а“ за отграничаването и
противопоставянето на втората хипотеза на първата такава, съответно впоследствие – само
във втората хипотеза, на съединителният съюз „и“, указващ и изискващ кумулация, ясно
4
сочи, че ограничението за прехвърляне на дялове при неизплатени задължения от вида на
уредените, не се отнася до свободното прехвърляне на дялове между съдружници, при
първата, законоустановена в разпоредбата на чл.129, ал.1 от ТЗ хипотеза, а е приложимо
само при прехвърлянето на дялове на трети лица.
С оглед изложеното и доколкото посоченото ограничение не се прилага за свободното
прехвърляне на дялове между съдружници, налага се извод, че изискващото се като условие
за вписване на прехвърлянето на дялове в ТР на декларация в ал.2 на чл.129 от ТЗ, е условие
за вписването само на прехвърляне на дялове на трети лица, но не и между съдружници.
Обратният извод е лишен от всякаква правна логика, а конкретният начин на изписване на
изискването за декларация в е резултат от лоша законодателна техника.
В този смисъл е и изобилстващата съдебна практика на съдилищата като напр.Р-2212 от
4.10.2019 г. по т.д.№ 4346 / 2019г. на САС, Р-2132 от 08.09.2018г. по т.д.№ 2632/2018 г. на
САС, Р-92 от 2.05.2018 г. по т.д.№207/2018 г. на ВнАС, Р-144 от 16.07.2020 г. по т.д.
№344/2020 г. на ВнАС и др.
По делото се установява, че са налице императивно законоустановените условия за
извършване на заявеното вписване, поради което отказът на длъжностното лице по
регистрацията към АВ, както е приел и първоинстанционният съд, е незаконосъобразен и
следва да бъде отменен.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се
потвърди като законосъобразно и правилно.Жалбата е неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260055 от 11.01.2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VI-16
състав, постановено по т.д.№40/2021 г., с което е отменен отказ № 20201223141246 от
23.12.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5