Р Е
Ш Е Н И Е № 260129/8.12.2020 г.
гр.Ямбол, 08.12.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІ-ми наказателен
състав в публично заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 551
по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Ч.Д.Ч. ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв.
И.Г. от АК-Ямбол против Наказателно постановление № 0012430/28.05.2020 г.,
издадено от Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,
с което на жалбоподателят на основание чл.179 ал.3 във връзка с чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв. В жалбата се сочи, че издаденото
наказателно постановление е незаконосъобразно и се оспорва изложената в
наказателното постановление фактическа обстановка, като се иска да бъде
отменено изцяло наказателното постановление. Претендира се и присъждане на
направените по делото разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като
жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя – адв. А. от АК – гр.Ямбол, сочейки, че жалбоподателят не извършил
вмененото му нарушение и се прави искане за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като в тази насока се излагат доводи.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, чрез процесуалните си представители оспорват жалбата,
като изразяват становище, че нарушението от жалбоподателят е безспорно доказано
и правилно административнонаказващият орган не е
приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Пледират за потвърждаване на
наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендират и
присъждане на разноските по делото.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната
фактическа обстановка:
На
17.12.2019 год. жалбоподателят Ч.Д.Ч. управлявал лек автомобил марка и модел „Рено
Клио” с рег. № СН 7026 АМ по път от републиканската
пътна мрежа - ІІ-53 км.138 по пътен участък гр.С.– гр.Я., в посока гр.Я., на
територията на община Я. Около 09.30 часа на това място същият бил спрян за
проверка от Служители на сектор отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното
тол управление. В хода на проверката се установило,
че жалбоподателят Ч. не е заплатил винетна такса от
категорията на управляваното МПС – К3 за 2019 г. по реда на чл.10, ал.1, т.1 от
ЗП. За констатираното нарушение на жалбоподателят Ч. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № 0012430 за нарушение на чл.139, ал.6 от ЗДвП, като на място
жалбоподателят не е направил възражения. В тридневният срок от съставянето на
АУАН, предвиден в разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗАНН, жалбоподателят не е
депозирал възраженията си пред административнонаказващият
орган, с които да изрази несъгласието по съставения АУАН. Впоследствие, въз
основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Ч. на
основание чл.179 ал.3 във връзка с чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 300 лв.
По
искане на процесуалния представител на жалбоподателя бе изискана справка от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Сливен, от която се установи, че със
заявление-декларация от 12.02.2019 г. е издадена електронна винетка на лек
автомобил с рег. № СН 7026 АМ, валидна от 14.02.2019 г., като автомобилът е
продаден на 07.10.2019 и е с прекратена от АПИ регистрация на 18.10.2019 г. Със
заявление-декларация от 03.02.2020 г. е издадена електронна винетка за лек
автомобил рег. № СН 7026 АМ, валидна от 07.02.2020 г.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на свидетелите К.
и Г., както и приобщените към доказателствения
материал по делото писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля К., тъй като са обективни, последователни и съответстващи на
събраните по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира показанията на
водения в съдебно заседание от жалбоподателя свидетел Г., в частта им в която
сочи, че е бил в автомобила на жалбоподателя по време на проверката, тъй като
се опровергават от показанията на проверяващия свидетел К., който е
категоричен, че в автомобила на жалбоподателя на предната седалка се е возила
жена и свидетелят Г. не е бил в автомобила.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съдът
констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не
са налице нарушения на процесуалните правила, които водят до опорочаване на
производството по налагане на административно наказание.
В
хода на съдебното производство не се установи различна фактическа обстановка от
описаната в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание, свидетелят по акта К. потвърди
констатациите в акта.
По
същество няма спор, че пътният участък, по който се е движел лекият автомобил,
управляван от жалбоподателя, попада сред тези, за които се събира такса за
ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, в
който смисъл са показанията на разпитания свидетел К.. Няма спор и че към
датата на проверката на автомобила не имало
заплатена т.нар. „електронна винетка“, което се доказва отново с показанията на
свидетеля К., както и с приложената извадка от електронна система на АПИ, както
и от справката от Дирекция „Социално
подпомагане“ – Сливен, от която е видно, че към датата на проверката –
17.12.2019 г. жалбоподателят не е разполагал с валидна електронна винетка, а се
е сдобил с такава, валидна от 07.02.2020 г. Поради това съдът счита, че
изводите на АНО за липса на доказателства за заплатена винетна
такса са правилни, законосъобразни и почиващи на доказателствата по делото.
На
жалбоподателя е вменено нарушение по чл.139, ал.6 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е
дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е
заплатена от трето лице. Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време
и на база изминато разстояние: т.1 такса за ползване на платената пътна мрежа –
винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а,
ал.7; заплащането на винетната такса дава право на
едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.
А съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.7, т.1 от ЗП, за лекия автомобил,
управляван от жалбоподателя, предназначен за превоз на пътници се дължи
заплащане на винетна такса. Както стана ясно, към
датата на проверката такава винетна такса не е била
заплатена, поради което правилно поведението на жалбоподателя е било
санкционирано под нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП. Поради всичко горепосочено,
съдът намира, че в случая при доказано административно нарушение, правилно е
била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като законосъобразно е наложено и предвиденото за
това нарушение наказание. Видно от санкционната норма – размерът на наказанието
е фиксиран в закона, поради което и не може да бъде намаляван от съда.
Относно възражението, изложено от
процесуалния представител на жалбоподателката в съдебно заседание, че се касае
за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН,
съдът намира, че не са налице предпоставките за приложение на тази разпоредба,
приемайки, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал
отговорността на нарушителя, като изпълнявайки задълженията си по чл.27 ал.2 от ЗАНН е посочил, че в конкретния случай следва да бъде наложено административно
наказание. Съдът намира, че след извършване на преценка на вида и тежестта на
извършеното нарушение, отчитайки наличието на смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства е определил наказание, което съответства на тежестта на
извършеното нарушение. В конкретния случай наложеното административно наказание
напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение и безспорно не е явно
несправедливо. Действително, от нарушението на жалбоподателя Ч. не са настъпили
вредни последици. То обаче е формално и не се отличава от останалите нарушения
по своя вид, за да се приеме, че обществената му опасност е явно незначителна.
Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга,
както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че
деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи от съответния вид, независимо, че обществената опасност на
дееца е ниска, предвид на това, че се касае за първо нарушение от този вид,
настоящият състав намира, че процесното нарушение на
ЗДвП не съставлява маловажен случай. Задължението за заплащане на винетна такса важи еднакво спрямо всички водачи на ППС,
движещи се по републиканските пътища. По посочените съображения наказващият
орган като не приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил закона.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че атакуваното от жалбоподателя наказателно постановление следва да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът
намери искането на представителите на въззиваемата
страна на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр.
чл.143, ал.3 от АПК за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за основателно, тъй като съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на наказателното постановление
страните имат право на разноски по реда на АПК. А съобразно разпоредбата на
чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, какъвто е настоящия
случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата.
Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че
в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в
случая за АПИ/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от ЗПП. В случая, съобразно разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, в тежест на жалбоподателя следва да се
присъди сума в размер на 300 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Предвид
изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 0012430/28.05.2020 г.,
издадено от Началника на отдел „Контрол и правоприлагане“ в Националното тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София,
с което на Ч.Д.Ч., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.179 ал.3 във връзка
с чл.139, ал.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лв.
ОСЪЖДА Ч.Д.Ч., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр.София сума в размер на 300 /триста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: