Р
Е Ш Е Н И Е
№ …… 13.07.2021 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и
втори юни 2021 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 781 по описа за 2021 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание с правно основание чл.432 във вр. с чл.429 от КЗ.
Ищцата Л.П.П. твърди в исковата си молба, че в резултат на ПТП са й
причинени телесни увреждания. Твърди, че на 27.02.2020г., около 9,00 ч. в
гр.Стара Загора, по бул.Христо Ботев се е движил л.а. „Фолксваген“, модел
„Голф“, е peг. № СТ 3738 АХ, управляван от Г.И.Г., който нарушил правилата за
движение по пътищата и блъснал правомерно движещата се по пешеходна пътека Л.П.П..
Във връзка с процесното ПТП, на виновния водач бил съставен АУАН. В конкретната
ситуация за водача на л.а. били налице определени, фиксирани в закон задължения
за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. С оглед на изложеното,
в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Г.И.Г. и
настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на
ищцата.
Твърди също, че за л.а. „Фолксваген“, модел „Голф“, с peг. № СТ 3738 АХ,
управляван от Г.И.Г., имало сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п.
BG/02/119003157891/12.11.2019г. със срок на валидност една година, считано от
12.11.2019г. до 11.11.2020г. с ЗД „БУЛ ИНС“ АД София. По силата на този
договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с
притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер на 10 000
000 лв. която сума представлява минималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите за 2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалата предявила претенцията
си за изплащане на обезщетение пред „ЗД „БУЛ ИНС“ АД и представила всички
документи, с които разполага. С писмо с обр.р. от 22.06.2020г. застрахователят
бил уведомен за настъпилото събитие. Ответното дружество отказало да изплати
обезщетение на Л.П., поради което, в случая за нея е налице правен интерес да
предяви претенцията си за плащане пред съда.
При процесното ПТП Л.П.П. получила следните травматични увреждания :
контузия на двете ходила; кръвонасядане и оток на двете ходила; кръвонасядане
на дясната китка и дясното бедро; контузия на глезена и други. След инцидента
на 27.02.2020г. била прегледана в Спешно отделение при УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“Стара Загора с оплаквания за болка в двете ходила и ограничени
движения. Извършени й били съответните изследвания и й била предписана терапия:
покой, компреси и вземане на обезболяващи. Освободена е за домашно лечение с
поставена диагноза: контузия на двете ходила.
На 02.03.2020г. на ищцата бил извършен преглед от специалист по съдебна
медицина, за което и било издадено Съдебно удостоверение №33-2020г. При
прегледа се установило, че по предната повърхност на дясната китка има
зелено-жълто кръвонасядане с елипсовидна форма и размер 6x8 см. По външната
повърхност на дясното бедро, на ниво 80 см от петата, се установява подобно
кръвонасядане, с неправилна форма, жълто-зелен цвят и размер 7x6 см. По
предно-външната повърхност на дясното ходило е установен оток и жълто-зелено
кръвонасядане, което заема цялата посочена област. На границата с ходилото
кръвонасядането е интензивно, със син цвят. По предната повърхност на лявото
ходило се установява жълто-зелено кръвонасядане 9x7 см. Заключението е, че
ищцата има контузия на двете ходила; кръвонасядане и оток на двете ходила;
кръвонасядане на дясната китка и дясното бедро.
Поради продължаващи болки в увредените места, на 24.06.2020г. й бил
извършен преглед като обективното й състояние било - оточни крайници и с
хематоми, нарушена костна структура дигити. Предписана й била терапия -
поставяне на компреси и Хепароид.
В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП Л.П. търпи силни
болки и много страдания, като тя не се чувства добре физически и емоционално.
Преди пътния инцидент тя била в много добро здравословно състояние, активна и
жизнерадостна, но след него се е изолирала и не е била в състояние да извършва
обичайните си занимания. За период от време за задоволяване на елементарни
нужди от ежедневието разчитала единствено на помощта на своите близки. И към
настоящия момент болката, в контузионните области продължава, като се засилва
при разваляне на времето. Освен тях ищцата изживяла и силен емоционален стрес,
който ще остане за цял живот в нейното съзнание.
С оглед на изложеното, ищцата счита, че причинените неудобства, болки и
страдания следва да бъдат компенсирани.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сумата от 5000 лв., частичен иск от цялата претенция от 30 000 лв., за
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и
страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП.,
ведно със законната лихва от 06.03.2020г. /чл.429, ал. 3 от КЗ, вр. с чл.430
ал.1 от КЗ/ до окончателното плащане. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД София представя по делото писмен отговор, в
който взема становище, че оспорва предявения иск по основание и размер.
Счита, че предявения иск е неоснователен, тъй като отговорността на
ответника като застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" е функционално обусловена от отговорността
на водача, чийто риск носи. В процесния случай няма данни водачът на лек
автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № СТ 37 38 АХ — Г.И.Г. да има вина за
настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него по отношение на
ищцата. В тази връзка оспорва изключителната вина на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф", с peг. № СТ 37 38 АХ - Г.И.Г..
Оспорва твърдения в исковата молба механизъм на пътно - транспортно
произшествие, като оспорва и твърдението транспортният инцидент да се е
осъществил изключително по причина (вина) от действията на водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № СТ 37 38 АХ.Сочи, че в представения като
писмено доказателство към исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1228р - 2683 от 28.02.2020г., не се съдържат подробности от
значение за изясняване на механизма на ПТП. При това положение, от посочения
документ не може по несъмнен и безспорен начин да се установи механизма на
настъпване на процесното ПТП, понеже липсва ясно посочен механизъм на ПТП.
Сочи, че представеният с исковата молба Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица е официален удостоверителен документ, но не се ползва с
материална доказателствена сила относно механизма на ПТП, тъй като съставилият
го орган не е присъствал на самото ПТП. Принципно съставителят удостоверява
пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма
на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и
други. Единствено в рядката хипотеза (която не е налице в конкретния случай),
когато органите за контрол по пътищата на МВР са възприели лично самото
настъпване на ПТП и то е отразено в съставения във връзка с него протокол,
документът се ползва с обвързваща доказателствена сила относно цялостния
механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. Дори обаче и в този
случай, доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или
липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй
като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет
от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и
съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на
произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП
факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП. Ето защо, вписаните в
него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на
ПТП, респ. за виновността на съответен водач на МПС.
Предвид изложеното заявява, че оспорва наличието на причинно - следствена
връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищцата
неимуществени вреди. Сочи също, че в исковата молба липсва какво и да било
твърдение, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Оспорва твърденията за настъпили в причинно - следствена връзка с механизма
на транспортния инцидент неимуществени вреди, техния интензитет и проявление,
твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за
настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция.
Оспорва твърденията, че в резултат на осъществяване механизма на пътно -
транспортно произшествие, доколкото в исковата молба има подборно описан такъв,
на ищцата са причинени описаните в исковата молба травматични увреждания и са
възникнали заявените от нея неимуществени вреди.
Оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия
за недължим, респ. за прекомерен и в противоречие с принципа за справедливост,
прогласен в чл. 52 ЗЗД. Сочи, че при определяне размера на обезщетението за
неимуществените вреди, съдът следва да извърши преценка на конкретни
обстоятелства, определени по относимост от практиката на Върховен съд, с оглед
приложение на принципа за справедливост. С оглед твърденията по основанието на
предявената претенция и предвид приложените доказателства поддържа, че
претендираната от ищцата парична сума е в изключително завишен размер, за да
доведе до репариране на нематериални вреди в техния действителен размер,
каквото е изискването на закона.
Оспорва и твърдените с исковата молба травми, получени от ищцата като вид и
характер, като оспорва и твърденията за тяхната продължителност - представените
медицински документи не обосновават нито твърдените неимуществени вреди, нито
искания размер на обезщетение за тях. Счита, че не са налице медицински
документи, обвързани с проследяване на здравословното състояние на
пострадалата, както и документи относно възстановителния процес. От
представения като писмено доказателство по делото Лист за преглед на пациент в
ДКБ/СО № 404 от 27.02.2020год. е видно, че ищцата е имала съвсем кратък престой
в отделението - 40 минути, прегледана е, предписано й е лечение с компреси и
аналгетици, след което е освободена за домашно лечение. При прегледа в спешното
отделение е установена травма на двете ходила. Твърди, че ищцата се е възстановила
бързо, в рамките на 14 дни, без усложнения и без да се е налагало провеждането
на допълнителни прегледи и лечение. Издадения на ищцата болничен лист за 14
дни, е свързан преди всичко със субективните й оплаквания, тъй като видно от
представените с исковата молба доказателства, същите не са подкрепени с
доказателства за допълнителни изследвания, прегледи, назначено лечение и други
подобни. От представения Амбулаторен лист № 3171 от 24.06.2020год. става ясно,
че при преглед на същата дата е установено, че ищцата има хематом, оток и болка
на десния глезен. Твърди, че ищцата се е възстановила от получените травми в
порядъка на две седмици, а ако въобще и да са налице хематом, оток и болка на
десния глезен, констатирани четири месеца след ПТП, то счита, че същите се
дължат на неправилно лечение на първоначално получените увреждания или са в
резултат на друг последващ претърпян от ищцата инцидент - ПТП, стъпване на
неравност (стъпване накриво), спортна травма и др. Това е така, защото по
делото не се представят каквито и да било документи, установяващи хематома,
отока и болката в десния глезен да са получени в резултат на процесното ПТП. Не
са ангажирани и документи за проведено лечение, като рецепти, респ. фактури или
касови бонове за закупени медикаменти. Намира, че ищцата не е провела
действително и ефективно лечение на контузиите, за които се твърди, че е
получила вследствие на ПТП. От друга страна, в случай, че е била действително
налице сериозна травма, то счита, че предписаното на ищцата лечение не би се свело
единствено до поставяне на компреси и прием на аналгетици в продължение на
четири месеца.
Оспорва твърдението, че ищцата е получила твърдения в исковата молба обем
от телесни увреждания. В Лист за преглед на пациент в ДКБ/СО № 404 от
27.02.2020год. е описано, че при прегледа, извършен на пострадалата е
установено, че същата е получила травма на двете ходила. От друга страна обаче,
от Съдебномедицинско удостоверение № 33 - 2020, издадено на 02.03.2020год. или
пет дни след инцидента става видно, че освен контузията на двете ходила, при
процесното ПТП ищцата е получила и кръвонасядания по дясната китка и дясното
бедро. Оспорва травматичните увреждания - кръвонасядания по дясната китка и
дясното бедро да се намират в пряка причинно - следствена връзка с ПТП от
27.02.2020год., което е участвала ищцата. Това е така, защото посочените две
телесни увреждания не са първоначално установени в спешното отделение, при
положение, че е имало безпрепятствена възможност да бъде сторено. Още повече,
че китката е съвсем видима част от човешкото тяло, но не само. Вън от всякакво
съмнение е факта, че при прием на спешен пациент, особено пострадал от ПТП се
извършва пълен и обстоен преглед, с оглед установяване на всички получени от
инцидента контузии. За ищцата не са съществували никакви пречки, ако е
изпитвала болки в областта на дясната китка и дясното бедро, да съобщи за
същите на лекарите в спешното отделение. Това не е сторено, очевидно по
причина, че въпросните телесни увреждания не са били причинени от ПТП от
27.02.2020г. и предхождат или са настъпили след него. По изложените съображения
счита, че кръвонасяданията по дясната китка и дясното бедро, които се описват в
исковата молба са с произход различен от процесното ПТП, следователно между
последното и получаването на тези телесни увреждания не е налице причинно -
следствена връзка.
Оспорва твърдението, че ищцата е изживяла силен емоционален стрес, който ще
остане в съзнанието й за цял живот. По делото не са представени каквито и да е
било доказателства, както и не са налице обективни данни ищцата да е получила
каквито и да било душевни болки и страдания, които да се намират в пряка
причинно - следствена връзка с претърпяното ПТП от 27.02.2020год. - да е
посещавала специалист за емоционална и/или психическа травма, както и да са й
предписвани и да е приемала лекарства за лечение и облекчаване на влошено
душевно здраве или състояние.
В случай, че се приеме, че предявения иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди е доказан по своето основание, то заявява, че
прави и възражение за прекомерност на претенцията.
При евентуална доказаност на исковата претенция за неимуществени вреди,
счита, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на
действително и реално претърпените от ищцата болки и страдания от причинените й
вследствие на процесното ПТП травматични увреждания, на заложения в чл. 52 ЗЗД
принцип за справедливост и не е съобразено, както със съдебната практика по
сходни казуси, така и с наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.
Самостоятелно прави и възражение за съпричиняване на вредите от страна на
пострадалата при осъществяване механизма на ПТП, като в тази връзка оспорва
твърденията, че заявените с исковата молба травми и съответно - неимуществени
вреди са възникнали единствено поради виновните действия на водача на лек
автомобил „Фолксваген Голф", с peг. № СТ 37 38 АХ.
Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата Л.П.П.
като поддържа, че причина за настъпване на претендираните вреди са и извършени
от нея нарушения на разпоредбите на Закона за движение по пътищата. Счита, че
ищцата е нарушила установените правила за движение на пешеходците, визирани в
разпоредбите на чл. 113 ЗДвП и чл. 114 ЗДвП. Твърди, че ищцата не е спазила
следните правила: преди да навлезе на платното за движение, да се съобрази с
приближаващите се пътни превозни средства и да не удължава ненужно пътя и
времето за пресичане, както и да не спира без необходимост на платното за
движение, да не навлиза внезапно на платното за движение и да не пресича
платното за движение при ограничена видимост. Счита, че ако същата бе спазила
тези правила, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Ищцата е
навлязла внезапно на пътното платно, като не е упражнявала зрителен контрол към
останалите участници в движението - движещите се по пътното платно превозни
средства. В тази връзка поддържа, че травмите на ищцата са настъпили като
резултат от нейното собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на
посочените императивни правни норми. Съпричиняването от страна на ищцата е в
пряка причинно - следствена връзка с тежестта на получените от нея увреждания.
Спазването на всички горепосочени правни норми би осуетило изцяло или поне
значително би ограничило тежестта на твърдяните от ищцата претърпени телесни
увреждания.
Посочените обстоятелства счита, че осъществяват, както от правна, така и от
фактическа страна, състава на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла
на чл.51 ал.2 ЗЗД и счита, че същото следва да бъде отчетено при постановяване
на решението дотолкова, доколкото то рефлектира върху обема на отговорността на
ответника.
Позовава се на практиката на ВКС на РБ, обективирана в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решения № 159 от 24.11.2010г. по т.д. № 1117/2009г. на II
т.о. и № 98 от 08.07.2010 г. по т.д. № 942/2009 г. на II т.о., съгласно която
принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със
своето поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е
допринесло за механизма на увреждането. За съпричиняването е без значение дали
пострадалият е действал виновно.
Поради горните доводи счита, че са налице основания за намаляване на
обезщетението на пострадалата поради съпричиняване на настъпилите вредни
последици, като обезщетение следва да бъде определено при условията на чл.51
ал.2 ЗЗД. Намаляването следва да бъде извършено въз основа на комплексна
оценка, включваща степента на каузалното действие на деянието на пострадалия,
степента на неговата обективна вредоносност, тежестта на правонарушението и
степента на нейната вина.
Оспорва изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията за неимуществени
вреди - като неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск.
На самостоятелно основание оспорва началния момент, от който се претендира
лихвата - от 06.03.2020г. - датата, на която според ищеца изтича срока по чл.
429, ал. 3 КЗ, вр с чл. 430, ал. 1 КЗ. В тази връзка следва да се посочи, че
когато увреденият, не е изпълнил задължението си да уведоми застрахователя за
причинените вреди и не е потърсил по извънсъдебен ред доброволно уреждане на
спора, изпада в забава в качеството си на кредитор, което от своя страна
освобождава длъжника (застрахователя) от последиците от неговата забава. Същото
важи и когато претендиращият застрахователно обезщетение не е предоставил
всички необходими документи, въз основа на които застрахователят да може да
прецени всички релевантни за случая обстоятелства. В конкретния случай
дружеството е било сезирано с искане за изплащане на застрахователно
обезщетение с писмена застрахователна претенция. Тъй като същата не е била
придружена от всички документи, имащи значение за установяване на
основателността на претенциите, от ищеца е било изискано да представи
допълнителни документи - влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал МПС, застраховано в ЗД „БУЛ ИНС“ АД София, автотехническа и
медицинска експертизи, протокол за оглед, медицински документи, разходни
документи обосноваваще претенцията за претърпени имуществени вреди. Такива
обаче документи не са били представени. Непредставянето на горепосочените
документи е попречило на застрахователя да определи и изплати застрахователно
обезщетение. Ето защо счита, че при евентуална основателност на исковата
претенция, лихва би могла да се претендира от датата на завеждане на исковата
молба пред съда.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения от Л.П.П.
иск, като неоснователен и недоказан. В случай, че счете за основателна исковата
претенция на ищцата, то да намали размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, тъй като претендираният размер не кореспондира с принципа
на справедливостта и установената съдебна практика и не се доказват твърдените
за претърпени в исковата молба травми от ищцата. Въпреки всичко, ако все пак
настоящия съдебен състав, намери за установено наличието на твърдяните
неимуществени вреди моли да се определи размера на дължимото обезщетение при
съобразяване с принципа на съразмерност и справедливост заложен в чл. 52 ЗЗД,
както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и отчете съпричиняването от страна
на ищцата. Претендира направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че на 27.02.2020г. на около 9,00часа на ул.Христо
Ботев и ул.Цар Иван Асен II в гр.Ст.Загора е възникнало ПТП между лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ, управляван от Г.И.Г. и Л.П.П.
/пешеходец/.
За възникналото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №1228р-2683/28.02.2020г., в който относно причините за ПТП е посочено –
„участник 1“ /лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ/ по ул.Христо
Ботев на кръстовището с ул.Цар Иван Асен II на пешеходна пътека преминава с предна дясна гума на
внезапно пресичаща пешеходка по пешеходната пътека, през ходилата на двата крака.
В протокола е посочено също, че лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ
3738 АХ, управляван от Г.И.Г. има застраховка „Гражданска отговорност” в „БУЛ
ИНС”, застрахователна полица № BG/02/119003157891, със срок на валидност от 12.11.2019г.
до 11.11.2020г., което обстоятелство не е спорно по делото.
По делото са представени АУАН GA№99390/27.02.2020г. и наказателно постановление
№20-1228-000402/04.03.2020г., влязло в сила на 18.03.2020г., от които се
установява, че на водача на МПС „Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ - Г.И.Г. е
наложено административно наказание затова, че на 27.02.2020г. в гр.Ст.Загора
по ул.Христо Ботев на кръстовището с ул.Цар Иван Асен II в посока запад
управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ, като участник в
ПТП с пешеходката Л.П.П., която внезапно навлиза на пешеходната пътека,
минавайки с предна дясна гума през горната част на ходилата й, не е уведомил
компетентната служба на МВР.
По делото са представени също АУАН №20-983/27.02.2020г. и наказателно
постановление №20-1228-000983/07.04.2020г., влязло в сила на 03.06.2020г., от
които се установява, че на Л.П.П. е наложено административно наказание затова,
че на 27.02.2020г. в гр.Ст.Загора на ул.Цар Иван Асен II на кръстовището с
ул.Христо Ботев пресичайки пешеходна пътека М8.1 в посока север-юг, внезапно
навлиза по пътеката като не се съобразява с приближаващите ППС и лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ преминава с предна дясна гума през
пръстите на двата й крака, като пешеходецът нарушил чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП –
не се съобразява с приближаващите се пътни превозни средства.
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка с механизма на
настъпване на ПТП е назначена и изслушана съдебна авто-техническа експертиза. Допуснати
са и са събрани гласни доказателства.
Св.Г.Г. /водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ/ по
отношение ПТП заявява, че на 27.02.2020г. управлявал автомобила си в гр. Стара
Загора по ул. Хр. Ботев – посока запад; на пешеходната пътека преди
кръстовището с ул. Цар Иван Асен имало гърбица; в момента, в който минавал и
колата била на гърбицата, видял силует до десния калник. Била млада жена, на
възраст около 40г.; казала, че колата е минала през краката й. Свидетелят сочи,
че не усетил удар или съприкосновение; не видял как се е озовала там. Слязъл,
говорили, предоставил и по нейна молба полицата за застраховката „Гражданска
отговорност“ на автомобила.
Св.К. заявява за ПТП, че на 27.02.2020г. бил назначен в наряд със своя
колежка Ж.Н.от 8:00 до 20:00 ч.; по сигнал на дежурен за ПТП били изпратени на
ул.Хр.Ботев, където ги очаквала ищцата. Тя обяснила, че пресичайки пешеходна пътека, лек автомобил е
минал през пръстите на краката й; предоставила номера на автомобила, направили
справка, издирили автомобила и водача; поканили водача в сектор ПП при КАТ
Стара Загора. Там били снети сведения и написани актове на двамата участници в
ПТП. Ищцата заявила, че пресякла внезапно, гледала си в чантата за телефона и
не се огледала, а водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ
заявил, че тя изскочила изведнъж и нямал видимост.
От заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и съдът
възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че произшествието е настъпило на ул.Христо Ботев, на
пешеходна пътека срещу офис на „ВиК“ на 27.02.2020г. около 9:00ч. при дневна
светлина; улицата е с две ленти за двупосочно движение; на мястото на ПТП е
очертана пешеходна пътека върху изкуствена неравност с ширина 3м, предназначена
за пресичане на пътното платно в посока север-юг и обратно; пешеходката е
пресичала пътното платно в посока север-юг; към същия момент лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ се е движил по
северната лента на платното в посока запад. Вещото лице сочи, че разрешената
скорост за движение на автомобилите в зоната на ПТП е 40км/ч, като няма данни,
на базата на които да се изчисли скоростта на движение на автомобила и пешеходката.
Вещото лице дава заключение, че пешеходката е имала видимост към автомобила от
разстояние 30-40м, имала е възможност да възприеме приближаващия автомобил,
независимо дали е бил чист или мръсен, дали фаровете са били включени или не и
да предприеме действия за собствената си безопасност, като при пресичане на
пътното платно да не отклонява вниманието си с ровене в чантата и да не навлиза
на пешеходната пътека в непосредствена близост пред автомобила, да изчака на
северния тротоар преминаването на автомобила, което би й отнело 3 сек. Вещото
лице дава заключение още, че ако действително пешеходката е предприела
навлизане на пешеходната пътека, когато автомобилът е бил на 10м от нея
/каквито са твърденията й в дадените обяснения/, то при скорост на движение на
автомобила равна или по-ниска от 20 км/ч водачът би имал техническа възможност
на предотврати произшествието чрез аварийно спиране. В заключение вещото лице
сочи, че произшествието е настъпило поради неправилните действия на двамата
участници в него; водачът не е предприел своевременно спиране пред пешеходната
пътека; пешеходката не е възприела своевременно приближаващия автомобил, не е
преценила скоростта му и е навлязла на платното за движение в непосредствена
близост, на 10м пред него.
С оглед изясняване на
обстоятелствата по делото и за изясняване на причинените в резултата на ПТП на
ищцата вреди са събрани писмени доказателства, назначена е и изслушана съдебно-медицинска
експертиза и са допуснати и събрани гласни доказателства.
От представеното съдебномедицинско удостоверение №33-2020 е видно, че при преглед на Л.П.П. на
02.03.2020г. и от представената медицинска документация се установило контузия
на двете ходила; кръвонасядане и оток на същите; кръвонасядане на дясната китка
и дясното бедро. Описаните увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да са били получени по време и начин, съобщени от
пострадалата; причинено е разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК. По делото са представени и лист за преглед на пациент в ДКБ/СО от
27.02.2020г.; болничен лист от 27.02.2020г. за 14 дни отпуск, поради временна
неработоспособност; амбулаторен лист от
24.06.2020г.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, което не е оспорено от
страните се установява, че ищцата Л.П.П. при ПТП на 27.02.2020г. е получила следните
травматични увреждания: контузия на двете ходила с нарушена цялост на
вътрешната сезамовидна костица в областта на първата предноходилна кост на
дясното ходило; кръвонасядане по предната повърхност на дясната китка;
кръвонасядане по външната повърхност на дясното бедро; тези увреждания са от
характера на причинят разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 НК. Вещото лице сочи, че е проведено домашноамбулаторно лечение за
период от 14 дни, включващо компреси, покой, обезболяващи медикаменти. Като
остатъчни явления от травмите при ПТП към настоящия момент са налице оплаквания
от дискомфорт при натоварване на двете ходила, повече дясното, при което е
налице и обективна находка. Вещото лице дава заключение, че телесните
увреждания на пострадалата са от действието на твърди тъпи предмети –
контактуване на дясната китка и дясното бедро с части на автомобила и
преминаване на автомобилната гума през ходилата; телесните увреждания, с
изключение на хематом, оток и болката в десния глезен /към датата на ПТП няма
установена травма на двата глезена, както и хематом, оток и болка на десния
глезен, както и съчетана травма на двете ходила и десния глезен/ отговарят да
са причинени по начин и време, описани в исковата молба. Вещото лице дава
заключение още, че травматичните увреждания на ищцата при ПТП не предполагат
невъзможност за задоволяване на елементарните ежедневни нужди без чужда помощ,
но предвид болките при придвижване, чужда помощ е била необходима.
От показанията на разпитания свидетел Г.Б.се установява, че след произшествието
ищцата посетила офиса, където работят, разказала за инцидента, била уплашена и
неадекватна. След инцидента около две седмици била в болнични, но ходела от
време на време на работа, тъй като присъствието й в офиса било необходимо, а и работата
не била физическа. Свидетелката установява, че и към настоящия момент ищцата
има оплаквания от болки в краката, особено при застудяване на времето. Също
така, поради инцидента започнала да ходи само с ниски обувки. Показанията на
посочения свидетел се подкрепят и от показанията на св. Ц. П. /сестра на
ищцата/ която заявява, че видяла сестра си Л.П.П. около обяд в деня на
инцидента, не можела да стъпва и се наложило да се приберат в дома й.
Свидетелката в продължение на две седмици оказвала помощ на ищцата при
извършването на физически дейности – чистене, грижа за детето, поставяла й компреси.
П. свидетелства още, че към настоящия момент ищцата не може да носи обувки с
високи токчета, както и да ходи на по-големи разстояния, при промяна на времето
усеща болка, при продължителен престой права каката й се подуват. Свидетелката
сочи също, че при повторния преглед разбрали, че ищцата има счупена плаваща
кост, която няма да зарасне. Сочи също, че инцидента бил свързан и с голям
стрес за ищцата и тревоги свързани с грижите за детето й, тъй като била самотен
родител.
За състоянието на ищцата свидетелства и водача на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ - Г.И.Г., който заявява, че след инцидента предложил
на ищцата да я закара в Бърза помощ, но тя отказала. По походката й, докато се
отдалечавала, не личало да има проблем, не накуцвала. По-късно същия ден при
срещата им в КАТ ищцата била с бинтован крак и патерица.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно се допълват и отразяват преки впечатления.
С оглед на така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно
установено по делото, че на 27.02.2020г. на около 9,00часа на ул.Христо Ботев и
ул.Цар Иван Асен II в гр.Ст.Загора е възникнало ПТП между лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ, управляван от Г.И.Г. и Л.П.П.
/пешеходец/. В резултата на ПТП на ищцата Л.П.П. са причинени травматични
увреждания – контузия на двете ходила с нарушена цялост на вътрешната
сезамовидна костица в областта на първата предноходилна кост на дясното ходило;
кръвонасядане по предната повърхност на дясната китка; кръвонасядане по
външната повърхност на дясното бедро и ищцата е изживяла психологичен стрес.
Анализа на събраните по делото доказателства налага извода, че причина за
възникването на ПТП е поведението и на двамата участници в него. Съдът намира,
че събраните доказателства обуславят извода, че водачът Г.И.Г. е управлявал лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ в нарушение на чл.5 ал.2 т.1, чл.20
ал.2 и чл. 119 ал.1 от ЗДвП. ПТП е настъпило върху маркирана пешеходна пътека
на пътното платно за движение на автомобили, поради което водачът е следвало да
съобрази наличието на пешеходна пътека, движението по същата и да намали скоростта
толкова, че да може да спре при необходимост, което същият не е сторил. С оглед
изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл.45 ал.2 ЗЗД не е оборена.
Ищцата Л.П.П. от друга страна като пешеходец е предприела пресичане на
пътното платно в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП, за което й е наложено и
административно наказание.
Съдът намира, че от събраните доказателства се установява фактическия
състав на деликта. В резултат на поведението на лицето Г.И.Г., осъществено при
управлението на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг.№ СТ 3738 АХ, предприето
в нарушение на ЗДвП, са настъпили щети. Субективният елемент от състава на
гражданския деликт - вината, съгласно чл.45 ал.2 ЗЗД се презюмира, като в
тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира
съответни доказателства за липсата й. Както беше посочено по-горе презумцията
на чл.45 ал.2 ЗЗД не е оборена.
С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина,
причинна връзка и вреди.
По отношение размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се
има предвид следното: Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди
се определя от съда по справедливост. Съгласно константната съдебна практика,
справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от
разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства, съдът намира, че на ищцата са
причинени травматични увреждания, които несъмнено са свързани с физическо
страдание и дискомфорт; нарушена е възможността й да се справя с ежедневието и
изобщо нормалния ритъм на живот, макар и за кратък период от време; и към
настоящия момент последиците от получените травми не са отшумели напълно –
ищцата изпитва болка при промяна на климата, при продължително ходене; ПТП се е
отразило и на нейното психическо и емоционално равновесие – ищцата е била в
състояние на стрес към датата на ПТП, изпитвала е страх за бъдещето на детето
си, тъй като е самотен родител. Предвид горното
съдът счита, че при определяне на обезщетението следва да вземе предвид горепосочените
обстоятелства. С оглед на горното съдът намира, че следва да определи
обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото,
което да бъде в размер на 15 000 лв.
Ответникът възразява на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, че е налице съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец, като твърди, че причина
за настъпване на ПТП са и извършените от ищцата нарушения на правилата за
движение, установени в чл.113 и чл.114 ЗДвП. Сочи, че ищцата е навлязла
внезапно на пътното платно, не е упражнила зрителен контрол към останалите участници в движението.
По възражението за съпричиняване съдът приема следното: В разпоредбата на
чл.51 ал.2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди
от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности
за настъпване на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.5 ЗДвП /ДВ, бр.9 от 2017г., в сила от
26.01.2017г./, при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена
пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от ЗДвП, имащо
отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за
настъпване на съответното произшествие. Разпоредбата на чл.119
ал.5 от ЗДвП, освобождава пешеходеца от отговорност за съпричиняване само в
случай, че водачът е превишил разрешената максимална скорост на движение, или е
нарушил друго правило, имащо отношение към произшествието. Тази разпоредба не
следва да намери приложение в хипотезата, когато самият пешеходец е нарушил
задължението си, вменено му по силата на чл.113 ал.1 от същия закон, а именно:
при пресичане на пешеходна пътека, преди да навлезе на платното за движение, да
се съобрази с приближаващите пътни превозни средства. В този смисъл т.6а от
Тълкувателно решение №2/22.12.2016г. на ВКС по т.д. №2/2016г. ОСНК. В настоящия
случай от заключението на назначената експертиза се установява, че пострадалата
пешеходка при пресичане на пътното платно е следвало да не отклонява вниманието
си с ровене в чантата и да не навлиза на пешеходната пътека в непосредствена
близост пред автомобила. Същата е имала техническа възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като изчака преминаването на автомобила на северния
тротоар. Поради изложеното съдът намира, че с поведението си пострадалата е
допринесла за увреждането, което е основание за намаляване на обезщетението с 1/3,
респ. от приетия общ размер 15000 лв. претенцията се явява основателна за
сумата от 10 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ, с договора за застраховка “Гражданска
отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената
в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените
от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. В КЗ е предвидено също, че
обезвредата, която по принцип се дължи от самия застрахован виновен водач, може
да бъде търсена и директно от застрахователя /чл.432 ал.1 от КЗ/, какъвто е
настоящия случай.
Предвид гореизложеното и с оглед функционалната връзка между деликтната
отговорност на водача и на застрахователната отговорност на застрахователя, при
когото е застрахована гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, следва
да се приемат за установени предпоставките за присъждане на обезщетение по чл.432
ал.1 от КЗ. Следователно, доколкото характерът на отговорността на
застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” е
функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането и обема на същата, то съдът намира, че предявения
срещу предпочетения от ищцата ответник пряк иск по чл.432 ал.1 КЗ за
обезщетение за причинени неимуществени вреди, предявен като частичен, се явява
основателен и доказан в предявения размер 5000,00 лв.
Така определеното от съда обезщетение за вреди се дължи ведно със законната
лихва. Съгласно разпоредбата на чл.498 ал.3 КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл.496 /три месеца от предявяване на претенцията/, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение. Ищцата е депозирал заявление до ЗД „БУЛ ИНС” АД на 22.06.2020г.,
или това е датата, на която застрахователя е уведомен за претенцията на ищеца и
от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.429
ал.2 т.2, вр. с ал.3 от КЗ.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените по делото разноски за държавна такса в размер на 200 лв. и
възнаграждение за вещо лице по съдебно-медицинската експертиза 175 лв. С
платежно нареждане от 19.05.2021г. ищцата е довнесла за възнаграждение за вещо
лице сумата от 50лв. вместо посочената в протоколно определение от 18.05.2021г.
сума от 25лв., поради което надвнесената сума в размер на 25 лв. подлежи на връщане на ищцата.
Пълномощника на ищеца е поскал определяне и присъждане на възнаграждение
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна
защита и съдействие от 02.05.2020г., в който е обективирано изявление, че
договореното възнаграждение е съгласно чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че
следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже безплатна адвокатска
помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е установено
със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за
възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира
и да получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и
съдействие, на основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна
помощ и основание за ангажиране на отговорността на насрещната страна -
ответник за разноски за процесуално представителство на ищеца. Предвид горното
съдът счита, че следва да присъди в полза на процесуалния представител на ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 696,00 лв. /чл.7 ал.2 т.2 и §2а от ДР на
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД София, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов, ЕИК *********, да заплати на Л.П.П., ЕГН **********,***, на основание
чл.432 ал.1 от КЗ сумата от 5000 лв.,
представляваща частична претенция за застрахователно обезщетение за неимуществени
вреди, причинени при ПТП на 27.02.2020г. от
Г.И.Г. при управление на МПС - „Фолксваген“ марка „Голф“ с peг.№ СТ 3738 АХ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД „БУЛ ИНС” АД София, застрахователна
полица № BG/02/119003157891, със срок на валидност от 12.11.2019г. до
11.11.2020г., ведно със законната лихва от 22.06.2020г. до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски общо в размер на 375,00лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД София, със седалище и адрес на управление гр.София, район
Лозенец, бул.Джеймс Баучер №87, представлявано от Стоян Станимиров Проданов и
Крум Димитров Крумов, ЕИК *********, да заплати на адвокат П.Д.К.,*** офис 10,
при условията на чл.38 ал.2 от ЗА сумата
от 696,00лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение за осъществено от адв. П.Д.К. процесуално
представителство на ищеца Л.П.П..
Присъдената сума за обезщетение за неимуществени вреди може да бъде
заплатена по банкова сметка *** *** „ПрокКредит
Банк /България/“ АД с титуляр Л.П.П..
ДА СЕ ВЪРНЕ на ищцата Л.П.П. надвнесената чрез
пълномощника й адв.П.К. с преводно нареждане от 19.05.2021г. сума за доплащане
на възнаграждение за вещо лице по съдебно-медицинската експертиза в размер на
25,00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Стара Загора.