О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 353
Пловдив, 20.07. 2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд № 308/20г. по описа на съда, образувано по протест на Окръжна прокуратура * против Определение № 145/11.06.2020г. по нохд № 108/20г. на Окръжен съд *.
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С протестираното определение съдът е прекратил съдебното производство и върнал
делото на Окръжна прокуратура * за отстраняването на допуснатите процесуални
нарушения.
Недоволен от така постановеният съдебен акт останал прокурорът и на
основание чл.249, ал.3 НПК го протестирал. В протеста релевирал съображения за неправилност на изводите
на съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК и предложил определението да бъде
отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в протеста, провери изцяло
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
Протестът е подаден в срок, от активнолегитимирана страна и е процесуално
допустим.
Разгледан по същество е неоснователен.
В разпоредителното заседание, проведено на 11.06.2020г. съдът служебно е
установил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, попадащи в
обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Според съда обвинителния акт не
отговаря на изискванията на закона, като в него липсва яснота и конкретика, а
отделно от това са налични и противоречия в излагане на правнорелевантните
факти от прокурора. Съдът е установил и непълнота относно мястото на намиране
на укрития наркотик.
Изводите на съда са правилни и намират опора в делото.
Ноторно в правната доктрина и съдебната практика е, че в обстоятелствената
част на обвинителния акт трябва да бъдат посочени ясно, точно и разбираемо
всички факти, определящи престъпния характер на деянието, в което е обвинен
дееца, както и правната му квалификация. Само така рамките на процеса на доказване
са очертани законосъобразно и правото на защита на подсъдимия е гарантирано в
пълен обем.
Непосочването на правнорелевантната фактология или неясното й стилистично и
граматическо структуриране във всички случаи води до нарушаване правото на
защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, защото същият е поставен в невъзможност
да разбере на базата на какви факти е обвинен, срещу какви факти да се брани и
как да организира защитата си.
В тази връзка следва да се отбележи, че законодателят е извел точното
посочване на значимите за решаване на отговорността обстоятелства в
описателната част на обвинителния акт като абсолютно изискване за процесуалната
му издържаност. Липсата на факти, които сочат на претендираната от прокурора
престъпна деятелност не позволява на съда
да провери каква точно е била волята му, а от друга страна нарушава
процесуалните права на обвиняемия, респ. подсъдимия.
Със завиден юридически усет съдът е установил пороците в обвинителния акт и
е изложил солидни съображения защо ги приема за съществени.
Въззивната инстанция споделя изцяло констатациите на съда по делото и
намира правните му изводи за точни, обосновани и законосъобразни. Основно
задължение на съда в хода на разпоредителното заседание е при констатиране на
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, да прекрати съдебното
производство и да върне делото на прокурора за отстраняването на тези пороци.
Така е и сторил първоинстанционния съд по делото. Описаните в обстоятелствената
част на протестираното определение нарушения са налични. Правилно са
констатирани и обосновано съдебното
производство е прекратено и делото върнато на прокурора.
Възраженията на прокурора, намерили израз в протеста му не могат да бъдат
споделени.
Неоснователен е упрекът към съда, че необичайно е проявил изключителен
формалистичен подход, неприсъщ на съдии с богат опит в разглеждане на дела с
такъв предмет. Прокурорът не е съобразил, че наказателния процес е формален и
това е една от основните гаранции за законосъобразност и спазване на правата на
страните в правораздавателната дейност. Излизането извън рамките на процеса и
несъобразяване с наложените процедурни изисквания във всички случай е съществено
процесуално нарушение.
Виждането на прокурора, че съдът е проявил нежелание да вникне в духа и
смисъла на изнесената в обвинителния акт фактическа обстановка, вместо да оцени
снизходително желанието му за прецизност е най – малкото юридически
неиздържано. Съдът в никакъв случай не може да проявява каквато и да било
снизходителност в процесуалната си дейност. Основно негово задължение е да
следи за такива нарушения, допуснати в хода на досъдебното производство, защото
отпочване на съдебно производство при наличие на такива съществени процедурни
пороци не би позволило същото да завърши със законосъобразен и обоснован
съдебен акт, който да породи желаните от закона правни последици.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че протестираното определение е
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а подаденият срещу
него протест оставен без уважение.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 145/11.06.2020г. по нохд № 108/20г. на Окръжен съд *.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.