О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 124                                    30.01.2019г.                          гр.Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                      ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

на тридесети януари                                                           две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Валентина Кърпичева-Цинцарска

 

като разгледа докладваното от съдия Кърпичева-Цинцарска

търговско дело № 670 по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по исковата молба на „САНЕКС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Дондуков 66 срещу ответника „САНИТА ИДЕАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр. Бургас, ул. Янко Комитов 12.

От изложената в исковата молба фактическа обстановка, от ч. гр. дело №  6295 по описа на БРС за 2016г., както и от приложеното търговско дело номер 71 по описа на БОС за 2017г. става ясно, че ищецът и ответникът се намират в търговски отношения, като „САНЕКС“ ООД е продавал и доставял на „САНИТА ИДЕАЛ“ ООД по множество договори стоки, за което са представени данъчни фактури и приемо-предавателни протоколи. Твърди се, че към 01.09.2016г., в споразумение, страните са констатирали, че за така доставените стоки, ответникът „САНИТА ИДЕАЛ“ ООД има задължение към ищеца „САНЕКС“ ООД в размер на 460 129,11 лева. За да обезпечи дължимата сума, ответникът е издал в полза на ищеца два записа на заповед. Единият за сумата от 220 000 лева, с дата на издаване 01.09.2016г., падеж-02.09.2019г. и другият за сумата от 80 000 лева, с дата на издаване 01.09.2016г., падеж-02.09.2019г. На основание чл. 417, т. 9 от ГПК, „САНЕКС“ ООД е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение, като е представил записа на заповед за сумата от 220 000 лева, с дата на издаване 01.09.2016г., падеж-02.09.2019г., по което заявление е образувано ч. гр. дело №  6295 по описа на БРС за 2016г. По цитираното дело е издадена заповед за незабавно изпълнение номер 3427/24.10.2016г. На 30.11.2016г. срещу така издадената заповед постъпва възражение от Чавдар Янков Христозов съдружник в „САНИТА ИДЕАЛ“ ООД, който е назначен от съда по ч. гр. дело №  6295 по описа на БРС за 2016г.  за особен представител на „САНИТА ИДЕАЛ“ ООД. След така постъпилото възражение, съдът е дал указания на кредитора „САНЕКС“ ООД да заведе иск срещу длъжника за да установи своето вземане. Това е сторено, като е образувано търговско дело номер 71 по описа на БОС за 2017г. Цитираното търговско дело е прекратено с влязло в сила определение, като исковият съд е приел, че липсва годно направено възражение по заповедното дело, тъй като не са били налице предпоставки за назначаване на особения представител, който е подал възражението. След прекратяване на търговско дело номер 71 по описа на БОС за 2017г., заповедният съд по ч. гр. дело №  6295 по описа на БРС за 2016г. е констатирал, че по делото е постъпило още едно възражение по издадената заповед. Възражението е постъпило на 01.12.2016г. и изхожда от „ИСТЕЙТ ИНВЕСТ“ ООД- кредитор на „САНИТА ИДЕАЛ“ ООД, който в производството по ч. гр. дело номер 7542 по описа на БРС за 2016г. е поискал на основание чл. 134, ал. 3 от ЗЗД да бъде овластен да подаде това възражение вместо бездействащия му длъжник. По разпореждане на съда е поискано от „ИСТЕЙТ ИНВЕСТ“ ООД да заяви, дали поддържа подаденото възражение, като в указания от съда срок, не е постъпило никакво становище. С определение номер 8291 от 09.11.2018г. заповедният съд е приел, че има възражение по делото, констатирал е спирането на незабавното изпълнение на заповедта и е указал на „САНЕКС“ ООД да заведе исково производство. В резултат на така дадените указания и в едномесечния срок е образувано настоящото съдебно производство по търговско дело № 670 по описа на БОС за 2018 година.

По делото са предявени следните претенции:

-иск  с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК-установяване на дължимостта на сумата от 220 000 лева, присъдена със заповедта по ч. гр. дело №  6295 по описа на БРС за 2016г.

-иск с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, а именно за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 400 лева-обезщетение за претърпени вреди от ищеца, изразяваща се в заплатена държавна такса от ищеца в заповедното производство по гр. дело №  6295 по описа на БРС за 2016г.

Производството по делото е без движение, като съдът е счел, че с оглед преценка допустимостта на предявените искове, следва да се установи, дали е налице законосъобразно подадено възражение по заповедното производство, като с оглед на което изискал информация от ЧСИ Тотко Колев по изп. дело номер 00106/2014г., кога е връчена поканата за доброволно изпълнение на „САНИТА ИДЕАЛ“ ООД по издадената по ч. гр. дело №  6295 по описа на БРС за 2016г. заповед за незабавно изпълнение.

След постъпилата по делото информация от съдебния изпълнител, съдът констатира, че подаденото възражение от „ИСТЕЙТ ИНВЕСТ“ ООД- овластен по реда на чл. 134, ал. 3 от ЗЗД кредитор на „САНИТА ИДЕАЛ“ ООД за извършване на това действие, е подадено в законоустановения срок за упражняване на това право. Налице е валидно оправомощаване на лицето, подало възражението вместо длъжника, следователно настоящата съдебна инстанция намира, че заповедният съд правилно е приел, че е налице постъпило в срок възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК и е дал указания на „САНЕКС“ ООД да заведе исково производство, висящо пред настоящия съдебен състав.

Несъстоятелни са изложените от ищеца по делото доводи, че не следва да се води настоящото съдебно дело, тъй като по ч. гр. дело №  6295 по описа на БРС за 2016г. е постъпило оттегляне на възражението, направено от „САНИТА ИДЕАЛ“ ООД. Действително такова оттегляне е налице, но съдът счита, че такова оттегляне не може да бъде направено валидно от длъжника, след като възражението е подадено от „ИСТЕЙТ ИНВЕСТ“ ООД- овластен по реда на чл. 134, ал. 3 от ЗЗД кредитор на „САНИТА ИДЕАЛ“ ООД. Възможността да се оттегли възражение в такава хипотеза би обезмислила самото овластяване. Лишено е от всякаква правна логика да се даде възможност на бездействалия длъжник, неподал възражението срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, да може да оттегли направеното възражение от овластения му за това действие кредитор.

Неоснователно е и твърдението на ищеца, че по някакъв начин е налице преюдициалност за настоящото дело произнасянето по ч. гр. дело номер 12 по описа на БОС за 2019г. Цитираното като преюдициално производство касае подадена жалба по чл. 420, ал. 3 от ГПК-искане от окръжния съд да отмени определението на заповедния съд за констатираното спиране на образуваното принудително изпълнение. В това производство съдът се произнася само относно основателността на постановеното спиране и няма правомощия да преценя валидността на постъпилото по делото възражение и дадените в тази връзка указания за образуване на исково установително производство. Следователно липсва твърдяната преюдициалност.

С оглед изложеното до тук, съдът намира, че предявената установителна претенция  с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК-установяване на дължимостта на сумата от 220 000 лева, присъдена със заповедта по ч. гр. дело №  6295 по описа на БРС за 2016г. е допустима. Следва да бъде дадено указание на ищеца, че не внесъл дължимата държавна такса за делото, която е в размер на 4 400 лева.

По отношение на предявения по делото иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 400 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени вреди-неприсъдени разноски на страната в производството по ч. гр. дело №  6295 по описа на БРС за 2016г., производството по делото следва да бъде прекратено, поради недопустимост на предявения иск. От изложеното в исковата молба и от приложеното заповедно производство става ясно, че „САНЕКС“ ООД изобщо не е поискал присъждане на разноски в заповедното дело, поради което и направената от него такава за заплатена държавна такса в размер на 4 400 лева е останала за негова сметка. При това положение, същият не разполага със самостоятелен иск да претендира същите, в какъвто смисъл е и т. 10 в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Красимир Влахов и Тотка Калчева.

 

Мотивиран от горното и на основание чл. 130 и чл. 129, ал. 2 от ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ВРЪЩА исковата молба и ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело №  670 по описа на Бургаския окръжен съд за 2018г. в частта, в която е предявен иск от „САНЕКС“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Дондуков 66 срещу ответника „САНИТА ИДЕАЛ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление“ гр. Бургас, ул. Янко Комитов 12, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 4 400 лева, която сума представлява обезщетение за претърпени вреди-неприсъдени разноски на ищеца в производството по ч. гр. дело №  6295 по описа на БРС за 2016г.

Производството по търговско дело №  670 по описа на Бургаския окръжен съд за 2018г. е БЕЗ ДВИЖЕНИЕ.

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от съобщението следва да представи доказателства за заплатена държавна такса за производството по сметка на Бургаския окръжен съд в размер на 4 400 лева, като при неизпълнение следва връщане на исковата молба.

 

Определението, в частта, в която се прекратява частично делото, подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението му.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: