Решение по дело №7017/2020 на Софийски градски съд

                                                Р Е Ш Е Н И Е

 

                                         гр.София, 16.04.2021  г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение,  ІІ-В въззивен състав

в публичното заседание на седми април

през две хиляди двадесет и първа година

в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

                                                 Мл.с-я    МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

при секретаря    Ели Гигова

и прокурора                                                                       сложи за разглеждане    

докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 7017  по описа за 2020  г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

         Постъпила е въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, ищец в производството пред СРС.

С въззивната жалба се обжалва решение № 300539 от 13.12.2019 година по гр.дело № 32767/2016 година на СРС, Първо гражданско отделение, 46 състав. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на решението, с което решение изцяло са отхвърлени предявените от въззивникът-ищец пред СРС , искове по чл. 422 ГПК. Излагат се доводи за неправилно приложение на  материалния закон,съдебната практика на ВКС и Общите условия на дружеството.

          Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови друго с което да уважи претенциите му. Претендират се разноски.

          По въззвивната жалба не е постъпил отговор от ответниците пред СРС- К.И.А. и Д.Д.А..

          Третото лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба. Не претендира разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен на 16.12.2019 г. Въззивната жалба е подадена на 20.12.2019 г.; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

С решението, което се обжалва, предявените от ищеца /пред СРС/, въззивник пред настоящата инстанция, искове по чл.422 ГПК,  са отхвърлени като неоснователни, следователно въззивната жалба е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка досежно това дали обжалваното решение е постановено в допустим процес, въззивната инстанция констатира следното:

Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 53106 по описа за 2015 г. на СРС, 46 състав е била връчена надлежно на длъжника Д.Д.А. на 16.10.2015 г. На същата дата е връчена и на длъжника К.И.А..

Възражение по чл.414 ГПК е подадено от всеки един от длъжниците на 19.10.2015 г./по пощата/, т.е. в срок.

Указанията по чл.415 ГПК са достигнали до знанието на заявителя на 20. 05.2016 г. Исковата молба е предявена на 17.06.2016 г.

Видно от т.12 от заявлението като основание от което произтича вземането, за което се иска издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, е посочено, че длъжниците са се обогатили без основание за сметка на дружеството-заявител и следва да върнат това с което са се обогатили до размера на обедняването, т.е. твърди се наличие на хипотезата на чл.59 ЗЗД.

С исковата молба по чл.422 ГПК ищеца основава вземанията си, предявени за установяване, на твърдението, че ответниците са потребители на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ, т.е. твърди се наличие на договорна връзка възникнала на основание ОУ на дружеството- хипотеза на чл.79, ал.1 ЗЗД.

Видно от отговора по исковата молба, ответниците изрично са навели възражение за недопустимост на иска.

С доклада по делото, обективиран в определението от 04.07.2019 г./л.44 по исковото производство пред СРС/ съдът е дал правна квалификация на исковете по чл.422, вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. По този начин е разпределена и доказателствената тежест между страните по спора.

По тези искове СРС се е произнесъл с обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение.

Съгласно приетото в т. 11.б на ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС по въпросите на заповедното производство, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.

В конкретния случай „Т.С.“ ЕАД е предявила установителен иск по чл.422 ГПК на основание, различно от това, посочено в т.12 от заявлението по реда на чл.410 ГПК.

Налага се извод, че СРС се е произнесъл по един недопустим за разглеждане иск поради което обжалваното решение  е недопустимо и като такова ще следва да бъде обезсилено.

Производството по делото ще бъде прекратено.

Издадената заповед за изпълнение ще следва да бъде обезсилена:

Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 18.06.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 4/2013 Г., ОСГТК НА ВКС, т. 13 при прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване.

Компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл. 410, съответно по чл. 417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл. 418 ГПК при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска.

По разноските:

Пред първата съдебна инстанция:

С оглед изхода на спора на ищеца разноски не се следват.

На ответниците разноски се следват, но такива нито са направени, нито са претендирани и затова не се присъждат.

Пред въззивната инстанция: 

При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.

Въззиваемите не претендира разноски, а липсват и данни такива да са сторени .

 

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

 

Р Е Ш И :

        

         ОБЕЗСИЛВА решение № 300539 от 13.12.2019 година по гр.дело № 32767/2016 година на СРС, Първо гражданско отделение, 46 състав.

 

         ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

 

         ОБЕЗСИЛВА Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 53106 по описа за 2015 г. на СРС, 46 състав.

 

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

 

                                                                                     2.