Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. С., 09.11.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №2457/2021
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.В.К.,
с която е предявен срещу Г. фонд искове с правно основание чл.557, ал.1, т.1 КЗ, за сумата от 30000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от произшествие, осъществено на 19.10.2018 г. и причинено от водач на неидентифицирано
моторно превозно средство. Претендира законната лихва от 13.03.2019 г. и
направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че като пътник в автобус на обществения
транспорт е пострадала при произшествие, осъществило се на 19.10.2018 г., причинено
от водач на неустановен автомобил. Претендира обезщетение за претърпените
неимуществени вреди.
Ответникът оспорва иска, оспорва заявения в исковата
молба механизъм, твърди, че вина за произшествието носи водачът на автобуса.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа и правна
страна:
По иска по
чл.557, ал.1, т.2, б.А КЗ:
Установява
се от представените писмени доказателства, авто-техническата експертиза и
показанията на свидетелите Б.К. и Н.В., че на 19.10.2018 г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие в гр. С.,***, на прав пътен участък, в светлата
част от денонощието с добра метеорологична видимост. Автобус „Мерцедес Конекто”
с рег. № *******, който се движи по редовна линия №111 на Столичния градски транспорт,
е пътувал по ул. „Околовръстен път” в посока от „Цар Борис III” към кв. Овча
Купел. В района на кръстовището с ул. .„Любляна“ от съседната лента за движение
(дясна) неизвестен лек автомобил навлиза внезапно в лентата на движение на
автобуса, като застава пред него. За да предотврати удар, водачът на автобуса
задейства спирачната уредба на превозното средство и успява да спре. Вследствие
на рязкото спиране пострадалата губи равновесие и пада в салона на автобуса,
като се реализира контакт на тялото й с различни части от вътрешния интериор. Двамата
свидетели сочат, че Два автомобила са се движили попътно на автобуса в съседна
лента и непосредтсвени преди кръстовището с ул. „Любляна“ и при настъпване на
червен сигнал на светофара, за да не се блъснат в друг, движещ се пред тях
автомобил, без подаване на мигач, рязко са навлезли в лентата на автобуса,
което наложило водачът му рязко да задейства спирачната система, за да може да
спре аварийно и да предотврати удар. Пострадалата е била правостояща, в
предната част на автобуса, държала се е за дръжка, но след рязкото задействане
на спирачките, е паднала напред към шофьора. Според заключението на
авто-техническата експертиза произшествието може да се предотврати ако пътникът
е осигурил своята устойчивост по време на пътуване, чрез сигурно и добро
захващане към неподвижно закрепен в салона на автобуса обект (седалка и/или
тръбен държач). По този начин би могло да се предотврати произшествието и да не
се допусне падането на пострадалата в салона на автобуса.
Съдът
приема, че причина за произшествието е както поведението на водачите на
автомобилите (неустановени по делото), които в нарушение на чл.24, ал.1 и 2 и
чл.25, ал.2 ЗДвП са предприели рязко намаляване на скоростта, без да се убедят,
че няма да създадат опасност за останалите участници в движението, а при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента, не са изпълнили задължението си да пропуснат пътните
превозни средства, които се движат по нея. В същото време причина за настъпване
на уврежданията на ищцата е и в следствие на нейното поведение - на неположена грижа от нейна страна да осигури стабилно
положение на тялото си по време на движение на превозното средство чрез
използване на седалка (ако има свободна) или чрез достатъчно здрав захват
посредством някоя от релсите или дръжките, предназначение на опора на
пътниците. Обстоятелството, че други пътници в превозното средство не са
паднали, сочи, че при стабилен захват ситуацията е позволявала предпазване от
падане. От изложеното съдът приема, че причина за настъпване на произшествието
в условия на съизвършителство са действията на водачите на неустановени моторни
превозни средства и действията на ищцата.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че от
произшествието ищцата е получила следните травматични увреждания: Мозъчно
сътресение с временна загуба на съзнание. Контузия на лявата част на гърдите и
корема. Хематом на външната част на лявата мишница. Разтягане на шийните връзки.
Описаните травматични увреждания често се срещат при пътуващи в автобус и
пострадали при ПТП след падане или удари вътре в купето при аварийно спиране на
МПС. Уврежданията се дължат на удар в твърди, тъпи и ръбести предмети от които
е изграден автобусния салон.
Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалата е получила във Военномедицинска академия–С..
По спешност са били извършени клинични хематологични, рентгенови, ехографски и КТ
изследвания и консултации с лекари от различни специалности. При прегледите са били
установени и придружаващи заболявания. По спешност лявата мишница е била временно
обездвижена с гипсова лонгета. Пострадалата е била приета за наблюдение и лечение
в болницата. Поставена на леглови режим с включена инфузионна, седативна и обезболяваща
терапия. След проведената комплексна медикаментозна терапия, общото на пострадалата
се е стабилизирало и на 22.10.2018 г. е била изписана от болницата, като лечението
е продължило амбулаторно с назначени контролни прегледи, режим и лекарства.
Претърпяното мозъчно сътресение при ищцата е била от лека степен. При
приемането й във ВМА, тя е била контактна, адекватна. Всички останали
множествени мекотъканни увреждания: контузии и кръвонасядания в различните
области на тялото са причинили на ищцата- „временно разстройство на здравето
–неопасно за живота“. Общо лечебният и възстановителен период при пострадалата М.К.
е приключил за срок до 30 дни. Получените увреждания са довели на пострадалата–болки
и страдания за срок около 30 дни, като най-интензивни те са били през първите 2
седмици, след което болките са станали периодично явяващи се, но бързо са
отзвучавали след употреба от аналгетици. Наред с претърпените болки, в
продължение на първите 2 седмици ищцата е търпяла главоболие и е имала
световъртеж, но тя е лекувала и придружаващо заболяване –„Мениеров синдром“.
През този период е имала и затруднения при движение на левия горен крайник,
поради контузията и обширното кръвонасядане. Към момента общото здравословно
състояние при ищцата е стабилизирано. Липсват каквито и да са клинични и документални
данни ищцата да е претърпяла някакви негативни последици и усложнения от процесните
увреждания. И към настоящият момент липсват обективни данни за някакви негативни
последици и не би трябвало такива да се очакват и за бъдеще. Вещото лице приема,
че към момента ищцата е напълно възстановена от получените увреждания.
От
показанията на свидетеля Д.К.– дъщеря на ищцата, се установява, че в
продължителен период ищцата е имала нужда от помощ в ежедневието си, имала е
болки във всички кости и стави, засилили са се световъртежите й.
По изложените
съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, извършен от
лице, при управление на неустановено моторно превозно средство, от което за ищцата
са настъпили травматичните увреждания, причинили й болки и страдания.
При така
установените факти съдът намира, че са налице предпоставките на чл.557, ал.1,
т.1 КЗ. В полза на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, представляващи физически болки и
страдания и негативни изживявания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида и броя на уврежданията – лекостепенно
мозъчно сътресение и мекотъканни наранявания (натъртвания и навяхвания, без
счупване на кости), естество на лечението – тридневно болнично и едномесечно на
домашен режим, без хирургични интервенции, интензитет и продължителност на болката
и период на възстановяване (30 дни), както и че липсват медицински данни за
настъпили усложнения. Лечението на ищцата е завършило. При така установените
факти и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и неминуемо понесените
шок и негативни емоционални преживявания, съдът намира, че справедливото
обезщетение е в размер на 15000 лв.
Основателно
е възражението за съпричиняване. Както бе посочено по-горе, причина за настъпване на увредата за ишцата са действията на
водачите на неустановени моторни превозни средства и действията на ищцата,
която на не е положила дължима грижа да осигури стабилно положение на тялото си
по време на движение на превозното средство чрез използване на седалка (ако има
свободна) или чрез достатъчно здрав захват посредством някоя от релсите или
дръжките, предназначение на опора на пътниците. Ето защо е налице съпричиняване
и определено застрахователно обезщетение следва да се намали с 1/2 до 7500 лв.
По
изложените съображения съдът приема, че искът е основателен за сумата от 7500
лв. и следва да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
Съгласно чл.558,
ал.1 КЗ Гаранционният фонд дължи лихва за забава от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице, който не може
да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията. Видно от
Претенция вх. №24-01-556/23.10.2020 г., пред ответника е заявена претенция от
ищеца на 23.10.2020 г. Срокът за произнасяне изтича на 23.12.2020 г., поради
което дължи лихва за забава от тази дата.
По
разноските:
На процесуалния
представител на ищеца да се присъди възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно
с уважената част от исковете – за сумата от 357,50 лв.
На ответника
следва да се присъдят разноски за експертизи и юрисконсулт, съразмерно с
отхвърлената част от иска – за сумата от 386,25 лв. разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
следва да бъде осъден да плати по сметка на съда дължимата държавна такса за
уважената част от иска – в размер на 300 лв. и разноски в размер на 500 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на М.В.К., ЕГН:**********, на основание чл.557,
ал.1, т.1 КЗ сумата от
7500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 19.10.2018 г., причинено от водач на моторно
превозно средство без сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, заедно със
законна лихва от 23.12.2020 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 30000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на адв. С.К.Н.-К.,
на основание чл.38 ЗА, сумата от 357,50
лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА М.В.К., ЕГН:**********, да заплати на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.3,
вр. ал.8 ГПК, сумата от 386,25 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: