АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 765
Гр. Пловдив,24.04.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XXXI касационен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и седми март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР КАСАБОВ
СВЕТОМИР БАБАКОВ
при секретаря Р. П. и участието на прокурора МАРИЯ
ТОДОРОВА, като разгледа
докладваното от председателя касационно
АНД № 354 по описа за 2023 год., за
да се произнесе взе предвид следното :
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е
по касационна жалба предявена от ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител Я.А., против Решение № 2327 от 14.12.2022 г. на Районен съд
Пловдив, постановеното по а.н.д. № 5508 по описа на същия съд за 2022 г., с
което се отменя наказателно постановление /НП/ № 639014 – F645799/02.06.2022 г.
на Директор Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП гр. Пловдив, с което на
„ТЕХНОСЕКЮРИТИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул „Брезовска“ №29А, ет. 2, ап. 2, представлявано от И.Й.С. на
основание чл. 179, ал. 1, предл. 4 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер от 500 лева, за извършено нарушение по
чл. 125, ал. 5, вр. с ал. 3 от ЗДДС.
Поддържаните
касационни основания се субсумират в твърдението, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон. В тази връзка се посочва, че РС
неправилно е приел че неподаването на справка-декларация и отчетни регистри по
ЗДДС за един данъчен период осъществява състав на едно единно нарушение, в
която връзка са изложени конкретни съображения. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява.
3. Ответникът по касационната жалба – „ТЕХНОСЕКЮРИТИ
ГРУП“ ЕООД, редовно призован, не изразява становище.
4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че решението на Районен съд - Пловдив
следва да се потвърди като правилно и законосъобразно
ІІ. За допустимостта:
5. Настоящият състав на Административен съд – Пловдив,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на основание чл.218 ал.2 АПК за
валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз
основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е
процесуално ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба
предявена от „ТЕХНОСЕКЮРИТИ ГРУП“ ЕООД, ЕИК *********, против НП № № 639014 –
F645799/02.06.2022 г. на Директора на Дирекция "Обслужване" при ТД на
НАП гр. Пловдив.
Обжалваното
НП е издадено въз основа на АУАН № F645799 от 15.03.2022 г. съставен от Н.И.Г.–
инспектор по приходите в НАП при ТД на НАП гр. Пловдив. Обективираните в акта
констатации се свеждат до следното:
При
извършена проверка е установено, че „ТЕХНОСЕКЮРИТИ ГРУП“ ЕООД, в качеството си
на данъчно задължено лице по ЗДДС, не е спазило законоустановения срок за
подаване на отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС в ТД на НАП – Пловдив, за
данъчен период от 01.11.2021 г. – 30.11.2021 г. – до 14.12.2021 г.,
включително. Отчетните регистри са подадени на 11.02.2022 г., по електронен път
с вх. № 16004952730/11.02.2022 г.
Процесното
административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка,
която е възприета и възпроизведена в спорното НП.
7. В хода на първоинстанционното производство е разпитан
съставителя на АУАН – Н.Г.. В дадените показания свидетелят поддържа
констатациите изложени в акта.
8. За да отмени
НП, районният съд е приел,че от събраните доказателства не се установява по
несъмнен начин, че дружеството е осъществило административно нарушение по
смисъла на чл. 125, ал. 5 ЗДДС, защото законодателят е посочил, че справка –
декларация се подава заедно с отчетни регистри, поради което не може при
условията на чл. 18 ЗАНН да се приеме, че неподаването на отчетни регистри е
самостоятелно административно нарушение. Допълнително се е обосновал, че
санкционирането поотделно на две самостоятелни административни нарушения - неподаване
на справка – декларация и отделно на отчетни регистри води до
непропорционалност на наложената санкция и тя се явява като такава в двоен
размер, което неоснователно влошава материалното състояние на нарушителя.
Изхождайки от анализа на посочената правна норма и отнасяйки я към разпоредбата
на чл. 125, ал. 3 ЗДДС, районният съд е формирал извод за липса на основания за
прилагане на чл. 18 ЗАНН и за наличие на основание да отпадне административно –
наказателната отговорност поради това, че за едно и също административно
нарушение са определени и наложени две самостоятелни административни наказания.
Затова съдът е направил извод, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
9. Така постановеното решение е
правилно.
При
постановяване на решението си въззивния съд подробно е изследвал спорните
въпроси. По отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната
жалба възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви.
Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са
в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства
по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е
направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на
процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят
напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ
от АПК ги възприема като свои.
10. Задълженията
за подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно и
едновременно, по един и същи начин - по електронен път при условията и реда на
ДОПК - чл. 125, ал. 7 от ЗДДС.
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, за
всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация, съставена
въз основа на отчетните регистри по чл. 124, с изключение на случаите по чл.
159б.
Или иначе казано, правилата на чл.
125 от ЗДДС регламентират задължение за деклариране на данъка до 14-то число на
месеца, следващ календарното тримесечие, за което се отнася. Това задължение се
изпълнява чрез подаване на справка – декларация по ал. 1, към която
задължително се прилагат отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС, въз основа на
които е съставена, а в приложимите случай, заедно и с VIES-декларация по чл.
125, ал. 2 от ЗДДС. Законодателят е поставил задължение за своевременно
деклариране на релевантни за данъчното облагане данни от дейността на лицето,
като е установил формата на деклариране и способът за изпълнение – подаване
заедно по електронен път (чл. 125, ал. 7 от ЗДДС). Така поставеното задължение
не търпи частично изпълнение. Т. е., подаването на регистри без
справка-декларация или справка-декларация без регистри и/или VIES-декларация,
когато се изисква, води до едно и също административно нарушение по чл. 125,
ал. 5 от ЗДДС – недеклариране на данък, по реда и в срока установен от закона.
Доколкото се установява да е
издадено и друго НП на същото ЮЛ, за същия данъчен период, но за различна форма
на изпълнително деяние, то действително следва да се приеме, че е нарушен
принципът не два пъти за едно и също нещо и е наложена втора санкция за едно и
също нарушение.
В случая се касае за нарушение на
материалния закон и по-конкретно на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според
която за едно нарушение се налага едно наказание. Гореизложеното влече извод за
незаконосъобразност и на двете наказателни постановления, доколкото е налице
нарушение при описанието на деянието, независимо от поредността на издаването и
евентуално на съдебните произнасяния по тях. Изрично следва да се отбележи, че
в случая порока в дейността на наказващия орган не касае нарушаване на принципа
non bis in idem, а касае грешното и непълно описание на изпълнителното деяние и
в този смисъл е изцяло ирелевантно кое НП е издадено първо и дали някое от тях
е влязло в сила.
Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XХХI състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2327 от 14.12.2022 г., постановено по а. н. д № 5508 по описа за 2022 г., на Районен съд – Пловдив, XXIII н. с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.