Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260028 Година
2022, 18.02 Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд…………….…………… граждански състав …………………………
На трети ноември …...................................... Година две хиляди
и двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ………………………….………
Съдебни
заседатели: ..…………………...……………
Секретар …………..………….. Жана Кметска .........................……………..………………
Прокурор ………………………………………..…..………..………..…………………………...
като разгледа докладваното от ………...….…………. Р. Калиманова………………….…
гражданско дело номер….… 2338…… по описа за …… 2020 …… година.
Производството по настоящото дело е с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ във връзка с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Образувано е по повод исковите претенции на И. Ю. А., с
постоянен адрес *** и „Хенди апартменс“
ЕООД /бивше „Лайтхаус 1“ ЕООД/, ЕИК *********, със
седалище град Поморие, област Бургас и адрес на управление ул. „Солна“ № 106,
ет. 2, представлявано от И. Ю.А., чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен
адрес град Бургас, ул. „Княз Борис I-ви” № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 против
„Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Д.К. заедно за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищците обезщетение за претърпени в резултат на настъпилото на
01.07.2018 година пътнотранспортно произшествие вреди, а именно: сумата от
65000 лева за претърпените от И. Ю.А. неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху претендирания размер главница, считано от момента на извършване на
съобщаването на ответника - 02.08.2018 година до окончателното и плащане и
сумата от 19471.35 лева за претърпените от И. Ю.А. имуществени вреди за
медицинско лечение, ведно със законната лихва, считано от момента на извършване
на съобщаването на ответника - 02.08.2018 година до окончателното плащане на
задължението, както и сумата от 120000 лева на „Хенди
апартменс“ ЕООД /бивше „Лайтхаус
1“ ЕООД/, ЕИК *********, представляваща имуществени вреди по лек автомобил
марка „Волво ХЦ 90”, с peг. № А 3090 МС, ведно със законната
лихва върху същата, считано от момента на извършване на съобщаването на
ответника - 09.07.2018 година до окончателното и плащане. Претендират се и
направените по делото разноски. В подкрепа на отправените искания представят и
ангажират доказателства.
Твърди се в исковата молба, по повод на която е
образувано настоящото производство, че на 01.07.2018 година, на главен път 1-9,
км. 221, в отсечката между бензиностанция „Ланд ойл” и отбивката за Винпром „Бояр”,
при управление на лек автомобил „Киа Соренто” с peг. № А 3110 МТ, водачът Ц.А.Н.нарушил
правилата за движение по пътищата и допуснал пътнотранспортно произшествие с
движещия се в насрещната пътна лента лек автомобил „Волво ХЦ 90”, с peг. № А 3090 МС, като по непредпазливост
причинил на ищеца телесни увреждания.
За произшествието бил съставен констативен протокол с
пострадали лица, с рег. № 320р-5502/01.07.2018 година по описа на ОД на МВР -
Бургас. Било образувано и досъдебно производство № 330/2018 година по описа на РУ
на МВР - Поморие, което приключило с влязло в сила решение № 82/01.11.2019
година, постановено по нахд № 298/2019 година по
описа на Районен съд - Поморие. С посоченото решение водачът Ц.А.Н.бил признат
за виновен в това, че на 01.07.2018 година, на територията на община Поморие,
по главен път 1-9, км. 221, в отсечката между бензиностанция „Ланд ойл” и отбивката за Винпром
„Бояр”, при управление на лек автомобил „Киа Соренто” с peг.№ А 3110 МТ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗДП и като навлязъл в пътната лента за насрещно движение,
предизвикал пътнотранспортно произшествие с движения се в насрещната пътна
лента лек автомобил „Волво ХЦ 90”, с peг.
№ А 3090 МС, с което по непредпазливост причинил на
водача на този автомобил И. Ю.А. средна телесна повреда, изразяваща се във
фрактура на лява лакътна кост, довела до трайно затрудняване движението на
крайника за срок от около четири-пет месеца, както и средна телесна повреда,
изразяваща се във фрактура на дясна петна кост, довела до трайно затрудняване
движението на десен крайник за срок от около четири месеца - престъпление по
чл. 343, ал. 1, б. “б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК във връзка с чл. 16, ал.
1, т. 1 от ЗДП, за което на основание чл. 78а от НК бил освободен от
наказателна отговорност и му било наложено административно наказание „Глоба”.
Сочи се в исковата молба, че съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд била задължителна за гражданския,
който разглеждал гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В рамките
на наказателното производство по категоричен начин била доказана
причинно-следствената връзка между деянието и причинените вреди, като бил
установен и механизма на произшествието, а именно: на 01.07.2018 година, в
светлата част на денонощието, около 10.00 часа при слънчево време и добра
видимост, Ц.А.Н.управлявал МПС - лек автомобил „Киа Соренто”
с peг. № A 3110 МТ, като се движел по главен път 1-9, в участък от
пътя между град Поморие и град Бургас, с посока на движение към град Бургас.
Твърди се от ищцовата страна, че управляваният от
обвиняемия автомобил се намирал в участък от главен път 1-9, км. 221, на
територията на община Поморие, между бензиностанция „Ланд
ойл” и отбивка за Винпром „Бояр”,
в който пътен участък платното за движение било сухо, с лек наклон на
изкачване, с асфалтово покритие без неравности, с широчина на платното 7.60 м.,
състоящо се от две пътни ленти за движение, съответно в посока град Поморие и
град Бургас, всяка една с широчина 3.85 м., разделени с надлъжна пътна
маркировка Ml „Единична
непрекъсната линия”. В посочения участък, при приближаване на района на
кръговото движение, управляваният от деликвента
автомобил навлязъл в дъга на лек десен завой със скорост на движение от 80 км.
в час, при което последвал челен-централен удар с движещият се в посока град
Поморие лек автомобил „Волво ХЦ 90”, с peг.
№ А 3090 МС, управляван от пострадалия ищец. Вследствие
на удара ищецът получил телесни увреждания, а на управлявания от него автомобил
били нанесени имуществени вреди.
Сочи се от ищеца, че процесното
произшествие нямало да настъпи, ако деликвентът не
бил навлязъл в лентата за насрещно движение, което обстоятелство се
установявало от протокола за оглед на местопроизшествие и назначената
експертиза. Прави се извод, че от момента, в който деликвентът
бил навлязъл в лентата за насрещно движение, била налице причинно-следствена
връзка между действията му и настъпването на процесното
пътнотранспортно произшествие /ПТП/. С поведението си водачът на л. а. „Киа Соренто” нарушил чл. 8, ал. 1 и чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДП.
Вследствие на претърпяното ПТП ищецът получил нараняване,
изразяващо се във фрактура на лява лакътна кост, фрактура на дясна петна кост,
контузия на главата, което било резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети, отговарящи да бъдат получени в указаните време и начин. Получените
травми на лявата лакътна кост и счупването на дясна пета кост се явявали средна
телесна повреда по смисъла на НК. Ищецът бил получил и контузия на главата,
която причинила леко мозъчно сътресение - лека телесна повреда по смисъла на
НК.
Излагат се съображения, че пострадалият бил хоспитализиран
многократно и му били извършени няколко оперативни интервенции, като следва:
хоспитализация в периода от 01.07.2018 година до 03.07.2018 година в „УМБАЛ
Бургас” АД; хоспитализация в периода 03.07.2018 година до 16.07.2018 година в
отделение по ортопедия и травматология към „УМБАЛ Бургас” АД, където след
въвеждане в обща анестезия била извършена кръвна репозиция
на фрактурата на петна кост под рьо контрол и му била
поставена метална остеосинтеза; хоспитализация в
периода от 16.08.2018 година до 30.08.2018 година в отделение по ортопедия и
травматология към „УМБАЛ Бургас” АД, където била извършена екстракция на
метален имплант, дебриман, леваж
и частично затваряне на фрактурата на лявата ръка; хоспитализация в периода от
05.11.2018 година до 07.11.2018 година в Катедра ортопедия, травматология и
реконструктивна хирургия към ВМА-София, където била извършена оперативна интервенция в лявата
ръка на пострадалия, при което било открито несрастване на костта и след проведени
изследвания била извършена миотомия; хоспитализация в
периода от 11.12.2018 година до 13.12.2018 година в Катедра ортопедия,
травматология и реконструктивна хирургия към ВМА-София, където било извършено оперативно лечение в лявата ръка на
пострадалия, изразяващо се в ексцизиция на меките
тъкани в областта на несрастването, миотомия,
почистване и имплантиране на антибиотичен спейсър,
подсилен с 3 К-игли; хоспитализация в периода
от 24.03.2019 година до 29.03.2019 година в Катедра ортопедия,
травматология и реконструктивна хирургия към ВМА-София, където било извършено
оперативно лечение в лявата ръка на пострадалия и допълнителни манипулации.
Казаното сочело, че ищецът бил претърпял пет оперативни
интервенции. Поради провежданото лечение прекарал повече от месец в болнично
лечение, като му били поставяни чужди тела в десен долен и ляв горен крайник.
От датата на ПТП на 01.07.2018 година до април 2019 година бил в постоянно
болнично или домашно лечение. Възстановителният период възлизал на повече от
година, през което време пострадалият бил
изцяло ангажиран с лечението си и това възпрепятствало възможността му да
работи и да живее един пълноценен живот, споделен с близки и приятели.
Вследствие на получените увреждания той изпитвал болки и страдания както от
физически, така и от психологически характер.
Вследствие на получените от процесното
ПТП травми, през оздравителния период пострадалият, който към него момент бил
на 67 години, не можел да се грижи сам за себе си и се налагало да ползва чужда
помощ - не можел да се облича, да се
къпе сам и други, което причинявало съществени затруднения на него и на
близките му. Той чувствал, че бил в тяхна тежест и безполезен, защото освен, че
бил в напреднала възраст, бил и болен. Възприемал себе си като ангажимент на
близките си, което го потискало и формирало у него усещането за тъга, самота,
скука. Това състояние, както и физическите болки от травмите довело до проблеми
със съня.
Извършените на ищеца медицински манипулации, при които
бил въвеждан в анестезия и при които му била преливана кръв, поради
високорисковия си характер, също довели до чувство на страх за живота и
евентуалния изход от лечението. Те породили силен стрес и притеснение за него и
близките му, тъй като с оглед на възрастта бил високорисков и възстановяването на костната му структура
отнемало по-продължителен период от време. Осъзнаването от ищеца на възможните
евентуални последици от такава тежка катастрофа довело до безпокойство,
напрегнатост, необяснима агресия, провокирана от страх или стресова ситуация.
Сочи се, че на пострадалия били причинени болки и страдания, които той търпял и към настоящия момент и които щял да
търпи и за в бъдеще.
По отношение на търпените имуществени вреди се излагат
твърдения, че вследствие на проведеното болнично лечение и закупени
медикаменти, ищецът бил платил сума от общо 19471.35 лева.
Вследствие на ПТП, л. а. „Волво ХЦ90”, с peг. № А 3090 МС, собственост на „Лайтхаус 1“ ЕООД, преименувано на „Хенди
апартментс“ ЕООД бил тотално увреден и не подлежал на
възстановяване. Автомобилът бил закупен за сумата от 88122.95 евро на
20.10.2014 година. Към датата на настъпване на инцидента, автомобилът бил на
около 30000 километра, от три години в експлоатация и в перфектно техническо и
визуално състояние. Той бил обявен от ответника за „тотална щета”, но определената
от последния оценка на стойност 49327.74 лева не била средната пазарна цена на
автомобила към датата на увредата и била крайно занижена. Твърди се, че
претърпените имуществени вреди за собственика на автомобила „Хенди апартментс” ЕООД били в
размер на 120000 лева.
Към момента на настъпване на произшествието лекият
автомобил „Киа Соренто” с peг.
№ А 3110 МТ имал валидно сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” със ЗК „Бул Инс”
АД - застрахователна полица № BG/02/118001491833 със срок на действие на застрахователния договор от 19.05.2018
година до 18.05.2019 година, което обстоятелство обуславяло пасивната
материалноправна легитимация на ответника да отговаря по претенцията за
обезщетение.
Ищецът твърди, че с уведомление от 09.07.2018 година
ответното дружество - застраховател било уведомено за възникналото на
01.07.2018 година ПТП с негово участие и за настъпилите имуществени вреди от
него вследствие на увреждането на управлявания от него л. а. „Волво ХЦ 90”, с peг. № А 3090 МС. След разглеждане на
предявената претенция, ответникът предложил да изплати на ищеца обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в размер на 25000 лева, за което той
бил уведомен устно в телефонен разговор между представител на дружеството и
адвокат Димитров. Било получено и предложение за сключване на извънсъдебно
споразумение, като предложеното обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди било на стойност 7000 лева, за което било получено писмо изх.№ 1087 от
17.02.2020 година. Ищецът счита, че предложеното обезщетение било в занижен
размер и не можело да обезщети причинените му имуществени и неимуществени
вреди, поради което и предявявал настоящата претенция.
Ответникът по делото, на когото съдът е изпратил препис
от исковата молба и доказателствата към нея в срока по чл. 131 от ГПК е
депозирал писмен отговор, с който е изразил становище по така предявените
против него искови претенции, като ги е оспорил изцяло по основание и размер.
На първо място сочи, че исковата молба била нередовна поради
недопустимо съединяване на предявените искове от ищеца в качеството му на
физическо лице и в качеството му на едноличен собственик на капитала на
търговско дружество.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
процесния автомобил марка „Киа Соренто“, с рег. № А
3110 МТ. Не се оспорва и твърдението за настъпило на 01.07.2018 година ПТП с
участието на посочения автомобил, нито вината на водача и претърпените
неимуществени вреди от ищеца - физическо лице.
Изтъква се от него, че по образувани два броя щети
пълномощникът на ищеца бил уведомен за размера на обезщетението, определеното
от Експертния му съвет, но поради несъгласие от страна на пострадалия не било
постигнато споразумение за извънсъдебно
уреждане на отношенията.
Всички предявени искове са оспорени по размер. За
претендираните от ищеца - физическо лице неимуществени вреди се заявява, че не
отговаряли на критериите за справедливост, а претендираните имуществени такива
не се дължали от застрахователя по застраховката „Гражданска отговорност“. По
отношение на претендираните от юридическото лице имуществени вреди се заявява,
че не били такива, които водели до така наречената „тотална щета“, поради което
не се дължало заплащането на цялата стойност на автомобила. Излагат се подробни
съображения относно неоснователността на предявеният иск за неимуществени
вреди, като се сочат и критериите за определянето им.
Бургаският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ дава право на
увредените лица да насочат иск за обезщетяване на претърпените от тях вреди пряко
срещу застрахователя, при който деликвентът има
застраховка „Гражданска отговорност“. По този иск ищецът следва да установи, че
има вземане за непозволено увреждане срещу водача на моторното превозно
средство /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на
водача, причинна връзка и вреди или това са визираните в чл. 45 от ЗЗД условия/
и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ между водача и застраховател.
От доказателствата по делото се
установява, че на 01.07.2018 година е настъпило ПТП, с участието на лек автомобил „Киа Соренто” с peг. № А 3110 МТ, управляван от водача Ц.А.Н.и
лек автомобил „Волво ХЦ 90”, с peг. № А 3090 МС, управляван от ищеца И. Ю.А..
Произшествието е настъпило на на главен път 1-9, км. 221, в отсечката между
бензиностанция „Ланд ойл” и
отбивката за Винпром „Бояр“, като водачът на лек
автомобил „Киа Соренто” е нарушил правилата за
движение по пътищата и е допуснал челен сблъсък с движения се в насрещната
пътна лента лек автомобил „Волво ХЦ 90”, като по непредпазливост е причинил на
ищеца телесни увреждания. За автомобила водачът, на който допуснал
произшествието е бил сключен валиден застрахователен договор „Гражданска
отговорност” с ответника - застраховател ЗК „Бул Инс“
АД. За произшествието е бил
съставен констативен протокол с пострадали лица, с рег. № 320р-5502/01.07.2018
година по описа на ОД на МВР - Бургас. Образувано е било и досъдебно
производство № 330/2018 година по описа на РУ на МВР - Поморие, което е приключило
с влязло в сила решение решение № 82/01.11.2019 година, постановено по нахд № 298/2019 година по описа на Районен съд - Поморие, с
което водачът Цвятко Няголов е бил
признат за виновен в това, че на 01.07.2018 година, на територията на община
Поморие, по главен път 1-9, км. 221, в отсечката между бензиностанция „Ланд ойл” и отбивката за Винпром
„Бояр”, при управление на лек автомобил „Киа Соренто” с peг.№ А 3110 МТ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 16,
ал. 1, т. 1 от ЗДП и като навлязъл в
пътната лента за насрещно движение, предизвикал пътнотранспортно произшествие с
движения се в насрещната пътна лента лек автомобил „Волво ХЦ 90”, с peг. № А 3090 МС, с което по
непредпазливост причинил на водача на този автомобил И. Ю.А. средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на лява лакътна кост, довела до трайно
затрудняване движението на крайника за срок от около четири-пет месеца, както и
средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на дясна петна кост, довела
до трайно затрудняване движението на десен крайник за срок от около четири
месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 НК във
връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДП, за което на основание чл. 78а от НК е бил
освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно
наказание „Глоба”.
Въз основа на представеното по делото влязло в сила
решение № 82 от 01.11.2019 година по нахд № 298/2019 по описа на Поморийския районе съд и на
основание чл. 300 от ГПК, следва да се приеме за доказано, че
настъпилото на 01.07.2018 година ПТП, в резултат на което са причинени средни
телесни повреди на ищеца И.А., е по вина на водача на товарен лек автомобил „Киа Соренто” с peг. № А 3110 МТ - Цвятко Александров
Няголов. Отговорността на същия се покрива от задължителната застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика на МПС,
участник в ПТП, управлявано от причинилия вредите водач и
застрахователя-ответника.
Страните не спорят за механизма
на настъпилото ПТП, като от находящата се в кориците на делото карта за
регистрация на ПТП, издадена от органите на МВР, се установява, че на 01.07.2018 година е настъпило ПТП, с участието на лек
автомобил „Киа Соренто” с peг.
№ А 3110 МТ и лек автомобил „Волво ХЦ 90”, с peг. № А 3090 МС. В документа е описан механизма на
произшествието, което е настъпило на главен път 1-9, км. 221.
Лек автомобил „Киа Соренто” е навлязъл в насрещната лента за движение, при
което е блъснал челно идващия насреща лек автомобил „Волво ХЦ 90”, управляван от пострадалото лице И.А.. Няма спор между страните и относно причинно-следствената връзка
между процесното ПТП и настъпилите средни телесни
повреди на пострадалото лице И.А..
При съобразяване на обсъдените по-горе писмени
доказателства, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на водача на моторното превозно
средство-лек автомобил „Киа Соренто”
Цвятко Александров Няголов, чието поведение именно е довело до настъпване на произшествието.
Безспорно е, че същият е осъществил противоправно деяние. Той не е спазил
правилата за движение, като е навлязъл в пътната лента за насрещно
движение, като по този
начин се е стигнало до челен сблъсък с насрещно движещия се автомобил,
управляван от ищеца, вследствие на което последният е получил увреждания,
изразяващи се в травми на лявата лакътна кост и счупването на дясна пета
кост. Ищецът е получил и контузия на главата, която е причинила леко мозъчно
сътресение. Всичко това сочи
на установеност на елементите на приложимата правна норма, а именно
противоправно действие, вреда и причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди, както и вина. Последната се предполага
до доказване на противното, тази презумпция не е оборена в настоящия процес;
освен това е и безспорно установена от влязлото в сила решение, постановено по нахд № 298/2019 година по описа на Районен съд-Поморие.
При наличието на
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, увредените от деликта лица могат
да претендират обезщетение пряко от застрахователя при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. От представените по делото доказателства се установява, че ищецът е депозирал пред застрахователя претенция за
определяне и изплащане на обезщетение. По така подадените заявления е
образувана щета, като ответникът с писмо е уведомил ищеца за размера на
определените от него обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, който
ищецът е счел за прекомерно занижен.
По горните доводи и съображения съдът счита, че безспорно
са установени всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл. 45 от ЗЗД, които са и част от предпоставките за ангажиране на
отговорността по чл. 432, ал. 1 от КЗ на ответника „Бул Инс“
АД.
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост. При определяне размера на обезщетението, съдът взема
предвид характера и степента на уврежданията, прогнозата за тяхното
възстановяване, развитие на посттравматични заболявания, намаляването на
работоспособността, възрастта на пострадалия, икономическата конюнктура, както и
съпричиняването за настъпване на вредоносния
резултат. Понятието неимуществени вреди, включва всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, общоизвестно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време.
За установяване на твърденията за търпени от ищеца болки
и страдания по делото е допусната и извършена съдебно-медицинска експертиза,
вещото лице по която е посочило какви увреждания е получил пострадалият
вследствие на инцидента - леко мозъчно сътресение, счупване на лявата лакътна
кост и счупване на дясна пета кост, като в епикризата по ИЗ 16104 е отбелязано
и фрактура на VI и VII ребрена дъга вляво. Вещото лице подчертава, че не може да даде
обективен отговор на въпроса за търпените от ищеца болки и страдания, тъй като
не съществуват методи и унифицирани скали, определящи минали болки и
предвиждащи бъдещи такива. Сочи се, че от медицинската документация са видни
хоспитализации на лицето, започнали на 01.07.2018 година, последната от които е
приключила на 29.03.2019 година; установяват се и настъпили усложнения, изразяващи
се в инфектирано несрастване на лакътната кост и счупване на металния имплант, както
и намалена способност с около 50% на движението на дясната глезенна става. В
тази връзка вещото лице сочи, че е много вероятно поради намаляването на
движението на дясна глезенна става да има скованост и периодична болка, която
се увеличава при натоварване. На ищеца са били извършени няколко оперативни
интервенции.
По делото са ангажирани в тази насока и гласни
доказателства. Свидетелят Я.С.сочи, че посетил пострадалия в болницата след
инцидента. Лекар му казал, че ищецът бил
със супена лява ръка и дясна пета, а също и че имал две счупени ребра и мозъчно
сътресение. Били му направени две последователни операции, като свидетелят през
цялото време осигурявал необходимите допълнителни лекарства и храна. След изписването
му ищецът бил преведен за домашно лечение. Докато бил в болницата, а и след
превеждането му за домашно лечение той не можел да се обслужва сам и се нуждаел
от чужда помощ. Поради поставената му специална машина на ръката изпитвал
затруднение при ходенето в тоалетна, както и в обслужването си. Травмите и
настъпилите усложнения се отразили на качеството на живот на ищеца. В рамките
на месец не можел да се движи, изпитвал
болки в главата, в ребрата, бил и със затруднено дишане. Постоянно, по
време на цялото лечение, ищецът приемал антибиотици и обезболяващи. Описани са всички
осъществени от ищеца посещения в болнични заведения и извършените интервенции.
При тях било установено, че операцията на петата подлежи на корекция, но не било
целесъобразно извършването на такава, с оглед на възрастта и заболяванията на
пострадалия. Ищецът трудно проходил и сега се движил, но все още куцал и петата
му подпухвала. Изморявал се бързо и имал болки при по-продължително ходене. През
последните години ищецът на определен период от време правел кръвни
изследвания, тъй като се появявали необясними възпаления, които по мнение на
лекарите се дължали на получените травми. Поради това периодично му се
назначавало антибиотично лечение. Изпитвал дискомфорт при шофиране, затова предпочитал
друг да шофира. Не спортувал както преди.
Като се вземат
предвид събраните по делото и обсъдени по-горе доказателства, а именно
посоченото от вещото лице и свидетелските показания, които следва да бъдат
кредитирани изцяло, съдът намира за доказано, че вследствие на инцидента ищецът
е претърпял болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени по
справедливост. В тази връзка трябва да се вземат предвид характера на
получените травми, посочени по-горе; настъпилите усложнения, които с оглед на възрастта на пострадалия и съпътстващите го заболявания са
оказали неблагоприятно въздействие върху качеството му на живот; изпитаните
негативни преживявания и стрес; неудобствата и притеснението от необходимостта да
ползва чужда помощ за не малък период; времето, през което е продължило
лечението и многократните хоспитализации, включително множеството претърпени
през тях интервенции под анестезия;
сегашното състояние на дясната глезенна става. Следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че на тази възраст хората изпитват по-голям стрес при подобен
вид инциденти.
При съобразяване на
изложеното по-горе, като се вземат предвид всички посочени по-горе
обстоятелства от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52
от ЗЗД, който легален термин е изпълнен с морално съдържание и се вземе
предвид, че той не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни,
обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не следва да бъде източник
на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца-физическо лице неимуществени вреди е в размер на 45 000 лева.
Неимуществените вреди
нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване. Тяхната
същност са болките и страданията претърпени от ищеца вследствие на процесното произшествие. Визираният от законодателя
критерий „по справедливост“ не е абстрактен, до голяма степен е изпълнен с
морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални
вреди. Съобразно горното, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размера посочен по-горе, до който
предявения от него иск следва да бъде уважен, а в останалата част до заявения с
исковата молба такъв отхвърлен. Определеното от съда обезщетение е в резултат
на извършената от него преценка на конкретните приети за установени и описани
по-горе факти.
Претенцията за имуществени
вреди съдът намира за доказана по основание. Безспорно е, че ищецът е направил
разходи за лечение, за което са представени
от него надлежни писмени доказателства, кореспондиращи с представените
епикризи. От приложените като доказателства фактури се установява, че същият е закупил
медицински консумативи. Средства са били давани и за оперативни манипулации, което
сочи, че същият е разходил суми във връзка с получените от него вследствие на процесното произшествие увреждания. Съдът намира, че тази
претенция следва да бъде уважена за сумата от 19 351.35 лева, а в
останалата част за горницата до претендираните 19 471.35 лева отхвърлена.
Това е така, тъй като за сумата от 120 лева, претендирана
като заплатена за контролно образно изследване, направено на 21.09.2018 година липсват
ангажирани доказателства за реалната и направа.
По отношение на претенцията на
ищеца „Хенди апартменс“
ЕООД /бивше „Лайтхаус 1“ ЕООД/, ЕИК *********, със
седалище град Поморие, за претърпени имуществени вреди по лек автомобил марка
„Волво ХЦ 90”, с peг. № А 3090 МС, съдът намира следното:
Този ищец е предявил претенция за имуществени вреди на
процесния автомобил в размер на 120 000 лева, като е заявил, че превозното
средство е „тотална щета“ и самият ответник го е обявил за такава. Ответникът
оспорва наличието на „тотална щета“, съответно размера на заявената претенция.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесният автомобил е бил закупен от ищцовото дружество на
20.10.2014 година за сумата от 88 122.95 евро, което по курса на еврото
към посочената дата се равнява на 172 353.51 лева. Произшествието е
настъпило на 01.07.2018 година. С писмо от 02.03.2020 година ответното
дружество е уведомило ищцовото, че щетата на МПС „Волво ХЦ 90”, с peг. № А 3090 МС е тотална по смисъла на
чл. 390 от КЗ, но за изплащане на дължимото обезщетение е необходимо да се
представят документи, удостоверяващи прекратяването на регистрацията. С писмо
от същата дата ответникът е уведомил и ОД на МВР - Бургас, сектор „Пътна
полиция“, че на 10.12.2018 година в дружеството е била заведена щета №
********** за процесното МПС, като от негова страна е
била обявена тотална щета, но за изплащане на на обезщетението е необходимо
прекратяване на регистрацията на превозното средство. С последващо писмо от
22.06.2020 година, в отговор на ищеца, ответникът е посочил, че определеното от
него обезщетение за тази претенция е в размер на 49 327.74 лева. Представено
е по делото и заверено копие на свидетелството за регистрация на процесния
автомобил, върху което на 11.03.2020 година е отбелязано, че е с прекратена
регистрация - тотална щета. Представен и договор от 17.03.2020 година, от който
е видно, че ищцовото дружество е продало катастрофиралия автомобил на
дружеството „Джей Ви Ауто“ ЕООД за сумата от 1000
лева.
От разпита на свидетеля Я.С.се установява, че вследствие
на челния сблъсък процесният автомобил е бил със
смазана и изцяло увредена предница. При първоначалния оглед, извършен от „Мото-пфое“ са били отразени само видимите отвън щети.
Изразено е било мнение, че след като има проблем с активирането на двигателя,
то 100 % последният е увреден, но за да се види каква е фактическата щета, е необходимо
да се разглоби автомобила. Тъй като застрахователите са обявили „тотална щета“,
не се е стигнало до разглобяване на превозното средство. Автомобилът близо две
години е стоял в двора на РПУ - Поморие, преди да бъде разрешено рапатрирането му. По-късно от страна на свидетеля са били
предприети действия за бракуването му. Същият
го е продал за части за сумата от 1000 лева и го бракувал в КАТ. Свидетелят
Иван С. през 2020 година е закупил катастрофиралия автомобил предвид
упражняваната от него дейност - търговия на части, а заплатената за автомобила
цена е преценил като премерен риск. След извършен оглед на автомобила и
премахването на железа и пластмаси свидетелят е установил, че много части на
двигателя и агрегати около него са счупени - картер, скоростна кутия, планката
на едната предна полуоска. Състоянието, в което са
били двигателят и скоростната кутия не им е позволявало да функционират.
За установяване на релевантните обстоятелства относно
заявената претенция за репатриране на щетите по лек автомобил марка „Волво ХЦ
90”, с peг. № А 3090 МС по делото са назначени
единична, тройна и допълнителна съдебно-
автотехническа експертизи. Съгласно изготвената и приета единична
съдебно- автотехническа експертиза, стойността на процесния автомобил към
датата на ПТП е в размер на 58 184.54 лева, а необходимата сума за
неговото отремонтиране в размер на 47 444.30
лева, която е 70% от цената на автомобила. Според вещото лице, автомобилът е
икономически тотал и не е рентабилно неговото отремонтиране, като при отстраняване на щетите са възможни
остатъчни дефекти, които биха си проличали при последваща експлоатация. Съгласно
заключението на тройната съдебно-автотехническа експертиза, стойността на
процесния автомобил към датата на ПТП е в размер на 100 900 лева, а
необходимата сума за неговото отремонтиране в размер
на 48 133.30 лева, съобразно представената проформа - фактура от „Мото-пфое“ ЕООД, която именно сума е възприета от вещите
лица като необходима за отремонтирането. Съобразно
този вариант, вещите лица стигат до заключението, че не е налице тотална щета
по отношение на процесния автомобил, тъй като ремонта по възстановяване на
щетата, представлява 47.7047 % от стойността на автомобила към датата на ПТП. При
изготвянето на приетата допълнителна тройна съдебно-автотехническа експертиза,
вещите лица са взели предвид и стойността на ремонта на допълнителни агрегати,
като в този случай, необходимата сума за ремонта по възстановяване на щетата е
определен в размер на 92 718.80 лева, което представлява 91.89 % от
пазарната стойност на процесния автомобил към датата на ПТП, която е
100 900 лева.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че
пазарната стойност на процесния автомобил марка „Волво ХЦ 90”, с peг. № А 3090 МС е 100 900 лева,
като кредитира заключенията на единичната и допълнителната тройна съдебно-автотехническа
експертизи. При извършването на втората посочена са използвани от експертите два
метода за определяне на цената и са взети предвид нивото на оборудване и опции
за модификация на процесния автомобил, поради което стойността му е определена
по-точно. Съдът намира, че е налице „тотална щета“ по смисъла на закона предвид
това, че при изготвянето на втората посочена е взета предвид и стойността на ремонта
и на допълнителните агрегати, тъй като по делото са събрани доказателства, че
те също са били увредени, което обстоятелство не е отразено в проформа -
фактурата на „Мото-пфое“ ЕООД. За увредата им се съди
както от даденото мнение от специалистите на „Мото-пфое“
ЕООД, така и от свидетелските показания на свидетеля С.. Извод за наличието на
тотална щета, не на последно по важност място, се извежда и от съдържанието на изпратените
от ответното дружество писма до ищеца и ОД на МВР - Бургас, сектор „Пътна
полиция“, в които изрично е посочено, че е налице тотална щета.
По отношение на размера на
дължимото застрахователно обезщетение, съдът съобразява разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, която предвижда, че застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като целта е
да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Дължимото
обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ се
остойностява с размера на действителната стойност на вредата към деня на
настъпване на събитието, съгласно разпоредбата на чл. 499, ал. 2 от КЗ.
Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тотална щета на моторно превозно
средство е такова увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70% от действителната му стойност. В процесния случай
стойността на новите части, които са необходими за отремонтиране
на автомобила възлиза на 92 718.80 лева. Пазарната стойност на автомобила
към датата на настъпване на ПТП - 01.07.2018 година възлиза на 100 900 лева.
Следователно сумата, която е необходима за ремонт надвишава 70% от пазарната му
стойност. Безспорно е, поради това, наличието на тотална щета доколкото сумата
за ремонт надвишава 70% от пазарната стойност на автомобила. Предвид
гореизложеното, размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по
действителната стойност на застрахованото имущество, следователно възлиза на 100
900 лева, от която следва да бъде приспадната сумата от 1 000 лева, получена от
ищеца при продажбата на процесния автомобил. Следователно, дължимото от
ответника обезщетение е в размер на 99 900 лева, до който размер тази
претенция е основателна и като такава следва да бъде уважена, а в останалата
част до общо претендирания размер от 120 000 лева отхвърлена.
Според чл. 390, ал. 1 от КЗ, заплащането на застрахователно
обезщетение при наличие на „тотална щета” е обвързано от ангажирането
на доказателства за дерегистрация на процесния
автомобил. Представено е по делото заверено копие на свидетелството за
регистрация на процесния автомобил, върху което на 11.03.2020 година е
отбелязано, че е с прекратена регистрация - тотална щета. Свидетелят Я.С.е
заявил, че той лично е бракувал официално в КАТ катастрофиралия автомобил.
Предвид изложеното, налице са всички предпоставки за дължимост
на застрахователното обезщетение в посочения по-горе размер.
Предвид изхода на делото,
основателни се явяват и претенциите за присъждане на лихва върху присъдените
обезщетения. Съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ, застрахователят покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица вреди, като в този
случай той покрива, наред с другото, и лихвите
по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, т.е. лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на чл. 429, ал. 3 от КЗ. В чл. 429, ал. 3 от КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива лихвите, дължими от застрахования само в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяването за настъпилото
застрахователно събитие от застрахования по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или считано от датата на предявяване
на застрахователната претенция от пострадалото лице, която от датите е най-ранна. В случая, от представените по делото
доказателства се установява, че ищците са предявили претенциите си пред
застрахователя на 09.07.2018 година, съответно на 02.08.2018 година, от които
дати се дължи лихвата за забава.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и във връзка с
отправено в тази насока искане на ищците следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски. Ищецът И. Ю.А. е направил разноски в размер на 200 лева за допуснатата
и извършена съдебно-медицинска експертиза, от които съобразно уважената част от
исковете, следва да му бъде присъдена сумата от 152.36 лева. Ищецът „Хенди апартменс“ ЕООД /бивше „Лайтхаус 1“ ЕООД/, ЕИК ********* е направил разноски в
размер на 1213.49 лева за изготвените съдебно-технически експертизи, от които
съобразно уважената част от иска, следва да му бъде присъдена сумата от 1010.23
лева.
По отношение на изрично отправеното искане на адвоката,
представлявал и защитавал ищците в процеса да бъде присъдено на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение съдът намира следното:
Такова се присъжда по искане на страната, направено от
нея своевременно, като с оглед разпоредбите на ГПК то съставлява част от
разноските по делото. В настоящия случай на ищците е оказана безплатна
адвокатска помощ на основание сключен договор за правна защита и съдействие, в
който е посочено, че основанието за предоставяне на безплатна помощ е чл. 38 от
Закона за адвокатурата. Съгласно посочената разпоредба, адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
лица, които имат право на издръжка, или които са материално затруднени лица,
или са роднини, близки или на друг юрист. По отношение на ищцовото дружество „Хенди апартменс“ ЕООД /бивше „Лайтхаус 1“ ЕООД/, ЕИК *********, не е налице нито едно от
посочените в нормата обстоятелства, поради което не са налице основанията за
оказване на безплатна адвокатска помощ, съответно не са налице и основанията на
ал. 2 от същата разпоредба за определяне от съда на адвокатско възнаграждение.
Налице е предвиденото в чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата основание за
присъждане на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за
осъщественото пред настоящия съд процесуално представителство на ищеца И. Ю.А..
За да упражни правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е
достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за правна защита
и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от
основанията по чл. 38 от
Закона за адвокатурата, като наличието на конкретно посоченото
основание не се нуждае от доказване. В този случай, съгласно чл. 38, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати /в този смисъл и определение № 70 от 8.02.2017 година на ВКС по
частно търг. дело № 2445/2016 година, II т. о., определение № 41 от 25.01.2017
година на ВКС по частно търг. дело № 2127/2016 година, I т. о. /. Тъй като
адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се
присъжда директно на процесуалния представител на страната, то с настоящият
съдебен акт ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат П.Д.Д. сумата от 2 460.54 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
уважената част на двата иска на физическото лице против посочения от него
ответник.
Ответната по делото страна също е направила искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски. Представени са от нея доказателства
за сторени такива в размер на 6840 лева, която сума представлява изплатеното на
ангажирания по делото един адвокат възнаграждение. При съобразяване на изхода
на делото по предявените от двамата ищци претенции, то на ответника следва да
бъде присъдена сумата от 1345.44 лева, съобразно отхвърлената част от исковите
претенции.
Ищецът И. Ю.А. при образуване на
производството е бил освободен от заплащането на държавна такса на основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което и ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 2574.10 лева,
представляваща дължима държавна такса върху размера на уважените претенции на
това лице. При образуване на делото съдът е допуснал опущение, като не е събрал от втория ищец - юридическо лице
дължимата от него за предявената претенция държавна такса в размер на 4800 лева,
тъй като за него не са налице предпоставките на закона за освобождаване от
такава. Тъй като не съществува пречка за това, съдът следва да осъди ищеца да
заплати така посочената сума по сметка на Бургаския окръжен съд. В тази насока
следва да се отбележи, че когато съдът пристъпи към събиране с решението на невнесена, дължима
предварително от ищеца държавна такса, при липса на разпоредба, обвързваща дължимостта на таксата от изхода на спора, събирането й не
се извършва съобразно резултата по делото и задължено лице по нея остава
ищецът, поради което включително и когато искът бъде изцяло или частично уважен,
таксата не може да бъде събрана по реда на чл. 77 от ГПК от ответника. До
внасяне на таксата от ищеца тя не се явява направени от страната разноски по смисъла
на чл. 78, ал. 1 от ГПК, поради което за нея не може да бъде ангажирана
отговорността за разноски на ответника. След внасянето и ищецът разполага с
процесуалната възможност, уредена в чл. 248 от ГПК. В тежест на ищеца, а също и
на ответника следва да бъде възложена и сумата от по 5 лева, представляваща
дължима държавна такса за издаването на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД, Бургаският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Д.К. заедно да заплати на И. Ю.А., с постоянен адрес ***, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Княз Борис I-ви” № 6, вх. 1,
ет. 2, ап. 9 сумата от 45 000 /четиридесет и пет хиляди лева/
лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
непозволено увреждане, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания
при ПТП от застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на МПС лек автомобил „Киа Соренто” с per. № А 3110 МТ, ведно с законната лихва
върху главницата, считано от 02.08.2018 година до окончателното и изплащане, като за разликата над уважения размер до
претендирания такъв от 65 000 /шестдесет и пет хиляди лева/ лв., ведно със
законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Д.К. заедно да заплати на И. Ю.А., с постоянен адрес *** чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Княз Борис I-ви” № 6, вх. 1,
ет. 2, ап. 9 сумата от 19 351.35 /деветнадесет хиляди
триста петдесет и един лева и тридесет и пет стотинки/ лв., представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди за медицинско лечение от непозволено увреждане, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при ПТП от
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на МПС лек автомобил „Киа Соренто” с per. № А 3110 МТ, ведно с законната лихва
върху главницата, считано от 02.08.2018 година до окончателното и
изплащане, като за разликата над уважения
размер до претендирания такъв от 19 471.35 /деветнадесет хиляди
четиристотин седемдесет и един лева и тридесет и пет стотинка/ лв., ведно със
законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Д.К. заедно да заплати на „Хенди апартменс“
ЕООД /бивше „Лайтхаус 1“ ЕООД/, ЕИК *********, със
седалище град Поморие, област Бургас и адрес на управление ул. „Солна“ № 106,
ет. 2, представлявано от И. Ю.А., чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен
адрес град Бургас, ул. „Княз Борис I-ви” № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 сумата от 99 900 /деветдесет и девет
хиляди и деветстотин лева/ лв., представляваща имуществени вреди
по лек автомобил марка „Волво ХЦ 90”, с peг.
№ А 3090 МС, настъпили вследствие причиняване на „тотална щета“ при ПТП от застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на МПС лек
автомобил „Киа Соренто” с per.
№ А 3110 МТ, ведно с законната лихва върху главницата,
считано от 09.07.2018
година до окончателното и изплащане, като за разликата над уважения размер до претендирания такъв от 120 000
/сто и двадесет хиляди лева/ лв., ведно със законната лихва ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Д.К. заедно да заплати на И. Ю.А., с постоянен адрес ***, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Княз Борис I-ви” № 6, вх. 1,
ет. 2, ап. 9 сумата от 152.36 лева /сто
петдесет и два лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Д.К. заедно да заплати на „Хенди апартменс“
ЕООД /бивше „Лайтхаус 1“ ЕООД/, ЕИК *********, със
седалище град Поморие, област Бургас и адрес на управление ул. „Солна“ № 106,
ет. 2, представлявано от И. Ю.А., чрез процесуалния му пълномощник, със съдебен
адрес град Бургас, ул. „Княз Борис I-ви” № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 сумата от 1010.23 /хиляда и десет лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направени от него съдебно-деловодни
разноски, съобразно уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Д.К. заедно да заплата на адвокат Петър Добрев
Димитров от АК - Бургас, с адрес на упражняване на дейността град Бургас, ул.
„Княз Борис І-ви“ №6, вх. А, ет. 2 сумата от 2 460.54 /две хиляди четиристотин
и шестдесет лева и петдесет и четири стотинки/ лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, определено по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения върху
уважената част на двата иска на И. Ю.А., с постоянен адрес ***.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Д.К. заедно да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 2574.10 лева /две хиляди петстотин и седемдесет и четири лева и десет стотинки/ лв.,
представляваща дължима държавна такса върху размера на уважените претенции на
ищеца И. Ю.А., с постоянен адрес ***, чрез процесуалния му
пълномощник, със съдебен адрес ***, както и сумата от 5 /пет лева/ лв., представляваща дължима държавна такса
за служебното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА И. Ю.А., с постоянен адрес *** и „Хенди апартменс“ ЕООД /бивше „Лайтхаус 1“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище град
Поморие, област Бургас и адрес на управление ул. „Солна“ № 106, ет. 2,
представлявано от И. Ю.А., чрез процесуалния им пълномощник, със съдебен адрес град
Бургас, ул. „Княз Борис I-ви” № 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 да заплатят на
„Застрахователно дружество „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Д.К. заедно сумата от 1345.44 /хиляди триста
четиридесет и пет лева и четиридесет и четири стотинки/ лв., представляваща
направени от него съдебно-деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА „Хенди апартменс“ ЕООД /бивше „Лайтхаус
1“ ЕООД/, ЕИК *********, със седалище град Поморие, област Бургас и адрес на
управление ул. „Солна“ № 106, ет. 2, представлявано от И. Ю.А., чрез
процесуалния му пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул. „Княз Борис I-ви”
№ 6, вх. 1, ет. 2, ап. 9 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата
от 4800 /четири хиляди и осемстотин лева/ лв., представляваща дължима държавна
такса върху размера на предявената от него искова претенция, както и сумата от 5
/пет лева/ лв., представляваща дължима държавна
такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
Настоящото решение подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Бургаския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: