Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

№.......

 

гр.ЛОВЕЧ, 09.02.2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданско отделение,в публично съдебно заседание на петнадесети януари през две хиляди и осемнадесета година,в състав:   

 

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,

 

 

при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от председателя т.д.№ 66/2017г.по описа на съда, за да се произнесе,съобрази:

 

 

 

Производството по делото е с правно основание чл.422 от ГПК.

 

 

Съдът е сезиран с искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София-1766, ул.”Околовръстен път”№260, представлявано от М. В.-прокурист и П.Н.Д.-изпълнителен директор,чрез адвокатско дружество „Ч., П. и И.” с БУЛСТАТ *********, чрез адв.Х.И.-САК, със съдебен адрес ***,  ***, против М.Ч.Р. ***, с посочено правно основание чл.422,чл.415 от ГПК, чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД, цена на иска- главница- 117 970.61 EUR, договорна лихва за редовен кредит- 2485.29 EUR, договорна лихва за просрочен кредит-13350.16 EUR, такси- 848.05 EUR , застраховки- 45.80 EUR. Излага,че по силата на Договор за  банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс”  BL 16367/30.05.2008г., сключен  между „Юробанк И ЕФ ДЖИ България”АД и „РЕКСИМ” ЕООД, представлявано от Г. М. Г., като едноличен собственик на капитала и управител-кредитополучател, Банката е предоставила кредит в размер на 120 000 EUR. Кредитът е предназначен за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, с краен срок за ползване и погасяване от 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка. Съгласно подписаното Приложение №1 заемната сметка е открита на 30.05.2008г. Кредитът се усвоява по разплащателна сметка на дружеството. Прилага извлечение, от което се установяват дата, номер на банково бордеро и основанието, на които Банката превежда сумите по банковата сметка на кредитополучателя,с които действия сочи,че е изпълнила задължението си по договора за кредит. Съгласно т.3.1 от Анекс №2 М.Ч.Р. се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за задълженията по кредита. Договореностите между страните са изменяни по взаимно съгласие, обективирано в Допълнително споразумение от 22.02.2011г., Анекс №1/04.06.2012г., Анекс №2/13.05.2015г.,които са неразделна част от Договора. Страните са се споразумели кредитът да се погасява на равни месечни вноски, съгласно изготвен и приложен Погасителен план. Предвидено е,че договорната лихва включва базовия лихвен процент–малки фирми в евро,обявен от Банката, намален с 0.5 пункта,а съгласно т.2.1.от Анекс №2/13.05.2015г.-намален с 3 пункта.  По силата на чл.4 от Договора при просрочие на дължими месечни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,върху просрочието се начислява лихва за просрочие, равна на сбора от договорната лихва и наказателната надбавка в размер на 10 пункта. По силата на чл.5,ал.1 кредитополучателят заплаща на Банката такса одобрение в размер на 1% върху размера на кредита, посочен в чл.1, но не по-малко от 200лв. или равностойността им във валутата на кредита, платима еднократно при първо усвояване на кредита. Договорено е,че всяка следваща година кредитополучателят дължи таксата от 1% върху размера на подновения кредит, но не по-малко от 100лв. или равностойността им във валутата на кредита. Кредитополучателят е дал съгласие Банката да събира служебно таксите от свободния лимит по кредита. Предвидено е, че се дължи и комисионна ангажимент- чл.5,ал.4, в размер на 1% годишно върху неусвоената част от предоставения кредит. Дължи се през периода от откриване на заемната сметка до крайния срок на усвояването,начислява се месечно и е платима в края на календарния месец. Съгласно чл.10.1 от Анекс №2 кредитополучателят се задължава да заплаща такса за управление на кредита в размер на 0.05% върху остатъчната главница, платима ежемесечно. Предвидена е и такса за предсрочно погасяване на кредита в размер на 3% върху погашението. Кредитополучателят е поел задължението да отговаря с цялото си имущество за неизпълнение на задълженията по договора и за пълния размер на причинени на Банката вреди от неизпълнението–чл.24 от Договора. Твърди,че поради неизпълнение на задълженията  по т.5 от Анекс №2 за заплащане на дължимите погасителни вноски, съгласно чл.25,б.”г” и чл.26,т.в от Договора, при допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, тази с падеж 21.01.2016г., в размер на 1548.96 EUR, Банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да прави изявление за прекратяване на договора. Длъжниците са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост с Писмо-уведомление с Изх.№F3172 от 15.03.2016г., получено на 17.03.2016г. и с писмо-уведомление Изх.№F3173 от 15.03.2016г., получено на 18.03.2016г. Писмата-уведомления са изпратени на адресите на седалищата на длъжниците, посочени в договора за банков кредит. На 18.04.2017г. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417,т.2 от ГПК, което е уважено,с присъдени и направените в производството разноски от 5269лв.-платена държавна такса и 4997.40лв.-адвокатски хонорар. По образуваното заповедно производство по ч.гр.д.№684/2017г., РС-Ловеч е уважил заявлението изцяло,като е постановил издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК и изпълнителен лист срещу кредитополучателите. В срока по чл.414 от ГПК М.  Ч.Р. е подал възражение срещу заповедта за изпълнение. Затова ищецът счита,че има правен интерес от предявяване на настоящия иск за признаване за установено по отношение на М.Ч.Р., че има задължение към „Юробанк България”АД, произтичащо от Договор за  банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс”  BL 16367/30.05.2008г. и анексите към него, в размер на главница- 117 970.61 EUR, договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.01.2016г. до 17.03.2016г.- 2 485.29 EUR, договорна лихва за просрочен кредит за периода от 21.01.2016г. до 09.04.2017г.- 13 350.16 EUR, такси за периода от 21.01.2016г. до 09.04.2017г.- 848.05 EUR , застраховки от 14.06.2016г. до 09.04.2017г. - 45.80 EUR, както и разноските по ч.гр.д.№684/2017г.на РС-Ловеч- от 5 269лв.-платена държавна такса и 4 997.40лв.-адвокатски хонорар.

Ответникът М.Ч.Р., редовно уведомен  за производството,не подаде отговор. Изрази становище по представения проект за доклад,като постави допълнителни задачи на допуснатата съдебна експертиза.  Заяви и искане да му бъде определен защитник,с аргумент,че няма финансова възможност да пътува до Ловеч. Възрази и по разглеждане на делото от настоящия съд,с оглед адресната му регистрация в гр.София,като моли да бъде изпратено за разглеждане от  СРС.

С Разпореждане с №1220/21.11.2017г. съдът остави без уважение възражението за местна неподсъдност,като преклудирано и указа на ответника  да представи доказателства за доходите си по правилото на чл.23,ал.3 от ЗПП,необходими за преценка следва ли да му се назначи представител. Разпореждането в частта по отношение произнасянето по подсъдността не се обжалва от ответника и се стабилизира.Въпреки дадената възможност, ответникът не представи указаните му доказателства за преценка на предпоставките по чл.23,ал.3 от ЗПП,поради което съдът остави искането му за предоставяне на правна помощ без уважение.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Х.Х.И.-САК и адв.Д.В.Н.-САК.

Ответникът,редовно призован,не се яви и не изпрати представител.

От събраните по делото писмени доказателства : копия от- Договор за  банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” BL 16367/30.05.2008г., Приложение от 30.05.2008г., Допълнително споразумение от 22.02.2011г., Анекс №1/04.06.2012г., Анекс №2/13.05.2015г., Погасителен план, Уведомление до „Рексим”ЕООД с изх.№ Изх.№F3172 от 15.03.2016г.,получено на 17.03.2016г.с обратна разписка, Уведомление до М.Ч.Р. с изх.№F3173 от 15.03.2016г.,получено на 18.03.2016г. с обратна разписка,  У-ние с изх.№415/29.03.2016г.от „Областна пощенска станция”-Ловеч с кн.обр.242, У-ние с изх.№17-0071-Л/26.07.2016г. от „Български пощи”ЕАД, Детайлна справка сделка 914422, Обобщен дълг, Извлечение от разплащателна сметка за периода 17.06.2008г.-10.07.2017г., Пълномощни, Заповед №440/19.04.2016г. за изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.2 от ГПК и Разпореждане с №2784/16.06.2017г., постановени по ч.гр.д.№684/2017г.на РС-Ловеч, Изпълнителен лист по ч.гр.д.№2428/2016г. на РС-Ловеч, представеното ч.гр.д.№684/2017г. на РС-Ловеч, съдебно-счетоводна експертиза на в.л.Х.Д., преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

На 30.05.2008г.,в гр.София, е сключен Договор за банков кредит-продукт „Бизнес револвираща линия-плюс” с № BL 16367, по силата на който ищецът „Юробанк И ЕФ ДЖИ България”АД-тогава, а сега „Юробанк България”АД, поема ангажимент да предостави на „РЕКСИМ”ЕООД с ЕИК *********, кредит под формата на кредитна линия в размер на 120 000 ЕUR.

По отношение на двустранните задължения в чл.3.1от Договора са регламентирани договорната лихва в размер на базовия лихвен процент-малки фирми /БЛПМФ/ в евро,обявен  от Банката, намален с 0.5 пункта, като към датата на подписване на договора коефициентът е 9.4%. Лихвата е дължима на 21-во число от месеца. С Анекс №2/13.05.2015г. е договорено намалението на БЛПМФ да е с 3 пункта. В чл.4 е предвидено,че при просрочие на погасителни вноски и както и при предсрочна изискуемост на кредита, се прилага „наказателна надбавка” от 10 пункта върху договорната лихва по чл.3. В чл.5,ал.1 е предвидена такса за одобрение от 1% върху размера на кредита,но не по-малко от 200лв. или равностойността във валутата на договора,платима еднократно при откриване на заемната сметка. Таксата остава дължима и в началото на всяка следваща година, в размер от 1% от размера на подновения кредит, но не по-малко от 100лв. или равностойността във валутата на договора. Съгласно чл.5,ал.4 се дължи и комисионна ангажимент в размер на 1% годишно върху неусвоената част от предоставения кредит. В чл.22,ал.3 от Договора кредитополучателят се съгласява, а Банката приема, да заплаща от името на първия и за негова сметка необходимата премия за сключване и ежегодно подновяване на застрахователната полица, като събира служебно средствата от сметките на кредитополучателя. Възможността за обявяване на кредита за изцяло и предсрочно изискуем е регламентирана в чл.25 и чл.26- конкретно при неизпълнение на което и да е от поетите задължения /чл.26,б.”в”/. С подписването на Приложение от 30.05.2008г. страните са удостоверяват, че заемната сметка е открита на посочената дата. Договореностите са изменяни с Допълнително споразумение от 22.02.2011г., Анекс №1/04.06.2012г. и Анекс №2/13.05.2015г., с който е регламентирано встъпването в дълга като  съдлъжник на М.Ч.Р.,който е декларирал,че отговаря за задължението солидарно с кредитополучателя.

От Банката са изготвени еднотипни писма до кредитополучателите- с изх.№ Изх.№F3172 от 15.03.2016г.,получено на 17.03.2016г. от „Рексим”ЕООД и до М.Ч.Р.- с изх.№F3173 от 15.03.2016г.,получено на 18.03.2016г. Писмата-уведомления са изпратени на адресите на седалищата на дружеството и посочения от физическото лице-поръчител адрес по договора. Банката ги уведомява,че на основание чл.25,б.”г” и чл.26,б.”в” от Договора, поради неизпълнение на процесния договор и неиздължаване на погасителната вноска с падеж 21.01.2016г. в размер на 1548.96 EUR, обявява цялото задължение за изискуемо. За получаването на писмата са приложени  обратни разписки.

По делото се допусна съдебно-счетоводна експертиза,изготвена от в.л.Хр.Д., чието заключение съдът приема изцяло и гради изводите си на направените констатации по фактите.

При проверката си експертът потвърди,че по процесния договор за кредит от Банката е предоставена под формата на кредитна линия, сумата 120 000 евро за посрещане на краткосрочни оборотни нужди. Договорената годишна лихва е била 9.4%, представляваща  Базовия лихвен процент за малки фирми /БЛПМФ/, намален с 0.5%,а в последствие с Анекс №2/13.05.2015г. е изменен на 3 пункта. При проследяване на движението по откритите за обслужване на кредита разплащателни сметки, експертът заключава,че в периода от 20.06.2008г. до 13.05.2015г., при спазване на условията на чл.2,ал.2 от Договора, многократно са усвоявани и издължавани суми до максималния разрешен размер. До 13.05.2015г. средствата са били ползвани под формата на предварително договорения револвиращ кредит, с погасяване само на начислените лихви. Клаузи са предоговаряни с Допълнително споразумение от 22.02.2011г., Анекс №1/04.06.2012г. и Анекс №2/13.05.2015г.,с изменение на годишните лихвени проценти,такси и комисионни. С последния Анекс №2/13.05.2015г. като съдължник в кредитното правоотношение встъпва М.Р.,а  договорът е преоформен като стандартен с краен срок на погасяване 20.06.2025г. Съгласно чл.1.2 от Анекса Банката е преоформила в редовен дълг 3 просрочени вноски за лихви,редовна главница и просрочени такси-общо 3 315.98 евро,с което редовната главница е нараснала на 123 315.98 евро, с погасителен план,предвиждащ месечна анюитетна вноска от 1 489.97 евро. Този погасителен план е действал до 21.02.2016г.,след което при изменението на БЛПМФ е изготвен нов, с месечна вноска от 1 614.83 евро, предвиден със срок от 21.03.2016г. до 10.04.2017г.

Констатациите на експерта са, че до преоформянето на кредита от револвиращ в стандартен, кредитополучателят е погасявал само начислени лихви,такси,комисионни и застраховки по кредита. С новия погасителен план от 21.06.2015г. е започнал да погасява главница. Последното плащане по кредита е извършено на 22.12.2015г. Общата сума,която е внесена от кредитополучателите е в размер на 93 483.36 евро,от която погасена главница-5 345.37 евро, начислени лихви върху главницата от 24.07.2008г. до 22.12.2015г.- 84 796.73 евро, начислени такси общо от 31.12.2008г. до 22.12.2015г.- 3 117.54 евро, имуществени застраховки  от 29.08.2014г. до 08.09.2015г.- 213.72 евро. От 01.01.2016г. кредитополучателят преустановява обслужването на кредита,като към момента на обявяване на предсрочната изискуемост - 18.03.2016г., са дължими месечните вноски за м.януари и февруари 2016г.,с падеж 21-во число., общо 1 382.18 евро, договорна лихва по чл.3-общо 1 597.76 евро, лихва по чл.4 10.42 евро, такси от 105.60 евро. При съобразяване на извършените погасявания остатъкът от главницата е в размер на 117 970,61 евро /123 315.98 евро – 5 345.37 евро-издължени вноски/. Към момента на подаване на заявлението по ч.гр.д.№684/2017г.на РС-Ловеч  е изчислена като дължима договорна лихва в размер на  14 568.19 евро, лихва по чл.4 - 1 267.26 евро, такси- 848.50 евро и застраховки 45.80 евро,или общо 26 712.32 евро. По отношение на главницата към 10.04.2017г. е отразена като дължима 107 987.59 евро и заедно с тази,дължима към настъпване на предсрочната изискуемост /18.03.2016г./ сума от 9 983.02 евро,образува общ размер на главница 117 970.61 евро.

По допустимостта.

Съобразявайки,че съобщението за възможността заявителят да предяви настоящия иск, е получено на 23.06.2017г.,а настоящата искова молба е подадена видно от пощенското клеймо на 20.07.2017г.,съдът приема,че искът е своевременно предявен в рамките на 1-месечния срок по чл.415,ал.1 от ГПК.

По отношение на страните следва да се приеме,че са ангажирани надлежно. Процесуалната му легитимация е съобразена с материалното правоотношение по договор за кредит и с подаденото единствено от този съдлъжник възражение по чл.414 от ГПК. При  тези констатации съдът приема, че исковата молба е допустима.

По същество.

При така изложените факти съдът приема,че е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.124,ал.1,пр.второ от ГПК–иск за установяване съществуване на вземането,предмет на ч.гр.дело №684/2017г.по описа на РС-Ловеч, предявен срещу ответника за признаване за установено на вземането на ищеца „Юробанк България”АД, произтичащо от сключения на 30.05.2008г. Договор за  банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс”  BL 16367, обявен за изцяло и предсрочно изискуем по реда на чл.25,б.”г”,във вр.с чл.26,б.”в” от Договора,поради неизпълнение. Претенцията е за дължими- главница от 117 970.61 евро, договорна лихва за редовен кредит за периода от 21.01.2016г. до 17.03.2016г.- 2 485.29 евро, договорна лихва за просрочен кредит за периода от 21.01.2016г. до 09.04.2017г.- 13 350.16 евро, такси за периода от 21.01.2016г. до 09.04.2017г.- 848.05 евро , застраховки от 14.06.2016г. до 09.04.2017г. - 45.80 евро, както и разноските по ч.гр.д.№684/2017г.на РС-Ловеч- от 5 269лв.-платена държавна такса и 4 997.40лв. -адвокатски хонорар.

Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и факта от който произтича вземането му. Ищецът аргументира интереса с приложените по заповедното производство документи, от които се установява,че кредитополучателят-ответник в настоящия процес, е подал възражение по реда на чл.414 ал.1 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение,с което е оспорил вземането на заявителя. Както се посочи по-горе-искът е предявен в срока по чл.415,ал.1 от ГПК и е допустим.

Ищецът основава вземането си на Извлечение от счетоводните книги на Банката и сключения на 30.05.2008г. Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс”  BL 16367, като  твърди, че въпреки обявената предсрочна изискуемост договорът не е прекратен.  

Съдът,анализирайки събраните доказателства счита,че безспорно се установява,че между страните са възникнали облигационни отношения по реда на чл.430 от ТЗ-договор за банков кредит от вида кредитна линия с договорен лимит от 120 000лв. От назначената по делото съдебна експертиза се потвърди,че по откритите за обслужване на кредита разплащателни сметки в периода от 20.06.2008г. до 13.05.2015г., при спазване на условията на чл.2,ал.2 от Договора, многократно са усвоявани и издължавани суми до максималния разрешен размер. В този смисъл следва да се приеме,че ищецът е изпълнил задължението си да предоставя на ответника суми в уговорения лимит. От своя страна до преоформянето на кредита от револвиращ в стандартен, кредитополучателят е погасявал само начислени лихви, такси, комисионни и застраховки по кредита. С новия погасителен план от 21.06.2015г. е започнал да погасява и главница. Последното плащане по кредита е извършено на 22.12.2015г. Общата сума,която е внесена е в размер на 93 483.36 евро,от която погасена главница-5 345.37 евро, начислени лихви върху главницата от 24.07.2008г. до 22.12.2015г.- 84 796.73 евро, начислени такси общо от 31.12.2008г. до 22.12.2015г.- 3 117.54 евро, имуществени застраховки от 29.08.2014г. до 08.09.2015г.- 213.72 евро. От 01.01.2016г. кредитополучателят е преустановил обслужването на кредита. Така към момента на обявяване на кредита за предсрочно изискуем- 18.03.2016г., са били дължими месечните вноски за м.януари и февруари 2016г.,с падеж 21-во число., общо 1 382.18 евро, договорна лихва по чл.3-общо 1 597.76 евро, лихва по чл.4 10.42 евро, такси от 105.60 евро. При съобразяване на извършените погасявания остатъкът от главницата е в размер на 117 970,61 евро /123 315.98 евро – 5 345.37 евро-издължени вноски/.

Съдът приема,че кредитополучателите са били уведомени за упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Представените от ищеца писмени доказателства категорично потвърждават,че са уведомявани лично, на посочените адреси и е надлежно извършено към 18.03.2016г.

На следващо място съдът приема, че с обявяване на кредита за предсрочно изискуем е прекратено действието му. Неоснователно е твърдението на ищеца,че кредитното правоотношение е запазило действието си. Следва да се съобрази,че с обявяване на предсрочната изискуемост настъпва промяна в договорените права и задължения. Вече не съществува ангажимента на кредитора да обезпечи договорената сума,а на негово място е възникнало правото да търси принудителното й събиране. По отношение на длъжника правото/задължение да погасява дълга си на месечни анюитетни вноски, се трансформира в задължение да върне целия остатък от получената сума. Отпада и уговореният краен срок и изискуемостта е налице с обявяване на предсрочната изискуемост. По изложените съображения съдът приема,че към 18.03.2016г., когато кредитополучателите са били уведомени за упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, договорът за кредит е преустановил действието си.

Като последица от обявената предсрочна изискуемост дължима е   главница, като при съобразяване на извършените погасявания от кредитополучателя 5 345.37 евро, е остатък от 117 970.61 евро /123 315.98евро – 5 345.37 евро/. Към този момент дължими са договорна лихва по чл.3 от Договора в размер на 1 597.76 евро, лихва по чл.4 10.42 евро, такси от 105.60 евро.

Съдът намира,че това е дължимият размер на акцесорни задължения,тъй като с оглед липсата на договор не е налице валидно правно основание да се търси изпълнение на уговорените в него задължения, каквито са договорната лихва, санкционната по чл.4, таксите и сумите за застраховка на задължението. След като договорните отношения вече са прекратени и за кредитора е налице право да получи обратно сумите,които е предоставил на длъжника,то за тази подлежаща на връщане част, не са дължими акцесорните  задължения. Това е така, защото от една страна липсва реално ползване на тази сума от длъжника и затова за нея не дължи еквивалентно насрещно задължение за лихви и т.н. В случая на кредитора е гарантирано правото да си получи обратно предоставените суми,ведно с дължимата мораторна лихва за допуснатата забава при изпълнение на парично задължение. Ако му се признае и правото на възнаградителна и т.н.лихви и други съпътстващи действителния договор за кредит ангажименти, то би се стигнало до неоснователно обогатяване, каквото не е предвидено нито в договора,нито съответства на закона и добрите нрави.

По изложените съображения съдът приема,че вземането на ищеца следва да се формира от главница в размер на 117 970.61 евро, договорна лихва по чл.3 от Договора в размер на 1 597.76 евро, дължима за периода от 21.01.2016г. до 18.03.2016г., лихва по чл.4 в размер на 10.42 евро, дължима за периода от 22.01.2016г. до 18.03.2016г., такси от 105.60 евро за периода от 21.01.2016г. до 18.03.2016г.,или общо 119 684,39 евро.

Начисляването на договорната лихва по чл.3, лихвата по чл.4, таксите и сумите за застрахователните вноски, за периода след края на договорното правоотношение-18.03.2016г., е лишено от правно основание. Недължимо е на соченото основание-договор за кредит. Прилагането на тези санкции е предвидено единствено при хипотезата на действащ договор, което за претендирания период не е налице. Кредиторът е имал възможност да търси от длъжника законната-мораторна лихва по реда на чл.86 от ЗЗД.

При изложените съображения съдът намира,че не следва да се уважават претенциите за присъждане на договорна лихва за разликата над 1 597.76 евро до пълния претендиран размер от 2 485.29 евро,  лихвата по чл.4 от Договора за разликата над 10.42 евро до пълния претендиран размер от 13 350.16 евро и за периода от 19.03.2016г. до 09.04.2017г, такси за разликата над 105.60 евро и до пълния претендиран размер от 848.05 евро и за периода от 19.03.2016г. до 09.04.2017г., както и застраховки в размер на 45.80 евро за периода от 14.06.2016г. до 09.04.2017г.

При установеното неизпълнение на парично задължение на основание чл.86 от ЗЗД, следва да се присъди и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението по ч.гр.д.684/2017г.по описа на РС-Ловеч- 18.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата.

При изложените аргументи следва да се признае за установено съществуването към 18.04.2017г. на изискуемо и ликвидно вземане на Юробанк България”АД към М.Ч.Р. ***, произтичащо от сключения на 30.05.2008г. Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс”  BL 16367 и анекси към него,с посочено правно основание чл.124,ал.1,вр.с 422 от ГПК, във вр.с чл.430 от ТЗ и чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за изискуеми- главница от 117 970.61 евро, договорна лихва по чл.3 от Договора в размер на 1 597.76 евро, дължима за периода от 21.01.2016г. до 18.03.2016г., лихва по чл.4 в размер на 10.42 евро, дължима за периода от 22.01.2016г. до 18.03.2016г., такси от 105.60 евро за периода от 21.01.2016г. до 18.03.2016г.,или общо 119 684,39 евро. Искът за признаване съществуването на вземане за договорна лихва за разликата над 1 597.76 евро до пълния претендиран размер от 2 485.29 евро,  лихвата по чл.4 от Договора за разликата над 10.42 евро до пълния претендиран размер от 13 350.16 евро и за периода от 19.03.2016г. до 09.04.2017г, такси за разликата над 105.60 евро и до пълния претендиран размер от 848.05 евро и за периода от 19.03.2016г. до 09.04.2017г., както и застраховки в размер на 45.80 евро за периода от 14.06.2016г. до 09.04.2017г., като неоснователен и недоказан,следва да се отхвърли.

При този изход на процеса и на основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на присъждане на направените разноски. По делото е представен Списък по чл.80 от ГПК от пълномощниците на ищеца,с посочени разноски- внесена държавна такса от 5 315.43лв. и 200лв. за съдебна експертиза, като са налице документи, удостоверяващи извършването на тези разходи. Съобразявайки частичното уважаване на иска, претенцията  за разноски следва да се уважи по съразмерност, като на възстановяване подлежи сумата  4 854лв., която следва да се възложи на ответника.

Ответникът не е направил и претендирал разноски,поради което не се присъждат.

При този изход по установителния иск и съобразно приетото в т.12 от ТРеш.№4/2013г.на ОСГТК на ВКС,съдът следва да разпредели и отговорността за разноските в заповедното производство. Видно от приложените по ч.гр.д.№684/2017г.на РС-Ловеч документи заявителят е направил разноски за държавна такса от 5 269лв.и адвокатски хонорар от 4 997.40лв., с доказателства за реалното им извършване, или общо 10 266.40лв., от които съразмерно с уважената част от иска има право на възстановяване до размера на 9 034лв.,която следва да се възложи на ответника

След влизане в сила на решението заверен препис от него следва да се изпрати на заповедния съд,ведно с ч.гр.д.№684/2017г.по описа на РС-Ловеч.

На основание горното и по реда на чл.235 от ГПК,съдът

 

Р        Е        Ш        И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването към 18.04.2017г. на вземане на „ЮРОБАНК /БЪЛГАРИЯ/”АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София-1766, ул.”Околовръстен път”№260, представлявано от М. В.-прокурист и П.Н.Д.-изпълнителен директор,чрез адвокатско дружество „Ч., П. и И.” с БУЛСТАТ *********, чрез адв.Х.И.-САК, със съдебен адрес ***, ***,  към М.Ч.Р. с ЕГН **********, с адрес ***, произтичащо от сключен на 30.05.2008г. Договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия-плюс”  BL 16367 и анекси към него,с правно основание чл.124,ал.1,вр.с 422 от ГПК, във вр.с чл.430 от ТЗ и чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, за - главница от 117 970.61 евро /сто и седемнайсет хиляди деветстотин и седемдесет и шейсет и едно/, договорна лихва по чл.3 от Договора в размер на 1 597.76 евро /хиляда петстотин деветдесет и седем и седемдесет и шест/, дължима за периода от 21.01.2016г. до 18.03.2016г., лихва по чл.4 в размер на 10.42 евро /десет и четиридесет и две/, дължима за периода от 22.01.2016г. до 18.03.2016г., такси от 105.60 евро /сто и пет и шейсет/ за периода от 21.01.2016г. до 18.03.2016г.,или общо 119 684,39 евро.,  а иска за признаване съществуването на вземане за договорна лихва за разликата над 1 597.76 евро до пълния претендиран размер от 2 485.29 евро,  лихвата по чл.4 от Договора за разликата над 10.42 евро до пълния претендиран размер от 13 350.16 евро и за периода от 19.03.2016г. до 09.04.2017г, такси за разликата над 105.60 евро и до пълния претендиран размер от 848.05 евро и за периода от 19.03.2016г. до 09.04.2017г., както и застраховки в размер на 45.80 евро за периода от 14.06.2016г. до 09.04.2017г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН,ОТХВЪРЛЯ.

За посочените суми е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№684/2017г.по описа на РС-Ловеч.

 ОСЪЖДА М.Ч.Р. с ЕГН **********, с горните данни, да заплати на „ЮРОБАНК /БЪЛГАРИЯ/”АД с ЕИК *********, с горните данни, сумата 4 854 /четири хиляди осемстотин петдесет и четири/ лева, представляваща разноски по съразмерност и компенсация, дължими по т.д.№66/2017г. на ОС-Ловеч и 9 034 /девет хиляди и трийсет и четири/ лева, представляващи разноски по съразмерност, дължими по ч.гр.д.№684/2017г.на РС-Ловеч.

След влизане в сила на решението заверен препис от него следва да се изпрати на заповедния съд,ведно с ч.гр.д.№684/2017г.по описа на РС-Ловеч.

Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново, в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                             

 

                                                          ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :