№ 2216
гр. София, 18.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110209712 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЕМГХ Кепитъл“ ЕООД, ЕИК *********
срещу наказателно постановление № 23-003928 от 31.03.2021 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област, с което за
две отделни нарушения на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ) на
дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ
са наложени две отделни административни наказания „имуществена
санкция“, всяко в размер на 1500 лева.
С жалбата се иска отмяна на атакуваното НП. Сочат се допуснати в
хода на административнонаказателното производство съществени нарушения
на материалния и процесуалния закон Твърди се нередовно връчване на
протокола за извършената проверка. Претендират се разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се
представлява от адв. А., надлежно упълномощен. Същият пледира за отмяна
на атакуваното наказателно постановление с доводи за нищожност на
1
дадените предписания. Поддържа тезата за некомпетентност на
актосъставителя и АНО. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – директора на ДИТ- София област редовно
призован се представлява от юрк. Христова, която моли за потвърждаване на
атакуваното НП. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
През месец юли и месец август 2020 г. служители на ДИТ – София
област извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от
страна на „ЕМГХ Кепитъл“ ЕООД. Констатациите от проверката били
обективирани в протокол № ПР 2019173/18.08.2020 г., с който на основание
чл. 404, ал.1 т.1 от КТ на жалбоподателя в качеството му на работодател били
дадени 60 задължителни предписания, вкл. и следните: „№ 24. Работодателят
да начисли в пълен размер трудовите възнаграждения на МПГ., ЕГН:
**********, СГС., ЕГН: **********, ИИХ., ЕГН: **********, ФВД., ЕГН:
**********, ААЯ., ЕГН: **********, ИЕМ., ЕГН: **********, ДЕС., ЛНЧ:
ФЗ., ЛНЧ: **********, ТНХ, ЕГН: **********, ТВА., ЕГН: **********, ЕЛЛ,
ЕГН: **********, МБН., ЕГН: **********, ГКИ., ЕГН: **********, ЙДК.,
ЕГН: **********, ГГН., ЕГН: **********, МПГ., ЕГН: **********, ЕРМ.,
ЕГН: **********, МАС., ЕГН: ********** и ДХК., ЕГН: ********** за
положения от тях труд през месец Март 2020 г., съгласно разпоредбата на чл.
128, т. 1 от Кодекса на труда.“ и „№44. Работодателят да начисли в пълен
размер трудовите възнаграждения на МПГ., ЕГН: **********, СГС., ЕГН:
**********, ИИХ., ЕГН: **********, ФВД., ЕГН: **********, ААЯ., ЕГН:
**********, ИЕМ., ЕГН: **********, ДЕС., ЛНЧ: ФЗ., ЛНЧ: **********,
ТНХ, ЕГН: **********, ТВА., ЕГН: **********, ЕЛЛ, ЕГН: **********,
МБН., ЕГН: **********, ГКИ., ЕГН: **********, ЙДК., ЕГН: **********,
ГГН., ЕГН: **********, МПГ., ЕГН: **********, ЕРМ., ЕГН: **********,
МАС., ЕГН: ********** и ДХК., ЕГН: ********** за положения от тях труд
през месец Април 2020 г., съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 1 от Кодекса
на труда.“. Срокът за изпълнение на предписанието под № 24 бил тридесет
дни от датата на получаването, а на предписанието под № 44 – деня, след
получаването.
2
На 10.07.2020 г. до ДИТ – София област била изпратена молба от на
„ЕМГХ Кепитъл“ ЕООД, ЕИК 205ь911482, в която било посочено всички
документи, адресирани до дружеството да се изпращат до адрес гр. София,
ул. „Петър Парчевич“ № 41, ет.1, ап.2 чрез адвокатско дружество „Георгиев и
Петров“.
На 20.08.2020 г. протоколът за извършената проверка и с който бил
дадени предписанията № ПР2019173/18.08.2020 г. бил изпратен до посочения
в молбата адрес. Протоколът бил получен от ЯИ., която към 20.08.2020 г.
била практикант в адвокатската кантора по програма „Студентски практики“
и същата нямала право да приема книжа от името на адвокатското дружество.
На 15.09.2020 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска област
било депозирано писмо от „ЕМГХ Кепитъл“ ЕООД, с което се потвърждавало
получаването на протокола на 20.08.2020 г. и било поискано удължаване на
срока за изпълнение на дадените с протокол за извършена проверка №
2019173/18.08.2020 г. предписания. На 18.09.2020 г. до работодателя било
изпратено писмо, с което същият бил уведомен, че срокът за изпълнение на
предписанията от протокол № 2019173 бил оптималният и същият не бил
удължен. С оглед непредставяне на доказателства за изпълнение на дадените
предписания до „ЕМГХ Кепитъл“ ЕООД била изпратена покана за изпращане
на представител за съставяне на АУАН, като с декларация управителят на
дружеството декларирал, че е съгласен актът за установяване на
административно нарушение да бъде съставен в негово отсъствие.
На 25.01.2021 г. в отсъствие на представител на дружеството
свидетелят В.П. – главен инспектор в ДИТ – София област съставила срещу
„ЕМГХ Кепитъл“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение
№ 23-003928/25.01.2021 г. за неизпълнение на дадените с протокол №
ПР2019173/18.08.2020 г. задължителни предписания под № 24 и 44. Актът
бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го
подписал, като възразил срещу установеното. Възражение било подадено и
впоследствие.
АНО счел изложените в акта фактически констатации за доказани и
въз основа на него издал обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление № 23-003928 от 31.03.2021 г., с което за 2
нарушения на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), на дружеството-
3
жалбоподател са наложени две отделни административни наказания
„имуществена санкция“, всяко в размер на 1500 лева, на основание чл. 416,
ал. 5, вр. чл. 415, ал. 1 от КТ. Препис от НП бил връчен на дружеството-
жалбоподател на 17.05.2021 г., а на 21.05.2021 г. по пощата била подадена и
жалбата срещу него.
С Решение № 5447/24.09.2021 г., постановено по адм. д. № 2/2021 г. по
описа на Административен съд София-град, съдът прогласил за нищожен
Протокол № ПР2019173/18.08.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ -
София област за извършена проверка. Решението на АССГ било оставено в
сила с Решение № 3624/15.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11698/2021 г.
по описа на Върховния административен съд.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по категоричен
начин от показанията на свидетелката В. ИВ. П. и приложените по делото
писмени доказателства. Показанията на свидетелката са логични,
последователни, непротиворечиви, подкрепени от писмените доказателства.
Свидетелката подробно разказа пред съда за извършената проверка и
констатациите от нея. От представения протокол № ПР2019173/18.08.2020 г.
съдът извлече данни относно дадените задължителни предписания на
дружеството – жалбоподател и срокът за изпълнението им.
От представените Решение № 5447/24.09.2021 г., постановено по адм.
д. № 2/2021 г. по описа на Административен съд София-град и Решение №
3624/15.04.2022 г., постановено по адм. д. № 11698/2021 г. по описа на
Върховния административен съд се установява, че административният съд е
прогласил за нищожен Протокол № ПР2019173/18.08.2020 г. на Дирекция
„Инспекция по труда“ - София област за извършена проверка, като решението
му е било оставено в сила от Върховния административен съд
При така установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законовия срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Паралелно с производството по обжалване на наказателното
4
постановление дружеството-жалбоподател е сезирало АССГ с искане за
обявяване за нищожен на протокол № ПР2019173/18.08.2020 г., с който на
дружеството са дадени 60 бр. предписания. С Решение № 5447/24.09.2021 г.,
постановено по адм. д. № 2/2021 г. по описа на Административен съд София-
град, оставено в сила с Решение № 3624/15.04.2022 г., постановено по адм. д.
№ 11698/2021 г. по описа на Върховния административен съд искането на
дружеството е уважено и протокол № ПР2019173/18.08.2020 г. е прогласен за
нищожен. В решението си ВАС е приел, че
„по силата на чл.16, ал.2 от УП на ИА „ГИТ“, Дирекциите „Инспекция по
труда“ осъществяват дейността си на територията на съответната област, като
упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото законодателство във
всички отрасли и дейност, упражняват специализирания контрол по
спазването на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за
насърчаване на заетостта, законодателството, свързано с изпълнението на
държавната служба и правата и задълженията на страните по служебното
правоотношение и на други нормативни актове, когато това е възложено със
закон, както и други правомощия, обективирани подробно в разпоредбата. С
този подзаконов акт се уреждат дейността, съставът, структурата, функциите
и организацията на работа на ИА „ГИТ“, в това число и на Главна дирекция
„Инспектиране на труда“ с 28 териториални поделения - дирекции
„Инспекции по труда“, разположени в административните центрове на
областите. Според правната доктрина компетентността бива: материална
/предметна/, компетентност по степен и компетентност по място
/териториална/. Компетентността на административния орган не е някакво
субективно право, а е едновременно „правомощие и служебно задължение на
органа да действа в дадена област и по определен начин“. Териториалната
компетентност на отделните териториални поделения на ИА „ГИТ“ е
императивно определена в чл.16, ал.2 от Устройствения правилник и не е
налице делегиране от страна на изпълнителния директор на права да определя
или изменя тази компетентност. При делегирането има прехвърляне на
правомощия от един орган на друг орган, като за да е възможно и правно
допустимо това, винаги е необходимо изрично нормативно овластяване. В
настоящия случай такова овластяване няма. Разпоредбата на чл. 6, ал.2, т.14
от УП повелява, че изпълнителният директор ръководи Агенцията, като
определя обхвата на дейност и компетентност на инспекторите по труда. Това
5
е признатата му от подзаконовия нормативен акт възможност да определя
материалната им компетентност, което означава, че те могат да издават
валидни административни актове само в кръга на материята, която им е
предоставена като правомощия. Това обаче не касае пространствените
граници, в които те могат да действат редовно, т.е. териториалната им
компетентност. Нито в ЗЗБУТ, нито в УП на ИА „ГИТ“ е изрично възложено
правомощие на изпълнителния директор да определя и променя
териториалната компетентност на инспекторите по труда”. По тези
съображения . АССГ и ВАС са стигнали до заключението, че процесният
Протокол № ПР2019173/18.08.2020 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ -
София област за извършена проверка е нищожен, като издаден от
териториално некомпетентен орган, действал извън териториалния обхват по
чл.16 ал.2 от Устройствения правилник.
С оглед горното и след като Протокол № ПР2019173/18.08.2020 г. на
Дирекция „Инспекция по труда“ - София област за извършена проверка е бил
прогласен за нищожен, а по настоящото дело дружеството-работодател е било
наказано именно за неизпълнение на задължителни предписания дадени с
този протокол, то настоящият състав приема, че от обективна страна не са
налице осъществени съставите на нарушенията на чл. 415, ал. 1 от КТ, тъй
като не може да се изисква изпълнение и да се налага наказание за
неизпълнение на предписания, които са били дадени от некомпетентен орган.
Тоест след като Протокол № ПР2019173/18.08.2020 г. е бил прогласен за
нищожен, то се явяват нищожни и дадените с него задължителни
предписания, и те изначално не са създали валидно правно задължение за
изпълнението им, тъй като нищожността има действие не занапред от
постановяване на съдебното решение, а нищожният акт никога не е породил
правно действие.
Освен това и след като АССГ и ВАС са приели, че няма изрично
възложено правомощие на изпълнителния директор да определя и променя
териториалната компетентност на инспекторите по труда, то съдът следва да
приеме, че АУАН е съставен от териториално некомпетентен орган, а
издаденото НП също е съставено от орган без териториална компетентност.
Съставянето на АУАН и издаването на НП от некомпетентни органи също
води до незаконосъобразност на тези актове и е отделно основание за отмяна
на атакуваното НП.
6
В допълнение само за пълнота следва да се посочи, че
актосъставителят и АНО не са определили правилно датата на
претендираното нарушение, изразяващо се в неизпълнение на предписанието
под № 44 от протокол № ПР2019173/18.08.2020 г. – видно от протокола
срокът за изпълнение е „денят след връчване”. Протоколът е бил връчен на
20.08.2020 г., следователно нарушението би било извършено след изтичане на
деня, след връчването тоест на 22.08.2020 г., а не както неправилно е прието в
АУАН и НП 21.09.2020 г. Доколкото обаче съдът прие, че за жалбоподателя
не е съществувало задължение да изпълни даденото предписание, то дори и
да беше посочена коректната дата изходът от делото отново би бил отмяна на
НП.
С оглед на изложеното, атакуваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
В случая и предвид изхода на делото, то основателно е искането на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на
сторените разноски. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а според ал.2 на същия член, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно
чл.36 от Закона за адвокатурата. Изрично в съдебно заседание представителят
на въззиваемата страна не направи възражение за прекомерност на разноските
на другата страна. С оглед изложеното и предвид доказателствата за
действително сторени разноски от страна на дружеството – жалбоподател в
размер на 450 лева /л.112 от делото – договор за правна защита и съдействие,
съдържащ и разписка за получаване на уговореното адвокатско
възнаграждение/, на основание чл.143, ал.1 от АПК в полза на дружеството-
жалбоподател следва да се присъдят сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, Софийският районен съд
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-003928/31.03.2021 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Софийска
област, с което за две отделни нарушения на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на
труда, на дружеството-жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415,
ал. 1 от КТ са наложени две отделни административни наказания
„имуществена санкция“, всяко в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК
Дирекция „Инспекция по труда” - Софийска област да заплати на „ЕМГХ
Кепитъл“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 450 /четиристотин и петдесет/
лева, представляваща сторените от дружеството разноски в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8