Определение по дело №5927/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 17591
Дата: 23 април 2024 г. (в сила от 23 април 2024 г.)
Съдия: Диана Кирилова Ангелова
Дело: 20231110105927
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17591
гр. С., 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20231110105927 по описа за 2023 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на С. И. Ц., ЕГН **********,
с адрес в с. М., ул. (АДРЕС), против „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Пиротска“ № 5, ет. 3, ап. 7 представлявано от управителя
И. П. П..
В исковата молба се твърди, че ответното дружество е предоставило паричен заем на
ищцата, за обезпечението на който е бил сключен договор за продажба на наследството на
ищцата заемополучател, оставено от починалия баща. Навеждат се твърдения, че
сключеният договор за наследство е бил изцяло привиден, но въпреки това ответното
дружество се е разпоредило с имоти, които са били част от наследствената маса на ищцата.
Във връзка с изложените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да
обяви за нищожен договор за продажба на наследство от 16.03.2018 г., рег.№ 3191, том 1, №
177 на нотариус С. Т., сключен между С. И. Ц., ЕГН ********** и „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя И. П., поради привидност (абсолютна
симулация), а при условията на евентуалност, в случай, че привидност не бъде установена,
да прогласи нищожността на договора поради накърняване на добрите нрави.
Съдът, изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, е счел, че в
производството следва да бъде конституиран задължителен другар на ответника, че се касае
за искова претенция за недвижими имоти, които следва да бъдат индивидуализирани в
исковата молба, като същата подлежи на вписване в Агенция по вписванията.
С оглед на констатираните нередовности съдът е приел, че исковата молба не отговаря
на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и по аргумент от разпоредбата на чл. 129,
ал. 1 ГПК е разпоредил същата да бъде оставена без движение. На ищцата са дадени
указания за отстраняване на нередовностите.
В дадения от съда срок е постъпила уточнителна молба за изпълнение на дадените
указания. Предявена е и нова искова молба от С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес в с. М.,
ул. (АДРЕС), чрез адвокат К. М., със съдебен адрес за призоваване и съобщения: гр. С., ул.
(АДРЕС), против „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Пиротска“ № 5, ет. 3, ап. 7 представлявано от управителя И. П. П., и
Д. М. К., ЕГН **********, гр. С., ж.к. (АДРЕС).
След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127,
1
ал. 1 и чл. 128 от ГПК, както и че на основание чл. 228, ал. 3 ГПК в производството по
делото следва да бъде конституиран нов ответник - Д. М. К., ЕГН **********, наред с
първоначалния ответник - „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК *********, и е разпоредил препис
от подадените от ищеца молби да се изпратят на двамата ответници и да се извърши размяна
на съдебните книжа.
В указания на ответниците срок по делото са постъпили отговори на исковата молба от
всеки от ответниците, с които се оспорва допустимостта и основателността на исковите
претенции.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
По отношение на заявените искови претенции и с оглед горното, съдът, като приема,
че исковите претенции са допустими, като заявени от лице, което описва и твърди факти, на
които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата твърди, че в началото на 2018 г. със сестра си - Д. И. Ц., са имали финансови
проблеми, поради което чрез свой познат са се свързали с управителя на ответното
дружество - И. П. П., за предоставяне на паричен заем. Същият се е съгласил да им
предостави такъв в размер на по 3000 лева за всяка от тях, като е поискал ищцата и сестра
да прехвърлят в полза на дружеството му имущество като обезпечение на заема. Твърди се,
че ищцата и сестра са обяснили на И. П., че притежават по наследство от баща им И. В. П.
по 1/3 идеални части от двуетажна жилищна сграда и по 1/6 идеални части от дворното
място, върху което е построена сградата, находящи се в с. М., ул. (АДРЕС), по 1/6 идеални
части от друг поземлен имот, също находящ се в с. М. и идеални части от ниви, находящи се
в землището на с. М..
Ищцата твърди, че са предложили на И. П. да ипотекират в полза на дружеството
някаква част от имотите, като обезпечение на заема, но той е поискал прехвърляне на
наследството. От ищцовата страна са били направени възражения за многократно по-
високата стойност на наследството в сравнение с търсения заем, в отговор на което са
получили уверения, че страните ще сключат фиктивен договор за продажба на наследство и
след връщането на заема ответникът ще прехвърли наследството обратно, отново с договор
за продажба на наследство.
Ищцата и сестра са имали спешна нужда от парични средства, поради което са се
съгласили с изложените условия. На 16.03.2018 г. ищцата е сключила с ответното дружество
договор за продажба на наследство с рег.№ 3191, том 1, № 177 на нотариус С. Т., в който е
било записано, че продава на „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя И. П.,
наследството оставено от баща И. В. П., ЕГН **********, бивш жител на с. М., починал
на 07.11.2017 г., съгласно акт за смърт № 0040/07.11.2017 г., за сумата от 3000 лева. След
заверката на договорите, ищцата е подписала нотариално заверена декларация, в която се
съдържа изявление, че ищцата е собственик на двуетажна жилищна сграда и поземлен имот,
находящи се в с. М., ул. (АДРЕС).
Ищцата твърди, че в момента на подписване на договорите И. П. е предоставил на нея
и сестра уговорения заем в размер на по 3000 лева, като се договорили, че всяка от тях ще
го връща на 15 вноски от по 400 лева, като след връщането на пълните суми ще сключат
нови договори, с които ответното дружество да продаде обратно наследството за същата
сума, като са щели да запишат, че са му я изплатили изцяло. За посочените обстоятелства са
били подписани разписки с по един екземпляр за всяка страна.
Ищцата сочи, че до края на месец юни 2019 г. заемите са били изцяло изплатени и са
2
поискали от И. П. да прехвърли обратно наследството, но той не го е сторил, като не е
отговарял на обажданията на ищцата. Ищцата и сестра са направили опити да се видят с
управителя на ответното дружество и да го убедят да им върне имотите съгласно уговорката
им, като на проведените срещи той обявявал различни суми, многократно надвишаващи
предоставения им заем, срещу които би им прехвърлил обратно имотите, след което отново
спрял да отговаря на обажданията им.
Междувременно ищцата е разбрала, че ответното дружество е образувало дело за делба
на имотите срещу майка - гр.д.№ 56623/2019 г. по описа на СРС, 81-ви състав, и е
прехвърлил имотите на трето лице - вторият ответник Д. М. К..
Поради горното ищцата счита, че има правен интерес да поиска от съда прогласяването
на нищожността на договора за продажба на наследство, като се позовава на разпоредбата
на чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД. Сочи, че страните изначално не са имали намерение да
бъдат обвързани от договора, а са го сключили с цел да създадат привидни правни
последици, поради което е налице абсолютна симулация.
Ищцата посочва, че в случая не е съставено обратно писмо, доказващо директно
симулативността на привидната сделка, но са съставени непълни обратни документи, които
съдържат изявления на страна по сделката относно факти и обстоятелства, които правят
наличието на симулация вероятно, поради което е налице основание да бъдат допуснати
свидетелски показания, чрез които симулацията да бъде доказана (чл. 165, ал. 2 ТПК).
Ищцата още навежда твърдения за нищожност поради накърняване на добрите нрави,
като излага съображенията, че съгласно сключения договор ищцата продава цялото си
наследство, останало от покойния баща за сумата от 3000 лева, а пазарната стойност на
имотите, включени в него и подробно описани във втората искова молба, надвишава десетки
пъти посочената продажна цена. Счита, че престациите са значително и явно
нееквивалентни, което обуславя нищожността на договора.
С оглед гореизложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да обяви за
нищожен Договор за продажба на наследство от 16.03.2018 г., рег.№ 3191, том 1, № 177 на
нотариус С. Т., в който е записано, че С. И. Ц., ЕГН **********, с адрес в с. М., ул.
(АДРЕС), продава на „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя И. П.,
наследството, оставено от баща - И. В. П., ЕГН **********, бивш жител на с. М., починал
на 07.11.2017 г., съгласно акт за смърт № 0040/07.11.2017 г., за сумата от 3000 лева, поради
привидност (абсолютна симулация).
При условията на евентуалност, в случай, че съдът прецени, че не са налице
основанията за нищожност поради привидност, моли съдът да постанови решение, с което
да прогласи нищожността на Договор за продажба на наследство от 16.03.2018 г., рег.№
3191, том 1, № 177 на нотариус С. Т., в който е записано, че С. И. Ц., ЕГН **********, с
адрес в с. М., ул. (АДРЕС), продава на „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от
управителя И. П., наследството, оставено от баща - И. В. П., ЕГН **********, бивш жител
на с. М., починал на 07.11.2017 г., съгласно акт за смърт № 0040/07.11.2017 г., за сумата от
3000 лева, поради накърняване на добрите нрави.
Претендират се разноските, сторени в настоящото производство.
В постъпилия от ответника „ФИП ИНВЕСТ“ ЕООД отговор на исковата молба се
оспорва допустимостта на иска, като се твърди, че изложеното в исковата молба не
кореспондира с основанието, на което се претендира нищожността. Навежда твърдения, че
по този начин ищцата се опитва да заобиколи установената от закона недопустимост на
свидетелските показания по смисъла на чл.164 ГПК.
Ответното дружество оспорва изцяло верността на всички изложени в исковата молба
твърдения.
Оспорва се истинността на представената от ищцовата страна разписка за получаване
3
на сумата от 3000 лв., издадена от С. И. Ц., относно нейното съдържание и дата, място на
издаване. Отправено е искане за откриване на производство по оспорване истинността на
писмен документ – разписка.
Ответникът излага твърдения, че в началото на месец март на 2018г. С. С. А. от гр. С.,
представя на управителя на дружеството информация, че ищцата и нейната сестра искат и
предлагат за продажба недвижими имоти, находящи се в с. М., Софийска община.
Дружеството “Фип Инвест“ ЕООД по занятие осъществява дейност по покупко-продажба и
управление на недвижими имоти.
Била е проведена среща, на която ищцата и сестра са заявили, че търсят заемни
средства, както и че продават свое имущество, а И. П. им е посочил, че “Фип Инвест“ ЕООД
не се занимава с даване на заемни средства, а само с покупко-продажба и управление на
недвижим имоти.
Твърди се, че ищцата и сестра са предложили на дружеството да му продадат
наследството, което двете сестри са получили от баща им, като наследствените има права
били по 1/3/една трета/ идеална част от наследството, а другата една трета се припаднала на
майка им. П. е задал въпроси на сестрите за това дали знаят какво е съдържанието на
наследството оставено от баща им. Те заявили, че знаят за два етажа от двуетажна жилищна
сграда, находяща се в с. М., С. област, Столична община, район “Н. И.“, ул. “(АДРЕС),
построена в урегулиран поземлен имот, върху който наследствените права на баща им били
идеални части, и е в съсобственост с техни братовчеди и съседи по имот, както и че знаят за
наследствени права на баща им върху възстановени в собственост на наследниците на
наследодатели на баща им 5¬6 ниви, които се намирали в землищата на с. М., Н. И. и
Филиповци, но не знаели какво представляват тези земеделски имоти, и какви са
характеристиките им, а само че има много наследници и правото на собственост на баща им
е малко по размер.
Ответникът твърди, че сестрите са заявили още, че живеят в къщата в с. М., на ул.
“(АДРЕС), заедно с тяхната майка Ц. Д. П., която искала от сестрите да й прехвърлят
наследените от баща им идеални части от къщата и дворното място, както и че имат
изпълнителни дела заведени от ****** ЕАД и наложени възбрани върху част от
наследството.
Твърди се, че сестрите са предложили на П. да им закупи наследствените права, като
приеме, те да останат да обитават изцяло къщата и поземления имот, в който тя е построена,
за известно време, докато се изнесат, както и да уговорят майка им да продаде
наследствения си дял от тази къщата и поземления имот, в който тя е построена, като майка
им остане също така в имота и го ползва изцяло, а дружеството да не го ползва, срещу
сумата от 3000 лв. за всеки наследствен дял на продавачките.
Ответникът сочи, че управителят на дружеството е приел предложението на сестрите
да закупи наследствените им права, като за други недвижими имоти освен упоменатите
сестрите не са съобщили на ответника.
Ответникът счита, че към 16.03.2018г. ищцата не е знаела в цялост за наследствените
си права, оставени от баща по отношение на посочените в исковата молба земеделски
имоти, а е узнала впоследствие. Сочи се, че ответникът не е знаел за съществуването на
процесните земеделски имоти, нито за наследствените права на ищцата върху тях.
В отговора се оспорват наследствените права на ищцата по основание и по размер,
заявени от ищцата в исковата й молба относно наследство на възстановени земеделски земи
на Еленица Пунева Енчова, Кръстю Спасов Младенов и Пуне Ранков Колев, касателно
твърденията й за неравностойност на престациите на сключения от нея с ответника договор
за продажба на наследство.
Оспорва се твърдението, че правата върху всички посочени от ищцата в исковата
4
молба земеделски имоти са били прехвърлени с процесния договор за продажба на
наследство, тъй като с правото на собственост върху същите са извършени разпореждания -
прехвърляния на собствеността върху тях на трети лица приживе от наследодателя И. В. П.
и ищцата.
Оспорва се твърдението, управителят на ответното дружество да е предлагал на
ищцата и сестра й да им даде заеми.
След като страните са постигнали съгласие на 16.03.2018г. страните се явили и
сключили пред нотариуса процесния договор за продажба на наследство, а продажната цена
в размер на 3000 лв., управителят П. заплатил на ищцата и сестра в брой в кантората на
нотариуса преди подписването на договора.
Ответникът твърди, че след това управителят на дружеството многократно е правил
опити да се свърже със сестрите за предаването на владението на къщата и дворното място и
обещаното прехвърляне на наследствените дялове на майка им, като е посещавал имотите на
място със свидетели, но сестрите са отказали въобще да изпълнят уговорките им.
Ответникът твърди, че не са водени никакви разговори за обратно изкупуване на
продаденото наследство, ищцата не е връщала каквито и да е заемни пари на ответното
дружество, а фактическата власт върху имотите не е била предадена на ответника.
В отговора на исковата молба се навеждат твърдения, че след придобиването на
собствеността върху имотите Д. К. също не е получила владението върху имотите, с оглед
на което се е снабдила с изпълнителен лист за въвод във владение и е образувала
изпълнително дело ИД №39293/2020г. по описа на ЧСИ Ангел Петров, за да бъде въведена
принудително в имотите.
Твърди се, че ЧСИ е извършил изпълнителни действия за въвод на 21.10.2020г. на К.,
като е наредил на ключар да смени патронника на външната на къщата врата, а Д. К. е
упълномощила И. П. да я представлява за в бъдеще от тази дата пред всички трети лица,
ответниците и техните родители за упражняване правото си на собственост и владението
върху делбените имоти. На следващия ден след въвода патронникът е бил сменен, входната
врата на двора вече се е заключвала и Д. К. не е била допусната до сградата.
Ответникът сочи, че на 03.10.2019г. “Фип Инвест“ ЕООД е предявил искова молба за
делба на двата жилищни етажа в сграда с идентификатор 48393.4988.394.4, с адрес с. М.,
Столична община, район “Н. И.“, ул. “(АДРЕС), въз основа на която е образувано
производство за делба по гр.д. № 56623/2019г, по описа на СРС, 81-ви състав. С влязло в
сила на 25.04.2023г. решение районният съд е допуснал на основание чл. 34 ЗС да бъде
извършена делба между „ФИП Инвест“ ЕООД, Г. К. Ц. и К. Ц. Ц., на процесните
недвижими имоти.
Оспорват се заявените от ищцата твърдения за постигната договорка за обратна
продажба на продаденото от ищцата наследство.
Ответникът счита, че представената от ищцата документи не обуславят наличието на
начало на писмено доказателство за разкриване на твърдяната от нея симулация. Оспорва се
истинността на разписката. Сочи се, че от представената декларация не може да се извлече,
че се касае за сделка, различна от договора за продажба на наследство.
По отношение на евентуалния иск ответникът счита, че е изцяло недопустим,
евентуално неоснователен.
Оспорват се твърденията за неравностойност на престациите в сключения договор за
продажба на наследство, като се навеждат доводи, че с оглед алеаторния характер на
договора за продажба е неприложимо правилото за нищожност поради нарушаване на
добрите нрави.
В постъпилия от ответницата Д. М. К. отговор на исковата молба се оспорва
5
допустимостта на иска, като се излагат твърдения, че ищцата няма правен интерес от
завеждане на установителния иск, както и че не разполага с право на иск срещу ответницата,
поради което се прави искане производството срещу нея да бъде прекратено.
При евентуалност се оспорва основателността на иска, като се твърди, че нищожността
на процесния договор за продажба на наследство е непротивопоставима на ответницата,
явяваща се трето добросъвестно лице, чиито права са били вписани в Агенция по
вписванията преди завеждане и вписване на исковата молба по настоящото производство.
Ответницата оспорва изцяло верността на всички изложени в исковата молба
твърдения.
Оспорва се истинността на представената от ищцовата страна разписка за получаване
на сумата от 3000 лв., издадена от С. И. Ц., относно нейното съдържание и дата, място на
издаване. Отправено е искане за откриване на производство по оспорване истинността на
писмен документ – разписка.
Ответницата поддържа, че между „ФИП Инвест“ ЕООД, ищцата и роднините
отношенията са следните:
В началото на месец март на 2018г. С. С. А. от гр. С., представя на управителя на
дружеството информация, че ищцата и нейната сестра искат и предлагат за продажба
недвижими имоти, находящи се в с. М., Софийска община. Дружеството “Фип Инвест“
ЕООД по занятие осъществява дейност по покупко-продажба и управление на недвижими
имоти.
Била е проведена среща, на която ищцата и сестра са заявили, че търсят заемни
средства, както и че продават свое имущество, а И. П. им е посочил, че “Фип Инвест“ ЕООД
не се занимава с давене на заемни средства, а само с покупко-продажба и управление на
недвижим имоти.
Твърди се, че ищцата и сестра са предложили на дружеството да му продадат
наследството, което двете сестри са получили от баща им, като наследствените има права
били по 1/3/една трета/ идеална част от наследството, а другата една трета се припаднала на
майка им. П. е задал въпроси на сестрите за това дали знаят какво е съдържанието на
наследството оставено от баща им. Те заявили, че знаят за два етажа от двуетажна жилищна
сграда, находяща се в с. М., С. област, Столична община, район “Н. И.“, ул. “(АДРЕС),
построена в урегулиран поземлен имот, върху който наследствените права на баща им били
идеални части, и е в съсобственост с техни братовчеди и съседи по имот, както и че знаят за
наследствени права на баща им върху възстановени в собственост на наследниците на
наследодатели на баща им 5¬6 ниви, които се намирали в землищата на с. М., Н. И. и
Филиповци, но не знаели какво представляват тези земеделски имоти, и какви са
характеристиките им, а само че има много наследници и правото на собственост на баща им
е малко по размер.
Ответницата твърди, че сестрите са заявили още, че живеят в къщата в с. М., на ул.
“(АДРЕС), заедно с тяхната майка Ц. Д. П., която искала от сестрите да й прехвърлят
наследените от баща им идеални части от къщата и дворното място, както и че имат
изпълнителни дела заведени от ****** ЕАД и наложени възбрани върху част от
наследството.
Твърди се, че сестрите са предложили на П. да им закупи наследствените права, като
приеме, те да останат да обитават изцяло къщата и поземления имот, в който тя е построена,
за известно време, докато се изнесат, както и да уговорят майка им да продаде
наследствения си дял от тази къщата и поземления имот, в който тя е построена, като майка
им остане също така в имота и го ползва изцяло, а дружеството да не го ползва, срещу
сумата от 3000 лв. за всеки наследствен дял на продавачките.
Ответницата сочи, че управителят на дружеството е приел предложението на сестрите
6
да закупи наследствените им права, като за други недвижими имоти освен упоменатите
сестрите не са съобщили на ответника.
Ответницата счита, че към 16.03.2018г. ищцата не е знаела в цялост за наследствените
си права, оставени от баща по отношение на посочените в исковата молба земеделски
имоти, а е узнала впоследствие. Сочи се, че ответното дружество не е знаело за
съществуването на процесните земеделски имоти, нито за наследствените права на ищцата
върху тях до 11.11.2019г., когато се е снабдил със справка от Служба по вписвания за
периода за наследодателя И. В. П..
В отговора се оспорват наследствените права на ищцата по основание и по размер,
заявени от ищцата в исковата й молба относно наследство на възстановени земеделски земи
на Еленица Пунева Енчова, Кръстю Спасов Младенов и Пуне Ранков Колев, касателно
твърденията й за неравностойност на престациите на сключения от нея с ответника договор
за продажба на наследство.
Оспорва се твърдението, че правата върху всички посочени от ищцата в исковата
молба земеделски имоти са били прехвърлени с процесния договор за продажба на
наследство, тъй като с правото на собственост върху същите са извършени разпореждания -
прехвърляния на собствеността върху тях на трети лица приживе от наследодателя И. В. П.
и ищцата.
Оспорва се твърдението, управителят на ответното дружество да е предлагал на
ищцата и сестра й да им даде заеми.
След като страните са постигнали съгласие на 16.03.2018г. страните се явили и
сключили пред нотариуса процесния договор за продажба на наследство, а продажната цена
в размер на 3000 лв., управителят П. заплатил на ищцата и сестра в брой в кантората на
нотариуса преди подписването на договора.
Ответницата твърди, че след това управителят на дружеството многократно е правил
опити да се свърже със сестрите за предаването на владението на къщата и дворното място и
обещаното прехвърляне на наследствените дялове на майка им, като е посещавал имотите на
място със свидетели, но сестрите са отказали въобще да изпълнят уговорките им.
Ответницата твърди, че не са водени никакви разговори за обратно изкупуване на
продаденото наследство, ищцата не е връщала каквито и да е заемни пари на ответното
дружество, а фактическата власт върху имотите не е била предадена на ответника.
В отговора на исковата молба се навеждат твърдения, че след придобиването на
собствеността върху имотите ответницата не е получила владението върху имотите, с оглед
на което се е снабдила с изпълнителен лист за въвод във владение и е образувала
изпълнително дело ИД №39293/2020г. по описа на ЧСИ Ангел Петров, за да бъде въведена
принудително в имотите.
Твърди се, че ЧСИ е извършил изпълнителни действия за въвод на 21.10.2020г. на
ищцата, като е наредил на ключар да смени патронника на външната на къщата врата, а
ответницата е упълномощила И. П. да я представлява за в бъдеще от тази дата пред всички
трети лица, ответниците и техните родители за упражняване правото си на собственост и
владението върху делбените имоти. На следващия ден след въвода патронникът е бил
сменен, входната врата на двора вече се е заключвала и ответницата не е била допусната до
сградата.
Твърди се, че след извършените изпълнителни действия за въвод ищцата, нейната
сестра и техните съпрузи са провеждали многобройни срещи с И. П., представляващ
ответницата, на които са отправяли предложения да закупят притежаваните идеални части
от двата жилищни етажа и дворното място в с. М. за цена от 42 000 лв. Били са проведени
продължителни преговори, които не са приключили и до момента на подаване на отговора
на исковата молба, но до продажба не се е стигнало.
7
Ответницата сочи, че на 03.10.2019г. “Фип Инвест“ ЕООД е предявило искова молба за
делба на двата жилищни етажа в сграда с идентификатор 48393.4988.394.4, с адрес с. М.,
Столична община, район “Н. И.“, ул. “(АДРЕС), въз основа на която е образувано
производство за делба по гр.д. № 56623/2019г, по описа на СРС, 81-ви състав. С влязло в
сила на 25.04.2023г. решение районният съд е допуснал на основание чл. 34 ЗС да бъде
извършена делба между „ФИП Инвест" ЕООД, Г. К. Ц. и К. Ц. Ц., на процесните
недвижими имоти.
Оспорват се заявените от ищцата твърдения за постигната договорка за обратна
продажба на продаденото от ищцата наследство.
Ответницата счита, че представените от ищцата документи не обуславят наличието на
начало на писмено доказателство за разкриване на твърдяната от нея симулация. Оспорва се
истинността на разписката. Сочи се, че от представената декларация не може да се извлече,
че се касае за сделка, различна от договора за продажба на наследство.
По отношение на евентуалния иск ответницата счита, че е изцяло недопустим,
евентуално неоснователен.
Оспорват се твърденията за неравностойност на престациите в сключения договор за
продажба на наследство, като се навеждат доводи, че с оглед алеаторния характер на
договора за продажба е неприложимо правилото за нищожност поради нарушаване на
добрите нрави.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
С исковата молба са предявени субективно и обективно съединени:
1. Главен иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от Закона за задълженията и
договорите;
2. Евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от Закона за задълженията и
договорите.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
За ищеца
Ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване, че договорът за
продажба на наследство е нищожен на заявените в исковата молба основания, наличието на
прикрито правоотношение, възникнало на основание валидно сключен договор за заем,
връщането на заетата сума.
За ответника
Ответниците следва да установят в условията на пълно и главно доказване
основателността на възраженията си.
По доказателствените искания
По искането за допускане на писмени доказателства – съдът следва да го уважи, като
относимо и допустимо.
По искането на ищцата за допускане на свидетелски показания – с оглед оспорванията
на ответниците съдът ще се произнесе по него в първото по делото открито съдебно
заседание.
По исканията за назначаване на съдебно-оценителна експертиза – съдът ще се
произнесе по него в първото по делото открито съдебно заседание, като даде възможност на
страните да зададат и конкретизират въпросите си с оглед разпределената в настоящия
8
проект за доклад доказателствена тежест.
По исканията на ответниците за допускане на свидетелски показания – съдът ще се
произнесе в първото по делото открито съдебно заседание.
По искането на ответницата Д. К. за откриване на производство за оспорване
истинността на частен документ – ответницата следва да конкретизира дали иска откриване
на производство по чл. 193 ГПК досежно автентичността на процесната разписка, като
следва да има предвид, че същата е частен документ и по чл. 193 ГПК може да се оспори
единствено неговият подпис, но не и съдържание, тъй като разписката не се ползва с
материална доказателствена сила. В тази връзка по отношение на доказателственото искане
на ответника за събиране на гласни доказателствени средства съдът ще се произнесе в
първото по делото открито съдебно заседание, като даде възможност на ищеца да посочи
дали ще се ползва от този документ.
Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по
делото.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените такива с исковата
молба и отговорите на исковата молба.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ, че по исканията за допускане и назначаване на съдебно-
оценителна експертиза и събиране на гласни доказателства – съдът ще се произнесе в
първото по делото съдебно заседание.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ , че по искането за откриване на производство за
оспорване истинността на частен документ съдът ще се произнесе в първото по делото
открито съдебно заседание, като указва на ищеца да посочи в първото по делото съдебно
заседание дали ще се ползва от този документ.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
9
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: documents.go@srs.justice.bg, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
documents.go@srs.justice.bg, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез: 1. единния портал за електронно
правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/; 2. квалифицирана услуга за електронна
препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация
и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на
Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент
(ЕС) № 910/2014"; 3. системата за сигурно електронно връчване по чл. 26, ал. 2 от Закона за
електронното управление. Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от
ГПК, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на
посочения адрес. Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по
всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна
форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на
получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на
извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма
лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда
по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие, се
съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения, призовки и
книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
10
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със: 1. електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК; 2.
електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК; 3. потвърждение, че
съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК.
Съгласно чл.52, ал.2 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Връчването на
държавните учреждения и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 от ГПК на
посочен от тях електронен адрес.
Указва на ответниците, че следва да посочат електронен адрес за връчване при
условията на чл. 38 и 38а от ГПК и заявление дали желаят връчване на посочения
електронен адрес.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 29.05.2024 година от
14:45 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца ведно с
отговорите на исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11