№ 1290
гр. Варна, 18.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20233100900106 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по т.д.№ 106 по описа на Окръжен съд Варна за 2023 година е
образувано по искова молба от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, гр. София, с
която е предявен иск на заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващия
длъжник Г. И. И. с ЕГН ********** с адрес **************** дължимостта на вземания по
издадена заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща изискуемо след настъпване на
уговорен падеж вземане, произтичащо от договор за банков кредит, предсрочно обявен в
просрочие и акцесорни последици от подаване на заявлението в заповедно производство.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът е подал писмени отговори, в които оспорва иска
по основание и размер.
В срока по чл.372 от ГПК ищцовото дружество е подало допълнителна искова молба,
в която оспорва въведените с ОИМ възражения.
Ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба, при което размяната
на книжата е приключила.
По допустимостта на претенциите:
Установено е провеждането на заповедно производство, чрез което банката като
кредитор се е снабдила с изпълнително основание - заповед за незабавно изпълнение, въз
основа на документи по 417 ГПК, идентични с представените по настоящото дело
доказателства за съществуване на дълга срещу длъжниците – кредитополучател и
съдлъжника, който е ответник по делото.
При справка с приложеното в заверен препис ч.гр.д. № 58151/2022г по описа на РС –
София (приложено служебно) е видно, че ответникът е оспорил вземанията по реда на чл.
414 ГПК с бланкетно, немотивирано възражение, депозирано надлежно в срок и прието от
съответния заповеден съд като пречка за стабилизирането на заповедта спрямо него. Не е
1
установено обезсилване на вече издаденото изпълнително основание.
Установителната претенция на заявителя е предявена в срока, указан от съда, издал
заповедта. Легитимацията на страните по настоящото производство съответства на
качествата им заявител и оспорващ длъжник по заповедно основание. Участващото в делото
дружество е регистриран търговец по реда на ЗТР, като правния му статут се установява
чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ. Представителната власт на пълномощника на
ищеца е надлежно учредена на юрисконсулт М. А..
Предметът на установяване е очертан от ищеца идентично с описанието на
претенцията, за която е издадена заповедта. Твърденията за легитимация на страните
съответстват на описаното спорно правоотношение по поемане на задължение за връщане
на главница, предоставена от ищеца на кредитополучател, като в задължението на когото в
качеството на съдлъжник е встъпил ответника Г. И. И., чиято изискуемост е настъпила след
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със съответно уговорени просрочени
ежемесечно дължими лихви за ползването на кредита, наказателна лихва и годишна такса.
По предварителните въпроси:
Акцесорните последици от предявяването на заявлението (законна лихва от сезиране
и разноски по заявлението) не се включват в предмета на установяване. Дължимите
държавни такси, след приспадане на внесените при образуване на заповедното
производство, определени съразмерно на цената от всяка от установителните претенции, са
внесени.
С отговора на исковата молба ответникът въвежда възражение, че спорът не подлежи
на разглеждане като търговски спор. Счита, че ответникът като съдлъжник, физическо лице,
е потребител по смисъла на ЗЗП, поради което производството следва да се гледа по Общия
ред.
Възражението е неоснователно.
При извършена служебна справка по партидата на кредитополучателя „Феху
дивелъпмънт“ ЕООД ЕИК ********* до 11.04.2022г., т.е. към момента на сключване на
договора за банков кредит едноличен собственик на капитала на дружеството и негов
управител е ответникът Г. И. И..
Налице е трайна съдебна практика, в съгласие с която се приема, че в пар.13а, т.9 от
ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със ЗЗП са въведени в националното ни законодателство
разпоредбите на Директива 93/13/Е. на Съвета относно неравноправните клаузи в
потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б.
„б” от Директивата 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която
разпоредба е дефинирано понятието „потребител”, като всяко физическо лице, което в
качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси,
които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При
транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно
определение на същото понятие в пар.13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност. Съгласно решенията по дело С-74/15 и по дело С-419/11 на СЕС,
обезпечението на дълг на търговско дружество от физическо лице, вкл. когато последното е
съдлъжник или гарант, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка
2
търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни професионални връзки
с посоченото дружество, като например управлението или мажоритарно участие в същото.
В настоящия случай придобиването на качеството на съдлъжник по търговски
договор от физическото лице – отв. Г. И. е осъществено с оглед тесните му професионални
връзки с дружеството кредитополучател, изразяващи се в осъществяване на управлението на
дружеството и качеството на едноличен собственик на капитала му, поради което не може
да се приеме, че задължаването от страна на физическото лице е извършено за цели, извън и
независимо от всяка търговска дейност или професия.
Предметът на делото определя разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365, т.
1, вр. чл. 286, ал. 2 и чл. 1 ал. 1, т. 7 ТЗ).
По доказателствените искания:
С оглед изложените по-горе съображения по допустимостта, съдът е изискал
служебно книжата по заповедното производство.
В исковата молба са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени
доказателства, идентични с приложените към заявлението, по което е образувано
заповедното производство. Документите по чл. 417 ГПК, отнасящи се до отношенията с
ответника представляват относими и допустими доказателства и следва да се приемат.
Извлечението от сметката и данните за движението на записите по нея са относими и
допустими.
Поисканата от ищеца счетоводна експертиза за проверка на надлежното отразяване
на размерите на задълженията по процесния договор е допустима, а събирането на това
доказателство е наложително.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на и списък на
разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в 1- седмичен срок от
съобщаването могат да изразят становище по проекто-доклада, както и в съдебното
заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба, в
който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на осн. чл.
78, ал. 9 ГПК.
Съдът намира, че настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн.
чл.374, ал.2 ГПК.
За събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния доклад на
съдията.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ иск, предявен от “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт М. А. срещу Г. И. И. с ЕГН
3
********** с адрес **************** за установяване по отношение на длъжник оспорени
изискуеми вземания по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 58151/2022г. по описа
на РС - София, както следва:
1 000 000 лева /един милион лева/ - непогасена главница по Договор за кредит, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2022 г. до изплащане на
вземането;
3 055,56 лева /три хиляди и петдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/ - законна
лихва за периода 14.10.2022г. до 24.10.2022г.;
39 921,20 лева /двадесет и девет хиляди деветстотин двадесет и един лева и двадесет
стотинки/ - договорна лихва, начислена за периода от 01.03.2022г.-13.10.2022г.
включително;
6 553,44 лева /шест хиляди петстотин петдесет и три лева и четиридесет и четири
стотинки/ - наказателна лихва, начислена за периода от 01,03.2022г.-13.10.2022г.
включително
5 800,00 лева /пет хиляди и осемстотин лева/ - комисионна за управление;
120,00 лева /сто и двадесет лева/ - разноски за връчване на покана за плащане
ведно с акцесорни последици от провеждане на заповедно производство.
Ищецът претендира и разноски по делото.
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, гл. 32 от ГПК -
„ПРОИЗВОДСТВО ПО ТЪРГОВСКИ СПОРОВЕ”.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на ответника по чл.369, ал. 1 от ГПК.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за УСТЕН ДОКЛАД:
Твърди се, че на 10.03.2021г. между ищеца "Първа инвестиционна банка" АД,
ответника Г. И. в качеството на солидарен длъжник, „ФЕХУ ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕООД, ЕИК
********* в качеството на Кредитополучател е сключен Договор за банков кредит №000LD-
S-001488, по силата на който Банката отпуска на Кредитополучателя „ФЕХУ
ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕООД кредит в размер на 1 000 000 (един милион) лева с краен срок за
погасяване на кредита 01.04.2027г. съгласно Раздел VIII, чл. 16 от Договора за кредит.
Неразделна част от Договора за кредит е сключения на 26.04.2022г. Анекс № 1 между
Банката, Кредитополучателя и Т.Ж., в качеството на солидарен длъжник, по силата на който
солидарния длъжник встъпва в дълга по договора за кредит. Кредитополучателят „ФЕХУ
ДИВЕЛЪПМЪНТ" ЕООД е усвоил отпуснатия кредит в пълен размер на 15.03.2021г. по
сметка, открита на негово име в Банката IBAN BG82FINV91501017516719. Съгласно Раздел
VI чл.11 от Договора за кредит за ползвания кредит Кредитополучателят плаща на Банката
годишна лихва (редовна, възнаградителна) в размер на СЛП за лева, прилаган от Банката,
увеличен с надбавка от 4,3382 /четири цяло три хиляди триста осемдесет и две
десетохилядни/ пункта, но не по-малко от 4,5% /четири цяло и пет десети процента/. Лихви
се начисляват само за дните на фактическо ползване на кредита. Дължимата от
Кредитополучателя/солидарния длъжник лихва се заплаща периодично в размер и на
падежи, подробно описани в погасителен план - Приложение № 1, неразделна част ото
Договора за кредит. Съгласно Раздел IX, чл.19 от Договора за кредит плащания, дължими,
но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по сметката за обслужване на дълга, се
отнасят в просрочие и олихвяват с договорения в т.11, раздел VI от Договора за кредит
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 20 /двадесет/ пункта, считано от деня,
следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в
неработен ден. Съгласно Раздел X, чл.20.2 от Договора за кредит, ответникът, в качеството
на солидарен длъжник, се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя за целия
размер на дълга, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията,
произтичащи от Договора за кредит, вкл. за лихвите, таксите, комисионните и разноските.
4
Твърди се, че за периода от 02.05.2022г. до 03.10.2022г. са налице неплатени вноски
по главница, съгласно погасителен план към договора за кредит, общо шест вноски, а за
периода от 01.03.2022г. до 01.10.2022г. – дължими са осем вноски по лихвата.
Ищецът излага, че поради неплащане в срок на задълженията, на основание Раздел
XIII, т.27.2 от договора, банката чрез ЧСИ рег. № 850 е връчила на кредитополучателя и
съдлъжниците ПДИ с предоставен срок за изпълнение от получаване на поканата, и
съдържаща изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение.
Твърди се , че в дадения му от банката срок длъжникът не е изпълнил задължението си,
поради което за банката се е породило правото да претендира предсрочно изискуемите суми,
при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 14.10.2022г. Ищецът сочи, че
за дължимите вземания е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение,
съответно образувано изп.д № 20227880401101 по описа на ЧСИ № 788. Сочи се, че
подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, до датата на подаване на
исковата молба е извършено погасяване на дълга със сума в размер на 200 000 /двеста
хиляди/ лева, представляща заложено вземане по сметка на дружеството - длъжник, предмет
на учредено в полза на Банката финансово обезпечение съгласно Договор за финансово
обезпечение с предоставяне на залог от 10.03.2021г. Със сумата са погасени част от
главницата в размер на 178 346,00 /сто седемдесет и осем хиляди триста четиридесет и шест
лева/ и разноски в размер на 21 654,00 /двадесет и една хиляди шестстотин петдесет и
четири/ лева.
Излага, че по делото е издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено
възражение от длъжника, обуславящо правния му интерес да предяви установителен иск за
вземането си. Моли за уважаване на иска и за присъждане на разноски.
В СРОКА ЗА ОТГОВОР ответникът оспорва иска като недопустим, евент. като
неоснователен по основание и размер. Счита, че по отношение на всички предявени искове
ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря. Твърди, че действителната воля на
страните при прехвърляне на собствеността на дружеството-кредитополучател е новият
собственик и управител - Т.Я.Ж. да замени ответника Г. И. като съдлъжник по кредита.
Оспорва се дължимостта в частта, в която е издадена заповед за дължими лихви от
настъпването на предсрочната изискуемост на договора до датата на заявлението по чл. 417
ГПК, по аргумент от т.4 от TP № 1/ 28.12.2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС. Сочи
се, че според дадените в това тълкувателно решение разяснения, не е допустимо издаване на
изпълнителен лист за мораторните лихви върху сумата по записа на заповед за периода от
падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителния лист.
С допълнителната искова молба се оспорва възражението на ответника за
разглеждане на делото по общия ред. Сочи се, че действителната воля на страните, изразена
в договор за кредит, е ответникът да отговаря солидарно за всички задължения по договора.
С последващият анекс като съдлъжник по договора за кредит е встъпил и новия едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството-кредитополучател. На следващо място
се твърди неоснователност на цитираното от ответника Тълкувателно решение 4/2013г. от
18.06.2014г., т.к. касае хипотеза на претендирала мораторна лихва върху вземане по запис
на заповед, което в конкретния случай е неприложимо. Сочи се, че в конкретният случай и
с оглед ползвания ред за снабдяване със ЗНИ и ИЛ по чл.417, т.2 ГПК и съгласно мотивите
на цитираното по-горе Тълкувателно решение „по смисъла на чл.417 ГПК може да се издаде
заповед за незабавно изпълнение и за акцесорни вземания, каквото е обезщетението за вреди
от неточно изпълнение на главното вземане, стига основанието на тези вземания да е
предвидено в документа /уговорена неустойка или лихва/, а размерът да е определен в самия
документ или определяем по посочен в него начин /например като процент/. Такива
вземания се основават на посочените в чл.417, т.2 и 3 ГПК документи, тъй като не се
установяват въз основа на данни, стоящи вън от изпълнителното основание.
Отговор на допълнителната искова молба не е постъпвал.
5
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно правилото
на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните
твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които
основава исканията и възраженията си.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение
между страните; предоставяне на сумата по Договор за банков кредит №000LD-S-001488,
настъпилата предсрочната изискуемост в т.ч. и редовното уведомяване на длъжниците за
нея, както и размерът на претендираните вземания по отделни пера.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на вземанията по договора за кредит
/плащане, давност и др./.
ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ в съдебно заседание на представените от ищеца
писмени доказателства.
ДОПУСКА провеждането на СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по която
вещото лице след запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на
ищеца на всички относими документи, касаещи усвояването и погасяването на кредитно
задължение, да изготви заключение, в което да даде отговор на следните въпроси:
Предоставена ли е от банката и усвоена ли е сумата по Договор за банков кредит
№000LD-S-001488 от кредитополучателя, на коя дата и по какъв начин – с превод по сметка
или по касов път в брой?
Какви са параметрите на договора?
Погасяван ли е кредитът в уговорените, съгласно договора, вноски и срокове; какви
по размер погасителни вноски са постъпвали по кредита; има ли вноски, платени не на
уговорен падеж и в недостатъчен размер?
От коя дата са преустановени плащанията на месечните вноски по договора за
кредит? Колко вноски (главница и лихви) са дължими, но неплатени към 14.10.2022г. и км
датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда?
Какви са дължимите суми по главница, такси, договорна лихва, наказателна лихва,
законна лихва за забава върху главницата за периода посочен в исковата молба?
Има ли внесени суми за погасяване на задължението или на части от него след
подаване на заявлението в съда, съотв. образуване на изп.производство?
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза Б.Б. от гр.Варна.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400 лв., вносими от ищеца, в едноседмичен срок от
връчване на определението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за изготвяне на заключението по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА
вещото лице, на основание чл.199 ГПК да представи заключението си в същия срок.
6
ЗАДЪЛЖАВА ищцовото дружество да окаже съдействие като предостави достъп
при поискване, на вещото лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на
оглед на налична счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по
предоставяне на заетите средства и целевото им разходване по нареждания за преводи към
друга банка, като при неизпълнение ще бъде приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е
видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде
оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване на оглед
на налична счетоводна и търговска документация.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по т.д. № 106 по описа за 2023 г. за
02.11.2023г. от 13.30 часа, за която дата да се призоват страните. Вещото лице да се призове
след представяне на доказателства за внасяне на депозита.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, ведно със съобщение за
насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
7