№ 263
гр. Плевен, 02.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Силвия Г. Иванова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Силвия Г. Иванова Гражданско дело №
20244430104467 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
„Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“***“ № ***, представлявано от ***, чрез *** С. С., против И. Ц. П., ЕГН
********** от с.***, обл.Плевен, ул.“***“ № ***, с която е предявен иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сума в размер 2441,02 лева- главница по
Договор за кредит; 265,74 лева - договорна лихва за периода от 01.02.2023 г.
до 31.01.2024 г.; 184,41 лева — наказателна лихва за периода от 01.03.2023 г.
до 14.05.2024 г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на
заявлението-07.06.2024г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д.№3142/2024г. по описа на
Районен съд-Плевен.
Твърди се, че на 18.07.2022 г. ответницата И. Ц. П., ЕГН ********** е
кандидатствала онлайн за отпускане на потребителски кредит от
„КРЕДИСИМО“ ЕАД с ЕИК ***. Сочи се, че по реда на ЗЕДЕУУ на
18.07.2022 г., между кредитора „КРЕДИСИМО“ и кредитополучателя И. Ц. П.
1
е сключен Договор за кредит № ***/ 18.07.2022 г. за сумата от 3400 лева (три
хиляди и четиристотин лева) - главница и уговорен срок на погасяване на
предоставения кредит- 31.01.2024 г. при лихва и други условия, подробно
уговорени в Договора, Приложение 1 към него, СЕФ и ОУ. Твърди се, че
лицето е усвоило заемната сума в брой на 18.07.2022 г. на каса на „ИЗИПЕЙ“
АД.
Твърди се, че Договорът за кредит е сключен във формата на електронен
документ чрез размяна на електронни волеизявления по чл. 2 от ЗЕДЕУУ при
спазване на изискванията на ЗЕДЕУУ, Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние /“ЗПФУР“/ и приложимото законодателство.
Изложени са доводи, че ответницата при кандидатстването си за кредит
от „КРЕДИСИМО“, сама е избрала да обезпечи изпълнението на
задълженията си, като осигури поръчителство на „АЙ ТРЪСТ“. Твърди се, че
ответницата е имала възможност да избере и необезпечен кредит или да
предостави банкова гаранция като друг вид обезпечение, съгласно Раздел III,
т. 12 от ОУ/. В този смисъл се сочи, че Договорът за предоставяне на
поръчителство не е бил задължителен за сключване. Твърди се, че Договор за
предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ“ също е сключен по реда на
ЗЕДЕУУ чрез размяна на електронни изявления.
Изложени са съображения в исковата молба, че Договорът за
предоставяне на поръчителство между „АЙ ТРЪСТ“ и ответника по
същността си е договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, сключен по реда на
ЗЕДЕУУ, по силата на който „АЙ ТРЪСТ“ предоставя гаранционна услуга,
като се задължи да сключи с „КРЕДИСИМО“ договор за поръчителство по чл.
147 ЗЗД и да обезпечи като поръчител задълженията на ответника по нейния
Договор за кредит. Твърди се, че ответницата се съгласила да заплаща месечно
възнаграждение за срока на Договора за кредит, видно от Раздел II на
Приложение № 1, към Договора за предоставяне на поръчителство.
Сочи се, че „АЙ ТРЪСТ“ изпълнило задълженията си по Договора за
предоставяне на поръчителство и сключило с „КРЕДИСИМО“ Договор за
поръчителство, по силата на който се задължило да отговаря пред
„КРЕДИСИМО“ солидарно с ответника за изпълнението на задълженията на
ответника по Договора за кредит, както и за всички последици от нейното
неизпълнение.
2
Твърди се, че И. Ц. П. се е задължила да върне заемната сума по
Договора за кредит, съгласно уговореното, както и да заплаща ежемесечно
възнаграждение на „АЙ ТРЪСТ“ за предоставената услуга по Договора за
предоставяне на поръчителство.
С оглед неизпълнение задълженията на И. П. по Договора за кредит на
16.05.2024 г., се твърди, че „КРЕДИСИМО“ изпратило искане за плащане до
поръчителя „АЙ ТРЪСТ“.
Твърди се, че „АЙ ТРЪСТ“ изпратило до ответницата уведомление за
всички суми, които предстои да бъдат погасени.
Сочи се, че ответницата не платила в дадения срок и на 17.05.2024 г.
„АЙ ТРЪСТ“ изпълнило задълженията си като поръчител и погасило всички
дължими от ответника суми към „КРЕДИСИМО“, а именно: 2441,02 лева
/главница по Договор за кредит/; 265,74 лева /договорна лихва/; 184,41 лева
/обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава/ и встъпило в
правата на кредитора по чл. 146 от ЗЗД. На същата дата се твърди, че
ответницата била уведомена от „АЙ ТРЪСТ“ по имейл за извършеното
погасяване и встъпване в правата на кредитора „КРЕДИСИМО“. Изложени са
доводи, че съгласно чл. 15 във връзка с чл. 12 от Договора за кредит и
съгласно и чл. 14 от Договора за предоставяне на поръчителство, ответницата
се е съгласила всички уведомления, електронни изявления и документи във
връзка с подписаните договори да бъдат изпращани на предоставения
електронен адрес.
Сочи се, че „АЙ ТРЪСТ“ подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което било
образувано ч. гр. д. № 3142/2024 г. по описа на Районен съд-Плевен, като
Съдът уважил частично заявлението и издал заповед за изпълнение за
следните суми: 2441,02 лева- главница по Договор за кредит; 265,74 лева -
договорна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г.; 184,41 лева —
наказателна лихва за периода от 01.03.2023 г. до 14.05.2024 г., както и 211,07
лева разноски, от които 61,07 лева — държавна такса и 150 лева ***ско
възнаграждение. Срещу издадената заповед се сочи, че ответницата е подала
възражение по чл. 414 от ГПК, което обуславя правния интерес на „АЙ
ТРЪСТ“ да предяви настоящия установителен иск.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
3
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор чрез
адв.А. Д. от САК.
Изложени са доводи, че на 18.07.2022 г. между ответницата и
„КРЕДИСИМО“ ЕАД, с ЕИК *** е сключен Договор за потребителски кредит
№ ***, в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР). Сочи се, че съгласно чл. 1 от Договора „КРЕДИСИМО“
се задължава да предостави на Кредитополучателя потребителски Кредит, в
размер и при условия, посочени в настоящия Договор, под условие, че
подаденото от Кредитополучателя Заявление е одобрено от „КРЕДИСИМО“.
Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Договора, Настоящият Договор, ведно с
приложенията към него, Общите условия, Заявлението и дадени съгласия чрез
изрични декларации от Кредитополучателя относно обработване и съхранение
на предоставените от него лични данни по реда и начина, уговорени в Общите
условия, представляват цялостно и единно споразумение между страните с
посочения по-горе предмет. Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 2 от Договора с
подписването на настоящия Договор Кредитополучателят заявява, че е
съгласен и приема Общите условия, които са му предоставени от
„КРЕДИСИМО“ и с които се е запознал. Сочи се, че съгласно чл.3 от Договора
след подписване на настоящия договор от Кредитополучателя и при спазване
на условията т.III.3.1. от Общите условия, „КРЕДИСИМО“ одобрява
Заявлението за Кредит на базата на извършена проверка на
кредитоспособността и идентификация на последния, по реда, предвиден в
Общите условия. Сочи се, че сключването на договор за застраховка или
договор за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за
сключване на договор за кредит. При подаване на заявлението за кредит
Кредитополучателя не е длъжен да избере да предостави обезпечение на
„КРЕДИСИМО“ или да сключва договор за застраховка. Сочи се, че съгласно
чл.4 от Договора, в случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че
ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от
посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на
„КРЕДИСИМО“ банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10
(десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от „КРЕДИСИМО“ юридическо
лице ("Поръчител") в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на
Заявлението. Срокът за одобрение на Заявлението на Кредитополучателя в
4
хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и четири) часа от
предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по
настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия
относно Обезпечението. Сочи се, че съгласно чл. 4, ал. 2 от Договора в случай
че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок Кредитополучателят не предостави
съответното Обезпечение на Кредита, ще се счита, че Заявлението не е
одобрено от „КРЕДИСИМО“, съответно този Договор не поражда действие
между „КРЕДИСИМО“ и Кредитополучателя. Сочи се, че съгласно чл.4, ал.3
от Договора в случай че Кредитополучателят е заявил Кредит без
Обезпечение, срокът за одобрение на Заявлението е 14 (четиринадесет) дни от
подаване на Заявлението. Ако Заявлението не бъде одобрено до изтичане на
срока по предходното изречение, Договорът не поражда действие между
КРЕДИСИМО и Кредитополучателя.
Сочи се, че съгласно Приложение №1 към договор за потребителски
кредит № *** от 18.07.2022 г. условията на договора са следните: Вид на
Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план; Кредитен
продукт: "Credissimo плюс"; Общ размер на предоставения Кредит: 3400.00
лева / три хиляди и четиристотин лева и нула стотинки/; Срок на Кредита: 18
/четиринадесет месеца/; Брой на Погасителните вноски: 18 /четиринадесет
вноски/; Размер на Погасителните вноски: Съгласно погасителния план;
Лихвен процент по Кредита: 19.2% /деветнадесет цяло и две десети процента;
Годишен процент на разходите по Кредита: 20.98%; Взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите,
са посочени в Общите условия; Общ размер на всички плащания: 3954,75
лева; В т.10 е посочен погасителния план към Договора.
Твърди се, че за обезпечаване на така сключения договор за
потребителски кредит ответницата се е видяла принудена да сключи и
договор за предоставяне на поръчителство с "АЙ ТРЪСТ” ЕООД (едноличен
собственик на капитала на дружеството е „Кредисимо“ ЕАД).
Сочи се, че съобразно Приложение № 1 към договора за поръчителство,
раздел II, т. 1 възнаграждението на поръчителя е в общ размер на 2929,80 лева,
което се изплаща на вноски с различен размер за срока на действие на
договора за кредит, т.е. 18 месеца.
Посочва се, че общото задължение на ответника към ответното
5
дружество (видно от представеният към исковата молба обединен погасителен
план) възлиза на 6904,33 лева (главница+ лихва+ възнаграждение на
поръчителя).
Твърди се, че ответницата е погасила кредита до размера на главницата,
но за съжаление не разполага с платежни документи, с които да докаже това,
поради което обстоятелство ще ангажира съответните доказателствени
искания както към ищеца по делото, така и към първоначалния кредитор -
„Кредисимо“ ЕАД, с цел да бъдат изяснени всички обстоятелства, касаещи
платените от ответника суми.
Твърди се, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26,
ал.1, предложение първо от ЗЗД.
Изложени са доводи, че ответницата има качеството потребител по
смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Изложени са доводи, че съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 Договорът за потребителски кредит е
недействителен. Сочи се, че съгласно чл. 23 ЗПК когато един договор за
потребителски кредит е прогласен за недействителен, потребителя дължи
връщане само на чистата сума на кредита, т.е. главницата.
Твърди се, че договор за потребителски кредит № *** е недействителен
на основание чл. 22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради следните
причини:
Не е посочено кои точно разходи формират ГПР. Сочи се, че не е
достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т. н) да са
упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно
разходи формират ГПР.
Изложени са доводи, че посочването на ГПР, който не отразява точно
всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи
обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този
процент.
Изложени са съображения, че следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко
свързани с кредитното правоотношение. В тази връзка ответницата сочи, че
6
посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за
да се считат спазени законовите изисквания. Изложени са аргументи, че целта
на цитираната разпоредба на чл. 11, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които
следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи.
Изложени са доводи, че посочването в договора за кредит на по- нисък
от действителния ГПР представлява невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по- конкретно заблуждаваща търговска практика.
Ответницата прави извод, че от уговорките в договора между страните и
тези в договора за поръчителство, то между двата договора е налице такава
тясна корелация и взаимозависимост, че сключването на акцесорния договор
за предоставяне на поръчителство на практика се явява част от сключването
на договора за потребителски кредит, т. е. те следва да се разглеждат като едно
цяло/договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е
обезпечен.
Твърди се, че съотношението на дължимото по договора за предоставяне
на поръчителство възнаграждение и размерът на задължението, за което
ищецът се съгласява да поръчителства, без да има правото на свободен избор
за това, дават основание да се приеме, че договорът е сключен в нарушение на
добрите нрави и конкретно на принципите на добросъвестността,
справедливостта и еквивалентността на насрещните престации. Ответницата
счита, че възнаграждението на поръчителя следва да бъде включено в ГПР и в
погасителния план, нещо което не е извършено.
Счита, че в процесният договор е нарушено изискването на закона за
точно и ясно посочване на ГПР и неговите компоненти, доколкото никъде не е
посочено кои разходи формират ГПР.
Предвид обстоятелството, че се касае за отпускане на т. нар. "бързи
кредити", при които потребителите се нуждаят спешно от финансови средства,
ответницата посочва, че изискването за осигуряване на обезпечение превръща
сключването на договора за предоставяне на поръчителство в задължително
условие за получаването на кредита - аргумент от факта, че двата договора са
сключени на една и съща дата.
Ответницата сочи, че при съпоставяне на размера на отпуснатия кредит
7
от 3400 лева и размера на възнаграждението на поръчителя 2929,80 лева няма
житейска логика едно лице да се съгласи да заплати възнаграждение на
толкова висока цена, ако имаше избор дали да се съгласи с обезпечението или
да откаже. Излага доводи, че поставянето на условие за усвояване на кредита
чрез осигуряване на поръчителство с високо възнаграждение осъществява
фактическия състав на неравноправността и разкрива недобросъвестността на
кредитодателя,
Изложени са доводи, че доколкото договорът за поръчителство е
акцесорен, то недействителността на главния договор за потребителски кредит
води до недействителност и на договора за поръчителство, поради липса на
правно основание за неговото сключване.
Отправено е искане да бъде отхвърлена претенцията като неоснователна
и недоказана, като бъдат взети предвид аргументите за дължимост единствено
на главницата.
Направени са доказателствени искания. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. Взема
становище по хода на делото с молба. Исковата молба се поддържа по
изложените съображения. Прави възражение за прекомерност на разноските
на другата страна.
В открито съдебно заседание ответникът не се явява, не се представлява.
Взема становище по хода на делото с молба. Отговорът на искова молба се
поддържа по изложените съображения.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК
вр. чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, с предмет -
признаване за установено по отношение на ответника на вземането,
претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за
разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже
образувано по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.410
от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по
чл.415, ал. 1 от ГПК; факта на съществуване на облигационни заемни
8
отношения, въз основа на сключен действителен Договор за потребителски
кредит сключен между „Кредисимо“ ЕАД и ответника; факта на получаване
на сумата по заема от страна на ответника- заемател; качеството си на
кредитор спрямо ответника, с предмет вземането по процесния договор за
заем; изискуемост и размерът на претенциите -главница и лихви; че ищецът е
погасил всички дължими от ответника суми към първоначалния кредитор; да
установи, при заявените от ответника оспорвания, че процесния договор
съдържа изискуемите реквизити съгласно ЗПК; че процесните клаузи и
договорът са валидни, както и всички свои възражения. Ответникът носи
доказателствена тежест да установи, да установи, че е платил посочената
сума, както и правопогасяващите си възражения, вкл. за недействителност на
договора.
От приложеното ч.гр.д. №3142/2024 г. по описа на РС-Плевен се
установява, че същото е образувано на 07.06.2024г. въз основа на депозирано
от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е
заповед за изпълнение №1826/10.06.2024г. за следните суми: 2441,02 лева-
главница по Договор за кредит; 265,74 лева - договорна лихва за периода от
01.02.2023 г. до 31.01.2024 г.; 184,41 лева — наказателна лихва за периода от
01.03.2023 г. до 14.05.2024 г., ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението-07.06.2024г., както и 61,07лева за деловодни
разноски за държавна такса и 50 лева за ***ско възнаграждение. След
подадено възражение от И. П., по реда на чл. 414 ГПК, на заявителя са
дадени указания по чл.415, ал.1 от ГПК да предяви иск.
От представения с исковата молба Договор за потребителски кредит
№***/18.07.2022 г. и Приложение №1 към него, се установява, че страните са
уговорили предоставяне на кредит в размер на 3400 лева, при 18 месечни
вноски; срок на кредита 18 месеца; ГПР – 20,98%; лихвен процент в размер на
19,20%; при общо дължима сума по кредита 3954,75 лева. В погасителния
план към договора са посочени падежите на отделните вноски и техния общ
размер, както и размерите на главницата и договорната лихва.
Установява се също така, че в чл.4.1 от Договора, кредитополучателят се
е задължил да предостави на кредитодателя обезпечение в една от следните
форми: 1. Банкова гаранция, в срок до 10 дни от подаване на заявлението или
2. Договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от заемодателя лице
9
в срок от 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно чл. 4.2., при
неизпълнение на това задължение, заявлението за кредит ще се счита
неодобрено от кредитора, и договорът няма да породи действие.
По делото се установява също, че въз основа на сключеният между „АЙ
ТРЪСТ“ ЕООД, като финансова институция, предоставяща гаранционни
сделки- поръчител, и И. Ц., Договор за предоставяне на поръчителство от
18.07.2022г., по силата на който поръчителят се е задължил да сключи договор
за поръчителство със заемодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК***, въз основа
на който да отговаря солидарно със заемателя по процесния Договор за
кредит.
Според обективираното в чл. 8 от договора за предоставяне на
поръчителство, потребителят - заемател се е задължил да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставеното обезпечение.
От представената разписка от „Изипей“ се установява, че на 18.07.2022 г.
от „Кредисимо“ ЕАД на И. П. е преведена сума в размер на 2032,61 лева.
Приложени са справка-извлечение от системата на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
уведомление до И. П. от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД по ел. поща, както и
удостоверение за погасени задължения, издадено от „Кредисимо“ ЕАД,
справка за погасени задължения от „Кредисимо“ ЕАД
По делото е изслушано заключението по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което Съдът възприема като обективно, обосновано, компетентно
и безпристрастно. Съгласно заключението, по Договор паричен заем
№***/18.08.2022 г., сключен между „Кредисимо“ ЕАД и И. П., е предоставена
сума от 3400 лева, която е усвоена по следния начин: на каса на „Изипей“ на
18.07.2022 г. сума в размер на 2032,61 лева и сумаот 1367,39 лева, с която е
рефинансирано задължение по сключен между страните договор
№2381620/27.04.2021г. Дадено е заключение, че общият размер на кредита е
3400 лева главница, срок на кредита 18 месеца с падеж 31.01.2024г., лихвен
процент по кредита 19,20%,с начислена лихва от 554,75 лева; и ГПР от 20,98
%. Вещото лице дава заключение, че съгласно Приложение №1 към договора
за предоставяне на поръчителство, задължението на ответника по договора за
поръчителство е в размер на 2929,80 лева. Съгласно заключението, от
ответника са погасени следните суми по пера: 958,98 лева главница; 289,01
договорна лихва; 62,98 лева лихва за забава; 150 лева такса за събиране на
10
просрочени вземания; 1498,03 лева вноска поръчителство.
При преизчисляване на размера на ГПР по договора за кредит на база на
изчислената договорна лихва по погасителен план 554,75 лева се
установява,че ГЛП не е 19,20 %, а главницата от 3400 лева е олихвена с
19,70%.
При това положение, съгласно експертизата ГПР по процесния договор
за кредит, без да е включена сумата за поръчителство, ще е 21,58%, а не
20,98%, както е посочено в договора и стандартния европейски формуляр.
При включване на сума за поръчителство по договора в размер на
2929,80 лева, разпределена на 18 месечни вноски, олихвена главница от 3400
лева с 19,70%, ще се установи, че Годишният процент на разходите по
договора за заем с включената сума за поръчителство е 174,33% и ще
надвишава тази, която е определена по ЗПК, а именно пет пъти законната
лихва (50% към датата на сключване на договора).
При включване на сума за такса за събиране на просрочени задължения
по договора в размер на 150 лева, олихвена главница от 3400 лева с 19,70%,
ще се установи, че Годишният процент на разходите по договора за заем е
27,30%, като няма да надвишава тази, която е определена по ЗПК, а именно
пет пъти законната лихва (50% към датата на сключване на договора).
При включване на сума за лихва за забава от 62,98 лева, олихвена
главница от 3400 лева с 19,70%, ще се установи, че Годишният процент на
разходите по договора за заем е 23,95%, като няма да надвишава тази, която е
определена по ЗПК, а именно пет пъти законната лихва (50% към датата на
сключване на договора).
В открито съдебно заседание вещото лице поддържа така изготвеното
заключение, като прави уточнение, че са погасени частично главница, лихва и
тези такси и лихва за забава, общо 1498,03 лева, като от главницата е погасена
част – 958,98 лева, договорната лихва е погасена почти на половина – 289,01
лева.
При така установеното от фактическа страна, Съдът прави следните
правни изводи:
След като по делото се установи възникналото облигационно
правоотношение, предоставяне на заемната сума в размер на 3400 лева, следва
11
да се прецени дали този договор е действителен както с оглед направените
възражения на процесуалния представител на ответника, така и в изпълнение
на служебните задължения за преценка на действителността на договор /или
клаузи от него/, сключен с потребител.
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и
същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични
вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл.22 от ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, и ал.2,
и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл.22 от ЗПК - недействителност на договора за
потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 от ЗПК -
отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече
нищожност на целия договор за потребителски кредит и тъй като самия
ответник е релевирал възражения за нищожност в тази връзка, Съдът следва
служебно да провери съответствието на договора със същите. Това е така,
защото ответникът има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на
Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко
физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Като потребител, ответникът разполага със защита срещу
неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които Съдът
следи служебно. По отношение задължението на националния съд да
преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи,
включени в потребителските договори, следва в допълнение на гореказаното
да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /например
Решение №23/07.07.2016 г. на ВКС по т.д. №3686/2014 г., I т.о./, която
задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят служебно за
12
наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като
служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на
договора са нищожни /т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09,12,2013 г. по
тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №384/02,11,2011 г. на ВКС по
гр.д. №1450/2010 г., I г.о. и определение №751/17,08,2010 г. на ВКС по гр.д.
№2022/2009 г., I г.о. /. В този смисъл е и чл.24 от ЗПК, която разпоредба, във
връзка с неравноправните клаузи в договорите за потребителски кредит,
препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен да следи служебно и за
наличието на клаузи, които противоречат на императивни разпоредби на
закона или го заобикалят и в този смисъл се явяват нищожни - чл.26, ал.1, пр.1
и пр.2 от ЗЗД. Преценката за нищожност в коментирания аспект се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. Освен това
съгласно Тълкувателно решение №1/27.04.2022 г. на ВКС по т.д. №1/2020 г.,
ОСГТК, и с разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК /ДВ бр. 100/2019 г./ се предвиди
изрично задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл.146,
ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител. Изрично задължение да следи за
неравноправни клаузи в потребителските договори Съдът има и в заповедното
производство. При установяването на такава клауза, на основание чл.411, ал.2,
т.3 от ГПК, Съдът отказва издаването на заповед за изпълнение.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР 20,98% т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК
и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно - възнаграждението по договора за гаранция,
сключен от потребителя с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ГПР по договора при
включване на сумата за поръчителство ще е 174,33 %, а в договора е посочен
ГПР 20,98%, който и без да е включена сумата за гаранция отното не е
действителния такъв - 21,58%. По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „Общ
разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
13
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че
възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора
за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по
договора. В същото време, съгласно договора за предоставяне на гаранция,
заемодателят е овластен да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност обуславя извод, че
разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства. Съдът счита, че анализът на клаузите относно обезпечението
на кредита, не подкрепя доводите за доброволност при избора на обезпечение,
а от формулировката им става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за
отпускане на кредита, следва да сключи още и договор за предоставяне на
гаранция с посочено от кредитора юридическо лице- гарант. Изложеното води
и до извода, че в конкретния случай договорът за предоставяне на гаранция
има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с
предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да
оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за
ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции.
Плащането на възнаграждението за гаранция обаче не е отразено като разход
при формирането на оповестения ГПР , въпреки че е включен в общия дълг и
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за
предоставяне на гаранция като несъмнен разход, действителният ГПР би бил
значително завишен, и размерът му би надхвърлил законоустановения.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита,
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски
14
практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния
потребител по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно
да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би
взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на
сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на
чл.4, §1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в
неговата цялост. Съгласно така посочената разпоредба договорът следва да
съдържа ГПР не само като краен израз в цифрово изражение в процент, но и
да посочва взетите предвид допускания, използвани при неговото изчисляване
по определения в Приложение № 1 към чл.19, ал.2 от ЗПК начин - което
приложение съдържа формулите за изчисляване, общите положения и
допълнителните допускания, на база които се извършва изчисляването, като се
вземат предвид задължителните за потребителя разходи по кредита.
Също така посоченият ГЛП не 19,20 %, а главницата от 3400 лева е
олихвена с 19,70%, т.е. и ГЛП не е коректно посочен.
На основание изложеното, Съдът приема, че заемодателят по договора
за заем, не е посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно
нормата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати
по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори.
Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на
императивната норма на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Допълнителен извод за
допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК за
това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора; налице е невярна информация относно общите
разходи по кредита, което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща
търговска практика по смисъла на член 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй
като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по
отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го
подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това
от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която
следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 3, § 1 и чл. 4,
15
§ 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл.22 от ЗПК
недействителност на договора в неговата цялост. Съгласно чл.22 от ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2
и чл.12, ал.1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съдът приема, че този договор се явява нищожен, като накърняващ
добрите нрави закона, в каквато насока са и оплакванията на ответника.
Съдът намира, че въпреки, че всеки един от представените договори- за
кредит и за предоставяне на поръчителство формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази обвързаност се установява от уговорката за необходимост от
предоставяне на обезпечение по чл.4, сключването на договора за
предоставяне на поръчителство в деня, в който е сключен самият договор за
кредит- с одобрено от заемодателя лице, както и с изричната уговорка за
изплащане на възнаграждението за предоставяне на поръчителство, ведно с
основното задължение по кредита. Договорът, сключен между потребителя и
заемодателя „КРЕДИСИМО“ ЕАД, и договорът, сключен между потребителя
и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, се намират във взаимовръзка помежду си и като
система от правоотношения между страните. Установената по - горе
недействителност на договора за кредит, неминуемо рефлектира и по
отношение на договора за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема,
че процесният договор за предоставяне на гаранция, заобикаля закона, поради
което е изцяло недействителен.
Съдът намира, че процесният Договор за предоставяне на поръчителство
от 18.07.2022г., изначално е лишен от основание, тъй като по силата на
посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга.
Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „КРЕДИСИМО“
ЕАД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Нещо повече - в
случай, че поръчителят изпълни и погаси вземането на длъжника, то има
право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното ( чл. 4, ал. 2 от
договора за поръчителство). Тоест, срещу заплащането на възнаграждението
по договора за поръчителство, ищецът - потребител не получава каквато и да
било услуга. Съдът приема, че този договор се явява нищожен, като
накърняващ добрите нрави, в каквато насока са и оплакванията на ответника.
16
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за
кредит ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или други разходи по
кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК /така определение
№531/10,06,2022 г. на ВКС по гр.д.№2589/2021 г., III г. о., Решение
№359/21,03,2023 г. на Пловдивски окръжен съд по в.т.д.№81/2023 г., Решение
№195/08,03,2022 г. на Бургаски окръжен съд по в.гр.д. №118/2022 г., Решение
№71/04,07,2022 г. на Русенски окръжен съд по в.т.д.№126/2022 г., Решение
№1748/05,07,2022 г. на Софийски градски съд по в.гр.д.№10210/2021 г./.
В чл.23 от ЗПК е предвидено, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Тази
разпоредба е императивна и урежда последиците от сключен недействителен
договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена
от Съда, независимо, че кредиторът не се е позовал на нея в заявлението.
Действително по този въпрос е съществувало колебание в практиката на
съдилищата, което е преодоляно с постановени решения на ВКС - вж. решение
№ 50174/26,10,2022 г. на ВКС по гр.д. № 3855/2021 г., IV г. о. по правния
въпрос, по който касационното обжалване е допуснато: допустимо ли е
предявен по реда на чл.422 от ГПК иск да бъде уважен на основание чл.23 от
ЗПК до размера на чистата стойност на кредитите, при положение, че съдът е
достигнал до извод за недействителност на договора по смисъла на чл.22 от
ЗПК, е даден положителен отговор. Аргументите са, че при недействителност
на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 от ГПК,
Съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален
закон по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 от ЗПК е
предвидено задължението на потребителя за връщане на чистата сума по
кредита. Това следва от характеристиката на договора и задължението за
периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на
дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
17
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 от ЗЗД, то би се
достигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителен договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 от ЗПК в специалния ЗПК.
Разрешението, че при установена в хода на исковото производство по
чл.422 от ГПК недействителност на договор за потребителски кредит,
съгласно чл.23 от ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване
на дължимата чиста стойност на кредита, без да е необходимо вземането за
чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл.55 от ЗЗД, е
споделено и в решение №60186/28,11,2022 г. на ВКС по т.д. №1023/2020 г., I
т.о., както и в решение №50259/12,01,2023 г. на ВКС по гр.д. №3620/2021 г., III
г.о.
С оглед всичко гореизложено, Съдът приема, че процесният договор е
недействителен на основание чл.22, вр.с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и
чл.10а от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, в случай че договорът потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Следователно, в настоящия случай, ответникът дължи на ищеца само
непогасената главница по договора.
Следователно ответникът дължи на ищеца сумата от 2441,02 лева
главница.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че предявения
установителен иск следва да бъде уважен, но само до размера от 2441,02 лева
главница, а останалата част от претенцията- за договорна лихва, и
обезщетение за забава, следва да бъдат отхвърлена като неоснователна.
С Определение №844/14.02.2025г. Съдът се е произнесъл по искане на
ответника, като е оставил без уважение Молба Вх. № 5123/14.02.2025г., като
неоснователна. Съдът намира, че молбата е неоснователна и в частта в която
се иска Съдът да съобразява при постановяване на решението си плащане от
страна на ответника, направено след приключване на съдебното дирене и
обявяване на делото за решаване. В тази връзка Съдът не следва да обсъжда
18
представеното с молба от 14.02.2025г. писмено доказателство, доколкото
същото е депозирано след приключване на съдебното дирене и обявяване на
делото за решаване.
Останалите възражения на страните не следва да бъдат обсъждани,
поради неотносимостта им към правния спор.
По разноските:
Ищецът „АЙ ТРЪСТ” ЕООД е направил разноски в исковото
производство за държавна такса от 57,82 лева и юрк.възнаграждение в
минимален размер от 100 лева, от които ответникът И. П. следва да бъде
осъдена да му заплати на осн. чл. 78, ал.1 ГПК разноски в общ размер на
133,24 лева, съразмерно с частта от вземането, която се установи, че
съществува.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона,
дадено в т.12 от Тълкувателно решение №4/2013 от 18,06,2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК, Съдът, който
разглежда иска по чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. С оглед изхода на спора, ответникът И. П. дължи
на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГП разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. №3142/2024г. по описа на РС-Плевен в размер на общо
93,77 лева.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът
„АЙ ТРЪСТ” ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника И. П.
направените от нея разноски в настоящото исково производство за съдебно-
счетоводна експертиза, в размер на 54,49 лева, съразмерно с частта от
вземането, която се установи, че съществува.
В полза на процесуалния представител на ответника следва да се
присъдят разноски за предоставената безплатна правна помощ в минималния
размер по Наредба №1/2004, при съобразяване, че ***ското дружество е
регистрирано по ЗЗДС. Съдът намира, че нормата на чл. 7, ал. 2 НМРАВ
определя правила за изчисление на минималните размери на ***ските
възнаграждения съобразно материалния интерес, т.е. като сбор от цената на
предявените искове, а не поотделно съобразно цената на отделните
претенции. В този смисъл може да бъде посочено и Определение № 60345 от
11.10.2021 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, постановено по ч.гр.д. №
19
3103/2021г., в което, макар и постановено по друг спорен въпрос, Съдът е
приел, че възнаграждението на ***а е единно, като база за определянето му е
единствено материалния интерес по правния спор, а не броя на предявените
искове и броя на ответниците.
Отделно от гореизложеното, при определяне на размера на ***ското
възнаграждение Съдът намира, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 размери на минималните ***ски възнаграждения. За да достигне до това
становище Съдът съобразява практиката, обективирана в Решение от
05.12.2006г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС. Съгласно
горното решение делегирането на частноправен субект - Висшият ***ски
съвет - на правомощия да определя минималните ***ски възнаграждения
представлява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в
чл.101 и чл.102 ДФЕС. Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като
очевидно не съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а
именно: правоприлагащият орган /Съдът/ да има възможност, отчитайки
правната и фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява
процесуалният представител, и продължителността на процеса, да се отклони
от минимално определения размер на ***ските възнаграждения тогава, когато
той се явява несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени
разходи от процесуалния представител, респ. представляваната в процеса
страна. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не
засягат само потребителя на ***ска услуга, но и насрещната страна в
съдебното производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще
бъде възложен размерът на ***ски хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
Съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен
размер за направените разноски. Така се нарушава и правото на справедлив
съдебен процес, гарантирано в чл.47 ХОПЕС и съответстващия му чл.6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Същото се
приема и в останалата практиката на СЕС, например в Решение от 28.07.2016г.
по дело С-57/2015г. Съдът на ЕС съгласно което съответстваща на правото на
ЕС е уредба, която допуска Съдът да може във всеки случаи, в които
прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до
резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този
режим. Още повече следва да се отчете, че Наредбата е приета от ВАС - орган
на сдружението на ***ите, действащ в случая като частен икономически
оператор, който е насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно
обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в
който развиват дейност членовете на сдружението на ***ите, както изтъква
СЕС в решението си. Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да
гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при
необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка
разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на
20
такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение
от 09.03.1978г. по дело 106/1977г. на Съда на ЕО. Така приемат и българските
съдилища в редица свои актове: Решение № 6522 от 22.10.2018г. по в. гр. д. №
1061/2018г. на СГС; Определение № 2514 от 23.05.2018 г. по в.ч. гр. д. №
407/2018г. на ОС- Благоевград; Решение № 95 от 31.05.2018г. на ОС - Добрич
по в.т.д. № 95/2018г. и др. О-е №1371/15.09.2023 г. по в.гр.д. № 616/2023 г. по
описа на ПлОС и др./.
Съобразно материалния интерес по делото, констатираната
фактическата и правна сложност, както и с оглед изхода на делото, Съдът
намира, че в полза на *** А. З. Д. от САК, личен номер ***, следва да бъде
присъдена сумата от 559,79 лева с ДДС за предоставена безплатна правна
помощ за исковото производство, изразяваща се в процесуално
представителство на ищеца по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.,
която ищецът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати.
Съобразно материалния интерес по делото, констатираната
фактическата и правна сложност, както и с оглед изхода на делото, Съдът
намира, че полза на *** А. З. Д. от САК, личен номер ***, следва да бъде
присъдена сумата от 540,13 лева с ДДС за предоставена безплатна правна
помощ за заповедното производство ч.гр.д. №3142/2024г. по описа на РС-
Плевен, изразяваща се в процесуално представителство на ищеца по делото,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.
чл. 240, ал.1 вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че И. Ц. П., ЕГН
********** от с.***, обл.Плевен, ул.“***“ № 14, ДЪЛЖИ на „АЙ ТРЪСТ“
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №
***, представлявано от ***, сумата 2441,02 лева главница по Договор за
потребителски кредит №***/18.07.2022 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в Съда 07.06.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата, която представлява част от сумата, за която е издадена
Заповед за изпълнение №1826/10.06.2024г. по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№3142/2024 г. по описа на РС-Плевен, като за претендираните: 265,74 лева -
договорна лихва за периода от 01.02.2023 г. до 31.01.2024 г.; 184,41 лева —
лихва за забава за периода от 01.03.2023 г. до 14.05.2024 г., ОТХВЪРЛЯ иска
21
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. Ц. П., ЕГН **********
от с.***, обл.Плевен, ул.“***“ № 14, ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ № ***,
представлявано от ***, направените в исковото производство съдебни
разноски в общ размер на 133,24 лева, съразмерно с частта от вземането,
която се установи, че съществува.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, И. Ц. П., ЕГН **********
от с.***, обл.Плевен, ул.“***“ № 14, ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ № ***,
представлявано от ***, направените в заповедното производство по ч.гр.д.
№3142/2024г. по описа на РС-Плевен разноски в общ размер на 93,77 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 3 от ГПК , „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ № ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на И. Ц. П., ЕГН ********** от с.***,
обл.Плевен, ул.“***“ № 14, направените разноски за съдебно-счетоводна
експертиза размер на 54,49 лева, съразмерно с частта от вземането, която се
установи, че съществува.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ № ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** А. З. Д. от САК, личен номер
***, сумата от 559,79 лева с ДДС за предоставена безплатна правна помощ в
настоящото производство, изразяваща се в процесуално представителство на
ищеца по делото, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА, „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ № ***,
представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** А. З. Д. от САК, личен номер
***, сумата от 540,13 лева с ДДС за предоставена безплатна правна помощ в
заповедното производство ч.гр.д. №3142/2024г. по описа на РС-Плевен,
изразяваща се в процесуално представителство, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Плевен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
22