Решение по дело №596/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 394
Дата: 29 май 2019 г. (в сила от 29 май 2019 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Дело: 20192330100596
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №394/29.5.2019 г.

 

                                гр.Ямбол........29.05........2019 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.............................тринадесети...май…….………...................................

  През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

  Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 596

  за 2019 година............................................................................................

Пред съда е депозирана искова молба от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД гр.София против Р.М.Й. ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит от 30.06.2017 г. дължи на ищеца 12 000 лв., представляваща главница за периода 20.08.2017 г. до 20.07.2027 г.; сумата 6084,36 лв. договорна лихва за периода 20.08.2017 г. до 20.07.2027 г.; 1342,18 лв. обезщетение за забава от 21.09.2017 г. до подаване на заявлението в съда и законната лихва от депозиране на заявлението и разноски в заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ *** г. на ЯРС, както и присъждане на направените по настоящото дело разноски. Предявен е и евентуален иск да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите по установителния иск. Твърди се, че задължението на ответника произтича от сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и него договор за кредит, който е следвало да бъде изплащан на 120 равни месечни вноски до 20.07.2027 г. Тъй като кредитополучателят не е изпълнявал задълженията си за плащане на вноските, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, а в последствие по силата на договор за цесия е прехвърлил вземането си на ищеца по делото. Длъжникът в заповедното производство е бил призован при условията на чл.47 от ГПК, което е довело до завеждане на настоящия иск.

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника не е постъпил. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът не се явява, не изпраща представител.

Съдът квалифицира исковете с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ, чл.99 от ЗЗД.

Ищецът направи искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение по реда на чл. 238 и следващите от ГПК. Съдът преценя това искане за допустимо и основателно, тъй като са налице предпоставките на чл. 239 ал.1 т.1 и 2 от ГПК, а именно на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и искът е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

С оглед изложеното съдът счита, че ищцовата претенция следва да бъде уважена, като бъде прието за установено, че ответникът има задължение към ищеца на посоченото основание и размер в издадената заповед по чл.410 от ГПК.

При този изход на делото ответникът следва да  бъде осъден да заплати на ищеца направените в заповедното производство разноски в размер на 438,17 лв., както и тези в настоящото производство в размер на 388,17 лв. платена ДТ и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ.

На основание изложеното, ЯРС

 

 

                                                              РЕШИ:

 

УВАЖАВА предявеният от „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД, ЕИК *** гр.София, бул.“Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2 против Р.М.Й. ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във връзка с чл.430 от ТЗ, чл.99 от ЗЗД като ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.М.Й. в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит от 30.06.2017 г. дължи на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД сумата 12 000 лв., представляваща главница за периода 20.08.2017 г. до 20.07.2027 г.; сумата 6084,36 лв. договорна лихва за периода 20.08.2017 г. до 20.07.2027 г.; 1342,18 лв. обезщетение за забава от 21.09.2017 г. до подаване на заявлението в съда, както и законната лихва считано от 5.11.2018 г. до окончателното плащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа  на ЯРС.

ОСЪЖДА Р.М.Й. с посочени данни да заплати на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД направените в заповедното производство разноски в размер на 438,17 лв.

ОСЪЖДА Р.М.Й. с посочени данни да заплати на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД направените в настоящото производство разноски в размер на 388,17 лв. платена ДТ и 300 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: