Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр. София, 05.05.2017 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на петнадесети февруари през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при
секретаря Панайотова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №13262/2013
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Б.З., с която са предявени срещу З.Б.В.И.Г.
искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) както следва:
за сумата от
150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите” за
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания от произшествие,
осъществено на 01.09.2011 г.;
за сумата от
150000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите” за
неимуществени вреди – болки и страдания от загуба на близък – С.Б.З., починала
при произшествие, осъществено на 01.09.2011 г.
Претендира се законната лихва от
деликта, както и направените по делото разноски.
Ищецът
твърди, че е пострадала при произшествие, осъществило се на 01.09.2011 г. по
вина на лице, гражданската отговорност на което е застрахована при ответника.
От произшествието са й причинени телесни увреждания и е настъпила на дъщеря й С.Б.З..
Ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Позовава се на съпричиняване.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
С влязла в
сила присъда от 05.02.2015 г. на СГС по НОХД № 5345/2013 г. Н.Х.С.е признат за
виновен в това, че на 01.09.2011 г. около 12,45 ч. в гр.София, по
самостоятелното пътно платно на бул. България в района на пешеходна пътека до
спирка на обществения транспорт, при управление на тролейбус „Икарус“ с рег. №
2914, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал.2 и чл.116 ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходката С.Б.З. и средни телесни на пешеходката С.Б.З. – счупване на
лявата тилна кост, кръвоизлив по меките мозъчни обвивки, контузия на гръдния
кош и белите дробове, счупване на ребра, счупване на шийката на лявата бедрена
кост, счупване на долното рамо на седалищната кост. Произшествието е
осъществено при следния механизъм: ищцата (на 71 г.), която се е придвижвала с
бастун и дъщеря й С.Б.З. (41
г.) пресичали по пешеходната пътека на локалното платно на бул. България и на
около метър преди насрещния тротоар настъпил удар между тролейбуса и
пешеходките, от който настъпила смъртта на С.З. и телесните увреждания на
ищцата. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Поради което за обстоятелствата относно настъпване на увреждането по
механизма, приет от наказателния съд, неговото авторство и причинените
съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата.
От
съдебно-медицинската експертиза и писмените доказателства, представляващи
медицински документи, се установява, че ищцата е получила следните травматични
увреждания: полиртавма, контузия на
главата - счупване на лявата тилна кост, контузия ма мозъка с кръвоизлив по
меките мозъчни обвивки, контузия на гръдния кош и белите дробове, кръвоизлив в
лявата гръдна кухина, счупване на ребра от 3-то до 6-то, счупване на шийката на
лявата бедрена кост, наложило подмяна на тазобедрената става с ендопротеза, счупване
на долното рамо на лявата седалищната кост, контузия и охлузване на лявото
коляно. Уврежданията са крайно тежки и трудни за лечение отчасти и поради
съществуващи отпреди ПТП придружаващи заболявания на пострадалата, както и
поради получен инсулт (пореден) два месеца след произшествието. На ищцата е
извършена операция за подмяна на лявата тазобедрена става, която е в причинна
връзка с произшествието - поради счупване на шийката на лявата бедрена кост.
Лечението на контузията на гръдния кош и счупените ребра е продължило около
месец, възстановителния период от подменената става е продължил 7-8 месеца, възстановяването
на счупения таз е отнело около 3 месеца, лекотъкънните увреждания са преминали
за около 2 седмици. Най-продължителен е бил възстановителният период на
черепно-мозъчната травма – около 1 година. Болките са продължили около 3-4
месеца с интензивен характер, а впоследствие са станали спорадични – при
преумора или промяна на времето. Здравословното състояние на ищцата по
отношение на претърпените телесни увреждания е стабилизирано, останали са обаче
трайни централно-мозъчни усложнения и рискът от сраствания в белия дроб, в следствие
от кръвоизлива в гръдната кухина, което оказва влияние върху виталния капацитет
на белия дроб.
Видно от
представеното удостоверение за наследници на С.З., ищцата е майка на починалата.
От
показанията на свидетеля Тошева се установява, че починалата е живеела с
родителите си и изцяло е поемала грижите за ищцата, която поради усложненото си
здравословно състояние е имала нужда от помощ в ежедневието си. Ищцата понесла
изключително тежко смъртта на дъщеря си, страдала неутешимо, не искала да
продължава да живее без детето си.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Присъдата на наказателния съд установява противоправното деяние на водача
на лекия автомобил, както и настъпилия вредоносен резултат. Поради това следва
да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача Н.Х.С.при управление на тролейбус
„Икарус“ с рег. № 2914.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между
собственика на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата
на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на
трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали претендираните вземания
за застрахователни обезщетения за причинените й неимуществени вреди от
травматичните увреждания както и за неимуществените вреди от загуба на близък.
При
определяне на размера на вземането за обезщетение за получените травматични
увреждания и на основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – вида на уврежданията, а именно: няколко тежки счупвания,
причинили обездвижване в продължителен период и контузия на главата с
черепно-мозъчна травма, интензитет и продължителност на болката (4 месеца),
периода на възстановяване (1 година), наличието на трайни последици за здравето
на пострадалия и как уврежданията са му се отразили с оглед неговата възраст,
начин на живот и среда. При така установените факти и преценявайки вида и
характера на травматичните увреждания, отнасяйки ги към възрастта и начина на
живот на пострадалия и съобразявайки начина на настъпване на произшествието и
неминуемо настъпилите вследствие на това шок и негативни емоционални
преживявания, намира, че справедливото обезщетение е в размер на 80000 лв.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалата (41 г.),
възрастта на ищцата (71 г.), обстоятелството, че са живеели заедно, че ищцата е
изгубила емоционална опора, същността на връзката родител-дете,
невъзвратимостта на загубата. При преценка на посочените критерии съдът намира,
че справедливото обезщетение е в размер на 100000 лв. Съдът споделя виждането,
че неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да
се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по
чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 100000 лв. за родителя в
пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за
претъпените неимуществени вреди.
Основателно
е възражението на ответника за съпричиняване. Наказателният съд е приел, че е
налице допринасяне от страна на пострадалите за настъпване на произшествието и
е отчел това като смекчаващо вината обстоятелство при определяне на наказанието
на подсъдимия. При изследване на механизма, наказателният съд е приел, че
поведението на пострадалите е било следното: първоначално излезли внезапно на
платното за движение – на пешеходната пътека, дръпнали се обратно на тротоара,
при което водачът продължил движение с около 20 км/ч, в следващия момент ищцата
хванала дъщеря си за ръката и без да се огледа предприела пресичане, при което
настъпил процесния удар. Приетата в настоящото производство авто-техническа
експертиза потвърждава така установеното поведение на пострадалите – вещото
лице сочи, че първоначално скоростта на тролейбуса е била по-ниска – когато
възприел пешеходките и намалил скоростта, в последствие като видял, че се
връщат – ускорил, поради което при повторното им внезапно излизане на
пешеходната пътека тролейбусът се е движил със скорост около 19 км/ч. Вещото
лице сочи, че излизането на пешеходките е било внезапно.
С т.6 от ТР
№2/2016 г. на ОСНК на ВКС се приема, че правото на пешеходеца при пресичане на
пътното платно на пешеходна пътека е абсолютно, когато се упражнява при
спазване на правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП – т.е. при съблюдаване от
пешеходеца на задължението си преди да навлезе на платното за движение, да се
съобрази с приближаващите се пътни превозни средства. Налице е съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пешеходец при пресичане на пешеходна пътека,
в случаите, когато водач на моторно превозно средство е нарушил правилата за
движение относно скоростта за движение по Закона за движение по пътищата и ако
пешеходецът е нарушил правилата на чл.113 и чл. 114 от ЗДвП. В случая
нарушението от страна на водача е установено от наказателния съд, установява се
и нарушение от страна на пешеходците – навлезли са внезапно и без да се
съобразят с приближаващият се тролейбус, който е бил в непосредствена близост
без ограничения във видимостта. При преценка в каква степен понесените от ищеца
вредни последици са настъпили от неговите противоправни действия и бездействия,
съответно – с колко да бъдат намалени обезщетенията, съдът приема, че приносът на
пострадалите следва да се определи на 20% и застрахователните обезщетения следва да се намалят с 1/5
на основание чл.51, ал.2 ЗЗД – до сумата от 64000 лв. за първото и 80000 за
второто.
По
разноските:
На процесуалния представител на
ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА
в размер на 4337,28 лв., включващо ДДС (3614,40 +20%).
На ответника следва да се присъдят
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска – сумата от 156 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда следващата се държавна такса – в размер на 5760 лв. и
разноските за експертизи – за сумата от 320 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. ЕИК:*******, да заплати на С.Б.З., ЕГН:**********, адрес: ***, на
основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) както следва:
сумата от 64000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите” за неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания от произшествие, осъществено на 01.09.2011 г., заедно със законната лихва от 01.09.2011 г. до
окончателното плащане;
сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите” за неимуществени вреди – болки и страдания от
загуба на близък – С.Б.З., починала при произшествие, осъществено на 01.09.2011
г., заедно със законната лихва от 01.09.2011
г. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълните предявени размери от 150000
лв.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. ЕИК:*******,
да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ:*******, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 4337,28 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА С.Б.З., ЕГН:**********, адрес: ***, да
заплати на З.Б.В.И.Г. ЕИК:*******,
на основание чл.78,
ал.3, вр.
ал.8 ГПК, сумата от 156 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.В.И.Г. ЕИК:*******, да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 5760 лв., представляваща дължима
държавна такса и сумата от 320 лв., представляващи
разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: