Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Пазарджик,06.12.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Мария
Кузева като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№2530 по описа
за 2017
година и за да се произнесе
взе предвид следното :
В исковата си молба срещу С.Т.В. с ЕГН ********** *** и Р.Н.Н.
с ЕГН ********** *** ищецът „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление град София, , бул.“България“№49, бл.53Е, вх.В,
чрез юрисконсулт Г. Стилянова С.- К., твърди, че в срока по чл.415 от ГПК и в
изпълнение на разпореждане на РС-Пазарджик
по ч.гр.д.№1588/2017г по описа на ПРС предявява настоящия иск относно
вземанията си срещу солидарните длъжници и ответници в настоящото производство,
в общ размер на 4 300.75 лв. ,
включващо главница в размер на 2 812.00 лв., неустойка в размер на
1 105.22лв. и начислените наказателни фактури за просрочени вноски в
размер на 383.53 лв. за периода от изпадане в забава на длъжниците до датата на
прекратяване на договора , ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането. Твърди се, че това вземане на ищеца
произтича от сключен на 02.12.2008г договор за револвиращ заем №**********,
сключен между ищеца в качеството му на кредитор и от друга страна – ответниците
в качеството им на съдлъжници. Твърди се, че договорът е сключен при зададени
от ответниците параметри, посочени от същите в раздел V от договора „ Параметри на искания револвиращ заем“.
Твърди се, че съгласно т.2 от общите условия това е искане от клиента за
отпускане на заем до размера на посочения от клиента или до по-нисък размер,
одобрен от кредитора. На ответниците е отпусната по-малка сума от заявената , с
по-нисък Годишен процент на разходите/ГПР/ или
параметри, за които същите са били наясно , изразили са воля и съгласие
да поемат задължение дори в по-голям размер
от отпуснатия. Твърди се, че преди да се сключи процесния договор на клиентите е предоставена изчерпателна
преддоговорна информация с цел взимане на информирано решение.Твърди се, че
параметрите на одобрения и предоставен револвиращ заем са както следва: общ
размер на заема 4 320 лв., включващ сума на изплащане на клиента в размер
на 2 117.00лв., договорно възнаграждение в размер на 2 203.00лв.,
брой на погасителни вноски -30, размер на месечна погасителна вноска 144.00
лв., дата на погасяване на вноската по време на изплащане на заема: 15- то
число на месеца, годишен процент на разходите/ГПР%/84.15. По силата на
сключения договор общата дължима сума е посочена в т.VI от ДРЗ като общо задължение. Твърди
се, че ищецът е изпълнял точно и в срок задълженията си по договора, като е
превел парична сума в размер на 2 117.00 лв. по посочената от първия ответник банкова сметка, ***жник се е
задължил да отговаря за задължението на първия ответник при условията на
сключения с първия ответник договор за револвиращ заем. Ответниците от своя
страна са поели задължение да погасяват предоставения заем на равни месечни вноски в размер и срокове, според погасителен план,
който е неразделна част от договора. Първоначално е изготвен погасителен план,
спрямо който погасителните месечни вноски са общо 30 ,всяка от които е в размер на 144лв. и плама
на 15-то число на месеца. Впоследствие погасителния план се е увеличил с три
вноски, това е станало, тъй като първият ответник е поискал безплатно отлагане
на три вноски и погасителните вноски са станали 33, тъй като отложените вноски
се отбелязват като 0.00лв.и се пренасят в края на погасителния план. Общият
размер на задължението е останал непроменен. Договорът е подписан при общи
условия, които са неразделна негова част , предадени са на клиента при
подписването им и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема. В чл.2 от ОД е описан начина на попълване на образеца за договора за
револвиращ заем, като е посочено, че същият се попълва съвместно от потребителя
и съдлъжника с кредитния експерт.Попълненият образец проекто-договор не представлява договор за
кредит, а съгласно ОУ това е искане на клиента за отпускане на заем до размер
на посочения или по-малък.При кандидатстване потребителят попълва желаните от
него финансови параметри , в това число и размера на кредита, срока, размер на
вноска, договорно възнаграждение и на тази база кредиторът извършва
необходимата оценка на кредитна способност, като или одобрява или отхвърля
искането. Видно от начина на сключване на договора, разписан в
общите условия към него при подписване
на искането за кредит, потребителите са били информирани за общо дължимата сума
по договора за револвиращ заем, поради което е налице съгласие по отношение на параметрите на договора и
размера на общо дължимата в края на периода
сума. Твърди се, че ответниците са направили плащания по договора в общ размер
от 1 508.00лв. Останали са
неизплатени задължения в общ размер от 2 812.00лв. Предвид
обстоятелството, че ответниците са направили само 10 пълни погасителни вноски,
след изпадането им в забава съгласно приетото
в т.13.3 от ОУ към договора, а именно- при просрочие на две вноски съгласно актуалния погасителен
план или при просрочие на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни
кредиторът има право едностранно и незабавно да прекрати договора, на
02.02.2010г. договорът е прекратен , за което първият ответник е уведомен.
Твърди се, че съгласно уговореното в ОУ сред прекратяване на договора се дължи
неустойка, която в настоящия случай е 1 105.22лв.След прекратяване на договора
кредитът става предсрочно изискуем, начислява се неустойка за неизпълнение на
поетите договорни задължения от страна на длъжника, остава в сила задължението
на клиента да заплати всички дължими суми. Твърди се, че поради плащане на
вноските със забава са начислени и наказателни фактури в размер на 383.53 лв. ,
които не са заплатени към настоящия момент. Това задължение е възникнало на
основание т.13т.1 от общите условия на договора. Моли се
съда да постанови решение, с което да се
приеме за установено, че съществува вземане в полза на ищеца срещу ответниците като солидарни длъжници по договор за револвиращ заем
№********** в общ размер на
4 300.75 лв., включващо главница в размер на 2 812.00лв., неустойка в
размер на 1 105.22лв. и начислени наказателни фактури за просрочени вноски
в размер на 383.53 лв. за периода от изпадане на длъжниците в забава до датата
на прекратяване на договора , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане
на вземането. Претендират се и сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока
по чл.131 от ГПК от ответника Р.Н., чрез пълномощника му адв. Т.В., е подаден писмен отговор, с който искът се
оспорва по основание и размер. Прави се възражение за изтекла погасителна
давност, тъй договорът е прекратен на
02.02.2010г. , а заявление по чл.410 от ГПК е депозирано на
26.04.2017г. Твърди се, че процесния договор е нищожен. Налице са
нищожни клаузи за възнаграждение, което е над 100%, ГПР-84.15% и неустойка.
Твърди се, че процесният договор е нищожен на основание чл.26 от ЗЗД поради противоречието му с добрите нрави, тъй
като при заем в размер на 2 117
лв. общото възнаграждение възлиза на
сумата от 4 320 лв.При така договорената възнаградителна лихва е налице явна неаквивалентност между
предоставената услуга и договорената цена
за нея , което води до нарушение
на принципа на добросъвестност, тъй като възнаградителната лихва надвишава
трикратния размер на законната лихва. Твърди се, че са нарушени императивни
разпоредби на ЗПК чл.22 от ЗПК, чл.10, ал.1 чл.11, ал.1,т.7-12 и 20 и чл.12,
ал.1,т.7-9 от ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителна лихва
–чл.11, ал.1т.9 от ЗПК и на годишния лихвен процент на разходите – чл.11, ал.1т.10 от ЗПК.
Ответникът счита, че договорът е изцяло недействителен. Твърди се, че процесният договор съдържа
неравноправни клаузи по смисъла на чл.146, ал.2 от ЗЗП, тъй като не са
индивидуално уговорени. Върху съдържанието на същите потребителят не е имал
възможност да влияе особено в случаите
на договор при общи условия какъвто е настоящия.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника С.В.
,чрез пълномощника му адв. Т.В., е
подаден писмен отговор, с който искът се
оспорва по основание и размер. В този писмен отговор се излагат доводи,
тъждествени с тези, въведени в писмения отговор на ответника Н..
В
съдебно заседание ищцовото дружество,
чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответниците чрез
пълномощника им, поддържат заявеното с писмените отговори оспорване. Подробни
съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно е
от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1588/2017г. по описа на
РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 27.04.2017г.ищецът в
настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №949/03.05.2017г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжниците С.Т.В. и Р.Н.Н. / ответниците в настоящото производство/ да заплатят
солидарно на „Профи Кредит България“ЕООД общо сумата от 3 917.22 лв.,
включваща главница в размер на 2 812.00лв., и неустойка в размер на
1105.22лв., както и сумата от 383.53 лв. закона лихва за забава за периода от
16.02.2010г. до датата на изпадане в забава/а именно датата на прекратяване на
договора/ ,ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в
съда – 26.04.2017г до окончателното изплащане на сумата. Срещу така издадената
заповед за изпълнение длъжниците са депозирали
възражение в законовоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК. С
разпореждане №5929 от 29.05.2017г заповедният съд е указал на заявителя да
предяви на основание чл.415 от ГПК иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок. В законният едномесечен
срок ищецът е предявил настоящия иск.
При това
положение съдът счита, че така
предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422
във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана
страна – заявителя в заповедното производство, след подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение
възражение. Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е
идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По
същество съдът намира следното :
Не е спорно по делото, а това релевантно
обстоятелство се установява и от приложените към исковата молба писмени
доказателства, че на 02.12.2008г. между „
Профи Кредит България“ЕООД от една в качеството на кредитор и от друга страна ответниците в качеството на
съдлъжници е сключен договор за револвиращ заем №**********. Условията, при
които е сключен този договор не се оспорват от страните и същите се извличат от
текста на самото писмено съглашение. В настоящия случай се касае до
предварително зададени от клиента параметри на искания заем, посочени от същия
в раздел V от договора и
именувани „ Параметри на искания револвиращ заем“ а именно искан размер на
кредита 2 411лв., договорно възнаграждение в размер на 2 509лв.,
максимален размер на заема до 4920 лв. , брой погасителни месечни вноски 30,
размер на месечната погасителна вноска 164 лв. , дата на погасяване 15 число от
месеца . Видно от раздел VI от договора ,
именуван „Параметри на одобрения револвищащ кредит“ договорът е сключен при
следните параметри: общ размер на заема -4320 лв., включваща : 1/ сума за
изплащане на клиента-2117.00 лв.,2/ договорно възнаграждение в размер на
2 203.00лв., брой погасителни
вноски-30 , размер на месечната погасителна вноска 144.00 лв., дата на
погасяване на вноската-15 то число на месеца, годишен процент на разходите
/ГПР%/84.15. Процесният договор е сключен при общи условия, представляващи
неразделна част от него, като между страните няма спор, че ответниците са
запознати със съдържанието на общите условия на договора преди подписването му.
Подписвайки договора, ответниците са декларирали обстоятелство, че са предварително запознати с общите условия и ги
приемат.
Не е
спорно между страните,че кредиторът е изпълнил задължението си по договора, а и
това обстоятелство се установява от съдържащото се на лист 13 от делото писмено
доказателство- платежно нареждане, от което е видно, че на 03.12.2008г. „Профи
Кредит България“ЕООД е превел по банковата сметка на длъжника С.В. сумата от 2 117лв.
Съгласно
т.2 от общите условия от договора отпуснатите от кредитора парични средства са
или в договорения максимален размер / според точка V на договора за револвиращ заем. Според т.13.3.1 от ОУ в
случай на просрочие на две вноски според
актуалния погасителен план или в случай на просрочие на една месечна вноска с
повече от 30 каледнарни дни кредиторът има право незабавно и едностранно да
прекрати договора. Незабавното прекратяване е в сила от деня на връчване на
уведомителното писмо. Съгласно чл.13.3.2 от ОУ след прекратяване на договора на основание чл.13.3
кредитополучателите са длъжни да платят
всички дължими суми като в този случай
върху целия размер се начислява неустойка в размер на 50%. Съгласно чл.19.1 от
ОУ клиентът има право на еднократно отлагане на максимално три последователни
вноски по заема в пълен размер съгласно
погасителния план.
Установи
се от неоспореното писмено доказателствено средство- извлечение по сметка към
процесния договор, съдържащо се на лист 14 от делото, че по процесния договор са извършени плащания, с
които са погасени изцяло 10 погасителни вноски
на обща стойност 1 440 лв.и е извършено последно плащана на
15.02.2010г. на сумата от 68 лв. или общо направените плащания по договора
възлизат на сумата от 1 508 лв. При
това положение е останало неизплатено
задължение в общ размер от 2 812 лв.
Установи
се, че ответникът С.В. е упражнил правото си по чл.19.1 от общите условия на договора като с уведомление / съдържащо се на лист 17
от делото/ е поискал отлагане на три месечни вноски по до договора , а именно
тези с падеж на 15.06.2009г, на
15.07.2009г и на 15.08.2009г.
От коментираното по–горе
писмено доказателство / извлечение от сметка,
в което е обективиран погасителния план към процесния договор/ е видно,
че искането на длъжника е уважено, в резултат на което погасителния план се е
увеличил с три вноски и същите са станали общо 33 като отложените вноски са
отразени в плана с 0.00 и са се пренесени
в края на погасителния план
съответно с падежи както следва: 15.07.2011г., на 15.08.2001г и на
15.09.2011г.
Ищецът е изпратил уведомително писмо изх.№ПДЗ-377/02.02.2010г.
до ответника В., с което го уведомява, че
прекратява едностранно договора основание чл.13.3.1 от общите условия както и че задължението по договора в общ размер
на 3 695.53 лв. става незабавно
изискуемо. Ответникът е уведомен, че за нарушение на задълженията по чл.8 и сл.
от ОУ му се начислява неустойка в размер на 50%
от номиналната стойност заема,
като общата сума на задължението му възлиза на 5 855.53 лв. Липсват данни по делото това уведомление да е получено от ответника В..
От ангажираното от ищеца писмено доказателство
– решение №123/15.08.2013г. по т.д.№675/2012г по описа на ВКС е претендирал вземането си по процесния договор
в арбитражно производство като с арбитражно решение №1221/09.04.2010г. по
арбитражно дело №1221/2010г. по описа на арбитър Б. Г. са уважени предявените
от ищеца срещу ответника В. искове като последният е осъден да му заплати
сумата от 5 855.53 лв., от които дължима главница по договора за заем в
размер на 3 312лв., лихва за забава в размер на 383.53 лв. и неустойка в
размер на 2 160 лв. Това арбитражно
решение е отменено с решение на ВКС от
15.08.2013г , постановено по т.д.№675/2012г по описа на ВКС.
Въз основа на
така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави
следните изводи:
При така
изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с иск с
правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК – специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№1588/2017г по описа на ПРС, за което е издадена заповед №949 от 03.05.2017г
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
всяка страна е длъжна да установи фактите , на които основава своите искания и
възражения. В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже
наличието на правен интерес от
предявяване на иска и фактите, от които произтича вземането му. Правният
интерес, който е свързан с допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият
факт, на който ищецът основава вземането си,
е договор за револвиращ заем №**********, сключен на 02.12.2008г. От
съдържанието на този договор за кредит може да се направи извода, че по своята
правна природа представлява потребителски договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП
във вр.с параграф 13, т.1 и 2 от ДР на ЗЗП. Договорът е потребителски както по
отношение на потребителите – физически лица, които ползват услуги, които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност и като страна по договора действат извън
рамките на търговска или професионална дейност, така и отношение на търговеца/ юридическо лице,
което предоставя услуги, като част от своята търговска или професионална
дейност в частния сектор/.
Установи
се по делото, че доставчикът на финансовата услуга- кредитора по договора е
изправна страна по облигационната връзка- релевантен факт, който не бе спорен. Насрещната страна по правоотношението са
двамата ответници, които при условията на солидарност са се задължили да
върнат дадената на първия ответник сума
на 30 равни месечни вноски всяка в размер 144.00 лв. , дължима на 15 то число
на съответния месец като първата погасителна вноска е била с падеж 15.01.2009г
, а последната е с падеж 15.09.2011, след реализирането на правото на длъжниците
на отлагане на плащането на три броя вноски, която правна възможност е заложена
в общите условия към договора и
правоимащите са се възползвали от нея.
Тук е
момента да се обсъди правопогасяващото
възражение, инвокирано в двата писмени отговора и поддържано в ход на процеса
от ответната страна, за настъпила погасителна давност по отношение на процесните вземания. Следва
да се отбележи, че в настоящия случай е
приложима общата 5 годишна давност , която
по дефиниция представлява период
от време, през който кредиторът на едно задължение е бездействал , поради което
се е погасило правото му да търси защитата му по съдебен ред. При договорите за
заем / какъвто е процесния/ е налице неделимо плащане и договореното връщане на
заема на погасителни вноски не превръща
договора в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по
договора. Ето защо както вече се посочи по –горе приложим за главницата е
давностния срок по чл.110 от ЗЗД. Според чл.114 от ЗЗД давността за всяко
вземане – главно или акцесорно започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай при
така приетото от кредитора частично плащане изискуемостта на всяка една
погасителна вноска тече отделно – от деня, следващ датата на падежа и. В този
ред на мисли последната погасителна
вноска- тази с падеж 15.09.2011г, е станала изискуема на 16.09.2011г.
Изискуемостта на предходните вноски е настъпила
на всяко 16 число на месеца предхождащ
датата на последната изискуема вноска. Следва да се обсъди защитното
възражение на кредитора, че е налице прекъсване на давностния срок. Настоящият
кредитор твърди, че е инициирал
на 26.02.2010г арбитражно
производство, в което е заявил вземанията си по
процесния договор за револвиращ кредит и с това негово действие,
намиращо правна опора в разпоредбата на чл.116 б.“б“ от ЗЗД е прекъсната
давността. Съгласно материално правната норма на чл.116 б.“б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение. Ако
искът или възражението не бъдат уважени давността не се смята за прекъсната.
Установи се от анализираната по-горе доказателствена съвкупност ,че
постановеното арбитражно решение, с което са уважени предявените от ищеца срещу
първия ответник искове за заплащане
главница , лихва за забава и неустойка по договор за револвиращ заем
№********** от 02.12.2008г., е отменено с решение от 15.08.2013г по
т.д.№675/2012г по описа на ВКС. Този правнорелевантен факт настоящият съдебен състав да приема, че давността не е прекъсната.
Петгодишният давностен срок за последната погасителна вноска по договора е
започнал да тече на 16.09.2011г и е
изтекъл на 16.09.2016г.
Според
разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята
за предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай
това е 27.04.2017г., видно от отбелязването върху заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1588/2017г по описа на ПРС. Тоест искът е предявен след изтичане на общия
5 годишен давностен срок.Ето защо съдът счита за основателно възражението на ответниците
, че искът следва да се отхвърли, тъй като вземането предмет на спора е
погасено по давност.
Съгласно
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар и давността за тях да не е изтекла. Тъй като се установи, че
вземането за главница в размер на 2812лв.е погасено по давност, погасени по
давност се явяват и останалите пряко свързаните с него вземания за неустойка в
размер на 1 105.22лв. и за сумата от 383.53 лв. начислени наказателни
лихви за просрочени вноски.
При това
положение е безпредметно да се обсъждат останалите възражения на ответниците за
нищожност на клаузите на договора, уговарящи възнаграждения за ГПР и
неустойка на основание чл.26 от ЗЗД
поради противоречието с добрите нрави, за недействителност на договора поради нарушаване на разпоредбите на
чл.чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,т.7-12 и 20 и чл.12, ал.1т.7-9 от ЗПК , както и за
неравноправния характер на клаузите по смисъла на чл146, ал.2 от ЗЗП.
Предвид
изложените по- горе съображения следва да се отхвърли иска за приемане за
установено, че ответниците дължат
ищеца при условията на
солидарност следните суми, за които е
издадена Заповед №949/03.05.2017г по ч.гр.д.№1588/2017г по описа на ПРС, а
именно: главница в размер на 2 812лв., неустойка в размер на
1 105.22лв. и начислени наказателни фактури за просрочени вноски в размер
на 383.53лв. за периода от изпадане на длъжниците в забава до датата на
прекратяване на договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на всеки от
ответниците по 550 лв. разноски по делото.
Така мотивиран Пазарджишкият районен
съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр.с чл.415 от ГПК за приемане за установено, че С.Т.В. с ЕГН **********
*** и Р.Н.Н. с ЕГН ********** *** дължат на „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК ….
със седалище и адрес на управление град С., , бул.“Б….ългария“№…, бл…., вх..
при условията на солидарност следните суми, за които е издадена Заповед
№949/03.05.2017г по ч.гр.д.№1588/2017г по описа на ПРС, а именно: главница в
размер на 2 812лв., неустойка в размер на 1 105.22лв. и начислени
наказателни фактури за просрочени вноски в размер на 383.53лв. за периода от
изпадане на длъжниците в забава до датата на прекратяване на договора, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК …. със седалище и
адрес на управление град С., , бул.“Б.“№.., бл…, вх… да заплати на С.Т.В. с ЕГН
********** *** сумата от 550 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление град С., , бул.“Б.“№…, бл… вх… да заплати на Р.Н.Н. с ЕГН ********** *** сумата от 550
лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :