МОТИВИ към присъда
по НОХД № 1005/2014 г. по описа на СГС, НО, 1 състав
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинение на подсъдимия Н.А.С. за това, че на
13.03.2012 година около 22,00 часа в гр. С. по бул. „Ц.Ш.“ при управляване на
моторно превозно средство – лек автомобил „БМВ“ , модел „318i“ с рег. № *********
с посока на движение от кв. Горубляне към хотел „Плиска“, и в района на 450
метра след поделение на БА „Логистична бригада“, намиращо се на адрес – бул. „Ц.Ш.“
№111, върху моста на детелината на „4-ти километър“, нарушил правила за
движение по пътищата, а именно:
-
Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с …характера и
интензивността на движението, ….за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ – движел се
с максимално разрешената скорост от 80км/ч, не съобразил скоростта си с
характера и интензивността на движението, наличието на движещ се на близка
дистанция пред него неустановен лек автомобил, не намалил скоростта и не спрял,
когато възникнала опасност за движението и по непредпазливост причинил смъртта
на В.Д. В. с ЕГН ********* – престъпление по чл. 343, ал.1, б „в“, вр. чл. 342,
ал.1, пр.3 от НК.
В
хода на съдебното производство на основание чл.76 НПК е конституирана в
качеството на частен обвинител Мариана С.В. като законен наследник на
пострадалия В.Д. В..
В
съдебно заседание представителят на СГП поддържа така повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия Н.С.. Твърди, че от събраните по делото доказателства се
доказва по несъмнен и категоричен начин авторството и вината на подсъдимия.
Държавният обвинител при подробния анализ на събрания по делото доказателствен
материал стига до изводите, че подсъдимият, нарушавайки правилата за движение
по пътищата, е управлявал своето МПС със скорост над допустимата, не се е съобразил с метеорологичната обстановка и
доверявайки се на водача пред него, който се е движел със скорост, която не би
му позволила при възникване на някакво препятствие на пътя да спре
своевременно, се е поставил сам в положение да извърши процесното ПТП. Държавният
обвинител заявява, че действително е спорен въпросът за несъобразената скорост
и за скоростта, която водачите трябва да избират, но независимо от допустимата
скорост, законът изисква водачът да управлява МПС със скорост, която би му
позволила да спре, когато възникне препятствие на пътя, което посочва, че
подсъдимият не е направил. В тази връзка държавният обвинител заявява, че
приема експертното заключение на вещите лица и няма да го коментира, като се
съобразява с нейните заключения, т.к. от същата е видно, че подсъдимият е
управлявал процесния автомобил марка „БМВ“ със скорост от 76 км/ч. Прокурорът
моли съда да наложи на подсъдимия С. наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
две години, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от четири
години на основание чл. 66 НК. До вида и размера на предложеното наказание
прокурорът стига, като отчита обстоятелствата, че подсъдимият С. е млад човек,
който вече е и семеен съгласно представените от защитата му нови данни. Моли на
подсъдимия С. да се наложи и кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от две години.
Повереникът на частния
обвинител М.В. – адвокат Р., изцяло поддържа обвинителната теза на
прокуратурата. В своята пледоария повереникът се позовава на разпоредбата на чл.97 ЗДвП, в
която според него изрично е регламентирано какво следва да бъде поведението на
водач, чието МПС е аварирало на пътното платно в населено място и извън
населено място. В тази връзка заключава, че пострадалият В. не е могъл да
измести в крайната бус лента управляваното от него МПС, защото първо, на него
му е забранено да настанява МПС-то в бус лентата, т.к. това не е аварийна
лента, поради което спирайки на мястото,
където настъпва процесното ПТП, той е спазил всички изисквания на ЗДвП. При
извършения свой собствен анализ на доказателствата по делото достига до извода,
че пострадалият В. В. е направил всичко възможно, за да обезопаси процесното място,
поставяйки светлоотразителен триъгълник, което се е доказвало по делото, тъй
като последният е бил намерен като обективна находка под картера на автомобила
на подсъдимия Н.С.. На следващо място, повереникът сочи, че остават
неустановени обстоятелствата и относно това дали пострадалият В. е носел
светлоотразителна жилетка, светлоотразителни ръкавици или шапка, защото по
делото липсва свидетел-очевидец. Независимо от това повереникът се позовава на
показанията на свидетеля П. Антонов – пенсиониран полицейски служител, според
който при процесния удар посочените предмети могат да изпаднат от тялото на
пешеходеца. Повереникът на частния обвинител изтъква конкретни съображения в
подкрепа на твърдението си, че информацията, която е депозирал подсъдимият, а
именно, че пред него се е движело друго МПС, е изцяло защитна версия, целяща
благоприятен изход за него от делото. В тази връзка счита, че подсъдимият не е
успял да посочи нито един отличителен белег на това МПС, което се е движело
пред него и му е ограничило видимостта, като това от своя страна било в
подкрепа на горното становище. Според повереника, подсъдимият безспорно е
превишил скоростта, защото автоекспертите в своята последна експертиза
установили скорост на движение на автомобила му от 86км/ч. Акцентира върху
седморната КСМАТЕ, която съдържа информация досежно обстоятелствата на ударите
между автомобила на подсъдимия и пострадалия В. В., както и последващия сблъсък
между автомобила на подсъдимия и лек автомобил „Субару“, както и начина на
отхвърляне на тялото на пострадалия В.. Анализирайки данните в тази насока, повереникът
моли да не се кредитира седморната КСМАТЕ, защото вещите лица приемат, че
разстоянието между първия удар между автомобил БМВ и пешеходеца, от една страна,
и между автомобил БМВ и автомобил „Субару“, от друга, е от порядъка на 425-426
метра, като по този начин давало половин метър разстояние, което изобщо не
кореспондирало с мнението на вещите лица – медици и изобщо не отговаряло като
механизъм на причиняване на процесното ПТП, т.к. в своята експертиза тези
експерти посочвали, че първият удар е на 425,5 метра по дължина след ориентира,
а вторият удар е на 426 метра, което било абсолютно неприемливо. В пледоарията
си повереникът на частния обвинител сочи, че седморната КСМАТЕ била направена
отзад напред, т.е. първо бил определен резултата, който е следвало да бъде
получен, и едва след това са приложени всички формули. В тази връзка счита, че
съвсем неправилно в експертизата е взето време от 0,6 секунди за разпознаване
на обектите при движение през нощта, което от своя страна е увеличило опасната
зона за спиране на автомобила на подсъдимия с около 13-14 метра. По нататък в
своя доказателствен анализ, повереникът акцентира върху обстоятелството, че
неясно било заключението на седморната КСМАТЕ, в частта, в която експертите
приемат, че пострадалият В. е изпаднал отляво на управлявания автомобил от
подсъдимия, след като пострадалият се е намирал леко надясно на автомобила и
странично разположен. Повереникът посочва, че механизма на причиняване на удара
между тялото на пешеходеца В. и автомобила на подсъдимия се е изменил
вследствие на извършената ексхумация. Повереникът счита, че неправилно е
изследвана от експертите възможността за заобикаляне на пострадалия от
подсъдимия. Повереникът твърди, че вещите лица са използвали формулата „влизане
в завой“, в резултат на което изчисленията им били неточни и вместо да получат
разстояние от 28,98 метра са посочили неправилно, че разстоянието е 24,36 метра
или с 4,62 метра е по-малко. Повереникът оспорва и възприетата стойност на
минимална дистанция на движение между неизвестния автомобил, движил се пред
автомобила на подсъдимия и самия него, а именно от 30,53 метра, при което
твърди, че се получавал път за заобикаляне от 28,99 метра, при което разликата
вече била от 1,55 метра. Повереникът заключава, че ако триъгълникът е бил само
на 1,55 метра от пострадалия, то подсъдимият е щял да удари триъгълника, да го
заобиколи и да не настъпи процесното ПТП. Повереникът се позовава на особеното
мнение на вещото лице А.М., който в
своите пресмятания получава, че ударът е предотвратим, но не го обсъжда. Въз
основа на всичко изложено по-горе повереникът твърди, че подсъдимият С. от
обективна страна е осъществил състава на престъплението, за което му е
повдигнато обвинение по чл. 343, ал.1, буква „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. От субективна
страна се твърди, че подсъдимият е действал самонадеяно, подценил е пътната
обстановка, надценил е собствените си умения и качествата на управлявания от
него автомобил и е допуснал грешка, като е причинил това ПТП. Това според
повереника е така, защото пострадалият В. е имал обективната възможност да
слезе от автомобила си, да постави крик, да постави светлоотразителен
триъгълник, което е от порядъка минимум на 2-3 минути. Позовавайки се на
интензитета на движение на бул. „Ц.Ш.“, повереникът отправя въпрос дали само
пред автомобила на подсъдимия С. се е движел неизвестен автомобил, който така
рязко се отклонил, щото не е дал възможност на подсъдимия и той да се отклони,
без да удари пострадалия В., без да го затисне, без нищо, а той връхлетява
върху него. Това според повереника е така, защото под картера на автомобила на
подсъдимия са намерени триъгълник, гума, крик, а от последващия удар в
микробуса, същият се е установил на разстояние повече от 10 метра. Според
повереника подсъдимият С. е причинил процесното ПТП вследствие на своето
невнимание, защото ако е имало някакви внезапни опасности на пътя и
непреодолими прегради, то тогава поставя въпроса защо не е стана верижна
катастрофа. Повереникът поддържа искането на държавния обвинител и относно вида
и размера на наказанието, както и относно размера на кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да управлява МПС, които следва да се наложат на
подсъдимия от съда. Моли съда да присъди на частното обвинение направените по
делото разноски съгласно представения договор за правна помощ с пълномощно.
Частният обвинител по
делото М.В. се присъединява към казаното от своя защитник.
Процесуалният
представител на подсъдимия Н.С. – адвокат П., пледира за постановяване на
присъда, с която подсъдимият Н.С. да бъде признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение, т.к. счита, че от събраните по делото доказателства не се
установява неговата вина за настъпване на процесното ПТП, както и не се
установява той да е нарушил правилата за движение по пътищата. Според защитата,
макар в хода на съдебното следствие да е бил променен механизма на причиняване
на удара на пострадалия В. вследствие на заключението на седморната КСМАТЕ, с
оглед извършената реаутопсия на В., която експертиза е констатирала съществени
пропуски при първоначално извършената аутопсия, то тази промяна според защитата
не променя най-важния извод, който има значение за делото, а именно за
непредотвратимостта на процесното ПТП. Според защитата безспорно от събраните
по делото доказателства са установени следните обстоятелства, а именно –
липсата на включени аварийни светлини на лек автомобил „Субару“; тъмните дрехи
на пострадалия и липсата на светлоотразителна жилетка; спирането на лек
автомобил „Субару“ на опасно място; в средна пътна лента на платното за
движение; по начин и в момент, когато това не е безопасно, а именно в тъмната
част на денонощието и при намалена видимост; както и че лек автомобил“Субару“ е
бил пренатоварен. Защитата счита, че от събраните по делото доказателства се
установява, че подсъдимият не е имал техническата възможност да забележи лекия
автомобил “Субару“ като препятствие на пътя и не е бил в състояние да предвиди
поведението на автомобила пред себе си, а краткото време, в което пострадалият
и автомобила му са станали видими, с оглед установеното по делото, не е дало
никаква възможност на подсъдимия да спре, т.к. пострадалият е попаднал в
опасната зона на спиране на автомобила на подсъдимия. Твърди, че предприетите
действия от подсъдимия в създалата се ситуация, каквито и да са били те, не са
били в състояние да избегнат съприкосновението с препятствието и да
предотвратят удара, защото опасната зона за спиране винаги е по-голяма от
спирачния път, т.к. в нея се включва и времето за реакция на водача за
задействане на спирачния механизъм, превърнато в метри. Защитата не се
съгласява с особеното мнение на вещото лице М., включен в състава на седморната
КСМАТЕ относно възприетото от него по отношение на предвидимостта на удара и
препятствието, защото аварирането на лекия автомобил „Субару“ и движението на
други автомобили на пътя са пречили на подсъдимия при видимостта му към
процесното препятствие. На следващо място, защитата оспорва и приетите
стойности на скоростта на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия
в отделните експертизи, като сочи, че всеки един метод на нейното изчисление е
вариативен, т.к. липсват начални данни за нейното точно изчисление, което
обстоятелство е посочено и от вещите лица, които приемат отклонение от плюс/минус
10%. Процесуалният представил посочва, че в хода на съдебното следствие и въз
основа на заключението на вещите лица от седморната КСМАТЕ се е установило
категорично по експертен път и обстоятелството, че местоположението на
светлоотразителния триъгълник не може да бъде установено. В своята пледоария
при изясняване на въпроса с каква скорост се е движел автомобила на подсъдимия С.
защитата се позова на заключението на изслушаната последна седморна КСМАТЕ и
моли съда да се съобрази с нея, защото вещите лица, съобразявайки се с приетите
по делото доказателства, са извели извод за непредотвратимост на удара при
възникналото процесно ПТП. Моли се да не бъдат възприети заключенията по
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи, които са изслушани в
хода на съдебното следствие, както и особеното мнение на вещото лице М.. Според
защитата не е ясно от къде вещите лица от тези експертизи вземат стойностите, с
които боравят, за да стигнат до получените от тях резултати, както и са
направени изчисления от тях по формули, които касаят две движещи се МПС,
игнорирайки обстоятелството, че в процесния случай едното МПС е движещо се, а
другото е спряло. Излагат се съображения в насока, че подсъдимият не е имал
обективна причина да се движи със скорост от 53км/ч, при която скорост според
седморната КСМАТЕ произшествието е било предотвратимо. Като основание за това
свое становище изтъква, че пътят е бил без неравности, налични са били няколко
пътни ленти, налично е било улично осветление и не е бил налице интензивен
трафик, който да предполага съобразяване на скоростта от страна на подсъдимото
лице. Защитата акцентира и върху обстоятелството, че вещите лица от седморната
КСМАТЕ в съдебно заседание изрично са посочили като технически неправилна
маневрата – заобикаляне, която повереникът на частния обвинител изтъква в
пледоарията си, за предотвратяване на процесното ПТП. В тази връзка според
защитата единствено правилно предприетата маневра е тази от страна на
подсъдимия, а именно – маневрата аварийно спиране, каквато в случая сочат и
вещите лица от седморната КСМАТЕ. Защитата обсъжда отделните обстоятелства,
които счита, че са причинили процесното ПТП, като условно ги изброява. В този
смисъл като причини посочва възможността на пострадалия да се оттегли с
автомобила си в аварийна или бус лента; липсата на аварийни светлини, които да
позволят на останалите водачи непосредствено да възприемат авариралото МПС;
липсата на светлоотразителен триъгълник, който да сигнализира за наличие на
аварирал автомобил на пътя, липсата на светлоотразителна жилетка, която да даде
възможност за възприемане на пострадалия и наличието на облекло в тъмни дрехи,
които е носел пострадалия по време на инцидента, а също и обстоятелството, че
лекият автомобил на пострадалия е бил изключително натоварен. При излагане на
своите аргументи защитата посочва още, че подсъдимият Н.С. не е имал задължение
да спре, тъй като според смисъла на чл. 20 ЗДвП, същият е длъжен да спре пред
всяко предвидимо препятствие, а в конкретния случай и предвид местоположението
на пострадалия и неговия лек автомобил препятствието пред него е било
непредвидимо. Защитата сочи, че въз основа на местоположението на автомобилите
след удара правилно е опредЕ.и тяхната дистанция преди настъпване на процесното
ПТП от вещите лица, участвали в седморната КСМАТЕ, поради което моли съда да се
съобрази с приетото от тях в тази насока, изключая особеното мнение на вещото
лице М.. Процесуалният представител се позовава и на още един установен и възприет
от всички вещи лица факт, а именно, че процесния автомобил „Субару” е със
задвижване на колелата 4х4, при което е налице възможност да се придвижи
автомобила в аварийна или бус лента. На следващо място, защитата се позовава и
на още едно установено обстоятелство от вещите лица от седморната КСМАТЕ,
касаещо механизма на счупеното предно стъкло, които посочват, че предното
стъкло на автомобила се счупва при удар с пешеходец, когато той се движи със
скорост над 50 км/ч. Моли съда да вземе предвид свидетелските показания на
свидетелите С. и Бойчев, от които се установява мястото, на което е бил
вероятно поставен светлоотразителния триъгълник, както и експертното заключение
на вещите лица от седморната КСМАТЕ, защото по делото липсва първоизточник на
данни в тази насока и евентуалното му място се установява по експертен път,
което е едно предположение. В заключение защитата моли напълно да се кредитира
от съда заключението на седморната КСМАТЕ, която е назначена в хода на
съдебното следствие след събиране и проверка на всички доказателства по делото,
които са пропуснати да бъдат събрани в хода на досъдебното производство. Също
така моли съда да съобрази всички правилни и законосъобразни действия,
извършени в конкретната ситуация от нейния подзащитен и да ги съпостави с
установените правила в ЗДвП, както и да се съобрази с посочените шест
неправилни действия, извършени от водача на лекия автомобил „Субару”, които са
довели до настъпване на процесния резултат. По изложените съображения се моли
за постановяване на присъда, с която подсъдимият С. бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият
Н.С. не се признава за виновен и поддържа казаното от своя защитник. Счита, че
не се е движил с повече от 70км/ч, а също така и че дистанцията, на която е бил
от непознатото МПС, което се е движело пред него е била около 25-30 м, но
това било трудно за определяне, предвид динамиката на конкретната ситуация.
В
своята последна дума на основание чл.297, ал.1 НПК подсъдимият Н.С. моли да
бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателствени материали по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Н.А.С., роден на ***г***, българин, български гражданин, неосъждан, женен, със
средно образование, безработен, с постоянен адрес:***, ЕГН **********.
Към
13.03.2012 година подсъдимият Н.С. бил правоспособен водач на МПС и имал
редовно издадено свидетелство за управление на МПС № *********, категории „В“ и
„М“, валидно до 26.08.2018 година.
Пострадалият
В.Д. В. към дата 13.03.2012 година бил правоспособен водач на МПС и имал
издадено свидетелство за управление на МПС № *********, категории „В“ и „М“,
валидно до 11.02.2021 година.
На
13.03.2012 година, около 22,00 часа, пострадалият В. В. управлявал лек
автомобил марка „Субару Фуджи“, с рег. № ******* в гр.С., по бул. „Ц.Ш.“ в
средната пътна лента за движение, с посока на движение от кв. „Горубляне“ към
хотел „Плиска“. Пътят, по който се движел управляваният автомобил от
пострадалия В. е предназначен за еднопосочно движение на пътно превозни
средства и бил разделен на три пътни ленти, всяка една от тях с широчина от
3,50м. Крайната дясна лента е маркирана като BUS лента и е отдЕ.от другите две
ленти с надлъжна плътна маркировка „Единична непрекъсната линия“ – М1 (на
пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат – чл. 63, ал.1,
т.1 от ППЗДвП). Другите две пътни ленти били маркирани с „Единична прекъсната
линия“ – М3 (на пътните превозни средства е разрешено да я пресичат съгл. чл.
63,ал.1,т.3 ППЗДвП). В хода на движение на управлявания от пострадалия В. В.
лек автомобил, марка „Субару Фуджи” и на около 415 метъра след № 111 на бул. „Ц.Ш.“,
на същия изпада задна лява гума, поради развиване на гайките на болтовете,
които я прикрепят, вследствие на което спирачният барабан задиря и оставя права
следа от триене по асфалта. Пострадалият В. В. спира на габаритни светлини управлявания
от него лек автомобил „Субару Фуджи” в средната пътна лента и първа дясна лента
за движение в неговата посока за движение на пътни превозни средства, а именно –
в лентата, която е отдЕ.с плътна непрекъсната линия от BUS лентата. След това
пострадалият В. В., който бил облечен с тъмни дрехи, слязъл от управлявания от
него лек автомобил на пътното платно, без да облече светлоотразителна жилетка,
с цел да отстрани повредата, която е възникнала в хода на движение на
управлявания от него процесен автомобил. Лекият автомобил „Субару Фуджи” се
ползвал от пострадалия В. за превоз на стоки, с оглед извършвана от него
дейност по доставката им до фризьорски и козметични салони, поради което в този
момент процесният автомобил бил плътно натоварен с консумативи за същите, като
мястото до шофьора също било плътно запълнено от превозваните стоки. Лекият автомобил
марка „Субару Фуджи” бил с технически габарити, които му позволявали да
извършва превозване на товар в неговата задна вътрешна част.
По
същото време около 22,00 часа, в гр. С., по бул. „Ц.Ш.“ в средната пътна лента,
с посока на движение от кв. „Горубляне“ към хотел „Плиска“ се движел лек
автомобил марка „БМВ“, модел „318i“,
с рег. № ********* управляван от подсъдимия Н.С., който бил собственост на Н.А.Ч..
Лекият автомобил, управляван от подсъдимия С., се движел със скорост от около
86 км/ч в района на 4-ти километър по бул. „Ц.Ш.“след неизвестен и неустановен
по делото лек автомобил. Подсъдимият С. управлявал лек автомобил марка „БМВ 318i” в средната пътна лента за
движение, която била първа пътна лента за движение на леки автомобили и която
била отдЕ. с плътна непрекъсната линия от BUS лентата. В лявата пътна лента за
движение на автомобили или отстрани и пред процесния лек автомобил се движели
други неизвестни МПС. Било в тъмната част на денонощието, времето било ясно,
пътното платно не било добре осветено, т.к. се осветявало с локално улично
осветление /уличните стълбове били на разстояние, което непозволявало да има
добра осветеност в района на процесния участък/, пътният участък бил прав,
пътната настилка била асфалтова, а пътят сух без дупки и неравности. На 21.00
метра след левия ъгъл на входа на поделение за логистика на Министерство на
отбраната /приет за ориентир/, находящо се на адреса бул. „Ц.Ш.“ 111, върху
десния бетонен остров бил поставен метален пилон със знак на него забраняващ
движение на пътно превозните средства със скорост над означената от 80км/ч.
Достигайки зоната на около 400 м след левия ъгъл на входа на поделение за
логистика на Министерство на отбраната /приет като ориентир/, движещият се
неизвестен автомобил пред процесният лек автомобил марка „БМВ 318i” завил рязко вдясно, като по този
начин преминал в дясната пътна лента /BUS лента/, с цел да предотврати удар в
спрелия по аварийни причини в средната лента на пътното платно за движение на
леки автомобили – лек автомобил „Субару Фуджи“, управляван от пострадалия В. В..
Подсъдимият Н.С. вследствие на внезапно появилото се пред него препятствие
реагирал, като екстремно задействал спирачната система, но въпреки това
настъпил процесният удар, който бил неизбежен за подсъдимия. В момента, в който
подсъдимият екстремно задействал спирачната система, управляваният от него лек
автомобил бил достигнал намиращата се на пътя джанта с гума, които били
изпаднали от лекия автомобил, управляван от пострадалия В., в резултат на което
се ударил в тях, повлякъл ги, а след това последвал удара с пострадалия В.Д. В.,
който в това време се намирал в близост до задната част на лек автомобил марка
„Субару Фуджи“. Пострадалият В. бил обърнат с лице и леко надясно, странично
разположен спрямо лек автомобил марка „БМВ 318i” към момента на удара.
Непосредствено след настъпИ.удар с пострадалия В., настъпил и удар между двете
процесни моторни превозни средства – лек автомобил „Субару Фуджи“ и лек
автомобил марка „БМВ 318i”.
Времето, което било необходимо на подсъдимия С., за да измине разстоянието с
лек автомобил марка „БМВ 318i”
и да се установи преди мястото на удара, като избегне произшествието чрез
безопасно аварийно спиране или друга маневра, считано от момента, в който
възприел лек автомобил марка „Субару Фуджи“ било 1,86 секунди, а от момента, в
който възприел пострадалия В., било 1,71 секунди. Мястото на удара било на
84,03 метра от ориентира или вътре в опасната зона на спиране на лек автомобил
марка „БМВ 318i”.
В момента, в който се открила видимост за подсъдимия С. към пострадалия В.,
разстоянието между лек автомобил марка „БМВ 318i” и спрелия лек автомобил марка
„Субару Фуджи“ било около 40,75 метра, а съответно в момента, в който се
открила видимост за подсъдимия С. към спрелия лек автомобил марка „Субару Фуджи“,
разстоянието между лек автомобил марка „БМВ 318i” и спрелия лек автомобил марка
„Субару Фуджи“ е било около 44,26 метра.
Произшествието
настъпило през тъмната част на денонощието – около 22,00 часа на 13.03.2012г.
при намалена видимост от автомобилни фарове и локално улично осветление, при
което времето за адаптация към промяна на светлината е от порядъка на 5 до 10
секунди и виждането на тъмен човешки силует, какъвто в случая е бил този на
пострадалия В.. Първият удар между лек автомобил марка „БМВ318i”, управляван от подсъдимия С., и
пострадалия В. настъпил по дължина на пътното платно на около 425,5 – 427,5 м
източно от левия ъгъл на входа на поделение за логистика на Министерство на
отбраната /приет като ориентир/, а по широчина на около 4,4 – 5,0 м вдясно от
левия край на платното. Произшествието между двете процесни МПС настъпило по
дължина на платното за движение на около 426 – 428 м източно от левия ъгъл на
входа на поделение за логистика на Министерство на отбраната /приет като
ориентир/, а по широчина на около 4,3 – 5,5 м вдясно от левия край на
платното.
Контактният
удар между лек автомобил марка „БМВ318i”,
управляван от подсъдимият, и пострадалия В. бил в областта на бронята за лекия
автомобил и леко външно, в странична и предна повърхност на дясната подбедрица
на пострадалия, при което се получила бампер фрактура на големия пищял – с
посока леко странично и отпред назад. След счупването на голямо-пищялната кост
с посока предно и външно странично, поради това, че е бил носещ десния крак на
пострадалия, се получил натиск и костните парчета на големия пищял са
продължили спираловидно да се въртят в областта на глезените, при което се чупят
външния и вътрешен глезен с последвало счупване и на малкия пищял. Придадената
кинетична енергия върху тялото на пострадалия и ротацията продължила по оста на
тялото по посока на часовниковата стрелка, като тялото се възкачило върху
капака на лек автомобил марка „БМВ318i”,
а главата попаднала върху предното ветроопорно стъкло с дясната си странична
повърхност, с лице навън на дясната страна на капака. При възкачването на
тялото на пострадалия В. върху предния капак на лек автомобил марка „БМВ318i” настъпило разкъсване на аортата и
контузия на белите дробове, с масивен кръвоизлив в гръдната кухина. От удара на
главата на пострадалия В. в предното ветроопорно стъкло на лек автомобил марка
„БМВ318i”
настъпило директно счупване на слепоочната му кост и по индиректен механизъм се
получила разклоняваща се напред и назад линия на счупване през лявата средна
черепна и напред към предната черепна ямка, което счупване причинило изтичане на
кръв в устаната кухина на пострадалия В. и до аспириране на кръв в белите
дробове. След удара последвало изпадане на тялото ляво странично от лек
автомобил марка „БМВ318i”,
поради продължилата му ротация.
Контактният
удар между двата процесни леки автомобила бил в предната част и по-силно
изразен от центъра вляво за лек автомобил марка „БМВ 318i” и в задната част за лек автомобил
марка „Субару Фуджи”. При удара лек автомобил марка „БМВ 318i” бил отместен надясно спрямо лек
автомобил марка „Субару Фуджи” и освен това лек автомобил марка „БМВ 318i” бил насочен косо наляво спрямо
пътното платно, което е довело до завъртане на лек автомобил марка „Субару
Фуджи” в отрицателна посока след удара, а лек автомобил марка „БМВ318i” продължил косо на ляво и се
установил в крайна лява лента за движение на пътни превозни средства, насочен
косо наляво спрямо същото пътното платно. Лек автомобил марка „Субару Фуджи“ се
завъртял на 140 градуса около вертикалната си ос от удара с лек автомобил марка
„БМВ318i”
и се установил в дясната пътна лента, до лентата маркирана като BUS лента, насочен с предната си част
обратно на посоката на движението на пътните превозни средства, движещи се в
посока от кв. ”Горубляне” към хотел „Плиска”. Също така при удара на лек
автомобил марка „БМВ318i”
с лек автомобил марка „Субару Фуджи“ била придадена енергия на последния, при
което същият бил отхвърлен напред и тъй като лявото му колело липсвало, то
спирачния барабан при плъзгането си по асфалта оказал по-малко съпротивление.
По време на удара задният капак на лек автомобил марка „Субару Фуджи“ бил
отворен, поради което от него започнали да изпадат и да се разпиляват част от
предметите, които се превозвали в него по платното за движение и върху лек
автомобил „БМВ318i”.
На около 431м след левия ъгъл на входа на поделение за логистика на
Министерство на отбраната /приет за ориентир/ били разпръснати части с
неправилна форма от PVC
и стъкло, както и множество предмети вследствие на настъпИ. процесен удар.
В
резултат на настъпилото процесно ПТП при удара между лек автомобил „БМВ318i”, който се управлявал от
подсъдимия С., и пострадалия В., настъпила смъртта на последния на 13.03.2012г.,
около 22.00 часа.
От
заключението на изготвената от вещото лице д-р А.А. в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза на труп /лист 37-41 от ДП/, която е
изслушана в хода на съдебното следствие и е приета от съда, се установява, че
при огледа и аутопсията на трупа на В.Д. В. са се установили следните
травматични увреждания: закрита черепно-мозъчна травма, кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, гръдна травма, фрактура на 7-мо ребро вляво, разкъсване на
възходящия клон на гръдната аорта, кръв в гръдната кухина /1200мл/, контузия на
белите дробове, белодробна мастна емболия, фрактура на костите на дясната
подбедрица –„бампер фрактура“, разкъсно-контузни рани в областта на върха на
езика и по дясната подбедрица, ламбовидна разкъсно-контузна рана на дясната
подбедрица, охлузвания по тила на главата, вдясно на корема, по лявото коляно и
по лявата подбедрица, оток на мозъка и белите дробове. Вещото лице е посочило,
че причината за смъртта на В.Д. В. се дължи на остра кръвозагуба, настъпила
вследствие на разкъсване на възходящия клон на гръдната аорта и излив на кръвта
в гръдната кухина, развила се на фона на съчетана черепно-мозъчна и гръдна
травми. Според вещото лице тези травматични увреждания се дължат на удари с или
върху твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и тангенциалното действие на такива и
биха могли да се получат при ПТП. Въз основа на допълнителни изследвания е
установено, че при прегледа на изготвените трайни хистологични препарати от бял
дроб с оцветяване със Судан ІІІ (за мастна емболия) е констатирано наличие на
единични мастни капки в белодробната съдова система.
В хода на съдебното
следствие при изслушване на заключението на вещото лице А., същият го поддържа
и дава допълнителни разяснения по него във връзка с въпросите, отправени към
него от страните по делото, поради което съдът го прие като обективно дадено с
оглед на отговорите по поставените му въпроси. След изслушване на заключението,
защитата на подсъдимия С. намира, че заключението не следва да бъде прието.
От заключението на
изготвената от вещото лице А. в хода на досъдебното производство
съдебнохимическа експертиза № А-159/12г. /л.43 от ДП/, което е изслушано в хода
на съдебното следствие и е прието от съда, се установява, че дадените за
химическо изследване проби кръв и урина, взети от трупа на В. В., по Аут.№208/2012г.,
с техниката на газовата хроматография не се доказва наличие на етилов алкохол в
кръвта и други летливи вещества.
В хода на съдебното следствие
вещото лице поддържа своето заключение и отговаря на поставените му въпроси от
страните. След изслушване на заключението защитата на подсъдимия С. намира, че
заключението не следва да бъде прието, защото извършването на изследването е
направено след 72 часовия срок, предвиден в Наредба №30.
От заключението на
изготвената от вещото лице Д. в хода на досъдебното производство съдебно-химическа
експертиза № А-140/11г. /л.44 от ДП/, което е изслушано в хода на съдебното
следствие и е приета от съда, се установява, че в изпратените за химическо
изследване проби кръв и урина, взети от трупа на В. В. по Аут. №208/2012г., с
методите на тънкослойната хроматография и УВ-спектрофотометрия, не се доказва
наличие на Алкалоиди (синтетични и опиеви наркотични вещества), Барбитурати,
Салицилати, Фенотиазинови, Бензодиазепиновии Имипраминови лекарствени средства.
Вещото лице е посочило, че е тестваната урина на пострадалия В. В. с
имунологични тестове за наличие на морфин, кокаин, амфетамин, метамфетамин,
бензодиазепинови лекарствени средства, барбитурати, тетрахидроканабиноли,
метадон, при което резултатите са били отрицателни.
В
хода на съдебното следствие вещото лице поддържа своето заключение, посочва, че
е допуснала техническа грешка при изписване на годината на изготвяне на
експертното заключение, като същата вместо 2011г. да се чете 2012г. и отговаря
на поставените му въпроси от страните. След изслушване на заключението защитата
на подсъдимия С. намира, че заключението не следва да бъде прието, защото
същото не отговаря на Наредба №30, регламентираща реда и начина на изследване
на кръвните проби.
От
заключението на изготвената от вещото лице Д. в хода на досъдебното
производство съдебно автотехническа експертиза /л.49-52 от ДП/, което е
изслушано в хода на съдебното следствие и е приета от съда, се установява, че
вещото лице е извършило оглед на процесните две МПС и е описало в своето
заключение нанесените върху тях щети вследствие на настъпилото ПТП на
13.03.2012г. Така вещото лице е посочило констатираните от него повреди по лек
автомобил „БМВ 318i“
с рег. № *********, а именно: силно деформирана челна част на автомобила –
предна броня и подброня, декоративна решетка, ляво осветително тяло, преден
капак, преден ляв калник; липса на регистрационна табела и дясно осветително
тяло; огънато напред ляво странично огледало; пробито челното стъкло вляво с център
60см, под горния ръб на стъклото и 43 см вдясно от левия край на стъклото;
вероятно деформирана лява щанга на хидроусилвателя на кормилната уредба,
откъдето е изтекло масло; петна от масло, които се наблюдават под автомобила,
по челното стъкло вдясно от центъра на удара, по тавана, задното стъкло и
капака на багажника, които са от хидроусилвателя на кормилната уредба, предвид
неговия интензитет; петна от масло, установени и по преден ръб, предна лява
врата, лявото странично огледало и по арматурното табло пред водача, като
маслото е проникнало през челното стъкло; леко деформирани преден ръб на предна
лява врата и преден ръб на предна лява колонка, като предната лява врата не се
затваря; следи от забърсване в долната част на предна дясна врата, по преден ляв
тас и в долната част на предна лява врата, както и че е подбит покривът на
автомобила на 10см след началото на задна лява врата. В своето заключение
вещото лице е посочило, че най-вероятно преди процесното ПТП лек автомобил
марка „БМВ“, модел „318i“
е бил в техническо изправно състояние, т.к. всичките му гуми са били нормално
напомпани, с нормален грайфер на протектора и дълбочина на шарката над 5мм и са
от една и съща марка „Дебица“ с размери 195/65R15 и еднаква степен на износване;
техническото състояние на кормилната уредба, както и техническото състояние на
светлинната сигнализация не могат да се определят, тъй като предната част на
автомобила е разрушена, а при натискане на спирачния педал, същият оказва
съпротивление. В заключението си вещото лице е посочило и констатираните от
него повреди по лек автомобил „Субару Фуджи“ с рег. № *******, а именно: деформирани
заден десен калник и страна, задна дясна врата и заден ляв калник; липса на
задна броня и деформирана метална подброня; липса на задно дясно осветително
тяло и ляво задно колело; незатварящи се две леви врати; разкъсана от
вътрешната страна гума на задно ляво колело; деформирана от двете страни джанта
на задно ляво колело, с пресни следи от остъргване по вътрешната страна на
диска на джантата; разбити отвори за закрепване на джантата към спирачния
барабан, което улеснява саморазвиването на гайките; болтовете към спирачния
барабан за закрепване на задно ляво колело са изкривени, но по резбата им не са
налични повреди; констатирано е омасляване на джантата и гумата на задно ляво
колело; цели стъкла; разхерметизирана задна дясна гума, както и че радио касетофонът
в кабината е изпаднал от гнездото. За част от констатираните щети вещото лице е
посочило и причината за тяхното настъпване, като счита, че характерът на
повредата на гумата на задно ляво колело, която е разкъсана от вътрешната
страна, не предполага това да е станало по време на движение на лекия
автомобил. По отношение на констатираните деформации от двете страни на
джантата на задно ляво колело, вещото лице е посочило, че това се дължи на
относителното движение между джантата и спирачния барабан. Вещото лице
предполага, че болтовете за закрепване на джантата на задно ляво колело към
спирачния барабан са изкривени, т.к. гайките на болтовете са били свалените по
време на удара, защото резбата на болтовете не е повредена. При извършения
оглед вещото лице е посочило, че всички гуми на лек автомобил „Субару Фуджи“ са
от една и съща марка Клебер, с размери 165/70R13, при дълбочина на шарката на протектора
на двете предни гуми от 6 мм, а на двете задни гуми около 10 мм и гумите на
предните колела са нормално напомпани. Вещото лице също така е посочило, че
спирачната уредба, кормилното управление и светлинната сигнализация на лек
автомобил „Субару Фуджи“, които имат отношение към безопасността на движението
са изправни.
В
хода на съдебното следствие вещото лице Д. поддържа своето заключение и
уточнява, че в експертното си заключение не е бил съвсем точен, в частта
относно възприетия от него механизъм, по който е изпаднало задното ляво колело
на лек автомобил „Субару Фуджи“, като уточнява, че следва да се има предвид, че
гайките на болтовете не са свалени по време на удара, а са изпаднали преди
удара вследствие на разбитите преди това отвори на джантата към спирачния
барабан, което, от своя страна, е улеснило отслабването на гайките, а болтовете
са изкривени в резултат от освобождаване на колелото от гайките, които са се
изкривили, докато изпадне колелото. Тези две обстоятелства според вещото лице представляват
техническата неизправност на лек автомобил „Субару“. Посочва също, че бусът
„Субару Фуджи“ е бил доста натоварен към момента на извършения му от него
оглед, като твърди, че претоварването на автомобила не може да доведе до
изпадането на колелото, а това, че гайките са тръгнали да се развиват може да
стане и при натоварен и при ненатоварен автомобил.
След
изслушване на вещото лице Д., защитата на подсъдимия С. намира, че заключението
не следва да бъде прието, т.к. е направило уточнения в хода на съдебното
следствие при неговото изслушване, които се различават от вписаното в
първоначалното му заключение.
От
заключението на изготвената от вещите лица Г.Д., Д.Х. и А.А. в хода на
досъдебното производство комплексна медико-автотехническа експертиза /л.55-62
от ДП/, което е изслушано в хода на съдебното следствие, в отсъствие на вещото
лице А. и след изразено съгласие от страна на защитата и подсъдимия за това,
след което същата е приета от съда, се установява, че вещите лица са приели за
установени следните травматични увреждания за пострадалия В., а именно: закрита
черепно-мозъчна травма, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, гръдна травма, фрактура
на 7-мо ребро вляво, разкъсване на възходящия клон на гръдната аорта, кръв в
гръдната кухина /1200мл/, контузия на белите дробове, белодробна мастна емболия,
разкъсно-контузни рани в областта на върха на езика и по дясната подбедрица, ламбовидна
разкъсно-контузна рана на дясната подбедрица, охлузвания по тила на главата,
вдясно на корема, по лявото коляно и по лявата подбедрица, оток на мозъка и
белите дробове, триъгълни фрактури на костите на дясната подбедрица, на 25 см
от петата на десния крак, с образувани триъгълни фрагменти, чийто върхове сочат
посока от дясно на ляво отзад напред – опредЕ. като „бампер фрактура”. Вещите
лица посочват, че тази бампер фрактура е характерна за ПТП при блъскане на
пешеходец при удара му от бронята на движещ се автомобил. Заключават, че в
момента на удара пострадалият В. е бил с пренесена тежест на тялото си основно
върху десния крак, където е осъществен и контактния удар, след което тялото е
паднало на предния капак и на предното панорамно стъкло на автомобила, където
могат да бъдат причинени уврежданията в областта на гръдния кош и главата, в
резултат на което е последвало отмятане на тялото върху терена и накрая
провлачане по него. Според вещите лица, анализът на травматичните увреждания
при пострадалия В. дава основание за извода, че той е бил изправен и обърнат с
дясно страничната си част на тялото, леко с гръб спрямо движещия се автомобил.
За причина на смъртта на пострадалия В. вещите лица посочват, че това се дължи
на остра кръвозагуба, настъпила вследствие на разкъсване на възходящия клон на
гръдната аорта и излив на кръв в гръдната кухина, развила се на фона на
съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми. Тези травматични увреждания се дължат
на удари с или върху твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети и тангенциалното
действие на такива и биха могли да се получат при ПТП. В своето заключение
вещите лица са приели, че мястото на удара между пострадалия В. и лек автомобил
марка „БМВ 318i“
е бил по ширина на пътното платно на около 3,50 м вдясно от левия край на
пътното платно за движение, а по дължина на пътя на 425 м след ориентира –
левия ъгъл на входа на поделение за логистика на Министерство на отбраната. За
място на удара между двете процесни МПС, вещите лица са приели, че той е
настъпил по широчината на пътя на 4,00 до 4,50 м вдясно от левия край на
плътното платно за движение, а по дължината на пътя на 438 м след ориентира –
левия ъгъл на входа на поделение за логистика на Министерство на отбраната.
Според изчисленията, които са направили, експертите посочват, че скоростта на
лек автомобил марка „БМВ 318i“
преди и в момента на удара е около 73 км/ч, докато в момента на удара лек
автомобил марка „Субару Фуджи“ е бил неподвижен, поради факта, че му е било
изпаднало ляво задно колело. Вещите лица приемат единствено въз основа на
показанията на свидетеля С., че водачът на лек автомобил марка „Субару Фуджи“ е
спрял в средната пътна дясна лента, след като на автомобила е изпаднало задно
ляво колело, включил е аварийните светлини и е поставил зад автомобила
предупредителен светлоотразителен триъгълник С13. Изрично в своето заключение
тези вещи лица са записали, че останалите свидетели твърдят обратното, както и
че това не е посочено в протокола за оглед на местопроизшествие. При изясняване
на механизма на настъпване на процесното МПС експертите приемат следното: в
средната лента се е движил неизвестен автомобил, а зад него на дистанция около
15 метра се е движил със скорост около 73 км/ч лек автомобил марка „БМВ 318i“ , с водач Н.С.. Неизвестният
автомобил, след като вижда спрелия в средната пътна лента лек автомобил марка
„Субару Фуджи“, се отклонява рязко надясно и навлиза в бус лентата, без да
подаде мигач и да намали скоростта си. Водачът С. е изненадан от появилата се
пред него опасност и не успява да реагира и удря с лявата предна част на лек
автомобил марка „БМВ 318i“
намиращия се на платното за движение В., който е изправен, обърнат с дясно
страничната си част на тялото, леко с гръб спрямо движещия се автомобил.
Контактният удар на предната броня е основно върху десния крак, тялото е качено
на предния капак и с главата е счупено предното стъкло на автомобила, след
което тялото е отхвърлено върху терена. С предната си част лек автомобил марка
„БМВ 318i“
се удря в задната част на лек автомобил марка „Субару Фуджи“ , при което
последният е отхвърлен напред, завърта се около вертикалната си ос надясно по
посока на часовниковата стрелка и се установява в първата пътна лента, насочен
с предната си част обратно на посоката на движение. Докато лек автомобил марка
„БМВ 318i“
продължава напред и като се отклонява наляво се установява в лява пътна лента,
като между предните му колела са намерени предупредителен светлоотразителен
триъгълник, крик и лявото колело на лек автомобил марка „Субару Фуджи“. Вещите
лица са приели две причини за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна
точка, а именно: 1. Субективните действия на водача на лек автомобил марка „БМВ
318i“,
който не е спазил безопасната дистанция от движещия се пред него автомобил; и
2. Изпадането на задното ляво колело на лек автомобил марка „Субару Фуджи“,
което, според показанията на свидетелката М.В., се случва не за първи път. В
заключение експертите са посочили, че за да се предотврати процесното
произшествие, е следвало подсъдимият С. да се движи на безопасна дистанция от
30,39 м след движещия се пред него автомобил, както и да се движи с безопасна
скорост от 58 км/ч.
В
хода на съдебното следствие вещите лица поддържат своето заключение и при
изслушване им вещото лице Х. посочва, че лек автомобил марка „Субару Фуджи“ е
бил технически неизправен, като оглед на автомобила не е правил, а е работил по
експертизата на вещото лице Д.. Вещото лице Д. посочва, че по пътя на логиката
са приели, че неизвестният автомобил и лек автомобил марка „БМВ 318i“ се движат с еднаква скорост, след
като липсват данни за това в обясненията на подсъдимия С.. По отношение на
изясняване на въпроса дали на пътното платно е бил поставен светлоотразителен
триъгълник, вещото лице Х. не дава конкретни отговори, а посочва различни
варианти, при които би могло да се предположи наличието на такъв триъгълник,
както и неговото предполагаемо място на поставяне на пътното платно. Посочва
също, че поради това, че ПТП е станало през нощта, то експертите са работили и
с габаритни и с аварийни светлини, защото те се виждат отдалеч. Относно механизма
на причиняване на удара между двете процесни МПС вещото лице Х. допуска отново
различни варианти на получаване на щетите по тях, които не са обсъдени и
възприети в изготвеното заключение в хода на досъдебното производство. Вещото
лице Х. не успя да отговори на въпрос, свързан с механизма на настъпване на
удара между пострадалия В. и лек автомобил марка „БМВ 318i“, а именно дали същият е настъпил
на по-малко разстояние от 13 метра, като причина за това сочи, че по делото
няма находки, които да изключват това да е станало на по-малко разстояние. На
последно място, вещото лице Х. посочва, че предупредителният триъгълник, крикът
и гумата са намерени заедно между предните колела на лек автомобил марка „БМВ
318i“,
т.к. това е записано в протокола за оглед на местопроизшествие, поради което
следва, че е имало поставен предупредителен триъгълник, но също така сочи, че
те може да са били заедно, а може да са били разположени по пътя на лек
автомобил марка „БМВ 318i“
и той просто да ги е събрал.
След
изслушване на вещите лица защитата на подсъдимия С. намира, че заключението не
следва да бъде прието, т.к. самите вещи лица излагат в хода на тяхното
изслушване, че не се базират на някакви експертни методи, а на произволно
избрани критерии и след подбиране на едни или други факти и обстоятелства.
От
заключението на изготвената от вещите лица Г.Д., Д.Х. и А.А. в хода на
досъдебното производство допълнителна комплексна медико-автотехническа
експертиза /л.123-130 от ДП/, което е изслушано в хода на съдебното следствие,
в отсъствие на вещото лице А. и след изразено съгласие от страна на защитата и
подсъдимия за това, след което същата е приета от съда се установява, че вещите
лица са приели, че подсъдимият С., който се е движил със скорост от 73 км/ч при
разрешена от 80 км/ч не се е съобразил с поставения „знак за участък с
концентрация на ПТП” и е реагирал със закъснение на опасността, защото при
огледа на местопроизшествието не са открити спирачни следи. Посочили са също,
че препятствието на пътя е било предвидимо, защото е бил поставен в изправено
положение предупредителен светлоотразителен триъгълник и са били включени
габаритните светлини на лек автомобил марка „Субару Фуджи“. В това заключение
вещите лица приемат, че спрелият на пътното платно лек автомобил марка „Субару
Фуджи“ е бил с включени габаритни светлини, като се позоват на вписаното в
протокола за оглед на местопроизшествие и посочват, че най-вероятно аварийните
светлини не са били включени. Посочват също, че ако неизвестен лек автомобил се
е движел отпред пред лек автомобил марка „БМВ 318i“, то той е ограничавал видимостта
на водача му до момента, в който предния автомобил не започне да се отклонява
надясно и не открие видимост към поне една габаритна светлина. Посочват също,
че ако не се е движел отпред друг автомобил пред лек автомобил марка „БМВ 318i“, то включените габаритни светлини
на лек автомобил марка „Субару Фуджи“ ще помогнат за предотвратяване на
произшествието. Според вещите лица предупредителния светлоотразителен
триъгълник е бил поставен в изправено положение на разстояние не по-малко от 20
метра преди лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и затова е намерен между
предните две колела на лек автомобил марка „БМВ 318i“. Също така сочат, че ако в случая
лек автомобил марка „БМВ 318i“
се е движел зад друг неизвестен автомобил и ако неговият водач е спазвал
безопасната дистанция от 30,39 м, той може да повтори безаварийно маневрата на
предходния автомобил – заобикаляне на препятствието отдясно. Експертите
посочват, че саморазвиването на гайките, поради разбити отвори за закрепване на
джантата на задно ляво колело към спирачния барабан при лек автомобил марка
„Субару Фуджи“, не може да се установи при извършване на периодични прегледи в
контролно-технически пункт. При определяне на опасната зона за спиране и
безопасна дистанция вещите лица се позовават на данни за неизвестен по делото
лек автомобил, който според тях се движи между двата процесни автомобила. В
резултат на това са посочили, че по технически път не може да се определи дали
лек автомобил марка „БМВ 318i“,
който е управляван от подсъдимия С., се е движел, следвайки друго превозно
средство. Приели са също, че при огледа на местопроизшествието не са установени
спирачни следи, оставени от лек автомобил марка „БМВ 318i“, поради което неговият водач не е
задействал спирачната уредба и автомобила се е намирал на разстояние не
по-голямо от 34 метра от мястото на удара с лек автомобил марка „Субару Фуджи“.
Вещи лица отново сочат, че ако пред лек автомобил марка „БМВ 318i“ не се движи друг неизвестен
автомобил, то неговият водач може да забележи светлоотразителния триъгълник,
габаритните светлини на лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и самия пострадал В.,
който се е намирал на разделителната линия между двете пътни ленти на 13 м
преди лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и след предупредителния триъгълник,
поради което може да бъде забелязан на разстояние 50 м.
В
хода на съдебното следствие вещите лица поддържат своето заключение и при
изслушването му вещото лице Д. посочва, че са променили своето първоначално
изготвено заключение, т.к. след него са били разпитани допълнително свидетели и
техните показания са взети предвид при изготвяне на допълнителната експертиза.
Вещото лице Д. сочи, че местоположението на светлоотразителния триъгълник са го
приели поради обстоятелството, че именно в средната лента би трябвало да го
постави човек, ако спазва ЗДвП, като не може да даде отговор на въпроса дали
поддържа извода си, че пешеходецът /пострадалият В./ е бил на разделителната
линия, докато вещото лице Х. посочва, че са приели, че триъгълникът е поставен
на не по-малко от 20 метра преди лек автомобил марка „Субару Фуджи“, защото там
някъде се е намирал пешеходецът /пострадалият В./.
След
изслушване на вещите лица защитата на подсъдимия С. намира, че заключението не
следва да бъде прието, т.к. вещите лица не могат да отговорят на въпроса кой е
техният първоизточник, въз основа на който са достигнали до своите експертни
изводи, както и коя е формулата, въз основа на която са стигнали до извода, че
триъгълникът е поставен на 20 метра, поради което намира експертните изводи за
произволни, изградени на базата на вероятности и игнориране на други
вероятности.
От
заключението на изготвената от вещите лица А.А., И.Т., С.А., Ц.Г. и И. Л. в хода на досъдебното производство комплексна
медицинска и автотехническа експертиза /л.171-190, том 1 от ДП/, което е
изслушано в хода на съдебното следствие и експертизата е приета от съда, се
установява, че вещите лица са приели въз основа на медицинската документация по
делото, че върху трупа на постадалия В. В. са установени следните травматични
увреждания, а именно: закрита черепно-мозъчна травма с контузия на главата
тилно, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и мозъчен оток; гръдна травма,
изразяваща се в счупване на 7-мо ребро вляво по предна мишична линия; контузия
на белите дробове отзад и хилусно; разкъсване във възходящата част на гръдната
аорта; масивен кръвоизлив в гръдната кухина /1200 мл/; белодробна мастна
емболия; травма на опорно-двигателния апарат, изразяваща се в открито,
диафизарно счупване на костите на дясната подбедрица – тип „бампер фактура” с
голяма ламбовидна разкъсно-контузна рана на по предно-вътрешната повърхност на
дясната подбедрица и назад до колянната ямка и три хоризонтално разположени
линейни рани по предна повърхност на дясната подбедрица; контузия и охлузване
на задно вътрешната повърхност на лявото коляно и охлузване отпред на лява
подбедрица; разкъсно-контузни рани в областта на върха на езика; охлузвания в дясно
на корема. Вещите лица посочват, че установените травматични увреждания при
пострадалия В. се дължат на действието на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и
добре се обясняват със съобщения механизъм на ПТП. При анализа на
доказателствения материал, съдържащ се по делото до момента на изготвяне на
заключението, вещите лица сочат, че в момента на удара пострадалият В. е бил
изправен, обърнат със задно-дясно страничната си част на тялото спрямо движещия
селек автомобил марка „БМВ 318i“.
При удара пострадалият В. е бил в близост до задната лява част на лек автомобил
марка „Субару Фуджи“, като десният му крак е бил опорен и се е намирал между
двата автомобила, а левият е останал извън зоната на съприкосновението им.
Експертите посочват, че лек автомобил марка „БМВ 318i“ е ударил с бронята си пострадалия
В. в десния крак и веднага след това е ударил лек автомобил марка „Субару
Фуджи“, като кракът е останал между автомобилите. От този удар под центъра на
тежестта, според експертите, все пак след известно задържане е последвало
възкачване на пострадалия В. на капака на автомобила, от което е настъпила
гръдната травма с контузия на белия дроб и по индиректен инерционен механизъм
разкъсване на аортата и е последвал удар на тилната област на главата му в
предното стъкло – довел до черепно-мозъчна травма и установената деформация на
стъклото на лек автомобил марка „БМВ 318i“. Вещите лица посочват, че мястото
на удара между лек автомобил марка „БМВ 318i“ и лек автомобил марка „Субару
Фуджи“ по широчина на платното за движение на бул.”Ц.Ш.” е на около 4 м вдясно
от левия бордюр по посока на движението на лек автомобил марка „БМВ 318i“ и по дължина на платното за
движение е наоколо 416 м след линията на
ориентира по посока на движението на автомобила. В момента на удара левият
габарит на лек автомобил марка „Субару Фуджи“ е бил на 4 м вдясно от края на
платното за движение, а левият габарит на лек автомобил марка „БМВ 318i“ се е намирал на 4,3 м също вдясно
от края на платното в зоната на средната пътна лента. Експертите са приели за
място на удара между лек автомобил марка „БМВ 318i“ и пострадалия В. по широчина на
платното за движение е на 4,5 метра вдясно от левия край на платното за
движение за посоката на лек автомобил марка „БМВ 318i“ и по дължина на около 416 м след
приетия ориентир за посоката на автомобила в зоната на средната пътна лента.
Според вещите лица скоростта на движение на лек автомобил марка „БМВ 318i“,
непосредствено преди настъпването на удара с лек автомобил марка „Субару
Фуджи“, е била около 73 км/ч, а скоростта на лек автомобил марка „Субару Фуджи“,
непосредствено преди настъпването на удара, е била 0 км/ч, т.е. той е бил
спрял. Вещите лица са изчислили, че опасната зона за спиране на лек автомобил
„БМВ 318i“
за опредЕ.та му скорост на движение от 73,4 км/ч е около 70 м. Според
експертите водачът на лек автомобил марка „БМВ 318i“ е имал техническа възможност да
види спрелия в средната пътна лента лек автомобил марка „Субару Фуджи“ в момента, в който движещият се пред него
неизвестен автомобил е преминал рязко вдясно, независимо от това дали лек
автомобил марка „Субару Фуджи“ е бил с включени габарити или аварийни светлини
и дали пострадалият В. е бил с поставена светлоотразителна жилетка. Експертите
заключават също, че водачът на лек автомобил марка „БМВ 318i“, движещ се със скорост на
движение 73,44 км/ч, не е имал техническа възможност да вижда лек автомобил
марка „Субару Фуджи“ и пострадалия В., когато се е намирал на разстояние от лек
автомобил марка „Субару Фуджи“ равно на
опасната му зона. От този момент до момента на удара отстоянието на лек
автомобил марка „БМВ 318i“
е било винаги по-малко от опасната му зона, от което следва, че водачът му не е
имал техническа възможност в нито един от следващите моменти да спре преди
мястото на удара и с това да предотврати настъпването на ПТП чрез спиране.
Вещите лица посочват също, че в момента, когато неизвестният автомобил, движещ
се пред лек автомобил марка „БМВ 318i“,
е открил видимостта на водача му към лек автомобил марка „Субару Фуджи“, водачът
на лек автомобил марка „БМВ 318i“
не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара и с това да
предотврати настъпването на ПТП, като за този момент максимално възможната
безопасна скорост на движение на лек автомобил марка „БМВ 318i“ е била 41,18 км/ч. Според
изводите на вещите лица в момента, когато неизвестният автомобил, движещ се
пред лек автомобил марка „БМВ 318i“,
е открил видимостта на водача му към цялата широчина на лек автомобил марка
„Субару Фуджи“, водачът на лек автомобил марка „БМВ 318i“ не е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара и с това да предотврати настъпването на ПТП,
като за този момент максимално възможната безопасна скорост на движение на лек
автомобил марка „БМВ 318i“
е била 32,76 км/ч. Вещите лица са изчислили, че в конкретния случай минималната
безопасна дистанция, при която водачът на лек автомобил марка „БМВ 318i“ ще може да спре преди мястото на
удара, без да настъпи ПТП, е 47 м. Вещите лица са посочили също, че за водача
на лек автомобил марка „БМВ 318i“
е била налице възможност да навлезе с автомобила си рязко в съседна пътна
лента, но тази маневра няма да е безопасна, т.к. това негово действие няма да
бъде обмислено и вероятността да реализира ПТП с друг автомобил е много голяма,
защото времето, с което е разполагал да направи оценка за създалата се
обстановка, е било по-малко от 1 секунда, което не е достатъчно за предприемане
на обмислена спасителна маневра. Вещите лица намират, че за конкретната пътна
обстановка е било нормално водачът на лек автомобил марка „БМВ 318i“ да се движи на минимална
дистанция от 40 м след движещия се пред него автомобил. Според вещите лица
водачът на лек автомобил марка „БМВ 318i“, движещ се със 73 км/ч и с
нормалната опредЕ. дистанция от 40 м, нямало е да има техническата възможност
да спре преди мястото на удара със спрелия
лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и с това да предотврати настъпването
на ПТП. Вещите лица от тази експертиза заключават, че от техническа гледна
точка причината за настъпилото ПТП е спирането на лек автомобил марка „Субару
Фуджи“ върху пътната лента, по която е
имало интензивно движение на автомобили, като е попаднал в опасната зона на лек
автомобил марка „БМВ 318i“.
В
хода на съдебното следствие вещите лица поддържат своето заключение и
поясняват, че са запознати с предходно изготвените експертизи. Уточняват, че
при изготвяне на тяхната експертиза са използвали снимките от албума към
протокол за ПТП и не са правили личен оглед на двата автомобила. Според
експертите от техническа гледна точка, пострадалият В. е бил близо зад лек
автомобил марка „Субару Фуджи“ в момента
на удара и тази близост е била не повече от половин – един метър, но не може да
бъде 13 метра. Уточняват също, че в случая няма притискане на тялото, а само
размачкване на подбедрицата плюс бампер счупване, което се дължи на рязко
нанесен удар в опорния крак. Според експертите пострадалият В. към момента на
удара е бил в задната лява част на багажното отделение на лек автомобил марка
„Субару Фуджи“. Посочват, че при движение със скорост от 80 км/ч, нормалната
дистанция е 40 метра. Експертите разясняват своята позиция относно мястото, на
което са се намирали изпадналата гума от лек автомобил марка „Субару Фуджи“,
крика и светлоотразителния триъгълник, като в тази насока анализират различни
варианти за тяхното позициониране в създалата се усложнена пътна обстановка до
установяването им и намирането им под предните колела на лек автомобил марка
„БМВ 318i“.
Така вещите лица обясняват, че всеки един вариант е възможен, но са възприели
разстоянието от 2-3 метра, на което са били поставени от мястото, на което е
бил спрял лек автомобил марка „Субару Фуджи“, т.к. и изпадналото колело и
светлоотразителния триъгълник са се движели под автомобила и не са се
разместили до неговото окончателно спиране, т.к. са намерени заедно. По
отношение на определяне на стойността от 40 м, която експертите приемат за
безопасна дистанция на движение за лек автомобил марка „БМВ 318i“, посочват, че същата е в доста
широк диапазон и при минус плюс един – два метра при нея, може да се стигне до
различни заключения, но тя се определя единствено от субективния фактор, който
се изпълнява от водача на МПС, а не зависи от изчисления. Вещите лица
заключават, че при тази дистанция от 40 м и при положение, че лек автомобил
марка „БМВ 318i“
се е отклонил възможно най-близко от предния автомобил, движещ се пред него, то
тогава се получава еднаквост на опасната зона за спиране и отстояние за двата
автомобила, което означава, че не може да се направи категоричен извод дали би
настъпил удар или не, но ако е настъпил, то той ще настъпи в последната фаза на
спиране при 0 км/ч, а при дистанция от 15 м, ударът ще бъде непредотвратим.
Вещите лица правят уточнение в своята експертиза по отношение на техническата
възможност за спиране или невъзможността за спиране на лек автомобил марка „БМВ
318i“
в конкретната ситуация, като поддържат, че не могат да определят със сигурност
тази техническа възможност за спиране поради наличие на автомобил между двата
процесни леки автомобила. Вещите лица заключават също, че лек автомобил марка
„Субару Фуджи“ е бил технически неизправен, т.к. неговият водач е могъл да
прецени и възприеме факта на развиване на гайките, като поклащане и тракане на
автомобила в задната му част, поради което е имал възможност да прецени и да
спре, като отстрани повредата. Независимо от това, според вещите лица само по
себе си самото развиване на гайките представлява техническа неизправност на
лекия автомобил. Според вещото лице С.А., след изпадане на гумата на лек
автомобил марка „Субару Фуджи“, който е с предно предаване, същият е могъл да
бъде преместен и с биещ барабан в пътното платно, но сочи, че в конкретния
случай няма аварийно платно в процесния пътен участък, а бус лентата също не е
безопасно място.
След
изслушване на вещите лица повереникът на частния обвинител намира, че заключението
не следва да бъде прието в частта, в която вещото лице С.А. дава своето
експертно становище относно техническата възможност за предотвратимост на удара
за водача на лек автомобил марка „БМВ 318i“, движещ се на 40 м дистанция след
неизвестния автомобил.
От
заключението на изготвената от вещите лица Н.И., Н.Х., Ц.В., З.Т. и Р.Х. в хода
на досъдебното производство повторна медико-автотехническа експертиза /л.17-36,
том 2 от ДП/, което е изслушано в хода на съдебното следствие и експертизата е
приета от съда се установява, че вещите лица са приели, че установеното при
огледа на местопроизшествие дава основание да се посочи, че измереният наклон
на пътното платно не затруднява видимостта на водачите в посоката на огледа.
Причината за смъртта на пострадалия В. В. е кръвоизлива в гръдната кухина в
резултат на разкъсаната аорта и закрита черепно-мозъчна травма. По отношение на
мястото на удара, който е настъпил между лек автомобил марка „БМВ 318i“ и пострадалия В. В., вещите лица
са приели, че същият е настъпил по широчина на пътното платно на около 4 – 4,5
м вдясно от левия край на платното за движение, считано в посоката на огледа,
посоката на движение на лек автомобил марка „БМВ 318i“, а по дължина на пътното платно
на около 424 м след линията на ориентира, считано в същата посока, т.е. на
около 9 м преди началото на дъгообразната част на следата от „задиряне на метал
по асфалта”. По отношение на мястото на удара, който е настъпил между лек
автомобил марка „БМВ 318i“
и лек автомобил марка „Субару Фуджи“, вещите лица посочват, че същият е
настъпил по широчина на пътното платно на около 4,5 – 5,5 м вдясно от левия
край на платното за движение, считано в посоката на огледа, посоката на
движение на лек автомобил марка „БМВ 318i“, а по дължина на пътното платно
на около 430 м след линията на ориентира, считано в същата посока, т.е. където
е началото на дъгообразната част на следата от „задиряне на метал по асфалта”.
Вещите лица са изчислили, че скоростта на лек автомобил марка „БМВ 318i“ в района на произшествието е била
от порядъка и не по-малко от 80 км/ч. При удара с пострадалия В. В. скоростта
на лек автомобил марка „БМВ 318i“
е била от порядъка на 70 км/ч , а при удара с авариралия лек автомобил марка
„Субару Фуджи“, скоростта е била не по-малка от 65 км/ч. Опасната зона за
спиране според експертите на лек автомобил марка „БМВ 318i“ при конкретните пътни условия и
скорост от 80 км/ч е от порядъка на 65 км/ч. При извеждане на своите изводи
относно механизма на настъпилото ПТП вещите лица посочват, че на около 415 м
след №111 на бул.”Ц.Ш.” е изпаднало задно ляво колело на лек автомобил марка
„Субару Фуджи“, при което спирачният барабан на същия е оставил следа по
асфалта и се е установил в края на следата. Според вещите лица най-вероятно
водача на лек автомобил марка „Субару Фуджи“ е оставил включени аварийните и
габаритни светлини на същия и да провери какво е станало, като постави и
светлоотразителен триъгълник. Вещите лица приемат, че изпадналото колело
най-вероятно се е намирало в началото на следата от остъргване по асфалта,
поради което и както сочели свидетелите, той е подпрял светлоотразителния
триъгълник на него и се е насочил към авариралия автомобил. В средната лента за
движение се е движел подсъдимият С., който е управлявал с 80 км/ч лек автомобил
марка „БМВ 318i“
и на дистанция от 20 м след неизвестен движещ се пред него автомобил, който се
е движел със същата скорост. Според вещите лица след като неизвестният лек
автомобил на разстояние по-малко от 100 м възприема светлоотразителния
триъгълник и светлините на авариралия в средната лента лек автомобил марка
„Субару Фуджи“, то той предприема маневра с рязко отклоняване на автомобила си
надясно към бус лентата, без да подаде сигнал – мигач и да намали скоростта си.
В този момент подсъдимият С. не е реагирал и с предната броня на управлявания
от него лек автомобил марка „БМВ 318i“
удря намиращите с в лентата колело, триъгълник и крик, след което застига
пострадалия В. В. и го удря. В момента на удара пострадалият В. е бил изправен,
обърнат с дясно страничната си част на тялото, леко с гръб спрямо движещия се
автомобил и на около 5 метра от поставения триъгълник. Експертите заключават,
че инициалният удар е осъществен с предната броня върху десния опорен крак на
пострадалия В., под центъра на тежестта на тялото му, което е довело до
отхвърляне – „възкачване” на тялото върху предния капак, като главата му е
достигнала и е счупила предното стъкло. В резултат на този удар е настъпила
тежка черепно-мозъчна травма, която в комбинация с гръдната травма е и причина
за настъпИ. летален изход за пострадалия В.. След удара тялото на пострадалия В. е изпаднало отляво на
терена, т.к. лек автомобил марка „БМВ 318i“
е имал насоченост вляво. Непосредствено след това е последвал удар в
задната част от дясно на лек автомобил марка „Субару Фуджи“, като ударът за лек
автомобил марка „БМВ 318i“
е бил челен, застъпващ, ексцентричен, по силно изразен от центъра вляво. С
оглед придадената енергия на лек автомобил марка „Субару Фуджи“, същият е
отхвърлен напред, но т.к. лявото му колело е липсвало, то спирачният барабан при
плъзгането си по асфалта е оказал по-малко съпротивление, същият се е завъртял
около вертикалната си ос в посока на часовниковите стрелки, оставяйки
специфична дъгообразна следа на „задиряне”. Предвид, че задният капак на лек
автомобил марка „Субару Фуджи“ е бил отворен, оттам са се разпилели
превозваните стоки по асфалта и по лек автомобил марка „БМВ 318i“.
В резултат на удара лек автомобил марка „Субару Фуджи“ се установява с
предната си част обратно на посоката на движението, почти изцяло разположен в
бус лентата, а лек автомобил марка „БМВ 318i“ продължил напред, като се е
установил изцяло в лявата пътна лента на около 13 м от мястото на удара. Вещите
лица са посочили, че след удара върху светлоотразителния триъгълник, крика и
изпадналото задно ляво колело на лек автомобил марка „Субару Фуджи“, са били
изтласквани през цялото време напред и вляво до окончателното си установяване в
положението, регистрирано от компетентните органи. На следващо място, в своето
заключение експертите приемат, че след частичното преминаване на неизвестния
автомобил вдясно и освобождавайки коридор за видимост пред подсъдимия С., той е
имал обективната възможност да възприеме светлоотразителния триъгълник при
началото на следите от „задиряне”, както и фигурата на пострадалия В., а така
също и авариралия лек автомобил марка „Субару Фуджи“ с включени габаритни
светлини. Според експертите от инженерно-техническа гледна точка като причина
за настъпване на произшествието следва да се приеме: 1. След възникване на
аварията – изпадането на задно ляво колело на лек автомобил марка „Субару
Фуджи“, като водачът на същия, пострадалият В., е имал възможност да продължи
напред и вдясно с авариралия си автомобил, като се установи в бус лентата и там
да предприеме мерки за обезопасяване и отстраняване на възникналата авария; 2.
Подсъдимият С., като водач и при наличие на неизвестен лек автомобил пред него,
не е подсигурил необходимия безопасен интервал – мин ½ от числовата стойност
на скоростта, с която са се движели двете МПС, който в случая е от порядъка на
40 м; и 3. Вниманието на подсъдимия С. като водач не е било съсредоточено
изцяло към пътната обстановка пред неговия автомобил, което е видно от обстоятелството,
че след като е имал обективна възможност да възприеме препятствията в лентата
му за движение /светлоотразителен триъгълник, човешка фигура и престояващо МПС
с включени габаритни светлини/, не е реагирал професионално. Следователно
според експертите след частичното преминаване на неизвестния автомобил вдясно и
освобождавайки коридор за видимост пред подсъдимия С., той е имал техническата
възможност да предприеме екстремно спиране и установи автомобила си преди
началото на следите от „задиряне” – там където е бил светлоотразителния
триъгълник. Подсъдимият С. като водач е имал техническата възможност да
предотврати удара и с пострадалия В., т.к. е могъл обективно да го възприеме от
88 м /минимум от 83 м/, както и да спре на значително разстояние от авариралия
лек автомобил марка „Субару Фуджи“. Също така според вещите лица произшествието
би могло да се избегне, ако подсъдимият С. като водач се е движел на безопасна
дистанция от неизвестния автомобил, който е бил пред него; при положение, че
подсъдимият С. своевременно е реагирал на препятствията в лентата му за
движение, след като му е бил подсигурен коридор на видимост след частичното
изместване /преминаване/ на неизвестния лек автомобил вдясно, както и
произшествието не би възникнало, ако водачът – пострадалият В., след
аварирането на лек автомобил марка „Субару Фуджи“, след изпадането на задно
ляво колело, го е придвижил и обезопасил в дясната бус лента.
В
хода на съдебното следствие вещите лица поддържат своето заключение и поясняват,
че при изготвяне на тяхната експертиза не са ползвали предходните експертизи, с
които са се запознали, а са работили само с обективни находки, а именно – писмените
материали, които се намират по делото, изготвения фотоалбум от вещото лице Д. и
аутопсионния протокол. Също така не са правили личен оглед на двата автомобила,
а са посетили мястото на произшествието, за да направят някои измервания, т.к.
механизма на настъпване на процесното ПТП е доста специфичен и сложен. Вещите
лица заявяват, че в изготвената от тях експертиза са отразили своето виждане за
настъпване на удара между двата автомобила, като всеки може да има свое такова
виждане така, както са приели техните колеги в предходните експертизи, но
според тях удара между двата процесни автомобила настъпва точно в началото на
дъгообразната следа. Приемат също, че следите, които са много и започват от
разстояние 415 метра от ориентира, са тънки и от издраскване, оставено от
джантата и светлоотразителния триъгълник или това са следи, след като лек автомобил
марка „БМВ 318i“
удря джантата и почва да я влачи пред себе си. Намират също, че от
съприкосновението на изпадналата джанта с лек автомобил марка „БМВ 318i“ се получило разкъсването и
огъването й, което добре се вижда на снимка 17 и 21. Обясняват, че разлика в
скоростта, която са приели за движение на лек автомобил марка „БМВ 318i“ в тяхната експертиза и тази от
предходната такава, се дължи на коефициента, с който всяка експертиза е
работила, но сочат, че техните изчисления се потвърждават и от съдебните лекари
на база на нанесените травматични увреждания на пострадалия В.. Вещото лице Н.Х.
посочва, че на базата на свидетелските показания по делото са приели, че
светлоотразителният триъгълник е бил подпрян на някакъв предмет, като най-вероятно
това е гумата. Пояснява също, че светлоотразителният триъгълник е бил поставен
от пострадалия В. на около 15 м от лек автомобил марка „Субару Фуджи“, т.к.
дъгата по асфалта започва на 430 м, на каквото приблизително разстояние се е
намирал и самият пострадал, който непосредствено преди удара е тръгвал според
експерта да се връща към своя автомобил, за да прави нещо, след като е
обезопасил автомобила си със светлоотразителния триъгълник. Вещото лице Х.
посочва, че изпадането на джантата се дължи на факта, че не е била стегната
добре преди пътуването. Вещото лице Х. пояснява и още едно обстоятелство,
възприето в тяхната експертиза относно аварийните светлини, като заявява, че са
допуснали работещи аварийни светлини, въпреки че от данните по делото няма
категорични доказателства за това, поради което и те не могат да бъдат
категорични дали са работили аварийните светлини. Според експертите са светели
габаритните светлини на лек автомобил марка „Субару Фуджи“, с което същият е
бил видим. Експертите посочват, че са работили с предположения, когато са
изяснявали обстоятелствата, свързани с това в коя лента са се движили
неизвестния автомобил и лек автомобил марка „БМВ 318i“, като са изхождали при изясняването
на въпроса за видимостта към лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и от габаритите
на неизвестния автомобил и лек автомобил марка „БМВ 318i“. Вещите лица са категорични при тяхното
изслушване, че в материалите по делото категорично няма данни, че колелото е
било подпряно на крик. Вещото лице В. моли на лист 15 от експертизата да се
чете в отговора на задача 7 – 15 метра вместо 13 метра, което се дължи на
допусната техническа грешка при изписването. Вещото лице Х. подробно разяснява
механизма на причиняване на телесните уреждания на пострадалия В., сочейки, че
в случая пострадалият не е бил затиснат, защото ако е бил затиснат, то механизмът
на увредата няма да е така посоченият. В случая вещите лица посочват, че тялото
е било свободно след удара, като се позовава изцяло на извършената аутопсия и
отразеното в протокола от нея.
След
изслушване на вещите лица защитата на подсъдимия С. намира, че заключението не
следва да бъде прието, т.к. вещите лица
в случая си служат с произволно избрани от тях цифри, които не изхождат от
първоизточник относно изясняване на различните обстоятелства в тяхната
експертиза.
От
допуснатата, назначена и изготвена от вещото лице П.В. в хода на съдебното
следствие съдебно-техническа експертиза, която е изслушана и приета от съда, се
установява, че вещото лице е извършило преглед на съдържанието на предоставен
му оптичен носител с информация, който съдържа папка с име ПТП с 59 /петдесет и
девет/ броя снимки във формат „jpg”
и размер на изображението 1024х768 пиксела. Вещото лице е посочило, че
изображенията са индивидуализирани с имена „Image” и последователен индекс за номер
от 046 до 104, като във всичките има отразена и неманипулирана информация за
заснемането им. Експертът е посочил, че всички предоставени изображения са
заснети от заснемаща техника /фотоапарат/ марка „SAMSUNG” и на тях е отразена
дата на заснемане 01.03.2012г. за времето от 16:43 часа до 17:34 часа. При
отговора на поставения въпрос на вещото лице В., същият е подбрал
изображения/снимки на заснетия лек автомобил марка „БМВ 318i“ с ДК № *********. След извършения
преглед на изображение (снимка) с име „Image067” вещото лице е установило, че
под предната дясна част на автомобила се намира автомобилна гума /с джанта/ със
срязване в единия край. След извършения преглед на изображение (снимка) с име „Image071”, вещото лице е установило, че
под предна част на автомобила се намират автомобилна гума /с джанта/ и
светлоотразителен предмет, съставен от няколко продълговати части. Същият
предмет може според вещото лице да бъде оприличен на авариен светлоотразителен
триъгълник. На снимката експерта сочи, че има два броя полиетиленови плика,
като първият е четирицветен /бяло, синьо, червено и жълто/ и е затиснат с
автомобилната гума, а вторият е едноцветен /зелен/ и се намира непосредствено
пред светлоотразителния предмет. След извършения преглед на изображение
(снимка) с име „Image072”
вещото лице е установило, че под дясната част на автомобила се намира предмет
наподобяващ портфейл или калъф, червен на цвят.
В
хода на съдебното следствие вещото лице поддържа своето заключение и пояснява,
че един от предметите под автомобила може да бъде оприличен на авариен
светлоотразителен триъгълник, за което съди по заснемане на изображението, при
което има връщане на светлина от вероятна светкавица. На следващо място
посочва, че е оприличил този предмет на светлоотразителен триъгълник и поради
обстоятелството, че същият е съставен от три продълговати части, а на
увеличената снимка се вижда, че частите на този предмет са свързани с нещо,
като нит или болт.
След
изслушване на заключението, страните изразяват становище същото да бъде прието
по делото.
С
оглед на изслушаните в хода на съдебното следствие заключения по изготвените в
хода на досъдебното производство експертизи и предвид множеството противоречия
между експертните заключения, както и предвид липсата на конкретика не само в
същите при отговорите на поставените въпроси на експертите по тези експертизи,
но и предвид невъзможността на експертите да отговорят на въпроси, поставени им
от страните по делото в хода на съдебното следствие, както и предвид събраните
допълнително писмени доказателства и гласни доказателствени средства, то
настоящият съд прецени, че следва да бъде допусната нова комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/, която да бъде изготвена
от седем вещи лица. При това положение в състава на така допуснатата от съда КСМАТЕ
бяха включени вещи лица, които са участвали при изготвяне на последните две
петорни експертизи, както и вещи лица, които не са участвали в състава на нито
една от изготвените и изслушани експертизи по делото. След допускане на КСМАТЕ
по делото е депозирана молба от вещите лица – съдебни лекари – доц. д-р М.Г.,
д-р Ц.Г. и д-р Р.Х., с която единодушно твърдят, че при запознаване с
материалите по делото са установили противоречиви данни в направеното описание
в експертизата на труп, което описание е направено на трупа на пострадалия В. В.
и ги посочват подробно в три точки в своята молба. Трите вещи лица заявят, че
така посочените и описани в експертизата на труп три морфологични неточности,
не им позволяват да уточнят механизма на причиняване на травматичните
увреждания на пострадалия В. В. или така, както е поставен въпроса към
експертите по допуснатата експертиза от съда. С оглед на така изложеното, трите
вещи лица намират, че следва да бъде извършена ексхумация и реаутопсия по
запазените части от трупа на пострадалия В. В.. Това според вещите лица на
следващо място би позволило да се отговори с яснота и убеденост на въпросите,
поставени от съда към седморната КСМАТЕ.
Настоящият
съдебен състав е постановил на основание чл.157, ал.3 НПК извършване на
ексхумация и реаутопсия на трупа на пострадалия В. В..
Допуснатата
и назначена в хода на съдебното следствие седморна комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза /КСМАТЕ/ е изготвена от вещите лица доц. д-р М.Г.,
д-р Ц.Г., д-р Р.Х., проф. д-р инж.С.К., доц. д-р А.А., инж. С.М. и инж.А.М.. Експертизата
е подписана с особено мнение на вещото лице инж. А.М. с оглед отговорите на
въпросите, свързани с установяване на мястото на удара между лек автомобил
марка „БМВ 318i“
и лек автомобил марка „Субару Фуджи“, както и между лек автомобил марка „БМВ
318i“
и пострадалия В. В.; относно времето, което е било необходимо на неизвестния
автомобил да се отклони надясно и да даде видимост на водача на лек автомобил
марка „БМВ 318i“
– подсъдимия С.; относно механизма на причиняване на процесното ПТП и
скоростта, с която се е движел лек автомобил марка „БМВ 318i“
преди настъпване на процесното пътно транспортно произшествие.
Седморната
КСМАТЕ е изготвена след извършената ексхумация и реаутопсия на трупа на
пострадалия В. В.. При извършената реаутопсия на ексхумиран труп вещите лица са
установили неописано в първоначалната аутопсия счупване на черепа, започващо от
люспата на слепоочната кост, спускащо се линейно надолу по люспата и отиващо
назад към средната черепна ямка и малка пукнатина, отиваща напред към крилото
на криловидната кост. Установили са, че не са направени задължителните разрези
на гърба и задната повърхност на крайниците. Посочват, че при първоначалната
аутопсия е налице неправилно описание на счупването на двата пищяла на десния
крак, т.к. бампер-фрактурата е получена при удар върху големия пищял, леко
външно странично и предно, при което се е образувала характерната конусовидна
форма на счупването с основа на конуса предно и леко външно странично, с връх
насочен назад и навътре към малкия пищял, при което е последвало и неговото
счупване. Установили са също и неописано счупване на двата глезена на големия и
малък пищяли на дясната подбедрица. Счупването на двата глезена е настъпило според
тях поради ротация на крака и поради предадена голяма кинетична енергия върху
глезенната и стъпална област на опорния (стъпИ.) десен крак. Анализът на
установените трамватични увреждания при реаутопсията установяват според
експертите, че пострадалият В. В. е бил с лице леко надясно и странично
разположен спрямо лек автомобил марка „БМВ 318i“.
От
заключението на мнозинството вещи лица изготвили допуснатата от съда седморна
КСМАТЕ се установява, че мястото на удара, настъпил на платното за движение
между лек автомобил марка „БМВ 318i“
и пострадалия В. В., по дължина е на около 425,5 – 427,5 м след ориентира,
приет в протокола за оглед на местопроизшествие, а по широчина е на около 4,5 –
5 м вдясно от левия край на пътното платно. Вещите лица са определили мястото
на удара, настъпил на платното за движение между лек автомобил марка „БМВ 318i“ и лек автомобил марка „Субару
Фуджи“, по дължина на около 426 – 428 м източно от ориентира, приет в протокола
за оглед на местопроизшествие, а по широчина е на около 4,3 – 5,5 м вдясно от
левия край на пътното платно. Експертите са заключили, че скоростта на движение
на автомобил марка „БМВ 318i“
в момента на удара му с лек автомобил марка „Субару Фуджи“ е била около 86
км/ч. При отговора на въпроса, свързан със скоростта, с която се е движел лек
автомобил марка „БМВ 318i“ към момента на удара с пострадалия В. В.,
вещите лица въз основа на всички събрани по делото материали и на установеното
от тях при ексхумацията и реаутопсията са стигнали до извода, че приетата до
момента преценка е неправилна, касателно посоката на удара между пострадалия и
управляваното МПС от подсъдимия С.. Така вещите лица посочват, че пострадалият В.
е бил с лице и леко надясно странично разположен спрямо лек автомобил марка
„БМВ 318i“.
Контактният удар е леко странично и във външно страничната и предна повърхност
на дясната подбедрица, при което се е получила бампер фратурата на големия
пищял – с посока леко странично и отпред назад, като след счупването на голямо-пищялната
кост с посока предно и външно странично, поради това, че е бил носещ десния
крак, се е получил натиск и костните парчета на големия пищял са продължили
спираловидно да се ротират в областта на глезените, при което са се счупили външния
и вътрешния глезен и е последвало счупване и на малкия пищял. Посочват също, че
придадената кинетична енергия върху тялото на пострадалия и ротацията е
продължила по оста на тялото по посока на часовниковата стрелка, като тялото се
е възкачило върху капака на автомобила, а главата с дясната си странична
повърхност, с лице навън е била на дясната страна на капака и е попаднала върху
предното ветроупорно стъкло. От този удар според експертите директно е счупена
слепоочната кост и по индиректен механизъм се е получила разклоняваща се напред
и назад линия на счупване, а именно през лявата средна черепна и напред към
предната черепна ямка. Това счупване на дясната предна черепна ямка е причина
да е изтекла кръв в устната кухина на пострадалия В. и най-вероятно е аспирирал
кръв и в белите дробове. Описаната рана на върха на езика отговаря да е от
прехапването му в агоналния период и не може да е довело до навлизане на кръв в
устната кухина. Последвало е изпадане на тялото, най-вероятно ляво странично,
при което трупът се е установил върху лявата си странична повърхност. Вещите
лица допускат, че счупването на ляво 7 /седмо/ ребро по предната мишнична линия
се е получило при изпадане на тялото върху лявата ръка, при което върху тази
изпъкнала повърхност и натиск върху ръката е последвало счупването на това
единствено счупено ребро на гръдния кош. Разкъсването на аортата, според вещите
лица, не може да се е получило във възходящата част на тялото, а най-вероятно е
било в низходящата част на гръдната аорта. Това разкъсване, както и
доказателствата установени след ексхумацията за ротация в опорния крак между
стъпалната част и подбедрицата, последвалото възкачване върху капака и удар на
дясната странична повърхност на главата върху ветроупорното стъкло, сочат според
експертите на по-голяма скорост от 80 км/ч на движение на лек автомобил марка
„БМВ 318i“.
При изясняване на механизма на удара по отношение на пострадалия В. от лек
автомобил марка „БМВ 318i“
и след това между този автомобил и лек автомобил марка „Субару Фуджи“, вещите
лица се позовават на данните по делото и находките по трупа при първата аутопсия,
както и на данните от ексхумацията, като от медицинска гледна точка приемат, че
първоначално лек автомобил марка „БМВ 318i“ е достигнал сваленото колело
/джанта с гума/, което е намерено под автомобила, управляван от подсъдимия и
след това приемат, че е последвал удара върху пострадалия В.. Посочват, че в
този момент пострадалият В. е бил дясно странично стъпил на десния си крак,
след което е последвал удар с бронята, като е възможно да е последвал и удар на
бронята, в мястото на прикачване на регистрационния номер на автомобила, което
обстоятелство е преценено от експертите с оглед описаните линейни и успоредни
една на друга рани, които са перпендикулярно разположени. Същите са причинени вследствие
на последвалата ротация в глезенната област на десния крак на пострадалият В.,
което е довело до възкачване на тялото върху лек автомобил марка „БМВ 318i“ и изпадането му от капака върху
терена с лява си странична повърхност. Вещите лица сочат, че това движение е
следствие от продължилата ротация от придадената скорост и кинетична енергия
върху тялото на пострадалия В.. При установяване на отстоянието, от което за
първи път подсъдимият е могъл да възприеме лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и
се е открила видимост към него, вещите лица са изчислили, че в този момент
разстоянието между лек автомобил марка „БМВ 318i“ и спрелия лек автомобил марка
„Субару Фуджи“ е било около 44,26 м. При установяване на отстоянието, от което
за първи път подсъдимият е могъл да възприеме пострадалия на пътното платно,
вещите лица са взели предвид следните обстоятелства – снимките, изготвени при
огледа на местопроизшествието, от които са установили, че мястото не е добре
осветено; тъмните дрехи, с които е бил облечен пострадалият и липсата на
светлоотразителна жилетка върху тях, при което заключават, че несъмнено същите
са пречка той да бъде видян по-рано от момента, за който съобщава самият
подсъдим. Посочват, че от медицинска гледна точка, адаптацията към промяна на
светлината и виждането на тъмен човешки силует изисква време от порядъка на 5
до 10 секунди. С оглед на изложеното експертите са приели, че отстоянието, от
което за първи път в този момент подсъдимият е могъл да възприеме пострадалия В.
и се е открила видимост към него, е било около 40,75 м. На следващо място,
експертите са стигнали до заключение, че времето, което е необходимо, за да се
измине разстоянието от лек автомобил марка „БМВ 318i“, считано от момента на
възприемане на лек автомобил марка „Субару Фуджи“ до момента на удара с него, е
1,86 секунди, а от момента на възприемане на пострадалия В. от страна на
подсъдимия С. до момента на настъпване на удара с него е 1,71 секунди.
Експертите са изчислили, че дължината на пълния спирачен път /опасната зона за
спиране/ при движение на лек автомобил марка „БМВ 318i“, при скорост от 86 км/ч е около
84,03 м. Изчислен е и наклонът на пътя към моста на бул.”Ц.Ш.” или към мястото
на произшествието, който е посочено, че е с променлива височина или в началото
на спускането към моста автомобилът е на височина над другите МПС до 60 см и
водача има видимост напред към другите МПС, т.е. където е спрял лек автомобил
марка „Субару Фуджи“. В тази насока вещите лица са изчислили, че водачът на лек
автомобил марка „БМВ 318i“
във вертикална проекция е бил с най-добра видимост на около 400 м от лек
автомобил марка „Субару Фуджи“ и същата се намалява при наближаването на този
автомобил. Експертите сочат, че при наличие на трафик в пътните ленти пред лек
автомобил марка „БМВ 318i“
може на разстояние от 400 м да се намират над 20 МПС (по 10 МПС във всяка лента,
които да се движат на безопасно разстояние – 30 м едно от друго), при което
според тях за водача на лек автомобил марка „БМВ 318i“ няма техническа възможност да
възприеме, че на 400 м се намира спряло на платното за движение моторно превозно
средство. Експертите посочват още, че за водача на лек автомобил марка „БМВ 318i“ се е открила видимост към лявата
част на спрелия лек автомобил марка „Субару Фуджи“ едва след рязкото
отклоняване на автомобила, който се е движел пред него или когато разстоянието
до мястото на удара е било около 44,26 м. При установяване на механизма на
настъпилото ПТП вещите лица от тази експертиза установяват, че подсъдимият С. е
управлявал лек автомобил марка „БМВ 318i“ в средната пътна лента за
движение на бул.”Ц.Ш.” в посока от изток на запад (от кв.Горубляне към хотел
Плиска), със скорост от около 86 км/ч, като пред него и встрани са се движели и
други неизвестни МПС. Платното за движение е предназначено за еднопосочно
движение, съставено е от две пътни ленти, които са разделени от единична
непрекъсната линия и една бус лента, вдясно. Пътният участък, по който
подсъдимият С. управлявал процесното МПС, бил прав, пътното платно било без
дупки и неравности, с асфалтово покритие, видимостта била намалена от
афтомобилни фарове и локално улично осветление, т.к. било през тъмната част на
денонощието. Достигайки до зоната на около 400 м след приетия ориентир – левия
ъгъл на входа на поделението за логистика на Министерство на отбраната,
движещият се неизвестен автомобил пред лек автомобил марка „БМВ 318i“ завил рязко в дясно, преминавайки
в дясната пътна лента, с цел предотвратяване на удар в спрелия по аварийни
причини в средната лента за движение – лек автомобил марка „Субару Фуджи“.
Подсъдимият С. като водач на лек автомобил марка „БМВ 318i“ е реагирал, като екстремно е
задействал спирачната система, но въпреки това след около 1,7 – 1,8 секунди е
настъпил удар, който е бил неизбежен. В същото време водачът на лек автомобил
марка „Субару Фуджи“ – пострадалият В. В., се намирал в близост до задната част
на същия, като е бил с лице и леко надясно странично разположен спрямо лек
автомобил марка „БМВ 318i“.
При настъпИ. удар между двете МПС били нанесени щети и по двата автомобила,
т.к. за лек автомобил марка „БМВ 318i“
този удар бил в предната му част, а за лек автомобил марка „Субару Фуджи“ ударът
бил в задната му част. При този удар лек автомобил марка „БМВ 318i“ е бил отместен на дясно спрямо
лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и освен това лек автомобил марка „БМВ 318i“ е бил насочен косо на ляво спрямо
платното. Това според експертите е довело до завъртане на лек автомобил марка
„Субару Фуджи“ в отрицателна посока след удара, а лек автомобил марка „БМВ 318i“ е продължил косо на ляво до
крайното му местоположение в лявата лента. Ударът между лек автомобил марка
„БМВ 318i“
и пострадалия В. е бил в предната част на лекия автомобил или в неговата лява половина,
след което тялото на пострадалия е изпаднало в ляво от него. От удара лек
автомобил марка „Субару Фуджи“ се е завъртял на 140 градуса около вертикалната
си ос и се е установил на мястото, където е бил намерен при огледа на ПТП, а
именно – в дясната пътна лента. След удара лек автомобил марка „БМВ 318i“
е продължил движението си напред и на ляво и навлизайки в съседна пътна
лента се е установил на мястото, където е намерен при огледа на ПТП. При
установяване на механизма на причинените травматични увреждания на пострадалия В.
В., вещите лица посочват, че така получените увреждания на носещия десен крак
са резултат от първия контакт в областта на описаните рани и бампер фракурата,
което категорично сочи според тях, че ударът е леко странично и отпред назад,
последвало е ротиране на крака в областта на глезенните стави, възкачване на
тялото върху предния капак на лек автомобил марка „БМВ 318i“, при което е настъпило разкъсване
на аортата и контузия на белите дробове, с масивен кръвоизлив в гръдната
кухина, удар на главата в предното стъкло, с продължаващо ротиране на торса и
главата по часовниковия циферблат, довели до счупването на черепните кости
вдясно странично, с последвало изпадане от дясната странична повърхност на лек
автомобил марка „БМВ 318i“
и изпадане на тялото ляво странично поради продължилата му ротация. Като
причина за настъпване на процесното местопроизшествие, от техническа гледна
точка, вещите лица сочат, че това се дължи на водача на лек автомобил марка
„Субару Фуджи“ – пострадалия В. В., който е спрял върху средната пътна лента на
платното за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било
безопасно, т.е. при наличие на интензивен трафик и в условията на намалена
видимост от тъмнината. Анализирайки пътната ситуация, експертите са стигнали до
извода, че от момента, в който се е открила видимост към лек автомобил марка
„Субару Фуджи“ и към пострадалия В. (след отклоняване на дясно на автомобила,
движел се пред лек автомобил марка „БМВ 318i“), подсъдимият С. като водач на
лек автомобил марка „БМВ 318i“
е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и
да избегне пътно транспортното произшествие чрез безопасно екстремно спиране
или друга маневра, т.к. мястото на удара е било вътре в опасната зона на лек
автомобил марка „БМВ 318i“.
В заключение вещите лица посочват, че подсъдимият С. като водач на лек автомобил
марка „БМВ 318i“
би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно
спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 53 км/ч, т.к. времето, което е
необходимо на неговия автомобил да измине дължината на пълния спирачен път
(опасната зона) при движение с установената скорост от 86 км/ч, е равно на 5,26
секунди.
От становището на вещото лице А.М.,
който е подписал с особено мнение експертното заключение, което е изготвено от
останалите вещи лица по КСМАТЕ, се установява, че това вещо лице е изчислило,
че по дължина на пътното платно първият удар е настъпил на 425,5 – 427,5 м след
приетия ориентир, а вторият удар по дължина на пътното платно е настъпил на 426
– 428 м след приетия ориентир. Вещото лице приема, че в случая пострадалият В.
е бил плътно до задната част на микробуса или на 0,5 м, поради което сочи, че
за него е технически неясно как ще отскочи пострадалият след удара и се плъзне
по предния капак до предното стъкло на лек автомобил марка „БМВ 318i“ след удара, в която насока му е
необходимо медицинско становище. При определяне на скоростта, с която се движи
лек автомобил марка „БМВ 318i“,
експертът изхожда от масата на товара, с която е бил натоварен лек автомобил
марка „Субару Фуджи“ към момента на инцидента и приема, че автомобилът е бил
пълен, с максимален товар от 500 кг и ако се приеме, че този товар е
наполовина, то тогава определя скорост от 88 км/ч за лек автомобил марка „БМВ
318i“.
Вещото лице М. посочва, че неправилно мнозинството е работило с формула при
маневра „влизане в завой”, а в експертизата си е вписало маневра „заобикаляне”,
които са две различни маневри. С оглед това не е съгласен с възприетия
коефициент – 6 в тази формула, като намира, че действителният коефициент, който
следва да се приложи е 8. Вещото лице не се съгласява и с възприетия коефициент
на напречно съпротивление, който е приет от мнозинството от 0,7, който следва
според експерта да е 0,56 предвид пътната обстановка. Експертът М. счита, че
неправилно е определен и пътя на отклонение на неизвестния автомобил по формулата,
възприетата от мнозинството, който според него е 45,39 м. В своето особено
мнение при отговора на въпроса, с каква скорост се движил лек автомобил марка
„БМВ 318i“
преди удара му с лек автомобил марка „Субару Фуджи“, вещото лице А. посочва три
стойности – 86 км/ч, 88 км/ч и 90 км/ч. А при отговора с каква скорост се движил
лек автомобил марка „БМВ 318i“
преди удара му с пострадалия В. посочва скорост от 86 км/ч. При определяне на
отстоянието, от което водачът на лек автомобил марка „БМВ 318i“ може да възприеме лек автомобил
марка „Субару Фуджи“, експертът изчислява, че то е над 100 м. При изчисление на
отстоянието, от което водачът на лек автомобил марка „БМВ 318i“ може да възприеме пострадалия В.,
експертът М. се позовава на скоростта на движение от 50 км/ч за неизвестния лек
автомобил, който се движи пред лек автомобил марка „БМВ 318i“ и стига до извода, че на неизвестния
водач са му необходими 26.15м, които се изминават за 1.88 секунди, за да се
изнесе в ляво. При това положение счита, че и водачът на лек автомобил марка
„БМВ 318i“
е имал време от 1,8 секунди за реакция и сработване на спирачната система. На
следващо място, експертът приема, че лек автомобил марка „БМВ 318i“
се е движил на около 20 м след неизвестното МПС, при което намира, че отстоянието
на лек автомобил марка „БМВ 318i“
до пострадалия е било 46.15 м. В особеното си мнение вещото лице М. сочи, че
водачът на неизвестния автомобил е намалил скоростта, с която се е движел от 80
км/ч на 50 км/ч, за да извърши маневра заобикаляне за 3,2 секунди. С оглед на
тези си изчисления експертът сочи, че преди отклонението на неизвестния
автомобил надясно, същият е бил със светещи стопове от минимум 2 секунди или
това са 36.11 м, което може да бъде възприето от водача на лек автомобил марка
„БМВ 318i“.
Експертът заключава, че ако водачът на неизвестния автомобил го е отклонил
надясно при движение със скорост от 50 км/ч и то от разстояние 26.15 м, то
тогава за водачът на лек автомобил марка „БМВ 318i“ удара ще е непредотвратим, т.к.
ще може да види пострадалия от разстояние 13.17 м, а ако се е съобразил и със
светещите стоп светлини, то е можел да възприеме спрелия лек автомобил марка
„Субару Фуджи“ от разстояние 62.26 м при което удара ще бъде предотвратим. С
оглед на така изложеното вещото лице А. приема, че ударът е непредотвратим за
водача на лек автомобил марка „БМВ 318i“
при скорост 86 км/ч. От друга страна обаче приема и, че при необходим път за
отклонение надясно от разстояние 45.39 м, то и при тази скорост от 86 км/ч за
лек автомобил марка „БМВ 318i“,
удара също би бил предотвратим. При определяне на механизма за настъпване на
процесното ПТП вещото лице М. посочва, че в резултат на развилите се гайки на
задно ляво колело на лек автомобил марка „Субару Фуджи“ , неговият водач
предприема аварийно спиране в дясната лента на бул.”Ц.Ш.” по посока Центъра.
Посочва, че скоростта, с която се е движил лек автомобил марка „Субару Фуджи“,
е била максималната такава от 21 км/ч, с което според експерта се обяснява и че
колелото се е намирало на пътното платно. Според вещото лице пострадалият В. е
търсил зад автомобила си изпадналите болтове – гайки за закрепване на колелото,
т.к. лек автомобил марка „Субару Фуджи“ е със задвижване на колелата 4х4 и не
може да го измести от мястото на пътното платно. На последно място, вещото лице
М. посочва, че опасната зона за спиране на лек автомобил марка „БМВ 318i“ при скорост от 86 км/ч е 75,27
метра.
В хода на съдебното следствие, при
изслушване на заключението по изготвената седморна КСМАТЕ вещите лица поддържат
същото, както и вещото лице А.М. поддържа своето особено мнение. В хода на
изслушване на заключението вещите лица дават подробни разяснения и отговарят на
поставените им въпроси от страна на страните и съда.
След изслушване на заключението по
изготвената седморна КСМАТЕ държавният обвинител намира, че изслушаната
експертиза следва да бъде приета по делото. Защитата не се противопоставя и
моли да се приеме заключението на мнозинството, но да не се приема особеното
мнение на вещото лице М.. Частното обвинение моли да се приеме експертизата в
нейната медицинска част, причината за смъртта и механизма на удара, но да не се
приема същата в авто-техническата част, за което излага подробни съображения.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така изложената фактическа
обстановка се установи по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства, а
именно: обясненията на подсъдимия С., показанията на свидетелите М.В., П.Н., Д.С.,
М. М.-А., Б.К. и тези дадени от тях в хода на досъдебното производство и
надлежно приобщени по реда на чл. 281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и 2 НПК; показанията
на свидетелите С.В., Н.В., В.В., Е. С., Д.Т., Е.В., А.Ч., В.Ч., Г.Г., В.Г., Н.Г.,
С.Г., С.Г., Д.З. и М.Б.-Д.; показанията на свидетелката А.С. и тези дадени от
нея в хода на досъдебното производство и надлежно приобщени по реда на чл. 281,
ал.4, вр. ал.1, т.2 НПК; писмени
доказателствени средства, писмени доказателства и средствата за тяхната проверка,
а именно: констативен протокол – л.2, протокол за оглед на
местопроизшествие с приложена към него скица на местопроизшествие и албум за
ПТП – л.3-13, служебно донесение от Б.Б.К. –л.18, свидетелство за съдимост на
подсъдимия Н.А.С. – л.66, заверено копие от удостоверение за наследници на В.Д.
В. – л.76, заверено копие от акт за смърт на В.Д. В. – л.77, заверено копие от
контролен талон към знак за технически преглед № ********* – л.113, заключението по
изготвената съдебномедицинска експертиза на труп – л.37-42, том 1 от
досъдебното производство; заключението по изготвените съдебно-химически
експертизи – л.43 и л.44, том 1 от досъдебното производство; заключението по
изготвената автотехническа експертиза – л.49-52, том 1 от досъдебното
производство; заключението по изготвената комплексна медико-автотехническа
експертиза – л.55-22, том 1 от досъдебното производство; заключението по
изготвената допълнителна комплексна медико-автотехническа експертиза –
л.123-130, том 1 от досъдебното производство; заключението по изготвената
комплексна медицинска и автотехническа експертиза – л.171-190, том 1 от досъдебното
производство; заключението по изготвената повторна комплексна медицинска и
автотехническа експертиза – л.17-36, том 2 от досъдебното производство; както и
тези от съдебното производство – заключението по изготвената съдебнотехническа
експертиза – л.257-263; заключението по изготвената комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза – л.313-334; особено мнение към
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза – л.335-339, както и
всички останали приложени, представе и приети по делото писмени
доказателства.
По
фактите няма спор, същите се установяват по несъмнен начин от събраните по
делото доказателствени материали. Обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
показанията на разпитаните свидетели са непротиворечащи си и последователно
пресъздават възприетата от съда фактическа обстановка досежно фактите и
обстоятелствата, подлежащи на доказване и които са относими към основния
предмет на доказването по делото. Единствено в показанията на свидетеля Д.С. се
наблюдават частични различия, но същите остават на свой ред изолирани и
несъответни на останалите събрани гласни доказателствени средства. Тези
различия настоящият съд намира, че се дължат, от една страна, на обстоятелството,
че този свидетел не е пряк очевидец на настъпилото ПТП и на твърдението му за
липса на ясен спомен за случилото се на инкриминираната дата. Различията в
показанията на свидетеля С. на свой ред влизат и в противоречие с останалите
гласни доказателствени източници по отношение на установяване на значими за
предмета на доказване по делото фактически обстоятелства, които съдът подробно
ще обсъди, а от друга страна, по отношение на същите фактически обстоятелства
показанията на този свидетел са и в противоречие със средства за проверка на
събраните доказателства. Също така не може да се подмине и обстоятелството, че
показанията на свидетеля С. не кореспондират и със съдържанието на писменото
доказателствено средство, какъвто е изготвеният протокол за оглед на
местопроизшествие, който е съставен непосредствено след настъпване на
процесното пътнотранспортно произшествие. Ето защо съдът обсъди показанията на свидетеля
С. не само отделно, но и в тяхната взаимовръзка с останалия събран по делото
доказателствен материал.
На
следващо място и при така установената фактическа обстановка въз основа на
всички събрани и приобщени доказателства по делото, настоящият съдебен състав
намира за необходимо в началото на своя доказателствения анализ да посочи също
фактите и обстоятелствата, които се установяват по безспорен и категоричен
начин от всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност.
По категоричен и несъмнен начин се
установи по делото, че към инкриминираната дата на процесния инцидент –
13.03.2012г., подсъдимият Н.С. и пострадалия В. В. са били правоспособни водачи
на МПС, притежаващи редовно издадено на
двамата свидетелство за управление на МПС.
По
категоричен и несъмнен начин се установиха датата, часът и мястото на
процесното пътнотранспортно произшествие, което е инкриминираното по настоящото
дело, т.к. от еднопосочността в показанията на разпитаните свидетели, както и от
съставените писмени документи, приети като доказателства по делото, и от писмени
доказателствени средства – констативен протокол за ПТП и протокол за оглед на
местопроизшествие, е видно, че същото е настъпило на 13.03.2012г., около 22:00
часа на бул.”Ц.Ш.”, в района на 4-ти километър.
По
категоричен и несъмнен начин се установи, че двете процесни МПС – лек автомобил
марка „БМВ 318i“
и лек автомобил марка „Субару Фуджи“ са се движили в средната лента за движение
по бул. „Ц.Ш.” или това е дясната пътна лента за движение, която е отдЕ. от BUS лентата с единична непрекъсната
линия. По делото няма спор също и се установи категорично, че в района на
местопроизшествието пътното платно е било еднопосочно за движение на МПС,
разделено е на три ленти за движение, от които крайната лява в посоката на
движение на процесните автомобили е била отдЕ. с непрекъсната линия и е била
предназначена за движение на автобуси или т.н. BUS лента, а останалите две ленти, по
които са се движели автомобили, са били разделени помежду си с права прекъсната
линия. По делото няма спор също така, а това се установява и от писмените
доказателства, събрани по делото, че процесният участък бил прав, пътя бил сух,
асфалтиран, без дупки и неравности, времето било ясно, както и че пътният
участък в района на местопроизшествието е бил осветен с локално улично
осветление /съгласно приложената по делото скица на осветителната мрежа/ или в
района на произшествието е бил позициониран един електрически стълб. В подкрепа
на това са изисканите в хода на съдебното производство писмени документи,
приети като доказателства по делото, а имено – справка от Столична община с
изх.№ СО-1100-1765-(1)/14.07.2014г., от която се установява, че настилката по
време на инцидента е била в добро експлоатационно състояние; от справка на „Улично
осветление“ ЕАД изх.№ 602/24.07.2014г. е видно, че уличното осветление на бул.
„Ц.Ш.“, в района на моста над 4-ти километър е изпълнено от стълбове, като
липсват данни за неработещо улично осветление в този участък към инкриминираната
дата; от справка на Националния институт по метеорология и хидрология изх.№2785/07.08.2014г.
е видно, че на дата 13.03.2013г. синоптичната обстановка на бул. „Ц.Ш.“, в
района на моста над 4-ти километър е – облачно и слаб вятър с минимална температура
на въздуха минус 1 градус по Целзий.
По
категоричен и несъмнен начин се установи, че на инкриминираната дата 13.03.2012г.,
около 22,00 часа, лек автомобил марка „БМВ 318i“ се е управлявал от подсъдимия Н.С.,
а лек автомобил марка „Субару Фуджи“ се е управлявал от пострадалия В. В.,
който го е ползвал за превоз на стоки, с оглед упражняваната от него търговска
дейност, като е зареждал фризьорски и козметични салони с тях.
При
установяване на фактическата обстановка по делото и извеждане на своите
фактически изводи настоящият съд обоснова същите, възприемайки скорост на
движение на лек автомобил марка „БМВ 318i“ от 86 км/ч, независимо, че
държавният обвинител в случая е възприел в своя обвинителен акт скорост на
движение за този лек автомобил от 80 км/ч., каквато скорост поддържа и в своята
пледоария. Това е така, защото в хода на съдебното следствие се установиха нови
фактически обстоятелства чрез допусната от настоящия съд и назначена седморна
комплексна медицинска и автотехническа експертиза, касаеща изясняване на
различни обстоятелства, включително и на въпроса с каква скорост се е движел управляваният
от подсъдимия С. лек автомобил марка „БМВ 318i“ към момента на удара с
пострадалия В. и към момента на удара с лек автомобил марка „Субару Фуджи“,
който е бил спрял на пътното платно, в дясната лента за движение с посока от
кв. „Горубляне“ към хотел Плиска. От заключението на тази експертиза се
установи безспорно, а дори и чрез особеното мнение на вещото лице М., че
скоростта на движение на лек автомобил марка „БМВ 318i“ към момента на настъпване на
процесния инцидент е била около 86 км/ч. Действително държавният обвинител в
хода на съдебното следствие не се е възползвал от възможността за приложение на
института за изменение на обвинението по реда на чл.287, ал.1 НПК при така разкритите
нови обстоятелства. Независимо от това обаче и с оглед на крайния изход на
делото (а именно постановената оправдателна присъда), то настоящият съдебен
състав счита, че в случая, обсъждайки доказателствената съвкупност по делото
при възприетата от фактическа страна скорост на движение от 86 км/ч, това не
води до процесуални нарушения, свързани с нарушаване на правата на страните по
делото и най-вече до ограничаване правото на защита на подсъдимия. Такива
процесуални нарушения биха били допуснати в случая, ако при постановяване на осъдителна
присъдата от настоящия съд бе възприета стойност на скоростта за движение,
различна от тази, за която има налично повдигнато обвинение без приложение на
института на изменение на обвинението по чл.287, ал.1 НПК, а настоящият случай
определено не е такъв.
При
установяване на действителната фактическа обстановка, с цел разкриване на
обективната истина, съдът се довери на показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Г.Г., М. М.-А., Е.В., Е. С., Д.З., Д.Т., С.Г., Б.К.,
П.Н. и А. С., за това, защото показанията на посочените свидетели са логични,
ясни, безпристрастно дадени, непротвиоречиви и непротиворечащи си, а също така
са логични и последователни помежду си. От друга страна, показанията на
посочените свидетели не влизат в противоречие и с констатациите, вписани в
писменото доказателствено средство, какъвто е протоколът за оглед на
местопроизшествие от дата 13.03.2012г. Също така показанията на посочените
свидетели са безпристрастно и незаинтересовано дадени не само поради
обстоятелствата, че същите не познават подсъдимия и пострадалия и не са в
никакъв контакт с тях, но и поради това, че всеки един от тях поотделно, въпреки
че не е бил очевидец на настъпилото ПТП, което е инкриминирано по делото деяние,
съвсем добросъвестно изнасят само онези факти и обстоятелства, които лично и
непосредствено са възприели, без да надграждат своите показания в хода на
съдебното следствие, за да подкрепят оправдателната или обвинителната теза.
Вярно е в случая, че с оглед на изминалия период от време са констатирани някои
противоречия или несъответствия между показанията на свидетелите П.Н., М. М.-А.,
Б.К. и А. С., но същите са отстранени от настоящия съд посредством процесуалния
способ за приобщаване на дадените от тях показания в хода на досъдебното
производство по реда на чл.281, ал.5 и ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК и по
реда на чл.284 НПК. От друга страна тези несъществени несъответствия не
обосноват извод за наличие на заинтересованост у разпитаните свидетели,
показания на които са приобщени по посочения процесуален ред или да са от
естество, което да доведе до игнориране на правно релевантните факти и
обстоятелства, които са установени и възприети от съда от фактическа страна не
само чрез техните показания, но и чрез останалия събран по делото
доказателствен материал. Така от показанията на посочените свидетели се
установи несъмнено и категорично, че свидетелят Б.К. се е намирал в района на
местопроизшествието непосредствено преди неговото настъпване, а свидетелите П.Н.,
М. М.-А. и А. С. след настъпването му, но никой от тях не е пряк очевидец на
самия механизъм на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие,
което обстоятелство изрично се сочи в дадените показания от тези свидетели. От
особено значение за изясняване на обективната истина по делото са показанията
на свидетеля Б.К., който се е движел с управляван от него служебен лек
автомобил в посока обратна на посоката на движение на пътното платно, на което
е настъпило процесното ПТП и на които съдът се довери, като логични и
незаинтересовани. Това е така, защото от показанията на този свидетел се
установи несъмнено, че същият е възприел и наблюдавал за един кратък период от
време действията на пострадалия В. В., който в тъмната част на денонощието е
обикалял около задната част на спрялото на пътното платно пътно превозно и по мнение
на свидетеля К. действията му изразявали учудване от случилото се с неговия
автомобил. Съдът се довери на показанията на свидетеля К. и поради
обстоятелството, че същият към този момент е изпълнявал служебните си
задължения като организатор „Експлоатация на автобусния транспорт“ при „Столичен
автотранспорт“ ЕАД и именно – при изпълнение на същите е обърнал и по сериозно
внимание на процесния спрял лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и пострадалия В.,
които са се намирали на пътното платно на бул. „Ц.Ш.“, в района на моста над
4-ти км или на място, където е необичайно да се спира и да се намира пешеходец,
т.к. на посоченото място би се създало затруднение за шофьорите на автобуси от
градския транспорт, в който смисъл са и показанията на свидетеля Д.С..
Показанията на свидетеля К. не остават изолирани, а напротив кореспондират и на
данните, съдържащи се в показанията на свидетелите П.Н., М. М.-А. и А. С.,
които са се намирали в района на местопроизшествието след неговото настъпване,
защото от всички тях се установява, че мястото, на което е настъпил процесния
инцидент не е бил добре осветен, независимо че пътният участък се е осветявал
от улично осветление, за което данни се съдържат и в показанията на свидетеля Д.Т.
и А.Ч.. На следващо място, данни за осветеността на процесния пътен участък се
съдържат и в показанията на свидетелите Д.З. и С.Г., които в качеството си на
младши автоконтрольори при ОПП СДВР са пристигнали на местопроизшествието след
подаден за него сигнал от свидетелите А. С., Д.Т., Г.Г. и Д.С.. На свой ред от
показанията на свидетелите З. и Г. се установи несъмнено, че пътният участък не
е бил добре осветен или в тази насока е и заключението на изготвената по делото
седморна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза, където
вещите лица, основавайки се на събрания по делото доказателствен материал, са
приели, че местопроизшествието е било слабо осветено от улично осветление и от
фаровете на насрещно движещите се автомобили, което обаче не е било достатъчно,
за да се възприеме на пътното платно както спрелия процесен лек автомобил, така
и движещия се на пътя пострадал, който е бил облечен с тъмни, черни дрехи.
Обстоятелството, че намиращите се на пътното платно предмети, както и
пострадалият В. не са били достатъчно добре видими поради това, че инцидентът е
настъпил в тъмната част на денонощието и че процесният участък не е бил добре
осветен се установява и чрез показанията на свидетелите Д.С., М. М.-А., В.Г., Н.Г.,
С.Г., Д.З., Д.Т., С.Г. и Е.В.. Дори от показанията на свидетеля П.Н., който е
лицето, което първо е спряло своя автомобил на местопроизшествието и е оказал
първа помощ на пострадалия В., се установява, че в района на пътния участък не
е имало улично осветление към този момент. Именно това обстоятелство е
мотивирало свидетеля Н. в тази екстремна на пътя ситуация и обстановка да
предприеме и действия по обезопасяване на местопроизшествието, като включил
дългите и аварийни светлини на своя автомобил, за да освети мястото, слязъл от
автомобила си и започнал да ръкомаха към другите движещи се автомобили на пътя
да намалят своята скорост. В конкретната ситуация адекватните действия на
свидетеля Н. са допринесли и за ненастъпване на други пътнотранспортни
произшествия на мястото, защото този свидетел, като пенсионер и бивш служител
на ОПП СДВР е видно, че е предприел всички необходими обезопасяващи движението
действия, които са му позволили и да окаже първа помощ на пострадалия В..
Именно по тези съображения настоящият съд изцяло се довери на неговите
показания във всичките им части, защото същият изключително добросъвестно без
наличие на опредЕ. насоченост и заинтересованост изнася както пред съда, така и
в хода на досъдебното производство в своите показания /приобщените по чл.281,
ал.5 НПК/ само онези фактически обстоятелства, които лично и непосредствено е
възприел, а е видно, че същите са в единна и логична последователност с
писмените и гласните доказателствени средства и заключението на седморната
комплексна медицинска и автотехническа експертиза и особеното мнение на вещото
лице А.М.. На последно място, при обсъждане на доказателствената съвкупност и
при проверка на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства и
писмени доказателства чрез средствата за тяхната проверка, а именно изготвените
по делото множество експертизи, настоящият съд изцяло се довери на заключението
по изготвената от мнозинството експерти – седморна комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза. Съдът не намери основание да даде изцяло вяра на
изготвените експертни заключения в хода на досъдебното производство, които бяха
изслушани в хода на съдебното следствие, за това, защото вещите лица са ги
изготвили при непълнота на доказателствения материал; използвали са стойности и
данни, които не са установени по делото в нито един доказателствен източник;
изготвили са своите екпертизи, базирайки се на хипотетични предположения с
оглед данните за настъпилото ПТП при определяне на механизма на същото;
обосновали са своите изводи въз основа на непълна, необективна и неточна
първоначална съдебномедицинска експертиза, а от друга страна и самите вещи лица
посочват тези обстоятелства при тяхното изслушване. Независимо от тези
уточнения с оглед неточностите в експертните заключения, изготвени в хода на
досъдебното производство, съдът се довери частично на части от тях и то само в
частите, в които не само не бяха оспорени от страните, но и в които самите вещи
лица ги поддържат пред съда и дават подробни разяснения в тази насока, а също
така и в частите, в които експертните заключения се намират в логична
последователност и корелация с останалия събран по делото доказателствен
материал и които части съдът ще обсъди в своя доказателствен анализ.
От
показанията на посочения свидетел П.Н., се установява и друго важно
обстоятелство, а именно, че пострадалият В. В. не е бил с облечена
светлоотразителна жилетка на пътното платно, защото от показанията на същия е
видно, че непосредствено след настъпване на произшествието се е намирал на
мястото на инцидента. Съдът се довери на данните в показанията на свидетеля П.Н.
затова, защото същият лично и непосредствено е възприел пострадалия В. на
пътното платно, т.к. единствен е спрял на пътя, обезопасил е мястото и му е
оказал първа помощ, при което е възприел лично както облеклото му, така и
местоположението на трупа му, а също така и намиращите се предмети около
пострадалия. Тази наблюдателна способност на свидетеля Н. определено се дължи
на изпълняваните от него служебни задължения до неговото пенсиониране, т.к.
същият е бил служител на ОПП СДВР и това всъщност е допринесло за неговите
обективни възприятия за създалата се обстановка. Данни за това обстоятелство се
съдържат и в показанията на свидетелите А.Ч., В.Ч., В.Г., Н.Г. и С.Г., които са
категорични, че пострадалият В. е бил без светлоотразителна жилетка на пътя,
когато са го възприели. В подкрепа на казаното от тях се явяват показанията на
свидетелите Д.З. и С.Г., които в качеството си на младши контрольори и служители
на ОПП СДВР са присъствали на местопроизшествието непосредствено след
инцидента, доколкото показанията им съдържат конкретни данни в този смисъл.
Неопровержимо доказателство се явяват също и показанията на свидетеля Б.К.,
който единствен е възприел действията на пострадалия минути преди настъпване на
процесното ПТП и то в момент, в който същият се е намирал извън авариралия си
процесен лек автомобил марка „Субару Фуджи“. Така този свидетел е категоричен,
че пострадалият В. не е имал на себе си светлоотразителна жилетка и дрехите, с
които е бил облечен са били тъмни. Показанията на посочените свидетели
корелират и със съставения протокол за оглед на местопроизшествие, където
изрично е посочено, че пострадалият В. е бил без светлоотразителна жилетка по
време на пътния инцидент. Констатациите в протокола за оглед на
местопроизшествие на свой ред са и онагледени чрез изготвения фотоалбум към
него, като на фотоснимките ясно личи и се вижда, че пострадалият В. е облечен в
тъмни дрехи или по начина, описан в посочения протокол, както и че е без
светлоотразителна жилетка, за да бъде видим за останалите участници на пътя в
тъмната част на денонощието. Такава светлоотразителна жилетка не е установена и
под картера на лек автомобил марка „БМВ 318i“, доколкото всички предмети под
него са видни на изготвените фотоснимки от приложения фотоалбум към
заключението на извършената в хода на съдебното следствие съдебно-техническа
експертиза и са описани подробно в същата от вещото лице П.В.. По изложените
обстоятелства настоящият съд намира, че в случая по несъмнен и категоричен
начин се доказа и това обстоятелство, а именно, че подсъдимият В. не е бил със
светлоотразителна жилетка на пътното платно, което на свой ред и предвид
липсата на добра осветеност на пътя в тъмната част на денонощието е довело до
допълнително затруднение за останалите водачи на МПС да го възприемат, като
препятствие на пътя, включително и подсъдимия С..
По
делото не се установи по несъмнен и категоричен начин обстоятелството дали
пострадалият В. е бил поставил светлоотразителен триъгълник на пътното платно
според изискванията, визирани в ЗДвП или в района на местопроизшествието, след
като е изпаднала задна лява гума на управлявания от него лек автомобил марка
„Субару Фуджи“, което е наложило спирането му в средната лента за движение на
бул. „Ц.Ш.“. На следващо място, от събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност не се установи пострадалият В. да е поставил
светлоотразителен триъгълник на 30м от повреденото процесно моторно превозно
средство, което той е управлявал до неговото спиране в пътната лента. В тази
насока категорични и несъмнени данни по делото липсват, защото от съдържанието
на гласните доказателствени източници не се установиха свидетели-очевидци на
процесния инцидент, които да са възприели поставен в района на
местопроизшествието светлоотразителен триъгълник, както и липсват данни в
показанията на свидетелите по делото, от които да се изведе извод, че
пострадалият В. е поставил или е държал в ръцете си светлоотразителен
триъгълник, за да го постави на отстояние, от което да е видим за другите
участници в движението. Действително в съставения протокол за оглед на
местопроизшествие и в изготвената към него скица е посочено, че
светлоотразителен триъгълник, крик и метална джанта с гума са намерени под
предните колела на процесния лек автомобил марка „БМВ 318i“, който се е управлявал от
подсъдимия С., което обстоятелство е установено и от вещото лице по назначената
от съда в хода на съдебното следствие съдебно-техническа експертиза, но тези
данни не са достатъчни, за да се изведе категоричния извод, че пострадалият В.
преди настъпване на първия удар между него и лек автомобил марка „БМВ 318i“ е бил поставил светлоотразителен
триъгълник на пътното платно или така, както сочи в своите показания свидетеля Д.С..
Относно изясняването на обсъжданото обстоятелство действително се наблюдават
противоречиви данни между показанията на свидетелите Б.К. и Д.С., но независимо
от това същите не могат да обосноват дори и в минимална степен надежност в
изнесените от свидетеля С. данни, който твърди, че е видял поставен в
далечината светлоотразителен триъгълник. Това, от една страна, е така, защото
показанията на свидетеля С. остават изолирани и неподкрепени от останалите
събрани по делото гласни доказателствени източници, а от друга страна, неговите
показания са и вътрешно несъответни. Съдът не се довери на същите, защото ако
свидетелят С. действително беше видял поставен на пътното платно
светлоотразителен триъгълник, то същият, от една страна, не би заявил, че не
може да определи на какво разстояние е бил поставен същият, а от друга страна,
в показанията си посочва, че пред него е имало 3-4 други леки автомобила и
движението било натоварено, което наложило да отбие наляво своя автомобил,
който се е движел зад отбИ. пред него друг лек автомобил. Тази липса на
увереност у свидетеля С. не бе компенсирана дори чрез прочетените му показания
по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК, които свидетелят поддържа,
защото в същите свидетелят заявява, че е видял спрял в средната лента аварирал
лек автомобил, пред който на 2-3 метра имало поставен триъгълник, който бил
подпрян с нещо като камък. Тези обстоятелства обаче определено не водят до
несъмненост в достоверната стойност на възприятията на този свидетел, защото в такъв случай същият би забелязъл и
пострадалия на пътя, който се е намирал там съгласно данните, съдържащи се в
показанията на свидетеля К., който е възприел лутащия се пострадал около спрелия
лек автомобил и то от лявата му страна или от страната, от която е преминал и
свидетеля С.. Показанията на свидетеля С. изцяло се игнорират в тази им част от
показанията на свидетеля К., който сочи, че при преминаването си покрай
процесния аварирал лек автомобил не е видял поставен светлоотразителен
триъгълник, въпреки че погледнал, за да види дали има такъв, но е възприел
самия пострадал, т.е. в този малко по-ранен момент преди инцидента, пострадалият
не е бил поставил необходимия светлоотразителен триъгълник, за да обезопаси
мястото. От друга страна, дори да бъдат кредитирани показанията на свидетеля С.
в обсъжданата част и по-конкретно – касателно обстоятелството дали
светлоотразителният триъгълник е поставен на 2-3 метра от процесния лек
автомобил марка „Субару Фуджи“, то дори и да бъдат възприети като достоверни,
от своя страна не водят до категоричния и несъмнен извод, че пострадалият В. е
изпълнил задължението си да постави светлоотразителен триъгълник на 30 метра от
спрялия лек автомобил и по този начин да обозначи препятствието за останалите
водачи на МПС. В този смисъл светлоотразителният триъгълник, който според
свидетеля С. е бил поставен на 2-3 метра, не би изпълнил своето основно
предназначение, а именно да обозначи спрелия лек автомобил марка „Субару Фуджи“
и по този начин същият да бъде забелязан навреме от водачите на приближаващите
се пътни превозни средства. Този извод на съда намира опора и в експертното
становище на мнозинството вещи лица от седморната комплексна съдебномедицинска
и автотехническа експертиза, които категорично посочват, че от наличните данни
по делото не може да бъде направен несъмнен извод досежно местоположението на
светлоотразителния триъгълник. В тази насока вещото лице доц. Грозев изразява
предположение, че е възможно светлоотразителният триъгълник да се е намирал в
ръцете на пострадалия В. към момента на удара с лек автомобил марка „БМВ 318i“, който в този момент вероятно е
тръгнал да го поставя на пътното платно. До това свое предположение вещото лице
заявява, че стига, изхождайки от местоположението на пострадалия В. на пътното
платно и обстоятелството, че е бил обърнат с лице към управляваният лек
автомобил от подсъдимия С.. Въпреки това вещото лице пояснява, че това е една
вероятност, която обаче не може да бъде доказана чрез събрания по делото
доказателствен материал. Изхождайки от наличния по делото доказателствен
материал, вещите лица от седморната КСМАТЕ са категорични, че ако е имало
поставен светлоотразителен триъгълник, то той е бил поставен на значително
по-малко разстояние от 30 м, а именно на 2-3 м от спрелия процесен лек
автомобил и при това положение е нормално да бъде възприет първо авариралия
автомобил, а не пострадалия, който е бил на пътя от друга страна и е бил
облечен в тъмни дрехи и без светлоотразителна жилетка. При това положение от
събраната по делото доказателствена съвкупност не може да бъде установено с
необходимата доза категоричност и несъмненост точното местоположение на
светлоотразителния триъгълник, който е намерен под предните две гуми на лек
автомобил марка „БМВ 318i“,
ако изобщо е бил поставен такъв, а дори да е бил поставен, то дори и чрез
показанията на свидетеля С. се извежда категориния извод, че пострадалият В. не
е обезопасил местоположението на спрелия, аварирал лек автомобил, и самият
пострадал се е намирал на еднакво разстояние със светлоотразителния триъгълник
от спрелия процесен лек автомобил.
По
делото се установи по несъмнен и категоричен начин, че в хода на движение на
лек автомобил марка „Субару Фуджи“, управляван от пострадалия В., е изпаднало
задно ляво колело на бул. „Ц.Ш.“. Това обстоятелство по несъмнен начин е
изяснено както чрез изготвения протокол за оглед на местопроизшествие, така и
чрез изготвените по делото експертизи. В тази насока съдът кредитира
заключенията на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Джамбов и
заключението на седморната комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза, ведно с особеното мнение по нея, но и дадените в хода на съдебно
следствие разяснения на вещите лица, касаещи техническата изправност на лек
автомобил марка „Субару Фуджи“ към датата на процесното деяние. Така от
посочените доказателствени източници се установи несъмнено, че лек автомобил
марка „Субару Фуджи“ към дата 13.03.2012г. е бил технически неизправен, т.к.
отворите на задна лява джанта са били разбити, а това е довело до улесняване
отхлабването на гайките, тяхното изпадане по време на движение и последващо
изкривяване на болтовете, с които гумата и джантата са били закрепени за
барабана на автомобила. Този процес според разпитаните по делото вещи лица в
хода на съдебното следствие е продължителен, а не моментен, за да се счете, че
тази неизправност е внезапно настъпила, независимо, че при един преглед на
лекия автомобил на пункт за технически преглед, тази неизправност според
експертите не би била установена. В тази насока са дори показанията на
свидетелката М.В., която в хода на досъдебното производство при нейния разпит
изрично е заявила, че този случай не е първият, при който изпада джантата с гумата
на лекия автомобил марка „Субару Фуджи“. Действително свидетелката М. Видеване
поддържа своите показания от досъдебното производство, които са прочетени и
приобщени по делото по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.1 и т.2 НПК от
настоящия съд, но тази нейна процесуална позиция в конкретния случай съдът
отдава на заинтересоваността й от изхода на делото, предвид процесуалното
качество което има на частен обвинител. Ето защо съдът се довери на показанията
на свидетелката М.В. от дата 14.03.2012г. дадени в хода на досъдебното
производство, т.к. към този момент спомените на свидетелката са били достатъчно
ясни и актуални за изнесените от нея данни, а и несъмнено обективни, защото
същата е желаела към този момент да се изясни причината за настъпилото ПТП и
настъпилата смърт на своя съпруг – пострадалия В., като не е имала субективната
представа за евентуалното си бъдещо процесуално качество. При това положение
съдът се довери на показанията на свидетелката М.В., в частта, в която същата
посочва, че процесната гума не изпада по описания от вещите лица начин за първи
път, а това се е случвало и друг път или общо три пъти до датата на процесния
инцидент, поради което и при изложените съображения се ценят именно тези
показания на свидетелката, които са приобщени по посочения по-горе процесуален
ред. Обстоятелството, че е изпаданала задна лява гума с джанта в процеса на
движение на лек автомобил марка „Субару Фуджи“ се установява и чрез
заключението на допуснатата и изготвена в хода на съдебното следствие съдебно-техническа
експертиза от вещото лице П.В., който е установил, че един от намерените
предмети под лек автомобил марка „БМВ 318i“ е именно гума с джанта. Това
обстоятелство, на следващо място, е установено и при извършения оглед на
местопроизшествие, за което е съставен протокол за проведеното процесуално
следствено действие и в който изрично е вписано, че е намерена и иззета гума с
джанта. Така установените от съда данни са намерили място в изготвените по
делото експертизи, като в тази част същите са единни и съдът им се довери, като
обективно изготвени в съответствие с фактите установени по делото. С оглед на
всичко изложено по-горе настоящият съд счете, че въз основа на експертните
заключения, които са изготвени по делото в обсъжданата част, а също и въз
основа на показанията на свидетелката М.В., дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени от съда по надлежния ред в хода на съдебното следствие,
може да бъде направен категоричен и несъмнен извод, че пострадалият В. В. е
управлявал технически неизправен лек автомобил марка „Субару Фуджи“, т.к.
констатираната неизправност в същия – разбити отвори за закрепване на джантата
на задно ляво колело към спирачния барабан на автомобила представлява
техническа неизправност.
По
делото, на следващо място, не се установи обстоятелството, че процесният лек
автомобил марка „Субару Фуджи“ е бил с включени аварийни светлини към момента
на спирането му на пътното платно, както и към момента на процесните два удара –
между лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и лек автомобил марка „БМВ 318i“, както и между пострадалия В. и лек
автомобил марка „БМВ 318i“.
На първо място, при изясняване на това обстоятелство следва да се посочат показанията
на свидетеля Б.К., който е лицето, което първо е възприело спрелия в средната
лента аварирал лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и чудещия се пострадал В.. Показанията
му настоящият съд определя като логични, последователни и добросъвестни. Въз
основа на тях категорично се установява, че лек автомобил марка „Субару Фуджи“
е бил без никакви включени аварийни светлини. Съдът не намери основание да
игнорира този доказателствен източник, защото и както се каза, свидетелят К. е
имал възможност да възприеме непосредствено лек автомобил марка „Субару Фуджи“ преди
настъпването на процесното ПТП, защото е минал бавно и видимостта му към
мястото е била от около 10 метра, което обстоятелство му е дало възможност да
види не само лекия автомобил, но и пострадалия, който е носил в ръцете си само
чантичка и нищо друго. Показанията на свидетеля К. не остават изолирани и в
този случай, защото същите се намират в логична последователност и с данните,
съдържащи се в показанията на свидетеля Н. от досъдебното производство, които
съдът приобщи към доказателствената съвкупност по реда на чл.281, ал.5, ал.1,
т.1 и т.2 НПК. Действително е налице противоречие в показанията на свидетеля Н.
между тези, дадени в хода на досъдебното производство, и тези от съдебното
следствие при изясняване на обстоятелството дали лек автомобил марка „Субару
Фуджи“ е бил с включени светлини и ако е бил с включени светлини, какви са били
те – аварийни или габаритни, но това несъответствие бе отстранено и преодоляно
от съда по реда на чл.281, ал.5, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Настоящият съд счита за
достоверни, пълни, изчерпателни и последователни показанията на свидетеля Н. от
досъдебното производство и на тях се довери за това, защото същите са дадени от
него непосредствено след настъпване на процесното ПТП и споменът за случилото
се му е бил ясен и непосредствен, а неточностите в дадените показания от него в
хода на съдебното следствие, съдът отдава на изминалия период от време, което
обстоятелство е поддържано и от самия свидетел в хода на съдебното следствие,
но не и на наличие на заинтересованост. Съдът отчете и обстоятелството, че
свидетелят П.Н. в съдебно заседание е категоричен, че поддържа показанията си,
дадени в хода на досъдебното производство, тъй като именно тогава е имал
най-точен, ясен и конкретен спомен относно случИ. се процесен пътен инцидент, а
именно, че на място е установил л.а.“Субару Фуджи“, който е бил абсолютно тъмен
и същият не е имал никакви включени светлини по него, което обстоятелство го е
озадачило, както и самия пострадал, който се е намирал на пътното платно, на
натоварен и опасен участък. Не по-малко важни за изясняване на обективната
истина в тази насока се явяват и показанията на друг свидетел по делото и
по-конкретно – тези на свидидетеля Б.К.. Показанията на посочения свидетел,
настоящият съд определя като логични, последователни и добросъвестни. От друга
страна, показанията на този свидетел не остават изолирани, а напълно си
кореспондират и са съответни на данните, съдържащи се в показанията на
свидетеля П.Н.. Въз основа на тях категорично се установява, че лек автомобил
„Субару Фуджи“ е бил без включени аварийни светлини, тъй като този свидетел е
имал възможност да възприеме този лек автомобил непосредствено преди
настъпилото процесно ПТП, което вече е било аварирало в средната пътна лента, а
неговият водач – пострадалият В. се е намирал на пътното платно без
светлоотразителна жилетка. В подкрепа на показанията на посочените свидетели са
и показанията на свидетелите Д.З. и С.Г., които са пристигнали на мястото на
произшествието в качеството си на полицаи – младши автоконтрольори. От
показанията на тези двама свидетели се установява, че на лек автомобил „Субару
Фуджи“ са светели само габаритните светлини, но не и аварийните. Действително
от показанията на свидетелите Д.Т., Е. С. и Г. Г. не се установява по несъмнен
и категоричен начин обстоятелството дали лек автомобил „Субару Фуджи“ е бил с
включени светлини или не и какви, но тази липса на спомен е напълно обяснима,
защото от момента на инцидента е изминал достатъчно дълъг период от време, а от
друга страна, посочените свидетели са били случайни свидетели на пътния
инцидент и цялото тяхно внимание е било насочено към сигнализиране на
компетентните органи за този инцидент на тел.112 с цел да се помогне на
пострадалия на пътното платно. От друга страна, следва да се посочи, че тази
липса на спомен не води и до извода, че лек автомобил „Субару Фуджи“ е бил с
включени светлини – аварийни или габаритни. На следващо място, не могат да
бъдат изолирани и показанията на свидетелите А.Ч., В.Ч., В.Г., Н.Г. и С.Г.,
които макар и да са пристигнали на местопроизшествието след неговото
настъпване, са възприели конкретни факти и обстоятелства от значение за изясняване
на предмета на делото и имат ясен и категоричен спомен за тях. Вярно е, че тези
свидетели се намират в близки роднински и приятелски отношения с подсъдимия С.
и би могло да се предполага наличие на заинтересованост в изнесените от тях
данни с цел да подпомогнат защитната позиция на подсъдимия, но в конкретния
случай ясно личи липсата на такава заинтересованост, защото показанията им не
остават изолирани от останалия събран гласен и писмен доказателствен материал,
а напротив, изцяло кореспондират с него и се намират в логична последователност
с показанията на посочените по-горе свидетели. Не на последно място показанията
на обсъжданите свидетели са еднопосочни и на данните, отразени в протокола за оглед
на местопроизшествие, където изрично е посочено, че лек автомобил „Субару
Фуджи“ е бил с включени предни, задни и странични габаритни светлини. Така в
своите показания свидетелят А.Ч. е категоричен,
че лек автомобил „Субару Фуджи“ след инцидента не е бил с включени аварийни
светлини, а е бил само с включени единствено габаритни светлини, които са
„мъждукали“; свидетелката В.Ч. посочва, че лек автомобил „Субару Фуджи“ е имал
включени много слаби светлини, каквито данни изнасят и свидетелите В.Г., Н.Г. и
С.Г.. Единствено противостоящи и противоположни при изясняване на
обстоятелството – дали лек автомобил „Субару Фуджи“ е бил с включени светлини и
какви, се явяват показанията на свидетеля Д.С.. Показанията на този свидетел
остават абсолютно изолирани и неподкрепени от нито едно гласно и писмено
доказателствено средство или писмено доказателство в тази част, а именно, че
авариралият лек автомобил „Субару Фуджи“, който е управляван от пострадалия В.,
е бил с включени аварийни светлини. Съдът не даде вяра на тези факти, изнесени
в показанията на свидетеля С., защото същите са не само в пълно противоречие с
изнесеното от останалите свидетели, а също и пряко се опровергават от писмените
доказателства по делото. Това е така, тъй като в протокола за оглед на
местопроизшествие ясно е посочено, че на мястото, на което е установен лек
автомобил „Субару Фуджи“, този лек автомобил е бил с включени единствено
предни, задни и странични габаритни светлини и изрично не е посочено от
разследващия орган, че са констатирани включени аварийни светлини. При
обективиране на показанията на свидетеля С. в хода на съдебното следствие
настоящият съд отчете някои разминавания между показанията му, дадени в хода на
досъдебното производство и тези дадени в хода на съдебното следствие в тази
насока, поради което и по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1 и ал.2 НПК бяха
приобщени показанията на посочения свидетел. Така от приобщените показания на
свидетеля С. се установява, че той е възприел на инкриминираната дата лек
автомобил „Субару Фуджи“ с блещукащи, мигащи аварийни светлини. При така
констатираното противоречие в показанията на този свидетел, както и отчитайки
обстоятелството за това, че показанията му, дадени в хода на съдебното
следствие, не кореспондират с останалия доказателствен материал, а също и че
последните се явяват дадени в един отдалечен период от време след
инкриминираната дата, то съдът се довери на тези, които свидетелят е депозирал
в хода на досъдебното производство в обсъжданата част. От друга страна, съпоставени
и анализирани показанията на свидетеля С. с останалите доказателства по делото,
след отчитане на краткия период от време, в който този свидетел е възприел лек
автомобил „Субару Фуджи“, както и пътната ситуация, в която се е намирал, то се
налага извода, че напълно вероятно е свидетеля С. да е възприел включени
габаритни светлини, които според други свидетели по делото също са светели
много слабо и по-скоро са мъждукали. Независимо от това и доколкото показнията
на свидетеля С. по своята същност представляват предположения, а и от друга
страна, са несъответстващи на останалия доказателствен материал, то и съдът не
им се довери в обсъжданата част. За изясняване на обстоятелството дали лек
автомобил „Субару Фуджи“ е бил с включени светлини и какви, съдът не се довери
и на заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и изслушана
в хода на съдебното следствие тройна комплексна съдебномедицинска и авто-техническа
експертиза от вещите лица Д., Х. и А. в частта, в която се приема от вещите
лица, че лек автомобил марка „Субару Фуджи“ е бил с включени аварийни светлини.
Този извод се налага и поради обстоятелството, че вещите лица при изслушване на
експертното заключение в хода на съдебното следствие посочват, че са изградили експертните
си изводи, приемайки, че лек автомобил марка „Субару Фуджи“ е бил с включени
аварийни светлини единствено въз основа на показанията на свидетеля С., без да
ползват и обсъдят каквито и да било други данни и първоизточници, съдържащи се по
делото. Ето защо се налага несъмнения извод, че фактическите изводи в тази
насока са направени от вещите лица при пълно игнориране на всички останали
доказателства, което е недопустимо и води до необективност на изготвената
експертиза. Въз основа на така изложеното съдът намери, че може да се довери на
заключението по изготвената допълнителна тройна КМАТЕ, в което същите вещи лица
/Д., Х. и А./ приемат, че авариралият лек автомобил марка „Субару Фуджи“ вече е
бил с включени габаритни светлини, а аварийните светлини най-вероятно не са били
включени, което обективно съответства на събрания по делото доказателствен
материал в неговата цялост. В заключение на всичко гореизложено настоящият съд
прие по категоричен и несъмнен начин, че лек автомобил марка „Субару Фуджи“,
след като е аварирал в средната пътна лента за движение, пострадалият В. В. е
слязъл от него на пътното платно, без да облече светлоотразителна жилетка, а
лекият автомобил е бил без включени аварийни светлини, за да бъде видим за
останалите участници на пътя, сред които е бил и подсъдимият С..
По
делото не се установи по безспорен и несъмнен начин обстоятелството – какъв автомобил и с каква скорост се е движел
пред управлявания лек автомобил от подсъдимия С., както и дали същият е подал
светлинен сигнал, за да избегне препятствието на пътя, което препятствие не е
избегнал подсъдимият С. с управлявания от него лек автомобил марка „БМВ 318i“, вследствие на което са настъпили
два удара – първият с пострадалия В., а вторият със спрелия в средната лентa за движение на пътното платно лек
автомобил марка „Субару Фуджи”. Данни в тази насока се съдържат единствено в
показанията на свидетеля С., които обаче съдът не може да приеме безкритично и
да се позове на тях, като приеме, че твърденията на свидетеля С., че движещите
се 3 /три/ автомобила пред него са заобиколили спрелия лек автомобил марка
„Субару Фуджи”; че той не е видял пострадалия В. на пътното платно; че
автомобилът пред него е отбил наляво; както и че е видял светлоотразителен
триъгълник, но не помни на какво разстояние в далечината, защото ако
действително бе видял в далечината светлоотразителен триъгълник, както твърди,
то същият нямаше да чака движещия се пред него лек автомобил да отбие наляво,
за да го последва, а би извършил маневра заобикаляне в един доста по ранен
момент, като се престрои в съседна лента за движение. Тези данни в показанията
на свидетеля С. водят неминуемо до извода, че този свидетел не е възприел
светлоотразителния триъгълник, както твърди, а от друга страна, неговите
действия като водач на лек автомобил, независимо с каква скорост се движи,
нямаше да бъдат обвързани от действията на водача, управляващ автомобила пред
него, който твърди, че е последвал в извършената от него маневра, а вероятно
като добросъвестен гражданин би реагирал своевременно на препятствието още в
момента на възприемане на светлоотразителния триъгълник и то от едно доста
отдалечено разстояние от препятствието. Така направените изводи от съда се
извеждат включително и защото от показанията на свидетеля С., дадени в хода на
досъдебното производство и съдебното следствие, се установява, че според него (по
негови твърдения) той се е движел със скорост от около 30-40 км/ч при разрешена
такава за пътния участък на бул. ”Ц.Ш. от 80 км/ч, която скорост е вписана като
разрешена такава и в протокола за оглед на местопроизшествие, поради което при
тази скорост свидетелят С. отново нямаше да следва маневрите на движещия се
пред него автомобил, а напротив своевременно би избегнал препятствието. Също
така и от комплексния анализ на показанията на свидетелите С., Т., Г., В., М.-А.,
С., Н. и К. се установява, че движението на бул. „Ц.Ш.”, макар и да не е било
изключително натоварено за времето от 22,00 часа, то пътният трафик е бил
интензивен и автомобилите са се движели с висока скорост, което неминуемо води
до извода, че така неустановеният по делото лек автомобил, движещ се пред
автомобила, управляван от подсъдимия С., вероятно е бил именно лекият автомобил,
управляван от свидетеля С., както и няма как при този интензивен трафик, този
свидетел да се е движел с твърдяната от него скорост 30-40 км/ч, с което
определено би затруднил самият той движението на пътя и би станал препятствие
за останалите участници в движението. Съдът не изключва възможността
неустановеният автомобил да е бил този, управляван от свидетеля С. и поради
обстоятелството, че именно свидетеля Н. е възприел на 20 метра пред себе си
автомобили, които намалили, а други спрели, като в същия момент се вдигнал
облак прах и нещо излетяло от дясната му страна. В тази връзка съдът намира за
логични и обясненията на подсъдимия С., който посочва, че автомобилът, който се
е движел пред него, е извършил рязка маневра надясно, като не е подал светлинен
сигнал и не е намалил скоростта си, а продължил, т.к. неговите обяснения по
време на настъпване на процесните събития съвпадат с данните в показанията на
свидетеля Н., който е възприел случващото се на 20 метра пред него. Тук следва
да се посочи, че съдът отчита двойствената природа в обясненията на подсъдимия С.,
които служат, както за средство за защита, така и представляват по своята
същност гласно доказателствено средство, т.к. същият като пряк участник в
инкриминирания инцидент е възприел пряко и непосредствено факти и обстоятелства,
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка по делото. В тази част
обаче, обясненията на подсъдимия С. не противоречат на показанията на свидетеля
Н., поради което и съдът ги кредитира изцяло. В конкретния случай не е възможно,
според съда, от времева гледна точка, свидетелят С. при управление на своя
автомобил с 30-40 км/ч да е стигнал до твърдяната от него автобусна спирка след
моста над 4-ти км на бул. „Ц.Ш.”, да се е установил на спирката и едва тогава
да е чул шум, за който да твърди, че е от процесния инцидент, защото съгласно
приложената в хода на съдебното следствие справка на Дирекция „Национална
система 112” МВР е видно, че в 22,03 часа сигнал за настъпилото процесно ПТП са
подали двама от свидетелите по делото – Д.С. и П.Н.. В тази връзка се установи
вече при обсъждане на показанията на свидетеля Н., че именно той е лицето,
което е спряло и обезопасило района на пътния инцидент непосредствено след
настъпването му, т.к. се е намирал със своя автомобил непосредствено до мястото
на инцидента. От показанията на свидетеля Н. се установи също, че пред него са
се движели няколко автомобила, като той е възприел на 20 метра пред него
автомобил, който намалил и заобиколил, а следващите движещи се пред него
автомобили спрели, като в същия момент се вдигнал облак прах и нещо изхвърчало
в облака отдясно. Установи се от показанията на свидетеля Н., че той веднага е
спрял своя автомобил и е извършил действия по обезопасяване на мястото, предвид
това, че в средната лента видял да лежи човек, а останалите движещи се
автомобили се изтегляли в лявата лента за движение. От показанията на свидетеля
Н. се установява също, че едва след като е оказал първа помощ на пострадалия В.,
стягайки крака му, се е обадил на тел.112, което съгласно приложената справка
от Националната система 112 е станало в 22,03 часа. Именно по изложените
съображения доказателствената стойност на показанията на свидетеля С. е изцяло
разколебана, независимо, че повереникът на частното обвинение се позовава
многократно и в цялост в своята пледоария единствено и само на показанията на
свидетеля С., т.к. от друга страна, този свидетел предвид изложеното вече, дори
и да не е бил предпоставка за настъпване на процесното ПТП, закривайки
видимостта на подсъдимия С. към пътното препятствие, то този свидетел не е и
очевидец на инкриминираното деяние. Ето защо от цялостния анализ на показанията
на свидетеля С., които съдът съпостави с показанията на единствения очевидец на
последиците от процесния инцидент – свидетеля Н., се налага извода, че неговите
показания са недостоверни и с опредЕ. заинтересованост в посока на поддържане
на тезата на частното обвинение. По изложените съображения съдът намери, че по
делото не се установиха по безспорен и несъмнен начин обстоятелства, свързани с
идентифициране на т.нар. неустановен по делото автомобил, който се е движел
пред лекия автомобил, управляван от подсъдимия С., както и не се установи с
каква скорост се е движел този автомобил. Тези именно неустановени с
необходимата степен на категоричност обстоятелства мотивираха настоящия съд да
не приеме за обективни и пълни заключенията на вещите лица, включително и
особеното мнение на вещото лице М. към седморната КСМАТЕ в частта, в която
същите се позоват на действия и на скорост на неустановен движещ се автомобил
пред автомобила на подсъдимия С., т.к. същите останаха недоказани.
По
делото се установи по несъмнен и категоричен начин, както местоположението на
процесните два леки автомобила след настъпване на пътнотранспортното
произшествие между тях, така се установи и местоположението на пострадалия В.
на пътното платно, след като е бил ударен от лек автомобил марка „БМВ 318i“, управляван от подсъдимия С.. В
тази връзка съдът изцяло се довери на достоверността на показанията на
свидетеля П.Н., както и на показанията на свидетелите Д.З. и С.Г., защото
всички те, от една страна, не са заинтересовани от изхода на делото, а от друга
страна, първият като бивш, а последните двама и настоящи пътни полицейски
служители, дават чрез техните показания ясна, точна и достоверна информация
относно местоположението на пострадалия и двете процесни МПС, които са
участници в процесния инцидент, а също и данни за щетите по двата автомобила.
Показанията на посочените свидетели не могат да бъдат възприети като
заинтересовани, защото всеки един от тях в изпълнение на служебните си
задължения е изградил обективна способност да отчита фактическите обстоятелства
при едно настъпило пътнотранспортно произшествие, каквото е и настоящото. Показанията
на свидетелите кореспондират на свой ред с отразеното в писменото
доказателствено средство – протокол за оглед на местопроизшествие, както и със заключението на седморната комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, назначена от съда, включително и
с особеното мнение в тази насока на вещото лице А.М., т.к. всички вещи лица са
категорични относно мястото, на което са се установили двата автомобила след
настъпилото ПТП, както и относно причинените щети по двата автомобила вследствие
на процесните удари. При установяване на щетите по двата процесни автомобила
съдът се довери и на изготвената съдебно автотехническа експертиза на вещото
лице Джамбов в частта, в която вещото лице е извършило личен оглед на същите и
подробно е описал щетите по тях непосредствено след процесния инцидент. При възприемане
на механизма на настъпване на процесното ПТП обаче, съдът изцяло се довери на
мнозинството от експертите, изготвили седморната комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза, чието експертно заключение постави в основата на
изграждане на своите фактически изводи по делото при изясняване на
обстоятелствата, свързани с изчислението на отстоянията, от които за подсъдимия
С. са били видими пострадалия В. и лек автомобил марка „Субару Фуджи“, както и дали
пред лекия автомобил, управляван от подсъдимия се е движел друг лек автомобил,
а също на какво разстояние се е движел същият и с каква скорост на движение. Що
се касае до особеното мнение на вещото лице А.М. при изясняване на тези
обстоятелства, съдът намери, че на същото не може да се даде вяра в тази насока
за това, защото експертните изводите на вещото лице М. не намират опора от
съдебномедицинска страна на експертизата или така, както изводите на
мнозинството от експертите – автотехници се подкрепят и са в единство с
изводите на съдебните лекари. От друга страна, в особеното мнение на вещото
лице А.М. се наблюдават не само вътрешно експертни технически несъответствия,
но и несъответствия с останалия събран доказателствен материал. На следващо
място, експертното особено заключение на вещото лице М. се позовава и на факти
и обстоятелства, каквито по делото не са установени на нито един етап от
развитие на наказателното производство и такива не са налични дори в писменото
доказателствено средство – протокол за оглед на местопроизшествие. Съдът, на
последно място, не се довери изцяло на изготвените в хода на досъдебното
производство експертни заключения, а единствено в частите, които ще бъдат
обсъдени по-долу, за това, защото вещите лица от тези заключения в хода на
съдебното следствие не защитиха в пълнота своите експертизи, а от друга страна,
същите са изготвяли заключенията си при непълнота на доказателствения материал,
както и при извършване на своите изчисления са използвали произволни данни, каквито
по делото не са били налични, в каквато насока са дори техните лични устни
разяснения, направени пред съда. От друга страна в хода на съдебното следствие
се установи чрез допуснатата от съда ексхумация и реаутопсия на трупа на
пострадалия В. В., че вещото лице А. при извършения оглед на труп и аутопсия на
пострадалия В., които са обективирани в СМЕ №208/2012г., не е описал всички
причинени увреждания по трупа, което обстоятелство неминуемо се е отразило и е
рефлектирало върху заключенията на последващите изготвени комплексни експертизи,
която неточност е довела и до неверните експертни заключения. Това е така,
защото се установи, че при извършената ексхумация и реаутопсия на трупа на В. В.
са установени телесни увреждания, които са допринесли за извеждане на различни
изводи от експертите на седморната КСМАТЕ по поставените им въпроси, които
касаят правно значими и релевантни за предмета на доказване по делото факти и
обстоятелства и се отнасят до скоростта на движение на лек автомобил марка „БМВ
318i“;
до местоположението на пострадалия В. В. на пътното платно по време на
настъпване на удара между него и лек автомобил марка „БМВ 318i“; до отстоянието между пострадалия
В. Видеви лек автомобил марка „БМВ 318i“,
както и до изясняване на цялостния механизъм на настъпване на процесното ПТП.
Ето защо съдът не се позовава и не кредитира изцяло експертното заключение на
тройната КМАТЕ при изясняване на тези обстоятелства, което е изготвено от
вещите лица Д., Х. и А., т.к. същата борави с произволно взети данни, както и
при изготвянето й не са взети предвид не само всички доказателства по делото,
но и взетите такива от медицинска гледна точка са необективни и непълни. Така
невзетите предвид данни от посочените три вещи лица са от съществено значение
при отговорите на поставените задачи и особено на автоекспертите. За изясняване
на така поставените въпроси и за правилното им решаване от съществено значение
са експертните знания на съответните специалисти в обсъжданата област, които в
конкретния случай са съдебни медици и автотехници, поради което съдът се довери
изцяло на експертите от седморната КСМАТЕ, с изключение на вещото лице А.М..
Това се налага поради обстоятелството, че в конкретния случай са налице малко
количество обективни находки на мястото на инцидента, липсата на достатъчно
преки очевидци на процесния инцидент, който е настъпил на оживен столичен
булевард и в тъмната част на денонощието, а също така и поради обстоятелството,
че са допуснати непълноти в първоначално изготвената СМЕ на трупа на
пострадалия В.. Действително, по делото са назначени в хода на досъдебното
производство няколко КСМАТЕ, но при изслушаване на вещите лица, които са ги
изготвили в хода на съдебното следствие се установиха множество пропуски,
несъответствия и непълноти, които мотивираха настоящия съд да допусне и назначи
нова седморна КСМАТЕ, която да бъде изготвена след извършена ексхумация и
реаутопсия на трупа на пострадалия В. В.. В резултат на извършената ексхумация
и реаутопсия на трупа на пострадалия В. В. и резултати, получени от съдебните
лекари вследствие на тях, които резултати впоследствие са съпоставени с
наличните по делото обективни находки, отразеното в протокола за оглед на
местопроизшествие, показанията на свидетелите по делото и обективно отразеното
и възприето от съда в заключението на вещото лице Д., касателно описаните от
него щети по двата автомобила, се налагат изводи, които категорично
несъответстват на възприетото от държавния обвинител в обстоятелствената част
на изготвения от него обвинителен акт. Ето защо съдът се довери изцяло на
заключението на мнозинството от седморната КСМАТЕ. Независимо от това следва да
се посочи, че съдът се довери на експертните заключения на изготвени в хода на
досъдебното производство експертизи, само и единствено в онези части от тях,
които отразяват обективно случилото се и кореспондират на останалия събран и
проверен по делото доказателствен материал. При това положение съдът се
позовава частично на заключението на допълнителната медико-автотехническата
експертиза, изпълнена вещите лица Д., Х. и А., в частта, в която посочват, че
лек автомобил марка „Субару Фуджи“ е бил с включени габаритни светлини, че при
извършен технически преглед не би могла да бъде установена възможността за
саморазвиване на гайките поради разбити отвори за закрепване на джантата на
ляво колело към спирачния барабан на същия лек автомобил; че липсват спирачни
следи, поради което е налице вероятността водачът да не е задействал спирачната
уредба. Заключението в тази част е съответно на заключението на мнозинството
вещи лица от седморната КСМАТЕ, защото същите приемат, че времето, което е било
необходимо на подсъдимия С. за реакция и задействане на спирачния механизъм на
управлявания от него автомобил, е почти еднакво на времето до сблъсъка между
автомобила, управляван от подсъдимия и пострадалия В. В. в конкретнта екстремна
пътна ситуация. На следващо място, съдът се довери на заключението на
изготвената комлексна медицинска и автотехническа експертиза от вещите лица А.А.,
А., инж. Ст. А., Г. и Л. единствено в частта, в която посочват, че ударът е
настъпил в опасната зона за спиране на лек аавтомобил марка „БМВ 318i”, с оглед
на което водачът му – подсъдимият С., не е имал техническа възможност да спре;
както и в частта, в която сочат, че причината за настъпване на процесното ПТП е
спирането на лек автомобил „Субару Фуджи” в средната пътна лента за движение.
Съдът не се довери на заключението на тези вещи лица относно приетата от тях
скорост на движение на лек автомобил марка „БМВ 318i” от 73 км/ч, тъй като при
извършената ексхумация на трупа на пострадалия са установени неописани
травматични увреждания, които дават основания за промяна на механизма на ПТП и
обуславят друга по-висока скорост на движение на автомобила на подсъдимия. Съдът,
на следващо място, не кредитира заключението по повторна комплексна
медико-автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица Н.И., Н.Х., Ц.В., З.Т.,
Р.Х., т.к. вещите лица са боравила с данни от първоначалната аутопсия, които са
непълни и неточни; боравили са с произволно взети данни, определяйки 5 метра
разстояние между пострадалия и поставения триъгълник, за които вещите лица в
съдебно заседание не могат да посочат конкретен метод, по който е изведено това
разстояние; необоснован остава и изводът им относно приетото отстояние, а
именно от не по-малко от 100 м на възприемане на препятствието на пътя –
авариралия лек автомобил на пострадалия, от водача на неустановеното МПС;
прието е от тях, че разстоянието, на което е бил поставен светлоотразителния
триъгълник зад авариралия лек автомобил, е било 15 метра, за което разстояние
няма абсолютно никакви обективни данни по делото, което не почива дори на
данните в показанията на свидетеля С., който посочва, че светлоотразителният
триъгълник е бил поставен на разстояние от около 2-3м зад повредения лек
автомобил марка „Субару Фуджи“; вещите лица не установиха и методите, по които
са приели и изчислили удара между автомобила, управляван от подсъдимия С. и пострадалия
В., както и между автомобила, управляван от подсъдимия С. и лекия автомобил
марка „Субару Фуджи“. При това положение съдът не възприе и посочената от
вещите лица скорост на движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия С.
при удара му с пострадалия, както и с авариралия лек автомобил марка „Субару
Фуджи”; съдът не кредитира установената в тази експертиза опасна зона за
спиране на лекия автомобил БМВ, както и възприетото от вещите лица, че
подсъдимият не е спазил минималната безопасна дистанция на движение от неустановеното
МПС и с това също е допринесъл за реализиране на процесния инцидент.
Съдът
кредитира изцяло изготвеното заключение от мнозинството вещи лица на
допуснатата в хода на съдебното следствие седморна комплексна съдебномедицинска
и техническа експертиза, т.к. същото е обосновано, задълбочено, обективно,
безпристрастно, всеобхватно и съобразено с наличните и обективни находки,
установени по несъмнен и категоричен начин по делото, както с деформациите по
двата процесни автомобила, така и с травматичните увреждания, установени на
пострадалия след извършената ексхумация и реаутопсия. Въз основа на
заключението на това експертното заключение съдът приема за установено по
несъмнен и категоричен начин, че по дължина след ориентира, приет в протокола
за оглед на местопроизпествие, първият удар е настъпил между пострадалия В. и
лек автомобил марка „БМВ 318i”
на 425.5-427,5 м и по широчина на около 4,5-5 м вдясно от левия край на
платното. Вторият удар между лек автомобил марка „БМВ 318i” и спрелия лек автомобил „Субару
Фуджи” е настъпил на 426-428 м по дължина след ориентира, приет в протокола за
оглед, и по широчина на около 4.3 -5.5м вдясно от левия край на платното.
По
делото се установи безспорно, че първоначално лек автомобил марка „БМВ 318i”, управляван от подсъдимия С. е
достигнал пострадалия В. В., а след това е настъпил вторият сблъсък на лек
автомобил марка „БМВ 318i”
в авариралото на пътното платно, в средната лента за движение МПС – лек
автомобил марка „Субару Фуджи“. Съдът възприе скорост на движение за лек
автомобил марка „БМВ 318i”
от 86 км/ч, независимо че държавното обвинение не се е възполвало от института
на изменение на обвинението, защото именно това е скоростта, която вещите лица
от седморната КСМАТЕ са установили при своите експертни заключения и след извършената
ексхумация и въз основа на нея са изградили своите експертни изводи, които на
свой ред кореспондират и с обективно установеното по делото от останалите
доказателствени източници. Така възприетата от съда скорост на движение не
нарушава правото на защита на подсъдимия, предвид крайния изход на делото.
Съдът се довери на мнозинството експерти от КСМАТЕ и при изясняване на въпроса,
свързан с местоположението на пострадалия В. на пътното платно към момента на
удара. От заключението на същите и въз основа на травматичните находки след
извършената ексхуамция и реаутопсия, съпоставени с описаните щети от вещото
лице Д. по двата процесни автомобила, се установи, че пострадалият В. е бил с
лице и леко надясно странично разположен спрямо лек автомобил марка „БМВ 318i“ към момента на инициалния удар.
Съдът възприе и механизмът на удара по отношение на пострадалия В. от лек
автомобил марка „БМВ 318i“
съгласно експертното заключение и след това между този автомобил и лек автомобил
марка „Субару Фуджи“, а именно, че първоначално лек автомобил марка „БМВ 318i“ е достигнал сваленото колело
/джанта с гума/, което е намерено под автомобила, управляван от подсъдимия и
след това е последвал удара върху пострадалия В., който е бил дясно странично
стъпил на десния си крак. Съдът възприе и цялостния механизъм, който е свързан
с последвалия удар на тялото на постарадалия В. с бронята на лек автомобил
марка „БМВ 318i“,
последвалата ротация в глезенната област на десния крак на пострадалия, която ротация
е довела до възкачване на тялото на В. върху капака на лек автомобил марка „БМВ
318i“
и изпадането му от същия, върху терена с лявата си странична повърхност, което
е следствие от продължилата ротация от придадената скорост и кинетична енергия
върху пострадалия В.. Съдът възприе отстояние от около 40,75 м, от което за
първи път подсъдимият С. е могъл да възприеме лек автомобил марка „Субару
Фуджи“ и от което се е открила видимост към него. Тези данни подкрепят изнесеното
в обясненията на подсъдимия С. и показанията на свидетеля Н., който беше
разпитан по делото, както и съответстват на обективните находки, установени по
делото и се свързват с не добрата осветеност на мястото; тъмните дрехи, с които
е бил облечен пострадалия В.; и липсата на поставена светлоотразителна жилетка
върху тях, които несъмнено са пречка пострадалият да бъде видян по-рано, а дори
и от момента, за който съобщава самият подсъдим. Съдът се довери на експертите
и по отношение на установеното от тях време от 1,86 секунди, което е било
необходимо на подсъдимия С., за да измине разстоянието от момента на
възприемане на лек автомобил марка „Субару Фуджи“ до момента на удара с него,
както и на времето от 1,71 секунди, което му е било необходимо от момента, в
който е възприел пострадалия В., до момента на настъпване на удара с него. При
това положение се установява, че дължината на пълния спирачен път /опасната
зона за спиране/ при движение на лек автомобил марка „БМВ 318i“, при скорост от 86 км/ч е около
84,03 м. Вещите лица са изчислили и наклона на пътя на бул. „Ц.Ш.” в началото
на спускането към моста над 4-ти км или към мястото на произшествието, като са посочили,
че същият е с променлива височина, като в началото на моста един движещ се
автомобил е на височина над другите МПС с до 60 см и водачът има видимост
напред към другите МПС. В тази насока вещите лица са изчислили, че водачът на лек
автомобил марка „БМВ 318i“
във вертикална проекция е бил с най-добра видимост към спрелия лек автомобил
марка „Субару Фуджи“ на около 400 м от него, но същата вертикална
проекция се намалява при наближаването на спрелия лек автомобил. Експертите заключават,
че при наличие на трафик в пътните ленти за движение пред лек автомобил марка
„БМВ 318i“,
то може на разстояние от 400 м да се намират над 20 МПС (по 10 МПС във всяка
лента, които да се движат на безопасно разстояние – 30 м едно от друго), при което
според тях за водача на лек автомобил марка „БМВ 318i“ няма техническа възможност да
възприеме, че на 400 м се намира спряло на платното за движение моторно
превозно средство, защото предходните движещи се автомобили закриват видимостта
на последващите зад тях и към възникналото на пътя препятствие – спрелия лек
автомобил „Субару Фуджи“. Експертите посочват още, че за водача на лек
автомобил марка „БМВ 318i“
се е открила видимост към лявата част на спрелия лек автомобил марка „Субару
Фуджи“ едва след рязкото отклоняване на автомобила, който се е движел пред него
или когато разстоянието до мястото на удара е било около 44,26 м. При
установяване на механизма на настъпилото ПТП вещите лица от тази експертиза
установяват, че подсъдимият С. е управлявал лек автомобил марка „БМВ 318i“ в средната пътна лента за
движение на бул. „Ц.Ш.” в посока от изток на запад (от кв.Горубляне към хотел
Плиска), със скорост от около 86 км/ч, като пред него и встрани са се движели и
други неизвестни МПС, т.к. платното за движение е предназначено за еднопосочно
движение, съставено е от две пътни ленти, които са разделени от единична
непрекъсната линия и една бус лента, вдясно. Независимо че пътният участък, по
който подсъдимият С. е управлявал процесното МПС бил прав, пътното платно било
без дупки и неравности, с асфалтово покритие, а видимостта била намалена от автомобилни
фарове и локално улично осветление, т.к. било през тъмната част на денонощието,
за подсъдимия С. възникнала екстремна ситуация, вследствие на рязкото завиване
в дясно на движещия се пред него неизвестен автомобил, който преминал в дясната
пътна лента, с цел предотвратяване на удар в спрелия по аварийни причини в
средната лента за движение – лек автомобил марка „Субару Фуджи“. Подсъдимият С.,
като водач на лек автомобил марка „БМВ 318i“ , е реагирал, като екстремно е задействал
спирачната система, но въпреки това след около 1,7-1,8 секунди е настъпил удар,
който е бил неизбежен за него с пострадалия В. В., който се е намирал в близост
до задната част на лек автомобил марка „Субару Фуджи“, с лице и леко надясно
странично разположен спрямо лек автомобил марка „БМВ 318i“. Ударът между лек автомобил марка
„БМВ 318i“
и пострадалия В. е бил в предната част на лекия автомобил или в неговата лява
половина, след което тялото на пострадалия е изпаднало в ляво от него. При
настъпИ. втори удар между двете МПС, били нанесени щети и по двата автомобила,
т.к. за лек автомобил марка „БМВ 318i“
този удар бил в предната му част, а за лек автомобил марка „Субару Фуджи“ ударът
бил в задната му част. При този удар лек автомобил марка „БМВ 318i“ е бил отместен на дясно спрямо
лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и освен това лек автомобил марка „БМВ 318i“ е бил насочен косо на ляво спрямо
платното. Това според експертите е довело до завъртане на лек автомобил марка
„Субару Фуджи“ в отрицателна посока след удара, а лек автомобил марка „БМВ 318i“ е продължил косо на ляво до
крайното му местоположение в лявата лента. От удара лек автомобил марка „Субару
Фуджи“ се е завъртял на 140 градуса, около вертикалната си ос и се е установил
на мястото, където е бил намерен при огледа на ПТП, в дясната пътна лента. След
удара лек автомобил марка „БМВ 318i“ е продължил движението си напред и наляво и
навлизайки в съседна пътна лента, се е установил на мястото, където е намерен
при огледа на ПТП. При установяване на механизма на причинените травматични
увреждания на пострадалия В. В., вещите лица посочват, че така получените
увреждания на носещия десен крак са резултат от първия контакт в областта на
описаните рани и бампер фракурата, което категорично сочи според тях, че ударът
е леко странично и отпред назад, последвало е ротиране на крака в областта на
глезенните стави, възкачване на тялото върху предния капак на лек автомобил
марка „БМВ 318i“,
при което е настъпило разкъсване на аортата и контузия на белите дробове, с
масивен кръвоизлив в гръдната кухина, удар на главата в предното стъкло, с
продължаващо ротиране на торса и главата по часовниковия циферблат, довели до
счупването на черепните кости вдясно странично, с последвало изпадане от дясната
странична повърхност на лек автомобил марка „БМВ 318i“ и изпадане на тялото ляво
странично, поради продължилата му ротация. Като причина за настъпване на
процесното местопроизшествие, от техническа гледна точка, вещите лица сочат, че
това се дължи на водача на лек автомобил марка „Субару Фуджи“ – пострадалия В. В.,
който е спрял върху средната пътна лента на платното за движение на място, по
начин и в момент, когато това не е било безопасно, т.е. при наличие на
интензивен трафик и в условията на намалена видимост от тъмнината. Анализирайки
пътната ситуация, експертите са стигнали до извода, че от момента, в който се е
открила видимост към лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и към пострадалия В. (
след отклоняване на дясно на автомобила, движел се пред лек автомобил марка
„БМВ 318i“),
подсъдимият С., като водач на лек автомобил марка „БМВ 318i“ , е нямал техническа възможност
да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне пътнотранспортното
произшествие чрез безопасно екстремно спиране или друга маневра, т.к. мястото
на удара е било вътре в опасната зона за спиране на лек автомобил марка „БМВ
318i“.
В заключение вещите лица посочват, че подсъдимият С., като водач на лек
автомобил марка „БМВ 318i“,
би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстремно
спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 53 км/ч. Според експертите,
времето което е било необходимо на лек автомобил марка „БМВ 318i“ да измине дължината на пълния
спирачен път (опасната зона) при движение с установената скорост от тях 86 км/ч,
е равно на 5,26 секунди.
Съдът не кредитира и не възприема
изводите на вещото лице М. в особеното му мнение, тъй като от разясненията на вещите
лица в съдебно заседание става ясно, че коефициентът 8, с който е работил инж. М.,
е изчислен въз основа на плавна и обмислена маневра за влизане в завой, а не е
работил с по-малкия коефициент 6, който се свързва с маневра, продиктувана от
извънредни обстоятелства, какъвто е бил настоящият случай. На следващо място, в
своето становище към особеното си мнение вещото лице приема, че неустановеното
МПС, което се е движело пред лекия автомобил, управляван от подсъдимия, е било със скорост от около 50км./ч.
Това е в пълно противоречие с приетия механизъм на ПТП-то, тъй като експертите
изрично акцентират, че ако предходният автомобил се е движел с тази ниска
скорост, то инцидентът не би могъл да настъпи, защото няма как едновременно автомобилът
на подсъдимия да се движи със скорост от 86 км/ч след автомобил, движещ се с 50
км/ч, а от друга страна, ударът би бил предотвратим при движение на автомобила
на подсъдимия с 53 км/ч. Също така скоростите на лекия автомобил БМВ,
управляван от подсъдимия, и неустановения такъв не биха могли да се различават
с повече от 7-8км, както посочват експертите в тази насока. При това положение
напълно невъзможно е при така установения механизъм на ПТП и скорост на
движение на лек автомобил марка „БМВ 318i“ от около 80км/ч, неустановеното МПС
да се е движело с около 50км/ч. По изложените съображения съдът не възприе
особеното мнение, депозирано от вещото лице инж. М., в неговата цялост, т.к.
същото е необосновано и некомпетентно изготвено.
Установи се, че вследствие на удара
при настъпилото ПТП на пострадалия В. са причинени травматични увреждания – счупване
на черепа, започващо от люспата на слепоочната кост, спускащо се линейно надолу
по люспата и отиващо назад към средната черепна ямка и малка пукнатина, отиваща
напред към крилото на криловидната кост; бампер фрактура върху големия пищял,
леко външно странично и предно, при което се е образувала характерната
конусовидна форма на счупването с основа на конуса предно и леко външно странично
с връх, насочен назад и навътре към малки пищял, при което е последвало и
неговото счупване; счупване на двата глезена на големия и малък пищяли на
дясната подбедрица при ротация на крака и поради предадена голяма кинетична
енергия върху глезенната и стъпална област на опорния (стъпИ.) десен крак. Тези
увреждания са довели до леталния изход за пострадалия В. В. на 13.03.2012г.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият Н.А.С.
следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление
по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК, доколкото по делото беше
установено, че подсъдимият не е могъл и не е бил длъжен да предвиди настъпването
на процесното произшествие, при което е била причинена смъртта на пострадалия В.
В..
При
изследване на предпоставките, които са създали опасността, респективно, които
са причина за възникване на процесния пътен инцидент, следва да се анализира и прецени правилността на поведението на водача
на лек автомобил „Субару Фуджи“ – пострадалия В. В. съобразно изискванията на
закона.
По
делото се установи по несъмнен и категоричен начин, че пострадалият В. В. е
спрял управлявания от него лек автомобил марка „Субару Фуджи” в средната лента
на движение на пътното платно на бул.”Ц.Ш.”, в района над 4-ти километър, в
посока от кв. „Горубляне“ към хотел Плиска, поради изпадане на задна лява гума
на автомобила, причинено от развиване на гайките на болтовете, с които същата е
била прикрепена към барабана на автомобила. Това обстоятелство неминуемо води
до извода, че в конкретния случай пострадалият В. е управлявал технически
неизправно МПС. Този извод, на следващо място, се изведе и от заключението по
изготвената съдебно-техническа експертиза на вещото лице Д., както и от
заключението на мнозинството от седморната КСМАТЕ и не на последно място се
установи и чрез показанията на свидетелката В. /съпруга на пострадалия В./. Действително
в конкретния случай с поведението си пострадалият В. се е поставил в
невъзможност да придвижи на собствен ход лек автомобил марка „Субару Фуджи“,
поради възникналата по време на движение повреда, с която е застрашил
безопасността на движението на бул. „Ц.Ш.“, т.к. джантата на задно ляво колело
е била повредена, с нарушена цялост, поради развилите се гайки, които са елемент
за закрепване на джантата към главината на колелото. Тази неизправност на лекия
автомобил е възниквала и друг път или три пъти до този момент, когато е
изпадало цялото колело, съгласно показанията на свидетелката В. и същата
неизправност, съгласно разясненията на вещите лица, не може да се установи при
извършен технически преглед, поради което не може да се приеме за случайна, но
пък не е била неизвестна както на пострадалия, така и на неговата съпруга. В
случая пострадалият В. макар да е знаел за тази неизправност е видно, че същият
не е проверил техническото състояние на автомобила си и не само не е отстранил
този дефект, а напротив продължил е да управлява лекия автомобил, знаейки за
него до настъпване на процесния инцидент. Тази небрежност в поведението на
пострадалия В. вероятно се дължи на обстоятелствотото, че лек автомобил марка
„Субару Фуджи“ е бил стар автомобил, който е бил използван за превоз на стоки,
с оглед упражнявана търговска дейност от пострадалия и по който и в предишни
случаи са се проявявали подобни дефекти, но не е отсранил същите, с което е
нарушил разпоредбата на чл.101, ал.3, т.6 ЗДвП. Тази неизправност в лекия
автомобил, управляван от пострадалия В. и естеството на повредата, която е
настъпила на бул.“Ц.Ш.“ е причина за настъпилото процесно ПТП. Настъпилата
повреда е поставила пострадалия В. в невъзможност да премести лекия автомобил
на безопасно място, където да острани повредата, но това не значи, че
подсъдимият С. е могъл да предвиди тази повреда на път с разрешена скорост от
80 км/ч, над моста на 4-ти км на бул.“Ц.Ш.“, където спирането и престоя са
забранени и особено в средната лента за движение. По този начин и невземайки
необходимите мерки за отстраняване на този проблем, пострадалият В. сам се е поставил в ситуация на повишен
риск от повреда на управляваното от него МПС и е положил началото на поредицата
от неправомерни действия, които са довели до настъпване на процесното ПТП.
По
делото се установи категорично, че пострадалият В. В. не е включил аварийните
светлини на управлявания от него лек автомобил марка „Субару Фуджи” след
аварийното спиране на пътното платно в средната лента за движение, т.к.
аварията е настъпила в тъмната част на денонощието, при недобра видимост от
уличното осветление, а единствено е оставил да светят включените предни, задни
и странични габаритни светлини на същия автомобил. С поведението си пострадалият
В. е нарушил текста на разпоредбата на чл.74а ЗДвП, който регламентира, че
аварийният сигнал може да бъде включван за предупреждаване на останалите
участници в движението за различни опасности, когато моторното превозно
средство е спряло поради повреда или има участие в пътнотранспортно
произшествие и не може да бъде отстранено веднага и се явява препятствие за
другите участници в движението. В конкретния случай чрез показанията на
разпитаните по делото свидетели не се установи пострадалият В. да е бил включил
аварийните светлини след настъпване на повредата и след спиране на лек
автомобил марка „Субару Фуджи“ в средната лента за движение на бул.“Ц.Ш.“, в
тъмната част на денонощието и при интензивен пътен трафик. Данни за включени
аварийни светлини не се съдържат и в изготвения протокол за оглед на
местопроизшествие, поради което съдът прие, че такива аварийни светлини не са
били включени от пострадалия В. преди същия да слезе на пътното платно. При
това положение не може да се вмени на подсъдимия С. обективната му невъзможност
да възприеме спрелия на пътното платно лек автомобил „Субару Фуджи“, т.к. същия
не е бил с включени аварийни светлини.
По
делото се установи, че пострадалият В. В. е слязъл на пътното платно за
движение, в средната лента за движение, без да облече светлоотразителна
жилетка, т.к. е бил облечен с тъмни дрехи съгласно описанието му в протокола за
оглед на местопроизшествие и онагледяването му чрез фотоснимки в изготвения
фотоалбум към него, след което се е
разхождал на пътното платно с носена в ръцете си чантичка. В конкретния случай
пострадалият В. не е изпълнил още едно свое задължение като водач на МПС, с
оглед на което отново е поставил себе си и останалите участници в движението на
пътя на бул.“Ц.Ш.“, между които и подсъдимия С. в опасност, т.к. същия след
като е слязъл от авариралия лек автомобил марка „Субару Фуджи“ на пътното
платно, при интензивен пътен трафик, в тъмната част на денонощието не е облякъл
светлоотразителна жилетка. Това е така, защото разпоредбата на чл.101, ал.1 ЗДвП предписва, че при възникване по
време на движение на повреда в пътно превозно средство, която застрашава
безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за
нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира
в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното
средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка. В настоящия случай
пострадалия В. е бил облечен с тъмни дрехи, не е облякъл светлоотразителна
жилетка и по този начин се е поставил в невъзможност да бъде забелязан на
пътното платно от останалите водачи, между които е и подсъдимия С.. В тази
насока несъмнено са показанията на свидетелите С., Н. и К., които са
категорични в своите показания, че не са забелязали пострадалия В. на пътното
платно, когато са преминали покрай авариралия лек автомобил марка „Субару
Фуджи“. Данни в тази насока се съдържат и в изготвения албум към протокола за
оглед на местопроизшествие и в самия протокол, поради което съдът изцяло се
довери на посочените доказателствени източници или че пострадалият В. към
момента на настъпване на процесния удар не е бил видим на пътното платно,
защото се е разхождал по него без облечена светлоотразителна жилетка. Така
изясненото несъмнено и установено обстоятелство не може да се вмени в тежест на
подсъдимия С., при наличната за него обективна невъзможност да възприеме
пострадалия В. на пътното платно, за да предприеме маневра, избягваща
настъпване на удара, вследствие на който е настъпила и смъртта на В..
По
делото не се установи по несъмнен и категоричен начин, че пострадалият В. е
поставил светлоотразителен триъгълник на разстояние от 30 метра преди
авариралия автомобил. В конкретния случай
не се установи наличие на включена светлинна сигнализация на авариралия лек
автомобил марка „Субару Фуджи“, както и не се установи тя да е била достатъчна,
за да бъде възприета от подсъдимия С.. В конкретния случай се установи, че
пострадалият В. не е изпълнил предписанието на разпоредбата на чл. 97, ал.2 ЗДвП съгласно която „На път в населено място водачът на недвуколесно пътно
превозно средство, спряно на платното за движение поради повреда, е длъжен
незабавно да го измести на място, където е разрешено паркирането, или извън
платното за движение“. Доколкото в случая изместването е невъзможно, тъй като в
дясната бус лента е забранен престоя и паркирането, а и участъкът, където е
аварирал лекия автомобил, управляван от пострадалия, е над мост, на който също
е забранен престоя и паркирането, пострадалият е имал задължение и е следвало
да обозначи повреденото превозно средство с предупредителен светлоотразителен
триъгълник, което също не е сторил. Пострадалият В. не е изпълнил задължението
си по смисъла на чл.97, ал.2 и ал.3 ЗДвП, а именно да обезопаси авариралото МПС
чрез светлоотразителен триъгълник, т.к. макар такъв да се установява
посредством изготвената съдебно техническа експертиза и протокол за оглед на
местопроизшествие под лек автомобил марка „БМВ 318i“, който е управляван от
подсъдимия С., то същият не е бил поставен на изискуемото се разстояние от 30
метра от пострадалия В.. Съгласно изискванията на чл. 97, ал.4 ЗДвП
„Предупредителният светлоотразителен триъгълник се поставя на разстояние не
по-малко от 30 метра от повреденото пътно превозно средство, в пътната лента,
заета от него, и срещу посоката на движение на заобикалящите го пътни превозни
средства“. Ако пострадалият В. В. беше изпълнил задължението си да постави
обозначителния светлоотразителен триъгълник на мястото, което изисква закона,
то инцидентът не би се случил, тъй като би била налице възможност за останалите
участници в движението своевременно да възприемат възникналата на пътя
опасност, респективно да реагират.
От друга страна, както се посочи вече, пострадалият В. не е бил и
със светлоотразителна жилетка на пътя, както и не е обезпечил достатъчно със светлинна
сигнализация – аварийни светлини, авариралия на пътното платно лек автомобил
марка „Субару Фуджи“, за своевременното му възприемане от останалите водачи на
пътя, между които е и подсъдимия С.. Липсата на светлоотразителни елементи е
поставила не само подсъдимия С. в невъзможност да възприеме своевременно
авариралия на пътното платно лек автомобил марка „Субару Фуджи“, но и останалите
участници в движението. Това е така, защото макар да не се
установи по несъмнен и категоричен начин неустановения по делото лек автомобил,
движещ се пред автомобила на подсъдимия С., както и неговата скорост на
движение непосредствено преди избягване на препятствието пред него, то се установи, че този автомобил
съгласно обясненията на подсъдимия не е подал светлинен сигнал – мигач, с което
всъщност подсъдимият е бил поставен в екстремната ситуация, а именно да не може
да спре. Тук е мястото да се посочи, че всяко съмнение при изясняване на едно
обстоятелство винаги се цени в полза на подсъдимия, т.к. присъдата съгласно
разпоредбата на чл.303, ал.1 НПК не може да почива на съмнения и предположения.
Ето защо и липсата на категорична установеност на посоченото обстоятелство се
цени от настоящия съд в полза на подсъдимия. Категорично въз основа на
заключението на изготвената в хода на съдебното следствие седморна КСМАТЕ се
установява, че процесният инцидент е настъпил в опасната зона на спиране на лек
автомобил марка „БМВ 318i“, управляван от подсъдимия С., и по-конкретно същата
е опредЕ. на 84,03м, а подсъдимият С. като водач на лекия автомобил за пръв път
е имал възможност да възприеме лекия автомобил на пострадалото лице марка
„Субару Фуджи“ от разстояние 44,26м или в момент, когато неизвестното МПС се е
отместило на около 0,3м вдясно. От техническа гледна точка от момента, в който
се е отклонил вдясно неустановеният лек автомобил, който се е движел пред лек
автомобил марка „БМВ 318i“, то подсъдимият Станче като водач на лек автомобил
марка „БМВ 318i“ не е имал техническа възможност да установи автомобила си
преди мястото на удара и да избегне процесното произшествие чрез безопасно
екстремно спиране или друга маневра, тъй като мястото на удара е било вътре в
опасната му зона.
Действително установеното противоправно поведение на пострадалия В.
като водач лек автомобил марка „Субару Фуджи“ само по себе си не би могло да
обоснове изключване отговорността на подсъдимия като водач на лек автомобил
марка „БМВ 318i“, но в конкретния случай се установи, че подсъдимият С. е
управлявал своя автомобил с разрешена за пътния участък скорост на движение от
80 км/ч съгласно повдигнатото му обвинение от държавния обвинител. Вярно е в
случая и настоящият съд го посочи нееднократно, че съгласно заключението на
седморната КСМАТЕ се установи скорост на движение на лекия автомобил,
управляван от подсъдимия от 86 км/ч, но доколкото липсва приложение на
института на изменение на обвинението, то и настоящият съд, от правна страна,
не може да приеме скорост различна от наличното обвинение и по този начин да
утежни положението му. Вярно е, че съдът изгради своите фактически изводи въз
основа на скорост на движение за лекия автомобил, управляван от подсъдимия С.
от 86 км/ч, т.к. съдът е длъжен да установи действителната фактическа
обстановка и да разкрие обективната истина съгласно чл.13 НПК, но независимо от
това съдът не придаде предварително опредЕ. сила на доказателствата, събрани по
делото и средствата за тяхната проверка, предвид изхода на делото за подсъдимия
С.. В конкретния случай се налага извода, че избраната скорост от подсъдимия С.
е била в рамките на разрешената за процесния пътен участък от 80км/ч., т.е. при
наличието на безпроблемна пътна обстановка движението му с тази скорост
принципно е правомерно. Съдът намира, че в конкретния случай тази скорост е
била и съобразената за движение скорост с характера и интензивността на
движението, като за подсъдимия в конкретните пътни и атмосферни условия не е
било налице задължение да избере скорост, която да е по-ниска от разрешената.
Безспорно се установи по делото движението на останалите автомобили, които са
били със скорост сходна на тази, която е избрал и подсъдимият С.. Категорично
по делото са налице данни за пътно-климатичната обстановка, която също не
предполага избор на по-ниска от разрешената скорост – сух асфалт, пътно платно
без неравности и дупки, наличие на локално осветление, добри атмосферни
условия, които не обуславят намаление на видимостта. Според заключението на
мнозинството по изготвената в хода на дсъдебното следствие седморна КСМАТЕ,
произшествието не би настъпило, ако подсъдимият се е движел със скорост от
53км/ч., за избора на която скорост настоящият съдебен състав счита, че не са
били налице каквито и да било предпоставки.
Доколкото вмененото на подсъдимия С. престъпление по чл.343, ал.1,
б.”в”от НК вр. чл. 342, ал.1 от НК е бланкетна норма, то същата същата следва
да бъде запълнена с конкретно съдържание от нормативен акт, който е нарушен, а
в случая съгласно повдигнатото му обвинение това е свързано с неизпълнение на
задължение по чл.20, ал.2 от ЗДвП – „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразят с… характера и
интензивността на движението,…за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препядствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“. В конкретния
случай подсъдимият не е нарушил тази норма, тъй като началният момент, в който
е възникнала опасността за движението, е именно моментът, в който за водача е
била налице обективна възможност реално да възприеме препятствието на пътя –
първо пострадалия В., а впоследствие и лек автомобил марка „Субару Фуджи“.
Според заключението на изготвената от мнозинството експерти КСМАТЕ за пръв път
за подсъдимия е била налице възможност да възприеме авариралия лек автомобил
„Субару Фуджи“, когато се е намирал на разстояние от 44.26м от него. Дори да се
приеме, че подсъдимият обективно е имал възможност да възприеме този лек
автомобил, предвид включените му единствено габаритни светлини, то същият не
представлява опасност – нещо, което експертите в съдебно заседание заявяват,
както и самият подсъдим Н.С. посочва в съдебно заседание, т.к. включени
габаритни светлини не обуславят извод за наличието на спряло на пътното платно
МПС, каквато предпоставка би било МПС с включени аварийни светлини. При това
положение за подсъдимия не е било налице задължение да реагира, тъй като
моментът, в който той е възприел лекия автомобил марка „Субару Фуджи“ като
опасност на пътя, е настъпил в един по-късен момент, когато се е намирал на
разстояние 40.75 м поради липсата на адекватно обозначаване на опасността от
страна на пострадалия В. – със светлоотразителен триъгълник и аварийни
светлини, като се отчете в тази екстремна обстановка за подсъдимия и
адаптацията към промяната на светлината и виждането на тъмен човешки силует, за
което съласно заключението на мнозинството от експертите от седморната КСМАТЕ е
изисквало време от порядъка на 5-10 секунди. Също така се установи, че времето
за реакция на подсъдимия от 1,6 (1,4+0.2) секунди за сработване на спирачния
превод и времето, определено от експертите от 1,7-1,8 секунди от момента, в
който подсъдимият е възприел лекия автомобил марка „Субару Фуджи“, до удара с
пострадалия В., е почти еднакво. В такъв случай и отчитайки, че подсъдимият С.
не е реагирал незабавно, тъй като не е успял да възприеме авариралия спрял
автомобил като опасност, то настоящият съдебен състав намери, че реакцията на
подсъдимия не се явява закъсняла и той е направил всичко необходимо и зависещо
в създалата се за него екстремна ситуация, като е направил опит да задейства
спирачките, но въпреки това сблъсъкът е бил непредотвратим и неизбежен за него.
Независимо и абстрахирайки се от горното, дори за подсъдимия С. да
съществуваше възможност да реагира веднага, т.е. да е успял да възприеме
незабавно авариралия лек автомобил на пострадалия като препятствие на пътя, то
отново биха настъпили вредоносните последици, тъй като за времето, което е необходимо
за сработването на спирачките и реакцията на подсъдимия, лекият автомобил „БМВ
318i“ при движение с така изчислената от
експертите скорост от 86 км/ч изминава разстояние 33 метъра, а разстоянието,
което е следвало да измине до сблъсъка с пострадалия, който се е намирал на
по-близко разстояние, е почти идентично, еднакво.
При това положение
се налага несъмнения и категоричен извод от правна страна, че за подсъдимия не
е била налице възможност да предвиди настъпването на общественоопасните последици
в конкретната създала се обстановка, с оглед на което не е извършил вмененото
му инкриминирано нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП. Невъзможността за предвиждане
на настъпването на вредоносния резулт означава, че при така изяснената
фактическа обстановка подсъдимият С. нито е бил длъжен, нито е зависило от
неговата воля да предотврати неговото настъпване. Това е така, и защото независимо
че подсъдимият С. е управлявал лекия автомобил със скорост от около 86 км/ч при
разрешена скорост 80 км/ч за пътния участък на бул. “Ц.Ш.“, каквато скорост от
80 км/ч е ангажирана и от държавния обвинител във внесения обвинителен акт, то
същият е възприел неподвижния аварирал лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и
пострадалия В. на разстояние от около 40,75 метра и е предприел екстремна
маневра, с цел да избегне удара с тях като препятствие на пътя. В случая
авариралият лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и пострадалият В. са се намирали
в опасната зона на спиране на лек автомобил марка „БМВ 318i“, поради което
подсъдимият, който се е движел с разрешената за него скорост съгласно
обвинението от 80 км/ч, е бил в обективната невъзможност да възприеме спрялото
препятствие на пътя и да спре своевременно, като избегне настъпване на
процесните удари – първо с пострадалия В., а впоследствие и с лек автомобил
марка „Субару Фуджи“, като по този начин и да избегне настъпИ. вредоносен
резултат – смъртта на подстрадалия В., което обуславя и невъзможност подсъдимия
С. да носи наказателна отговорност за вмененото му нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, т.к. препятствието е било непредвидимо, непредотвратимо и неизбежно за
него. С оглед на така изложеното съдът намира, че подсъдимият С. не е могъл да
изпълни задълженията си, произтичащи от правилата на чл.20, ал.2 ЗДвП, и е бил
поставен в невъзможност да предотврати инкриминираното произшествие, доколкото
обективно не е могъл да забележи намиращите се в опасната му зона за спиране –
подстрадал В. и аварирал лек автомобил марка „Субару Фуджи“ и да ги приеме,
като препятствие на пътя, а като последица да предотвари и настъпването на
обществено опасните последици. В този смисъл и инкриминираното произшествие, от
което е последвала смъртта на пострадалия В. се явява случайно деяние за
подсъдимия С. по смисъла на чл.15 НК, изключващо виновността му за настъпИ.
противоправен резултат, защото същият не е извършил виновно деянието, т.к. не е
бил длъжен и не е могъл да предвиди обществено опасните последици, което
обуславя оправдаването на подсъдимия С. по повдигнатото му обвинение за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК. В
посочения смисъл е и т.5 на Тълкувателно Решение № 106 от 31.10.1983 год.по
н.д. №90/82 ОСНК на ВС, където е прието,
че деянието е случайно по смисъла на чл.15 НК и водачът на моторно превозно
средство не носи наказателна отговорност, когато в опасната зона за спиране на
моторното превозно средство бъде увредено лицето, което е създало опасността.
Настоящият случай е именно такъв, защото в създалата се екстремна ситуация на
пътното платно за подсъдимия С., същият е извършил всички необходими действия,
за да предотврати настъпването на вредните последици, като не е допуснал
нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП и настъпилото пътно транспортно
произшествие не е в причинна връзка с инкриминираното неправомерно негово поведение
като водач на МПС. В разглеждания случай безспорно се установи, че подсъдимият С.
е действал в рамките на дължимото поведение – движел се е със съобразена
скорост, на безопасна дистанция от автомобила, който се е намирал пред него,
като не е имал нито задължение, нито възможност да предвиди присъствието на
пострадалото лице В. на пътното платно в процесния участък. При така стеклите
се обстоятелства вината за настъпване на инцидента е изцяло в поведението на
пострадалото лице, който е управлявал технически неизправен автомобил, не е
предприел необходимите мерки за обезопасяване и обозначаване на мястото, където
същият е аварирал, не е изпълнил задължението си да слезе от автомобила с
облечена светлоотразителна жилетка и всичко това в съвкупността си е довело до
пътния инцидент с фатални последици за пострадалия В..
Имайки предвид всички тези обстоятелства и направения правен анализ
на установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият не е
извършил вмененото му като извършено по непредпазливост престъпление, а е
налице случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, като за него не може и не
следва да се търси наказателна отговорност, поради което и го оправда.
С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 НПК
направените по делото разноски остават за сметка на държавата.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: