№ 587
гр. В., 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря Мариана Ив. Владимирова
като разгледа докладваното от П.Т.П. Гражданско дело № 20221320100685
по описа за 2022 година
От Застрахователна компания „ЗАД А.“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.“ № 2 против ОБЩИНА В. с ЕИК
*********, с адрес: гр. В., пл. „Б.“ № 2 са предявени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
415 от ГПК, във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с чл. 49, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Сочи се, че основанията, от които произтича вземането са следните:
С Комбинирана застрахователна полица за застраховки „Каско“ и
„Злополука“ на МПС № 0306X0274292 от 15.02.2017г. „ЗАД “А.” е сключил
договор, с покрит риск - клауза „П“, с лек автомобил марка „Ленд Роувър“,
модел „Рендж Роувър“ с peг. № 952Н197, собственост на „И.с“ ООД, със срок
на действие от 16.02.2017г. до 15.02.2018г.
Излага се, че на 07.03.2017 г., около 09:10 ч. в гр. В., при завой надясно
от бул. „П.“ и навлизане по ул. „Ц.А. 2“, преди бензиностанция „Шел“ е
настъпило пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил марка
„Ланд Ровър“, модел „Рендж Ровър“ с peг. №952Н197. Твърди се, че
автомобилът, попаднал в не обезопасен, не обозначен и несигнализиран
участък с множество дупки на пътното платно. Инцидентът е документиран
от органите на МВР с протокол № 1315113/07.03.2017 г., съставен и подписан
1
на мястото на ПТП. Като последица от това ПТП са пукнати двете задни гуми
и джантите на автомобила. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от
длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Поддържа се, че в резултат на ПТП на 07.03.2017г. в ЗАД „А.“, е
подадено Уведомление - декларация за щета по имуществена застраховка
„Каско на МПС“, с искане за обезщетяване на нанесените вреди на
застрахования автомобил марка „Ланд Ровър“, модел „Рендж Ровър“ с peг. №
952Н197, и на основание чл. 57, ал. 1 от Общите условия за застраховка
„Каско“ и „Злополука“ в дружеството е образувана щета под №
15017030100074.
Сочи се, че съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. пар. 7, ал. 1, т. 3 от
ЗМСМА , Община В. е стопанин на процесния пътен участък, където е
настъпил инцидента. Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и вещи - общинска
собственост се управляват в интерес на населението в общината, съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Съгласно чл. 167, ал.
2, т. 1 от ЗДП лицата, които стопанисват пътя го поддържат в изправно
състояние, сигнализират незабавно препятствие по него и ги отстраняват в
най- кратък срок. Въз основа на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДП служби за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността и състоянието и състоянието на пътната настилка, така че да
създадат условия за бързо и сигурно придвижване. В случая отговорността е
по чл. 49 ЗЗД - вредите са причинени от лица, на което ответникът е
възложил работата и са в резултат от негово противоправно бездействие по
повод възложената работа. Това е така, защото на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
ЗП, общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини,
по силата на чл. 31 ЗП имат задължение по изграждането, ремонта и
поддържането им.
Твърди се, че с не осъществяването на действия по отстраняване на
препятствия, част от общински път в гр. В., ответникът е нарушил
задължението си за осигуряване на условия за безопасно бързо и сигурно
придвижване. В тази връзка следва да отговаря за причинените вреди от това
си бездействие по поддръжката на улиците на територията на съответното
2
населено място. Предвид това, че наличието на дупка на пътното платно,
явяваща се причина за ПТП е резултат от бездействието на службите за
контрол, чрез които община В., по закон осъществява изпълнението на
горепосочените задължения, която се явява и собственика на улицата при
наличие на обективна възможност за обезопасяването й, отговаря спрямо
увреденото лице на основание чл. 49 ЗЗД. В случая натоварените лица не са
извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в
състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това бездействие са
настъпили вреди в правната сфера на собственика на увредения автомобил.
Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на чл. 45, ал. 2
ЗЗД се презюмира да е виновно.
Излага се, че произходът на установената дупка на пътната настилка е
ирелевантен за ангажиране на деликтната отговорност, тъй като ЗП
предвижда общо и абстрактно задължение на общината да поддържа
общинските пътища, без значение какви фактори е настъпила частичната им
негодност за осигуряване на безопасен пътен трафик.
Поддържа се, че причинените имуществени вреди на лек автомобил
марка автомобил марка „Ленд Роувър“, модел „Рендж Роувър“ с peг. №
952Н197, са описани от експерти на ЗАД „А.” в хода на извършване на
ликвидационната дейност по преписката.
Сочи се, че вложените части, боя и други материали, както и
калкулирания от автосервиза труд за извършения ремонт на лек автомобил
марка „Ленд Роувър“, модел „Рендж Роувър" с peг. № 952Н197, възлизат на
1069.05 лева.
Твърди се, че във връзка с чл. 82 от Общите условия за застраховка
„Каско“ и „Злополука“, ЗАД „А.“ е изплатило обезщетение за възстановяване
на увредения автомобил, съгласно разходен касов ордер №
П9730854/23.05.2017 г., за сума в размер на 324.00 лв., и платежно нареждане
№ П9540159/18.04.2017г., за сума в размер на 745.05 лв.. извършени са
ликвидационни разноски в размер на 10.00 лв. Общо заплатената сума от ЗАД
„А.“ е 1069.05 лв.
Излага се, че с плащането на дължимите суми ЗАД „А." е изпълнило
задължението си в качеството му на застраховател застраховки „Каско“ и
„Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС. На
3
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, във вр. ,чл. 49
ЗЗД. във вр. чл.86 ЗЗД, встъпи в правата на увреденото лице против
причинителя на вредата. Настоящата претенция е за сумата от 544.53 лв., -
представляваща 50 % от изплатеното обезщетение, поради отчитане на факта
на съвина, за причиняване на ПТП-то, като към сумата са включени
ликвидационни разходи, в размер на 10.00 лв.
Поддържа се, че с изпратено писмо с изх. № 100-4350/16.06.2017 г.,
получено на 22.06.2017 г. и придружено с цялата ликвидационна преписка по
щета № 15017030100074 ищецът поканил ответника Община В., в
седмодневен срок, доброволно да му заплати сумата от 544.53 лева, с което
длъжникът изпаднал в забава на основание чл. 84, ал.2 ЗЗД. Посочва се, че
размерът на обезщетението, начислен върху на главницата е изчислен с
помощта на електронния калК.тор на НАП.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. №
78/2022 г. по описа на РС - В., издадена е заповед за изпълнение, срещу която
е подадено възражение от длъжника.
Иска се от съда да признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 544.53 лева /петстотин четиридесет и четири лева и петдесет
и три стотинки/ - главница, дължимо застрахователно обезщетение,
включващо 50 % от изплатеното обезщетение, поради отчитане на съвина по
регресна претенция и ликвидационните разноски, както и акцесорен иск за
мораторната лихва върху главницата от 11.01.2019 г. до 11.01.2022 г. - датата
на депозиране на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение,
възлизаща в размер на 165.94 лева /сто шестдесет и пет лева и деветдесет и
четири стотинки/, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК – 17.01.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и направените от ищеца разноски в настоящото
производство и в заповедното производство.
Ответникът Община В., в срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК, е представил
писмен отговор на исковата молба, като е оспорил изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани. Наведени са възражения, че протоколът за
ПТП няма материална доказателствена сила относно механизма на настъпване
на произшествието. Сочи се, че водачът на автомобила не се е съобразил с
4
атмосферните условия и фактът, че релефа/състоянието на пътното платно не
са били видими заради дъжда. Наведено е възражение, че към датата на ПТП
– 07.03.2017 г. МПС-то било оборудвано със зимни гуми, поради което се
сочи, че това било основание за категоричен отказ за обезщетяване от страна
на застрахователя. Излага се, че фактическата обстановка не е изяснена и не
са налице безспорни доказателства за наличието на настъпило ПТП.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Съдът констатира от комбинирана застрахователна полица №
0306Х0274292/15.02.2017 г., че между „ЗАД А.“ гр. С. и „И.с“ ООД гр. К. бил
сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ за МПС
– товарен автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рендж Роувър" с peг. №
952Н197, като срокът на застраховката обхваща периода от 00,00 ч. на
16.02.2017 г., до 23,59 ч. на 15.02.2018 година. От представените
Уведомление – декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от
07.03.2017 г. и протокол за ПТП № 1315113/07.03.2017 г., съставен от
полицай при Сектор „ПП“ - В. се установява, че водачът К.Ц.Б. отправил
искане до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, като
описал настъпило ПТП с участието на автомобила на същата дата. В
протокола за ПТП е описано, че на 07.03.2017 г. в 09,10 часа, в гр. В., на
кръстовище на бул. „П.“ и ул. „Ц.А. II“ К.Ц.Б. управлявал автомобил
автомобил „Ленд Роувър“, модел „Рендж Роувър" с peг. № 952Н197 и при
извършване на маневрата завой надясно да продължи движението си по ул.
„Ц.А. II“ попаднал в дупка на платното за движение и спукал задна дясна
гума и задна лява гума, марка „Континентал“. По делото са представени
Предписание по щета № 15017030100074, Опис-заключение по щета
15017030100074 от 07.03.2017 г., опис на претенция №
15017030100074/07.03.2017 г., приемо-предавателен протокол от 28.03.2017
г., фактура № ********** от 24.03.2017 г., молба от К.Б. с вх. № Л-
6384/20.04.2017 г., експертиза по претенция № 15017030100074/07.03.2017 г.
от 03.04.2017 г., писмо от ищеца до „И.с“ ООД с изх. № Л-4311/18.05.2017 г.,
доклад за доплащане по щета № 15017030100074 от 04.05.2017 г., доклад по
щета № 15017030100074 от 03.04.2017 г., платежно нареждане от 23.05.2017
г. и платежно нареждане от 18.04.2017 г., от които е видно, че ищцовото
дружество извършило оценка на нанесените вреди и на 18.04.2017 г. и
5
23.05.2017 г. платило на „И.с“ ООД застрахователно обезщетение в общ
размер на 1069.05 лева. Съдът констатира, че с регресна покана изх. № 100-
4350/16.06.2017 г., застрахователят поканил ответната страна да му плати
сума в размер на 544.53 лв., представляваща 50 % от изплатеното
застрахователно обезщетение. Поканата е получена от Община В. на
22.06.2017 година.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-
автотехническа експертиза, съобразно намиращите се по делото данни,
механизмът на причиняване на вреди по процесния автомобил е следният: На
07.03.2017 г. около 09.10 ч. в гр. В. при извършване на маневрата завиване
надясно от бул. „П.“ в посока ул. „Ц.А. II“ преди бензиностанция „Шел“ /на
пътната връзка между двете артерии/ е настъпило пътнотранспортно
произшествие с участието на лек автомобил марка „Ланд Ровър“, модел
„Рендж Ровър“ с рег. № 952Н197. При движението си по пътната връзка в
условията на валежи от дъжд, автомобилът е попаднал в дупка на пътната
настилка /нарушена цялост на пътното покритие/ и в резултат на преминаване
през тях, на автомобила са нанесени щети, като са пукнати двете задни гуми и
са увредени двете задни джанти на автомобила. Автомобилът не е било
възможно да се придвижи на собствен ход след произшествието, поради
което службите за контрол на МВР са посетили задължително ПТП и са
съставили протокол. Произшествието е настъпило в условията на валежи от
дъжд, като върху пътната настилка в пътната връзка между двете пътни
артерии се е образувала локва, която е покривала образувала се дупка в
асфалта, нарушена цялост на пътното покритие. При преминаване през
водния участък водачът на автомобила не е било възможно да установи, че
има нарушена цялост на пътното покритие и за предприемане на действия за
предотвратяване на инцидент /заобикаляне, преминаване по друг маршрут
или др./. При извършване на маневрата завиване надясно и при
преминаването на автомобила през локвата, двете задни колела са попаднали
в дупката, в резултат на което са настъпили увреждания по автомобила. По
делото няма данни дали са сигнализирани неравностите на пътната настилка и
дали дупката е сигнализирана със съответния пътен знак /предупредителен
пътен знак за опасност/. Водачът на автомобила в условията на
произшествието е управлявал с допустима скорост за движение в населено
място, като в пътната връзка от бул. „П.“ за включване в платното за
6
движение на ул. „Ц.А. II“ е управлявал с по-ниска скорост, тъй като е длъжен
да даде предимство на приближаващите се от лявата му страна МПС /идващи
от центъра на града/. Налице е причинно-следствена връзка между описаното
ПТП и причинените на автомобила вреди. Вещото лице излага, че е налице
пълно съответствие между механизма, описан в съставения протокол за ПТП
и механизма на причиняване на уврежданията. Заключава, че общата
стойност на нанесените вреди възлиза на 1089.54 лева.
От приложеното ч.гр.д. № 78/2022 по описа на ВРС се установи, че
ищецът подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 17.01.2022 г., по което
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № 44/19.01.2022 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото
исково производство искове и за разноски в общ размер 75.00 лв. В срока и
по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, ответникът депозирал възражение срещу
така издадената заповед.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от „ЗАД А.” гр. С. по реда и в срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника Община В. в
качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК № 44/19.01.2022 г. по ч.гр.д. № 78/2022 г. на ВРС, и след
направено от длъжника възражение. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се
установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта
за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на
настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за
установено, че съществуват следните вземания в полза на ищеца срещу
ответника: за парична сума в размер на 544.53 лв., представляваща 50 % от
изплатено на пострадал обезщетение за имуществени вреди и 165.94 лв. –
обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
7
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а
именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по
заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на основание чл. 154, ал.
1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца
са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 78/2022
г. на ВРС и тези, събрани в настоящото исково производство.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него
на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.
49 от ЗЗД.
За да бъде уважен регресният иск на застрахователя, суброгирал се в
правата на застрахования, са необходими няколко кумулативни
предпоставки: 1) застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2) в изпълнение на този договор застрахователят
да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение; 3) възникване
на отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 от ЗЗД, които
следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност,
причинна връзка и вина. Безспорно се установи по делото, че в случая са
налице посочените предпоставки – наличие на застрахователен договор и
изплащане на застрахователното обезщетение в размер на исковата
претенция. По отношение на третата предпоставка: отговорността на Община
В. се обосновава от ищеца с обстоятелството, че с бездействието си,
ответникът е станал причина за възникване на вредоносния резултат –
причиненото увреждане на застрахования автомобил. Съгласно разпоредбите
на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОС, във връзка с чл. 3, ал. 3, във връзка с чл. 8, ал. 3 от
Закона за пътищата, общинските пътища са публична общинска собственост.
Според нормата на чл. 31 от ЗП, изграждането, ремонтът и поддържането на
общинските пътища се осъществяват от общините. Безспорно е, че мястото,
8
където е настъпило произшествието е собственост на Община В.. Тоест,
Община В. като собственик на улицата е следвало да осигури
обезопасявянето на същата, като осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането . Според §6, т. 37 от ЗДвП, „Препятствие на пътя“
е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
За да е налице отговорност за собственика и лицето, под чийто надзор се
намира вещта, за причинените вследствие на недобро стопанисване на вещта
вреди, е необходимо да се установят наличие на претърпени реални вреди,
противоправно поведение, което е в причинна връзка с вредите и
установяване, че вещта е собственост на лицето, под чийто надзор се намира
тя. Отговорността е обективна, независимо от вината.
Според съда, по делото несъмнено се доказа чрез съставения протокол
за ПТП и заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза,
механизмът на настъпване на описаното в исковата молба застрахователно
събитие. Установи се, че основната причина за възникване на
произшествието е дупка на пътната настилка – препятствие на пътя, в което е
попаднал при движение процесния автомобил. По делото няма данни дали са
сигнализирани неравностите на пътната настилка и дали дупката е
сигнализирана със съответния пътен знак -предупредителен пътен знак за
опасност, а и доказателства в такава насока не бяха представени от ответника.
Съдът намира, че от материалите по делото е установено по
категоричен начин, че Община В. се явява причинител на вредата, респ., че е
налице бездействие във връзка с поддръжката и ремонта на местен път,
поради което следва да бъде ангажирана регресната отговорност на
последната по чл. 410 от КЗ.
Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установи, че размера на причинените вреди по лекия
автомобил, в частност: пазарната стойност на ремонта, включващ материали
и труд необходими за възстановяването на превозното средство, в
състоянието, в което е бил преди ПТП възлиза на 1089.54 лв.
Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът
намира, че искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във
връзка с чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във връзка с чл. 49, ал. 1 от ЗЗД се явява
9
основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните следва да бъде
признато за установено, че съществува вземане на „ЗАД А.“ гр. С. от Община
В. за парична сума в размер на 544.53 лева, представляваща 50 % от парично
задължение за регресно плащане на застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 17.01.2022 г. до окончателното
изплащане.
Досежно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.
415 от ГПК, във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Съгласно относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД,
когато задължението е без срок за изпълнение, какъвто е настоящия случай,
длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В конкретния случай,
вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане на
застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за
изпълнение на задължението на ответника, то последният изпада в забава от
деня на поканата до него. Установи се, че Община В. е получила регресната
покана на 22.06.2017 г. Тоест, именно това е датата на изпадане в забава на
ответника. Според изчисленията на настоящия състав, извършени с помощта
на лихвен калК.тор, размерът на обезщетението за забава върху главница в
размер на 544.53 лв. за периода 11.01.2019 г. – 11.01.2022 г. възлиза на 165.94
лева. Ето защо, предявеният иск следва да бъде уважен, като по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на
„ЗАД А.“ гр. С. от Община В. за парична сума в размер на 165.94 лв.,
представляваща обезщетение за неплатено парично задължение в размер на
544.53 лв. за периода 11.01.2019 г. – 11.01.2022 г.
По разпределението на разноските по делото:
С оглед изхода на делото ответникът следва да понесе направените от
ищеца разноски в настоящето производство в общ размер на 275.00 лева
/75.00 лева - платена държавна такса, 100.00 лева - депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 37 от ЗПП, в размер на 100.00 лева/.
Съгласно задължителните указания в ТР № 4/2014г. по ТД № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
10
разноските, направени в заповедното производство.
В случая разноските по ч.гр.д. № 78/2022 г. по описа на РС - В. са в
общ размер от 75.00 лева /25.00 лева за платена държавна такса и 50.00 лева
за юрисконсултско възнаграждение/ и която сума ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА В. с ЕИК
*********, с адрес: гр. В., пл. „Б.“ № 2, че дължи на „ЗАД А.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С.К.“ № 2 сумата
от 544.53 лева /петстотин четиридесет и четири лева и петдесет и три
стотинки/ - главница, представляваща дължимо застрахователно обезщетение,
включващо 50 % от изплатеното обезщетение, поради отчитане на съвина по
регресна претенция и ликвидационните разноски, както сумата в размер на
165.94 лева /сто шестдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/ -
мораторна лихва върху главницата за периода от 11.01.2019 г. до 11.01.2022
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.01.2022 г. -
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 78/2022
г. по описа на РС - В. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ОБЩИНА В. с ЕИК *********, с адрес: гр. В., пл. „Б.“ № 2
да заплати на „ЗАД А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „С.К.“ № 2, направените разноски в настоящото производство в
общ размер от 275.00 лева /75.00 лева - платена държавна такса, 100.00 лева -
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, определено
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, в размер на 100.00
лева/.
ОСЪЖДА ОБЩИНА В. с ЕИК *********, с адрес: гр. В., пл. „Б.“ № 2
да заплати на „ЗАД А.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ул. „С.К.“ № 2 сумата в общ размер на 75.00 лева /25.00 лева за
платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение/ -
разноски по ч.гр.д. № 78/2022 г. по описа на РС - В..
Решението може да бъде обжалвано пред ОС - В. в двуседмичен срок от
11
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи
препис по ч.гр.д. № 78/2022 г. по описа на РС - В..
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
12