29.10.2021г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното заседание
на първи октомври две хиляди и двадесет и
първа година в следния състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№697 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Образувано е по искова молба на П.Т.З. *** против Община Несебър. Твърди
се, че от сайта на общината ищецът се информирал за реда и правилата за
предоставяне на достъп до обществена информация. В Секция Достъп до информация
било публикувано извлечение от чл.119 от Наредба №11 за определяне и администриране на местните такси и
цени на услуги на територията на Община Несебър, а според т.6 от нормата за
писмена справка се дължали разноски от 2 лева. Ищецът подал заявление
вх.№Н1-ОА1-6473/14.12.2020г. до Кмета на общината, за да му укаже колко са
изразходените средства за „представителни разходи“ от общината за 2017-2019г. –
поотделно всяка година, като към това заявление приложил разписка №0200012115979919
от 12.12.2020г. за платените 2 лева. Първоначално получил отказ да му бъде
предоставена търсената информация – Решение №103/22.12.2020г. на Кмет на Община
Несебър, което било отменено с Решение №104/06.01.2021г. По жалба на ищеца
разпоредбата на чл.119 от Наредба №11 било постановено решение
№620/23.04.2021г. по адм.д.№2646/2020г. на АС Бургас, като така разпоредбата
била прогласена от съда за нищожна. Въпреки задължението, което има на
основание чл.195, ал.2 от АПК, общината не предприела служебно уреждане на
правните последици за времето, когато е действала разпоредбата на чл.119 от
Наредба №11. Съгласно чл.1 от ЗОДОВ ответникът носел отговорност за причинените
вреди от отменени като незаконосъобразни подзаконови нормативни актове, а
имуществената претенция от 2 лева била пряка и непосредствена вреда, която била
причинена на ищеца при действието на разпоредбата на чл.119 от Наредба №11.
Затова ответникът дължал на ищеца обезвреда в размер на 2 лева, които бил
заплатил по посочената разписка. Иска съдът да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществена вреда в размер на 2,00
лева, както и направените по делото разноски.
Ответникът по иска – Община Несебър, в писмен
отговор по чл.131 от ГПК,
счита, че предявеният иск е неоснователен. Разходите се определяли с решението
по чл.28 от ЗОДОВ, а не предварително или след изготвянето на решението. Освен
това ищецът знаел и за разпореденото със Заповед №ЗМВ-1472/2011г. на МФ,
обнародвана в ДВ бр.98/2011г., а именно – че не се дължат разходи за
предоставяне на обществена информация по електронна поща. Считат, че внасянето
на сумата от 2,00 лева било направено със съзнанието за неината недължимост. В
конкретния случай сочат, че разноските били заплатени с разписка
№0200012345308681 от 19.01.2021г., т.е. след като е получена исканата
информация, обективирана в Решение №103/22.12.2020г. и Решение
№104/06.01.2021г. Претендират направените по делото разноски.
Окръжна прокуратура Хасково считат, че не е
осъществен фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което и предявеният
иск е неоснователен.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното заявление по ЗДОИ –
л.8 от делото, същото е изпратено по електронна поща от ищеца до Кмет на Община
Несебър, като в същото е посочено, че иска предоставяне на информация на
хартиен носител и на електронна поща, както и че прилага разписка за 2,00 лева
по чл.119, т.6 от Наредба №11 за ОАМТЦУТОНесебър. Заявлението е регистрирано с
вх.№Н1-0А1-6473/14.12.20г. в деловодството на Община Несебър. С приложената
разписка №0200012115979919 от 12.12.2020г. се доказва, че е заплатена сума от
2,00 лева от ищеца З. *** с посочено основание за плащането - чл.119, т.6 от
Наредба №11 за ОАМТЦУТОНесебър.
С Решение №103/22.12.2020г. Зам.Кмет на
Община Несебър предоставя исканата по заявлението информация, като общо посочва,
че същата е обявена в информационния сайт на общината или на изрично посочен
линк. С Решение №104/06.01.2021г. след като е преразгледано посоченото
заявление е предоставена исканата информация с изрично посочени суми за
представителни разходи през всяка от годините от 2017-2019г., както и е
отменено предходното Решение №103/22.12.2020г.
С Решение №620/23.04.2021г. по а.д.№2646 по
описа на АдмС Бургас за 2020г. е обявена за нищожна разпоредбата на чл.119 от
Наредба №11 за определянето и администрирането на местни данъци и такси и цени
на услуги на територията на Община Несебър.
При така
установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим поради
твърденията, че ищецът неблагоприятно е засегнат от действието на отменен по
съдебен ред като незаконосъобразен текст – в случая това е чл.119 от Наредба №11
за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Несебър, която разпоредба е обявена за нищожна, тъй като
е приета от некомпетентен орган. Съгласно определените в разпоредбата цени при
предоставяне на обществена информация по ЗДОИ според вида на носителя за
писмена справка се е предвиждала такса в размер на 2,00 лева.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. В
случай, че административният орган не уреди правните последици от действието на
акта в посочения в чл.195, ал.2 от АПК тримесечен срок от влизане в сила на
съдебното решение, то причинените вреди от действието на акта до обявяването му
за нищожен подлежат на обезщетение по ЗОДОВ.
Но предявеният иск за обезщетение за
материални вреди в размер на 2,00 лева е неоснователен, тъй като не е налице
един от изискуемите в кумулация елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - изисква се наличие на вреда, причинена от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия, като между вредата и незаконосъобразния акт следва да
е налице пряка и непосредствена причинна връзка. В настоящия случай не е налице
пряка и непосредствена причинна връзка, тъй като таксата е заплатена преди да
бъде подадено заявлението и преди административния орган да е изискал заплащане
на такса. Съгласно чл.20, ал.1 от ЗДОИ достъпът до обществена информация е
безплатен, а съгласно ал.2 разходите по предоставяне на обществена информация
се заплащат по нормативи, определени от министъра на финансите, които не могат
да превишават материалните разходи по предоставянето. Именно поради последното
и в тази връзка разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗДОИ предвижда, че в решението
по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, с което се предоставя достъп до исканата обществена
информация, задължително се посочват освен степента на осигурения достъп до
исканата обществена информация; срокът, в който е осигурен достъп до исканата
обществена информация; мястото, където ще бъде предоставен достъп до исканата
обществена информация; формата, под която ще бъде предоставен достъп до
исканата обществена информация, а също и разходите по предоставянето на достъп до
исканата обществена информация – т.5. Така може да бъде направен извод, че
законът предвижда разходите за достъп до обществената информация да бъдат
определени или съответно поискани едва с решението, с което задълженият субект
се произнася по искането за достъп до обществена информация. В представените като
доказателства по делото Решение №103/22.12.2020г. и Решение №104/06.01.2021г.,
с което е предоставен достъп до информацията, която е поискана със заявлението
на ищеца, не са определени разходи за заплащане на достъпа. Ищецът предварително
на 12.12.2020г. е заплатил сумата от 2,00 лева, което изрично е посочено и в
самото Заявление вх.№Н1-0А1-6473/14.12.20г. В този смисъл сумата, която се претендира
като вреда безспорно е внесена без да е била поискана от административния орган.
Освен това, в случая следва да се има предвид, че ищецът е поискал информацията
да бъде предоставена „в комбинация“ – на хартиен носител на посочен адрес,
както и на посочена електронна поща. Съобразно Заповед №ЗМВ-1472/2011г. на компетентния
орган -Министъра на финансите, обнародвана в ДВ, бр.98/2011г., не се дължат
разходи за предоставяне на обществена информация по електронна поща, но са
дължими разходи за писмена справка. Доколкото обаче в посочените решения на
административния орган няма изрично произнасяне нито относно дължими разноски,
нито относно формата, под която се предоставя достъп до исканата обществена
информация, а и като се има предвид предварителното внасяне на сумата по инициатива
на ищеца, то не може да се обоснове безспорен извод за пряка причинна връзка
между незаконосъобразния акт и
претендираните вреди и доказаност на предявения иск.
Поради това съдът приема, че ищецът не е
претърпял пряка имуществена вреда вследствие действието на отменената разпоредба
на Наредбата, а така не е налице елемент от фактическия състав на отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и предявеният иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
С оглед крайния извод за неоснователност, то
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски за
юрк.възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.Т.З. *** против Община
Несебър иск за обезщетение за имуществени вреди в размер на 2,00 лева,
представляваща заплатена такса за достъп до обществена информация, причинени от
обявена за нищожна с Решение №620/23.04.2021г. по адм.д. №2646/2020 г. на АС Бургас
разпоредба на чл.119 от Наредба №11 за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община
Несебър, като недоказан и неоснователен.
ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН **********,*** да заплати
на Община Несебър направените по делото разноски в размер на 100,00 лева
Решението може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните.
Съдия: