№ 6989
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Василена Дранчовска
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100502875 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответницата Д. Т. О. срещу решение № 19580 от 28.11.2023 г., постановено по гр.
дело № 23512/2023 г. по описа на СРС, 77 състав, в частта, с която е уважен предявеният от
„С.К.“ ООД установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 420 лв., представляваща
дължима главница по договор за заем № 639760/25.02.2022 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 4694/2023 г. по описа на СРС,
77 състав.
Във въззивната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като въззивницата счита, че
по делото не е установен кой е надлежният ответник предвид посочените погрешни
фамилни имена в исковата молба. Намира, че по делото не са събрани доказателства за
вземанията по процесния заемен договор и за извършените по него плащания предвид
липсата на заключение по ССЕ. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваната част и отхвърляне на предявените искове в цялост.
1
Въззиваемият „С.К.“ ООД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата.
Счита, че решението на СРС в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно в обжалваната
част, като въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и
на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба
следва да се добави и следното:
По делото е представен сключеният между страните договор за потребителски кредит №
639760/25.02.2022 г. за сумата от 500 лв. с уговорен срок на връщането му на месечни
погасителни вноски в период от 6 месеца, като в чл. 4, ал. 1 от договора изрично е посочено,
че кредитополучателят Д. Т. О. е получила заемната сума от 500 лв. в брой и договорът
служи като разписка. Писменият договор е подписан от ответницата и не е оспорен от нея,
поради което доводите във въззивната жалба за липса на писмени доказателства за
възникналото правоотношение са несъстоятелни. Противно на изложеното във въззивната
жалба, ответникът по делото е ясно индивидуализиран с посочване на имена, ЕГН и адрес,
като погрешно добавената втора фамилия Такева не обосновава извод за предявяване на
исковете срещу различно лице – ясно е, че „С.К.“ ООД претендира заплащане на
непогасените задължения по посочения договор именно от Д. Т. О. с посочени ЕГН и адрес,
които съвпадат с тези на ответницата и с отразените за кредитополучател данни в договора
за потребителски кредит. Ето защо, в тежест на посочения ответник са възникнали
задължения за връщане на получената главница по цитирания договор за заем.
Настоящият въззивен състав споделя доводите на първоинстанционния съд за нищожност на
договора за потребителски кредит на основание чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, предвид
погрешно изчисления и посочен ГПР в договора, поради което в тежест на
кредитополучателя е възникнало изискуемо парично задължение да върне единствено
чистата стойност на кредита (арг. чл. 23 ЗПК) – сумата от 500 лв. Ищецът признава за
извършени частични погасявания по кредита в размер на 80 лв., за каквито се съдържат
2
данни и в представените от ответницата писмени доказателства – разписка от 16.07.2022 г. (в
срока на действие на договора) за извършено плащане през системата на Изи Пей до
служител на ищцовото дружество за сумата от 80 лв. Ответницата твърди, че е погасила
всички свои задължения в брой, но по делото не са представени доказателства в тази насока.
Действително, в първоинстанционното производство не е допусната ССЕ, която да установи
извършените плащания, но подобно доказателствено искане не е релевирано от никоя от
страните, а в тежест на ответницата е да докаже пълно и главно правопогасяващите си
възражения за плащане на паричните си задължения в цялост, като в този смисъл е
разпределена и доказателствената тежест между страните с доклада по делото и на
ответницата изрично е указано по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
твърдяното погасяване на дълга. Ето защо предвид процесуалното бездействие на ответната
страна и с оглед събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е достигнал
до единствения верен фактически извод за извършено частично плащане на задължението
със сумата от 80 лв., поради което в тежест на Д. О. е останал непогасен дълг в размер от
420 лв.
С оглед на изложеното и при съвкупна преценка на доказателствения материал по делото
предявеният иск за главница се явява основателен за сумата от 420 лв., за която следва да
бъде уважен. Като е достигнал до идентични правни изводи, СРС е постановил правилно
съдебно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната от ответницата част.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски в размер на 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19580/28.11.2023 г., постановено по гр.д. № 23512/2023 г. по
описа на СРС, 77 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения от „С.К.“
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, срещу Д. Т. О.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, положителен установителен иск с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, че Д. Т. О. дължи на „С.К.“ ООД сумата от 420 лв., представляваща дължима
главница по договор за заем № 639760/25.02.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата
от 30.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 4694/2023 г. по описа на СРС, 77 състав.
ОСЪЖДА Д. Т. О., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да плати на „С.К.“ ООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 100 лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4