Р Е Ш Е Н И Е
№ 58
гр.Плевен, 22.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №453 по описа за 2020г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерство
на вътрешните работи (ЗМВР).
Производството по делото е образувано по жалба от А.В.Д.
***, чрез адв.М.Б. ***, против Заповед УРИ 316з-1295/22.04.2020г. на ВПД
Директор на ОД на МВР-Плевен, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение, считано от
датата на връчване на заповедта.
В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е
неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно
производствените правила и в
противоречие с материалния закон, както и при несъответствие с целта на закона.
Твърди се, че наказанието е наложено при липса на доказателства за извършено
нарушение на служебната дисциплина. Твърди се още, че наказаното лице не е
злоупотребило с длъжността, която заема, както и с факта, че работи в системата
на МВР. Сочи се, че е указано пълно съдействие за установяване на фактите по
случая. Твърди се, че действията на наказаното лице не показват неподчинение на
нормативно определените правила за движение по пътищата в смисъла, вложен в
етичните правила, като се цитира съдебна практика. Твърди се още, че липсват
доказателства субективната страна на деянието да е била изследвана, като за
ангажиране на дисциплинарната отговорност на държавен служител от МВР е
необходимо да бъде установено и доказано виновно извършено от служителя
дисциплинарно нарушение. Счита се, че не са установени елементите на
дисциплинарната отговорност и административният орган не е направил преценка и
не е изложил мотиви за всеки един от тях. В тази връзка се твърди, че от
доказателствата събрани в хода на дисциплинарното производство не може да бъде
направен категоричен извод, че е извършено нарушение на т.8 и т.19 и в частност
т.28 б“а“ и б.“б“ от Етичния кодекс и т.4 от МЗ. Сочи се, че в хода на
проверката не е обследвано дали резултатът с установения алкохол не е
вследствие на заболяване или прием на медикаменти и др. Счита се, че ако
служителят е бил употребил алкохол на съответната дата, това няма как да остане
незабелязано от неговите колеги при изпълнение на служебните му задължения. Предвид
горното се сочи, че в хода на дисциплинарното производство не е проведено пълно
и главно доказване на релевантните за разглежданата хипотеза факти. Посочва се,
че не са отразени конкретни нарушения, които са извършени, а само декларативно
са изписани нормите на ЕК, които се твърди, че са нарушени. Счита се, че не е
направена и цялостна оценка на поведението на държавния служител, а налагането
на най-тежкото дисциплинарно наказание е възможно само въз основа на конкретен
и задълбочен анализ на установените факти и обстоятелства. Твърди се, че още в
хода на проверката служителят е заявил, че е употребил алкохол предната вечер
към 23.00часа, като е изпил не повече от 100гр. ракия. Твърди се още, че Д.
през 2016г. е бил диагностициран с диагноза, която според лекуващият го тогава
лекар е възможно организмът му да преработва алкохола много бавно, което
обстоятелство не е било известно на
лицето. В заключение се моли за отмяна на заповедта и се претендират разноски.
От ответника не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В открито съдебно заседание оспорващият се явява лично
и с адв.Б., която поддържа депозираната жалба и навежда доводи, аналогични на
изложените в нея. Моли за отмяна на заповедта и претендира разноски.
Ответникът в съдебно заседание не се
явява, представлява се от юрисконсулт А., която счита жалбата за неоснователна,
а издадената заповед за законосъобразна. Счита, че безспорно е доказано
дисциплинарното нарушение и правилно на служителя е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“. Навежда доводи в тази насока. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Плевен, четвърти състав,
като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на
оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, доколкото
заповедта е връчена на 14.05.2020г., а жалбата срещу нея е подадена чрез
административния орган на 26.05.2020г., от активно легитимирано лице и при
наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна съдът приема за установено
следното:
Във връзка с Предложение рег.№270р-9954/01.11.2019г.
на Началник РУ-Гулянци, със Заповед №316з-3829/04.11.2019г. на Директора на ОД
на МВР-Плевен е образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор А.Д.
– младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ-Гулянци при ОД на
МВР-Плевен, като е определен съставът на дисциплинарно-разследващия орган и
срокът за изготвяне на становище относно наличието на основание за реализиране
на дисциплинарната отговорност на служителя. Като причина за образуване на
дисциплинарно производство е посочено, че на 26.10.2019г. младши инспектор Д.,
в качеството си на участник в пътното движение, е управлявал по време на
изпълнение на служебните си задължения служебен автомобил с концентрация на
алкохол в издишания въздух 0,91 промила, с което е нарушил т.4 от МЗ
№8121з-396/05.08.2014г. и етичните правила за поведение от т.28 б.“а“ и б.“б“
от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Д. е запознат със
заповедта на 06.11.2019г.
Със Заповед №УРИ 270з-297/26.10.2019г. на Началник
РУ-Гулянци при ОД на МВР-Плевен младши инспектор А.Д. е временно отстранен от
длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ при РУ-Гулянци,
считано от 11:30часа на 26.10.2019г. до отпадане на основанието за отстраняване
и възстановяване годността на служителя да изпълнява служебните си задължения. Със
заповедта са иззети служебното оръжие, служебната карта и личния знак на
служителя. Д. е запознат със заповедта, като по делото няма данни да е
обжалвана.
Дисциплинарно-разследващият орган е отправил покана до
Д. за даване на обяснения по конкретно посочени въпроси, като по делото се
установява, че такива не са дадени в периода 06.11.2019г.-14.11.2019г., видно
от обясненията на М.Т. – Началник на група „ОП“ при РУ-Гулянци.
От дисциплинарно-разследващия орган са събрани
сведения от П.В.-фелдшер в ФСМП-Гулянци; М.Т. – Началник на група „ОП“ при
РУ-Гулянци; Н.П. – Началник група „КП“ при РУ-Гулянци; Ц.Ц.-извършил проверката
за алкохол; К.А.– свидетел на АУАН №114805 от 26.10.2019г.
За извършената проверка дисциплинарно-разследващият
орган е изготвил Обобщена справка рег.№316р-6122/18.02.2020г. Видно от същата,
в нея като фактическа обстановка е прието следното: На 26.10.2019г. в РУ-Гулянци лице пожелало
анонимност заявило, че служител на управлението, който бил на смяна в момента и
управлявал служебен автомобил, лъхал на алкохол и поведението му било
неадекватно. От Началник РУ-Гулянци е разпоредено да бъде създадена организация
за извършване на незабавна проверка по сигнала, като са извикани за съдействие
служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен, които да извършат проверка за
алкохол, както и са извикани служителите в наряд Л.П. и А.Д. да се явят в сградата
на РУ. Около 10:18часа се явили младши инспектор Д., който управлявал служебен
автомобил „***“ рег.№***, и старши на наряда Л.П., на които им било разяснено,
че ще им бъде извършена проверка за алкохол. Мл.инспектор Ц.Ц. извършил
проверка за алкохол с техническо средство Дрегер 7410 с фабр.номер ARCN – 0390 на двамата служители в присъствието на старши
инспектор М.Т., старши инспектор Н.П. и младши инспектор К.А.. При Д. уредът отчел
положителна проба 0,91промила, поради което му е съставен АУАН и му е издаден
талон за медицинско изследване на кръвна проба. С протокол за химическо
изследване за концентрацията на алкохол в кръвта е отчетен резултат
0,80промила. При така приетата обстановка е направен извод, че с деянието си
младши инспектор Д. виновно е нарушил т.4 от МЗ №8121з-396/05.08.2014г. относно
недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с
употребата на алкохол, наркотични или други упойващи вещества, съгласно която е
въведена забрана „…да се управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда ….“, както и етичните принципи, заложени в
т.28 б.“а“ и б.“б“ от ЕК за поведение на държавните служители в МВР, утвърден с
МЗ №8121з-348/25.07.2014г., като по този начин виновно е нарушил етичните
принципи, посочени в т 8 и т.19 от ЕК. Посочено е, че нарушението на нормативно
установените правила за движение по пътищата, включително на забраната да не
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда по време на
изпълнение на служебните задължения, както и извън установеното работно време
или по времето на ползване на отпуск, е във връзка със служебното му положение
и може да се квалифицира като нарушение на правовия ред. Посочено е още, че
елемент на фактическия състав не е самото деяние като нарушение на установения
обществен ред, а негативната морална оценка на извършеното като „несъвместимо с
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“. Счетено е, че от
значение е естеството на нарушението на служебната дисциплина, като обществото
реагира особено чувствително, когато нарушителите са служители в МВР. Посочено
е още, че обществото има изградено ясно отрицателно отношение към шофирането на
МПС след употреба на алкохол, поради изключителната степен на обществена
опасност на такъв вид поведение и тежките вредни последици, като се наблюдава
трайна практика министъра на вътрешните работи да издава със заповеди забрана
за служителите на МВР да шофират след употреба на алкохол под страх от
дисциплинарно уволнение. Отразено е, че шофирането след употреба на алкохол
сочи на липсата на чувство за дълг, отговорност и съвест от страна на хора,
чийто професионален дълг изисква да служат на обществото. Счетено е, че
деянието следва да е такова, че да уронва престижът на службата, като не е
задължително престижът да е уронен, достатъчно е поведението на служителя да е
от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на
доверие от страна на обществото в институцията. Посочено е, че в случай
управлението на МПС под въздействието на алкохол е станало достояние както на
ангажираните със случая служители на МВР, служители на Спешна помощ към
ФСМП-Плевен и други служебни лица, така и на граждани, като е създадена
предпоставка за негативно отношение и отрицателна оценка към органите на МВР. В
заключение е направен извод, че Д. виновно е допуснал тежко нарушение на
служебната дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР – неспазване на
правилата на ЕК за поведение на държавните служители в МВР, за което на
основание чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР – деяния несъвместими с етичните правила за
поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, се
налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Въз основа на изведените изводи, е
направено предложение на А.Д. да бъде наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР служебното му правоотношение
да бъде прекратено. Д. е запознат със обобщената справка на 18.02.2020г., като
е отразил, че няма възражения и няма да прилага допълнителни сведения. Върху
справката е поставена резолюция от Директора на ОД на МВР-Плевен „Запознат и
съгласен! Началник СКНПОЧР!“ от дата 22.04.2020г.
До Директора на ОД на МВР-Плевен е изготвено Становище
рег.№316р-6488/20.02.2020г. от дисциплинарно-разследващия орган със изложени
същите факти и изводи, както в обобщената справка, като е направено
предложение на А.Д. да бъде наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и на основание чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР служебното му
правоотношение да бъде прекратено. Директорът на ОД на МВР-Плевен е запознат
със становището на дата 24.02.2020г., като е поставил резолюция „Н-к СКАПОЧР за
процедура!“.
Към административната преписка са приложени Покана за
даване на писмени обяснения от 16.04.2020г. до А.Д. и писмени сведения от
същата дата, в които служителят е отговорил на поставените въпроси, като е
посочил, че е изпълнявал служебните си задължения, съгласно предварително
изготвен план и график; управлявал е служебния автомобил; при управлението на
същия не е бил употребил алкохол, такъв е употребил предишната вечер – към
23.00часа на 25.10.2019г.; направена му е проба с техническо средство, като
мисли че отчетеният резултат е 0,9промила; издаден му е талон за медицинско
изследване; подписал е АУАН, не е реализирал ПТП; не е запознат лично с
резултатите от медицинското изследване, но от акта е разбрал, че е 0,80промила;
запознат е с посочените разпоредби. Писмените обяснения са приети от
дисциплинарно-наказващия орган на 22.04.2020г.
Със Заповед УРИ 316з-1295/22.04.2020г. на ВПД Директор
на ОД на МВР-Плевен, на основание чл.194 ал.2 т.4, чл.197 ал.1 т.6 вр. чл.203
ал.1 т.13, чл.204 т.3 и чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР, на А.Д. е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение,
считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е преповторена
установената при проверката фактическа обстановка и е направено позоваване на резултатите
от Обобщена справка рег.№316р-6122/18.02.2020г. и становище
рег.№316р-6488/20.02.2020г., изготвени от дисциплинарно-разследващия орган.
Прието е, че с посоченото от служителя относно употребата на алкохол предишната
вечер преди постъпване на смяна, същият цели да изгради защитна теза и да
неглижира поведението си. Посочено е, че Д. виновно е нарушил т.4 от МЗ
№8121з-396/05.08.2014г. относно недопускане нарушения на служебната дисциплина
от служители на МВР, свързани с употребата на алкохол, наркотични или други
упойващи вещества, съгласно която е въведена забрана „…да се управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда ….“,
както и етичните принципи, заложени в т.28 б.“а“ и б.“б“ от ЕК за поведение на
държавните служители в МВР, утвърден с МЗ №8121з-348/25.07.2014г., като по този
начин виновно е нарушил етичните принципи, посочени в т 8 и т.19 от ЕК.
Преповторени са и мотивите от обобщената справка относно елементите от фактическия
състав на деянието и е счетено, че управлението на МПС под въздействието на
алкохол е станало достояние както на ангажираните със случая служители на МВР,
служители на Спешна помощ към ФСМП-Плевен и други служебни лица, така и на
граждани, като е създадена предпоставка за негативно отношение и отрицателна
оценка към органите на МВР.
Именно тази заповед е предмет на съдебен контрол в
настоящето съдебно производство.
По делото не се спори между страните, а и се
установява от събраните доказателства, че на 26.10.2019г. от 08:30часа до
20:30часа служителите Л. П.-старши на наряда и А.Д. са били в наряд, съобразно
график за м.октомври 2019г., като Д. е бил водач на служебния автомобил.
От фактическа страна се установява още, че младши
автоконтрольор Ц.Ц. е съставил АУАН №114805 от 26.10.2019г. на А.Д. за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 предл.1
от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 26.10.2019г. в 10:18часа в гр.Гулянци,
ул.“В.Левски“ до №28, управлява л.а. ***** с рег.№*******, собственост на
Дирекция УОСД МВР, след употреба на алкохол в кръвта, установено с техническо
средство Дрегер Алкотест 7410 с фабр.номер ARCN – 0390, който отчел 0,91 промила в издишания въздух;
издаден талон за медицинско изследване. Въз основа на акта срещу Д. е издадено
Наказателно постановление №19-0938-005870/04.11.2019г., което не е обжалвано и
е влязло в законна сила. За констатираното на 26.10.2019г. спрямо Д. е приложена
принудителна административна мярка по чл.171 т.1 б.“б“ от ЗДвП със ЗППАМ
№19-0938-001881/26.10.2019г., която не е обжалвана и е влязла в законна сила.
Установява се още, от Протокол за химическо изследване
от 29.10.2019г., че концентрацията на алкохол в кръвта е 0,80 промила.
Видно от Протокол за медицинско изследване от
26.10.2019г. е, че по заявление на Д. в него е вписано употреба на алкохолна
напитка ракия – 150гр. към 23часа на 25.10.2019г.; не се съобщават субективни
оплаквания; не се установяват абстинентни явления; запазена координация; яснота
на съзнание, ориентация за време, място и собствена личност; словесен контакт
запазен, концентрира вниманието си, ориентиран за време, място и собствена
личност; поведение адекватно; употребявани лекарствени продукти през последните
24часа – антибиотик /не знае името/ по повод болки в стомаха, по лекарско
предписание; няма заболявания; запазва равновесие при затваряне на очите;
отрича употреба на наркотични вещества.
По делото е приложена МЗ №8121з-396/05.08.2014г.,
както и доказателства за запознаване на служителя с нея и с ЕК за поведение на
държавните служители в МВР. Приложена е и типова длъжността характеристика за
длъжността Младши полицейски инспектор.
Приложена е и Епикриза от Клиника по хирургия при
„УМБАЛ д-р Георги Странски“ гр.Плевен за А.Д., от която се установява, че
лицето е било в болничен режим от 17.06.2016г. до 22.06.2016г. с диагноза:
К26.1 Улкус Пилори Перфоративум. Перитонитис Дифуза Серо- Фибриноза, като при
изписването му няма назначено медикаментозно лечение.
По искане на оспорващия, по делото като свидетел е
допуснат и разпитан Л.В.П., който е бил в наряд с Д. на 26.10.2019г. Последният
описва началото на наряда до момента на вземане на пробата за алкохол. Сочи, че
Д. е бил учуден на резултата от Дрегера. Заявява, че на негов въпрос му
отговорил „Не съм пил въобще. Аз знам, че съм на работа и не съм излизал.“.
Твърди, че не е давал обяснения в хода на дисциплинарното производство, а е бил
старши на наряда. Твърди също, че Д. е имал абсолютно адекватни движения при
управление на автомобила. Заявява, че ако е имал някакви съмнения за употреба
на алкохол, ще го свали от наряда и ще докладва на по-горните.
Така установеното от фактическа страна води до
следните правни изводи:
Процесната
заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл.204 т.3 от ЗМВР орган. Съгласно тази разпоредба наказанията се налагат със
заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37
– за всички наказания по чл. 197
за служителите на младши изпълнителски длъжности. Видно от оспорената заповед,
неин издател е ВПД Директор на ОД на МВР-Плевен, който е ръководител на
структура по чл.37 от ЗМВР, а към момента на деянието и към датата на процесния
акт А.Д. е заемал младши изпълнителска
длъжност –младши автоконтрольор в РУ-Гулянци при ОД на МВР-Плевен. Ето защо
съдът приема, че ВПД Директор на ОД на МВР-Плевен се явява компетентен орган и
притежава правомощие да издава заповед за налагане на наказанието по чл. 197 ал.1
т.6 от ЗМВР по отношение на наказания служител.
Заповедта е издадена в предвидената писмена форма, при
спазване на изискването по чл.210 ал.1 от ЗМВР, вкл. с посочване датата на
извършване на твърдяното нарушение – 26.10.2019г. и в какво се изразява същото,
правното основание и наказанието, което се налага. Т.е. налице са фактическите
и правни основания за издаване на заповедта. Ето защо е неоснователно
възражението в този смисъл в жалбата.
При издаване на заповедта са спазени и
административно-производствените правила. В изпълнение на нормата на чл.207
ал.1 от МВР дисциплинарното производство срещу Д. е образувано с писмена
заповед, в която е определен състава на дисциплинарно разследващия орган. Последният
от своя страна, в изпълнение на чл.207 ал.3 от ЗМВР, е извършил всички
процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване, като е
изискал доказателства и е снемал писмени сведения от служители от сектор ПП при
ОД на МВР-Плевен /лицата взели пробата за алкохол и съставили АУАН/, служители
от РУ-Гулянци /присъствали при вземане на пробата за алкохол/ и служител на
ФСМП-Гулянци /взел кръвната проба за алкохол/. В тази връзка следва да се
посочи, че според настоящия състав не представлява съществено нарушение
обстоятелството, че в хода на дисциплинарната проверка не са снети писмени
сведения от Л.П.-старши на наряда, доколкото за установяване на фактите са
събрани сведения от други, присъстващи при вземане на пробата за алкохол,
служители. Също така и предвид обстоятелството, че П. е разпитан като свидетел
в хода на съдебното производство, с което е осигурено правото на защита на
оспорващия Д. да подкрепи своите твърдения с надлежни доказателства.
Неоснователни са и възраженията, че разследването е проведено едностранчиво и
не са изяснени фактите дали наличието на алкохол в кръвта не е вследствие на
здравословен проблем или на прием на лекарства. За да достигне до този извод
съдът съобрази, че Д. не е предоставил в хода на проверката писмени обяснения и
не е представил доказателства, каквото право има според чл.207 ал.8 т.4, 5 и 6
от ЗМВР, които да са в насока, че има здравословен проблем, който може да бъде
причината за наличието на алкохол в кръвта, или че приема медикаменти, за да са
налице основания за извършване на допълнителна проверка в тази насока. Представената
по делото епикриза и твърденията за здравословен проблем не са били изложени от
Д. пред дисциплинарно разследващия орган, а в Протокола за медицинско
изследване, събран като доказателство от комисията, няма данни за заболявания,
като има посочване на прием на антибиотик, по повод болки в стомаха, но без да
се знае наименованието на медикамента. В протокола, обаче, са дадени сведения
за прием на алкохол – 150гр. ракия на дата 25.10.2019г. около 23.00часа, т.е. късно
вечерта предхождаща датата на нарушението 26.10.2019г. За
наличието на алкохол в кръвта дисциплинарно-разследващия орган е
разполагал и с други безспорни доказателства. Следва да се посочи, че в хода на
съдебното производство също не се представиха доказателства в подкрепа на
тезата, че наличието на алкохол в кръвта е възможно да бъде вследствие на
медицински проблем. За резултатите от разследването е изготвена обобщена
справка от дисциплинарно разследващия орган, които заедно със заповедта за
образуване на дисциплинарно производство са предоставени на Д. за запознаване,
в изпълнение на чл.207 ал.7 от ЗМВР. Обобщената справка, заедно със становище
за наличие на основание за реализиране на дисциплинарната отговорност,
изготвено от дисциплинарно разследващия орган, са представени на
дисциплинарно-наказващия орган.
Съдът намира, че са спазени и регламентираните в чл.195 ал.2
от ЗМВР срокове, в които следва да бъде наложено дисциплинарното
наказание. Според чл.195 ал.1 от ЗМВР, наказанието следва да се наложи не
по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година
от извършването му, а съгласно чл.195 ал.2 от ЗМВР за извършено тежко нарушение
на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два
месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването
му. Нарушението, за което е ангажирана отговорността на
оспорващия е "открито" по смисъла на чл. 196 ал.1
от ЗМВР най – рано на 24.02.2020г., на която дата обобщена справка с
рег. № 316р-6122 е постъпила в ОД на МВР-Плевен /л.33 от делото/, където е
местоположението на дисциплинарно-наказващият орган, и на която дата от
последния е положена резолюция „Н-к СКАПОЧР“, т.е. се е запознал със
съдържанието на справката. Именно в този документ се съдържат ясни данни
относно извършеното от Д. деяние и дееца. При това положение оспорената заповед
от 22.04.2020г. е издадена в установения двумесечен срок от откриване на
нарушението, като към датата на издаването й не е изтекъл и двугодишния срок от
извършването на нарушението – 26.10.2019г.
Спазено е и императивното
изискване на чл. 206 ал.1 от ЗМВР, задължаващо дисциплинарно наказващия орган преди да наложи
дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените
му обяснения. Видно от преписката, Д. е бил поканен за даване на писмени
обяснения, като в същите служителят е отговорил на поставените му въпроси.
Обясненията са приети от дисциплинарно-наказващият орган преди издаване на
оспорената заповед.
При определяне вида и размерът на наказанието
дисциплинарно-наказващият орган е съобразил и разпоредбата на чл.206 ал.2 от ЗМВР, като е взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено, както и цялостното поведение на
държавния служител, като изрично за последното е направено препращане в
заповедта към кадрова справка от 16.04.2020г. От последната /л.81/ се
установява, че Д. е в системата на МВР от 26.02.2018г. и до издаване на
процесната заповед не е награждаван и няма наложени дисциплинарни наказания. Т.е.
дисциплинарно-наказващият орган не е наложил дисциплинарното наказание без да
съобрази цялостното поведение на служителя и без да изложи мотиви за това в
заповедта, противно на твърденията в жалбата.
По отношение спазването на материалния закон съдът
съобразява следното:
Видно от съдържанието на оспорената заповед,
дисциплинарната отговорност на А.Д. е ангажирана за нарушение на служебната
дисциплина по смисъла на чл.194 ал.2 т.4 от ЗМВР, изразяващо се в деяние,
несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР,
уронващи престижа на службата, и за което на основание чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР
се налага дисциплинарно наказание „уволнение“. Дисциплинарно-наказващият орган
е достигнал до този извод, като е взел предвид резултатите от проведеното
дисциплинарно производство срещу Д. (обобщена справка
рег.№316р-6122/18.02.2020г. и становище рег.№316р-6488/20.02.2020г. на
дисциплинарно-разследващия орган), при което е установено, че на 26.10.2019г. мл.инспектор Д. управлявал служебен автомобил
„***“ с рег.№****** под въздействието на алкохол, установено с техническо
средство „Дрегер 7410“ с фабр.номер ARCN –
0390, и отчетена положителна проба
0,91промила, за което му е съставен АУАН и е издаден талон за медицинско
изследване на кръвна проба, като с протокол за химическо изследване за
концентрацията на алкохол в кръвта е отчетен резултат 0,80промила. Действията
на Д. са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в
неспазване на разпоредбата на т.4 от МЗ №8121з-396/05.08.2014г. относно
недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употребата
на алкохол, наркотични или други
упойващи вещества, съгласно която е въведена забрана да се управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, както и на етичните
принципи, заложени в т.28 б.“а“ и б.“б“ от ЕК за поведение на държавните
служители в МВР, като по този начин виновно е нарушил етичните принципи,
посочени в т.8 и т.19 от ЕК за поведение на държавните служители в МВР и които
действия са станали достояние на други служители на МВР и граждани.
В чл.194 ал.2 от ЗМВР са регламентирани
дисциплинарните нарушения, като т.4 от същия текст визира неспазване на
правилата на Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР.
На основание чл.33 т.9 от ЗМВР министърът на
вътрешните работи издава заповеди. С т.4 от Заповед №8121з-396/05.08.2014г. се
забранява да се управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда или под въздействието на друго упойващ вещество по време на изпълнение
на служебните задължения, както и в извън установеното работно време или по време
на ползване на отпуск.
На основание чл.150 ал.1 от ЗМВР министърът на
вътрешните работи утвърждава Етичен кодекс за поведение на държавните служители
в МВР, а според ал.2 държавните служители са длъжни да спазват правилата
определени в този кодекс. Етичният кодекс за поведение на
държавните служители в МВР е утвърден със Заповед №8121з-348/25.07.2014г. на
министъра на вътрешните работи. С последните Д. е запознат, видно от
приложените по делото доказателства.
В т.28 б.“а“ и б.“б“ от ЕК е регламентирано задължението
на държавния служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на
участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила
за движение по пътищата в Република България и на забраната да не управлява МПС
с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда или под въздействието на
друго упойващо вещество по време на изпълнение на служебните си задължения,
както и в извън установеното работно време или по времето на ползване на
отпуск.
В т.8 от ЕК е прието, че чрез спазването на правилата
на поведение, заложени в ЕК и приети от всеки държавен служител, се допринася
за изграждането и утвърждаването на положителния образ на МВР, а в т.19 от ЕК е
регламентирано, че държавният служител пази доброто име на институцията, която
представлява.
Съгласно чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР, тежки нарушения на
служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание
"уволнение" са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата.
От установените по делото факти и обстоятелства и след
анализ на горните правни норми, настоящият съдебен състав намира, че като е
управлявал служебен автомобил под въздействието на алкохол в кръвта - 0,91
промила, установено с техническо средство и 0,80 промила, установено с
химическо изследване на концентрацията на алкохол в кръвта, оспорващият като държавен служител в системата
на МВР и в качеството си на участник в пътното движение, не се е подчинил на
нормативно определените правила за движение по пътищата и на забраната да не
управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда по време на
изпълнение на служебните си задължения, и на т.4 от МЗ №8121з-396/05.08.2014г.,
с което е извършил нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в деяние, несъвместимо
с етичните правила за поведение на държавните служители, станало достояние на
други служители на МВР и граждани, и с което се уронва престижа на службата. За
да достигне до този извод, съдът съобрази, че по делото безспорно е установено
количеството алкохол в кръвта на Д. при управлението на служебния автомобил на
26.10.2019г., което e над 0,5 на хиляда. Т.е. налице
е управление на МПС под въздействието на алкохол над границата, определена в
ЗДвП, както и в т.4 от МЗ №8121з-396/05.08.2014г. и т. 28 б.“б“ от ЕК, което
представлява нарушение на последните и на т.28 б.“а“ от ЕК. По делото не се
събраха доказателства, от които да се установява, че наличието на алкохол в
кръвта е вследствие на заболяване или прием на медикаменти. Иначе казано, не е
оборена фактическата обстановка, установено от дисциплинарно разследващия орган
и възприета от дисциплинарно наказващия орган в оспорената заповед. Налице е
обаче, признание от страна на Д., че е употребил алкохол около 23:00часа на
дата 25.10.2019г., т.е. късно вечерта преди датата на нарушението.
За държавния служител е налице задължение, в
качеството му на участник в пътното движение, да спазва нормативно определените
правила за движение по пътищата, в случая да не управлява МПС под въздействието
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. С поведението си Д. е изразил незачитане
на закона и несъмнено е уронил престижа на институцията, в която работи, което
поведение е станало достояние на други служители в МВР и граждани-лицето подало сигнала. Етичният кодекс формулира
правила за поведение, които следва да се спазват, както по време на изпълнение
на служебни задължения, така и в извънработно време. Това е така, тъй като
спрямо полицейските служители обществото има по-големи очаквания и спазването
на етичните правила за поведение гарантират утвърждаване на положителен образ
на тази институция. Следва да се посочи, че с деянието трябва да се уронва
престижа, т.е. не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е
поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или
загубване на доверие от страна на обществото в институцията МВР (Тълкувателно
постановление №3 от 07.06.2007г. на ВАС по т.д.№4/2007г, ОС на ВАС). В тази
връзка е необходимо да се отбележи, че обществото реагира особено чувствително,
когато нарушителите на ЗДвП са служители с полицейски правомощия. В конкретния
случай, с деянието си от служителя е създадена предпоставка за негативно
отношение и отрицателна оценка към органите на МВР, тъй като констатираното на
26.10.2019г. управление на служебен автомобил под въздействието на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда, е станало достояние на други служители в МВР, както и
на граждани – медицинското лице от ФСМП-Гулянци и лицето, подало сигнала
/пожелало анонимност/. Твърдяното съдействие от страна на Д. в хода на
дисциплинарното производство е без значение за тежестта на извършеното
нарушение на служебната дисциплина. Ето защо, според настоящия съдебен състав
поведението на А.Д. представлява основание за дисциплинарно уволнение по чл.203
ал.1 т.13 от ЗМВР.
Предвид наложеното наказание „уволнение“, на основание
чл.226 ал.1 т.8 от ЗМВР правилно е прекратено и служебното правоотношение на А.Д..
Заповедта отговаря и на целта на закона- да се
въздейства на наказания служител за спазване на служебната дисциплина и да го
предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения, както и възпитателно и
превантивно върху останалите служители, за да се постигне обществена
обстановка, в която да не се създават предпоставки за уронване престижа на МВР,
чиито служители изначално са призвани да спазват закона и да дават пример с
поведението си на останалите граждани.
Ето защо оспореният акт е издаден при съобразяване с
материалния закон и доказателствата по делото, както и в съответствие с целта
на закона.
С оглед на изложеното, жалбата на Д. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и
своевременно направено искане за разноски, следва в полза на ОД на МВР-Плевен
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лева, определени съгласно чл.24 на Наредба за заплащането на правната помощ, вр.
чл.37 от Закона за правната помощ, вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.143, ал.4 и чл.144 АПК.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 предл.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.В.Д. ***, чрез адв.М.Б. ***,
против Заповед УРИ 316з-1295/22.04.2020г. на ВПД Директор на ОД на МВР-Плевен,
с която на Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено
служебното правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА А.В.Д. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на Областна Дирекция на Министерството
на вътрешните работи - Плевен направените по делото разноски в размер на
100лв. /сто лева/.
Решението подлежи на обжалване с касационната жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: