РЕШЕНИЕ
Номер 283 13.04.2017 год Град Перник
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Пернишки районен съд 6 гр. състав
На 21.03
Година 2017
В открито съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Д МАТЕЕВА
Секретар: Р Р.
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 03583 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.135 от Закона за задълженията и
договорите/ЗЗД/.
Предявен е иск от Е.Л.З.
ЕГН ********** ***
И чрез адв.пълн.И.В. ПАК
против
А.Г.Р. ЕГН ********** ***
В.К.Р. ЕГН ********** същия адрес
В.В.К. ЕГН ********** същия адрес
с който се иска да
бъде обявен за недействителен спрямо ищеца за 1/ 2 идеална част извършената ПРОДАЖБА
с нотариален акт №
, том , рег. № , дело № от г. на
нотариус Н.З. с рег. №062 в регистъра на
Нотариалната камара,
вписан в Службата по вписвания-гр.Перник,вх.рег.№……от…… .акт№ .. том.. дело №… партида ….. ,
с който
А.Г.Р. ЕГН ********** ***
И съпругът й
В.К.Р. ЕГН ********** същия адрес
ПРОДАВАТ на своята дъщеря
В.В.К. ЕГН ********** същия адрес
СОБСТВЕНИЯТ си недвижим имот, апартамент, нах. се в
Община Перник, Област Перник, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
СГРАДА с идентификатор 55871.515.160.6.11,в завършен груб строеж
с адрес на имота: *, апартамент № 11,
намиращ се в сграда №6,
разположена в поземлен
имот с идентификатор 55871.515.160 по
КККР, одобрени със Заповед №РД-18- 91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК,
с предназначение на
самостоятелния обект:
ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой
нива на обекта: 1,
с площ по документ от 75кв.м.
състоящ се от две стаи, кухня и сервизни
помещения,
с прилежащи части: избено
помещение № 11
с площ 9 кв.м. и съответните идеални части от общите части на
сградата, и правото на строеж върху мястото,
при граници на жилището по
предходен документ за собственост:
апартамент № , апартамент № , двор и стълбище
при съседни самостоятелни
обекти в сградата:
на същия етаж - имот с идентификатор
55871.515.160.6.10 и имот с идентификатор 55871.515.160.6.12,
под обекта - имот с
идентификатор 55871.515.160.6.8,
над обекта - имот с
идентификатор 55871.515.160.6.14, съгласно Схема №15-120050-24.04.2014 на самостоятелен обект в сграда, изд. от
Агенция по ГКК, СГКК - град Перник,
за сумата 6000лв. която продавачите са получили от
дъщерята-купувач изцяло, вкл. и в
частта, която продавачите си запазват пожизнено, заедно и поотделно,
безвъзмездно право на ползуване и определят срочен модалитет- докато са живи-
купувачът да няма право да продава, дарява, заменя ,ипотекира или отдава под
наем гореописания недвижим имот без тяхно писмено съгласие
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответниците
с които се оспорват исковите претенции, като
неоснователни.
Според ответниците, действието по отчуждаване на имота /
сделката по продажбата / е извършено на 29.05.2014г.
Обвинението срещу първата ответница е повдигнато на
12.11.2014г. / след датата на продажбата /
Първата ответница твърди че от момента на повдигане на
обвинението тя не знае за спорно вземане на ищеца.
Тъй като осн.принцип в НП е че всеки е невиновен до
доказване на противното, а и присъдата е от 02.06.2015г., то не е налице първата
предпоставка на иска по чл.135 ЗЗД – към датата на извършената продажба ищецът
все още не е кредитор на ответницата, не се доказва целта тя да го увреди чрез
отчуждаване на имуществото, поради което и искът по чл.135 ЗЗД се явява
неоснователен и недоказан.
На второ място- купувачът по сделката / третият ответник
/ е дъщеря на първия и втория ответник, но това не доказва, че тя е знаела за
вземането на ищеца към първия ответник, обратно, тя не е знаела че има
наказателно дело, което се доказва и от свидетели
На трето място – и към момента първата ответница превежда
суми на ищеца, поради което се доказва, че тя не е имала намерение да го увреди
с горните действия по продажба на собст. си имот на дъщеря си
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства на основание чл.12 от ГПК във вр. с чл.235
ал.2 от ГПК поотделно и взети в тяхната
съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
С вл.в сила присъда по НОХД № 01568/2014г.
на ПРС първата ответница
А.Г.Р. ЕГН ********** ***
Е била осъдена да заплати на ищеца в наст.производство -
Е.Л.З. ЕГН ********** ***
Сумата 5458.51лв.
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат
на деяние по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, ведно със законната лихва върху
главницата от 01.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
Издаден а ИЛ и е
заведено изп.дело № 311/2015г.при ЧСИ Д. район на действие ПОС.
След направена справка
за имущественото състояние на длъжника се установява, че след извършване на
деянието и в очакване на произнасяне на наказ.съд и завеждане на гражд.иск,
първите двама ответници – съпрузи продават на третия ответник –дъщерята следните
имоти :
С НА № том рег. № дело № /. на нотариус Н.З. район на
действие ПРС – Жилище апартамент нах.се гр.Перник ул.Р.Д. бл. Вх. ет. ап. -за сумата 7500лв. със
запазено право на ползуване доживот и модалитети за продавачите
Освен това с акт № / г.
вх.рег.№ 4938 / 24.09.2015г. вд.вх.№ рег.№ 4881/24.09.2015г. на Сл. по вписванията
гр.Перник те са ОТЧУЖДИЛИ своите идеални части от ДРУГ ИМОТ, като купувач по
сделката отново е тяхната дъщеря.
Освен посочените
по-горе имоти, които НЕ СА ПРЕДМЕТ на настоящия иск, първите двама ответници
ПРОДАВАТ на дъщеря си притежавания в съсобственост апартамент – посочен в
петитума на ИМ – ап.11 – за сумата
6000лв. със запазено пожизнено право на ползуване за родителите-
продавачи
Т.е. в хронологичен
ред двамата ответници – съпрузи са се освободили изцяло от свои имущества в
полза на третия ответник-дъщерята.
Ищецът
твърди в исковата молба,че сключването на сделката по продажба на процесния
апартамент № 11
/
освен предходно изброените сделки /
уврежда интересите му като кредитор,тъй като вземането
му е възникнало преди сключването на сделките между ответниците - съпрузи и
тяхната дъщеря / третия ответник/
и съдебният изпълнител не е установил първата
ответница да притежава друго имущество.
С
факта на тези сделки длъжникът – първата ответница намалява патримониума си и
го лишава от възможността в кач.му на нейн кредитор да събере вземането си.
Вторият
ответник е нейн съпруг, а третият ответник е нейна дъщеря и по презумпция ЗНАЯТ
за увреждащият характер на сделката по отоншение на кредитора й.
В решение № 552 от 15.07.2010г. гр.д.№ 171 / 2009 ВКС ІV г о и др.,
постановени по реда на чл.290 ГПК, се приема, че :
В производството по чл.135 ЗЗД съдът не може да проверява съществува ли
вземането, което легитимира ищеца като кредитор и че възникването на това
качество не е обусловено от установяването на вземането с вл.в сила решение,
тъй като правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор, не са предмет
на разглеждане по наст.дело от съда, доколкото ищецът не е съединил иска по
чл.135 ЗЗД с иск за съществуване на вземането си.Съдът изхожда от положението,
че вземането съществува, ако то произхожда от твърдените факти.Съдът може да приеме
обратното, ако вземането е отречено със сила на пресъдено нещо.т.е. липсва
връзка на преюдициалност между иск по
чл.79,1 ЗЗД и иск по чл.135 ЗЗД
Така изложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният в настоящото
производство иск с правно основание чл.135 ал.1 от ЗЗД, е необходимо да бъде
установено наличието на следните предпоставки:
-
ищецът следва да
има качеството на кредитор спрямо дадено лице, тоест да има вземане срещу това
лице;т.е може вземането да не е изискуемо или ликвидно
-
вземането на
кредитора следва да е възникнало преди датата на извършване на правното
действие от длъжника, което се атакува, а ако е възникнало след това – да
докаже, че атакуваното правно действие е извършено с намерението да бъде
увреден и това намерение за увреждане е било налице не само у длъжника, но и у
третото лице, с което длъжникът е договарял;
-
длъжникът следва
да е извършил някакво правно, при това валидно действие; с което намалява
имуществото си, което може да осуети удовлетворяване на вземането на кредитора
/ увреждащо кредитора действие е всеки правни или фактически акт с който се
засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на
кредитора спрямо длъжника – увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по някакъв начин затруднява удовлетворяването на
кредитора в т.ч. опрощава дълг, обезпечава чужд дълг, изпълнява чужд дълг без
правен интерес и др./
-
интересите на кредитора следва да са увредени
от така извършеното действие, и,
-
длъжникът и/или третото лице следва да знаят,
че с извършеното правно действие увреждат интересите на кредитора. Третото лице
също следва да е знаело за увреждането на кредитора, когато се касае за
възмездна сделка, а когато сделката е безвъзмездна, знанието, че с нея се
уврежда кредиторът е достатъчно да е налице само у длъжника-ответник
В случая ответникът по иск по чл.135 ЗЗД следва да докаже че:
- не е увредил кредитора от
атакуваната сделка
- че има друго имущество, което е
достатъчно да удовлетвори кредитора по същия начин и без затруднение
Тоест първата предпоставка, която
следва да бъде установена в настоящото производство, е възникнало вземане на
ищеца спрямо първата ответница
В тази връзка от събраните по делото
доказателства безспорно бе установено, че такова вземане е налице –
Досъдебното производство срещу първата
ответница е образувано 31.05.2013г.
Една година по-късно – на
29.05.2014г. са изповядани първите сделки – с НА № дело № / и сделката, която е
предмет на наст.дело – с НА № дело / .
Това е индиция, че първата ответница
е знаела, че се събират доказателства по следствената преписка за отговорността
й .
Третата сделка е с НА № / . вече в хода на нох дело
Видно от приложеното НОХД № 01568 /
2014г. ПРС първата ответница А.Г.Р. е била осъдена да заплати на ищеца сумата
5458.51лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на деянието
по чл.206 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК ведно със законната лихва върху главницата от
01.02.2013г. до окончателното изплащане на сумата
Въз основа на вл. в сила съдебен акт
– Присъда № 407 от 02.06.2015г. ПРС и решение № 71 от 10.11.2015г. възз.НОХ
дело 228 / 2015г. ПОС на ищеца е издаден изпълнителен лист .
Ответницата твърди, че обвинението й
е повдигнато на 12.11.2014г. –т.е. на дата след продажбата, а самата присъда е от
12015г. – т.е. след продажбата, поради което оспорва наличието на първата
предпоставка за уважаване иска.
По делото са разпитани двама
свидетели, чиито данни обаче са за периода 2016-2017г.
В същото време, налице е – в
следствената преписка предхождаща НОХ дело, на стр.171 – Жалба от ответницата
до Инспектората на ВСС и приобщена към доказателствата по делото, в която
самата ответница твърди, че – при извършено претърсване и изземване в дома, е
присъствувала и третата ответница – дъщерята – и първата ответница се чудела
какво да й каже. Дъщерята е била пълнолетна, присъствувала е на извършените
процесуално-следствени действия и най-вероятно майката й е обяснила, че е била
счетоводител на ищеца, и че не му е внасяла парите за осигуровки, поради което
и ищецът е инициирал посочените процесуално-следствени действия.
По-горе съдът изрично е цитирал
практиката на ВКС по реда на чл.290
която е задължителна за съдилищата, поради което и приема, че законът е
въвел презумпцията за знание за увреждащия характер на сделката, ако купувачът
е низходящ / както е в случая /
Освен това, в тежест на купувача е да
докаже, че не знае за увреждащия характер на сделката.
Ето защо следва да се приеме, че
ищецът има качеството на кредитор спрямо ответницата
Следващата предпоставка за
основателност на иска по чл.135 от ЗЗД е вземането на кредитора да е възникнало
преди датата на извършване на правното действие от длъжника.
Вземането е възникнало още с
образуването на следствената преписка, като ответницата е предприела действия
по отчуждаване на имотите паралелно с напредването на процесуално-следствените
действия по същата.
Съдът намира, че от събраните по
делото писмени доказателства и този факт бе безспорно установен, тъй като се установява, че двамата ответници
родители последователно са се освободили от тяхното имущество по хронологичен
ред, а освен това, както се отбеляза по-горе, не те доказват, че ИМАТ ДРУГО
ИМУЩЕСТВО, на стойност, достатъчна да удовлетвори вземането на ищеца-кредитор .
Тоест безспорно е, че вземането е съществувало
към датата на сключване на сделката между ответниците в настоящото
производство.
Третата изискуема от закона
предпоставка е длъжникът да е извършил валидно правно действие, което в случая
е налице.
Следващата предпоставка, която подлежеше на установяване, бе увреждането
на интересите на кредитора.
В тази връзка бе установено, че с процесната сделка ответницата А.Р. действително
е намалила имуществото си, с което ищецът би могъл да се удовлетвори, което
обективно води до увреждане на кредитора.
Последното, като елемент от фактическия състав на предявения иск, е от
категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното
правно действие длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си.
Затова, тежестта на доказване на факта, че няма увреждане, е на
ответника по делото – длъжник.
Продажбата
разпореждане обективно предполага намаление актива на длъжника, който актив би
послужил за удовлетворяване кредитора –взискател при принудителното изпълнение.
В случая се касае за възмездна
сделка – тоест безспорно и несъмнено бе
установено увреждането на интересите на кредитора като предпоставка за
уважаването на иска на иска по чл.135 от ЗЗД.
В този смисъл е и решение №79 от 30.03.2010г. постановено по гр.дело
№3356/2008г. по описа на ВКС,постановено по реда на чл.290 от ГПК/ .
Последната изискуема от закона предпоставка е длъжникът и/или третото
лице да знаят, че с извършеното правно действие увреждат интересите на
кредитора.
Знанието на третото лице не е нужно да се доказва, когато е налице
презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД.
В случая купувач по сделката е
низходящ на ответницата – нейната дъщеря и предвид разпоредбата на чл.135 ал.2
от ЗЗД знанието се презумира.
Още повече, че атакуваното правно действие е извършено в хода на висящо
досъдебно производство.
По възражението, че извършени(ата продажба на дъщерята била с друга цел
– да обезпечи образованието й в чужбина с теглене на студентски кредит, съдът
приема следното :
Действително, ответницата –дъщеря и купувач по атакуваната сделка е
завършила средно образование през м. май 2014г. и е следвало да запише висше
образование непосредствено след това.
Действително, същата учи в университет в Обединеното кралство, .......
Представеният документ – ПИСМО ЗА ПОТВЪРЖДЕНИЕ представлява СПРАВКА от
университета, че лицето учи там. Подобна справка издава всяко висше учебно
заведение в ЕС, най-вече за представяне пред НОИ с оглед здр.осигуровки на
лицето.
Тя сочи начален и краен момент на
обучение по бакалавърската програма, обаче не може да удостовери нито реално кога пребивава лицето
там, нито кога се връща в РБ, нито време на ваканции и т.н. тъй като студентите
както и останалите лица в страните от ЕС имат неограничена възможност да
пътуват по всяко време, което се доказва със самолетни билети и др. но не и с
посочената справка.
Действително, като студент тя има
право да ползува студентски кредит и това става чрез Student Loans Company ,
England , Student Finance Services European Team.
Това е държавна организация с нестоп.цел за отпускане на студ.заеми и
варианти за финансиране на обучение във Великобритания.
Условията на които трябва да отговаря кандидата, са – да е гражданин на
ЕС и програмата която изучава да покрива опр.условия.Депозира се молба-формуляр
която се обработва 6 седмици, с данни от лична карта, документ за доход на
семейството/ ако съжителствува с някого / и кога започва обучението.Не се
изисква никакво обезпечение в имоти – както се твърди от ответницата –майка на
студентката.
Това обстоятелство може да се провери при влизане в съотв.сайтове, тъй
като е ОБЩОДОСТЪПНО за всички граждани на ЕС които ползуват англ.език, вкл. и
за съда.
Освен това, с оглед големия брой бълг.студенти в ЕС, това е ноторно
известен факт, който е лесно проверим.
Абсолютно никъде няма изискване да се представят документи за
собственост върху имоти, така че съдът приема това възражение за абсолютно
неоснователно и недоказано.
Към датата 29.05.2014г. когато са изповядани първите две сделки,
дъщерята е била на абитуриентски бал, предстояла е матура, дипломирането е било
в средата на м.06.2014г., и още не е имала категорична яснота дали ще учи в …….. , тъй като
за …….. документите се подават м.01. на същата година и до момента на
оценките от матури е налице уведомяване за
“прием условно ”, с прогнозни оценки от матури, но не и окончателно, тъй
като едва с получаване на диплом за завършено ср.образование, превод и
легализация на същата / което става в МВНР от средата до края на м.06.2014 в
случая / и изпращането й в университета, окончателният прием е не по-рано от
нач. на м.07 2014г.
Това се потвърждава от представеното ПИСМО ЗА ПОТВЪРЖДЕНИЕ от
университета – че нач.дата на започване на бакалавърската програма е
22.09.2014г.
Т.е. към датата на изповядване на сделките третата ответница се е готвела за бала и за матурите , за което
са били необходими средства , които обаче родителите й са пренасочили към
нотариус за такси по НА, въпреки че имат едно единствено дете и така
извършените продажби са били нелогични, тъй като тя е единствен наследник и ги
придобива така или иначе по наследство .
Обстоятелството че абитуриентката “ събрала пари от едната си баба” за да си плати апартаментите, е ирелевантно,
защото вместо да “ плаща” апартаментите, е следвало да насочи средствата си към
заминаването си в ......, а най-рационалното за ответницата – майка е било да
изплати извънсъдебно дължимите суми на ищеца по неплатените му осигуровки и да
избегне по-нататъшни съдебни дела и разходи.
Следва да се отбележи, че в хода на настоящето дело са налице
доказателства за платени суми частично от първата ответница.
Това е индиция за ПРИЗНАНИЕ на факти / иска,
поради което и съдът не изключва възможността до
приключване на делото с влязло в сила решение задължението към ищеца-кредитор
да бъде изплатено изцяло, което би се отразило и върху крайния резултат –
решението по иска да не произведе действие, поради липса на правен интерес.
В тази връзка следва да се отбележи, че правата на човека, визирани в
чл.6 ал.2 ЕКПЧ са еднакво валидни за всички граждани било то кредитори или
длъжници, независимо от факта, че
ответницата има заведено дело в ......, още повече, че в НОХ дело се
касае за дължими суми като неплатени осигуровки на лицето от неговия
счетоводител –материя, която в ЕС строго се контролира в контекста на данъчните
и осигурителни права на гражданите на ЕС
По възражението, че не могат да се отменят модалителите уговорени в
полза на втория ответник – съпруг В.Р.:
Първата ответница и втория ответник са съпрузи и имотите са в режим СИО.
Налице е задължителна практика на ВКС – че за личен дълг на единия
съпруг може д иск по чл.135 ЗЗД да се иска прогласяване недействителност на
възмездна сделка само за частта на длъжника-съпруг, като при отмяна на
сделката, другият съпруг няма как да запази правото на ползуване върху целия
имот.
Това е така, защото:
-правото на ползуване в конкретната сделка не се учредява, а
прехвърлителите като бездялови собственици си го запазват
-в случай на отмяна съпругът-недлъжник може да си запази право на
ползуване само върху неговата 1/ 2 ид.част
-останалите модалители са нищожни като ограничаващи напълно правото на
собственост / лишават купувача от право на разпореждане с имота и ползуване /,
освен това са и правно ирелевантни, тъй като при насочване към принудително
изпълнение върху този имот, продажбата се осъществява от СИ, а не от купувача.
По изложените съображения, съдът
намира, че в хода на производството по делото бе доказано наличието на всички
изискуеми от закона предпоставки за основателност на предявения иск с правно
основание чл.135 ал.1 от ЗЗД.
Ето защо същият следва да бъде
уважен, като бъде обявен за недействителна спрямо ищеца сключената между
ответниците сделка – ПРОДАЖБА на 1/ 2 идеална част от същата, индивидуализирана
в посочения НА, ведно с модалителите по същата.
Разноски :
С оглед изхода на производството ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца произтеклите от делото разноски в размер на 211.48лв. д.такси
и 700лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА
на основание чл.135 от ЗЗД по отношение на Е.Л.З. ЕГН ********** ***
И чрез адв.пълн.И.В. ПАК
за 1/ 2 идеална част извършената ПРОДАЖБА
с нотариален акт №,
том , рег. №, дело № от г. на нотариус Н.З. с рег. №062 в регистъра на Нотариалната камара,
вписан в Службата по вписвания-гр.Перник,вх.рег.№ от .акт №
том дело № партида
,
с който
А.Г.Р. ЕГН ********** ***
И съпругът й
В.К.Р. ЕГН ********** същия адрес
ПРОДАВАТ
на своята дъщеря
В.В.К. ЕГН ********** същия адрес
СОБСТВЕНИЯТ
си недвижим имот, апартамент, нах. се в
Община Перник, Област
Перник, а именно:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор
55871.515.160.6.11,в завършен груб строеж с адрес на имота: *, апартамент № 11,
намиращ се в сграда №6, разположена в поземлен имот с идентификатор
55871.515.160 по КККР, одобрени със
Заповед №РД-18- 91/13.10.2008 г. на ИД на АГКК, с предназначение на
самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ, брой нива на обекта: 1, с площ по
документ от 75кв.м. състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, с
прилежащи части: избено помещение № 11 с площ 9 кв.м. и съответните идеални части от общите части на
сградата, и правото на строеж върху мястото,при граници на жилището по предходен
документ за собственост: апартамент № 10
, апартамент № 12, двор и стълбище при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - имот с идентификатор
55871.515.160.6.10 и имот с идентификатор 55871.515.160.6.12, под обекта - имот
с идентификатор 55871.515.160.6.8, над обекта - имот с идентификатор
55871.515.160.6.14, съгласно Схема №15-120050-24.04.2014 на самостоятелен обект в сграда, изд. от
Агенция по ГКК, СГКК - град Перник,
за
сумата 6000лв. която продавачите са получили от дъщерята-купувач изцяло, вкл. и
в частта, която продавачите си запазват
пожизнено, заедно и поотделно, безвъзмездно право на ползуване и определят
срочен модалитет- докато са живи- купувачът да няма право да продава, дарява,
заменя ,ипотекира или отдава под наем гореописания недвижим имот без тяхно
писмено съгласие
ОСЪЖДА А.Г.Р. ЕГН ********** ***
В.К.Р. ЕГН ********** същия адрес
В.В.К. ЕГН ********** същия адрес
да заплатят на Е.Л.З. ЕГН ********** ***
И чрез адв.пълн.И.В. ПАК-
разноски в
размер на : 211.48лв. д.такси и 700лв. адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.