№ 263
гр. Б., 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. Цв. Т. А.
при участието на секретаря Т. В. Б.
като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №
20241810100323 по описа за 2024 година
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал. 1 от ГПК.
„П.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, с ЕИК: *, чрез
пълномощник адв. С. Д. от САК, моли да бъде признато за установено по отношение на
ответника К. В. А. от с.Н., ул.Ф. Т. №*, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на
„П.”ЕООД, за което е издадена Заповед № 1145 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК от 13.11.2023г. по ч.гр.д.№ 1862/2023г. по описа на РС-Б., както следва: за
сумата-главница в общ размер от 2290 лева /две хиляди двеста и деветдесет лева/,
представляваща неплатено задължение по Договор за спонсорство от 05.04.2023 година, от
които: сумата от 390 лева /триста и деветдесет лева/, представляваща сума по Фактура
№2855/10.04.2023г. по Договор за обучение №*/10.04.2023г. с Център за професионално
обучение към „*“ ЕООД за заплатена такса от „П.”ЕООД за обучение на К. В. А. по
професионално направление Фризьорски и козметични услуги, специалност маникюр и
сумата от 1900 лева /хиляда и деветстотин лева/, представляваща неустойка по чл. 5 (А) по
Договор за спонсорство от 05.04.2023г. за незавършено обучение по професионално
направление Фризьорски и козметични услуги, специалност маникюр във връзка с Договор
за обучение №*/10.04.2023г. с Център за професионално обучение към „*“ ЕООД, ведно със
законната лихва върху горната сума, считано от 08.11.2023г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането. Ищецът моли да му се присъдят
направените разноски в настоящето производство, за които представя списък за разноските
по чл.80 от ГПК /л.209/.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. С. Д. от САК поддържа исковете моли да
се уважат по съображения, изложени в писмени бележки с вх.№ 8636 от 21.10.2024г.,
изпратени по пощата с п.кл. от 18.10.2024г. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като заплатеното адвокатско
възнаграждение надхвърля половината от цената на иска.
Ответникът-К. В. А. от с.Н., чрез пълномощник адв.И. Д. С. от САК, е направил
1
възражение по исковете и е представил писмен отговор с вх.№ 3752/30.042.2024г., изпратен
по ел. поща на съда на 29.04.2024г., в предвидения в закона срок.
В писмения отговор ответникът оспорва изцяло предявените искове и прави
следните възражения:
1. Договорът за спонсорство от 05.04.2023г. и Договорът за
обучение №*/10.04.2023г. са нищожни, тъй като противоречат на закона и на
добрите нрави. Правоотношението между страните по делото е такова по
предоставяне на работна сила от страна на ответника на ищеца като
работодател - работа в негови търговски обекти - салони за красота, без да са
изпълнени законовите изисквания нито на Кодекса на труда /КТ/, нито на
Закона за професионалното образование и обучение /ЗПОО/. Противоречието
на тези два договори, които са посочени от ищеца като източник на
облигационни задължения за плащане на две парични суми на ищеца със
закона е толкова съществено, че е в степен да противоречи и на добрите нрави.
2. При условията на евентуалност ответникът твърди, че
описаните по-горе два договори са нищожни поради това, че заобикалят
закона, като целят постигане на отношение по предоставяне на работна сила
от ответника на ищеца - работодател, но не чрез договор за предоставяне на
такава - т.е. договор, уреден в КТ и ЗПОО, а чрез съвкупността от двата
договори - вторият сключен по силата на първия (както се посочва и в
исковата молба), чрез което се заобикалят правилата на КТ и на ЗПОО относно
условията и нормативно установеното съдържание на договорите за полагане
на труд - предоставяне на работна сила.
3. При условията на евентуалност ответникът твърди, че
описаните по-горе два договори са нищожни поради това, че са привидни и
прикриват трудово правоотношение между ищеца като работодател и
ответника като работник. Това е така, защото и двете страни са целели
ответникът да работи в салоните за красота на ищеца като маникюрист и
ответникът действително е работила като такава, обслужвала е клиенти на
ищеца в салоните му, за което обслужване те са плащали на ищеца, като
работата на ответника е прикривана чрез договор за обучение, но не са
изпълнени изискванията на ЗПОО.
4. Описаният по-горе договор за спонсорство е нищожен, освен
поради противоречие със закона в частта му относно задължението на
спонсорирания да работи при спонсора за период не по-малко от 5 години,
2
още и поради липса на основание /кауза/. Спонсорството е без основание,
защото спонсорът плаща сумата по договора за обучение не с цел обучението
на спонсорирания, а с цел да се създаде прикритие - привидно основание,
спонсорираният да работи в салоните на спонсора. Ползите от труда на
ответника - спонсорираното лице по договора, т.е. приходите от услугите,
изпълнявани от ответника на клиентите в салоните за красота, са отивали
според ответника в спонсора - ищец. И това е кауза изцяло различна от каузата
на договора за спонсорство. Отделен довод, че процесният договор за
спонсорство е нищожен поради липса на основание е това, че не е правомерно
и валидно да бъде договорено, че бъдещ работодател ще плати обучение на
бъдещия си работник, срещу което последният ще работи при работодателя в
период от минимум 5 години. Такъв тип правоотношение между две страни
може да бъде установено /договорено/ само по реда на Кодекса на труда, или
по реда на ЗПОО, който препраща във връзка с това към КТ, т.е. чрез някой от
договорите по чл. 229 - 235 от КТ, а и с относимите норми на ЗПОО и
Наредбите във връзка с прилагането им, поради което са нищожни -
невалидни и не пораждат правен ефект.
5. Договорът за обучение е нищожен и поради това, че с него
ищецът договаря сам със себе си - участва в договора в две противоположни
качества - и като възложител и като учебна база - изпълнител. Съгласно чл. 1
от договора за обучение обучението ще се предоставя от „обучаващата
организация“ - ЦПО „*“ ЕООД, а според чл. 37 от същия договор
извършването на обучението съгласно предмета на договора е задължение на
учебната база, която е възложител по договора. Учебната база, т.е. ищецът има
и други задължения по договора за обучение, които той също не е изпълнил.
Поради това, ищецът не е бил изправна страна по договора за обучение.
Договорът за обучение е дотолкова вътрешно противоречив (основните
дейности по обучението са предвидени да се изпълняват от ищеца, а не от
„обучаващата организация“ - ЦПО „*“ ЕООД - чл. 37, 39, 41 и др., и от
управителя на ищеца П. П. и служител на ищеца В. М. - чл. 7, а не от
служители на обучаващата организация и дотолкова противоречащ на закона -
чл. 11, че той е напълно нищожен. А като договорът за обучение е нищожен,
от това следва, че ищецът не е изпълнил основното си задължение по
договора за спонсорство, скрепен в чл. 1 от него - да плати за обучението на
спонсорирания от обучаваща организация. Следователно ищецът не е
3
изправна страна по договора за спонсорство и не е имал право на разваляне на
договора за спонсорство, а ответникът има право по чл. 90 ЗЗД.
Ако бъде прието, че процесният договор за спонсорство е валиден,
ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил задълженията си към ответника,
посочени като задължения на спонсора в договора за спонсорство и тези,
посочени като задължения на „учебната база“ - ищеца, в договора за обучение.
Ищецът не е платил по валиден договор за обучение - изцяло са нарушени
императивните изисквания на ЗПОО с процесния договор за обучение и той е
нищожен, а ако не е, то той не е изпълнен нито от обучаващата организация,
нито от ищеца. И поради това ищецът не е изправна страна по договора за
спонсорство. Следователно ответникът има срещу него възражение за
неизпълнен договор - по чл. 90 от ЗЗД, и това възражение се предявява с
настоящия отговор срещу иска като евентуално спрямо горепосочените
правоизключващи възражения. И поради това, на отделно основания
ответникът твърди, че исковете са неоснователни.
Видно от чл. 2, т. А на договора за спонсорство обучението е уговорено да
е в „П.“ - т.е. при ищеца. Същото е видно и от чл. 6 от договора за обучение, а
също и от чл. 37 и 41 от него. А видно от чл. 11 от договора за обучение,
учебният процес по него се осъществява чрез труд, положен от курсиста -
ответника. Т.е. обучението по процесния договор е в салоните на ищеца,
осъществява се от ищеца, чрез „преподаватели“ - представляващото ищеца
лице управител - П. Пешева и служителя на ищеца В. М. (чл. 7), ищецът
осигурява материалната база и нужните консумативи и материали (чл. 39),
при обучението курсистът полага труд, който не му се заплаща и очевидно е в
салоните на ищеца, и за всичко това ищецът плаща на ЦПО „*“ ЕООД едната
от двете искови суми - 390 лева.
Според ответника процесните договори и особено договорът за обучение
са напълно противни на закона и на добрите нрави и плащането от ищеца на
сумата от 390 лева не е в полза на ответника. Поради това не може да бъде
прието за установено от съда, че тя го дължи на ищеца.
Клаузата на чл. 11 от договора за обучение и фактическата обстановка по
процесния спор, според ответника водят до извод, че ако бъде прието, че в
процесния случай е осъществявано каквото и да е обучение на ответника, то
може да се квалифицира само като такова по чл. 17а, ал. 1 и 2 от ЗПОО.
4
Според ал. 1 обучението чрез работа (дуална система на обучение) е
специфична форма на обучение за придобиване на професионална
квалификация, която се организира въз основа на партньорство, включително
въз основа на договор, между един или няколко работодатели (в настоящия
случай ищецът) и: т. 1. институция в системата на професионалното
образование и обучение (в настоящия случай ЦПО „*“ ЕООД). Според ал. 2.
обучението чрез работа (дуална система на обучение) включва т. 1.
практическо обучение в реална работна среда, и т. 2. обучение в съответната
институция по ал. 1, т. 1 или 2. В настоящия случай не е провеждано никакво
обучение на ответника в институция по чл. 17а, ал. 2, т. 2 на ЗПОО. А това е
било задължение, за което отговаря ищецът. Поради това той не е изправна
страна.
Съгласно чл. 17а, ал. 3 от ЗПОО обучението чрез работа (дуална система
на обучение) се организира и осъществява в съответствие с този закон,
Кодекса на труда и Наредбата по ал. 7. Според чл. 12, ал. 8 от Наредбата
работодателят сключва с лицата трудов договор по чл. 230, ал. 1 КТ за целия
срок на обучението по професията и специалността. Трудовият договор се
сключва преди началото на обучението.
На следващо място ответникът прави възражение за прихващане по чл.
103 ЗЗД на вземанията на ответника за възнаграждение за положения от нея
труд при и в полза на ищеца по време на процеса по договора за обучение,
което възнаграждение според ответника сумарно е в размер надвишаващ
исковата сума по настоящото дело - 2290 лева, и поради това претендираното
вземане на ищеца се е погасило още към датата 26.07.2023г. - посочена на стр.
3. от исковата молба. Ответникът прави възражение за прихващане като
евентуално - ако съдът приеме, че претендираните вземания на ищеца към
ответника или което и да е едно от тях, са възникнали и съществували.
Настоящото възражение за прихващане има обратно действие по силата на чл.
104, ал. 2 ЗЗД, т.е. могло е да настъпи и се счита настъпило към дата
26.07.2023г. Тогава вземанията на ответника за възнаграждение на труда й (по
чл. 11 от договора за обучение) при ищеца са били изискуеми, защото чл. 11 от
договора за обучение е напълно нищожна клауза, поради липса на кауза и
поради противоречие със закона и със справедливостта. Ответникът е
работила при ищеца до средата на месец август 2023г., т.е. ищецът дължи
възнаграждение за труда на ответника до 15.08.2023 г. и на него се основава
5
настоящото възражение за прихващане (при условията на евентуалност)
срещу иска.
Ответникът прави възражение, че дружеството ищец не е вписано в
информационната база данни на работодателите, които отговарят на
изискванията за участие в партньорства за осъществяване на обучение чрез
работа. Следователно то не отговаря на законовите условия за осъществяване
на обучение чрез работа. И това е отделно основание за невалидността на
процесния договор за обучение на ответника. А в следствие на това и на
договора за спонсорство, който се явява и с невъзможен предмет, предвид
липсата на условия и възможност обучението да бъде легално проведено в
дружеството ищец - в двата негови търговски обекта.
На следващо място, ответникът твърди, че предявените искове са за
реално изпълнение на твърдяно от ищеца задължение по договор, но същият
договор е развален с горепосоченото изявление от 29.08.2023г. на ищеца,
което се посочва изрично като такова и на стр. 3. от исковата молба.
Развалянето на процесния договор за спонсорство има обратно действие и
поради това исканията за реално изпълнение на договора според ответника са
неоснователни. Уважаването им ще е в противоречие с трайната практика на
ВС и ВКС.
На следващо място, искът за сумата от 390 лева, ако бъде преценен като
иск за реституция, защото сумата не е платена от ищеца на ответника, нито в
полза на ответника. А е платена на трето лице - ЦПО „*“ ЕООД по един
изцяло и напълно нищожен договор. Във връзка и в следствие на това, според
ответника ищецът би могъл да има кондикционно вземане за така платената
сума към получателя й, но не и към ответника.
По отношение на иска за сумата от 1900 лева ответникът заявява, че
договорът е развален от ищеца и поради това той няма валидно вземане за
неустойка по договора - защото тя не е уговорена като неустойка, дължима
при разваляне на договора. А наред с това и ищецът не е изправна страна и
както бе посочено по-горе срещу него ответникът има възражение по чл. 90
ЗЗД. Наред с това неустойката е в прекомерен размер и ответникът прави
възражение с искане по чл. 92, ал. 2 ЗЗД за намаляването й - отново при
условията на евентуалност с оглед горепосочените възражения. Неустойката в
размер на 1900 лева е прекомерно голяма в сравнение с претърпените от
6
ищеца вреди, защото той не е претърпял вреди от поведението на ответника и
за които тя отговаря. Ищецът е получил преки ползи - приходи от работата на
ответника при условията на чл. 11 от процесния договор за обучение в
салоните на ищеца, които приходи не са били споделяни с ответника и тя не е
получавала пари за работата й, описана по-горе. И ползите на ищеца от
работата на ответника са в много по-голям размер от 1900 лева. Заради това
клаузата за неустойка в случая е не само прекомерна, но и противоречи на
добрите нрави и на справедливостта поради това е нищожна, дори да се
приеме, че договорът за спонсорство е като цяло валиден.
Във връзка с твърдяната от ищеца в исковата молба забава на ответника,
поради която ищецът е развалил договорите за спонсорство на 29.08.2023г.
моли съда да вземе предвид, че посоченият в договора за спонсорство от
05.04.2023 г. срок за обучение е 4 месеца, а посоченият срок за обучение в
договора за обучение от 10.04.2023 г. е 8 месеца - съгласно чл. 2 от него.
Договорът за обучение е сключен след договора за спонсорство и с него
страните преуреждат, предоговарят (ако се приеме, че договорите са валидни)
срока за провеждане на обучението. И той е уговорен на 8 месеца. Това е
самостоятелно основание според ответника за неоснователност на исковете,
защото ищецът е прекратил неправомерно договора за спонсорство преди
изтичане на срока за обучение по чл. 2 от договора. Спонсорираният, като
обучаем по договора, е имал право да осъществи обучението си и след
29.08.2023г. - датата на разваляне от страна на ищеца, до изтичането на 8
месеца от 10.04.2023 г., т.е. до 10.12.2023 г. Поради това правата на ответника,
ако договорът се прецени за валиден, са увредени от ищеца и ищецът не може
да има ползи от собственото му противоправно поведение, изразяващи се в
получаване на неустойка от 1900 лева, в сравнение с платените от него 390
лева на обучителната организация.
Ответникът оспорва качествата и наличието на необходимите по закон
лицензии, разрешения и регистрации на лицата по чл. 7 от договора за
обучение - посочени като преподаватели на ответника: П. П. и В. М.. Те не са
били компетентни и оправомощени да бъдат преподаватели в правоотношение
с обучаем по ЗПОО.
Фактът, че лицата по чл. 7 от договора за обучение са наречени в договора
„преподаватели“, води до извод, че те следва да са от обучаващата институция,
7
а не от възложителя на обучението - т.е. работодателя. Съгласно закона
обучаемото лице трябва да има наставник, а наред с него в центъра за
професионално обучение и преподавател-методик, определен от директора на
обучаващата институция. Според закона преподавателят-методик осъществява
връзката между работодателя, наставника и обучаващата институция при
обучението чрез работа.
Ответникът моли да се отхвърлят исковете и се присъдят направените по делото
разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК /л.210/.
В с.з. ответникът, чрез пълномощник адв. Н. В. от САК оспорва исковете и моли да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани по съображения, които излага в писмени
бележки с вх.№ 8656 он 22.10.20024г., изпратени чрез ЕПЕП.
С определение от открито съдебно заседание на 26.06.2024г. съдът е приел за
разглеждане в настоящето производство на направеното от ответника възражение за
прихващане срещу ищеца, затова, че при евентуално уважаване на исковете да се извърши
прихващане на сумата от 2290лв., представляваща сбор от полагащите се на К. В. А. трудови
възнаграждения за положен от нея труд при ищеца П. ЕООД за периода от 31.03.2023г. до
15.08.2023г. на длъжност „маникюрист“ при нетно месечно възнаграждение от 509лв.
В с.з. ищецът, чрез пълномощник адв. С. Д. от САК оспорва възражението за
прихващане като твърди, че ответникът не е отговаряла на нито един от критериите за
назначаване на работа като „маникюрист“ при ищеца за процесния период от време, същата
не е работила за ищеца и не й се дължат трудови възнаграждения.
От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 1862/2023г. по описа на
РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 13.11.2023г. е разпоредено по искане
на ищеца издаване на Заповед № 1145 от 13.11.2023г. по ч.гр.д.№1862/2023г. по описа на РС-
Б. за изпълнение на парично задължение срещу длъжника К. В. А. за сумата-главница от
общо 2290лв., представляваща неплатено парично задължение, произтичащо от Договор за
спонсорство от 05.04.2023 година, от които: сумата от 390 лева /триста и деветдесет лева/,
представляваща сума по Фактура №2855/10.04.2023г. по Договор за обучение
№*/10.04.2023г. с Център за професионално обучение към „*“ ЕООД за заплатена такса за
обучение на длъжника по професионално направление Фризьорски и козметични услуги,
специалност маникюр и сумата от 1900 лева /хиляда и деветстотин лева/, представляваща
неустойка по чл. 5 (А) по Договор за спонсорство от 05.04.2023г. за незавършено обучение
по професионално направление Фризьорски и козметични услуги, специалност маникюр,
ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 08.11.2023г. /датата на подаване на
заявлението/ до окончателното изплащане на вземането.
Описаната по-горе заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1862/2023г. по описа на РС-Б. е връчена на длъжника на 15.11.2023г. С възражение с
вх.№ 8654 от 12.12.2023г. длъжникът е оспорила вземането като е посочила, че не дължи
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
С Разпореждане № 57 от 09.01.2024г. заповедният съд е дал на заявителя срок, в който
може да предяви иск за установяване на вземането, което разпореждане е връчено на ищеца
на 29.01.2024г.
8
Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 323/2024г. по описа на РС-
Б. с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК срещу длъжника К. А., е депозирана на
15.02.2024г. в РС-Б., изпратена по пощата с п.кл. от 13.02.2024г., т.е. в едномесечния срок,
предвиден за това в ГПК от връчването на горното разпореждане.
Страните не спорят затова и съдът го е приел за безспорно в открито съдебно заседание
на 26.06.2024г., че между тях има сключен Договор за спонсорство от 05.04.2023г., след
което е сключен Договор за обучение № * от 10.04.2023г.
От приложеното копие от Договор за спонсорство от 05.04.2023г., се установява, че
страните са постигнали съгласие ищецът като спонсор да предостави средства в размер на
390лв., представляваща дължима такса за обучение на спонсорирания или това е ответника
за придобиване от К. А. на професионална квалификация като тя от своя страна се е
задължила да завърши обучението си по професионално направление „маникюрист“ в срока
по договора за обучение, да посещава учебните занятия съгласно учебния график, да
информира спонсора за резултатите от обучението, след получаване на удостоверение за
придобита квалификация да постъпи на работа в обект на спонсора за период не по-малък от
5 години при условия уговорени между страните в отделен договор, както и да пази доброто
име на спонсора и да го рекламира.
Видно от приложеното копие от Договор за обучение №* от 10.04.2023г., сключен
между Център за професионално обучение към „*“ЕООД като обучаваща организация,
ищецът П. ЕООД като учебна база и ответникът К. А. като курсист, се установява, че са
постигнали съгласие ЦПО към „*“ЕООД да предостави обучение на ответника К. А. за
придобиване на професионална квалификация по специалност: „Маникюр, педикюр и
ноктопластика“ като обучението е с общ брой учебни часове 660уч.ч. с продължителност на
обучението не повече от 8 месеца като за начало на курса се приема датата на предоставяне
на достъп до електронната платформа за обучение, за провеждане на присъствени учебни
часове се изготвя план-график договорен между страните, като всяко присъствие се
удостоверява с подпис на курсиста в Присъствен дневник и мястото на провеждане на
обучението е учебната база в Салон за красота П. в Б. и в гр.С.. Преподаватели са П. П. и В.
М.. При предоставяне на обучението възложителят заплаща на обучаващата организация
възнаграждение в размер на 390лв.
Съгласно чл.11 от описания по-горе Договор за обучение № * от 10.04.2023г., страните
са се съгласили, че трудът, положен от курсиста по време на обучение, е част от учебния
процес по практика и не се заплаща.
От приложените писмени доказателства-копия от Фактура №2855/10.04.2023г. и
преводно нареждане се установява, че ищецът е заплатил на * ЕООД сумата от 390лв. за
обучение за придобиване на професионална квалификация по маникюр, педикюр и
ноктопластика.
Ищецът е представил писмени доказателства-копия от Договор за съвместна дейност №
135 от 15.04.2022г. и Анекс №1 от 19.04.2022г. към договора, от които се установява, че ЦПО
към Академия за професионално обучение“ЕООД, като страна по договора „организатор“ и
ищецът П. ЕООД като страна по договора „учебна база“ се съгласяват да извършват
съвместна дейност с предмет :организиране и провеждане на обучение за придобиване на
професионална квалификация за професия маникюрист-педикюрист в учебна база,
находяща се в Б., представляваща учебна база/салон за красота „П.“, като учебната база
посочва като преподаватели: П. И. П. и В. К. М. по специалност: маникюр, педикюр и
ноктопластика. Приложени са и копия от два броя свидетелства за професионална
квалификация, издадени на името на П. И. П. и В. К. М. по специалност: маникюр, педикюр
и ноктопластика, с придобита втора степен на професионална квалификация „маникюрист-
педикюрист“.
Ищецът твърди, че ответникът след сключване на Договор за спонсорство от
9
05.04.2023г. и Договор за обучение № * от 10.04.2023г. е започнала реалното обучение към *
ЕООД като е получила достъп на електронната си поща до всички учебни материали за
теоретична подготовка, собственост на обучаващата организация и е стартирала
практическата част от обучението в салони за красота на ищеца в Б. и гр.С., която се е
провеждала по изготвен план-график и се е водил Присъствен дневник като от 26.07.2023г.
ответникът е преустановила посещенията на учебните занятия и не е завършила обучението
си.
За установяване на горните факти ищецът е представил копие от Присъствен дневник, в
който има отбелязване, че ответникът е имала 21 посещения в салоните за красота на ищеца
в Б. и гр.С. в периода от 10.05. до 14.07.2023г., което е удостоверила с подписа си, както и
копие от уведомление от ответника до ищеца, с което желае да се прекратят подписаните
между тях договори за спонсорство и обучение по взаимно съгласие с копие от Анекс от
17.08.2023г. за това. Ищецът е приложил копие от Заповед от 29.08.2023г. от Управителя на
ищцовото дружество, с което на основание чл.5, б.“в“,т.3 от Договор за спонсорство от
05.04.2023г. е прекратен същия, а именно поради неизпълнение от страна на ответника да
завърши обучението си в срока на договора за обучение с обучаващата организация.
Освен това са събрани гласни доказателства- показанията на св.С. А. К., който е
управител на * ЕООД, което е лицензиран център от Национална агенция за професионално
образование и обучение(НАПОО) към Министерство на образованието и работят със
салоните на ищеца от 3-4 години насам. Организират различни обучения –фризьорство,
маникюр, бръснарство, грим. Същият знае за сключен договор за обучение с ответника, като
таксата за обучението е заплатена от ищеца. Ответникът не е завършила обучението си при
тях и не е придобила професионална квалификация „маникюрист-педикюрист“. Според
показанията на св.К. обучението се провежда в 666 часа и се състои от теория и практика,
като последната представлява работа на курсиста с модели в реална работна среда, в случая
с ответника в салони за красота на ищеца. Първоначално се работи с изкуствени нокти, но
след това с живи модели. Докато се обучават на курсистите не се заплаща възнаграждение.
По време на обучението се правят междинни тестове и накрая има изпит по теория, а по
практика има индивидуално практическо задание. Някой курсисти си водят свои познати за
модели по време на обучението или и ги осигурява салона за красота, за което имат
подписани договори за съвместна дейност, в който освен това са посочени преподавателите,
които са обучаващи. В случая на ответника преподаватели са били служители на ищцовото
дружество, които отговарят на съответните изисквания, за да са преподаватели.
От показанията на св. Д. М. Д., който е артистичен директор на Академия салони
„П.“ и живее на семейна начала с управителя на ищцовото дружество, се установява, че
ответникът е започнала при тях обучение, като уговорките били след обучението да остане
при тях на работа. Преки наставници са били П. П., В. М. и С.. Той лично й е преподавал
лекции за ценностите на салон П.-етика и морал и я е запознавал с продуктите в салона.
Обучението на ответника в салона е било около 3 месеца, след което е уведомила
управителя, че не желае да продължи обучението си, за което е изпратила и писмо с анекс за
прекратяване на договора за обучение и договора за спонсорство. Св.Д. е разговарял по
телефона с ответника като я е уведомил, че няма да прекратят договорите по взаимно
съгласие и тя трябва да си спази уговорката. Имало е изготвен график за обученията, които
ответникът не спазвала, закъснявала и не се отнасяла сериозно към обучението. Обучението
й се провеждало в салоните за красота в гр.С. и в Б. като всички консумативи, материали и
инструменти са осигурявани от учебната база, в случая от ищцовото дружество. Тя си е
закупила само клещи и избутвач, които са на стойност 40лв., но е помолила обучаващата я
В. М. да каже на майка й, че са на стойност 200лв. След прекъсване на обучението св.Д.
разбрал, че ответницата работи в къщи без необходимите документи, предлагала услуги за
маникюр и педикюр на техни клиенти на по-ниски цени от тези в салона, търсела работа в
друг салон в града.
10
От показанията на св.В. К. М., която работи в салони Академия „П.“ от декември 2020
година като маникюрист, гримьор, миглостилист и също така преподавател към академията
се установява, че ответникът К. първоначално се свързала с нея, за да разбере как стоят
нещата относно обучението в салона, за което св. М. я насочила за разговор с управителя на
салона. След не дълъг период от време К. стартирала обучението си по маникюр, а именно
през месец април на 2023 година. Същата подписала договор за обучение и договор, който е
за спонсорство като П. поел разходите по обучението, тъй като тя имала финансови
затруднения. Лично св.М. й предоставила договорите за спонсорство и обучение, за да ги
прочете, да се запознае и след това на другия ден ответникът ги върнала подписани. Св. М.
обучавала К., като преподавател в академията. Тя отговаряла за практическата част, а
управителят на салона П. П. преподавала теоретичната част под формата на лекции,
презентации, в които обяснявала всичко свързано с маникюра- от строеж на нокътя,
ноктопластика, педикюр. Св.М. седяла до ответника по време на обучението й в салона,
помагала й, напътствала я, показвала й, поправяла я. В началото всеки един курсист преди да
се допусне до реални модели преминавал обучението си през оформяне на изкуствени нокти,
мостри, след това лакиране с обикновен лак, лакиране с гел лак, след което практикувал на
ръкавици с изкуствени нокти, имитираща човешката ръка, след което се допуска вече до
реални модели. В началото обикновено курсистите викат някой близък, познат, защото
отнема доста време. Това се е случило и с К.. Всичко й било осигурено от салона
включително и ръкавиците с изкуствени нокти, както и всичкото оборудване на бюрото.
Салонът й предоставил бюрото със стола, настолната лампа, електрическа пила, лед лампа,
на която се изпича маникюра, еднократните консумативи- като безвлакнести тампончета,
дървени клечки, еднократни кърпи, мокри кърпи, пили. За използваните материали при
обучението на ответника св.М. изготвила отчет, предявен й в съдебно заседание. Според нея
ответникът закупила само клещи за кожички и избутвач за почистване, тъй като когато
салонът предоставя на учениците метални инструменти за направа на маникюр същите не ги
пазят, а когато те си ги закупят свои лични си ги пазят. Салонът е осигурявал на К. модели
или тя е виквала някой близък. Управителят пускал реклама, че търси модели за обучаващ се
и хората идвали. В града доста хора се възползват от това. Така ответникът е ползвала като
модел майка си, жената на дядо й, които е възможно да са оставяла на нея пари за нейни
лични нужди. Ответникът не е завършила обучението си, отказала се, въпреки че се справяла
добре. След това започнала да работи за себе си като маникюрист в къщи без съответни
документи, дори взела някой от клиентите на св.М., а именно С. К., която била
дългогодишна клиентка, тъй като се познавали от училище. Същата е идвала веднъж в
нейно присъствие в салон „П.“ като лице, върху което К. се е обучавала, след което разбрала,
че е ходила при К. в домашни условия да й прави маникюр.
Видно от приложеното копие от Отчет, направен и подписан от св.В. М. за изразходвани
материали за обучението на курсис-К. А. за периода от 12.04.2023г. до 25.07.2023г. е
изразходвана сумата от около 1400лв.
Освен това ищецът е приложил 7 броя ваучери, издадени на името на Д. А. за
извършване на маникюр и педикюр през месец юни и юли на 2023г., които са безплатни.
От показанията на св. Д. В. А., която е майка на ответника К. А., се установява, че
дъщеря й К. от края на месец февруари до края на месец юли 2023г. е била в салон на П. в
гр.С. и в Б. като св.А. й е била клиент за маникюр и педикюр и всеки път си е плащала
извършената услуга на служител на салона, а не на К.. Първоначално сумата била 9лв., след
това 15лв. и накрая 23лв. Ответникът й споделяла, че не получава възнаграждение за
положения труд, между двете възниквали конфликти затова, че св.А. се налагало да дава
пари за храна, гориво и клещи и индивидуални пили за работата на К. в салоните на П..
Според св.А. работата на К. й харесвала и ако й плащали възнаграждение е щяла да остане
да работи. Изпратила им писмо и анекс да прекратят договорите по взаимно съгласие. В. и
11
П. са обучавали К..
Според показанията на св.Г. К. К., която е приятелка на ответника, се установява, че
миналата година два пъти е посетила салоните на П., веднъж в гр.С. и веднъж в Б. като е
била клиент на ответника, която й направила педикюр и маникюр, като за услугата
заплатила съответна сума на служител на салона.
От показанията на св.С. Н. К., която заявява, че е била редовен клиент на салони за
красота П. от 2020г. и в периода от м. май до м. август на 2023г. е била обслужвана за
маникюр от ответника К., която била в салона за красота и св.К. винаги си заплащала
услугата на служител на П.. Случвало се е пред нея при К. да има друг клиент и след нея да
чака клиент.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените
писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че
предявените обективно и субективно съсединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД срещу ответника К. В. А. са
допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.
Разгледани по същество исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на
съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница в общ размер
от 2290 лева /две хиляди двеста и деветдесет лева/, представляваща неплатено задължение
по Договор за спонсорство от 05.04.2023 година, от които: сумата от 390 лева /триста и
деветдесет лева/, представляваща сума по Фактура №2855/10.04.2023г. по Договор за
обучение №*/10.04.2023г. с Център за професионално обучение към „*“ ЕООД за заплатена
такса от „П.”ЕООД за обучение на К. В. А. по професионално направление Фризьорски и
козметични услуги, специалност маникюр и сумата от 1900 лева /хиляда и деветстотин
лева/, представляваща неустойка по чл. 5 (А) по Договор за спонсорство от 05.04.2023г. за
незавършено обучение по професионално направление Фризьорски и козметични услуги,
специалност маникюр във връзка с Договор за обучение №*/10.04.2023г. с Център за
професионално обучение към „*“ ЕООД, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 08.11.2023г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното заплащане, са
основателни и следва да се уважат изцяло, по следните правни съображения:
Фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба сочат, че вземането на ищеца
срещу ответника е на основание сключен между страните Договор за спонсорство от
05.04.2023г., твърдейки неизпълнение на задълженията от ответника К. А. да завърши
обучението си в уговорения срок съгласно сключен Договор за обучение № */10.04.2023г.,
която е спонсорирана по договора за спонсорство, а именно да заплати на спонсора всички
платени суми по Договор за обучение № */10.04.2023г., както и неустойка в размер на
1900лв.
За основателността на иска по чл.422, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че
страните са били обвързани от валидно правоотношение по Договор за спонсорство от
05.04.2023г., по който е проведено обучение на ответника под формата на курс – по Договор
за обучение № */10.04.2023г. с Център за професионално обучение към "*" ЕООД, след което
да завърши обучението си в срока по договора за спонсорство и договора за обучение с
обучаващата организация, да посещава учебните занятия, съгласно учебния график на
обучението по договора за обучение с Обучаващата организация, да информира Спонсора за
резултатите си от обучението и при изпълнение на изискванията на чл. 2Б от договора за
спонсорство да постъпи на работа в обект на спонсора на длъжност по придобитата
квалификация.
Ответникът е направила възражения, че сключените договор за спонсорство и
договор за обучение са нищожни, тъй като противоречат на закона или го заобикалят,
12
накърняват добрите нрави, имат невъзможен предмет, както и са привидни договори, които
с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира за неоснователни.
Страните не спорят относно сключването на описаните по-горе договор за
спонсорство и договор за обучение и факта, че ответникът не е завършила обучението си
съгласно договора за обучение за придобиване на професионална квалификация по професия
„маникюрист-педикюрист“, за което е предложила на ищеца да прекратят договора за
спонсорство по взаимно съгласие, което ищецът е отказал и едностранно е прекратил
договора за спонсорство със Заповед от 29.08.2023г.
Спорното между страните е дали договорът за спонсорство и договорът за
обучение са действителни и валидни и са породили правни последици.
Договорът за спонсорство, по своята правна същност не е трудов договор.
Правоотношението, което се установява с него има гражданскоправен характер. В тази
връзка що се касае до въпросите свързани с неговото изпълнение и последиците от това,
приложими са общите правила за договорите и гражданският закон – в случая правилата на
ЗЗД, в частност тези за недействителността на сделките.
С договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря
престирането на работна сила и извършването на определена работа при работодателя, те не
са трудови договори, доколкото липсва изрично предвидено условие за форма, следва да се
прилагат общите правила на ЗЗД.
Поради гореизложеното съдът не споделя възраженията на ответника, че Договорът
за спонсорство от 05.04.2023г. и Договорът за обучение №*/10.04.2023г. са нищожни, тъй
като противоречат на закона и на добрите нрави, затова, че правоотношението между
страните по делото е такова по предоставяне на работна сила от страна на ответника на
ищеца като работодател - работа в негови търговски обекти - салони за красота, без да са
изпълнени законовите изисквания нито на Кодекса на труда /КТ/, нито на Закона за
професионалното образование и обучение /ЗПОО/. Обучението за професия „Маникюрист-
педикюрист“, специалност „маникюр, педикюр и ноктопластика“ се провежда по Наредба
№15 от 18.06.2020г. за придобиване на квалификация по професия „Маникюрист-
педикюрист“, в сила от 07.07.2020г., издадена от министъра на образованието, обн. ДВ,
бр.60 от 07.07.2020г. Според цитираната наредба придобилият втора степен на
професионална квалификация по професията "Маникюрист-педикюрист" може да постъпва
на работа на следните длъжности: Маникюрист; педикюрист. Към момента на сключване на
процесните договори за спонсорство и за обучение ответникът не е имала професионална
квалификация, за да изпълнява длъжността „маникюрист-педикюрист“, за което съдът не
намира за основателно възражението й, че тези два договори са нищожни, тъй като
противоречат на закона и морала, затова, че не е сключен трудов договор с нея. Освен това
договорът за спонсорство е сключен изначално, за да се плати от спонсора, в случая от
ищеца дължимата такса от 390лв. за провеждане на обучението на ответника за придобиване
на професионална квалификация по професията "Маникюрист-педикюрист" в ЦПО "*"
ЕООД, тъй като с оглед на събраните гласни доказателства-показанията на св.В. М.,
ответникът е имала финансови затруднения. Освен това договорът за обучение е сключен
съгласно чл.14б, ал.7 от Закона за професионално образование и обучение, а именно:
организацията, провеждането, материалното и финансовото осигуряване на
професионалното обучение се уреждат с договор между директора на училището,
професионалния колеж или центъра за професионално обучение и възложителя на
13
обучението при спазване на изискванията на този закон. Страните по сключения Договор за
обучение №*/10.04.2023г., в това число и ответникът като курсист, са постигнали съгласие
отразено в чл.11 от Договора за обучение, че трудът, положен от курсиста по време на
обучение е част от учебния процес по практика и не се заплаща. Следователно при
сключването на договора за обучение ответникът К. А. е била наясно и се е съгласила, че по
време на практическото й обучение в салоните за красота П. в гр.С. и Б. няма да получава
възнаграждение. В случая не сме изправени пред обучение чрез работа, за да са приложими
правилата на чл.17а, ал.1 от ЗПОО-обучение чрез работа/дуална система на обучение/, която
е специфична форма на обучение за придобиване на професионална квалификация, която се
организира въз основа на партньорство, включително въз основа на договор между един или
няколко работодатели, както са неприложими и разпоредбите на чл.230 от КТ –С трудовия
договор за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или
служителя в процеса на работа по определена професионална специалност, а работникът
или служителя-да я усвои.
В случая обучаваща организация е различно юридическо лице /ЦПО "*" ЕООД/ от
собственика на учебната база /салони за красота П./ и не се касае за трудови
правоотношения. В този смисъл са неоснователни възраженията на ответника, направени
при условията на евентуалност, че описаните по-горе два договори са нищожни поради
това, че заобикалят закона, като целят постигане на отношение по предоставяне на работна
сила от ответника на ищеца - работодател, но не чрез договор за предоставяне на такава -
т.е. договор, уреден в КТ и ЗПОО, а чрез съвкупността от двата договори - вторият сключен
по силата на първия, чрез което се заобикалят правилата на КТ и на ЗПОО относно
условията и нормативно установеното съдържание на договорите за полагане на труд -
предоставяне на работна сила, както и че договорът за спонсорство и договорът за обучение
са нищожни поради това, че са привидни и прикриват трудово правоотношение между
ищеца като работодател и ответника като работник. Установи се по делото, че съгласно
сключените договор за спонсорство и договор за обучение, които са гражданскоправни и за
тях се прилагат правилата на ЗЗД се отнасят до това, че ищецът като спонсор е заплатил
таксата за обучение на ответника в обучаващата организация ЦПО"*" ЕООД, която е
провеждала практическото обучение на ответника за професия „маникюрист-педикюрист“ в
салоните за красота на ищеца, находящи се в гр.С. и Б., представляващи учебна база
съгласно сключени договори за съвместна дейност между ищеца и обучаващата организация,
както и последната е ползвала преподаватели, които са служители на ищеца отново на
основание сключен договор за съвместна дейност. Практическото обучение на ответника е
провеждано в салоните за красота като освен с изкуствени модели, ответникът е обучавана и
на реални такива съгласно показанията на св.Д. А., майка на ответника, св. Габриела
Кръстева и св.С. К.. По време на обучението ползваните от ответника реални модели в
салоните за красота на ищеца са били наясно, че ответникът е обучаваща се. Още повече, че
изначално ответникът се е съгласила, че положеният от нея труд в обучението по практика
не се заплаща. В този смисъл са и показанията на св.К., който е управител на ЦПО"*" ЕООД.
Ответникът не е имала професионална квалификация, за да работи като „маникюрист-
педикюрист“ в салоните на ищеца, за което не може да се приеме твърдението на ответника,
че работата й при ищеца е прикривана чрез договор за обучение без да са изпълнени
изискванията на ЗПОО и КТ.
Неоснователно е и възражението на ответника, че сключеният между страните договор
за спонсорство е нищожен, освен поради противоречие със закона в частта му относно
задължението на спонсорирания да работи при спонсора за период не по-малко от 5 години,
още и поради липса на основание /кауза/, тъй като спонсорството е без основание, защото
спонсорът плаща сумата по договора за обучение не с цел обучението на спонсорирания, а с
цел да се създаде прикритие - привидно основание, спонсорираният да работи в салоните на
спонсора. В случая уговорката в договора за спонсорство между страните е за задължението
14
на спонсорирания да работи при спонсора за период не по-малко от 5 години, съдът приема,
че е без правно значение, тъй като ищецът се позовава само на виновно неизпълнение от
страна на ответника на това, че К. А. не е завършила обучението си в уговорения срок, т.е.
ищецът не се позовава на описаното по-горе задължение за работа от нейна страна при
спонсора за не по-малко от 5 години, за което съдът намира, че не следва да разглежда това
възражение по същество.
Не е налице и липса на основание при сключване на договора за спонсорство, тъй като
заплатената от ищеца такса е за обучение на ответника за придобиване на професионална
квалификация за професия „маникюрист-педикюрист“ и възможността да работи след това в
салоните за красота, собственост на ищеца. Освен това от събраните гласни доказателства-
показанията на св.В. М. и приложените писмени доказателства- отчет за изразходвани
материали при обучението на ответника и фактури за закупуването им, се установява, че
ищецът като спонсор и учебна база е предоставил оборудвано място за работа и материали
при практическото обучение на ответника в салоните му за красота в гр.С. и в Б.. В този
смисъл са и показанията на св.Д. А., св. Габриела Кръстева и св.С. К., които са ползвали
услуги за маникюр и педикюр изработен от ответника по време на обучението й в салоните
за красота на ищеца.
Съдът не споделя възражението на ответника, че договорът за обучение е
нищожен и поради това, че с него ищецът договаря сам със себе си - участва в
договора в две противоположни качества - и като възложител и като учебна
база – изпълнител, тъй като по делото са представени писмени доказателства-
договори за съвместна дейност между ищеца и ЦПО"*" ЕООД, както са събрани и
гласни доказателства-показанията на св.К., управител на обучаващата организация, от които
се установява, че съгласно сключените договори ищецът е предоставил като учебна база
салоните си за красота и преподаватели със съответната изискваща се по закон
квалификация, за да преподават на обучаващите се курсисти, в това число и на ответника К.
А.. В този смисъл са неоснователни и възраженията, че лицата, които са преподавали по
време на обучението на ответника не отговарят на изискванията на закона. С оглед на
горното съдът не приема за основателно възражението на ответника, че ищецът не е
изправна страна по договора за обучение, тъй като последният е нищожен, от
което следва, че ищецът не е изпълнил основното си задължение по договора
за спонсорство, скрепен в чл. 1 от него - да плати за обучението на
спонсорирания от обучаваща организация и ответникът има право по чл. 90
ЗЗД, тъй като приема, че договорът за спонсорство и договорът за обучение са
валидни и действителни и ищецът е платил по валиден договор за обучение в
полза на ответника таксата за обучение за придобиване на професионална
квалификация за професията „маникюрист-педикюрист“.
Поради гореизложеното и съгласно чл.5/А/ от Договор за спонсорство от
05.04.2023 година ответникът, която не е завършила обучението си в уговорения срок
съгласно сключен валиден Договор за обучение №*/10.04.2023г. с Център за професионално
обучение към „*“ ЕООД дължи на ищеца, който е спонсор по договора за спонсорство,
15
всички платени суми по договора за обучение, а това е платената такса от 390лв. В този
смисъл са неоснователни възраженията на ответника за недължимост на тази сума, тъй като
е заплатена от спонсора на трето, неучастващо по делото лице, тъй като същата е платена в
полза на ответника, а именно за нейното обучение и страните/ищец и ответник/ са
постигнали съгласие в договора за спонсорство, че ако спонсорираният не завърши
обучението си, което се установи по настоящето дело от събраните доказателства, дължи на
спонсора всички платени суми по договора за обучение, а те са платената такса от 390лв.
По отношение на иска по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване на вземането за
сумата от 1900 лева /хиляда и деветстотин лева/, представляваща неустойка по чл. 5 (А) по
Договор за спонсорство от 05.04.2023г. за незавършено обучение по професионално
направление Фризьорски и козметични услуги, специалност маникюр във връзка с Договор
за обучение №*/10.04.2023г. с Център за професионално обучение към „*“ ЕООД е
основателен и следва да се уважи като доказан, по следните правни съображения:
В случая е налице неизпълнение по двустранен договор-договор за
спонсорство, по който ищецът е изправна страна и има вземане за неустойка, която е
уговорена в договора.
Съгласно легалното определение неустойката обезпечава изпълнение на
задължение, която се реализира чрез предявяване на съдебен иск за неустойка, в случай, че е
уговорена между страните. Често пъти рисковете от неизпълнение на договор са сериозни,
поради което е нужно страните да гарантират изпълнение на договора чрез така наречената
неустойка. Според чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение на вредите от неизпълнението без да е необходимо
да се доказва настъпването и размерът им. Включвайки клауза за неустойка в договора,
страните предварително се съгласяват, че в случай на неизпълнение на договора, поради
виновно поведение на неизправната страна. В този случай тя дължи на изправната
обезщетение, което по размер не е задължително да съответства на реално претърпените от
изправната страна вреди.
В случая е налице неизпълнение от ответника по договора за спонсорство да завърши
обучението си, за което ищецът-спонсор е платил такса във връзка с договор за обучение за
професионална квалификация за професия „маникюрист-педикюрст“ в уговорения срок, за
което страните са уговорили неустойка в полза на спонсора в размер на 1900лв. Договорът
за спонсорство представлява споразумение между две страни, по силата на което еднатата
предоставя на другата страна материална или друг вид помощ, а другата страна обещава
определени ползи за спонсора, най-често свързани с рекламиране или популяризиране по
друг начин на марката, продуктите или дейността му. Страните могат да договарят свободно
клаузите на договора, които не следва да противоречат на императивните законови правила.
Следва да се има предвид, че целта на предоставянето на средствата при спонсорския
договор все пак е по-скоро комерсиална. Това отличава този договор от меценатския
договор, който по същество представлява дарение, но с особена цел.
В договора за спонсорство, сключен между страните изрично е уговорена неустойка-
16
чл.5 /А/ от Договора, ако спонсорираният не завърши обучението си в уговорения срок, т.е.
същата е уговорена между страните за неизпълнение, за което същата е дължима въпреки, че
договорът е прекратен едностраннно от ищеца със заповед от 29.08.2023г. В този смисъл е и
ТР № 7/2013г. от 13.11.2014г. по гр.д. № 7/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл.92, ал.1 от ЗЗД - вредите от неустойката не се доказват в съдебния процес,
ако е налична в договора като размер. Страните са постигнали съгласие в договора за
спонсорство от 05.04.2023г., че ако спонсорираният не завърши обучението си в уговорения
срок, дължи неустойка в размер на 1900лв.
Съдът приема, че в случая не сме изправени пред хипотезата на чл.92, ал.2 от ЗЗД,
т.е. уговорената между страните неустойка от 1900лв. да е прекомерна и да подлежи на
намаляване, тъй като за да се намали размерът на неустойката, преди всичко е необходимо да
се приеме, че същият е прекомерен.
Прекомерността на неустойката се преценява към момента на неизпълнение на
договора, чрез съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди – така т. 3
от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK.
Преценката за приложение на правилото на чл. 92, ал. 2 от ЗЗД следва да се прави при
всеки конкретен случай, като намаляването трябва да става с оглед съотношението на
действителния размер на дължимата неустойка с претърпените вреди, но във всички случаи
неустойката не трябва да се свежда до размера на вредите. Освен обезпечителна и
обезщетителна функция не на последно място неустойката изпълнява и наказателна
функция, тъй като кредиторът е в правото си да претендира неустойка и когато
вреди изобщо не са настъпили, или не са настъпили в предвидения размер. Следователно в
този случай кредиторът не се обезщетява, тъй като не е претърпял вреда, а длъжникът ще
заплати неустойка и тя ще бъде санкция за неговото неизпълнение. Размерът на неустойката,
намален поради прекомерност, не трябва да се редуцира до размера на вредите и поради
това, че при приравняване на неустойката до размера на доказаните вреди би се игнорирала
наказателната функция на неустойката, а това би обезсмислило съществуването на самата
неустойка - защото вредите могат да бъдат реализирани и по общия исков ред и без клауза за
неустойка. Ето защо при намаляване на неустойката поради прекомерност не трябва да се
изпуска санкционния елемент, както и това, че трябва да се търси границата, от която
започва прекомерността, а тя не може да бъде друго освен резултативна величина между
действителния размер на неустойката и претърпените вреди (в този смисъл Решение № 65
от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о.).
Изцяло в тежест на ответника е да докаже възражението си по чл. 92, ал. 2 от ЗЗД за
прекомерност на процесната неустойка (така изрично Решение № 104 от 13.03.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 1745/2010 г., IV г. о.).
Единственият аргумент на ответника е, че уговорената неустойка от 1900лв. не
съответства по размер на платената от ищеца сума от 390лв. за обучението на ответника и
ищецът не е претърпял вреди.
Съдът приема, че доколкото неустойката е предвидена в самия договор, очевидно е,
че тя съставлява договорно задължение за страната, в чиято тежест е вменена. Задължението
за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието
изпълнение тя обезпечава и обезщетява. Същата не противоречи по размер от 1900лв. на
добрите нрави и справедливостто, тъй като за обучението на ответника ищецът като учебна
база и преподаватели е вложил средства в осигуряване на необходимата среда за обучение-
оборудван стол, материали за маникюр и педикюр, осигуряване на модели и т.н.
По изложените по-горе съображения съдът намира исковете по чл.422, ал.1 от ГПК
17
за основателни и доказани.
С оглед уважаване на исковете съдът следва да се произнесе и по направеното от
ответника възражение по чл.103 от ЗЗД, а именно за прихващане на сумата от 2290лв.,
представляваща сбор от полагащите се на К. В. А. трудови възнаграждения за положен от
нея труд при ищеца П. ЕООД за периода от 31.03.2023г. до 15.08.2023г. на длъжност
„маникюрист“ при нетно месечно възнаграждение от 509лв.
Съдът намира, че с оглед на така събраните пред настоящата съдебна инстанция
доказателства, следва да се остави без уважение направеното от ответника срещу ищеца
възражение за прихващане, тъй като съдът прие, че между страните не е налице трудово
правоотношение за периода от 31.03.2023г. до 15.08.2023г., тъй като в периода от
10.04.2023г. до 26.07.2023г. ответникът е провеждал практическо обучение в салоните за
красота на ищеца в Б. и в гр.С. съгласно сключения договор за обучение от 10.04.2023г. и
съгласно този договор за обучение, който е гражданскоправен и уреден съгласно ЗЗД, а не
трудов, страните са се съгласили, че положеният от курсиста труд по време на обучението е
част от учебния процес по практика и не се заплаща. В този смисъл са и показанията на св.С.
А. К., който е управител на * ЕООД, страна по договора за обучение. Освен това ответникът
в периода от 10.04.2023г. до 26.07.2023г., в който се установи, че се е обучавала в учебната
база на ищеца, не е имала професионалната квалификация, за да упражнява професията
„маникюрист-педикюрист“ съгласно изискванията на Наредба №15 от 18.06.2020г. за
придобиване на квалификация по професия „Маникюрист-педикюрист“, в сила от
07.07.2020г., издадена от министъра на образованието, обн. ДВ, бр.60 от 07.07.2020г., за да
може да работи като „маникюрист-педикюрист“ в салоните за красота на ищеца. Установи
се, че в случая не е налице дуална форма на обучение съгласно чл.17а, ал.1 от ЗПОО, а
именно обучение чрез работа и не е сключен трудов договор по чл.230 от КТ-трудов договор
за обучение по време на работа, тъй като сключеният договор за обучение е по чл. чл.14б,
ал.7 от Закона за професионално образование и обучение, а именно: организацията,
провеждането, материалното и финансовото осигуряване на професионалното обучение се
уреждат с договор между директора на училището, професионалния колеж или центъра за
професионално обучение и възложителя на обучението при спазване на изискванията на
този закон. Страните по сключения Договор за обучение №*/10.04.2023г., в това число и
ответникът като курсист, са постигнали съгласие отразено в чл.11 от Договора, че трудът,
положен от курсиста по време на обучение е част от учебния процес по практика и не се
заплаща. Процесният договор за обучение е гражданско равен, за него се прилагат правилата
на ЗЗД, същият не е трудов, за което на ответникът не се дължи от ищеца трудово
възнаграждение. Освен това посочения размер на нетно месечно трудово възнаграждение от
509лв. е произволно посочен от ответника и няма доказателства относно размера и уговорки
на страните в тази насока.
С оглед на горното съдът счита, че следва да остави без уважение направеното от
ответника възражение за прихващане като неоснователно и недоказано.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото-изцяло уважаване на исковете и приложените писмени
доказателства за направени разноски по делото от ищеца и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от общо 577.30лв. за направени разноски по
делото-платена допълнителна държавна такса и адвокатско възнаграждение съгласно
приложения списък за разноските по чл.80 от ГПК, както и сумата от общо 543.20лв. за
направени разноски по ч.гр.д. № 1862/2023г. по описа на РС-Б. съгласно т.12 от ТР №4 от
18.06.2014г. по тълк.д.04/2013г. на ОСГТК.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
18
РЕШИ:
На основание чл.422, ал.1 от ГПК признава за установено по отношение на К.
В. А. от с.Н., ул.Ф. Т. №*, с ЕГН: ********** за съществуване на вземането на „П.”ЕООД,
със седалище и адрес на управление: Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, с ЕИК: *, за което е издадена
Заповед № 1145 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 13.11.2023г. по
ч.гр.д.№ 1862/2023г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница в общ размер от
2290 лева /две хиляди двеста и деветдесет лева/, представляваща неплатено задължение по
Договор за спонсорство от 05.04.2023 година, от които: сумата от 390 лева /триста и
деветдесет лева/, представляваща сума по Фактура №2855/10.04.2023г. по Договор за
обучение №*/10.04.2023г. с Център за професионално обучение към „*“ ЕООД за заплатена
такса от „П.”ЕООД за обучение на К. В. А. по професионално направление Фризьорски и
козметични услуги, специалност маникюр и сумата от 1900 лева /хиляда и деветстотин
лева/, представляваща неустойка по чл. 5 (А) по Договор за спонсорство от 05.04.2023г. за
незавършено обучение по професионално направление Фризьорски и козметични услуги,
специалност маникюр във връзка с Договор за обучение №*/10.04.2023г. с Център за
професионално обучение към „*“ ЕООД, ведно със законната лихва върху горната сума,
считано от 08.11.2023г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА К. В. А. от с.Н., ул.Ф. Т. №*, с ЕГН: ********** да заплати на
„П.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, с ЕИК: * сумата от
577.30лв./петстотин седемдесет и седем лева и 30 стотинки/ за направени разноски по
делото, както да заплати и сумата от 543.20лв./петстотин четиридесет и три лева и 20
стотинки/ за направени разноски по ч.гр.д. № 1862/2023г. по описа на РС-Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от К. В. А. от с.Н., ул.Ф. Т. №*, с ЕГН:
********** срещу „П.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: Б., ж.к.В. Л., бл.*, вх.*, с
ЕИК: * възражение за прихващане на сумата от 2290лв./две хиляди двеста и деветдесет
лева/, представляваща сбор от полагащите се на К. В. А. трудови възнаграждения за положен
от нея труд при ищеца „П.“ ЕООД за периода от 31.03.2023г. до 15.08.2023г. на длъжност
„маникюрист“ при нетно месечно възнаграждение от 509лв., като неоснователно и
недоказано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
19