№ 192
гр. Варна , 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20203110109870 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от Н. Я. С. срещу О. В. частичен
иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата
от 5.00 лева, предявена като частичен иск от общо 1350.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на четири броя
джанти и предна броня на лек автомобил „****“, с рег. № ****, вследствие на репатриране
на автомобила, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаването на исковата
молба - 18.08.2020г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищцата Н.Я. твърди, че е собственик на лек автомобил „****“, с
рег. № ****. На 14.10.2019г., около 14.40ч., автомобилът бил паркиран в гр. Варна, на
кръстовището на ул. „****“ с ул. „***“. Автомобилът бил репатриран от служители на
ответника, като след получаване на известие за това, съпругът на ищцата отишъл да получи
моторното превозно средство. При пристигане при автомобила С. С. установил, че по същия
са налични щети, а именно: увреждания на лаковото покритие на четирите джанти и по
предна броня. Веднага сигнализирал служителите на ответника, които го насочили да подаде
жалба, каквото било сторено. На 17.10.2019г. ищцата получила отговор на жалбата, с който
директорът на Общински паркинги и синя зона оставил я уведомил, че не е налице
основание за репариране на щети от рапатрирането на автомобила. С оглед изложеното и
сезира съда с искане за осъждане на ответника да и заплати обезщетение в посочения по-
горе размер. Претендира и сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответната страна О. В. депозира отговор на исковата
молба, с който изразява становище за неоснователност на иска. Оспорва твърдяните от
ищцата щети да са резултат на действията на служители на общинско предприятие
„Паркинги и Синя зона“, като в тази връзка твърди, че скобите на техническото средство
1
„Пеяк“ при закрепване на всяка от гумите на автомобила имат гумени тампони, които се
прилепват към външната страна на гумите и джантите, именно с цел да не увреди същите.
Твърди на следващо място, че служителите на посоченото предприятие са установили щети
по автомобила преди репатрирането му. На следващо място излага, че при получаване на
автомобила С. С. не е отправил претенции, че по автомобила са налични щети, което
обстоятелство е закрепено и в подписаната от същия декларация. Оспорва претенцията и по
размер, като счита същата за завишена. Моли за отхвърляне на иска, ведно с присъждане на
сторените по делото разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните, че на 14.10.2019г. лек автомобил „****“, с рег. № **** е
бил паркиран в гр. Варна, на кръстовището на ул. „****“ с ул. „***“, като същият е бил
репатриран от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“, което се
установява и от представения от ответника Констативен протокол № 030383 от 14.10.2019г.
(л. 41) и глоба с фиш Серия ОВ, № ********** от 14.10.2019г. (л. 5). В цитирания
констативен протокол като забележка е отразено „брони, калници“. Представена от
ответника е изходяща от С. Д. С. декларация, в която същият е декларирал, че
репатрираният автомобил е собственост на ищцата (л. 42).
Преобщена към доказателствения материал по делото е депозирана С. Д. С. до
ответника жалба и отговор по същата.
В хода на производството е изслушано заключението по назначената съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено
и неоспорено от страните. В заключението си вещото лице излага, че описаните от ищеца
увреждания реално могат да бъдат причинени от скобите и/или вертикалните сапани на
репатриращото превозно средство тип паяк. Експертът разяснява, че скобите за вдигане при
репатриране имат гумени тампони, които не позволяват пряк контакт между металите и
предотвратяват триенето между тях. Когато обаче джантата е мръсна с натрупани песачинки
и по тампоните има набити песачинки от предходно репатриране, в процеса на вдигане,
вследствие деформация на гумата, се получава възвратно постъпателно движение на
джантата спрямо скобата с голяма сила на притискане, при което въздействието на абразива
помежду им реално нарушава лаковото покритие. За отстраняване на щетите по предната
броня експертът сочи, че е нужна 180мл боя на стойност 81 лева, камера на стойност 40 лева
и 6.7ч. труд (за демонтаж и монтаж на детайла, за боядисване и тониране), като стойността
на труда е дадена в два варианта по цени на сервизи притежаващи сертификат за качество –
39.60 лева на час, или сумата от 265.32 лева и по цени на сервизи, които не са
сертифицирани – 16.80 лева на час, или сумата от 112.56 лева. Необходимото количество
боя за джантите е 600мл на стойност 270 лева, а часовете труд – 14.4, при което цената
възлиза на 570.24 лева при ремонт в сертифициран сервиз и 241.92 лева – при ремонт в
2
сервиз без сертификат за качество.
В съдебно заседание вещото лице изяснява, че уврежданията по предната броня не са
налични на представената от ответника снимка, направена в 14.23ч., преди репатрирането,
но такива са видими по снимката представена от ищеца и тази от ответника, направена в
14.23ч. на наказателния паркинг. Естеството на щетите по джантите не е такова, че да се
заключи, че увреждането може да е настъпило в резултат със съприкосновение с бордюр или
стърчащ предмет. В последните случаи уврежданията биха били по периферията на
джантите, а процесните увреждания съм към главината на джантата.
Ангажирани от страните по делото са и гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите С. Д. С. (съпруг на ищцата) и Г. З. Т., водени от ищцата и свидетелят С. П. С. –
воден от ответника.
Свидетелят С. С., чиито показания съдът цени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК,
излага, че в деня на събитието е взел автомобила от наказателен паркинг, като първо му е
бил съставен фиш за извършеното нарушение, попълнил декларация и констативен, платил
таксата за репатриране и едва тогава е отишъл при автомобила. При оглед на последния
установил, че е налична драскотина по предната броня. След като уведомил служителите, че
по автомобила са налични увреждания, същите му разяснили, че следва да подаде жалба.
След напускане на паркинга излага, че установил и увреждания по джантите на автомобила,
изразяващи се в нарушено лаково покритие. Свидетелят излага, че 6-7 месеца след датата на
инцидента и ремонтирал предната броня, като сочи заплатената стойност за това да е в
размер на 150 лева, но не разполага с документ за това.
Свидетелката Г. З. Т. излага, че на процесната дата е пътувала със свидетеля С., тъй
като имали работа в Прокуратурата. Свидетелят паркирал автомобила, като при слизане от
същия свидетелката излага, че не е видяла щети по предната броня. За репатрирането на
автомобила разбрала от свидетеля С. на следващия ден, когато същият й е показал и
уврежданията по превозното средство – по джантите и в дясната страна на предната броня.
Свидетелят С. П. С., излага че работи като шофьор в „Общински паркинги и синя
зона“. Излага, че има бегъл спомен относно репатрирането на процесния автомобил, като
сочи, че си спомня, че същият е бил син. Няма съхранен спомен да се е случвало нещо с
автомобила, но ако бяха настъпили увреждания при репатрирането със сигурност би си
спомнял. Сочи, че не биха могли да настъпят увреждания при репатрирането, тъй като
гумени тампони на скобите, които не позволяват джантите да се увредят.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно нормата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
3
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя има
обезпечително-гаранционна функция. За възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са
необходими следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия (ищеца), вредите да
са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа,
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника, работникът да има вина за причинените вреди.
Безспорно е между страните, че на 14.10.2019г. лек автомобил „****“, с рег. № **** е
бил паркиран в гр. Варна, на кръстовището на ул. „****“ с ул. „***“, като същият е бил
репатриран от служители на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“. Не
се спори и че по автомобила са налични увреждания по четирите джанти, изразяващи се в
повреда на лаковото им покритие и по предна броня. Спорният по делото въпрос е резултат
ли са тези щети от принудителното преместване на автомобила.
Анализът на събраните по делото доказателства – показанията на водените от ищеца
свидетели, представения от страните снимков материал и заключението на вещото лице,
налага категоричния извод на съда, че преди започване на репатрирането увреждания по
джантите на автомобила и предната броня в дясната й част не са били налични, каквито са
установяват от снимковия материал, след принудителното преместване на автомобила. Този
извод не се разколебава от представения от ответника констативен протокол, независимо, че
в същия като забележка е отразено „брони, калници“, доколкото липса яснота дали тази
забележка касае установени щети по автомобила преди репатрирането. Дори и да се приеме,
че целта на забележката е именно тази, липсва каквато и да е индивидуализация на същите,
а оттук и да се направи извод, че процесното увреждане е било налично преди предприемане
на действията по прилагане на принудителната административна мярка. Нещо повече, така
изготвения от служителите на Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“
протокол, свидетелства, че увреждания по джантите не са били налични, при изрично
посочване на този факт в протокола и ако се приеме, че описаното в забележката има
предвид именно наличието на щети по принудително преместеното превозно средство.
Изводът на съда, че щетите са настъпили в периода от първото действие по репатрирането
му до последното такова, не се разколебава и от представената от ответника декларация,
изходяща от свидетеля С., доколкото в същата не се съдържа изявление на декларатора
относно наличие или не щети по автомобила, а единствено чия собственост е превозното
средство. Изложеното относно момента на възникване на уврежданията, разясненията
дадени от вещото лице относно възможния механизъм на настъпването им и при липсата на
проведено насрещно доказване, мотивира съда да приеме, че твърдяните детайли по
автомобила са увредени в резултат на действията по принудителното преместване на същия.
Размерът на щетата в случая съдът намира, че следва да се определи съобразно средната
пазарна стойност за материали и труд (последната като средна стойност между цена на труд
в сертифицирани сервизи за качество и такива без сертификат, доколкото последните не са
извадени от търговския оборот) относно уврежданията по джантите, или сумата от 270 лева
за боя и 90.24 лева за труд, или общо 360.24 лева. Що се отнася до необходимите средства за
4
възстановяване щетите по предната броня, съдът намира, че същите следва да бъдат
определени в рамките на действително заплатената сума за ремонта, която според свидетеля
С. възлиза в размер на 150 лева. Или имуществената вреда за ищцата в резултат на
процесното събитие съдът приема, че възлиза в размер на 510.24 лева.
Следващата предпоставка от хипотезата на посочената правна норма е събитието да е
причинено от трето лице, в конкретния случай вредите да се причинени от действията на
работници или служители, на които ответната страна е възложила принудителното
преместване на автомобили. Не се оспорва от ответника, че именно негови служители са
натоварени с техническата дейност по принудителното преместване на паркирано в
нарушение на правилата за движение места пътни превозни срадства. И след като щетите са
причинени именно от лицата, натоварени с тази дейност, без значение е обстоятелството
дали принципно ответникът е взел мерки за предотвратяване причиняването на щети по
репатрираните автомобили, след като резултатът не е постигнат и се е стигнало до
увреждане на чуждо имущество, което е противоправно, поради което и О. В. следва да
понесе съответната отговорност, в случая да репарира вредите, причинени от нейни
служители.
В обобщение, съдът намира, че предявеният иск в рамките на размера, предмет на
настоящата произнасяне, за основателен и като такъв следва да бъде уважен. Върху
обезщетение следва да бъде присъдена и лихва за забава считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 18.08.2020г., до окончателното изплащане на обезщетението.
Предвид изходът от спора и своевременно направеното искане, в полза на Н. Я. С.
следва да се присъдят сторените от последната разноски, възлизащи в общ размер на 550
лева, както следва: 50.00 лева за заплатена държавна такса, 150 лева за заплатен депозит за
вещо лице и 350.00 лева – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О. В., ***, представлявана от кмета И. Н. П., да заплати на Н. Я. С., ЕГН
**********, от *****, сумата от 5.00 лева (пет лева), частичен иск от 1350.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане
на четири броя джанти и предна броня на лек автомобил „****“, с рег. № ****, вследствие
на репатриране на автомобила на 14.10.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаването на исковата молба - 18.08.2020г., до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА О. В., ***, представлявана от кмета И. Н. П., да заплати на Н. Я. С., ЕГН
**********, от *****, сумата от 550.00 лева (петстотин и петдесет лева), представляваща
5
сторените пред настоящата инстанция съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6