№ 34
гр. Свищов, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на тринадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Теодора Б. Стоянова
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело №
20244150100626 по описа за 2024 година
ИСК с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „Ю“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление гр. **, представлявано съвместно от всеки от двама изпълнителни
директори или от прокурист заедно с изпълнителен директор: П.Н.Д. – изп.
директор, М.И.В. – прокурист, чрез пълномощника им адв. Х.И. от САК
против „П“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес гр.****, представлявано от
Р. Ю. П. с ЕГН ********** и Р. Ю. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес
гр.****. Твърдят,че на 11.04.2017г. , съгласно Договор за кредит-овърдрафт
по разплащателна сметка в лева № 049/О/2017г., “П” АД, ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление гр.** представлявано от Д.Ш. и М.И.В. –
прокурист, чийто правоприемник е настоящия ищец е отпуснала на
ответниците сумата 30000 лева- като кредитен лимит. Срокът на действие на
договора е бил до 15.04.2019г., като през този срок средствата по кредита
могат да се ползват многократно в рамките на лимита. Кредитът е обявен за
изискуем на 16.04.2019г. с изтичане на крайния срок за погасяването му, без
да е необходимо уведомяване на длъжника. На 29.10.2019г. “П” АД,
ЕИК:***** е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417
от ГПК за сумата 21407,05 лева (двадесет и една хиляди четиристотин и
1
седем лева и 05 ст.)– главница, сумата 628,13 лева ( шестстотин двадесет и
осем лева и 13ст.) – наказателна лихва за периода от 30.06.2019г. до
28.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 29.10.2019г. до изплащане на вземането, и по ч.гр.д.
979/2019г. на СвРС е издадена Заповед за незабавно изпълнение
№569/30.10.2019г. Длъжниците са получил съобщение за издадената Заповед
за изпълнение на основание чл.47 ал.5 от ГПК, поради което ищецът
предявява настоящия установителен иск . Моли съда да признае, че Р. Ю. П.
с ЕГН ********** дължи солидарно с „П“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и
адрес гр.****, представлявано от Р. Ю. П. на "Ю" АД горепосочените суми.
Претендира разноски както в заповедното, такава и в исковото производство.
В едномесечен срок от получаване на разпореждането по чл.129 от ГПК
особеният представител на ответниците –адв.Ц. З. е подал писмен отговор, в
който заявява , че искът е недоказан и следва да се отхвърли. Ответникът не
бил уведомен за изпадането му в забава. Размерът на задължението също не
бил доказан. В съдебно заседание ответника се представлява от адв.З., която
поддържа заявеното в отговора.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Предявеният иск от ищеца е установителен по чл.422 от ГПК за сумата
21407,05 лева (двадесет и една хиляди четиристотин и седем лева и 05 ст.)–
главница, сумата 628,13 лева ( шестстотин двадесет и осем лева и 13ст.) –
наказателна лихва за периода от 30.06.2019г. до 28.10.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
29.10.2019г. до изплащане на вземането,за която по ч.гр.д. 979/2019г. на СвРС
е издадена Заповед за незабавно изпълнение №569/30.10.2019г.
Не се спори, че между “П” АД, ЕИК:***** , чийто правоприемник е
ищецът "Ю" АД , в качеството му на кредитор и ответниците „П“ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес гр.****, представлявано от Р. Ю. П. с ЕГН
********** и Р. Ю. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.****, в
качеството им на кредитополучатели, на 11.04.2017г. е сключен Договор за
кредит-овърдрафт по разплащателна сметка в лева № 049/О/2017г., по силата
2
на който банката е отпуснала потребителски кредит от 30000 лева- като
кредитен лимит. Срокът на действие на договора е бил до 15.04.2019г., като
през този срок средствата по кредита могат да се ползват многократно в
рамките на лимита. Приложен е Договорът, банкови извлечения-история на
транзакциите от дата 11.04.2017г. до 23.10.2019г. и извлечение от
счетоводните книги, видно от които отпуснатата в заем сума е усвоена, като
впоследствие не са внасяни погасителни вноски. Срокът на договора изтича
на 15.04.2019г., когато е следвало да бъде платена последната погасителна
вноска. Към този момент, съгласно извлечение от счетоводните книги с дата
28.10.2029г. е имало непогасеното задължение в размер на 21407,05 лева
(двадесет и една хиляди четиристотин и седем лева и 05 ст.)– главница, сумата
628,13 лева ( шестстотин двадесет и осем лева и 13ст.) – наказателна лихва за
периода от 30.06.2019г. до 28.10.2019г. За тези суми , на 28.10.2019 г. ищецът
е подал заявление по чл.417 от ГПК и по ч.гр.д. 979/2019г. на СвРС е издадена
Заповед за незабавно изпълнение №260011/19.08.2019г.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност , което съдът
намира за неоснователно.
Задължението е с уговорен срок- до 15.04.2019г. , то следва, че
давностния срок започва да тече от тогава- настъпване на изискуемостта на
задължението. Задължението е общо в размер на дадената в заем сума и
уговорено възнаграждение, като начина на погасяване на вноски означава
разсрочване на задължението,в случая кредит-овърдрафт, което е неделимо, а
не се касае до задължение с периодично изпълнение по смисъла на чл. 111 от
ЗЗД. На 15.04.2019г. е изтекъл срокът на договора, от тогава е настъпила
изискуемост на задължението по Договор за кредит-овърдрафт по
разплащателна сметка в лева № 049/О/2017г. и давността за погасяване на
цялото задължение е започнала да тече от тази дата, като към датата на
подаване на заявлението - 28.10.2019 г. не е изтекла петгодишната давност за
погасяване на главницата. Съгласно трайната практика на ВКС, при договорът
за банков кредит е налице неделимо плащане и договореното за връщане на
заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични
плащания, а представлява частични плащания по договора, поради което
приложим е общия петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД, а не тригодишния такъв и
за общата сума , а не за отделни вноски. В случая кредиторът се е снабдил с
изпълнителен лист на 20.01.2020г. и е образувал изпълнително дело
3
№20208000400260 на ЧСИ И.Б. с район на действие Бургаски окръжен съд. По
него са предприети изпълнителни действия – възбрана на недвижими имоти и
др. По отношение на длъжника „П“ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
гр.****, представлявано от Р. Ю. П., Заповед за изпълнение е влязла в сила с
връчване на съобщението по реда на чл.50 ал.2 от ГПК на 30.08.2020г. По
отношение длъжника Р. Ю. П. с ЕГН ********** се води настоящото дело, с
оглед обстоятелството , че ПДИ от ЧСИ И.Б. с район на действие Бургаски
окръжен е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предвид на гореизложеното, съдът намира че искът е основателен и
доказан , поради което следва да се уважи в претендирания размер.
При този изход на делото, разноските остават за сметка на ответниците.
Ищецът не е представил списък по чл.80 от ГПК за направени разноски, но
същите са в размер на 1720,84 лева в исковото производство, от които ДТ –
528,84 лева, депозит за особен представител 1192,00лева. Ответникът Р. Ю. П.
следва да заплати дължимите разноски. Разноските в заповедното
производство фигурират в изпълнителния лист по Заповед за незабавно
изпълнение №260011/19.08.2019г. по ч.гр.д. 979/2019г. на СвРС.
Водим от горното на основание чл.422 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че към 28.10.2019 г. (датата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
в Районен съд-Свищов) и понастоящем в полза на "Ю" АД с ЕИК *, гр.-,
представлявано от П.Н.Д. и М.В. съществува вземане против „П“ЕООД с ЕИК
***, със седалище и адрес гр.****, представлявано от Р. Ю. П. с ЕГН
********** и Р. Ю. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.****,
солидарно за сумата 21407,05 лева (двадесет и една хиляди четиристотин и
седем лева и 05 ст.)– главница, сумата 628,13 лева ( шестстотин двадесет и
осем лева и 13ст.) – наказателна лихва за периода от 30.06.2019г. до
28.10.2019г., както сумата 440,70 лева (четиристотин и четиридесет лева и
70ст.) - разноски по делото за държавна такса и сумата 1032,63 лева (хиляда
4
тридесет и два лева и 63ст. ) – адвокатско възнаграждение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
29.10.2019г. до изплащане на вземането, съгласно Заповед за незабавно
изпълнение №569/30.10.2019г.по ч.гр.д. 979/2019г. на СвРС.
ОСЪЖДА Р. Ю. П. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.**** да
заплати на "Ю" АД с ЕИК *, гр.- сумата 1720,84 лева - разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаване на
страните пред Великотърновски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5