№ 554
гр. Варна, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20243110201031 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на С. Г. С., с ЕГН **********
против Наказателно постановление № 23-0002598/31.01.2024г. на Директора
на РД „АА“ Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 3000 лева за допуснато нарушение на чл. 139,
ал.1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1 т. 3, б “А“ от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001 г.).
В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно, като се сочи, че при издаването на оспореното
наказателно постановление и акта за установяване на административно
нарушение са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
описанието на нарушението в АУАН и НП е лишено от конкретика, поради
което и за жалбоподателя е останало неясно за какво нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Допълнително оспорва
посочените в АУАН и НП стойности на измерване да са правилно
установени, с техническо средство, представляващо такова от одобрен тип,
като липсвало доказателство за претегляне. Алтернативно поддържа, че се
касае за прекомерно тежко наложено наказание, доколкото АНО неправилно
преценил обществената опасност на деянието.
1
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от мл. експ.
К., като моли за потвърждаване на издаденото НП, като акцентира на
обстоятелството,ч е в нито един момент от проверката жалбоподателят не е
възразил на установеното като натоварено количество и не е поискал неговото
измерване, като същото се установявало изцяло от представените във връзка с
превозите документи и в частност от товарителницата. Пледира за
присъждане и на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 07.12.2023 г. в 15:11 часа в гр. Варна, в Южна промишлена зона,
при подход за пристанища ПЧМВ, Петрол Островна зона и пристанище
Варна Изток – инспектори от гр. Варна, сред които и св. В.П. извършили
документална проверка на МПС "Скания" Р450 с рег. № СВ2502ВМ от
категория N3 с две оси и полуремарке СА336К рег. № ТХ9133ЕХ с три оси.
Същото се управлявало от въззивника С. и превозвало пшеница, видно от
товарителница 9523110/06.12.2023 г. по маршрут с. Ореховица – гр. Варна.
Контролните органи извършили документална проверка и установили, че
процесното МПС е с обща маса 55920 кг, видно от пътно-прехвърлителна
разписка **********/06.12.2023г., чиято маса надвишава нормите от
допустима максимална маса на ППС за движение по пътищата отворени за
обществено ползване от 40 000 кг. с 15920 кг., установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство.
АНО приел, че установения факт досежно констатираното
превишаване на стойностите по чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от
03.07.2001 г., осъществява състава на административно нарушение по чл. 139,
ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11 от
03.07.2001 г.
Въз основа на представените материали, административно-
наказващият орган издал атакуваното НП, с което на основание чл. 177, ал. 3,
т. 1, предл. 2 наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в
размер на 3000 лв, като процесното НП било връчено лично на същия срещу
подпис.
2
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
административно наказание направи следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в
законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане по
същество.
Наказателното постановление на Директор на РД „АА“ - Варна е
издадено от компетентен орган.
Наред с посоченото, спазени са били всички процесуални срокове
свързани с издаденото на АУАН, а впоследствие и на издаденото въз основа
на него НП.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно
описанието на нарушението.
В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата
и мястото на извършването му, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени.
Отразени са всички данни относно индивидуализацията на
нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно
постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени доказателства по АНП, както и от гласните доказателства,
приобщени към делото, а именно показанията на свидетелит В. П., който се
явява и актосъставитет и като такъв е въприел лично събитията на процесната
дата, като показанията му бяха достатъчно категорични досежно
установената и от писмените доказателства по делото фактическа обстановка.
Що се отнася до материалноправната законосъобразност на издаденото
постановление, настоящият съдебен състав намери следното:
За осигуряване безопасността на участниците в движението,
3
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗДвП въвежда задължение
движещите се по пътя пътни превозни средства да са с размери, маса и
натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството – регламентираните в Наредбата,
неизпълнението на които се санкционира по чл. 177, ал. 3, т.1, пр. 2 ЗДвП.
По делото е безспорно установено, че с процесното ППС е превозван
товар – пшеница, с който именно същото е било претоварено, с обща маса
55920 кг, видно от пътно-прехвърлителна разписка **********/06.12.2023г.,
чиято маса надвишава нормите от допустима максимална маса на ППС за
движение по пътищата отворени за обществено ползване от 40 000 кг. с 15920
кг., установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство.
Според Регламент 216/403 от 18.03.2016г. на ЕПС, точка 4 „Групи нарушения
на Директива 96/53/ЕО на Съвета (5) – Правила за масата и размерите от
Приложение I, превишаването с повече от 20 процента на допустимата
максимална маса се квалифицира като „най-тежко нарушение“ по чл.1 т.3 от
Приложението, тъй като в резултат на документалната проверка АНО
безспорно е установил, че също е претоварено, факт който не се оспорва и от
въззивника.
Колкото до неговото възражение, че нарушението е било установено
само по документи без реално да бъде претеглено процесното ППС, в
конкретния случай не се изисква допълнително измерване, тъй като АНО е
установил претоварването от пътно - прехвърлителна разписка издадена
непосредствено след претеглянето в базата за товарене, където ясно са
вписани общите килограми на процесното ППС.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., движението на
извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата. В ал. 2 на с. чл. е указано как се осъществява
движението на извънгабаритни и/или тежки ППС в рамките на общественото
ползване на пътищата в случаите, когато са налице пречките по ал. 1 за
осъществяване на превоза по посочените начини – с разрешително за
преминаване, в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от
4
администрацията, управляваща пътя.
Според § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Наредба №
11/03.07.2001 г., "неделим товар" e товар, който не може да се дели на две и
повече части с оглед на неговото превозване, тъй като това деление би довело
до излишни разходи или би породило риск от нанасяне на вреди, и който
поради своите размери или маса не може да бъде превозван от моторно
превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено ППС, което да отговаря
изцяло на изискванията на Наредбата.
Предвид фактите и обстоятелствата по случая и конкретно с оглед
вида на превозвания товар – пшеница, нито разрешително, нито разрешение
въз основа квитанция за заплатени пътни такси е следвало да са факт във
връзка с извършвания превоз.
Разрешаването на движение на извънгабаритното ППС в рамките на
специалното ползване на пътищата в този случай би било незаконосъобразно,
равнозначно на заобикаляне на нормативна забрана и несъответно на
преследваната от закона цел.
Това е така предвид вида на превозвания товар, който без съмнение
може да бъде "разглобен на части" (чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001
г.), без това деление да доведе до излишни разходи или да породи риск от
нанасяне на вреди (§ 1, т. 14 от ДР на Наредбата), съответно да бъде превозен
в рамките на общественото ползване на пътищата (чл. 8, ал. 1 от Наредбата) с
превозно средство, ремарке, съчленено ППС, което да отговаря изцяло на
изискванията на Наредбата (§ 1, т. 14 от ДР на Наредбата).
Една от целите на ЗП е упражняването, в рамките на управлението на
пътищата, на контрол на превозните средства с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване (арг. от чл. 19,
ал. 2, т. 6 от ЗП).
Такова следва да се извършва само при отсъствие на друга
възможност това движение/превоз, да могат да бъдат осъществени в рамките
на общественото ползване на пътищата, с основна превантивна цел –
пътищата за обществено ползване да бъдат експлоатирани правилно,
съответно да бъдат предпазени от разрушаване, до каквото без съмнение води
движението конкретно на тежки ППС.
Каквото ясно регламентира и конкретно разпоредбата на чл. 8, ал. 1
5
от Наредба № 11/03.07.2001 г. Т.е. във всички случаи, в които разрешение не
се следва поради наличие на възможност конкретен товар да бъде разделен на
части, съответно превозен в рамките на общественото ползване на пътищата,
така че ППС, с което превозът се извършва, да не надвишава нормите,
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, е
налице изрична забрана (арг. от общата разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП) за превоз на този товар по начин, по който със същия конкретно ППС
ще бъде претоварено.
При това положение изведените в АУАН и НП правни квалификации
– за допуснато нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1 т.
3, б “А“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 11 от 03.07.2001 г.)
Предвид изложеното и безспорното наличие на данни по делото за
извършено нарушение и неговото авторство, материалният закон е приложен
правилно.
Доколкото обаче по делото не са налице доказателства, които да
обосновават налагане на максималния размер на предвидената в закона
санкция, съдът намира, че следва да намали размера на наложеното наказание
до законоустановения минимум от 500 лева, в който смисъл следва да бъде
изменено процесното НП.
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в
сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния
съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуалния представител на наказващия орган е направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение своевременно.
В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед
крайния изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде принципно
осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на
6
МВР Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено
съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.
Доколкото обаче настоящото НП следва да бъде изменено в неговата
санкционна част, то на наказващия орган се следва възнаграждение съобразно
изменения размер на санкцията, а именно в размер на 13 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП 23-0002598 от 31.01.2024 г. Директора на РД „АА“
Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 3000 лева за допуснато нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2,
пр. 2 от ЗДвП вр. чл. 6, ал. 1 т. 3, б “А“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от министъра на регионалното развитие и благоустройството (Наредба № 11
от 03.07.2001 г.), като НАМАЛЯВА размера на наложената му санкция на 500
лева.
ОСЪЖДА С. Г. С., с ЕГН ********** да заплати на РД „АА“ Варна
сумата от 13 /тринадесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7