Определение по дело №413/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№

 

Град Варна, 12 февруари 2020 година.

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в закрито заседание, проведено на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:          

                                                          

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ

НЕВИН ШАКИРОВА                                                                                         

 

като разгледа докладваното от съдия Кр.Василев,

въззивно гражданско дело № 413 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, въззивно е и е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 5659 от 12.12.2019, по гр.д. № 9667/2019 година, по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че И.А.Г., ЕГН **********, не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 2 784.07 лева, представляваща стойността на служебно коригирана сметка за потребена електрическа енергия за периода от 12.06.2017 година до 11.06.2018 година, за адрес на потребление в град Варна, ул.“Подп.Калитин“ № 55, и с което дружеството – въззивник е осъдено да заплати разноски в размер на 634.36 лева, на осн. чл.78, ал.1  ГПК.

Жалбата сочи оплаквания за неправилност, необоснованост на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с доказателствата по делото. Съдържа доводи за наличие на правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между страните. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на нарушение осъществено от въззиваемата страна.Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Отговор по делото е постъпил и с него адв.С., като процесуален представител на въззиваемия И.А.Г. настоява съдебното решение да бъде потвърдено.Излага нарочни аргументи в тази насока.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Предвид горното, ВОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 30.03.2020 година – от 09.00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: