Определение по дело №501/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Е. Х. Х. от с. Ч., К-а обл. обжалва решение № 33/ 23.03.2009 г. по Г.д. № 162/2008 г. на Районен съд – М., с което е отхвърлен предявеният против Е. О. А. от с. Ч., К-а обл. иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС, за установяване на собственост и предаване владението върху недвижим имот, представляващ нива от 1000 кв.м, находяща се в землището на с. Ч., К-а обл. в местността „Чумур Кьопрюсю”, при граници: пасище, мера, населено място. В жалбата се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно. Твърди, е собственик на описания имот, който се намирал в землището на с. Ч., К-а обл. и за това й е издадено решение от Общинска служба „Земеделие” - с. К., К-а обл., а на ответницата е издадено решение за имот в землището на с. О., К-а обл. в местността „Дивите череши”. Районния съд приел представеното от ответницата ново решение от 25.02.2009 г., в който процесния имот бил с нови граници. Това решение не било отменено по съдебен или административен ред и липсвали доказателства някой да е искал промяна. Освен това твърди за допуснати процесуални нарушения от страна на районния съд, тъй като на основание чл.147 от ГПК е прието представеното от ответницата решение от 25.02.2009 г., а е отказано допускане на гласни доказателства на страната на ищеца и не е преценено от съда неявяването на ответницата в съда съгласно чл.176 от ГПК. Моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество като уважи изцяло предявеният иск.

В съдебно заседание и в писмената защита поддържа жалбата със същите оплаквания. Писмен отговор на въззивната жалба не е представено от въззиваемата. В писменото си становище твърди, че решението на районния съд законосъобразно. Във връзка с поддържаното от ищеца правно основание чл. 14,ал..4 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.108 от ЗС твърди, че при доклада на делото съдът приел правното основание на иска по чл.108 от ЗС и ищеца не бил упражнил правото си на възражение по доклада. Въпреки това развива съображения за иск по чл108 и чл.14,ал.4 от ЗСПЗЗV Моли съдът да остави в сила решението на районния съд и се присъдят разноски по делото.

Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС. В исковата си молба ищцата твърди, че с решение № Ч1017/ 22.01.2001 г. на ОС”З” – с.К., К-а обл. й е възстановено правото на собственост върху имот, представляващ нива в м. „Чумур Кьопрюсю” с площ от 0.700 кв.м, а за 0.300 кв.м е отказано възстановяване, поради това, че има извършено мероприятие, а била собственик на 1000 кв.м.. При заснемането на имота установила, че в имота се е самонастанила ответницата А., като наследница на С. Х. Х. б.ж. на с. О., К-.а обл.. Зявява, че ответницата се възползвала от обстоятелството, че не е поискала идентифициране на имота и посочила имота в местността „Дивите череши” като имот, находящ се в местността „Чумур Кьопрюсю”.. В землището на с. Ч., К-а обл. нямало местност „Дивите череши” и всички имоти на ответницата били в землището на с. О., К-а обл., а не в землището на с. Ч.,К-а обл. Изготвила споразумителен протокол, за да се реши спора за имота с извънсъдебно споразумение, но ответницата отказала да подпише протокола. В подкрепа на иска представя писмени доказателства.

От съдържанието на писмения отговор на исковата молба се установява, че ответницата оспорва иска Твърди, че с решение на ОС”З” – с. К., К-а обл. й е възстановено правото на собственост върху 0.500 кв.м в землището на с. Ч., К-а обл. и ползвала имота в същия размер, който след идентифицирането му бил с площ от 1.702 декара. Останалата площ се ползвала от от други лица. Съгласна е да подпише споразумителен протокол, предложен от ищцата. Представя копие от регистъра на земеделски земи в землище с. Ч. за имот в м. „Дивите череши” с площ от 1.720 дка с регистрация от 22.02.2008 г. и копие от скица на имота.

По делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, която установява, че няма идентичност на имотите в двете решения - по решение № Ч1017/22.01.2001 г. под номер 19 за ищцата и решение № 51/ 28.06.1996 г. - за ответницата. В съдебно заседание вещото лице допълва заключението, като заявява, че имота, посочен на место от ищеца, в момента е разделен на четири части и се владее от други лица. Северната част от имота в момента се владее от ответницата, но не може да установи дали ползвана част е от възстановените на ищцата 0.700 дка от процесната нива.

От доказателствата по делото се установява, че предмет на делото е иск по чл.108 от ЗС, иск за собственост на реституиран по реда на ЗСПЗЗ земеделски имот, представляващ нива в местността „Чумур Кьопрюсю” в землището на с. Ч., К-а обл. За този имот е постановено решение № Ч1017/ 22.01.2001 на ОС”З” – с. К., с което на ищцата, като наследник на Е. А. М., е признато правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху земеделски земи, включително и на ниви в м.”Чумур Кьопрюсю от 0.500 кв.м по т.2, от 1000 кв.м. по т. 18 и 1000 кв.м по т.24 от раздел първи на решението. В раздел ІІ на посоченото решение ОС”З”- с.К. е възстановила правото на собственост върху нива от 0.700 дка в м. „Чумур кьопрюсю” /п.19 от раздел ІІІ на решението на ОС”З”- с. К., К- обл./ и е отказала възстановяване право на собственост в съществуващи стари реални граници на нива от 0.500 дка, нива от 1.000 дка, нива от 0.300 дка в местността „Чумур Кьопрюсю” в землището на с. Ч., тъй като подлежат на обезщетяване по реда на чл.10б,ал.1 от ЗСПЗЗ. По делото няма данни решението на ОС”З”-с. К. да е обжалвано от ищцата, при което съдът приема, че е влезнало в сила.

С решение № Ч- 549/ 20.08.1992 г. ОС”З” – с. К., К-а обл. на ответницата, като наследник на С. Х. Х., е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници, върху нивÓ от 5.5 дка в м.”Дивите череши” в землището на с. О. и ливада в същата местност от 0.300 дка. Впоследствие, с друго решение № 51/ 28.06.1996 г. на ОС”З”- с. К., К-а обл., е изменено и допълнено решение № Ч-549/20.08.1992 г., на ответницата е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници, върху нива от 1.274 дка в м. „Дивите череши” в землището на с. О., К-а обл. и нива в същата местност с площ от 4.419 дка. А с решение № Ч549/ 18.12.2008 г. ОС”З” – с. К., Ка- обл. на ответницата е възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници върху нива от 0.501 дка в землището на с. Ч., К-а обл., като с това решение е допълнено и изменено решение № Ч549А/17.01.2008 г. на ОС”З”-с.К.. Към решението е издадена скица, от която се установява, че имота на ответницата се намира в землището на с. Ч., К-а обл., от което следва, че имотите на страните по делото се намират в землището на с. Ч., К-а обл.

Или от доказателствата по делото се установява, че ищцата е собственик на нива от 0.700 дка в м. „Чумур Кьопрюсю” в землището на с. Ч., а за останалите 0.300 дка е признато правото на собственост, но ОС”З”-с. К., К-а обл. е постановила отказ за възстановяване правото на собственост, тъй като подлежи на обезщетяване по реда на чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ, за което на ищцата е издадена скица. Макар че довод за проведена процедура по обезщетяване по делото не се прави, съдът приема, че такава е проведена, а от това следва, че земеделската земя е загубила земеделското си предназначение и върху тази част от имота ищцата не може да установява наличие на право на собственост. От представената по делото скица, неразделна част от експертизата, която не е оспорена от страните, се установява, че част от имота, който се владее от ответницата, е в урбанизираната територия на с. Ч., за тази част ответницата е призната за собственик и е постановено позитивно решение на ОС”З”-с. К.. Освен това експертизата установява, че ответницата ползва реално 140 кв.м от собствения й имот, с площ от 0.501 дка, и няма идентичност на имотите по двете решения на ОС”З” – с. К., при което правилно районния съд е приел, че ищцата не се легитимира като собственик на претендирания имот. По делото не се установява, че 140 кв.м, които ответницата владее, са част от 0.700 дка,на които ищцата е собственик. В тази насока не се представят доказателства. А щом липсват доказателства ищцата не може успешно да проведе иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл съдът намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. А с оглед изхода на делото в тежест на жалбоподателя следва да останат направените по делото разноски в размер на 250 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 33/ 23.03.2009 по Г.д. № 162/2008 г. по описа на Районен съд – М.. ОСЪЖДА Е. Х. Х. от с. Ч., К-а обл., с ЕГН * да заплати на Е. О. А. с ЕГН * от с. Ч., К-а обл. разноски по делото в размер на 250 лв.

Решението се обявява в регистъра за съдебните решения и не подлежи на касационен контрол, тъй като обжалваемия интерес е в размер на 17.25 лв..

Председател: Членове: 1.

2.