№ 120
гр. Враца, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Калин Тр. Тодоров
Борис К. Динев
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20241400500497 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Враца против Решение №
328/21.05.2024 г. по гр.д.№ 3282/2023 г. по описа на Районен съд-Враца, с
което е признато за установено по отношение на въззивника, че М. А. М.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, е собственик на основание
придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС на поземлен имот с идентификатор №
12259.1128.424 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на
изпълнителния директор на АК, находящ се в ***, с площ от 27 459 кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно
ползване – за земеделски труд и отдих, категория на земята – седма, при
съседи: 12259.1128.384, 12259.1128.390, 12259.1128.386, 12259.1128.392,
12259.1128.475, 12259.1128.575, 12259.1128.369, 12259.1128.368,
12259.1128.367, 12259.1128.577, 12259.1128.410, 12259.1128.373,
12259.1128.376, 12259.1128.377, 12259.1128.378, 12259.1128.469,
12259.1128.423, 12259.1128.487, 12259.1128.383, и Община Враца е осъдена да
заплати на М. А. М., сумата от 850,00 лв., представляваща направени разноски
в първоинстанционното производство.
В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради
необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
На първо място се посочва, че решението е постановено в
противоречие със събраните по делото писмени доказателства. Навеждат се
доводи, че не е обсъдено обстоятелството, че за същия поземлен имот в
1
Община Враца с вх.№ 9400-0-15526/13.11.2023 г., т.е. 3 дни по-рано от
декларацията на ищеца М. А. М., е била подадена декларация от друго лице -
М. А. П. за признаване право на собственост чрез извършване на
обстоятелствена проверка, което индикира опит за злоупотреба с дадените от
закона възможности по отношение на придобивните способи, както и за
вероятна симулация при свидетелските показания.
Твърди се, че процесният поземлен имот представлява земеделска земя,
попадаща в обхвата на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и е отразен в регистъра на
новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 11/10.01.2005 г. на областния
управител на Област Враца, без вписани собственици или ползватели с
предоставено право по ПМС № 21/1963 г. на ЦК на БКП и МС на НРБ за
развитие на животновъдството и личните стопанства на кооператорите и
използване на нестопанисваните земи край населените места.
Въззивникът счита, че в обжалваното решение не е посочено каква
точно фактическа обстановка районният съд е приел за установена и защо е
приел за достоверни едни доказателствени материали, а други е отхвърлил
или изобщо не е обсъждал. Изразява несъгласие с извода на съда, че от
представения препис от регистър на новообразуваните имоти е видно, че
процесният имот е ползван от М. М. П.. Сочи, че от преписа от посочения
регистър се установява, че поземлен имот с идентификатор № 12259.1128.424
никога не е бил предоставян за ползване на наследодателя на ищеца, винаги е
бил временно стопанисван от Община Враца и няма вписан собственик или
ползвател.
В жалбата се излагат подробни съображения, че са кредитирани
показанията на двамата свидетели на ищеца, въз основа на които обаче не
може да бъде обоснован извод за осъществявано владение върху процесния
имот. Въззивникът счита, че от гласните доказателства се установява
единствено, че М. А. М. притежава къща и други постройки, както и овощни
насаждения в поземлен имот в м."***", до който има посипан земен път, но не
е ясно за кой точно имот се отнасят тези показания – дали за собствения на
ищеца поземлен имот с идентификатор № 12259.1128.384 с площ от 2 587
кв.м., в който видно от приложената скица действително са изградени
постройки, или за процесния поземлен имот с идентификатор №
12259.1128.424, който е самозалесен с дървесна растителност и е
необработваем. Изтъква, че от показанията на свидетелите не могат да се
установят с категоричност конкретни граници на владението предвид липсата
на материални граници, а свидетелските показания сочат единствено
обработка и ползване на собствения на ищеца имот с площ от 2 587 кв.м., в
който са налични сочените постройки, овощни насаждения и ливада. Според
въззивника, като се е базирал единствено на тези непълни и неясни
свидетелски показания, игнорирайки писмените доказателства,
първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод, че е реализиран
фактическия състав на придобивната давност по чл.79 ЗС. Посочва, че в
противоречие с принципа за служебното начало в гражданския процес, при
наличието на явно противоречие в доказателствения материал, районният съд
не е назначил специализирана експертиза.
Прави се искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно и отхвърляне на предявения положителен установителен
иск за собственост. Претендира се присъждане на направените деловодни
2
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от адв.М. М., като
пълномощник на ищеца М. А. М., в който се оспорва основателността на
подадената въззивна жалба.
Според изложеното в отговора, районният съд е разгледал и обсъдил
всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност.
Въззиваемият счита, че в хода на съдебното дирене е доказано по безспорен
начин, че М. М. владее процесния имот лично и необезпокоявано повече от 30
години, а преди това имотът е бил владян и ползван от неговите баща и дядо.
В подкрепа на това становище се позовава на събраните по делото гласни
доказателства. Твърди, че дядото на ищеца – М. М. П. е притежавал много
имоти в местността, един от които е и процесният имот с идентификатор
12259.1128.424, с номер по предходен план: 985424, което се потвърждава от
представения от ответника Списък по собственици съвместен с ползвателите,
в който М. М. П. е посочен като собственик на имот № 985424, а в графата за
ползвателите е посочено, че имотът единствено се стопанисва от Общината.
Изтъква, че от представените от ответника писмени доказателства е видно, че
процесният имот никога не е бил отчуждаван и одържавяван и не е бил
предоставян за ползване на други лица по реда на ПМС, както и че не е бил
отнеман физически или юридически от собствениците му, поради което съдът
правилно е приел, че имотът не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ и
общината не е могла да го придобие на основание чл.25, ал.1 от същия закон.
Твърди, че в случая ищецът е придобил собствеността върху процесния имот
въз основа на повече от 20-годишна придобивна давност, като владението не е
смущавано и прекъсвано от други лица.
В отговора се изразява несъгласие с оплакването на въззивника, че
съдът не е обсъдил обстоятелството, че за процесния имот е подавана
декларация и от трето лице за признаване право на собственост върху същия
имот чрез извършване на обстоятелствена проверка. Посочва се, че това
обстоятелство е ирелевантно и правилно не е обсъждано от съда.
Развиват се съображения, че отразяването на правно основание в акта
за държавна или общинска собственост не доказва право на собственост и при
липсата на каквито и да са доказателства, че имотът е бил придобит от
държавата или общината чрез настъпване на конкретни факти, твърдението на
ответника относно собствеността на имота остава недоказано и същият не се
легитимира като собственик.
Въззиваемият счита, че не отговаря на истината твърдението, че
свидетелските показания съдържат единствено данни за обработка и ползване
на собствения на М. А. М. поземлен имот с площ от 2 587 кв.м. Посочва, че от
тези показания се установява, че всички собственици на имоти наоколо
знаели, че процесният имот с площ над 27 000 кв.м. е на М.и и наричали
местността ***, че никой друг няма достъп до имота и претенции за
собственост и не е отричал правата на М..
При тези съображения, в отговора се поддържа, че при постановяване
на решението си първоинстанционният съд не е допуснал твърдените от
въззивника съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и
че обжалваният съдебен акт е правилен и законосъобразен, мотивиран и
обоснован, постановен при спазване на съдопроизводствените правила и
правилно приложение на материалния закон.
3
Прави се искане въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу
обжалваем съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, въззивният съд
взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на М. А. М.
против Община Враца, с която е предявен иск за признаването за установено
по отношение на ответника, че ищецът е собственик по давностно владение на
поземлен имот с идентификатор № 12259.1128.424, находящ се в ***, с площ
от 27 459 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин
на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, категория на земята – седма,
при посочени съседи.
В исковата молба се твърди, че ищецът владее имота лично и
необезпокоявано от никого повече от тридесет години, а преди това имотът е
бил ползван първоначално от неговия дядо М. М. П., който имал много имоти
в местността, а след това и от неговия баща. Посочва се, че през 1986-1987 г.
ищецът е направил път от единия край на имота до другия, така че да има
пълен и удобен достъп до него, като за целта е ангажирал нужната техника и
работна ръка, която да го подпомогне. Сочи се също, че в имота е направил
навес, гараж, бунгало и има поставен фургон, в който съхранява много лични
вещи. Твърди се, че от 1990 г. ищецът живее целогодишно в съседния имот с
идентификатор № 12259.1128.384 и ежедневно и необезпокоявано от никого
ползва и процесния имот. Според изложеното в исковата молба, през всички
тези години ищецът се е грижел за имота си, пазел го е от други хора,
поддържал го е и се е грижел за същия като свой собствен имот. Посочва се, че
в имота ищецът има овощни и други дървета, които поддържа, както и че
почиства изцяло поземления имот от храсти и изсъхнали дървета. Твърди се,
че всички хора в местността знаят, че имотът е негов и го владее несмущавано
повече от 30 години.
Ищецът сочи, че през месец ноември 2023 г. е решил да си извади
документ за собственост върху процесния имот на основание давностно
владение, като за целта се е снабдил с удостоверение от нотариус с изх. № №
68/16.11.2023 г. за получаване на необходимите документи за провеждане на
процедурата по обстоятелствена проверка. Посочва също, че след като
получил необходимите заверки от МДТ при Община Враца, Областна
администрация – Враца и следвало да получи и окончателната такава от
Община Враца, му било отговорено, че имотът е актуван с акт за частна
общинска собственост. Счита, че в този акт не се съдържат никакви
фактически данни, които да кореспондират с посоченото най-общо и
непрецизирано правно основание, но съставянето на същия поражда за него
правен интерес от предявяването на настоящия иск за защита на правото му на
собственост върху имота.
В срока по чл. 131 ГПК от ответната Община Враца е подаден отговор
на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва изцяло като
неоснователен.
Поддържа се, че процесният поземлен имот е частна общинска
4
собственост и представлява земеделска земя, попадаща в обхвата на
приложното поле на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отразен в регистъра на
новообразуваните имоти, одобрен със Заповед № 11/10.01.2005 г. на областния
управител на Област Враца, без вписани собственици или ползватели с
предоставено право на ползване по ПМС № 21/1963 г. на Централния комитет
на Българската комунистическа партия и Министерския съвет на Народна
република България за развитие на животновъдството в личните стопанства
на кооператорите и използуване на нестопанисваните земи край населените
места. Сочи се, че за този имот няма налични данни за извършено
отчуждаване и възстановяване по ЗВСВНОИ, по ЗПИНМ, ЗТСУ и други
закони. Твърди се, че според чл.9 от ПМС № 21/1963 г. за ползване на
граждани са се предоставяли пустеещите и изоставените земи в държавния
поземлен и в горския фонд край градовете и селата, които не могат да се
обработват от ТКЗС и от ДЗС.
Според изложеното в отговора, в периода от 1986-1987 г. до 1990 г.
давност в полза на ищеца, дори при доказано владение, каквото в случая
липсва, не е текла, защото по силата на чл.86 ЗС за периода 1951 г. до 1990 г.,
действието на този придобивен способ е изключено по отношение на вещите-
социалистическа собственост. Навеждат се доводи, че с влизане в сила на
ЗСПЗЗ през 1991 г. имотът, попадащ извън строителните граници на гр.
Враца, е обобществен, поради което същият представлявана земеделска земя
по смисъла на ЗСПЗЗ, подлежаща на възстановяване по реда на същия закон.
Изтъква се, че не са налични данни и твърдения в сроковете по ЗСПЗЗ от
ищеца или негов праводател да са заявявани реституционни претенции за
имота по ЗСПЗЗ и няма постановено решение в административно
производство по същия закон, легитимиращо като собственик на имота друг
правен субект, различен от Общината. Посочва се, че съгласно чл.25, ал. 1
ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите
или юридически лица, са общинска собственост, като в приложното поле на
тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване /т.е. земи, попадащи в обхвата на чл.10 ЗСПЗЗ/, но не са
заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са
изкупени от ползватели по реда и при условията на § 4а и § 46 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Твърди се, че придобиването правото на собственост върху земите по
чл.25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона, като поземлен имот
с идентификатор № 12259.1128.424 по кадастралната карта на гр. Враца е
общинска собственост и по отношение на него са приложими разпоредбите на
чл.86 от ЗС (отм.) и на § 1 от ЗИД на ЗС, засягащи давностните срокове.
При тези съображения ответникът счита, че не е изтекъл изискуемият
се по чл.79 ЗС 10-годишен давностен срок за придобиване право на
собственост от страна на ищеца. Отделно от това намира, че владението
предполага установяване и доказване, че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене върху чужд имот, както и
манифестация на собственическо отношение към вещта пред трети лица и
институции, за което не са представени никакви доказателства. Твърди, че за
същия поземлен имот с вх. № 9400-0-15526/13.11.2023 г. на Община Враца
/три дни по-рано от декларацията на ищеца/ е подадена декларация от М. А. П.
за признаване право на собственост чрез извършване на обстоятелствена
проверка на основание чл.587 ГПК и чл.79 ЗС, което с оглед големия размер
5
на имота и различните лица, желаещи придобиването на собствеността,
индикира опит за злоупотреба с възможностите, дадени от законодателя по
отношение на придобивните способи.
Прави се искане за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
направените деловодни разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни
доказателства.
С обжалваното решения първоинстанционният съд е уважил изцяло
предявения иск, приемайки, че анализът на събраните писмени и гласни
доказателства налага извод, че от 2000 г. ищецът е владял непрекъснато имота,
без никой да оспорва правата му, поради което е придобил същия по давност
на основание чл.79, ал.1 ЗСПЗЗ. По повод възраженията на ответника,
районният съд е приел, че не е доказано имотът да е отнеман фактически или
юридически, поради което по отношение на него не намират приложение
разпоредбите на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и чл.19 ЗСПЗЗ и общината не го е
придобила на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, съответното не е приложима и
забраната по чл.86 ЗС.
След извършена служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК,
въззивният съд намира, че така постановеният съдебен акт е валиден и
допустим.
За да се произнесе по правилността на същия, настоящият съдебен
състав извърши самостоятелен анализ на събраните в
първоинстанционното производство доказателства и взе предвид
заключението на изслушаната пред въззивната инстанция съдебно-
техническа експертиза, при което приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приложеното удостоверение изх.№ 68/16.11.2023 г. на И. Л. –
нотариус с район на действие Районен съд – Враца, М. А. М. е започнал
производство за извършване на обстоятелствена проверка за имот №
12259.1128.424 в *** с площ 27 459 кв.м., ведно с подобрения.
Във връзка с така започнатото производство М. А. М. е подал чрез
Община-Враца до нотариуса Декларация за признаване право на собственост
върху недвижим имот извън регулация чрез извършване на обстоятелствена
проверка на основание чл.587 ГПК и чл.79 ЗС, в която декларира, че
притежава посочения недвижим имот по давност и няма официален документ
за собственост на същия.
На гърба на тази декларация е извършено удостоверяване от Областна
администрация-Враца, че имотът не е държавна собственост Издадено е и
удостоверение изх. № 9400-834/16.11.2023 г. от Областна администрация –
Враца, в което е отбелязано, че по отношение на процесния имот няма издаден
акт за държавна собственост.
Отново на гърба на декларацията е извършено удостоверяване от отдел
"Общинска собственост" при Община Враца, че имотът е общинска
собственост. Издадено е и удостоверение № 9400-0-15793/17.11.2023 г. от
Община Враца, в което е отбелязано, че имотът е общинска собственост.
За нуждите на поисканата обстоятелствена проверка М. А. М. се е
снабдил със скица на поземлен имот № 15-1216690/16.11.2023 г. и
удостоверение за характеристиките на поземления имот, в които е посочено,
че по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
6
РД-18-43/16.09.2005 г. на изп.директор на АК, поземлен имот с идентификатор
12259.1128.424 се намира в ***, местност "***", има площ от 27459 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска и начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 ЗСПЗЗ). В скицата е
отразено още, че имотът е с номер по предходен план: 985424 и няма данни за
собственици и носители на други вещни права върху имота.
Всички посочени документи са представени с исковата молба в
заверени копия и са приети като писмени доказателства по делото.
Ищецът е представил също така и декларация за притежание на
непокрити земеделски имоти, видно от която М. М. П. е декларирал, че
притежава нива, ливади, гора и лозе с обща площ 14 дка в местност „***“,
придобити с покупко-продажба. От приетото по делото удостоверение за
наследници изх.№ 3932/26.03.2024 г., издадено от Община Враца, е видно, че
деклараторът М. М. П. е починал на 02.08.1956 г. и ищецът М. А. М. е един от
неговите наследници, в качеството си на низходящ на сина му А. М. М.,
починал на ***
Ищецът е приложил и скица № 15-1312791-13.12.2023 г. на поземлен
имот с идентификатор 12259.1128.384 по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления
имот: гр.Враца, Врачански лозя, местност „***“, с площ 2587 кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих. По отношение на този имот е посочено, че негов
собственик е М. А. М.. Отразено е, че в този имот има 2 бр.жилищни сгради, 2
бр. гаражи и салскостопанска сграда. Видно от скицата, този имот е съседен
на процесния имот с идентификатор 12259.1128.424.
И двете страни са представили заверени копия от Акт за частна
общинска собственост № 3878 от 16.11.2023 г., вписан в Служба по
вписванията – Враца вх. рег. № 6328/17.11.2023 г., съставен за поземлен имот с
идентификатор 12259.1128.424 по кадастралните карта и кадастралните
регистри на гр. Враца, местност „***“, с площ 27 459 кв.м., трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за
земеделски труд и отдих (съгласно §4 ПЗРЗСПЗЗ), категория на земята: седма.
Като правно основание за актуване на имота е посочено чл.56, ал.1 ЗОС, чл.2,
ал.1, т.7 ЗОС, чл.3, ал.3 ЗОС.
С отговора на исковата молба ответникът е представил извлечения от
Регистъра на новообразуваните имоти, Списък на ползвателите, Списък по
собственици съвместен с ползвателите, всички отнасящи се до обект "***" §
4, местност "***", гр.Враца, от които е видно, че по отношение на имот
985.424 г. липсва информация за предходен собственик/собственици и е
отразено, че имотът се стопанисва от общината.
Във връзка с изложените в отговора на исковата молба твърдения, са
представени доказателства – удостоверение от нотариус А. В., декларация за
признаване право на собственост върху недвижим имот извън регулация чрез
извършване на обстоятелствена проверка на основание чл.587 ГПК и чл.79
ЗС, от които е видно, че действително три дни по-рано - на 13.11.2023 г. трето
за настоящия спор лице М. А. П. е подал документи за признаването му за
собственик по наследство на същия недвижим имот.
В рамките на първоинстанционното производство са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите Д. Д. и М. Я..
7
Свидетелят Д., който е съсед на М. М. във Врачанските лозя,
местността „***“ поддържа, че ищецът живее от много години там и
притежава къща, гараж, гора и овощни дръвчета в тази местност, като целият
му имот е около 30 дка с къщата и гората. Разказва, че до имота има
самостоятелен път, който е от дясната страна на главния път, като този път до
имота е насипан от М.. Посочва, че в имота има трайни насаждения – ябълки,
круши, сливи, както и овощни градини и лозе. Свидетелят твърди, че има своя
имот от майка си и от 17-18 години знае, че ищецът живее в своя имот.
Разказва, че като дете, около 2000-та година, е ходил в имота на ищеца и му
помагал. Свидетелят твърди, че ищецът е позволявал на един човек да коси
цялото дворно място, но този човек починал преди година. Д. сочи, че къщата,
в която живее М., е оградена, а овощните градини не са. Къщата не била
заградена от четирите страни, а само от три страни и там, където не била
заградена, имало изход към овощните градини и лозето. Имотът с овощните
градини и лозето не бил заграден, имало портал, от който се излизало за
овощните градини. Свидетелят твърди, че имало гараж и други постройки от
страна на овощните градини, като М. ползвал постройките. Имало и кладенец
в имота, като М. го използвал заедно с други хора. Според свидетеля, ищецът
е разказвал, че дядо му е направил кладенеца. Д. твърди, че един от съседите
искал съгласието на ищеца, за да преминава през гората, тъй като неговият
имот започвал след гората, както и че много съседи са помагали на М. М. за
направата на пътя до имота му. Свидетелят твърди, че ищецът направил и
отводняване на пътя. Свидетелят поддържа, че на гората всички й казват „***“
и всички знаят, че е на М. М.. Д. твърди, че не е виждал някой друг да ходи там
и не знае някой да е имал претенции към имота. Сочи, че между къщата и
овощната градина има път, който разделя ясно къщата с овощната градина. Д.
твърди, че М. и жена му поддържат целия имот. Свидетелят сочи, че не живее
в имота си, но ходи всеки ден там, а ищецът живее постоянно в неговия заедно
със своята жена.
Свидетелят М. Я. посочва, че има автосервиз, който се намира в
местността „***“ на околовръстния път срещу язовира и граничи с имота на
М. М., и оттам го познава. Също посочва, че до имота на ищеца има
самостоятелен път, който стига само до този имот. Я. поддържа, че имотът е
доста голям, по-голям от 25 дка, като в него има ливада, стопански постройки,
гора, овошки, гараж, фургон. Твърди, че ищецът живее в къща в имота и е
постоянно там. Свидетелят посочва, че ищецът е садил овошките в имота,
като той ги поддържа и събира плодовете от тях. Я. твърди, че живее там от
2005 г., а М. живее постоянно в къщата си в местността „***“, като имотът си
е техен от много години. Свидетелят посочва, че пътят до имота го е правил
М. и той има отделен електромер само за имота. Твърди, че имало и геран,
който се ползвал от ищеца. Я. поддържа, че ливадата я е косял човек, който
починал, като този човек си пасял кравите в ливадата на М. с негово
разрешение. Свидетелят твърди, че не знае някой да е имал претенции за този
имот. Сочи, че къщата е заградена, но останалата част с ливадата и гората не е.
Имало един човек, който поискал съгласието на М., за да преминава през
имота му, и ищецът му разрешил. Свидетелят твърди, че е виждал М. да сади
дръвчета и това било преди повече от десет години. Д. сочи, че пътят до имота
на ищеца е направен от М. и човекът, който му поискал разрешение, за да
преминава до своя имот, който е по-нагоре. Д. твърди, че не е имало други
8
хора, които да помагат на ищеца в поддържането на имота. Не знае да е имало
претенции към имота от някого.
Пред въззивната инстанция е изслушано и прието заключението на
съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че процесният имот с
идентификатор 12259.1128.424 по КККР на гр.Враца по местонахождение,
граници и площ се идентифицира като имот, попадащ в територия по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, в землището на ***, местност "***", в която по силата на
нормативни актове е било предоставяно право на ползване на земеделски земи
за самозадоволяване потребностите на безимотни и малоимотни граждани.
Вещото лице посочва, че за тази местност е бил изготвен Помощен план по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържащ данни съгласно чл.28, ал.1 и 2 ППЗСПЗЗ относно
ползването и съществуващите имоти преди кооперирането. На базата на този
план е изработен и План на новообразуваните имоти /ПНИ/, одобрен със
Заповед № 11/10.01.2005 г. на областния управител на Област Враца. Вещото
лице не е констатирало да са налице данни за индивидуална собственост върху
имота преди колективизацията, а към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ
(01.03.1991 г) имотът е със статут: земя, предоставена за самозадоволяване по
реда на § 4. Към настоящия момент имотът е с предназначение: за земеделски
труд и отдих, съгласно действащите КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
42/16.09.2005 г.
В заключението е отразено, че липсват конкретни данни за историята
на имота – за бивши собственици на същия и за одържавяване или включване
в ТКЗС/ДЗС. Пояснява, че територията, в която попада е била
селскостопанска и е включена в териториите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но
липсват данни имотът да е бил предоставян за ползване на основание
актовете, посочени в § 4, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Липсват и данни имотът да е бил
заявяван за възстановяване от бивш собственик и да са постановени
реституционни решения.
В експертизата е проследено, че в помощния план имотът е част от по-
голям имот с идентификатор 985.424 и площ 35,586 дка, като в списъка на
ползвателите е вписан като временно стопанисван от общината, а в списъка на
собственици съвместен с ползвателите е отразена и част от имота на М. М. П..
Впоследствие в ПНИ процесният имот е нанесен като новообразуван имот с
идентификатор 985.424 и площ от 27,481 дка и е вписан в регистъра на
новообразуваните имоти без данни за собственици.
При извършения оглед на място вещото лице е установило, че имотът
няма материализирани граници, но има белези на ползване, изразяващи се в
изградени гараж, гаражна клетка, навес за дърва и храсти и поставяне на
фургон с навес, както и почистване на храстите и дърветата в част от имота. В
съдебно заседание вещото лице пояснява, че тези белези за ползване се
намират в самото начало на процесния имот почти до границата в северната
му част, а останалата част от имота е залесена. Посочва, че собственият на
ищеца М. М. имот с идентификатор 12259.1128.384 се намира от другата
страна на пътя срещу тези постройки, които нямат статут на сгради.
При така възприетото от фактическа страна, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
В случая се твърди, че ищецът е владял имота явно, спокойно и без
прекъсване в продължение на повече от 30 години, а преди това имотът е
9
владян от неговите баща и дядо, което е довело до придобиване правото на
собственост върху същия имот по давност на основание чл.79, ал.1 ЗС.
От своя страна ответникът твърди, че е собственик на този имот на
основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, като поддържа, че придобивна давност не е
могла да тече с оглед разпоредбите на чл.86 ЗС /отм./ и § 1 от ЗИД на ЗС.
При така очертания спор в тежест на ищеца е да установи по пътя на
пълното и главното доказване осъществяването на всички елементи на
придобивната давност, а в тежест на ответника е да установи липсата на
пречки за настъпването на вещноправните последици на този придобивен
способ, в т.ч. че имотът е бил включен в ТКЗС, отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ.
Следователно на първо място следва да бъде изяснен статута на
спорния имот и дали същият е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Съгласно чл.10, ал.1- ал.14 ЗСПЗЗ на възстановяване по реда на този
закон подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически
или юридически от собствениците им. Целта на закона е да се върне едно
предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в
резултат на отнемане/ограничаване от държавата на правото на лична /частна/
собственост по отношение на опредЕ. категория имоти, а именно –
земеделските земи. Не всички земеделски земи обаче подлежат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Както правилно е отбелязано и в мотивите
на обжалвания съдебен акт, съгласно практиката на ВКС – напр. Решение №
249 от 04.07.2011 г. по гр. д. № 621/2010 г. на І г. о.; Решение № 488 от
19.12.2011 г. по гр. д. № 1403/2010 г. на І г. о.; Решение № 88 от 17.07.2015 г.
по гр. д. № 6225/2014 г. на І г. о.; Решение № 109 от 25.05.2016 г. по гр. д. №
356/2016 г. на І г. о. и др, могат да бъдат придобивани по давност имотите,
които не са били кооперирани по силата на членствено правоотношение, не са
отчуждавани и не са отнемани фактически, а е било запазено владението в
реални граници. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ, респективно за тях не биха намирали приложение и разпоредбите на
чл.19 и чл.25 ЗСПЗЗ. Иначе казано, за да се приеме, че процесният имот не е
подлежал на реституция по ЗСПЗЗ, следва да бъде установено не само, че
същият не е бил одържавяван, но и че през целия период след
национализацията е било запазено владение върху същия в реални граници.
В конкретния случай действително не се установи имотът да е бил
обобществяван (включван в ТКЗС, ДЗС или друга селскостопанска
организация), отчуждаван или фактически отнеман. По несъмнен начин се
установи единствено обстоятелството, че същият се намира в територия по § 4
от ПЗР на ЗСПЗЗ с одобрен ПНИ през 2005 г. Нормите на § 4 и сл. ПЗР на
ЗСПЗЗ уреждат конкуренцията на права на лицата, на които е било
предоставено право на ползване, и лицата, които заявяват реституционни
права върху имоти, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, но не и за имоти,
които макар и да попадат в обхвата на тази територия, е установено, че не
подлежат на възстановяване, защото не са били одържавени или
обобществени, нито фактически отнети и владението върху тях е
осъществявано в реалните им граници отпреди обобществяването на земята.
Липсват данни процесният имот да е заявяван за възстановяване от бивш
собственик, както и върху него да е предоставено право на ползване по някой
от актовете, посочени в § 4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Нито в ПНИ, нито в КККР е
10
записан идентифициран собственик на имота, а е посочено единствено, че е
предоставен за стопанисване на Община Враца. Имотът е актуван като частна
общинска собственост едва на 16.11.2023 г., след като от ищеца и от трето за
настоящия спор лице почти по едно и също време са постъпили искания за
извършване на обстоятелствени проверки и признаване самостоятелно право
на собственост на всеки от тях по отношение на този имот. Ето защо
обстоятелството, че процесният имот е включен в територия по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че е подлежал на
реституция по ЗСПЗЗ.
При това положение настоящият съдебен състав намира, че в
съответствие с носената доказателствена тежест ответникът не е доказал
липсата на пречки за придобиване на имота по давност. Както обаче бе
отбелязано, за да се приеме, че това придобивно основание е било
осъществено, ищецът е следвало да докаже осъществяването на всички
елементи на това придобивно основание, в т.ч. че твърдяното от него владение
на имота, осъществявано от неговия дядо, баща и от него самия и
препятстващо прилагането на ЗСПЗЗ, е било запазено в реалните граници на
същия в периода след обобществяване на земеделските земи до настоящия
момент. Въззивният съд намира, че ищецът не е провел пълно и главно
доказване на тези обстоятелства.
На първо място не се установи имотът да е бил собственост на
наследодателите на ищеца преди влизането в сила на ЗСПЗЗ. Такива права не
се установяват от представената с исковата молба декларация за притежание
на непокрити земеделски имоти, подадена от дядо му М. М. П., тъй като в тази
декларация са описани имоти с различна обща площ от 14 дка (при площ на
спорния имот от 27 дка) и в различна местност „***“ (процесният имот е в
местността "***" и липсват доказателства за идентичност на двете местности).
На следващо място, не се установи имотът да е бил обособен и да е
владян преди влизането в сила на реституционния закон и до настоящия
момент в конкретни материализирани реални граници или други съществени
белези, които да го отграничават от другите имоти. За доказване на владение в
реални граници е необходимо имотът да бъде идентифициран чрез някакви
индивидуализиращи белези – местност, точно местоположение, съседи и
площ. В този смисъл – вж Определение № 311 от 06.07.2022 г. на ВКС по гр.д.
№ 1345/2022 г., ІІ г.о., ГК.
От заключението на изслушаната пред настоящата инстанция СТЕ се
установява, че за първи път процесният имот е обособен и нанесен в ПНИ, т.е.
през 2005 г., и за него няма данни в предходни планове. Дори и в помощния
план по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ имотът не е бил отразен в този вид, а
представлява част от по-голям имот с площ от 35,596 дка. По делото са
събрани гласни доказателства, според които ищецът владее имот – в
показанията на св.Я. се посочва, че този имот е с площ над 25 дка, а в
показанията на св.Д., че е с площ около 30 дка. И двамата свидетели сочат, че
в имота има къща, гараж, овощни дървета, ливада и гора. Настоящият
съдебен състав намира, че тези свидетелски показания имат твърде неясен
характер, за да може въз основа на същите да се приеме за доказано
осъществявано владение върху спорния имот в конкретни реални граници.
Свидетелите не посочват нито точна площ на имота, нито какви са неговите
граници, индивизуализирани чрез белези на терен или съседи на имота. От
11
събраните по делото доказателства се установи, че ищецът има друг имот в
съседство с процесния, който е с площ от 2,587 дка и в който са разположени
множество сгради, в т.ч. жилищни сгради, гаражи и селскостопански
постройки. В показанията си свидетелите говорят преимуществено за
изграждане и поддържане на къща, постройки и градина, косене на ливада,
засаждане на овощни дръвчета и лозе. Твърдят, че имотът с къщата е заграден.
Съдът намира, че тази част от показанията на свидетелите касае собствения на
ищеца имот с площ от 2,587 дка, който се намира в съседство на процесния,
поради което е неотносима към настоящия правен спор. Свидетелите говорят
и за гора, на която казват "***", но не уточняват нито площта, нито границите
на същата. Вещото лице е констатирало, че процесният имот няма
материализирани на място граници. От заключението на СТЕ се установи, че в
единия край на процесния имот, намиращ се от другата страна на пътя срещу
имота на ищеца, има белези за ползване – поставен фургон и изградени
навеси, които обаче нямат статут на сгради. От показанията на свидетелите не
може да се направи категоричен извод, че тези постройки са направени от
ищеца, а не от някой от собствениците на другите два съседни имота – 383 или
474. Дори и да се приеме, че са направени от ищеца, същите обхващат една
незначителна част от целия имот, който е с площ от 27 дка.
Съдът намира, че при така събраните доказателства не може да се
приеме за доказано, нито че преди влизането в сила на ЗСПЗЗ имотът е бил
собственост на ищеца, респ. на негов наследодател, нито че е владян от тях в
реални граници.
Най-сетне съдът намира, че свидетелите не установяват и точния
период, в който е осъществяване владението на имота. Свидетелят Д. има
спомени за такова владение към 2000 година, а свидетелят Я. изобщо не
установява конкретен период. Както бе посочено, имотът е обособен като
обект на вещни права с одобряването на ПНИ през 2005 г., поради което това е
най-ранния момент, от който може да се приеме, че е могла да тече
придобивна давност. Дори и с оглед показанията на св.Д. да се приеме за
доказано, че ищецът осъществява владение от 2005 г. до настоящия момент, от
това не следва извод, че целия процесен имот е владян непрекъснато и
необезпокоявано, доколкото не са ясни границите, в рамките на които е
осъществявано владението на ищеца, и дали части от имота, обособен с ПНИ,
не са владени и от други лица (от скиците по делото е видно, че имотът
граничи с множество други поземлени имоти).
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е доказал
упражнявана фактическа власт върху конкретен имот, който е еднозначно и
несъмнено индивидуализиран, поради което предявеният иск се явява
неоснователен и недоказан.
Като е достигнал до друг извод и е уважил исковата претенция,
районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен и вместо него – да бъде постановено решение, с което искът да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция,
обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в която Община
Враца е осъдена да заплати на М. М. разноски в размер на 850,00 лв.
На основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК разноските следва да бъдат
12
понесени от ищеца и същият да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски пред двете съдебни инстанции, както следва: общо
400,00 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции (по 200,00 лв.
за всяка от инстанциите, определени съобразно фактическата и правна
сложност на делото), 25,00 лв. – внесена държавна такса при подаване на
въззивната жалба и 300,00 лв. – внесен и изплатен депозит за вещо лице.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 328/21.05.2024 г. по гр.д.№ 3282/2023 г. по
описа на Районен съд-Враца и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за
признаване за установено по отношение на Община Враца, че М. А. М., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***, е собственик по давностно владение на
поземлен имот с идентификатор 12259.1128.424 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на изпълнителния директор на АК, находящ
се в ***, с площ от 27 459 кв.м., с трайно предназначение на територията –
земеделска, с начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих,
категория на земята – седма, при съседи: 12259.1128.384, 12259.1128.390,
12259.1128.386, 12259.1128.392, 12259.1128.475, 12259.1128.575,
12259.1128.369, 12259.1128.368, 12259.1128.367, 12259.1128.577,
12259.1128.410, 12259.1128.373, 12259.1128.376, 12259.1128.377,
12259.1128.378, 12259.1128.469, 12259.1128.423, 12259.1128.487,
12259.1128.383, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 ГПК М. А. М., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Враца,
БУЛСТАТ ***, с адрес: ***, представлявана от квета К. А. К., сумата от общо
725,00 лв., представляваща разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. 200,00
лв. – юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция, 25,00 лв. –
внесена държавна такса по въззивната жалба, 300,00 лв. – направени разноски
за експертиза и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчване на преписи от същото на страните, чрез процесуалните им
представители.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13