№ 2392
гр. София, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В.Б.В.
при участието на секретаря ЦВ.Б.Т.
като разгледа докладваното от В.Б.В. Гражданско дело № 20231110108504 по
описа за 2023 година
Предмет на делото са предявени от „Д***” АД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт Р.К.,
срещу „Д....“ АД, с ЕИК *****, осъдителни искове по чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 86 ЗЗД, за
заплащане на 912,42 лева, представляващи неизплатено изцяло обезщетение по настъпило
застрахователното събитие ПТП на 15.07.2019г., с оглед на сключен договор за
имуществено застраховане „Каско“, разноски за определянето му, заедно със законната
лихва от предявяване на иска до погасяването.
Ищецът излага твърдения, че на посочената дата на път Е 871, в район на с. К. и
бензиностанция „ С.П.“ между л. а. Ф, с рег. № ****, собственост на Б.В.К., което е
застраховано при ищеца, и л. а. О.К., с рег. № *******, управлявано от Валентин Боянов
Евтимов, застрахован при ответника, настъпва ПТП, риска за което се носи от ответника. По
време на движение в посока село К. водачът на л. а. О.К., застрахован при ответника,
внезапно предприема необезопасена маневра за завиване наляво, при което водачът на л. а.
Ф, застрахован при ищеца, не успява да реагира своевременно, и да спре, и го удря в задната
част. С това са нанесени щети на втория автомобил, застрахован при ищеца. В полза на
застрахования е възникнало вземане за застрахователно обезщетение в размер на 1794,84
лева, от които 1662,19 лева (след приспадане на застрахователна премия)- изплатени на
застрахования на 22.08.2019 г. Начислени са още 15 лева ликвидационни разноски за
определяне на щетата. След отправяне на покана за заплащане на 912,42 лева,
представляваща ½ от изплатеното обезщетение в размер на 897,42 лева и 15,00 лева
ликвидационни разноски, дружеството – ответник не е заплатило сумата. Ищецът
претендира заплащане на главница 912,42 лева, както и законна лихва от завеждането на
исковата молба, разноски и юрисконсултско възнаграждение.
1
Ответникът „Д....“ АД, чрез адв. В. П., оспорва иска по основание и размер. Оспорва
твърдения от ищеца механизъм на ПТП, както и стойността на извършения ремонт. Оспорва
доказателствената стойност на протокола за ПТП, тъй като представлява частен документ и
не се ползва с материална доказателствена сила относно констатациите в него. Твърди, че не
е налице предпоставка за ангажиране на отговорността на застрахования в дружеството
автомобил. В условията на евентуалност твърди съпричиняване в процент по – голям от 50
%. Моли за отхвърляне на исковете, в условията на евентуалност – за намаляване на размера
на обезщетението. Претендира разноски, иска присъждането на минималното
юрисконсултско възнаграждение за ищеца.
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното.
Съгласно приетия по делото доклад са приети за безспорни обстоятелствата по
наличие на валиден договор за застраховка „Каско“ между ищеца и пострадалото лице –
собственик на л. а. „Ф“, с рег. № ****, както и валиден договор на водача на втория л. а.
„О.К.“, с рег. № *******, за застраховка гражданска отговорност, покриващ отговорността
му за причинените щети, сключен с ответното застрахователно дружество.
Приетата по делото САТЕ дава заключение, че настъпилите вреди по повредения
автомобил, застрахован при ищеца, по пазарната стойност са в размер на 2867,99 лева и са в
пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Механизмът на същото е изяснен –
л. а. „О.К. предприема нерегламентирана маневра за завой наляво, при наличие на
непрекъсната осева линия и бива ударен в задната част от л. а. „Ф Голф“, поради
невъзможност на водача на втория автомобил да спре, което ПТП се случва на пътния
участък по пътя за с. К. и край бензиностанция „ С.П.“. Съдът кредитира заключението на
вещото лице като компетентно и безпристрастно. Приетият по делото двустранен
констативен протокол за ПТП /л. 7/ описва същия механизъм, както е установен и по
експертизата. Механизмът на ПТП се установява и от събраните по делото гласни
доказателствени средства, чрез разпита по делегация на водачите на автомобилите,
участвали в ПТП. Св. В. Евтимов – водач на л.а. О.К. дава показания, съвпадащи с
останалите твърдения на страните. Не казва да е имало специфични условия на пътя или
метеорологични такива. Другият свидетел Б. Колевски е водачът на л.а. Ф, който също
потвърждава станалото. Предприел е действия за спиране, но не е успял да спре. Видно от
протокола, подписан от двамата водачи, е постигнато съгласие относно виновното
поведение на водача на л. а. „О.К.“. Съдът съобрази, че са налице малки противоречия
между показанията на свидетелите, които не са в пряка връзка с предмета на делото.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните
правни изводи.
Ответникът е оспорил верността на представения по делото двустранен
2
констативен протокол за ПТП. Протоколът е подписан от двамата водачи, трети лица за
процеса, и е частен свидетелстващ документ, непритежаващ материална доказателствена
сила. Доказателствената му стойност се определя от съда по вътрешно убеждение и
съобразно връзката с останалите доказателства. Протоколът е съставен на осн. чл. 123, ал. 1,
т. 3, б. "б" ЗДвП – при настъпване на ПТП само с имуществени вреди, при съгласие на
участниците в него те попълват протокол помежду си. Този документ, предвид
обстоятелството, че посоченото в него кореспондира със САТЕ и показанията на
свидетелите, има висока доказателствена стойност.
Относно възражението на ответника за съпричиняване в процент по – голям от
50%, съдът счита същото за бланкетно, без извършване на доказване в производството на
поведението на водача, с което е допринесъл за увреждането, и то в размер по – голям от 50
%. Ето защо възражението е неоснователно.
Спорен по делото е въпросът дали стойността на извършените ремонтни работи е реална и
обоснована. По приетото заключение на САТЕ се доказа по категоричен начин, че
действителният размер на щетите възлиза на 2 867,99 лв., и са нанесени именно вследствие
на процесното ПТП. Поради тази причина искът на ищеца за заплащане на ½ от изплатеното
обезщетение подлежи на уважаване в цялост.
По разноските
При горните изводи за основателност на претенцията и по направеното искане на ищеца се
дължат разноски.
Неоснователно е възражението за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение,
доколкото същото е изчислено съобразно предвидените в закона предели за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК.
Съдът приема, че ищецът е извършил разноски в размер на 50,00 лева за внесена ДТ, 250,00
лева за извършената САТЕ, 40 лева за призоваване на свидетел и 200 лева юрисконсултско
възнаграждение. Налице е приложен списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по иск с правно основание чл. 411 от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД „Д***“ АД, с ЕИК
*****, с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „Д***” АД, ЕИК *********, сумата 912,42
/деветстотин и дванадесет лв. и 42 ст. / лева, ведно със законната лихва от 17.02.2023г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение от ПТП на 15.07.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Д....“ АД, ДА ЗАПЛАТИ на „Д***” АД, ЕИК
*********, сумата 340,00 /триста и четиридесет/ лева и 200 /двеста/ лева юрисконсултско
3
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4