Решение по дело №2115/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

577/17.10.2019г.

 

№......................                                             17.10.2019 г.                                              гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                                 Председател: Надежда Кирилова

 

Секретар: Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2115 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

            Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 460885-F500554/02.09.2019 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на А.И.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 3, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от Наредба Н-8/29.12.2005 г., издадена от министъра на финансите. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на наказателното постановление, като алтернативно моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител.

            Процесуалният представител на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.07.2019 г. била извършена проверка от компетентни длъжностни лица при ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен на лицето А.И.Д., ЕГН ********** в качеството му на лице, упражняващо свободна професия - адвокат. В хода на проверката било констатирано, че жалбоподателят в качеството си на самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия не е подало Декларация Образец № 1 „Данни за осигуреното лице” за месец февруари 2019 г. в законоустановения срок, а именно до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. За констатираното нарушение на 17.07.2019 г. на жалбоподателят в негово присъствие е бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АN № F500554, като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., както и  че деянието е извършено на 26.03.2019 г. Актът бил връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №№ 460885-F500554/02.09.2019 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на А.И.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 3, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от Наредба Н-8/29.12.2005 г., издадена от министъра на финансите за неподадена в срок декларация Образец № 6 за месец февруари 2019 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителя В.И.М., както и от присъединените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелят В.М., тъй като са последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства. Доколкото посоченият свидетел не се е намирал в никакви особени отношения с нарушителя, които дори не са се познавали и не извлича ползи от твърденията си, същият не може да се счита за заинтересуван или предубеден, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Наказателното постановление № 460885-F500554/02.09.2019 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП - гр. Варна, съгласно заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018 г.  на Изпълнителния директор на НАП. В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства, т. е. вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на санкционираното лице да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Не се спори между страните по делото, че лицето А.И.Д. извършва трудова дейност като лице, регистрирано като упражняващо свободна професия – адвокат и  има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично следва да представят в Националната агенция за приходите определени данни, като в т. 2 от същата разпоредба като такива са посочени осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, декларация за сумите за осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Жалбоподателят има качеството „самоосигуряващо се лице” по смисъла на   чл. 5, ал. 2 от КСО, което е имало задължението да внася осигурителните вноски за своя сметка, поради което е имало и задължението да декларира посочените по-горе данни. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица Декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от самоосигуряващите се лица - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. Следователно, в настоящия случай, Д. е следвало да подаде декларация образец № 1 за данните за месец февруари 2019 г. в срок до 25.03.2019 г.  Безспорно е установено по делото, че посоченото задължение не е било изпълнено в установения за това срок.

 При това положение съдът намира, че жалбоподателят на 26.03.2016 г. действително е допуснал неизпълнение на задължения към държавата, установени с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, във вр. чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, с което е осъществил от обективна и субективна страна нарушението, описано в наказателното постановление. Същото е било правилно индивидуализирано от страна на административно-наказващият орган. За това нарушение, изразяващо се в неподаване в срок на декларация с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО или декларация от самоосигуряващо се лице административно-наказателната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда наказание „глоба” в размер от 50 лв. за всеки отделен случай. Административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на санкционната норма.

Освен това, настоящия съдебен състав намира, че в процесния случай не може да бъде приложена  разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че настоящото административно нарушение е формално и за осъществяването му е от значение единствено факта, че декларацията не е подадена в съответния законоустановен срок, без да се изисква или предвижда настъпване на някакви щети от това действие. Процесното неизпълнение не се отличава с по-малка тежест от типичните за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват извода, че същото се явява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Още повече, че както става ясно от материалите по делото, жалбоподателят не е бил подал декларации образец № 1 и за други месеци, както и други изискуеми от закона декларации, като за всяка една от тях са му били съставени различни актове. Следователно, не може да се направи извода, че посочената проява е инцидентен и изолиран случай, което от своя страна да налага приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН или да обосновава извода, че наложеното на жалбоподателя наказание е несправедливо или прекомерно. 

Ето защо, с оглед на гореизложеното, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Съдът намира за неоснователно искането на жалбоподателя за присъждане на направените от негова страна разноски. На първо место по делото липсват доказателства същият да е направил някакви разноски във връзка с обжалване на настоящото наказателно постановление. В същото време, дори да имаше доказателства за направени такива, независимо от изхода на делото в настоящото производство е недопустимо да се присъждат разноски, направени от жалбоподателя. В т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. на ВКС и ВАС от 19.05.2015 г. по т. д. № 2/2014 г. на ОС на ВКС и ВАС изрично е посочено, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Ето защо  искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по настоящото дело се явява недопустимо и като такова следва да се остави  без разглеждане.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 460885-F500554/02.09.2019 г. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, с което на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на А.И.Д., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 /петдесет/ лева за нарушение по чл. 3, ал. 1 , т. 2, б. „а“ от Наредба Н-8/29.12.2005 г., издадена от министъра на финансите, като правилно и законосъобразно.

Оставя без разглеждане искането на А.И.Д., ЕГН ********** за присъждане на разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: