Р Е
Ш Е Н
И Е №
292
гр.
Кюстендил, 19.11.2019 г.
Кюстендилският окръжен съд,
гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
при участие на секретаря Любка Н., като разгледа докладваното от съдия Савова в.
гр. д. №258 по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид :
Г.Н.В.,
ЕГН ********** с постоянен адрес *** чрез адв. С.М. от АК обжалва Решение №219
от 19.03.2019 г., постановено по гр.д. №1710 / 2018г. на Районен съд –
гр.Кюстендил, в частта, с която съдът е оставил без уважение като неоснователна
и недоказана исковата претенция на Г.Н.В. против Й.Б.Я., с ЕГН **********, с
адрес ***, за допускане на съдебна делба при равни права на самостоятелен
обект, представляващ първи жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда с
идентификатор 29386.501.28.1, със застроена площ 159 кв.м., брой етажи 2,
предназначение жилищна сграда еднофамилна, преустроен в търговски обект –
магазин; за допускане на съдебна делба при равни права на масивен гараж, който
е отразен на кадастралната карта като сграда с идентификатор 29386.501.28.2 със
застроена площ 27 кв.м., брой етажи 1, построени въз основа на
отстъпено право на
строеж върху поземлен
имот с идентификатор 29386.501.28 с адрес на имота -
с. Жиленци, ул. „ ***“
№ ***, целият с площ
763 кв.м., с номер по предходен план 51,
квартал 9, парцел XIX, при съседи на поземления имот: поземлени имоти
29386.501.361, 29386.501358, 29386.501.26, 29386.501.27; както и по отношение
на поземлен имот с идентификатор 29386.23.124, с площ 1432 кв.м., ведно с
построените в него сгради - сграда с идентификатор 23386.23.124.1, с площ 154
кв.м. и сграда с идентификатор 29386.23.124.2 с площ 18 кв.м., с
административен адрес с. Жиленци, общ. Кюстендил.
Решението в обжалваната част се приема
за неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, нарушение на материалния закон, както и необоснованост. Иска се да се постанови
решение, с което съдът да допусне делба между страните по делото при равни
права и на така описаните по-горе недвижими имоти, за които районният съд е
оставил без уважение исковата претенция. Претендират се разноски.
Сочи се, че обжалваното решение в сочената
част е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
– а именно – нарушен е чл. 236 , ал. 2 от ГПК, задължаващ съда да изложи в
мотивите си всички искания и възражения на страните, преценка на
доказателствата и в съответствие с тях да направи и правния извод. Изтъква се,
че по отношение на направеното искане от ищцата за допускане делба изцяло на
жилищната сграда -самостоятелен обект с идентификатор 29386.501.28.1 със застроена
площ 159 кв.м., брой етажи 2, предназначение жилищна сграда, част от първия
етаж, преустроен в търговски обект с пристройката- сграда с идентификатор
29386.501.28.2 със застроена площ 27 кв.м., в мотивите на обжалваното решение
съдът не обсъжда изцяло показанията на свидетелите Б. В., Д.Х. и Д. В., от
които показания въззивницата счита, че
се установява, че тя е придобила правото на собственост на 1/2 ид.ч. на
основание давностно владение- чл. 79 ЗС, продължило за периода от 1990 г. до 2002 година , когато
ответникът е обявил саморъчното завещание, оставено от баща му. Твърди се, че с
показанията на свид. М. В. е установено, че първият етаж, когато е закупен от
пощата, макар и на името на бащата на ответника, е изплатен със заем от
съпрузите в размер на 10 хил. лв., като в самия нотариален акт е отбелязано, че
етажът е закупен със заем. Твърди се, че всички посочени свидетели установяват,
че първият етаж от жилищната сграда винаги се е владеел от бившите съпрузи,а от годината на смъртта на бащата на ответника
-1990г., до 2002 г., когато е обявено саморъчното завещание се сочи, че за този
период ищцата е владеела имота като свой собствен имот и за този период никой
не й е оспорвал това владение. Уточнява се, че това се отнася за периода и след
2002 г. до 2012 г., когато е настъпила раздялата между бившите съпрузи. Твърди
се, че неправилно съдът възприема показанията на свид. Б. В., защото тя изрично
е казала, „че след смъртта на бащата на ответника този етаж го владееха Данчо и
Г. докато се разделиха", както и неправилно е позоваването от съда на
показанията на свид. Д. Вутова.
Счита се също така, че обжалваното
решение на районния съд, в тази му част, противоречи и на материалния закон -
чл. 69 ЗС, и е необосновано. Твърди се, че ангажираните от ответника
доказателства - гласни и писмени не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.
Изтъква се, че саморъчното завещание, на което се позовава районният съд, не е
произвело правно действие, защото то е обявено близо 12 г. след смъртта на
бащата на ответника . Приема се, че по никакъв начин с посочените от ответника
доказателства и вменената му от съда в доклада по делото доказателствена
тежест, не е доказано, че през посочените периоди, на които се позовава въззивницата,
тя не е владеела първия етаж от жилищната сграда, преустроен и с изградената
пристройка, превърнат в търговски обект. За неправилен и в нарушение на закона
и необоснован се приема изводът на съда,
че в тази част исковата претенция следва да бъде оставена без уважение, тъй
като съдът е приел, че по силата на саморъчното завещание първия етаж от
жилищната сграда бил лична собственост на ответника. Твърди се, че в конкретния
случай не може да намери приложение Тълкувателно решение № 2/2001 г. на ВКС по
гр. д. № 2/2001 г. – ОСГК, доколкото презумпцията за съвместен принос по чл.
19. ал. З СК се изключва за придобитото по време на брака от едноличния
търговец, когато то е резултат от упражняваната търговска дейност. Сочи се, че
в случая ответникът се е регистрирал като ЕТ, извършва търговска дейност и
поема самостоятелен риск от извършването на тази стопанска дейност и
следователно печалбата е негово лично имущество. Излага се, че въззивницата, като съпруга на
едноличния търговец, е помагала за развитието и осъществяването на тази дейност
и не е получила пряка облага от това. Тя се е грижела и допълнително за децата,
дома и семейството като цяло. Твърди се, че тези обстоятелства не могат да
бъдат изключени от съвместния принос и на съпругата в придобиването на
семейното имущество, тъй като това би било противно на справедливостта.
Счита се, че в нарушение на закона и
необосновано съдът не е допуснал делба на поземления имот с идентификатор *** с площ 1432 кв.м. по КК и КР за с.
Жиленци, общ. Кюстендил, одобрени със Заповед РД -18-1234/13.06.2018 на
Изпълнителния директор на АГК, с адрес на поземления имот - с. Жиленци, махала „***", защото този поземлен имот е
придобит по време на брака между съпрузите и представлява СИО, прекратена с
прекратяването на брака поради развод, не е включен в предприятието на ЕТ -
ответника, не е придобит със средства на фирмата, не е свързан с
осъществяването на търговска дейност, каквато е предназначението на сградите в
имота, поради което се приема, че на осн. чл. 27, ал. 1 СК във вр. с чл. 28 СК
следва да се допусне делба на поземления имот при равни за страните права.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна – Й.Б.Я., чрез който се възразява срещу релевираните от жалбоподателя
доводи. Сочи се, че той и въззивницата са живели на втория етаж, на първия етаж
нямало никой. Това се потвърждавало от предоставените писмени доказателства, а
именно удостоверение от централна поща, че до 1993 г. в първия етаж се е
помествала телефонната централа на селото и пощата. Твърди се, че от 1994 г.,
по силата на закон, които му дал право да преустрои собствен имот и да го
приобщи към собствената му фирма, направил кафе-аперитив и магазин, които
съществуват и до днес. Това обстоятелство се потвърждавало и от заключението на
вещото лице, че от 1995 г. насам не се плаща данък жилище, а патентен данък,
което значело, че имотът е фирмен. В тази насока били и свидетелските показания
на тяхната дъщеря Д.В..
Твърди, че въззивницата не е
допринесла за стопанисването на притежавания от него като ЕТ недвижим имот в с.
Жиленци, махала „***“.
Иска се потвърждаване на решението в
обжалваната част.
По делото е постъпила и въззивна жалба
от Й.Б.Я., против решението на районния съд в частта, с която съдът е допуснал
извършване на съдебна делба между съделителите: Г.Н.В., и Й.Б.Я.- по отношение на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 29386.501.28.1, представляващ втори жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ
от 159 кв.м., разположена в поземлен
имот с идентификатор 29386.501.28, заедно с
припадащите се идеални части от общите части на сградата.
Изтъква се, че неправилно съдът е
допуснал до делба процесния имот, доколкото с влязло в сила решение №418 от
30.05.2018 г. по гражданско дело №2396 по описа за 2017г. на КнРС по силата на
подписаното споразумение между страните Г.Н. /тогава Я./, живуща ***, и Й.Б.Я.,
живущ ***, семейното жилище, находящо се в село Жиленци ул. „Димитър
Каляшки" №6, община Кюстендил, се предоставя за ползване на Й.Б.Я., ЕГН **********.
Иска се отмяна на решението в така
обжалваната част.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната
страна – Г.Н.В., чрез адв. С.М., чрез който се оспорва основателността на
депозираната жалба. Сочи се, че с цитираното решение на КнРС е предоставено
само правото на ползване на семейното жилище, находящо се в с. Жиленци, ул. „***“ №***.
Иска се потвърждаване на решението на
районния съд в тази обжалвана част.
Посоченото решение на КнРС в частта, в
която е допусната до делба второстепенна сграда с идентификатор 29386.501.28.3,
брой етажи 1, с предназначение - хангар, депо, гараж, построени въз основа на
отстъпено право на
строеж в поземлен
имот с идентификатор 29386.501.28 с адрес на имота -
с. Жиленци, ул. „ ***“
№ ***, целият с площ
763 кв.м., с номер по предходен план 51,
квартал 9, парцел XIX, при съседи на поземления имот: 29386.501.361,
29386.501358, 29386.501.26, 29386.501.27, не е обжалвано.
Кюстендилският окръжен съд счита, че
въззивните жалби са допустими, доколкото същите са подадени в срок и от
надлежни страни.
Разгледани по същество, въззивният съд
намира същите жалби за неоснователни поради следното:
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто граждански брак,
сключен с акт за гр.брак №277/30.08.1969г., е прекратен с решение от
30.05.2018г. по гр.д.№2396/2017г. на КнРС, с което е утвърдено споразумение ,
визиращо и ползването на семейното жилище , находящо се в с.Жиленци,ул.“***“№ ***
предоставено за ползване на въззивника Й.Я..
Представен е договор от 11.05.1970г.
за отстъпване право на строеж на жилище върху държавна земя -парцел ХIХ-51в
с.Жиленци.
Видно от нотариален акт № 163, том 3,
д. № 1134/1987г., спорният първи етаж от жилищната сграда, находяща се в
поземлен имот с идентификатор 29386.501.28 по плана на с.Жиленци,
обл.Кюстендил, ведно с ид. части от терена,
бил закупен по реда на ЗСГ от бащата на въззивника Й.Я. – Б.Я., като
сделката била оформена с цитирания нотариален акт.Този имот бил завещан от
купувача в полза на неговия син – виззивника Й.Я. , със саморъчно завещание от
16.06.1988г./л.63 от делото на КнРС/, оставено за пазене и съхранявано по образувано нот.дело № 595/88г., което
завещание е обявено на 01.01.2002г.-видно от протокол л.64 от гр.дело №1710/2018г.на
РС-Кюстендил, като не се спори, че бащата на въззивника Й.Я.- Борис Я. е
починал през 1990г.
В посочения нотариален акт е
отбелязано, че на първия етаж се помещава ПТТ станция, а видно от писмо –л.114
от делото на КнРС ,касаещо наема на помещението,
ползването е преустановено след
Решение №194, протокол №25/07.05.1993г.на Общински съвет-Кюстендил.
Както се установява от заключението на
в.л.арх.А.А., процесната жилищна сграда в с. Жиленци, ул. „***“, се състои от два етажа и мазе.
Жилището на втория етаж се сочи, че съдържа необходимите компоненти за
определянето му като такова съгласно чл.35 и следващите от Наредба №5 за
правила и норми за ТСУ(отм.), сега чл. 110, ал. 1 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ,
респективно чл. 40 от ЗУТ.
За оформянето на търговския обект в
първия етаж са изготвени и одобрени два проекта - № 59/1994г. (част от него е
приложена на лист 56 от делото на КнРС) и №16/1999г (част от него е приложена
на лист 95 от делото на КнРС ). След одобряване на втория проект било издадено
Разрешение за строеж № 40/12.03.1999 (лист 80 от делото). Констатирано е, че с
първия проект е предвидено две от помещенията на първия етаж да се преустроят в
търговски обект - югозападната спалня и кухнята с бокс, а също - от бокса да се оформят малък склад и
санитарен възел. В заключението се сочи, че с втория проект е предвидено
всъщност пристрояване - изграждане откъм югозападната фасада на едноетажна
пристройка, съдържаща магазин, склад и покрита площ за консумация. Същевременно
бившият кухненски бокс бил посочен като помещение „подготовка" и втората
бивша спалня (южната) е посочена като „склад“. Съществуващият на етажа
санитарен възел също бил приобщен към търговския обект. Според предвижданията
на този проект от жилището е останало само едно помещение - бившата дневна.
Към момента на огледа е отразено, че
търговският обект съдържа магазин, склад, зала за консумация и тоалетна
с преддверие. Предвидената с проекта покрита площ за консумация също се сочи
като част от търговския обект и се ползва като такава, като допълнително е
оградена с лека преграда откъм улицата и също с лека преграда е оформен проход,
водещ към санитарния възел.
Видно от удостоверение от 14.08.2017г.
на Агенцията по вписванията, въззивникът е регистриран като ЕТ“Й.Я.-***,
респ.от решение от 11.10.1989г.на ОС – Кюстендил по ф.д.№VI- 281 / 1989г.се
установява, че със същото е вписана едноличната фирма на Й.Я. с наименование “***, седалище с.Жиленци.
Според заключението по
съдебно-икономическата експертиза на
в.л.А.Т.,търговски обект в имот с
идентификатор 29386.501.28 , вкл. търговски обект в
сграда с идентификатор 29386.501.28.2, са включени в имуществото на Едноличен
търговец с фирма „Й.Я. - ***“
и записани в инвентарната книга с посочени години на въвеждане в
експлоатация-1996г. по проект №59/1994г.и 2002г.-по проект №16/1999г.
Според това заключение на в.л.Т.търговският
обект в Поземлен имот с идентификатор 29386.23.124, ведно с построените в него
сгради - сграда с идентификатор 23386.23.124.1, с площ 154 кв.м. също са включени в имуществото на Едноличен търговец
с фирма „Й.Я. - ***“
като били записани в инвентарната книга.Имотите – земя, с идентификатор
23386.23.124 и сгради, с идентификатор
23386.23.124.1, са отразени като собствени на посочения ЕТ и на скица
№15-669425-18.09.2018г.на Служба“ГКК“-Кюстендил.Представен е и нотариален акт за собственост на недвижим
имот , придобит по реда на ППЗОЗЗ - №77, д.№3236/1997г., с който същият
едноличен търговец е признат за собственик на земеделска земя в землището на
с.Жиленци, махала“***“,
ведно с находящите се в него масивна жилищна сграда, първият етаж от която
представлява магазинно помещение, и масивна стопанска постройка-млекопреработвателен
пункт.
От събраните гласни доказателства се
установява, че страните са фактически разделени от 2012г.,м.август.Свидетелите
сочат, че въззивниците са живеели и в с.Жиленци, и Мазнево, с изключение на
свид.Вл.З., който сочи, че не е виждал въззивницата Г.В. в с.Мазнево.Свид.Д.В.,
дъщеря на страните, посочва, че на първия етаж никой не е живеел – било е поща,
а след това баща й е взел имота и го е направил заведение, а известно време
сестрата на свидетелката живеела зад заведението на първия етаж.Свид.Д. Х./внучка
на страните/, посочва и, че всички са
живеели и на първия , и на втория етаж, макар да сочи , че дядо й има магазин на първия етаж, а баба й е работела в
магазина до 2006-2007г.
В първоинстанционното производство са
представени и удостоверения от различни банки, касаещи теглене и погасяване на
потребителски кредити и от двамата съделители, които- предвид и липса на
конкретни данни за влагането на сумите в спорните обекти , съдът не обсъжда за нуждите на
производството в първата фаза на делбата.
При горната фактическа обстановка,
въззивният съд намира следното от правна страна:
Спорният първия етаж от сградата в
с.Жиленци е придобит / след откриване на наследството / от въззивника Й.Я. по силата на завещанието в
негова полза , направено от неговия баща
– след смъртта на последния /Борис Я./ през 1990г.Видно от саморъчното
завещание, то е за конкретен обект /спорния първи етаж ведно с ид.част от
терена/, поради което въззивникът Й.Я. има качеството на заветник.
По силата на частното завещателно
разпореждане по чл. 16, ал. 2 ЗН, бенефициерът става собственик на завещаното имущество при
откриване на наследството. Завещанието не може да породи правно действие на
основание чл. 19, ал. 1 ЗН, ако завещаната вещ не се намира в патримонума на завещателя в
момента на смъртта му – изрично срвн. Решение № 140 от 8.06.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 932/2011 г., I г. о., ГК.
Обявяването на саморъчното завещание
няма за последица пораждане на неговото действие. То има само оповестително
действие и с него се цели да се даде гласност на завещанието/срвн. Определение
№ 517 от 24.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 391/2010 г., I г. о., ГК/.
Както се посочи, само имот, който съществува
реално и може с оглед индивидуализиращите го белези да бъде разграничен от
всеки друг недвижим имот, представлява годен обект на разпореждане, посредством
правна сделка. Заветът на недвижим имот представлява едностранна сделка на
разпореждане за след смъртта с конкретно определена вещ.
По делото не се спори, че този обект е
съществувал към момента на откриване на наследството – 1990г., като не се
установява към същия момент да е бил извън патримониума на наследодателя
/бащата на въззивника – Борис Я./, поради което в случая към момента на
откриване на наследството, в който момент заветът произвежда правно действие, и
тъй като така посоченият обект/имот/, е индивидуализиран в достатъчна степен и
съществува реално в този си вид към момента на откриване на наследството, то е
могъл да бъде предмет на такова завещателно разпореждане /не се и изтъкват доводи за нищожност на
завещанието/.С оглед на това обектът става собствен на въззивника Й.Я. по
смисъла на чл.20 СК от 1985г./отм./, респ.чл.22 от СК от 2009г., като към този
момент и до прекратяване на брака между страните с развод през 2018г.въззивницата В. не е
могла да придобие по давност недопуснатия до делба първи етаж, находящ се в
поземлен имот с идентификатор 29386.501.28 по плана на с.Жиленци, докато
твърденията на същата са за давностно владение за периода 1990г.-2002г.
Другият
недопуснат до делба обект с площ 27кв.м , находящ се в имот с идентификатор 29386.501.28 , е
установено, че е изграден по силата на
утвърден архитектерен проект № 19/1999 г. ( л. 95 от делото на КнРС) за
реализиране на пристройка към съществуваща сграда за разширение на хранителен
магазин и кафе-аперитив и е станал част от горния обект /първи етаж/, а след
преустройството е заприходен в имуществото на ответника по иска в качеството му
на ЕТ.При това положение на база заключението на в.л.арх.А. следва извод, че не е
самостоятелна вещ, а
принадлежност към главната вещ по смисъла на чл. 97 ЗС. Дори да се приеме, че е налице суперфиция,
реализирана по време на брака на
страните, когато носителят на право на строеж изгради пристройка, която е
функционално свързана със съществуваща преди суперфицията сграда/обект/ и която
не представлява самостоятелен обект, собственик на пристройката съгласно чл. 97 от ЗС става собственикът на
сградата/обекта/, а не носителят на суперфицията. В този случай пристройката
следва собствеността на главната вещ.
Относно
поземлен имот с идентификатор 29386.23.124, ведно с построените в него сгради -
сграда с идентификатор 23386.23.124.1, с площ 154 кв.м. и сграда с
идентификатор 29386.23.124.2 с площ 18 кв.м., с административен адрес с.
Жиленци, общ. Кюстендил – махала „***“ не се установява да са придобити като СИО по време на брака
между страните.В скицата,находяща се на л.23 от делото на КнРС, като собственик е
отразен ЕТ“Й.Я.-***,а
вещото лице Т.констатира, че имотът фигурира в
активите на едноличния търговец, като освен това в същата местност Едноличният
търговец се легитимира като собственик на земеделска земя и сгради – и съгласно нотариален акт №
77,т.ХI,д.№3236/1997г. Следователно, са лична
собственост на съпруга едноличен търговец, доколкото са свързани с упражняваната
от него търговска дейност. Досежно твърденията, че за закупуването на
посоченото имущество от едноличния търговец били вложени средства на страните - не са събрани надлежни доказателства. Представените данни
за взети кредити от страна на ищцата
в първоинстанционното производство не могат да обосноват извод, че средствата
са били вложени именно за закупуването на имуществото от търговеца.
Предявеният иск за делба, с правно
основание чл. 34 от Закона за собствеността (ЗС),
е частично основателен по отношение на допуснатия до делба втори етаж от
сградта в с.Жиленци,поземлен имот с №29386.501.28 , в каквато насока решението се обжалва от
съделителя Й.Я. . Налице е учреденото
право на строеж за построяването на жилище в този имот /за което не се
спори/ на името на двамата съпрузи ,
реализирано по време на брака на страните, поради което същият обект е бивша
съпружеска имуществена общност, прекратена чрез развод през 2018г.Не се
установява този обект да е на друго основание собственост на една от страните
или трето лице, а решението за развод третира само правото на ползване на
етажа, имащ характер на семейно жилище, но не и съсобствеността между
страните.При прекратяване на брака дяловете на съпрузите са равни – при липса
на надлежни доводи за трансформация на лично имущество, респ.при липса на
доказателства в такава насока.
В останалата си част атакуваното
решение на първоинстанционния съд не е предмет на обжалване, респ.-и на
въззивна проверка в това производство.
По изложените съображения жалбите са
неоснователни, като решението на РС – Кюстендил в атакуваните му части следва
да бъде потвърдено, при което не се и присъждат разноски за настоящата
инстанция.
Воден
от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №219 от 19.03.2019
г., постановено от Районен съд – гр.Кюстендил по гр.д. №1710 по описа на съда за 2018 г. , в
частите, в които е допусната съдебна делба между съделителите: Г.Н.В., ЕГН ********** , и Й.Б.Я., ЕГН **********, при равни права /по
½ ид.част/- по отношение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 29386.501.28.1, представляващ
втори жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 159
кв.м., разположена в поземлен имот с идентификатор
29386.501.28, с номер по предходен план
51, квартал 9, парцел XIX, при съседи на поземления имот: 29386.501.361,
29386.501358, 29386.501.26, 29386.501.27, заедно
с припадащите се идеални части от общите части на сградата, както и е отхвърлен искът за допускане
на делба при равни права на страните по
отношение самостоятелен обект,
представляващ първи жилищен етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
29386.501.28.1, със застроена площ 159 кв.м., брой етажи 2, предназначение
жилищна сграда еднофамилна, преустроен в търговски обект – магазин; за
допускане на съдебна делба при равни права на масивен гараж, отразен като
сграда с идентификатор 29386.501.28.2 със застроена площ 27 кв.м., брой етажи
1, построени върху поземлен имот с идентификатор 29386.501.28 с адрес на имота -
с. Жиленци, ул. „ ***“
№ ***, целият с площ
763 кв.м., с номер по предходен план 51,
квартал 9, парцел XIX, при съседи на поземления имот: поземлени имоти
29386.501.361, 29386.501358, 29386.501.26, 29386.501.27; както и по отношение
на поземлен имот с идентификатор 29386.23.124, с площ 1432 кв.м , ведно с
построените в него сгради - сграда с идентификатор 23386.23.124.1, с площ 154
кв.м. и сграда с идентификатор 29386.23.124.2 с площ 18 кв.м., с
административен адрес с. Жиленци, общ. Кюстендил.
В
останалата част посоченото Решение №219 / 19.03.2019 г., по гр.дело №1710/2018г.на
КнРС е влязло в сила като необжалвано.
Настоящото решение на ОС - Кюстендил може
да се обжалва с касационна жалба в 1-месечен срок от връчването му пред
Върховния касационен съд.
Председател:
Членове:1.
2.