№ 1520
гр. Варна, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20223110201545 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на адв. А. Д.
А., АК Варна, като пълномощник на Д. А. А. с ЕГН ********** от гр.Варна срещу НП №
132/01.04.2022 год. на Заместник-кмет на Община Варна.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, иска се отмяна на НП, като се твърди, че не
е извършено вмененото административно нарушение, както и че не е установен нарушителя.
Твърди се, че АНО не е конкретизирал мястото където е бил паркиран автомобила на
жалбоподателя, за да е налице възможност за преценка на фактите и обстоятелствата
относно състава на нарушението.
В съдебно заседание, жалбоподателят,редовно призован се представлява от адв. А., ВАК,
който поддържа жалбата на изложените в нея основания и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна – зам. кмета на Община Варна се представлява от юк Докова,която
моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С обжалваното наказателно постановление, издадено въз основа на АУАН (акт за
установяване на административно нарушение) № 00000548/25.03.2022 година,
жалбоподателя е санкциониран на основание чл.178е от ЗДвП - Закон за движението по
пътищата (”Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство
1
в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на
тротоари в населените места извън разрешените за това места.”) за нарушение на чл.15,ал.7
от ЗДвП (”Забранено е паркирането на МПС в паркове, градини и детски площадки в
населените места извън обозначените за това места ”), изразяващо се в това, че на 05.03.2022
год. около 16,45 часа в гр.Варна, бул.” Чаталджа”, зад блок 97б, извън обозначените за това
места е паркирал лек автомобил „ Пежо” с рег. № *** в градина.
В случая е налице оспорване на твърденията по съставен фиш ОВ № **********/05.03.2022
год. за наложена глоба от 50 лева. за паркиране в градина / тревна площ / , квалифицирано
като нарушение на чл.15,ал.7 от ЗДвП.
Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителят св.
Н. К., потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение.
Посочва, че е отразила фактическата обстановка, така както е била отразена във фиша.
От показанията на св.Й. П. се установява, че е съставил фиша. Твърди, че дежурния му
разпоредил да посети адреса, за който е бил подаден сигнал за паркирани автомобили в
тревни площи, които са извън обхвата на „ синята зона”.На място установил два
автомобила, на собствениците на които съставил глоба с фиш в отсъствието на водача.
По искане на защитата съдът е допуснал до разпит в качеството на свидетел В. А.а, която
запозната с разпоредбите на чл.119 и 121 от НПК свидетелства, че е управлявала автомобила
„ Пежо” с рег. № ***,собственост на съпруга и – жалбоподателя А.. Посочва, че мястото на
което бил паркиран автомобила не е градина, както и че е платила такса „ синя зона” и има
право да паркира в района.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги намира за обективни,конкретни,
безпристрастни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите К., П. и А.а , дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени доказателства прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – зам. кмета на Община Варна,съгласно приложената
Заповед № 0506/07.02.2020 год. на Кмета на Община Варна, като АУАН също е съставен от
компетентно лице, съгласно приложена Заповед № 4129/05.11.2018 год. на кмета на Община
Варна.
2
Акта е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел при установяване на
нарушението и съставянето на акта.
Разпоредбата на чл.15,ал.7 от ЗДвП забранява преминаването и паркирането на пътни
превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън
обозначените за това места.
В случая актът за установяване на административно нарушение е съставен на
жалбоподателя за това, че е паркирал автомобила в градина зад бл.97б, бул.“Чаталджа“ в
гр.Варна. Доколкото Законът за движение по пътищата не съдържа легална дефиниция на
понятията, ползвани от чл. 15, ал. 7 и чл. 178е – паркове и градини, установената съдебна
практика приема, че преценката за извършено нарушение по чл.178е от ЗДвП следва да бъде
на правена с оглед специалните норми на Закона за устройство на територията. Съобразно
нормата на чл.61 от ЗУТ посочените обекти (паркове и градини) съставляват озеленени
площи за широко обществено ползване - основа на зелената система на територията на
общините и предвидени като местоположение и площ с подробните устройствени планове.
Съгласно чл.103, ал.2 от ЗУТ, Общите устройствени планове определят преобладаващото
предназначение и начин на устройство на отделните структурни части на териториите,
обхванати от плана, а по силата на чл.107, ал.1 от ЗУТ с Общия устройствен план на град с
неговото землище или на селищно образувание с национално значение се определят
"територии за паркове и градини". За осъществяването на нарушение по чл.15,ал.7 от ЗДвП
следва да е налице озеленена площ, която е предвидена с плана като парк или градина, като
същата следва да е реализирана реално, тъй като ако планът в тази му част не е осъществен
на практика, няма да е налице парк или градина.
От приложеното по преписката писмо ,рег. № ЗК21002152ВН_002ВН_003В/22.02.2022 год.
от район "Приморски" и копия на част от ОУП на Община Варна и графични скици попада в
територия на комплексно застрояване , като участъка зад бл.97 е градинка.
Това обаче не води автоматично до извод, че мястото, на което е бил паркиран автомобила
представлява градина. Дори да се приеме , че посочената в писмото площ е градина, това
според състава на съда не е достатъчно, за да се приеме, че административното нарушение е
извършено виновно. Това е така, защото, за да е налице извършено нарушение на чл. 15, ал.
7 от ЗДвП, следва освен озеленени площи да са предвидени с плана като парк или градина, а
и същите да са реализирани като такива, за да се приеме, че при паркиране в тези площи е
осъществено деянието, обявено за наказуемо с разпоредбата начл. 178е от ЗДвП.
От друга страна, от приложените по преписката писмени доказателства се установява, че
процесното междублоково пространство няма характеристика на тревна площ, не е парк или
градина, а е заход към гаражи на живущите в района, които са затруднени да ги ползват,
поради паркирани автомобили, избягващи „ синя зона“. Исканията на живущите в района е
Община Варна да регулира с пътни знаци захода към това пространство като забрани
влизането в него / изключение на живущите /.
Предвид изложеното състава на съда намира, че посоченото междублоково пространство
3
няма характеристики нито на градина, нито на тревна площ, поради което вмененото във
вина на въз. А. нарушение по чл. 15, ал. 7 от ЗДвП не е извършено виновно.
Поради това съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските
С оглед изхода на спора на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право на
разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава претенция е
своевременно направена от процесуалния представител на жалбоподателя до приключване
на съдебното заседание преди обявяване на делото за решаване. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие,
в който изрично е посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл.
38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 400 лева, с оглед действащата към момента редакция на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. (Изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Прилагайки правилото на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, следва въззиваемата
страна да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 132/01.04.2022 год. на Заместник-кмет на Община Варна, с което на Д. А.
А. с ЕГН ********** от гр.Варна за извършено нарушение на чл.15,ал.7 от ЗДвП, на
осн.чл.178е от ЗДвП наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв..
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА да заплати на Д. А. А. с ЕГН ********** сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4