№ 1412
гр. Варна , 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Нина Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20213100500852 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 272955/18.02.2021г. на П. Б. П., ЕГН
*********, чрез пълномощника адв. З.Д. П., със съдебен адрес: *** срещу решение №
260240 от 28.01.2021 г., постановено по гр.дело № 7597/2020 г. на Варненския районен съд,
ІХ-ти състав, с което на основание чл. 6, т. 9, вр. чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, П. Б. П., ЕГН
*********, с адрес ***, е осъден да заплати на Етажната собственост с адрес ***,
представлявана от М. Н., в качеството на председател на управителния съвет на етажната
собственост, сума в размер от 251,35 лева, представляваща задължение за допълнителна
вноска за извършен ремонт на покрива, комините, отдушниците и асансьорната шахта,
водосточната тръба, подмазване на фуги и подпокривно пространство, въздушна
възглавница на сградата, гласуван на проведеното общо събрание на етажната собственост
на 12.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 09.07.2020г. до окончателното погасяване на
задължението.
В жалбата е изложено становище за неправилност на обжалваното решение, като
постановено в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Процесуалният
представител на въззивника изразява несъгласие с правните изводи на съда, като излага
подробни съображения. Посочва, че правото на защита на доверителя му е ограничено
поради неотлагане по обективни причини на единственото проведено открито съдебно
заседание. Счита, че погрешно е определена сумата, която въззивникът е осъден да заплати
на Етажна собственост, съобразно притежаваните от него идeални части от общите части на
сградата. Оспорва приетите по делото доказателства, представени от ЕС, в частност
протоколите за взети решение от общото събрание на ЕС, както и процедурата по избор на
1
оферта и изпълнител за извършване на ремонта. Твърди, че липсват доказателства за
направените разходи по осъществения ремонт. Намира, че показанията на разпитания
свидетел са противоречиви. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил искането за
прекратяване на делото поради недопустимост на предявения иск, обусловена от липса на
активна процесуална легитимация на ищеца, както и поради липса на решение, взето от ОС
на ЕС, въз основа на което управителният орган изрично да е овластен да води дело срещу
ответника. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение, както и за присъждане
на сторените разноски в производството. С жалбата е направено доказателствено искане за
разпит на един свидетел при режим на призоваване.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в който е
изразено становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за
правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон
и процесуалните правила, както и с доказателствата по делото. Моли за потвърждаване на
обжалваното решение и за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. В
случай, че на жалбоподателя бъде допуснат за разпит един свидетел, то отправя
доказателствено искане за разпит на един свидетел при режим на водене.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Етажната собственост с
адрес ***, срещу П. Б. П., ЕГН *********, с адрес ***, осъдителен иск с правно основание
чл. 6, ал.1, т.9 вр. с чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 251,35 лева, представляваща задължение за допълнителна вноска за
извършен ремонт на покрива, комините, отдушниците и асансьорната шахта, водосточната
тръба, подмазване на фуги и подпокривно пространство, въздушна възглавница на сградата,
гласуван на проведеното общо събрание на етажната собственост на 12.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 09.07.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че ответникът е собственик на апартамент № ** в
сграда, която е в режим на етажна собственост. Сочи се, че ответникът фактически не
обитава имота, а в жилището живее неговият син, който е обитател по смисъла на закона и
има право на съвещателен глас. Поддържа се, че ответникът притежава 0.8314% ид. ч. от
общите части на сградата. В проведеното на 19.12.2016г. ОС на ЕС е взето решение при
недостиг на средствата в касата за ремонт да се събират паричните средства чрез
допълнителните парични вноски, изчислявани съобразно притежаваните % ид.ч. от общите
части на сградата. Твърди се, че през пролетта на 2017г. се е установила нужда от ремонт на
покрива, комините, отдушниците и асансьорната шахта, водосточната тръба, подмазване на
фуги и подпокривното пространство, ремонт на въздушна възглавница на сградата на ЕС,
поради което на 12.07.2017г. е свикано ОС на ЕС, на което е взето решение да се извършат
гореописаните ремонтни дейности по приета по време на същото събрание оферта.
Офертата е включвала три етапа за ремонт на обща стойност 7646.96 лева – първи етап –
ремонт покрив – хидроизолация на Ова пласт на обща стойност 6552.00 лева; втори етап –
почистване, подмазване на фуги, под покривна стена и обща водосточна тръба на стойност
550.00 лева; трети етап – ремонт на въздушна възглавница на стойност 544.96 лева.
Етажните собственици са взели решение сумата по първия етап да се изплати на три вноски
съответно по 3280.00 лева, 2616.00 лева и 656.00 лева, а втори и трети етап – с целите им
суми в деня на приключване на всеки един от тях. Твърди се, че за начало на събиране и
изплащане на вноските е приета датата 13.07.2017г., а крайната е решено да е 31.03.2018г.
Излага се, че допълнителната вноска за събиране от ответника в общ размер за трите етапа
на ремонта е на стойност 251.35 лева, като за първи етап – 215.36 лева; втори етап – 18.08
лева и трети етап – 17.91 лева. ОС е взело решение цялото задължение на ответника да бъде
изплатено на седем вноски за периода от м.07.2017 г. до м.01.2018 г.
2
На 24.07.2017 г. в изпълнение на решението на ОС на ЕС е сключен договор с Д. Д. с
предмет гореописаните СМР. Първият етап от цялостният ремонт на покрива е завършил на
24.08.2017 г., а втория и третия етап съответно на 27.01.2017 г. и 17.12.2017 г. Сумата по
първия етап е заплатена на три пъти – 24.07.2017 г., 24.08.2017 г. и 20.12.2017 г. На
27.11.2017 г. е изплатена сумата дължима за втория етап, а на 17.12.2017 г. – сумата за
третия етап. Твърди се, че за всеки завършен етап страните са подписали приемо-
предавателни протоколи, а за плащанията са издавани разходни касови ордери.
Сочи се в исковата молба, че ответникът не е заплатил в приетите от ОС на ЕС
срокове, както и към този момент нито една от седемте вноски, които дължи като
собственик на самостоятелен обект в ЕС за цялостния ремонт на покрива. Твърди се, че в
продължение на седем месеца касиерката на ЕС е посещавала ап. ** досежно месечните
задължения към ЕС за текущи разходи, месечните вноски към ФРОП и допълнителните
вноски за цялостния ремонт на покрива, но всеки път ответникът е отказвал заплащането на
разпределените и гласувани допълнителни вноски. На 20.07.2018 г. се провело ОС на ЕС, на
което са гласувани и приети извършените ремонтни дейности. Ответникът е присъствал, но
отказал да гласува.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника, в който се иска прекратяване на делото поради недопустимостq обусловена от
липса на активна процесуална легитимация и евентуално се оспорва предявеният срещу него
иск, като възраженията могат да бъдат обобщени, както следва: 1/ липса на решение, взето
от ОС, въз основа на което управителният орган изрично да е овластен да води дело срещу
ответника; 2/ предупреждението по чл. 38 от ЗУЕС не е надлежно връчено на ответника; 3/
оспорва се и размера на претендираното вземане, доколкото се твърди, че по делото липсват
доказателства, удостоверяващи притежаваните от ответника ид. ч. от общите части на
сградата.
С обжалваното решение предявеният иск е уважен изцяло.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на
събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е
собственик на ап. № **, находящ се в сграда в режим на етажна собственост на адрес в ***.
На основание чл. 190, ал. 2 вр. чл. 161 от ГПК съдът приема за установено по делото,
че ответникът притежава 0.8314% идеални части от общите части на сградата в режим на
ЕС.
Видно от представения протокол № 7 на проведеното на 19.12.2016г. общо събрание
на ЕС, присъствалите етажни собственици единодушно са взели решение при недостиг на
средствата в касата за належащи и неотложни ремонти по общите части на сградата да се
събират паричните средства чрез допълнителните парични вноски, изчислявани съобразно
притежаваните от етажните собственици % ид. ч. от общите части на сградата.
От протокол № 9 от ОС се установява, че на 12.07.2017г. етажните собственици са
взели решение да се извършат следните СМР – ремонт на покрива, комините, отдушниците
и асансьорната шахта, водосточната тръба, подмазване на фуги и подпокривно
пространство, въздушна възглавница на сградата. Взето е решение ремонтът да се извърши
по обсъжданата и приета оферта, както следва: на три етапа, като разходите за цялостния
3
ремонт да се заплащат при приключване на всеки етап – 6552.00 лева – разходи по първия
етап, която сума е взето решение да се изплати на три части – 3280.00 лева, 2616.00 лева и
656.00 лева; втори и трети етап, съответно по 550.00 лева и 544.96 лева. Взето е решение
ответникът да заплати припадащата му се допълнителна вноска във връзка с цялостния
ремонт на покрива на седем вноски в периода от 13.07.2017 г. до 31.08.2018 г. На същото
събрание е взето и решение, съобразно което дължимата от ответника допълнителна вноска
за горепосочените СМР-та е в размер от 251.35 лева.
Като доказателство по делото е представена разгледаната и одобрена от ОС на ЕС на
12.07.2017 г. оферта за процесните СМР, чието съдържание кореспондира с решението на
ОС на ЕС.
Видно от представения граждански договор за извършване на работа чрез личен труд
от 24.07.2017г. по възлагане на ищеца, изпълнителят-Д. Д. се задължил на свой риск и със
свои материали да извърши по технически стандарт и по оферта двупластов ремонт на
покрива, асансьорната шахта, шест броя комини на процесната сграда в режим на ЕС.
Уговорено е между страните възложителят да изплати възнаграждението на изпълнителя,
чийто общ размер възлиза на 6552.00 лева, на три части – при сключване на договора – 50%
от стойността на ремонта или 3280.00; при завършване на ремонта – изплащане на 40% от
останалата част или 2616.00 лева и 10% или 656.00 лева – гаранционна сума – на
29.12.2017г. Срокът за цялостното завършване на ремонта е уговорено да е 20 работни дни,
считано от сключването на договора.
По делото са представени и двустранно подписани разходни касови ордери, от които
е видно, че ищецът-възложител на 24.07.2017г. е заплатил в полза на изпълнителя-Д. сумата
в размер от 3280 лв., а на 24.08.2017г. и 20.12.2017г., респективно 2616 лв. и 656 лв.
Видно от приемо-предавателния протокол от 24.08.2017г. ищецът е приел
извършената от Д. работа без забележки.
Видно от представения протокол за плащане за извършване на работа чрез личен труд
от 27.11.2017г. и разходен касов ордер от същата дата, ищецът е заплатил на Д. сумата в
размер от 550.00 лева по повод на втория етап от СМР.
От протокол за плащане за извършване на работа чрез личен труд от 17.12.2017г. и
разходен касов ордер от същата дата се установява, че ищецът е заплатил на Д. и сумата по
третия етап, възлизаща на 544.96 лв.
По делото са представени и квитанции към приходни касови ордери, от които е
видно, че ответникът е отказал да заплати допълнителната вноска във връзка с процесните
СМР.
Видно от протокол № 11 от 27.07.2018г. етажните собственици на провелото се общо
събрание единодушно са приели извършените въз основа на сключения договор СМР-та.
От протокол № 13 от 22.12.2019г. се установява, че етажните собственици на
проведеното общо събрание са взели решение да дадат допълнителен 14-дневен срок на
ответника да погаси процесните задължения, с предупреждение, че при бездействие от
негова страна ще заведат гражданско дело срещу него. Изявлението на етажните
собственици е обективирано в нарочен писмен документ наименуван „Предупреждение“,
който видно от съдържанието му е връчен на сина на ответника, при условията на отказ, по
време на ОС на ЕС.
От ангажираните гласни доказателства чрез разпита на свид. Ж. Г. се установява, че
през 2017г. е извършен ремонт на покрива на стойност над 7000 лв. Свидетелката излага, че
ответникът плащал само входните такси за асансьор. На ОС на ЕС, проведено в края на
2019г., е било взето решение да се заведе дело срещу ответника във връзка с дължимите
4
суми, като на събранието са присъствали жената и сина на ответника, които са отказали да
подпишат предупреждението.
От заключение по проведената ССчЕ се установява, че общата стойност на ремонта
на покрива, комините, отдушниците и асансьорната шахта, водосточната тръба, подмазване
на фуги и подпокривно пространство, въздушна възглавница на сградата възлиза на 7646,96
лева. Припадащата се на ответника част с оглед на приитежаваните от него идеални части от
общите части на сградата възлиза на стойност 251.35 лева.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
В случая, възражението за недопустимост на предявения иск се преценя като
неоснователно, по следните съображения: Съобразно разпоредбата на чл. 23, ал.4, изр.
първо от ЗЕУС, председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда
собствениците в етажната собственост по исковете, предявени срещу тях във връзка с
общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който
не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Изрично
упълномощаване от общото събрание е предвидено във второто изречение на посочената
законова норма, по отношение на искове срещу трети лица, във връзка с общите части,
какъвто настоящия случай не е. Следващото твърдение на въззивника, че председателят на
УС не е легитимиран да предяви иск поради изтекъл мандат също е неоснователно. М. Н. е
избрана за председател на УС на 27.07.2018г. за срок от две години. Исковата молба е
депозирана в съда на 09.07.2020г., т.е. в срока на мандата й. В хода на производството по
делото е представен протокол от 23.09.2020г., съобразно който е видно, че Н. е преизбрана за
председател на УС.
По основателността на иска:
Съобразно чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС, собствениците на обекти в режим на етажна
собственост имат задължение да заплащат разходите за ремонт, реконструкция,
преустройство и обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или
оборудване и вноските, определени за фонд "Ремонт и обновяване", съразмерно с
притежаваните идеални части. За успешното му провеждане в тежест на ищеца е да докаже,
че ответникът е собственик на обект в етажната собственост, както и че е налице решение
на Общото събрание за извършването на ремонт и размера на дължимите вноски от
съсобствениците. В тежест на ответника е да докаже надлежното изпълнение на
задължението си за заплащане на определената вноска или наличието на обстоятелства,
изключващи отговорността му.
В конкретния случай съвкупната преценка на събраните доказателства по делото
обуславя извод за основателност на предявения иск. В този смисъл са изложените от
първоинстанционния съд мотиви, към които настоящия състав препраща, на осн. чл.272 от
ГПК. В допълнение намира за необходимо, с оглед релевираните въззивни оплаквания, да
изложи следното:
Няма спор, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната сграда,
която е в режим на етажна собственост. Правилно първоинстанционният съд е преценил
неизпълнението на задължението за представяне на документ за собственост от страна на
ответника по делото и е приложил разпоредбата на чл.161 от ГПК, като е приел за доказано
твърдението на ищеца, че ответника притежава 0,8314% ид.ч. от общите части. Без значение
е и обстоятелството дали същият е едноличен собственик на имота или същият е СИО. Дори
5
и апартаментът да е съсобствен на ответника и съпругата му, то двамата отговарят
солидарно за задълженията си към ЕС. Като неоснователно се преценя и следващото
въззивно оплакване за неправилно изчисляване на дължимата сума съобразно % ид.ч. от
общо дължимата сума от 7646,96 лв. В заключението на вещото лице по поведената ССЕ
ясно е посочено, че общият процент на лицата от вх.3 на бл. 215 е 25,2944%, поради което
приравнените към 100% участие на ответника в общите разходи е 3,28**9%. Неоснователно
е и оспорването на представените по делото протоколи за взети решения от общото
събрание на ЕС. В случая се касае за неоспорени по предвидения законен ред решения на
ОС на ЕС, поради което същите са влезли в сила и като такива са задължителни за всички
съсобственици в конкретната ЕС.
Не е допуснато и нарушение на правото на защита на въззивника, доколкото в
първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд не е имало процесуални пречки
по даване ход на делото и същия законосъобразно е пристъпил към разглеждането му.
Непопълването на делото с доказателствен материал от страна на ответника е в резултат на
липсата на активно процесуално поведение на последния, а не на допуснати от съда
процесуални нарушения.
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва
да заплати на въззиваемата страна сторените разноски пред въззивната инстанция в размер
на 300 лв. и изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260240 от 28.01.2021 г., постановено по гр.дело №
7597/2020 г. на Варненския районен съд, ІХ-ти състав, с което на основание чл. 6, т. 9, вр.
чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС, П. Б. П., ЕГН *********, с адрес ***, е осъден да заплати на Етажната
собственост с адрес ***, представлявана от М. Н., в качеството на председател на
управителния съвет на етажната собственост, сума в размер от 251,35 лева, представляваща
задължение за допълнителна вноска за извършен ремонт на покрива, комините,
отдушниците и асансьорната шахта, водосточната тръба, подмазване на фуги и подпокривно
пространство, въздушна възглавница на сградата, гласуван на проведеното общо събрание
на етажната собственост на 12.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.07.2020г. до окончателното
погасяване на задължението.
ОСЪЖДА П. Б. П., ЕГН *********, с адрес *** да заплати на Етажната собственост
с адрес *** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща разноски пред въззивната
инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7