РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Монтана, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Драгомирова
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20211600500301 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение от 28.07.21г. ,постановено по гр. дело № 1069 по описа за 2020 г.
Районен съд-Монтана е отхвърлил предявеният от НПК НА С.В Б. положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ,ал. 1, вр. чл 415, ал. ЧСИ А.В. относно
причинени вреди от незаконосъобразни действия на частен съдебен изпълнител по
изпълнително дело №. 76/2010 година по описа на МРС относно следните суми: главница
92.00 лв. 2. мораторна лихва от 12.12.2016 г. до 15.03.2019 г. върху сумата от 220 лева до
превода от 128 лева - 49.68 лв.; 3. мораторна лихва от 16.03.2019 г. до 30.04.2019 г. върху 92
лв. – 4.98 лв. 4. държавна такса по заповедното производство - 26.13 лв. и 300.00 лв.
адвокатско възнаграждение, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 1582 от 22.10.2019 година по ч.гр.дело №. 2599/2019 година
на Районен съд Монтана.
Така постановеното решение е обжалвано от НПК НА С.В Б. чрез процесуалния
представител с оплакване за незаконосъобразност. Жалбоподателят поддържа,че от
доказателствата по делото е безспорно установен факта,че ответникът не е извършил
изпълнителните действия,поради което и преведените за това суми следва да бъдат
възстановени .Моли съда да отмени атакуваното решение,като постанови ново, с което да
уважи предявения иск,ведно със законните последици от това.
Въззиваемата страна ЧСИ А.В. чрез своя процесуален атакуваното решение е
правилно,поради което и следва да бъде потвърдено .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице,
1
имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел ,че ищецът
не е доказал по надлежния ред нито един от обективните елементи на правопораждащия
деликтната отговорност фактически състав, поради което претенциите за заплащане на
претендираните суми, са недоказани по основанието си и следва да бъдат отхвърлени.
Настоящата инстанция намира,че атакуваното решение е правилно като резултат,
макар да не споделя мотивите на съда относно правната квалификация на исковата
претенция.
В атакуваното решение съдът е разсъждавал относно основателността на искова
претенция ,основана на непозволено увреждане/съответно чл.74 ЗЧСИ/.
В случая обаче ищецът не твърди да са налице незаконосъобразни действия на
ЧСИ,които могат да ангажират неговата отговорност.Твърдението му е,че са преведени
суми за действия,които не са извършени от ЧСИ ,поради което и основанието на исковата
претенция е чл.55,пр.3 ЗЗД /получена е сума на отпаднало основание/.
Съгласно тази норма даденото на отпаднало основание подлежи на връщане. В
тежест на ищеца – въззиваема страна в настоящото производство, е да докаже при условията
на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на института на
неоснователното обогатяване – фактическо разместване на имуществени блага, настъпило
въз основа на конкретно правно основание, което впоследствие е отпаднало, а в конкретния
случай –даването на суми над дължимите,които са за изпълнителни действия,
неосъществени от ЧСИ .
Твърдението на ищеца е в насока, че ответникът му дължи главница в размер на 92
лв., която се явява разлика между заплатената сума от 220 лв. на 12.12.2016г./от която сума 2
лв. е таксата на банката,като сумата е преведена за действие-опис ,който не е извършен/ и
върнатата сума в размер на 128 лв.
Безспорно е установено от доказателствата по делото както заплащането на сумата
218 лв.,така и връщането на сума 128 лв.
В случая спорно е дали е налице обогатяване на ответника за сметка на ищеца.
За изясняване на това обстоятелство по делото е извършена СЧЕ.Вещото лице,след
преглед на приложеното изпълнително дело,дава заключение,че дължимите от взискателя
суми са 436 ,22 лв.,докато реално са платени от последния/след връщане на сумата 128 лв./
230,22 лв.,т.е. по –малко от дължимите .
Пред настоящата инстанция с жалбата се оспорва верността на извършената
експертиза, но както съдът е приел и в определението си за насрочване на делото,пред РС
процесуалния представител на ищеца не е оспорил заключението и не е поискал и
назначаване на ново такова .В експертизата са описани подробно всички събрани такси като
основание и размер ,освен това платежните документи и фактури се намират и към
приложеното изпълнително дело,поради което и няма основания за съмнение в обективостта
и пълнотата на заключението на вещото лице.
В жалбата се твърди,че самият ЧСИ е направил изявление в Протокола за предаване
на изпълнителното дело за предаване на делото на ДСИ при Районен съд-Монтана ,че по
делото има неусвоени такси в размер на 170 лв., поради което и същите следва да бъдат
възстановени изцяло . От заключението на вещото лице обаче се установява,че освен такси
взискателят има и непогасени задължения за направени разноски от ЧСИ в размер на 44,22
лв.
Действително,в цитирания протокол ЧСИ е отбелязал наличие на неусвоени такси в
размер на 170 лв./60лв. по т.20 от ТТЗЧСИ,30 лв. по т.31 от тарифата и 80 лв.за заключение
2
на вещото лице/.Съпоставяйки този протокол със съобщението на ЧСИ от 18.05.16 г.,
връчено до взискателя,се установява,че това са сумите, които са били предазначени за
извършане на описа/ 24 лв.такса за изпратеноот настоящото съобщение и 24 лв.призовка за
ППИ до длъжника,която е изпратена/. Както бе изложено по-горе, сумата 128 лв. е била
върната на взискателя ,която се явява разлика между сумата 170 лв. и направените разноски
от ЧСИ/.
При този анализ на доказателствата също се налага извода,че не е налице обогатяване
на ответника с посочената сума,както и обедняване на ищеца.
С оглед недължимостта на претенцията за главница, се явяват неоснователни и
претенциите за мораторна лихва .
Предвид гореизложените съображения настоящата инстанция намира предявеният
иск с правно основание чл.422 ГПК за неоснователен, поради което и атакуваното решение
като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемата страна и
направените в производството разноски. Тъй като ЧСИ А.В. е защитавана безплатно на
основание чл.38,ал.3,т. 1 ЗА,то възнаграждението в размер на 300 лв. следва да бъде
присъдено на адв.Л.А..
Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд- Монтана от 28.07.21г. ,постановено
по гр. дело № 1069 по описа за 2020 г.
ОСЪЖДА НПК НА С. * да заплати на адв.Л.А. сумата 300 лв. адвокатско
възнаграждение за настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3