Р Е Ш Е Н И Е
№ 20 / 25.03.2020г., град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Наталия Тодорова
Прокурор :
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 370 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба вх.№ 4674/ 06.11.2019г. от Р.Ю.С., ЕГН - ********** ***, жк “ВА“ №, вх. ет., ап. против
Наказателно постановление № от 12.12.2018г. издадено от ГД. П – Началник
Група към ОДМВР-Р, РУ – И, с което на жалбоподателя е наложена Глоба в размер
на 200 лева и същият е Лишен от право да управлява МПС за срок от Шест месеца
на осн. чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП за осъществено нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП изразяващо се в това, че е управлявал моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежният ред. В жалбата са развити подробни доводи в
посока, че съставеният на жалбоподателят акт е абсолютно нечетлив което
съставлявало съществено процесуално нарушение тъй като не можело да се изгради
ефективна защита. На следващо място Р.С. счита, че не е осъществил
административното нарушение. Сочи, че е придобил процесният автомобил през
месец октомври 2018г., не го е регистрирал, но счита че това е друг вид
нарушение и за него не следва да отговаря по вмененият му с наказателното
постановление ред. Отделно от това излага доводи, че полицията не го е
уведомила за служебно прекратената регистрация, каквото задължение има по
закон. Сочи, че регистрацията се прекратява служебно ако новопридобитото
превозно средство не се регистрира в двумесечен срок. С. твърди, че е придобил
автомобила на 17.10.2018г., проверката била извършена на 07.12.2018г. и към
тази дата законоустановеният срок за пререгистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП не
е бил изтекъл. Жалбоподателят моли обжалваното наказателно постановление да
бъде изцяло прекратено.
В съдебно заседание жалбоподателя чрез своя
процесуален представител адвокат Н. поддържа жалбата и моли същата да бъде
уважена по същество.
Въззиваемия Районно управление – И не
заявява становище по жалбата и не изпраща свой представител в съдебно
заседание.
За РП-Р уведомени, не се явява представител и не вземат
становище по жалбата и атакувания административен акт.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
намира за установена следната фактическа обстановка: На 07.12.2018г. служители
на РУ – И свидетелите Й.Й. и Д.Д. осъществявали контрол по ЗДвП на територията
на град И. Около 12.20 часа спрели за
проверка управляваният от жалбоподателя Р.С. лек автомобил „Ф Ф“ с рег.№ .
Полицейските служители извършили проверка на документите на водача и на
автомобила. Установили, че колата е собственост на К И В, ЕГН – ***********.
При проверка в масивите на КАТ – Пътна полиция се установило, че автомобилът е
със служебно прекратена регистрация на 05.12.2018г. Полициите съставили на
водача на место АУАН, който нарушителя подписал без възражения. В
производството са събрани допълнителни писмени доказателства, като е установено
че регистрацията на процесният автомобил е прекратена служебно на осн. чл.143, ал.10
от ЗДвП. Собственикът на лекият автомобил не е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите Й.Й.
и Д.Д., както и от приобщеният писмен доказателствeн материал съдържащ се в административно-наказателната преписка и докладван
допълнително в съдебно заседание.
С оглед изложеното от фактическа
страна, съдът направи следните правни изводи :
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59,
ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване
адм. акт.
Разгледана
по същество, е основателна.
От
формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени при спазване
на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това
срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка на законосъобразността на
наказателното постановление следва, обаче, да бъде изследван въпросът дали
описаното в наказателното постановление нарушение е било действително извършено. Съгласно разпоредбата на
чл.140, ал.1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.“ Санкцията за управление на нерегистрирано моторно
превозно средство е регламентирана в разпоредбата на чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, съгласно който „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.“ За да бъде съставомерно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, обаче, следва собственика на автомобила респ. водача на същия в момента
на проверката да е в известност, че автомобила не е регистриран или е със
служебно прекратена регистрация. Службите за контрол имат задължение съгл.
чл.143, ал.10 от ЗДвП и чл.18, т.2 от Наредба № I-45 от 24 март за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства да уведомят собственика на пътното превозно средство за служебно
прекратената регистрация. В конкретният случай данните по делото безспорно сочат,
че за процесният автомобил собственикът Р.Ю.С. /виж Договор за покупко-продажба
на МПС л.9 от делото/ не е бил уведомен за прекратената регистрация, поради
което няма как той да е бил със знанието че управлява нерегистрирано МПС към
момента на проверката. Следва да се отбележи също така, че регистрацията на
МПС-то е прекратена преждевременно от въззиваемия преди да е бил изтекъл срока
по чл.143, ал.15 от ЗДвП, което е още един аргумент в подкрепа на извода, че
административно-наказателната отговорност на лицето е била ангажирана
незаконосъобразно в случая. Така също
самото нарушение произтича от неизпълнено административно задължение по закон
от страна на самия административно-наказващ орган и нарушение от негова страна
на разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП, което неизпълнение респ. нарушение не
следва да бъде вменявано в тежест на собственика и ползвателя на автомобила.
По изложените съображения Наказателно постановление № Наказателно
постановление № от 12.12.2018г. издадено
от Г Д. П – Началник Група към ОДМВР-Р РУ – И се явява незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Воден от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Наказателно постановление № от 12.12.2018г. издадено от Г Д. П – Началник
Група към ОДМВР-Р, РУ – И, с което на жалбоподателя Р.Ю.С.,
ЕГН - ********** *** наложена Глоба в размер на 200 лева и същият е
Лишен от право да управлява МПС за срок от Шест месеца на осн. чл.175, ал.3,
предл.1 от ЗДвП за осъществено нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП изразяващо се
в това, че е управлявал моторно превозно средство, което не е регистрирано по
надлежният ред КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-гр.Р в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :