№ 53496
гр. София, 28.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110165266 по описа за 2024 година
С предходно разпореждане № *** от 18. 11. 2024 г. съдът констатира редица нередовности
по исковата молба, във връзка с което я остави без движение и даде подробни указания на
ищцата Л. К. И. за отстраняването им в кратък срок.
Своевременно с молба от 17. 03. 2025 г. ищцата е отстранила част от нередовностите по
исковата молба, като е уточнила до голяма степен фактическите си твърдения. От друга
страна, тя не е изпълнила указанията във връзка с внасянето на държавната такса. Вместо
това тя е поискала по преценка на съда заплащането на държавната такса да стане с крайния
акт, който предполага, че ще бъде решение, твърди, че за нея е невъзможно да заплати
държавната такса, а освен това изтъква и също така, че срещу ответника е образувано
наказателно производство.
Действително към исковата молба е приложен незаверен препис от постановление за
образуване на досъдебно производство срещу ответника за предполагаемо престъпление,
съответстващо на фактите и обстоятелствата, описани в исковата молба по настоящото
гражданско дело. Ала нормата на чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК е изрична: според нея ищецът се
освобождава по право от задължението за внасянето на държавна такса по иск за
непозволено увреждане само ако по съответното наказателно производство е влязла в сила
осъдителна присъда. След като ищцата нито твърди, нито представя доказателства за такава
влязла в сила присъда, то не е налице основанието по чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. По-нататък,
макар и законът действително да предвижда в чл. 77 ГПК страната, която е останала
задължена за разноски, да бъде осъдена в по-късен момент да ги внесе (в практиката по-
често това става с крайния акт по делото, но няма пречка да стане и с определение преди
приключването му), следва да се отчита, че тази правна норма е изключителна. Правилото
е, че страната трябва авансово да внесе дължимите такси и разноски. Производството по
граждански права е защита-санкция за предполагаемо материално частно право, т.е. то
защищава индивидуални интереси. Затова и таксите и разноските по гражданските дела се
понасят авансово от страните, а не от държавния бюджет. В разглеждания случай на
1
настоящия етап от развитието на гражданския процес няма основание, поради което съдът да
не изиска от ищцата да заплати авансово дължимата държавна такса. Последното твърдение
на ищцата, че не разполага с необходимите средства, би могло да съставлява основание по
чл. 83, ал. 2 ГПК. Тя обаче не е формулирала изрично искане да бъде освободена от
задължението за внасянето на държавни такси (и може би разноски) по настоящото дело,
нито е представила съответна декларация за гражданско и имуществено състояние по
образец. При това положение съдът трябва да й предостави възможност да формулира
съответно изрично искане и да представи съответна декларация.
На следващо място, макар и ищцата да е уточнила до голяма степен фактическите си
твърдения, уточнявайки ги сега се поражда известно двусмислие в исковата молба. В
първоначалния й вид съдът прие, че фактическите твърдения на ищцата биха могли да
обусловят особена форма на принуда, упражнена върху нея. Със сегашното уточнение на
исковата молба и на тези фактически твърдения ищцата вече говори
за "лъжа", "подлъгване", че ако знаела, ако не я били подлъгали, нямало да си даде личната
карта и детето на ответника. Тези уточнения на фактическите твърдения вече сочат
на измама (въвеждане в заблуждение), а не на принуда. За да се избегне всякакво съмнение
на ищцата трябва да бъдат дадени при това положение нови указания да уточни дали твърди
спрямо нея да е била упражнена принуда или твърди да е била измамена (въведена в
заблуждение). Ако твърди и принуда, и измама, то да посочи кое е главното твърдение и кое
- евентуалното.
Освен това съдът констатира, че ищцата не е уточнила фактическите си твърдения относно
участието на служители на болничното заведение ("сестри") в упражняването на принудата
/ въвеждането в заблуждение - кои са тези служители и какви словесни изразни средства са
използували.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
УКАЗВА на ищцата Л. К. И. в едноседмичен срок от връчването на преписа от настоящото
разпореждане:
1. да формулира изрично искане за освобождаване от задължението за внасяне на държавни
такси и/или разноски по настоящото съдопроизводство на основание чл. 83, ал. 2 ГПК,
придружено с попълнена декларация за гражданско и имуществено състояние по
образец;
2. с препис за насрещната страна да уточни дали твърди, че ответникът я е измамил / въвел
в заблуждение или я е принудил психически да му предаде личната си карта и детето; ако
твърди както измама, така и принуда, то да посочи кое е главното твърдение и кое -
евентуалното;
2
3. с препис за насрещната страна да уточни кои точно служители на болничното заведение
("сестри") твърди, че също са участвували в упражняването на принудата / въвеждането в
заблуждение, както и какви точно словесни изразни средства са използували те.
НАПОМНЯ на ищцата, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде
върната, а производството по делото - прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Служебно изготвен препис от разпореждането да се връчи на Л. К. И..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3