№ 22268
гр. София, 31.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110146795 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 389-чл.395 от ГПК.
Образувано е по молба на Собственици на самостоятелни обекти в Етажна
собственост на бл.648,ж.к.“Люлин“ 6,бул.“Петър Дертлиев“,гр.София,представлявани от
Управителя Емил Георгиев Димитров , с правно основание чл. 389 и следващите от ГПК, с
искане за допускане на обезпечение по висящото дело, образувано по предявени срещу ЕВГ.
Б. З. ,ЕГН : ********** ,с адрес в гр.София,ул.“Галичица“ 54,вх.Б,ет.5,ап.24 искове ,с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1,т.9 и 10 ЗУЕС за признаване на
установено спрямо ответника ,че съществува вземането на ищеца в общ размер на
1 218,75лв.,представляващи задължения за консумативи и за Фонд „ Ремонт и обновяване“
за 2019,2020,2021год. и 2022год. ,ведно със законната лихва от 13.05.2022год. до
окончателното й заплащане,за което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 15393/02.06.2022год. по ч.гр.д.№ 25233/2022год. по описа
на СРС,65 състав.
Ищецът в производството и молител по настоящата молба, поддържа, че
съществува опасност да се затрудни реализирането на правата му по решението, тъй като
имало сведения ,че ответникът е обявил за продажба недвижимия имот,за който се
претендират паричните задължения,приети с решения на ОС на ЕТ,предметна настоящото
дело. Моли съдът да допусне обезпечителна мярка „възбрана“ върху собствения на
ответника недвижими имот,подборно описан в молбата.
Съдът след като прецени доводите в подадената молба приема, че същата е
неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.
Допускането на обезпечаване на иск е строго регламентирано от законодателя, тъй
като с него се ограничава правната сфера на ответника, срещу когото е насочено. Ето защо
съдът го допуска, само когато се установи, че молителят има право на обезпечение на иска.
Такова право същият има, когато предявения иск е допустим, вероятно основателен и е
налице обезпечителна нужда, както и когато поисканата обезпечителна мярка е допустима и
основателна.
В случая предявеният иск е допустим,тъй като е подаден в преклузивния срок по
чл.415,ал.4 от ГПК от заявителя в заповедното производство,след като по същото в срок е
постъпило възражение от длъжника по чл.414,ал.2 от ГПК.
С исковата молба са представени писмени доказателства ,които на този ранен етап
1
на производството могат да обосноват е евентуалната му основателност,а именно : НА за
продажба на недвижим имот №83,том V,дело №792/2010год. ,от който е видно ,че
ответникът Е.З. е придобила процесния недвижими имот,както и че в сградата е учредена
етажна собственост и е избран управител.Също така са представени Решения на ОС на ЕТ ,с
административен адрес гр.София, ,ж.к.“Люлин“ 6, бл.648,бул.“Петър Дертлиев“, с които са
определени размерите на вноските ,които всеки един от етажните собственици дължи за
консумативи и Фонд „Ремонт и обновяване“ за период 2019-2022год. и сроковете за
плащането им,а така също е взето решение срещу етажните собственици ,които не са
заплатили в тези срокове задълженията си ,да се подадат заявление по чл.410 от ГПК.
Тъй като претенцията е за парично задължение,то следва да се приеме ,че е налице и
обезпечителна нужда,която се предполага ,доколкото всяко разпореждане на ответника с
имуществото му затруднява удовлетворяването на кредитора
В настоящия случай обаче, съдът счита, че исканата обезпечителна мярка
„възбрана“ на недвижимия имота,макар и допустима , не е подходяща и оправдана.
С молбата за обезпечение на предявения иск не са представени доказателства за
пазарната стойност на недвижимия имот,чието възбраняване се иска ,но за неговата
стойност може да се съди по данъчната му оценка /макар и в състояние „груб строеж“/ ,към
датата на придобиването му – 2010год.Т.е. към настоящия момент ,предвид и твърденията за
довършването на сградата ,в която е разположен същия ,безспорно пазарната му оценка
многократно надхвърля данъчната му от 2010год. от 62 980лв.
Доколкото размерът на предявената претенция на ищеца в настоящото
производство е 1 218,75лв.,то съдът приема ,че съществува непропорционалност между
стойността на недвижимия имот,чиято възбрана се иска и размера на иска ,като стойността
на имота значително надвишава ищцовата претенция и неоправдано ще се ограничи
правната сфера на ответника.
Водим от горното и на основание чл. 389 от ГПК, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ МОЛБАТА на Собственици на самостоятелни
обекти в Етажна собственост на бл.648,ж.к.“Люлин“ 6,бул.“Петър
Дертлиев“,гр.София,представлявани от Управителя Емил Георгиев Димитров , с правно
основание чл. 389 и следващите от ГПК, с искане за допускане на обезпечение по гр.д.№
46795/2022год. по описа на СРС,65 състав, образувано по предявени срещу ЕВГ. Б. З. ,ЕГН :
********** ,с адрес в гр.София,ул.“Галичица“ 54,вх.Б,ет.5,ап.24 искове ,с правно основание
чл.422 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2, вр. чл. 6, ал. 1,т.9 и 10 ЗУЕС, чрез налагане на възбрана на
недвижим имот като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с частна жалба пред СГС, в
едноседмичен срок от съобщението до молителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2