М О Т И В И
към присъда от 10.10.2018г, постановена по НЧХД № 357/
2017г. по описа на Районен съд Берковица :
Подсъдимият
Т.Ц.А. е предаден
на съд за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а именно за това,
че на 03.06.2017 година около 19.30 часа в гр. Берковица жк
„Изгрев”бл.19А,ет.7 нанесъл побой и причинил лека телесна повреда на В.Т.П. ***
и с настоящ адрес *** и с ЕГН:**********, изразяваща се в оток 5/5см в окосмената част на главата над
лявото ухо,две насинявания 4/4см в средна трета медиалната повърхност на лявата
мишница,охлузване 2/2см в областта на дясната лакетна става по задната повърхност
и две насинявания 3/3см в средната трета по предно медиална повърхност на
дясното бедро =
В тъжбата В. Пeнева твърди, че на 03.06.2017г. се намирала в
гр.Берковица и се прибирала в апартамента,в който живее под наем в жк
„Изгрев”,бл. 19А,ет.7 ,ап.21 .Същата била на тенис ,поради което била облечена
спортно ,с бяла пола. По същото време и на това място- на стълбището на блока се намирал и подс.А.,който живее в същия блок
и е съсед на тъжителката. Между двамата имало конфликтни взаимоотношения,поради
обстоятелството ,че тъжителката е приятелка на семейство Р. и Стефан Цанови,с
които семейството на подсъдимия има конфликт. Според посоченото в тъжбата, тъжителката
излязла от асансьора и се насочила към апартамента си.По това време там се
намирал подс.Т.А..Подсъдимият се нахвърлил върху тъжителката и без провокация
изненадващо я нападнал в гръб, като започнал да й нанася удари по тялото и
главата,както и ритници по цялото тяло.Блъснал я във вратата,която в резултат
на това се разбила.Едновременно с това отправял по нейн адрес обиди и ругатни. Тъжителката
успяла да избяга като влязла в асансьора и слязла пред входа на блока,където се
обадила на тел.112.В резултат на посочените действия П. твърди, че са й
причинени болки и страдания.Предвид изложеното, частният тъжител смята, че
подсъдимият й е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК, поради което моли съда да признае подс.А. за виновен по повдигнатото
обвинение и да му наложи съответно наказание.
С протоколно определение съдът прие за съвместно
разглеждане предявения от тъжителя против подсъдимия ГРАЖДАНСКИ ИСК за
обезщетение в размер на общо 1500лв. за причинените от горните деяния
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума за времето от
датата на увреждането до окончателното изплащане.
Повереникът
на частния тъжител поддържа обвинението и предявения граждански иск.Моли съда
да признае подс.А. за виновен за извършено престъпление по чл.130 ал.1 от НК и да му наложи справедливо
наказание, както и да го осъди да заплати на неговия доверител общо 1500лв.
като обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума за времето от датата на увреждането до окончателното й
изплащане и направените по делото разноски.
В съдебно
заседание, подсъдимият не дава обяснение, не се признава за виновен и моли за
оправдателна присъда. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна
присъда. Навежда доводи за недоказаност на обвинението. В последната си дума по реда на чл.297 от НПК моли да
не му бъде налагано наказание.
След преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна, че на посочените в тъжбата дата и място
подсъдимият е нанесъл побой на тъжителката,като в резултата на нанесените й
удари с юмруци по тялото и главата,както и ритници по тялото същата е получила
описаните в тъжбата наранявания,а именно: оток 5/5см в окосмената част на главата над лявото ухо,две насинявания
4/4см в средна трета медиалната повърхност на лявата мишница,охлузване 2/2см в
областта на дясната лакетна става по задната повърхност и две насинявания 3/3см
в средната трета по предно медиална повърхност на дясното бедро .
Подсъдимият Т.А. и тъжителя В.П. били съседи. Тъжителката е приятелка на
сем.Р. и Ц. Цанови,с които семейството на подсъдимия от няколко години са в
конфликт. През деня в ранния следобяд тъжителката заедно със свид.Р.Ц. и децата
й били на тенис.По същото това време там бил и подсъдимия със сина си.След
известно време пристигнала и съпругата му. Между тях отново се създала
конфликтна ситуация. Това принудило тъжителката и свид.Ц. да си тръгнат.При
прибирането си в апартамента,в който живее тъжителката попаднала на подсъдимия.Между
двамата отново възникнал конфликт при който подсъдимият ударил тъжителката в
главата, след което я блъснал силно,като й нанесъл и ритник и последната се
блъснала във вратата на апартамента,която се разбила. Подсъдимият продължил да
рита тъжителката по тялото и последната започнала да вика за помощ. В резултат
на вдигналия се шум на стълбището намиращите се отвън свид.Р.Ц. и Ц.Ц.,разбрали,че
нещо се случва с приятелката им тъжителката В.П..Тъжителката успяла да се
отскубне ,влязла в асансьора и слязла на първия етаж.Там я посрещнала св. Ц.,която
помогнала на тъжителката да излезе навън и я посъветвала да повика
полиция. От ударите тъжителката получила оток
5/5см в окосмената част на главата над лявото ухо,две насинявания 4/4см в
средна трета медиалната повърхност на лявата мишница,охлузване 2/2см в областта
на дясната лакетна става по задната повърхност и две насинявания 3/3см в
средната трета по предно медиална повърхност на дясното бедро .Пристигнали
служители на РУ Берковица,които разговаряли и с двете страни,снели обяснения и
изготвили докладна записка.Тъжителката посетила Спешния център,където и й е издаден Фиш за спешна
медицинска помощ .Впоследствие й е издадено и медицинско свидетелство, в което са
отразени констатираните увреждания.
Горната фактическа обстановка е доказана по несъмнен
и категоричен начин от писмените доказателства по делото– медицинско свидетелство,съдебно– медицинска експертиза
и от гласните доказателства по делото,
събрани чрез показанията на свидетелите
Т.П.,Т.Г.,Н.С. , отчасти от показанията
на св. Р.Ц.,Ц.Ц.,Тинка Костова и Гюлен Цекова.
БЕЗСПОРНО е установено по делото, че подсъдимият и тъжителката
се познават,тъй като живеят в един блок, на един и същи етаж.Двамата не са в
добри отношения,тъй като тъжителката е приятелка на семейството на Р. и Ц.
Цанови ,с които пък семейството на подсъдимия е в конфликт от няколко години.
По отношение авторството на деянието, съдът
счита,че от съвкупния анализ на
събраните гласни и писмени доказателства по несъмнен начин е
доказано обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл.130 ал.2 от
НК. По делото са депозирани две групи гласни доказателства, очевидци на
инцидента, които коренно си противоречат. Съдът кредитира изцяло показанията на
св. Н.С.,Т.П. и Т.Г.-***. Същите са
посетили мястото на инцидента по повод подадения сигнал.Те нямат преки и непосредствени впечатления от развилия се
инцидент,но свидетелстват за състоянието ,в което се е намирала тъжителката при
отиването им на място.Тримата свидетели не са заинтересовани от изхода на делото, с оглед
отсъствието на роднински връзки със страните. Достоверността на едни или други
доказателства се определя от тяхната последователност, убедителност, вътрешна и
спрямо другите доказателства непротиворечивост. Така показанията на тримата свидетели
са последователни, отнасящи се до основни факти от предмета на доказване. Свидетелите дават логични и последователни показания
по основните факти относно обстоятелството,че между тъжителката и подсъдимия е
имало скандал,както и че върху дрехите и тялото на тъжителката е имало следи от
нанесен побой .Тримата свидетели са категорични,че върху бялата пола на
тъжителката е имало „отпечатък от обувка”.
Същите са
непротиворечиви и относно факта,че тъжителката е била „разплакана и разстроена „. Свид.Т.Г. свидетелства,че тъжителката „ревеше,разстроена беше,трепереше”
Показанията на свидетелите
корелират с обективните данни, съдържащи се в съдебно- медицинското
удостоверение, досежно получените от тъжителката увреждания. Действително, от
показанията на свидетелите се установява, че подсъдимият е ритал по тялото тъжителката. Видно от приложеното по делото
медицинско удостоверение и заключението на изготвената по делото
съдебно-медицинска експертиза,едно от уврежданията, които е получила тъжителката са:
две насинявания 3/3см в средната трета по
предно медиална повърхност на дясното бедро.
Свидетелят
Н.С. свидетелства за видяни синини по ръката на тъжителката,като твърди,че кръв
не е видял,както и че върху полата е имало следа от обувка.той обяснява: „В. беше разплакана,разстроена видимо.”
Свидетелят
Т.Г. твърди,че при пристигането на място е установено,че входната врата на
апартамента на тъжителката е била „…. счупена,изкъртена.Имаше
отпечатъци от обувка ,от удар с крак.”Свидетелят Г. също твърди,че върху
бялата пола на тъжителката е имало
„отпечатък от обувка”.
Безспорно се установи, от
показанията на тези свидетели, че тъжителката е удряна и ритана по тялото от подсъдимия и по този начин
е получила уврежданията- две насинявания 4/4см в средна трета медиалната
повърхност на лявата мишница,охлузване 2/2см в областта на дясната лакетна
става по задната повърхност и две насинявания 3/3см в средната трета по предно
медиална повърхност на дясното бедро, описани в съдебно- медицинското удостоверение,
което не изключва да е получила увреждания и в областта на
главата- при удари с ръце . В подкрепа на това са още показанията на свид.Т.П.,който
твърди,че в проведен разговор с подсъдимия,същият е потвърдил,че между него и
тъжителката е имало скандал,тъй като преди това между тъжителката и детето на
подсъдимия на спортната площадка възникнал конфликт.В подкрепа на изложеното в
тъжбата,че между тъжителката и подсъдимия е имало скандал на стълбищната площадка,при
което й е нанесен побой са и показанията на свидетелите Р.Ц. и Ц.Ц..В тази част
съдът кредитира техните показания,тъй като те съвпадат с твърденията на
служителите на РУ Берковица.Макар и да се намират в приятелски отношения с
тъжителката ,съдът дава вяра на твърденията им,че между тъжителката и
подсъдимия е имало скандал,при което подсъдимия й е нанесъл побой и причинил
сочените наранявания.Двамата не са очевидци на побоя,но са чули скандала и
видели след това състоянието,в което се е намирала тъжителката при излизането й
от блока.Между показанията на двамата свидетели има разминаване относно
това,влизала ли е свид.Р.Ц. в блока,чувайки скандала или е възприела случилото
се отвън.Съдът намира,че в случая не става въпрос
за съществено противоречие,а за разминаване и пресъздаване на различни моменти от случилото се. Констатираното
противоречие не се отнася до основни факти. Това разминаване не оказва
съществено влияние върху истинността на техните показания,тъй като ирелевантно
за делото е обстоятелството дали свид.Ц. е чула случващото се от стълбището или
отвън.Ситуацията е възприета по същия начин и от съпруга й,който се е намирал
отвън.В случая от съществено значение е обстоятелството,че и двамата са видели
тъжителката да влиза в блока и след това и двамата са я видели да излиза
разстроена,разплакана и със следи от нанесен побой.
Съдът кредитира и показанията на
свид.Гюлен Цекова,доведена от подсъдимия.Същата свидетелства за изключително
сериозен конфликт между семейството на подсъдимия и сем.Цанови.Това обяснява и
агресивното поведение на подсъдимия по отношение на тъжителката ,която е близка
приятелка на сем.Цанови .Показанията на свидетелката се явяват в подкрепа на
твърденията,че това е бил повода за нанесения побой.
Съдът кредитира частично и показанията
на свид.Тинка Костова.Същата установява обстоятелството,че въпросния ден е
видяла тъжителката да излиза от входа на
блока.Свидетелката твърди,че е видяла тъжителката при излизането си от входа да
се „разхожда на лево,на десно”,както
и че след като казала нещо на свид.Р.Ц.,същата казала „викай полиция”.
Ето защо съдът намира, че
показанията на св. Т.П.,Н.С. и Т.Г.,
частично показанията на св. Р.Ц.,Ц.Ц. и Тинка Костадинова както и данните,
отразени в съдебно- мед. удостоверение установяват по безспорен начин
авторството на деянието и механизма на причиняване на увреждането. Поради това и съдът намери за
безспорно доказано, че на посочената
дата, подсъдимият причинил описаното в
медицинското удостоверение увреждане,
съставляващо лека телесна повреда
по смисъла на чл.130 ал.2 от НК, на частния тъжител В.П., като й нанесъл удари по тялото и главата и ритник
по дясното бедро. По този начин й
причинил лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, с което
обективно е осъществил престъпление по чл.130 ал.2 от НК.
Допуснатата
съдебно-медицинска експертиза, изготвена въз основа на посочения документ, дава
заключение, че на П. са причинени оток 5/5см в окосмената част на главата над
лявото ухо,две насинявания 4/4см в средна трета медиалната повърхност на лявата
мишница,охлузване 2/2см в областта на дясната лакетна става по задната
повърхност и две насинявания 3/3см в средната трета по предно медиална
повърхност на дясното бедро . Травмите са причинили на П. болки и страдания, без
разстройство на здравето за срок от около 10-15 дни/л.31 от делото/.
Това дава основание на
съда да приеме, че се касае до причинена лека телесна повреда, без
разстройство на здравето, изразяваща се само в причиняване на болка и
страдание съгласно чл.130 ал.2 от НК.
Леките телесни повреди
по степен на увреждане са два вида - с разстройство на здравето - чл. 130, ал.
1 НК, каквато се твърди в тъжбата и без разстройство на здравето - чл. 130, ал.
2 НК. Разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК има,
когато е налице леко увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите,
както и леки изменения на физиологическите функции извън болката и страданието.
Лека телесна повреда без разстройство на здравето - чл. 130, ал. 2 НК има,
когато увреденият претърпява само болки или страдания, които се
изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху
различни части на тялото. Липсват в конкретния случай, според експерта, данни
за такива видими увреди, които да обосноват извод и за причинено разстройство
на здравето. В експертизата, неоспорена от страните, се сочи единствено
причинени болки и страдания, като субективни оплаквания. Това налага
оправдаване на подсъдимия относно вмененото му с тъжбата деяние по чл.130 ал.1
от НК.
Механизмът на причиняване на увреждането се установява от
медицинското удостоверение. Съдебният лекар е установил, че получените
увреждания отговарят да са получени по начин и по време, описвани от тъжителката-
удари с ръце и крака. Действително, медицинското удостоверение и
съдебно-медицинската експертиза материализират уврежданията, но не доказват авторството. Безспорно то
представлява косвено доказателство и само по себе си не може да послужи като
единствено такова за постановяване на осъдителна присъда, ако не е подкрепено с
други доказателства или ако косвените доказателства, в своята съвкупност не изключват какъвто и да е бил друг извод,
освен за вината на подсъдимия. В конкретния случай, както вече се посочи,
авторството на подсъдимия се доказва не само от медицинското свидетелство, но и
от останалите доказателства: показанията
на св. на св. Т.П.,Н.С. и Т.Г. и
частично показанията на св. Р.Ц.,Ц.Ц. и Тинка Костадинова . Съобразявайки
изложеното по-горе , съдът счита, че авторството на подсъдимия е безспорно
и категорично доказано.
Поради това и го
призна за виновен по обвинението му по
чл.130, ал. 2 от НК, като прие, че подсъдимият е причинил
лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание на В.П., с което от обективна
страна е осъществил престъпление по чл. 130, ал. 2 НК. В случая тъжителката е
претърпяла краткотрайни телесни болки, предизвикани от подсъдимия, чрез нанасяне
на удари с ръце и крака по лицето ,тялото и дясното бедро. По своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а
страданието е продължителен процес на болката. Конкретиката на случая сочи, че в случая
тъжителката е претърпяла и болка, и страдание.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено под
формата на пряк умисъл, като той е предвиждал настъпването на обществено опасните последици е
искал настъпването на
съставомерния резултат. Безспорно, подсъдимият е съзнавал, че нанасяйки удари
по лицето и тялото на тъжителката, последната ще получи констатираните
увреждания.
По наказанията:
При ОПРЕДЕЛЯНЕ РАЗМЕРА НА
НАКАЗАНИЕТО, съдът направи цялостна преценка на обстоятелствата, следващи да
бъдат взети предвид при индивидуализиране на наказанието, определящи
конкретната тежест на извършеното деяние и характеризиращи личността на дееца. При определяне на размера на наказанието,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието, подбудите за
извършването му, всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, имотното
състояние на подсъдимия. Съдът,
след като призна подсъдимият за виновен по обвинението за престъпление по чл.130, ал. 2 от НК, с
оглед наличието на всички изисквания
по чл.78а от НК, съдът освободи
подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
“глоба”. Наказанието, предвидено за
престъплението по чл.130, ал. 2 от НК
е „лишаване от свобода” до
шест месеца или „пробация”, или „глоба” от сто до триста лева.. Подсъдимият не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл. 78а НК, както и от
престъплението не са причинени имуществени
вреди. Предвид на това, съдът като констатира, че са налице всички изисквания
по чл.78, букви “а”, “б” и “в” НК, с оглед императивното изискване на закона,
освободи подсъдимия от наказателна отговорност
и му наложи административно
наказание глоба в размер на 1000лв. При определяне размера на глобата, предвид
регламентирания толеранс от 1000 до 5000лв,
съдът съобрази липсата на други осъждания, младата възраст
на подсъдимия. Ето защо, при превес на
смекчаващите обстоятелства, каквито са
всички посочени по-горе, съдът наложи глоба в минимален размер. Във връзка с
индивидуализацията на наказанията,следва да се посочи, че като отегчаващо обстоятелство съдът НЕ
отчете липсата на критичност към извършеното, защото първо и основно право на подсъдимия е да има
позиция съобразно собствената си преценка. Не е и не може да бъде
отегчаващо обстоятелство не признаването
на вината, без значение, че става въпрос за осъдителна присъда.
По гражданския иск :
След
като призна подсъдимия за виновен, съдът намери за доказан по основание предявения граждански
иск и
осъди подсъдимия да заплати на пострадалия обезщетение за причинените му неимуществени
вреди. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимия, тъжителката
е претърпяла неимуществени вреди- болки и страдания, които следва да бъдат
обезщетени.. Безспорно се установи виновното поведение на подсъдимия, както и
че в следствие на неговите неправомерни действия са настъпили увреждания на
тъжителката. Следователно подсъдимият е реализирал едно противоправно
поведение, виновно е причинил на тъжителя
вреди, като е налице причинно– следствена връзка между виновното
противоправно поведение на подсъдимия и настъпилия за тъжителя вредоносен резултат.
Обезщетението
за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките,
страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от
деянието. Съгл. чл.52 от ЗЗД, основен критерий за определяне на обезщетението
за неимуществени вреди е справедливостта. Съдът, като отчете тежестта на
полученото от тъжителката увреждане- характера и степента на увреждането, което
е от лека степен, липсата на здравословни усложнения, както и сравнително
краткия период на възстановяване, счете, че подсъдимият следва да заплати на
тъжителя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700лв. Претърпените болки и страдания несъмнено са основание за
парично обезщетяване, но размера на същото, определен на 700лева би репарирал
претърпените неимуществени вреди. Предявеният граждански иск, в частта
му над сумата от 700лв. до сумата от 1500лв., съдът отхвърли като
неоснователен.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК, съдът се произнесе по
направените разноски, като осъди
подсъдимият да заплати направените разноски
от частния тъжител в размер на 413,50лв.
Съдът осъди подсъдимия да
заплати и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер
на 50лв
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: