ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ …
гр. Перник/09.04.2019
г.
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска
колегия, I състав, в закрито
заседание на девети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА
мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от мл.
съдия Костадинова в. гр. д. № 223 по
описа на ОС-Перник за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК
С Решение №
17/26.02.2019 г., постановено по гр.д. № 1177/2018 г. по описа на Районен съд –
гр. Р., първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на С.С.К., с ЕГН: **********
като баща и законен представител на малолетното си дете Я. С. К. с правно
основание по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс СК) против майката на детето М.С.С.,
с ЕГН: ********** за предоставяне упражняването на родителските права над
детето Я. К., за определяне местожителството му при бащата и за определяне на
режим на контакти с майката, както и на месечна издръжка, платима от нейна
страна чрез бащата.
Със същото
решение и предвид направени в отговора на исковата молба съответни насрещни
искания по чл. 127, ал. 2 от СК от М.С.С. като майка и законен представител на
малолетното дете Я.С.К., първоинстанционният съд е предоставил упражняването на
родителските права спрямо малолетното
дете Я.К. на нейната майка М.С., като е определил и местоживеенето на детето
при майка му на адрес: гр. Р., ул. „Р.“, № ***. Спрямо ищеца С.К. е определен
режим на лични отношения, както следва: същият може да взема детето всяка първа
и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в дома си в гр. Р., ул. „Х. М.“,
№ *** от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя и един месец през лятото,
който не съвпада с годишния отпуск на майката; на четна година бащата ще
прекарва с детето коледните и новогодишните празници, а майката ще прекарва с
детето великденските празници, на нечетна година – обратно; относно личните
празници на детето – на четна година детето ще прекарва рождения си ден – пети
януари с майката, а на нечетна година – с бащата. С.К. е осъден и да заплаща на
малолетното си Я.К., чрез нейната майка М.С. месечна издръжка в размер на 150
лева, като за разликата до пълния претендиран от майката размер от 200 лева
искът е отхвърлен като неоснователен.
С посоченото
решение ищецът е осъден и да заплати държавна такса в размер на 216 лева в
полза на РС – гр. Радомир.
Производството
пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от С.С.К. въззивна
жалба с вх. № 1182/12.03.2019 г., с която първоинстанционното решение се
оспорва изцяло. Излагат се съображения, че същото е незаконосъобразно и
неправилно. Твърди се, че първоинстанционният съд е направил неправилен и
едностранчив анализ на събраните по делото доказателства и най-вече на
депозираните свидетелски показания като при формиране на изводите си е отдал
предпочитание на свидетелите на ответницата, въпреки че същите са нейни близки,
а е пренебрегнал твърденията на свидетелите на ищцовата страна. На следващо
място се оспорват констатациите на съда, че детето посещава редовно детска градина,
както и че майката работи на 4-часов работен ден. Акцентира се върху
обстоятелството, че в обжалваното решение многократно се посочвало, че бащата
бил осъждан, което било неправилно и несправедливо. Излагат се подробни доводи,
че жалбоподателят има желание и възможност да отглежда детето си и че същото ще
се чувства по-добре при него, отколкото при майката. Навеждат се и доводи, че
ответницата не полага достатъчно грижи за дъщеря си. С тези аргументи се иска
първоинстанционното решение да бъде отменено като бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени. Иска се пред въззивния съд да бъде
назначена съдебно психологична експертиза на детето Я.К., доколкото нямало
данни как се чувства то в новото си семейство.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – М.С.С. е
постъпил писмен отговор с вх. № 1520/01.04.2019 г., с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за
правилност, законосъобразност и обоснованост на атакуваното съдебно решение.
Твърди се, че първоинстанционният съд е подложил на задълбочен анализ всички
събрани по делото доказателства, като решението не страда от пороците,
релевирани от жалбоподателя. Оспорва се направеното в жалбата доказателствено
искане като се посочва, че в производството пред районния съд са събрани
множество доказателства относно положението на детето и че въпросите, предмет
на експертизата са достатъчно подробно разгледани в изготвения и приложен по
делото социален доклад. Претендират се разноски и пред двете инстанции. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При
извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че жалбата е допустима (по
съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща
правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
Във въззивната жалба и отговора страните не са
се позовали и не са направили обосновано и конкретно оплакване за допуснати от
първата инстанция нарушения, изразяващо се в неизготвен, непълен или неточен
доклад, неразпределена доказателствена тежест и недаване на указания по реда на
чл. 146, ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно, тъй като за допуснати от първата инстанция процесуални
нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно – чл.
269, изр. 2 ГПК /т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС/.
По направеното във въззивната жалба доказателствено искане за извършване
на съдебно
психологична експертиза на детето Я.К. настоящият съдебен състав намира същото за
неоснователно. Посоченият извод следва от обстоятелството, че по делото не се
съдържат данни, а и ищецът не твърди детето да изпитва някакви неудобства в
дома на майката, нито да страда от някакво психологическо състояние, което да
се отразява негативно на емоционалното и социалното му развитие. Освен това по
делото е изготвен и социален доклад, в който е обсъден въпросът за средата, в
която детето пребивава под грижите на майката, както и състоянието и
отношението на детето в тази среда. Не на последно място следва да се има
предвид и фактът, че детето е на възраст три години, поради което
допълнителното му подлагане на изследвания не е оправдано, при положение, че
същите не са безусловно необходими. По
тези съображения въззивният съд намира, че към настоящия момент не е налице
необходимост от извършване на експертно изследване относно психологичното
състояние на детето.
Предвид
изложеното Пернишкият ОС,
О П Р Е Д Е
Л И:
ДОКЛАДВА делото, съобразно мотивната част на
определението.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя С.С.К.,
обективирано във въззивна жалба с вх. № 1182/12.03.2019 г., за назначаване на
съдебно психологична експертиза на детето Я.С.К..
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна
спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да
използват медиация, могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието: http://mediator.mjs.bg/
като медиацията е платена услуга.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 25.04.2019
г. от 09,45 ч., за която дата и час да бъдат призовани страните, както
и Дирекция за социално подпомагане – гр. Радомир.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.